maggee

Вярвам във възприятията си, в това, което чувствам днес, вярвам със сърцето си, да. Вече с ясното съзнание, че утре може да вярвам в точно обратното на това, в което вярвам днес.

Поздрав за всички влюбени Il mio amore per te non avra' paura di niente il mio amore per te sfidera' quella gente che non crede in te e non sa che per me sei la sola salvezza che c'e' sei la sola verita' che vive dentro me

Точно такава е и моята асоциация с Обесения - винаги се сещам за Один. Защо е обесен - за да смени гледната точка, вероятно. Жертвайки комфорта на тялото, получава по-широк поглед върху духовния свят. Но преди да получим, трябва да дадем. На мен Обесникът, както аз гальовно си го наричам, ми се пада, когато съм готова да направя съзнателна жертва. А 5 пентакли за мен е символ не толкова на отхвърляне в любовта, колкото на страдаща любов - а тя всяка любов си е страдаща. Падне ли ми се - знам си, че ще пострадам още малко Интересно е това, което казваш за Любовниците, Вендор. Има нещо, което и мен ме притеснява в тази карта - наличието на ангела. Това не е любов между двама, тя не зависи от тях - има и трети, Божествената сила, която определя хода да любовта. За мен това е карта на кармичната връзка. Много по-симпатични са ми 2 чаши - за мен това е картата на любовта или по-скоро влюбеността, която зависи от хората.

Да, докато не се стигне предела му, докато не осъзнаем, че сами на себе си вредим и не пожелаем да се променим.

Първата ми асоциация с тази карта беше светлина. Луната, макар и отразена, дава светлина в нощта, осветява пътя. Кучето и вълкът асоциирах с онова, което познаваме и не познаваме в себе си, което владеем и не владеем, дивото и питомното в нас, разделени от една граница (на осъзнаването и контрола) - пътя. След това започнах да чета книги, различни тълкувания и много се обърках, защото Луната не е от най-обичаните карти и тълкуванието й беше коренно противоположно на моето усещане. Много се обърках. В онзи начален период на запознанството ми с Таро обаче имах поредица от пророчески сънища, четях много, имах много въпроси и получих много отговори и преди всяко такова събитие се появяваше Луната, така че много скоро я свързах с получаване на нова информация и осъзнаване. По-късно ролята й се дублира в известна степен с тази на Жрицата, а днес, в такива моменти, почти винаги ми се падат двете в комбинация.

Страшният съд е една от любимите ми карти. И на мен ми се свива сърцето всеки път, като я видя, страшничка си е, но затова пък е свързана с болезнената стъпка на преодоляването на собствените страхове, зад която следва нов и чист път. За мен това е карта на активното действие - действие, което обаче води до реална промяна на съдбата, в известен смисъл карта на заржадаща се карма. Когато ми се падне тази карта, разбирам, че в този момент имам право на избор и този мой избор ще предопредели бъдещия ход на събитията, разбирам, че в момента съм творец на собствената си съдба. Затова и я обичам - повече ме мъчат картите, които ме призовават към търпение и изчакване. Моите смущаващи карти са Дяволът, Смъртта, Императорът, 7 и 8 меча, рицар Мечове, крал Пентакли. Сред картите, които "не чувствам", са паж и рицар Пентакли. Звездата също ми оставя странно усещане. Любими са ми Императрицата, Силата, чашите като цяло, 8 жезли.

Въпросът е защо част от сетивните възприятия не дотигат до Аза и не се осъзнават, защо понякога се осъзнават със закъснение, защо и как се филтрира обективната сетивна информация? Нямам предвид физическо или физиологично отклонение от нормата за сетивата, дори нямам предвид само физическите сетивни органи. Ще дам един много прост пример, ситуация, в която сме попадали всички - влюбването. Когато сме влюбени, изграждаме един идеализиран образ на любимия човек - и не защото не забелязваме недостатъците му, а защото ги възприемаме по различен начин. Той пуши, но целувката с дъх на цигара ни се струва ужасно възбуждаща. След време любовта отминава и същата тази целувка с дъх на цигара вече става непоносима. Миризмата на цигара, която вчера ни е опиянявала, днес ни отвращава - а тя е една и съща. Сетивото я възприема по същия начин, но възприятието, преценката е коренно противоположна. Тоест, ние вече не можем да кажем дали тази миризма е хубава (каквато е била вчера) или лоша (каквато е днес). Въпросът е - наше собствено ли е възприятието за тази миризма? Ако да, защо то се променя, понякога дори без причина, внезапно - неразбираемо дори за нас самите?

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Не съм я срещала в електронен вариант обаче.

Аз по принцип предпочитам да се концентрирам върху нещата в живота си, които мога да променя, но наскоро попаднах на един филм - Zeitgeist, който дава интересна гледна точка. "Крайната цел е да поставим на всички хора чипове. Всеки в света ще има чип RFID. Тези чипове ще съдържат цялата информация за парите и всичко останало. И ако някой протестира за това което правим или да ни се противопостави, просто ще му изключим чипа." През 2005 г. Конгресът под предлог за контрол на имиграцията и така наречената "Война с тероризма" приема декрет за идентификацията "Real ID Act", според който се предвижда от май 2008 г. всеки да има федерална идентификационна карта, на която ще се намира сканиращ бар-код с персонална информация за вас. Между другото, този бар-код е само временно решение, докато картата се замени с истинския чип RFID с проследяващ модул, който с помощта на радио вълни ще следи всяка ваша крачка на планетата. Ако това ви звучи прекалено странно, трябва да знаете че проследяващия чип RFID е вече във всеки нов американски паспорт. А последната стъпка ще е имплантирането му, което много хора вече са направили, по различни причини. Във Флорида има семейство, чийто членове са пионерите на новия свят. Те доброволно са поискали да бъдат първите с идентификационни микрочипове имплантирани в телата им. "След 9/11 наистина се замислих за сигурноста на семейството си. Не бих имал нищо против да ми бъде имплантиран постоянен идентификационен чип в ръката." Накрая всеки ще бъде заключен в една контролирана монетарна мрежа, където всяко ваше действие ще бъде документирано. И ако преминете чертата, те биха могли да ви изключат чипа, защото дотогава, всеки детайл от живота на обществото ще се движи около взаимодействието на тези чипове. Това е картината, която са ни подготвили за бъдещето и ако си отворите очите ще я видите. Централизирана световна икономика, където всяка стъпка, всяка трансакция ще се наблюдава и следи, а всички права - потъпкани. Най-невероятния аспект на всичко е: всички тези тоталитарни елементи няма да бъдат наложени насила на хората, хората сами ще ги поискат. Защото, социалната манипулация на обществото преминава през генериране на страх и разделение, което притъпява у хората усещането за сила и реалност. Тези процеси, които се водят от столетия, ако не и от хилядолетие, религия, патриотизъм, раси, здраве, класи, и всички други измислени атрибути, е произволна идентификация на сепаратизъм за създадаване на управляемо население, извънредно податливо в ръцете им. "Разделяй и владей!"

Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките — реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките — реки. Преди време, в една друга тема, споделих една лична история, която бе една от поредица подобни, странни събития в моя живот. Давам си сметка сега, че тези събития са довели до промяна в моето възприемане на света, но осъзнаването на техния смисъл, на причинно-следствените връзки, дойде много по-късно, след месеци. Вчера, за сетен път ми се случи нещо много странно - купих си книга от автор, който не съм чела подробно - отделни абзаци, открити в нета, а кингата беше напълно непозната. Имаше цели глави, които сякаш бях писала аз - изводи, до които аз сама бях стигнала по най-мъчния начин, някои от които съм споделяла и тук, написани от автора на книгата сякаш с моите думи. Случвало ми се е и преди, зная, че информацията просто съществува и ние я получаваме, настройвайки се на съответната честота, но отново останах шокирана. И за сетен път се запитах - наши ли са "нашите" възприятия? Доколко вярно ни служат сетивата ни и доколко можем да им се доверим? Доколко обективна е информацията, която получаваме чрез сетивата си - тук дори не бих задала въпроса доколко обективно ние я осъзнаваме, защото за мен този въпрос вече не стои. Можем ли да се доверим на собствената си преценка за нас самите, за другите хора, за околния свят? Установявам, че от известно време гледам на себе си някак отстрани - приемам нещата, каквито са, но с уговорката, че във всеки момент те могат да се окажат съвсем различни - и когато настъпят тези промени, вече не ме изненадват. Бих казала, че съм на етапа, в който планините вечене са планини и реките вече не са реки. Цитат от любим автор ще си позволя тук: Егрегор не се избира. Егрегорът избира. Окултна поговорка. Всеки човек е свързан с няколко егрегора: на семейството, на училището, на своята нация и държава, и много други, за чието съществувание дори не подозира. Освен това у всеки съществува личен егоичен егрегор, който персонално следи как протича животът му. Човек, който служи предимно на своя егоичен егрегор, естествено, се нарича егоист. Когато служим на даден егрегор, ние не усещаме това като насилие. На нас ни се струва, че просто така сме устроени, че онова, което вършим, ни е интересно и точно това ни се иска да правим. Ако имаме добър канал за връзка с егрегора на семейството, тогава интересите на семейство ще се възприемат като собствени интереси. Всеки егрегор излъчва енергийни и информационни потоци на определени честоти, свойствени само за него. Поради това те се възприемат само от онези, които са настроени на тези честоти. Егрегорът ни програмира двояко: чрез вътрешни и външни начини. Отвън това става посредством житейски обстоятелства и събития, отвътре - чрез създаване на определени мисли, емоции и желания. Равнището на свобода у човека зависи от степента на свързаност с егрегора, от еволюционното му равнище и от еволюционното ниво на самия егрегор. Колкото по-ниско е нивото на егрегора и е по-близо до егоичния егрегор, толкова по-малко свобода ни се оставя. Мислите и чувствата не се създават, те само се регистрират от съзнанието. Вниманието, направлявано от подсъзнанието към определени места в тънките светове, регистрира намиращите се там ментални и астрални същности. Субективно това се преживява като хрумнала ни мисъл или обзело ни чувство. Човешката индивидуалност проговаря в два момента. Първо, от нея зависи направлението на подсъзнателното внимание, и второ - оформянето на мислите в думи, на чувствата в действия. Но индивидуалната свобода се проявява и в още нещо. Ако каналът за връзка на човека с тънките светове е достатъчно широк, тоест - може да пропуска значително количество енергия, получаваме възможност да променяме структурата на егрегора и да влияем на световната карма. Такава способност в окултизма се нарича реализационна власт. По принцип реализационната власт нараства с еволюционното развитие на човека и не трябва да се бърка с властта в обичайния смисъл на думата. Реализационната власт всъщност е власт над егрегора. Човек, който притежава голяма реализационна власт притежава и власт над външния свят. Но тази власт е невидима. Неговата воля реално се въплъщава чрез действията на егрегора, което се възприема като "случайно" стечение на обстоятелства. Впечатлението е, че на даден човек много му върви. В съответствие със степента на реализационна власт можем условно да определим три равнища на човешка свобода. На първото равнище управлението на подсъзнателното внимание напълно се поема от егрегора. В този случай за дадения човек казват, че мисли и чувства с щампи, макар на самия човек да му се струва, че неговите мисли и чувства са уникални. На второ ниво човек в някаква степен сам направлява своето подсъзнателно внимание върху тази или онази част на егрегора. Тогава на него му хрумват неочаквани мисли и оригинални емоции. Поведението му е трудно предсказуемо. Такъв човек бива възприеман от околните като интересна творческа личност. Той е способен на творческа дейност. Но и на това равнище човек все пак се явява като добър редактор на информацията, идваща в егрегора. На трето равнище човек получава възможност сам да променя характера и структурата на астросомите и мислеформите на егрегора. Но за да се случи това, човек трябва да има широк канал за връзка с дадения егрегор и добра лична енергетика. Егрегорът дава такъв канал само на онзи, който предварително е доказал вярност на първо и второ равнище, и е получил добра представа за егрегора като цяло. Именно на трето равнище човек получава реална свобода и възможност да участва в процеса на еволюцията. *** Всъщност всички цели във външния свят са илюзорни, а победите и пораженията са фиктивни. Тази истина се споделя от повечето религии. Това трябва да се разбира в смисъл, че всяко събитие в сетивния свят е само символ на някакво друго събитие, протичащо в тънките светове, и само второто има истински смисъл. Мъдрец е онзи, който умее да чете тези символи и по събития в сетивния свят е способен да възстановява събития в тънките светове. *** "Карма и егрегор", А. Подводни ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Кой от образите е реален? Дали единият е по-реален от другия? С кои сетива можем да различим реалността от илюзията? И доколко можем да се доверим на несъвършените си човешки сетива, за да разберем кои сме и къде сме?

А има ли не-Божествена любов?

Молитвен наряд за начало: Песен: Благата песен, Молитва: Молитва за всеки ден, Формула: Господи, изпрати ми един ангел Беседа: Пълнене и празнене 26.06.1917 г., четвъртък, София; Цикъл беседи пред Сестрите, от книгата "Великата майка" Молитвен наряд за край: Господнята молитва Много хора в началото на пътя, в старанието си да постигнат бърз успех, си поставят високи цели и започват да потискат своите мисли и чувства. Приемат механично препоръките и се опитват механично да ги приложат на практика. Резултатът е, разбира се, натрупване на напрежение и избухване в един момент, което води до обезкуражаване, до чувство за негодност, на неуспех, дори до отказ. За сетен път се убеждавам, че Учителя е казал всичко - за да освободим място в себе си за доброто, трябва първо да изхвърлим злото. И това е дълъг и постепен процес - трябва да знаем какво да очакваме, за да бъдем подготвени за тези епизоди на изчистване, които са неизбежни и необходими, трябва да знаем, че са част от напредъка. Казват, че всеки човек знае целта на живота си - целта на човека е детската му мечта. Казват, че мечтите на децата се сбъдват по-късно в живота им - вероятно защото на тях са им неприсъщи съмненията, които се натрупват в хода на живота, защото пътят пред мечтите им е свободен. Преди време си мислех - колко хубаво би било човек да има вярата и надеждата на детството със свободата за действие на зрелостта... На мен ми се случи да се върна отново там, макар че пътят до това състояние бе труден, успях да почувствам отново детето в себе си - нещо, което смятах за безвъзвратно загубено. Тогава осъзнах, че то никога не си е отивало, а е било затрупано под хиляди "важни проблеми", отегчавало се е, страдало е, плакало е, а никой не го е чувал. А когато детето в мен се усмихна, успя да се усмихне и порасналият човек в мен и светът отново върна цветовете си. Днес си мисля - дали ако трябва да запалим свещ, не е по-добре да се доверим на детето в себе си? Да драснем ние клечката кибрит, но да се доверим на неговото усещане за това кога и как да го направим, да забравим за миг ежедневното си усещане за една обикновена свещ и да се порадваме на светлината и толпината на огъня по детски?

Благодаря, Атлантида, в твоя източник си открих нещо и аз: Не можеш да направиш нещо, когато срещу теб е всичко. Но можеш да направиш всичко тогава ти със себе си. (Това е точка на Пречупване.) В градината с дървото Бодхи ти можеш да размисляш дълго или да се обесиш в сянката на някой клон дебел. (Това е личният ти Избор.) Смокинята, макар да е най-съблазнителното нещо, я отмини. Тя няма да те наяде, а само ще усили жаждата. (Това е твоето Усилие.) Брамините, които учат, че в душата ти светът е скрит, се заблуждават. Той е пред очите ти, въпросът е душата ти къде е. (Това е другото Познание.) Отхвърлил всичките учения, защо се заобграждаш с ученици? Пусни ги да си идат. Всеки свободен е да не приема другия. (Това е висша Свобода.) Кое по-важно е – целта или пък пътят сам по себе си? Настъпва всяко просветление след дни на мрак и самота. (Това е вече Буда.) Дейвид Уедърфорд ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Аз мисля, че човек първо трябва да знае какво иска да работи и след това да си повярва, че то е възможно. Много хора се отказват от мечтите си дори преди да са се опитали да ги осъществяват, защото не вярват в себе си. Самата представа, че на кандидат-студентския изпит ще се борят с 50 човека за едно място или че на интервюто за работа ще имат значителна конкуренция, пресича всякакъв устрем. Това са хората, за които говори Силвия - за които работата се превръща просто в средство за изкарване на пари. Аз съм от щастливците, които могат да кажат, че имат професия, която обичат (макар и реалността малко да се размина с мечтите). Професията ми остави време и възможност и за хобитата, които в един момент се превърнаха във втора професия. И нещата доста се промениха - и аз мога да кажа като Диана, че останах без хоби. По-лошото е, че когато хобито се "канализира" като регулярен финансов приход, доста пострада вдъхновението - докато преди беше в изобилие, идеите ме засипваха, в момента стига точно колкото за добро изпълнение на поръчката, нищо в излишък. Изобщо, усещането за задължение пред клиента променя доста усещането за радост от работата, дори когато работата е по сърце и резултатите са удовлетворителни.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

За мвм: ето още.

Благодаря на всички

Двайсетина монаси и една монахиня, която се казвала Ешун, се упражнявали в медитация с известен дзен-майстор. Ешун била много хубава, въпреки че главата й била обръсната, а дрехите й - простички. Няколко монаси тайно се влюбили в нея. Един й написал писмо, настоявайки за лична среща. Ешун не отговорила. На следващия ден учителят предал лекция на групата и когато свършил, Ешун станала, й, обръщайки се към този, който й бил писал, казала: "Ако ти наистина ме обичаш, ела и ме прегърни сега."

Какво е Дзен? Дзен е онова, което ви подтиква да зададете този въпрос. Дзен-будизмът изработва сложна система от различни методи за стимулиране на съзнанието към внезапното прозрение, които се превръщат практика за психотренинг и психофизичен самоконтрол. Един от тези методи или средства за активизиране на умствената дейност е решаването на парадоксални задачи (кит. гунан, яп. коан), загадки или въпроси, чийто смисъл и решение са извън обикновената логика. Тези своеобразни тестове, поставени като препятствие пред разума, съдържат в себе си началния мотив на Просветлението. Те предполагат интуитивното разбиране на скрития дълбоко под парадоксалната външна форма смисъл. Целта е да се преминат поставените прегради, да се тренира интуитивното мислене на ученика в очакване на внезапния тласък на съзнанието към Просветление. Думата с японското произношение на два знака — ко (публичен) и ан (задача, изпитание) — коан, може да бъде въпрос, извлечение от сутрите, епизод от живота на древен Учител, дума, използване в диалога мондо или пък каквато и да е друга частица от Учението. *** — Ще ти задам един въпрос — казал цар Милинда на монаха Нагасена — Можеш ли да отговориш? — Задайте си въпроса, моля — отвърнал Нагасена. — Зададох го вече — казал царят. — Аз вече отговорих — отвърнал Нагасена. — Какво отговори? — попитал царят. — А вие какво попитахте? — отвърнал Нагасена. — Нищо не попитах — казал царят. — И аз нищо не отговорих — отвърнал Нагасена. *** Един любопитен монах запитал учителя си: - Кой е Пътят? - Той е пред очите ти - отговорил учителят. - А защо не го виждам? - Защото мислиш за себе си. - А Вие? Вие виждате ли го? - Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам" и „ти виждаш", погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят. - Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз", нито „ти"? - Е, когато няма нито „аз", нито „ти", кой е този, който ще иска да го види? *** Джошу се обърнал към учителя Нансен: - Кой е верният Път? Нансен отговорил: - Всекидневният път е верният Път. Джошу запитал: - Мога ли да го науча? Нансен отвърнал - Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя. Джошу полюбопитствувал: - Но ако не го изучавам, как ще да го узная? Отговорът на Нансен бил: - Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето. *** Прочут воин дошъл при учителя Хакуин и го запитал: - Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът? - Кой си ти? - попитал Хакуин. - Аз съм воин от личната гвардия на великия император. - Глупости! - отсякъл Хакуин. - Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк. При тези думи воинът задрънкал с големия си меч от яд. - Охо! - рекъл Хакуин. - Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата. При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал: - Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада! Воинът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил. - А сега знаеш другата половина - казал учителят. - Ти отвори портите на рая. *** Ето какво разказва учителят Соджи за един свой сън: - Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек... *** Дзен-будизъм. Оригинални текстове

Хубава "задачка" Признавам, че бях малко затруднена да открия съответствията между значението на тези карти и картите от колодата на Уейт, която използвам и познавам най-добре. Такива аналогии откривам аз: Falsita' d'amore - известна аналогия с Дявола мога да направя в смисъла на страстта като лъжовна представа за любов Arpia, злоба - може би Рицар на мечове Curiosita', любопитство - Паж на мечове може би Ignoranza, невежество - 2 меча Malinconia, униние - 4 чаши Furоre, гняв - Рицар на мечове Danno, нищета - 5 пентакли Superbia, превъзходство - 9 пентакли Мangia bene, чревоугодничество - 4 пентакли Turco, турчин - 3 пентакли

Би ли разказала за това, Донка?

Не се бях замисляла до момента. Моето усещане за нещата е, че желанията са цели, чиято възможност за изпълнение не подлежи на съмнение - постигането на желанието е в нашите възможности при определени условия, в определен срок. Мечтите са цели, чието постигане не зависи само или изобщо от нашата воля и нашите усилия - може да се оставим да бъдем поведени по пътя към тях, но не и сами да определим този път. Не е необходимо дори да вярваме, че изпълнението им е възможно - много мои такива "отнесени" мечти са се сбъдвали. Така че, името на темата си е точно, а може ние малко да сме се отклонили в терминологията. Аз, говорейки за желания, имам предвид мечти. Интересно е това, което казваш. Уран ми съвпада с IC, Хирон - с МС и Венера, образуват хармонични аспекти с Луната (1 дом) и Меркурий (11 дом) и квадрат с Марс (12 дом). Сатурн в 12 дом образува съвпад с Меркурий и точен квадрат с Плутон (3 дом).

За Мона