Гарванче

Имали ли сте такъв момент, когато някой ви изкара извън равновесие и просто прелее чашата? Завислив дребнав колега например... Никога не съм удряла човек но напоследък за пръв път, някой до такава степен ми се качва на главата и ми иде... за жалост се налага да работим заедно и се налага търпение, но на моменти пркаляват с него, но такива мисли дали са нормални без да си такъв по природа?

може би и към простотията по хората около нас - това което повечето ги вълнува мен отдавна загуби значение за мен, от както го срещнах почнах да ценя други неща в живота, не съм спряла да ходя по купони но вече просто гледам нещата от друг ъгъл

четох някъде следното "ако те е страх от смъртта - смей и се, играй си с нея за да се уплаши тя от теб. Когато си безстрашен, страха от смъртта няма никаква сила над теб" Хората може би за това са измислили черния хумор, който до някъде помага да се пребориш със страха от смъртта и от каквито и да било кошмари.

във връзка с това че от работата си преместихме офиса сънувах новото място - нищо общо с действителността. Но някъде в едната стаичка на офиса се беше скрила една циганка с дете и шиеше шарени дрехи. Красиви дрехи - дори си харесах блуза ама докъто си я взема се събудих

според мен и атеистите вярват малко или много - някои просто се правят на интересни така че нека ги оставим да говорят каквото си искат вътре в себе си те си вярват - познавам много такива уж "атеисти" които на Великден ходят и на църква и палят и кандило и зачитат светците - просто си говорят според мен "На мен като че ли идеята за вечен живот ми се струва малко плашеща. Всеки от нас има път. Това означава, че имаме Вечен Път ..." - малко е тъжно да си като Шотландски боец

Много често сънувам един апартамент намиращ се незнам къде но в съня този апартамент е мой - входа и пред вратата е малко неугледно(старо като в повечето входове) но апартамента ми е уютен и много често лампите не работят - все се опитвам да светна - но все не работят, единствено в спалнята светва - коридора никога - малко ме е страх на тъмно сама честно казано но този апартамент го знам на изуст как изглежда, сънувам го толкоз често че Има и още един дето го сънувах поне 10 пъти - дето съм на фронта - нещо като Сталинград - не точно но пак е зима и се налага да се сражавам - и все едно и също става - в един момент ми свършват патроните докато заредя един от наште пада ранен до мен и моли за помощ - тръгвам да помагам - поне превързвам, него спасявам макар че продължава да стене, но аз трябва да се сражавам иначе загивам - продължавам да се мъча да заредя - точно тогава един от враговете ме вижда и докъто реагирам ме улучва баш в сърцето после ща не ща падам и забравям за ранения в краката ми, който егоистично продължава да стене и да ме вика - но аз давам фира и да искам не мога да му помогна тогаз - ако беше на влюбване досега да съм се превлюбила 10 пъти - но всеки път правя грешка наместо да заредя автомата тръгвам да помагам на ранен - веднъж си спомних този сън от предните пъти и реших да не помагам ами да си заредя автомата първо но онзи от врага пак ме улучи и нито себе си спасих нито ранения в краката ми - трябва като се случи пак този сън да си помислч как да спасч и двама ни в случая - и как да заредя светкавично

Мона въпросът никак не е глупав, и не е глупаво хората да се интересуват от това, както и да дискутират, иначе цял живот ще живеят в страх и незнание, ще ги обзема депресия или ще се чувстват безсмъртни и ще се отдадат на какво ли не саморазрушение, защо да не се интересуваме от смъртта? Както се казва "умрелите отварят очите на живите" - тоест гледаш да не свършиш като тях и почваш да се самоопазваш по-добре да се грижиш по-добре за здравето си и т.н. може умрелия да няма връзка вече с нас но трябва да му отдаваме почит колкото и да не ни се иска - говори се напоследък че първите три дни след като почине човек си почива в тялото - за това не било хубаво да се правят аутопсии и да го кремират тези три дни - така че тялото му не е прозно празна черупка - малко или много той има връзка с него няколко дни след като си отиде но темата е за това кое е по-лошо - има на света може би 1001 неща които са далеч по-лоши които биха могли да се случат на човек приживе нека ги дискутираме тук не е глупаво никак

много обичам всички животни (с изключение на хлебарките тях просто не мога да ги приема ) Имам слабост към птиците - особено от семейство вранови както виждате по никнейма враните и гарваните много ме кефят поради интелекта който имат. Обичам и големи морски гиганти - акули, косатки, китове - мога да чета с часове статии и да гледам документални филми. Акулата въпреки хищническия и характер е много интересен елемент от природата - все пак е вид динозавър като се има предвид че съществува дори и преди тях... и е оцелялала с малки изменения въпреки глобалните и природни промени... достойно животно за почит общо взето ако нямаше акули щяхме да си мислим че морето е наше и бихме го превърнали в какво ли не - в момента обаче са застрашени поради някаква супа от перки - надявам се да не изчезнат - ние сме по-страшни от тях което е тъжно - без акулата няма живот в морето - нужна е както всеки елемент от него Косатката има интересен характер - и тя е най-големия бандит на морето - от нея бяга всичко живо - и напада всичко с изключение на човека (ако не е раздразнена) - изключително красиво и диво създание на природата

Сблъсквала съм и съм мислила за смъртта от дете но никога не ме е плашила - дори майка ми си отиде като бях на 10 - тъжен момент но вече не ме плаши... знам че тя е около мен духом Понеже ми е още прясно покрай едно събитие какво ми е в главата ще споделя... Какво да кажа наскоро това лято си отиде един от най-големите ми музикални идоли(Майкъл ) - предполагам идол и на други обичах го от детска възраст - и някак въпреки цялата болка си помислих в един момент че сега той е на по-добро място а ние всички сме супер егоисити - искаме да е с нас и да изнася концерти до умора - човека си почива след като е работил от дете, а пък всички ние изпадаме в истерия и дори точно като Елвис - никой не иска да приеме че го няма - просто сега продължавам да го почитам, но си мисля че явно така е трябвало да стане Макар че и аз си поревах една седмица подред вестниците пускаха големи снимки от трагичния момент но после си казах че явно така е писано... Важно е човек какво оставя - освен музика той остави и добър пример за много от нас (изключвам глупостите в които го бяха забъркали), поживя си на фул, показа на много от нас да не губим детето в себе си и така...! така че когато човек си отиде - той отива определено в по-добрия свят но след себе си може да остави много неща които да го правят "жив". Освен студения труп след себе си човек оставя и добри дела които ние можем да продължим в тяхна чест... Ако днес ми беше последния ден бих помолила никой да не ми циври на другия ден... просто да организират рок купон в моя чест и да се веселят

Смъртта е според мен е един вид свобода на духа, преминаването му от една в друга форма на живот, откъсване от проблеми и един вид почивка поне за малко - по-страшно от нея е това да ти прекършат свободата приживе - както са го правели по тоталитарно време. Свободата на избор и това да бъдеш себе си... До ден днешен обаче много хора се опитват да ти налагат норми на поведение, облекло, за това какво да кажеш за какво да говориш без да живеем в такова време. Хората са обзети от някакави глупави клишета за това какво е хубаво на този свят и когато се опитваш да откриеш нещо ново те обявяват за луд.... в смъртта си човек е индивидуален и свободен... в крайна сметка той взима себе си - не това което другите му налагат - това може да ни научи да си отстояваме това за което се борим и да си пазим свободата приживе... Друго по-страшно е да бъдеш обсебен според мен - нещо чуждо да живее в твоето тяло - тогава може би виждаш ада приживе Относно горните два поста - душата е безсмъртна каквото и да прави - въпросът е че в един момент може да отиде някъде от където връщане няма - с други такива като нея Има и един момент когато духът ти обаче е много много стар и уморен - тогава просто можеш да спреш да се раждаш това не е наказание ами заслужена вечна почивка в по-добрия свят - ти си бил добър и си бил послушен но просто си престарял и уморен(духом) и в един момент може да не се раждаш ами де се доусъвършенстваш там... кои знае дали не сме на около 100 хил години повечето

Светът "Пандора" дали съществува? въпросът е вдъхновен от филма "Аватар" Снощи гледах филма и се запитах дали наистина съществува такъв свят и живота в него? Може би съществата не приличат на тези от филма но, какво мислите?

всъщност това беше моя човек за който споменах в един отделен пост, който няма нищо общо с купона и не познава и хората там, честно казах в съня си се почуствах по-добре като ме оставиха при него, отколкото ако бях продължила купона с другите, макар и двамата да бяхме "умрели" се чувсвах добре, заради това че бяхме заедно когато никой не се интересуваше от нас - може би и двамата ще намерим облекчение в живота и ще намерим общи начин да се срещнем, нещата може да станат от само себе си без ние да правим каквото и да било... макар че в съня ми се доплака като видях че е той и се надявам да е жив и здрав наяве - може скоро да се срещнем отново(поне така ми се иска да означава съня)

обичам палачинки с конфитюр или мед признавам и сладолед, обичам и шоколад както споменах в тема но отделно - сладолед и шоколад не смесвам с нищо друго както и едно със друго, като тръгна да си позволявам нещо сладко гледам да не съм яла преди това - някак така се наслаждаваш докрай на тези малки сладости

тази нощ сънувах три неща земетръс - може би заради дъжда нощес, из София бяха сложили лифтове като градски транспорт дори и до нас имаше - за лесен достъп до Витоша и до планините Сънувах и един купон - дойдоха двама полицаи да се разправят търсеха някой от купона - извадиха пистолети и погрешка улучиха мен, наместо тези дето трябва - а нямах нищо общо със скандала съответно уж "умрях"(улучиха ме в сърцето баш) - полицаите избягаха все едно нищо нямаше - купонясващите ме занесоха в някаква спалня и ме сложиха до един друг "труп" незнам той как беше попаднал там - и ни затвориха и продължиха купона - накрая осъзнах че другия "труп" е на човек който ми е приятел и много обичам, но в случая и двамата бяхме "трупове", надявам се наяве човека да е добре

знам че тук се дискутира основно здравословно хранене - но в интерес на истината напоследък излизат статии доказващи полезността на този какаов продукт... Може би в умерени количества натуралния тъмен шоколад е допустим? Вярно калоричен е , но донякъде е доста хранителен и източник на страхотна енергия - много пъти съм утолявала глад само с 1 шоколад и то за доста дълго време. Признавам че ми е слабост, въздържам се но все пак реших да отворя тема тук... Много често е най-доброто облекчение на депресия, влияел на хормона на щастието...

ама аз не бях сама - бях с двама приятели (колеги) после след кръчмата ме оставиха и да шофирам при положение че нямам книжка

какво мислите? попадала съм тук там в разни като този: http://sanownik.sdobreff.com и все са пълни с отрицателни значения - дори хубави неща на сън като любов и целувки те ги изкарват като нещо лошо - имам чувството че който ги е измислил само гледа да ти смаже доброто настроение заради това което си сънувал.

Исках да имам кон - и поради обстоятелствата че нямаше къде да го гледаме си мислех да го държа на терасата като Пипи

2 дена подред в съня си съм в една уютна кръчмичка - свежа с добри хазяи (едни и същи бяха) - кюфтенца с картофки, доматки и таратор и биричка за разкош - може да е егоистично но и 2 та пъти се насладих на всяка хапка и глътка - в съня си бях гладна като цяло и тези неща запълниха това някак после си продължих заредена да си върша другите неща

hrisko да ти кажа ние се харесахме от пръв поглед - може и да си прав като се видяхме на улицата си кимнахме все едно се познаваме а всъщност си бяхме чужди дано и да си прав за любовта на живота - но той си живее на другия край(Сан Диего) - и има доста неща там за да идва пак в България - трябва може би да стане супер чудо за да се видим пак - не си разменихме контакти и телефони за жалост в цялата емоция - може да си има друго момиче там то е и нормално Пожелах си на Коледа да с срещнем пак както първия път - случайно и приятно - би било хубаво ако и той си мисли каквото и аз но то това не става така дано ме е запомнил с добро не със лошо

ох тя темата била тук пред очите ми извинявам се на админите не я видях Честито Рождество!

сънувах странен сън тази нощ - че съм в банята под душа - обаче постоянно влизаха и излизаха разни хора исках да се изкъпя на спокойствие но някак вратата уж беше заключена обаче някой постоянно влизаше попогрешка и ме притесняваше - все едно беше обща баня - постоянно някой искаше да ми каже нещо и не ме оставяше да се изкъпя на спокойствие - и мъже и жени влизаха и ме виждаха гола без дрехи и ме смутяваха и изчервяваха постоянно - повечето хора ми бяха и познати и колеги срам...

Един чужденец - много приятно се запознахме - имахме една вечер малка приятелска запивка - от тогава насам незнам защо все си мисля за него - и само сънувам как се срещаме пак... и колкото повече го сънувам толкоз повече ми се иска пак да се видим - а аз не го и познавам толкоз добре - просто спомена за онази вечер беше най-хубавия който съм имала, дори написах и стих за това как се запознахме (на улицата както пресичахме - като по филмите) не ми се ще да се влюбвам в него та той живее на другия край на света и не знам що за човек е всъщност - но пък разговорът с него тези 2 дена в които се виждахме ми промени тотално мирогледа за света

Много късмет, щастие, обич, богатство - в тези трудни времена са ни нужни!

Унищожението не винаги е отговор на проблемите... Цивилизацията е такава каквато е! Тя всъщност не се променяла от древна Гърция та досега много много - освен че живеем в машинно време нищо ново! но пак казвам - с унищожение не става - докъто диша човек може винаги да му покажеш истината и да му отвориш очите - става и без унищожение От горе действат по същия начин - намират начини да те запознаят с истината дори и да не вярваш в нея! Но никога с унищожение - знам за какво говоря!! Надявам се да има промяна но в доброто - и то няма да стане изведнъж - просто на хората ще им се дават знаци от горе! И когато дойде някога края на света (който никой не знае кога е - не е задължително да е 2012) - няма да има загинали - ще се пречисти доброто от злото на всяко човешко същество! Лошите енергии на всеки ще загинат но не и хората! Мисленето ни ще се промени и ще се даде старт на ново начало - но това никой не знае кога ще бъде Нострадамус бил предсказал тази дата но той е свързвал и края на света с Хитлер - но на живи сме и след Хитлер - може би 2012 ще успеем да преживеем стига да сме силни духом ще успеем!