maggee

Да, и аз се замислих над това. Аз го разбирам - да не правим оценка на това кое е добро и кое - зло, да не поемаме ние ролята на съдии. Но това си е мое тълкувание.

Когато се използва подредба с много карти, обикновено всяка карта си има свое означение. Ако напишеш картите по позиция и коя позиция какво значение има - ще можем да ти помогнем повече.

Мисля си, не е ли този този текст прекрасен диагностичен тест - ако честно отбележим с точка всяко твърдение, вярно за нас, ще получим една достоверна оценка на вътрешното си състояние.

Възхвала на стоте лекарства Ван Циенцюн Лао Цзюн казва: От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка. Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство. Съществуват сто вида такива лекарства: 1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство. 2. Податливост на тялото и доброта в сърцето - това е лекарство. 3. Широта на поведението и доброта в сърцето - това е лекарство. 4. Да спазваш мярка във всичко - това е лекарство. 5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг - това е лекарство. 6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага - това е лекарство. 7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни - това е лекарство. 8. Да избавиш от желания сърцето си - това е лекарство. 9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов - това е лекарство. 10. Да се стремиш към разумно използване на всичко - това е лекарство. 11. Да желаеш щастие за хората - това е лекарство. 12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности - това е лекарство. 13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните - това е лекарство. 14. Да призоваваш за промяна склонните към смут - това е лекарство. 15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите - това е лекарство. 16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните - това е лекарство. 17. Да помагаш на старите и немощните - това е лекарство. 18. Да използваш силата си за да помагаш на хората - това е лекарство. 19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните - това е лекарство. 20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние - това е лекарство. 21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите - това е лекарство. 22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си - това е лекарство. 23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение - това е лекарство. 24. Да не изискваш връщане на стари дългове - това е лекарство. 25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие - това е лекарство. 26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си - това е лекарство. 27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето - това е лекарство. 28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен - това е лекарство. 29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия - това е лекарство. 30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида - това е лекарство. 31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство. 32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото - това е лекарство. 33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото - това е лекарство. 34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец - това е лекарство. 35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ - това е лекарство. 36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги - това е лекарство. 37. Да не самоизтъкваш добродетелите си - това е лекарство. 38. Да не премълчаваш заслугите на другите - това е лекарство. 39. Да не се оплакваш от трудности - това е лекарство. 40. Да прикриеш тайното зло - това е лекарство. 41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните - това е лекарство. 42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си - това е лекарство. 43. Да си беден и да не досаждаш на другите - това е лекарство. 44. Да не преувеличаваш ролята си - това е лекарство. 45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи - това е лекарство. 46. Да не таиш корист - това е лекарство. 47. Да съзерцаваш себе си и при получаване, и при загуба - това е лекарство. 48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел - това е лекарство. 49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество - това е лекарство. 50. Да не обсъждаш другите хора - това е лекарство. 51. Благите слова и добрите речи - това е лекарство. 52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести - това е лекарство. 53. Да не се отклоняваш от трудностите - това е лекарство. 54. Да не се надяваш на награда, правейки добро - това е лекарство. 55. Да не ругаеш домашните животни - това е лекарство. 56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им - това е лекарство. 57. Да успокояваш сърцето си, стремейки се към манастир - това е лекарство. 58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си - това е лекарство. 59. Да не помниш старите злини - това е лекарство. 60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си - това е лекарство. 61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите - това е лекарство. 62. Да не се намесваш в чужди дела - това е лекарство. 63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение - това е лекарство. 64. Да разсейваш мислите си - това е лекарство. 65. Да почиташ старците - това е лекарство. 66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата - това е лекарство. 67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност - това е лекарство. 68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто - това е лекарство. 69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност - това е лекарство. 70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората - това е лекарство. 71. Да помагаш по време на стихийни бедствия - това е лекарство. 72. Да се бориш с подозрителността си - това е лекарство. 73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой - това е лекарство. 74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците - това е лекарство. 75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя - това е лекарство. 76. Да разпространяваш мъдрост - това е лекарство. 77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело - това е лекарство. 78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята - това е лекарство. 79. Да оказваш почит на трите светила - това е лекарство. 80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя - това е лекарство. 81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив - това е лекарство. 82. Да не се стремиш да натрупаш богатство - това е лекарство. 83. Да не нарушаваш заповедите и забраните - това е лекарство. 84. Да притежаваш честност и безкористност - това е лекарство. 85. Да не жадуваш за богатства - това е лекарство. 86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж - това е лекарство. 87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността - това е лекарство. 88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила - това е лекарство. 89. Да споделиш от своето с несретниците - това е лекарство. 90. Да пренеса тежестта на старика - това е лекарство. 91. Да се избавиш от емоциите - това е лекарство. 92. Да бъдеш добър в сърцето си - това е лекарство. 93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта - това е лекарство. 94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство - това е лекарство. 95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела - това е лекарство. 96. Да се откажеш от привързаност - това е лекарство. 97. Да бъдеш отзивчив в мислите си - това е лекарство. 98. Да притежаваш вяра и доверчивост - това е лекарство. 99. Да бъдеш скромен и отстъпчив - това е лекарство. 100. Да се избавиш от съмненията си - това е лекарство. (по “Седем книги от облачната библиотека”, Джан Дзюнфан) Лао Цзюн казва: Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта. Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината, духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях. Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество, не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода. Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а, бидейки беден и отхвърлен, не се осмелява да нарушава заповедите. Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.

Изложение на стоте болести Ван Циенцюн Лао Дзюн казва: Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив. Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Мъдрият човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения. Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда. И така, ето стоте болести: 1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест. 2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест. 3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест. 4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест. 5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест. 6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест. 7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест. 8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест. 9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест. 10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест. 11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест. 12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест. 13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест. 14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест. 15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест. 16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест. 17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест. 18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест. 19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест. 20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест. 21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест. 22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение, и при гняв - това е болест. 23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест. 24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест. 25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест. 26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест. 27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест. 28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест. 29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест. 30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест. 31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест. 32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест. 33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест. 34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест. 35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест. 36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест. 37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест. 38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест. 39. Да си ревнив - това е болест. 40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест. 41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест. 42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест. 43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест. 44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест. 45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест. 46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест. 47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест. 48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест. 49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест. 50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест. 51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест. 52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест. 53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест. 54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест. 55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест. 56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест. 57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест. 58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест. 59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест. 60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест. 61. Да спориш с глупака - това е болест. 62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест. 63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест. 64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест. 65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест. 66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест. 67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест. 68. Грозни думи и зли слова - това е болест. 69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест. 70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест. 71. Да си непостоянен - това е болест. 72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест. 73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест. 74. Хитрост и ласкателство - това е болест. 75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест. 76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест. 77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест. 78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест. 79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест. 80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест. 81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест. 82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест. 83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест. 84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест. 85. Да харесваш резкия отказ - това е болест. 86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест. 87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест. 88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест. 89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест. 90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест. 91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест. 92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест. 93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест. 94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест. 95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест. 96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест. 97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест. 98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест. 99. Да действаш с користни подбуди - това е болест. 100. Да нямаш собствено мнение - това е болест. (по “Седем книги от облачната библиотека”, Джан Дзюнфан) Лао Дзюн казва: Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Да даваш и да вземаш Живееше някога един човек, който притежаваше цяла долина с игли. Веднъж Исусовата майка дойде при него и му рече: - Друже, дрехата на сина ми е скъсана, трябва да я изкърпя, преди той да иде в храма, би ли ми дал игла? А той не й даде игла, но й изнесе цяло слово относно това, що е да даваш и що е да вземаш - та да го повтори тя пред сина си, преди той да поеме към храма. Безумецът., Халил Джубран Халил

Нашето детство

Аз мисля, че суеверието действа, когато вярваме в него достатъчно и при проявата на конкретната ситуация в реални условия реагираме с определена емоция - положителна или отрицателна, но достатъчно силна. За щастие, зная твърде малко суеверия и предпочитам да живея живота си без да мисля за такива неща. Специално за котките - всяко животно, което срещна по пътя си, предизвиква само положителни емоции у мен и някак мисленето ми не е ориентирано към това откъде и защо минават котките и как да ги заобиколя. Съгласна с Диана, че за всяко суеверие си има основания, но си мисля, че ако човек не се натоварва с такива допълнителни тежести, по-малко проблеми рискува сам да си създаде. Ето, до днес не съм мислила откъде да мина, когато срещна котка, и това не ми е създавало проблеми, а следващия път със сигурност ще си спомня написаното тук и ще се замисля и вероятно ще заобиколя

И аз познавам такава двойка. Може би щеше да има повече такива двойки, ако повече хора слушаха сърцата си и имаха вяра, че ще срещнат своята сродна душа. Но е факт, че хората робуват на доста предразсъдъци и страхове - особено да не останат сами, и в желанието си да се "осигурят" се хвърлят през глава да създават семейство. Е, голяма случайност би било щастливото семейство, създадено поради причината, че "вече съм на 30 години и никой повече няма да ме иска"

Аз не мисля, че е проблем. Виждаме какво се получава в областите, в които хората успяват успешно да подразберат нещо и да се понамесят.. Появата на Доли напълно ме убеди, че ограниченото ни съзнание е за наше (и вселенско) добро

Сами не знаем какво можем.. и няма да го разберем, докато не ни се наложи. Възможности да се надскочим винаги съществуват, вярвам, че нямаш съмнения в това

Самата подредба едва ли има такова значение, може и сама да си измислиш подредба, по-важна е връзката ти с картите. Аз лично бех предпочела да питам картите си поотделно за всеки един от тези въпроси, а не обща подредба.

Да, и аз така го почувствах и едва ли ще го сменя скоро

Честит рожден ден, Мона! Пожелавам ти любов ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Мисля, че "забраненият плод" има за цел само да ни предупреди, че не е за всеки. Той може да бъде откъснат - но на съответната цена, а не всички могат да я заплатят. Познанието изисква огромна психична енергия и сила и променя изцяло живота на човека, който се докосне до него. Преди време например прочетох нещо, което буквално ме вцепени в първия момент. Става въпрос за теорията за Лууш на Робърт Монро (стр. 274). Идеята за това, че някой отглежда хората, за да произвеждат Любов, така, както хората например отглеждат пчелите, за да използват меда, се оказа твърде трудно поносима за мен. Аз далеч не вярвам на всичко, което чета, особено на неща, които лично не мога да проверя, но в първия момент изпитах това, което и авторът описва - всичко загуби смисъл. В един момент разбрах как се чувстват домашните животни, робите, осъдените на смърт... После осъзнах, че няма значение дали това е вярно или не е и какво всъщност е вярно... Всичко, което реално има значение, се случва между нас и Бог. Но веднъж докоснала се до тази гледна точка, вече ми е трудно да гледам на света по начина, по който съм го правила преди това. Няколко думи, няколко усещания могат да променят коренно светогледа на човека и това изисква много сила. Плодът е забранен за онези, които приемат забраната.

Всяка промяна в околната ни среда привлича вниманието ни - всеки нов аватар също. За мен хората, които често сменят аватарите си, са хора, които имат нужда повече от другите от внимание, от любов. Това са хора, които се чувстват добре в центъра на вниманието. Има и други, които предпочитат да стоят на сянка - те пък си използват стандартния аватар и не се набиват на очи. Аз не не обичам твърде честите външни промени, защото постоянството на средата ми създава условия за вътрешна промяна. Не обичам да сменям и аватара си, защото той винаги изразява моята най-дълбока същност. Почти всичките ми аватари са изобразявали връзката между човека и животните и е естествено, аз много обичам животните и изобщо природата, имам силна връзка с тях. Към подписа имам друго отношение, обикновено чрез него изразявам моментните си настроения - ако изобщо имам необходимост да ги изразявам. Защото смятам, че всяко мое вътрешно състояние си е мой проблем - и да го споделя с целия свят, работата пак си чака мен

Аз мисля, че хипохондрията, като израз на нормалния за всеки човек страх от смъртта, е и нормално състояние при първия осъзнат контакт на човека със смъртта. В живота на всеки човек идва един момент, в който той осъзнава, че смъртта не е абстрактно понятие, а реалност, която може да го споходи във всеки момент. Тя може да се прояви в различна степен, но най-силна е при контакт със смъртта - личен или на близки хора. Медиците в известна степен си изграждат имунитет - за щастие, програмата е толкова сгъстена, че за хипохондрични мисли остава твърде малко време на студентите. Имаше момент, в който заедно с поздрава вървеше и въпросът "Ти от кои болести си болен?". Без чувство за хумор този период е труден за минаване, то се налага от само себе си - минавайки през това, човек някак неусетно се сдобива с верен другар - черния хумор. Осъзнаването на смъртта обаче е нещо съвсем различно и то рядко се случва в университета - тогава опасността от дадена болест изчезва със затварянето на учебника. При мен то се случи години след университета, след предсказателен сън за смъртта на близък, млад човек. Преживях го по подобен начин, както и Диана, за около година и половина. След такова изживяване светогледът и животът наистина се променят напълно.

Предполагам, че е индивидуално. При мен специално след 36 часа без сън се появява състояние на особено изчистване на мисълта, както и след медитация. Подобно състояние достигам след няколко дни гладуване, както и в края на големите пости. За силата и чистотата на мисълта си съдя по това, че пожеланията ми в тези моменти се сбъдват почти без изключение и в много кратки срокове, а гаданията ми в тези моменти са много точни.

Подписът на цвете говори само за това, че в момента тя има цел, която много желае да постигне и явно е готова да се бори за това. Аватарът й казва същото. И целите, и аватарите се променят. На мен по-скоро ми прави впечатление това за колко време един човек се асоциира с определен аватар и какъв точно е той. Ако не се лъжа, това е първият аватар на цвете - което говори освен за устрем, и за постоянство към целта.

Как да развием тази сила - лесно. Мисълта става особено силна в условия, които са критични за тялото - гладуване, продължително лишаване от сън; също при медитация. Според мен по-важно е да се научим да изчистваме мислите си (от странични мислички с противоположни посоки), а най-важно е да се научим да ги контролираме. Една неправилна мисъл, подплатена със силна емоция и задържана дори за кратко в съзнанието, може да доведе до доста големи проблеми (изпитана рецепта ).

Аз и ти - да, имаме голям шанс

Пълна свобода никъде няма. Няма такова място във Вселената, мисля.

E, полянката е нещо друго. Но това не е полянка, а определена структура, участниците приемат правата и задлженията си, присъединявайки се към нея. Доброволно при това.

Ако поканя хора в моя двор/площад да си поговорим и те ми надуят главата, нямам ли право да ги отпратя? А пък навън, на улицата, която не е моя собственост, те могат да продължат да изразяват свободно словото си

Селсал, аз мога винаги и отвсякъде да си тръгвам, защото имам свободата да го направя - не съм зависима нито от този, нито от друг форум. Когато съм си тръгнала, то е било, защото така съм решила, решението е било лично, а лични подробности от живота си тук ще споделям толкова, колкото сама преценя. Недооценена... ако бях, дали щях да съм модератор сега? Дали ще си тръгна отново? Предполагам. Всяко нещо има начало и край. Развитието ни е свързано с промяна на ситуациите, на хората, които срещаме. По пътя си минаваме оттам, откъдето трябва, в даден момент ставаме необходими на друго място и животът продължава. Не бих се обзаложила, че ще остана в този форум до края на живота си, не го и изключвам. Ще остана колкото трябва. И на теб ще кажа, от уважение, защото те уважавам, за мен безсмислена дискусия е такава, която не води до практически резултати. Има дискусии, в които хората се стремят да открият истината, споделяйки своите виждания - те имат смисъл. Тази не е от тях. Тук се пропускат очевадни факти, като този например, че форумът е частна територия - той е пространство, което юридически принадлежи на един човек, който го стопанисва и заплаща за него. Не беше случаен примерът с къщата, който дадох. Пропускането на неоспорими факти и залавянето за отделни думи, извадени от контекста, за мен не може да се нарече консткруктивна дискусия. За мен това е загуба на енергия и време. И в такива дискусии отказвам да участвам. И на теб ще кажа - ако имаш конкретни питания към мои действия, на разположение съм.