maggee

Благодаря, Диана, но, поне доколкото зависи от мен, бих желала мненията на всички в тази тема да останат нередактирани. Смятам, че думите ни достатъчно добре говорят сами за себе си.

Не, някои хора се опитват да извъртят нещата, както на тях им харесва. Аз мисля, че има място за всички тук. Че всеки може да изрази мнението си - но по възпитан и достоен начин. Подходът "с рогата напред" провокира адекватна реакция. Въпросът изобщо не е в това, че някои хора мислят различно - ние всички мислим различно, защото сме различни хора. Аз мисля различно от всички останали, и ти също. Но аз умея да спазвам добрия тон. И ти умееш. Водим дискусия. Аз и ти (примерно) можем да защитаваме две съвсем крайни мнения и ще се получи диалог, убедена съм, който ще бъде интересен на всички, в който всеки ще може да прецени за себе си чие мнение споделя, моето или твоето. Нали това е идеята? Но ти си добронамерен. И аз съм. Ето, това е ключът.

Силвия, ако се върнеш там, откъдето си извадила тези цитати, ще разбереш какво искам да кажа. Ако не можеш - не е мой проблем. Ако имаш към мен конкретни въпроси, касаещи конкретни мои действия - винаги съм на разположение. Но в безмислени дискусии не смятам да навлизам. За мен конфронтацията с когото и да е, по какъвто и да е въпрос, просто за идеята - е енергиен вампиризъм. В такива отношения отказвам да влизам, прощавай.

Аз мога да говоря само за себе си - и не съм склонна да толерирам личностни нападки. Ако редактирам мнение в поверения ми форум, редактирам само грубости и именно личностни нападки. Ако двама човека искат да се обиждат, могат да си разменят телефони, мейли, скайп, кю и да го правят денонощно - не е тук мястото. Ако някой се почувства засегнат от нечие мнение - има бутон "Докладвай", модератор ще прецени. Но поредица от нападки - единият се обидил, отвънал, другият да не остане по-назад - това на никого не е нужно и не създава добър имидж нито на участниците в дискусията, нито на форума като цяло. Ако някой смята за ограничение на словото си това, че не може да обижда публично - да, ограничен ще бъде. И разделение между модове и не-модове поне за мен няма. Вчера не съм била мод, днес съм, утре пак няма да бъда. В живота си имаме по-важна цел от това да се караме помежду си. На фона на това колко малко знаем да самите нас и какви по-сериозни житейски задачи имаме, изглежда абсурдно да се караме за такива дреболии. Тук сме, за да си помагаме, поне аз съм за това. mvm, аз мисля, че всяка идея може да бъде "прокарана". В момента, в който човек реши, че иска да направи нещо, пред него се отварят хиляди невидими врати - само трябва да има ясна визия за това какво иска да направи, да има има търпението да дочака своя момент и да има малко доброта в сърцето. Любимата ми басня е за Слънцето и вятъра С любов всичко се постига, другото е загуба на жизнена енергия и то води само до изтощаване и неудовлетворение от себе си.

Именно, конструктивен диалог. Конструктивният диалог е възможен при липса на агресия.

Сърдечен поздрав за мвм и бий Зе мен е удоволствие да чета мненията ви Аз намерих това място преди половин година - имах много въпроси, някои отговори намерих тук. Хубаво или лошо, създадено е от хора, които - ще се повторя - са вложили труд, време, пари и любов, за да го има този форум. Логично е тези хора да определят правилата - логично е да има и правила. Както вече казах, аз също смятам, че един форум има нужда от участниците си и никой, който участва акитвно в него, не е случайно попаднал тук. Като си говорим за свобода, аз например се чувствам свободен човек. Спмоням си, като бях малка родителите ми ме пускаха сама да ходя до детската градина. След това в училище, на 12-13 години, когато моите приятели искаха позволение от родителите си да излязат навън, аз само съобщавах на моите. Имах приятели в близките селца извън София, гостувах им често, защото тях не ги пускаха, прибирах се сама в полунощ по онова време и моите родители, макар и да са се притеснявали на моменти, никога не са ме ограничали. Сама избрах училището си, сама избрах професията си. Винаги сама съм се грижила за себе си, сама съм изкарвала парите си, сама съм подреждала живота си, макар и да съм получавала помощ от познати и непознати хора, когато съм имала нужда. Винаги съм имала пълна свобода и никога не съм злоупотребявала с нея. Предполагам, че интуитивно успявам да се хармонизирам със средата, в която се намирам, приемам това, което не мога да променя и използвам целесъобразно свободното пространство. Ако човек не може да направи това, той ще си създава проблеми, където и да попадне. Откакто съм в този форум, веднъж почувствах несъотвествие между моите очаквания и това, което реално се случваше - и си тръгнах. Просто е - когато човек не е на мястото си, той винаги ще се чувства дискомфортно. Защо тогава трябва да се насилва? Доколкото зная, хората, които усилено бранят свободата на словото си тук, не се чувстват особено съпричастни към идеите на Бялото братство. Какво тогава търсят тук - искат да разбиват излюзии? Както казва един любим автор - моята правота е моята илюзия, неправотата на другия е неговата илюзия. Няма прави и не-прави хора, има различни хора и всеки е на своя собствен път. Ако пътищата са твърде различни, това не е беда. Аз например не възприемам сатанизма, това за мен означава да стоя надалеч от тези хора, а не да ида да ги убеждавам колко са затънали в илюзиите си и да се ядосвам, че не ме приемат. Имам твърде малко енергия, за да я прахосвам за нереализируеми каузи. Моята свобода тук не се чувства ограничена, когато се почувства - просто ще си тръгна. Ако някой се чувства ограничен, редно е да се замисли дали това действително е неговото масто.

моето мнение, моля те го прочети, но не беше към теб, казах ти и на лични нямам нищо против теб. Емоциите на които държиш повече от словото объркват. Но факт е, че такива няма

Не, най-често поради друга причина - защото думите твърде много са се отклонили от темата. Не си падам по празните приказки и философстването, мога да дам твърде много примери, ако държиш на това. Огорчават ме тези твои думи, Еси. Изопачаваш и моите. Няма нито едно редактирано твое мнение в тази тема... можеше да провериш, преди да напишеш това. Всяка редакция е отбелязана, където я има. Ще се опитам да дам отговор така, както аз разбирам нещата. Аз съм християнка. Родена съм в християнско семейство, кръстена съм, вярваща съм. Ако аз вярвам в идеите на християнството и се присъединя към едно христинско общество, очевидно няма да бъдат поставяни въпросите в какво вярвам, защо вярвам и т.н. Ако със същите си тези вярвания се присъединя към Joy of Satan... каква, смятате, че ще бъде реакцията на съфорумците, когато започна да споделям с тях своята вяра? Поставям сериозно този въпрос. Може и да опитаме да си направиме такъв експеримент. Да проверим доколко е свободно словото в други форуми с подобна насоченост. Чета тази тема и ми е все по-трудно да повярвам, че сме възрастни, възпитани и интелигентни хора и спорим по тези въпроси. Сякаш не е очевидно, че като сме на гости, трява да спазваме правилата на домакина си - писани и неписани. Толкова ли е трудно да се проумее това???

За мен емоцията, мисълта, изречената дума и действието имат еднаква стойност. Вече нямам съмнения, че дълбоките емоции на човека определят всичко в неговия живот - общуването му с другите, хода на живота му, събитията, които му се случват. В този смисъл свободата на словото не ме вълнува особено - много по-важна за мен е чистотата на емоциите и мислите. А словата са само отражение. Сега ми идва на ум една мисъл, чийто източник не помня: да мислим така, както бихме мислили, ако мислите ни се изписваха с огнени букви в небето и биха били достъпни за всички. Словото е вторично. А свободата, и не само свободата на словото, е илюзия. Зависими сме от енергията, от Космоса, от Слънцето, от Земята, от въздуха, животните, растенията, от останалите хора. В границите на тези зависимости сме свободни. Тоест, харесва ли ни или не, всяка свобода е относителна.

Хубава приказка, мвм Да, експеримент има, но той не включва късане на глави. Има една хубава поговорка, която тук ще перефразирам - дай им свобода на словото и им гледай сеира. Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно". Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си. Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък... Ами, въпросът е един - колко дълго време ще ме изтърпи Селсал/Силвия/Еди-кой-си? Та, целта на тази тема е хората да бъдат оставени да погостуват свободно - да си кажат това, което им тежи. Да си направят автопортрет, така да се каже. Ето тук става ясно за какво иде реч. Онази тънка граница, за която говорихме с Бий - мисля, че е доста забележима в последните десетина мнения. Агресията към света поражда агресия в ответен отговор. Подобното привлича подобно. Убедена съм, че човек, който има "проблеми със свободата на изказа" на едно място, в случая този форум, има същите проблеми навсякъде, и в други виртуални общества, и в реалния свят - защото светът е само огледало на нас самите. Този форум не е центърът на света, още по-малко има претенциите да е център на свободното слово. Това е място, където последователите на Учителя могат да общуват помужду си. Не е затворено общество. Не е и задължително. Който не се чувства съпричастен, е свободен да намери своето място под Слънцето. Който смята, че има велики идеи, които не се дооценяват тук, може да си закупи домейн, хостинг, да си направи собствен сайт и да пише, да пише, да пише... Свободата му е гарантирана. Но да, има един проблем - а кой ще чете?

Отговор на кой въпрос е това, според теб?

Нали правим разлика между конструктивната критика и обикновеното заяждане поради липса на енергия или излишък на време? Самата аз преди време съм изразявала критика и не съм била цензурирана. Може би има значение какво целим с критиката си. Добронамерената критика не се нуждае от цензура и не я предизвиква.

Силвия, бъркаш уважителното отношение с оправдание - аз лично нямам за какво да се оправдавам пред теб, не го и правя. Темата не е адресирана лично към теб, но участието ти е добре дошло, както и на всички останали. Принципна е темата. Отправена е към всеки, който някога си е задавал или ще си зададе тези въпроси в този форум. Нека бъде едно място за публична дискусия, защото не мисля, че има какво да се крие. Аз поне нямам. И няма да се уморя да обяснявам Докато всичко стане пределно ясно и изчерпим всички възможни въпроси.

People... stop fighting, angels are crying We can be better, love is the answer Search inside, are there anymore tears to cry?

Това е така и съм напълно съгласна. Пак от същия източник: Че пълната свобода е илюзия става ясно на всеки човек в периода между детската градина и гимназията. Имаме право да бъдем свободни в рамките на отпуснатата ни законова свобода. Максимална свобода всъщност ни дава доброто познаване и съблюдаване на нормите. Това с пълна сила се отнася и за словото. И въпросът не е дали ние физически можем да изразим всичко, което мине през ума ни, а дали това е целесъобразно в контекста на ситуацията, в която се намираме. Аз имам физическата свобода да цитирам тук текст, върху който нямам авторски права, но редно ли е да го правя? Имам възможност да изнеса информация, която е поверителна, но нося отговорност за това. Мога да използвам нецензурен език пред деца, но също не го правя. Мога да вляза в църковен храм и да наругая попа, под предлог, че имам право да изразя мнението си, защото живея в свободна страна, но това ще е последното нещо на света, което би ми хрумнало. Тоест, като оставим настрана писаните правила, има и неписани норми на поведение. Най-често около тях възникват спорове, защото хората често бъркат свободата да изразят мнението си със свободата да прекрачват общоприетите норми за поведение. Точно това е тънката граница, за която стана дума по-горе. Що се отнася до това, което обсъждаме със Силвия: не мисля, че има значение колко предупреждения ще бъдат дадени, кога и как. Ако имаше значение, едно предупреждение би било достатъчно без да се минава по цялата процедура с предупреждения, наблюдения, ограничения. С риск да се повторя: На първо място стоят тези неписани норми на поведение, които всички познаваме и съблюдаваме, когато решим, че трябва (хората, които отказват да се съборазяват с тях, не са на свобода или поне не би трябвало да бъдат). На второ място - присъединявайки се към едно общество, човек приема неписаните му закони - в случая това е форум със строго специализирана тематика. Регистрирайки се във форума, той се съгласява формално, че приема правилата му. След това, при неволно нарушение, човек получава предупреждение и евентуална възможност да реадктира поста си. Модераторите на форума (не еднолично) преценяват дали мнението отговаря на темата и ако преценят, го местят на друго място - Разговорки. Потребителят все още има възможност да редактира мнението си. Форум Разговорки има свои правила, в които е уточнено, че мненията, попаднали там, подлежат на редакция и изтриване в определен срок. Тоест, процесът е многостъпален и решенията не се взимат еднолично. Ако някой освен това е получил и лично съобщение, за мен това е само признак на уважение.

Това е и моето мнение, напълно съм съгласна с теб. Но и възприятието на "гузността" на другия също зависи от собствената ни емоционална нагласа и преценка. Аз например смятам, че комуникацията между хората е много важно. Че когато човек прави нещо, което касае друг човек, директен контакт и обяснение трябва да има - за да не се създавам и потискат емоции, с които можем да навредим само на себе си. При това аз правя онова, което трябва да направя в случая (влагайки минимум емоция), обяснявам на човека отстреща какво и защо е необходимо да направя и изразявам готовност да приема неговото разбиране и реакция. При това, ако има проблем, това е моментът той да бъде изчистен. За да не бъда голословна - като ми се наложи да извърша болезнена манипулация на пациент и зная, че ще бъде такава, аз го предупреждавам, обяснявам му, че няма друг начин, винаги се извинявам за това, че ще му причиня болка - но това е съпричастност, а не гузност. Този човек е дошъл при мен по собствена воля, доверил ми е здравето си и от този момент аз съм отговорна към него. Да, имам избор - мога да си свърша работата тихомълком, изненадвайки го с болката, причинявайки му стрес, а мога и да му обясня какво да очаква и да се съобразя с неговия праг на поносимост. Възприела съм първия начин на действие - това е начинът, по който бих желала с мен да се отнасят, когато аз съм пациент. Ако пациентът след това си тръгне с идеята, че аз съм виновна заради това, че съм му причинила болка, това прави ли ме виновна и трябва ли да ме кара да се чувствам гузна? И за мен, както и за Силвия, са важни не думите, а действията на хората.

За мен твоите карти означават чудо (събитие, което възприемаш като чудо), което няма да се състои и причина за това са мисловни процеси (10 меча). Падал се е Страшният съд, защото това събитие е трябвало да се случи, сега се пада Смъртта, защото явно няма да се случи в този момент. Но Кралят на чашите все пак дава надежда, че любовта може да победи мислите, съмненията и страховете

Съвсем нормален мъж, който е решил, че в името на успеха си заслужава да жертва някои неща.

Тънки са границите, за които говориш. Не знам при другите хора как е, но лично за мен всяка дума, израз, текст носи определен енергиен заряд. Предполагам на всеки се е случвало да получи критика, но по такъв начин, че тя да не го обиди, а напротив - да му помогне да се вгледа в себе си - това означава, че човекът отсреща е добронамерен. И обратно, понякога една-единствена дума може да ни извади от равновесие. Тоест, проблемът не е в думите, във формулировките, а в отношението. И дори в момента да е трудно да формулираме къде е границата с думи, всеки от нас интуитивно я усеща. За мен лично вълшебните думички са "Аз мисля" - с тях изразявам моето отношение и позволявам на другите да запазят своето.

Ясно е, че за обективизъм не може да се говори - всичко, което е човешко дело, е субективно. Но все пак преценката в крайна сметка е поверена на човек - в реалния живот това са съдебни заседатели, тук са група модератори. Това е неизбежно. Но тази оценка не е насочена никога към възгледите на някого, а по-скоро към начина му на поведение и изразяване на тези възгледи. Дори при сблъсък на хора с коренно противоположни възгледи може да се спази добрия тон и от това да се получи конструктивна дискусия. Не че някой ще промени възгледите на другия, но това дава допълнителна гледна точка и има смисъл.

Когато обект на дискусията стане личността на един от участниците и неговите качества.

Администраторска бележка: По изключение в тази тема се обсъжда начина на прилагане на правилата за участие. Позволявам си да пусна тази тема, защото въпросът винаги е на дневен ред. Нека има едно място, където да си се критикуваме, без да "оспамваме" теми, които нямат връзка с това. Мисля, че всички ще се съгласим, че нормите на поведение са нещо необходимо. Ако искаме да ползваме самолет, купувайки билета си, ние се съгласяваме с всички условия на компанията, минаваме през всички проверки, показваме багажа си, събуваме обувките си, минаваме боси там, където други са минавали с кални обувки, ако се наложи - и никой не се противи, защото знае, че срещу това неудобство получава доста привилегии. Ако се възпротиви, просто няма да стигне дотам, за където е тръгнал. Ако влезем в банка и започнем да говорим на висок глас или да пеем и танцуваме, учитво или не толкова учтиво, веднага ще се намери кой да ни "помоли" да напуснем. Ако отидем на гости на приятел и злоупотребим с гостоприемството му, скоро няма да бъдем поканени отново. Тоест, обществото си има свои механизми за въдворяване на порядък. Законите колкото ни ограничават, толкова и ни пазят - от нас зависи коя страна ще вземем. Този портал също е едно общество, той си има свои вътрешни "закони". Човек, регистрирайки се, се съгласява, че е прочел и съгасил с условията за участие. Може да се каже, че тук човек може да пише за каквото си иска - самият факт, че в този форум има тема за Азис, сам по себе си е показателен. Тоест, всеки има право да изрази мнението си и да пише колкото му душа иска. Въпросът е обаче по какъв начин ще бъде поднесено това мнение. Въпросът не е в това какво изразяваме, а как го изразяваме. Аз например имам нетрадиционно мнение по много въпроси, изразявам го свободно и дори когато другите хора не са съгласни с него, до скандали не се стига. Мои мнения не са трити нито в този, нито в други форуми, дори когато съм казвала неща, които не са били приятни за някого. И съм абсолютно убедена, че човек може да изкаже всичко така, че да изрази идеята си, да бъде разбран и да не засегне никого. Какво ни пречи да спазваме елементарните правила? Това не е ограничение на свободата. Ако авторът на една тема е помолил "Без цитати, моля", той не е забранил цитатите, той не е ограничил свободата - той е помолил за лично мнение. Всички имаме достъп до цялата литература на света, но личният опит е нещо безценно. Трудно ли е да се съобразим с това? Когато на 1000 места е казано, че лични нападки няма да се толерират и че такова поведение ще се санкционира, има ли смисъл да си създаваме сами конфликтни ситуации, а след това да се жалваме, че някой е накърнил правото ни на свобода? За мен свободен човек е този, който уважава свободата на другите, както своята. Ако във всеки момент помним, че не трябва да се държим с другите така, както не бихме искали с нас да се държат, мисля, че теми като тази биха били излишни. Убедена съм, че този форум има нужда от всички, които пишат тук - за да се върне човек на едно място повече от два пъти, е необходимо да чувства връзка с него. Администраторът без потребителите ще я докара до... разговор със себе си. Потребителите без администратора не биха се открили. Модераторите са просто едни обикновени полицаи - ако радарът показва превишена скорост, един добър полицай трябва да спре нарушителят и да го санкционира. Един лош полицай ще му вземе парите и ще го пусне, а на следващия завой шофьорът, смятайки че всичко му е позволено, ще направи фатална грешка. Когато аз получавам лична критика, след първата вълна на негодувание, вече си задавам въпроса "Къде съм сбъркала, в какво съм прекалила? За да получа откровена реакция, значи съм я предизвикала - с какво?" Ако всеки си зададе този въпрос, когато се почувства обиден от нечие отношение, ситуацията едва ли ще се повтори. С една дума - пишете свободно и колкото искате, но така, че на никой модератор дори да не му хрумне да ви мести, коригира и трие мненията. Лесно е. Ако в едно менние не присъстват груби думи, няма да се налага те да бъдат редактирани. Ако едно мнение не представлява низ от безмислено свързани думи, то ще си остане в Разговорки, дори и преместено отнякъде, дори извадено от контекста, то ще говори.

Понякога хората искат, но не могат да разберат Христос - защото не е лесно. 12 от 72 си е доста много. Ако бяха представителна извадка, светът би бил различен днес. А лесен път към Бог няма. Пътят към Бог е свързан с раздяла с Егото, а тя е доста болезнена. Наскоро си мислех, че Бог е това, което остава, когато човек загуби всичко останало - любими хора, дом, работа, приятели, перспективи, надежди, когато остане в живота си сам с Бог. Много автори пишат за това, че познаването на Бог е възможно само в смъртоносни ситуации - склонна съм да се сгълася. Човек може да усети Бог едва, когато се откъсне напълно от всичко човешко в себе си, дори от живота си, дори за секунди.