maggee

В последните няколко години в живота ми се случват много значими събития, а от известно време аз им отделям повече внимание - в търсене на връзки и зависимости, повече се вслушвам във вътрешния си глас. Доколко съдбата ни е предопределена и ние имаме възможност единствено да следваме основната линия и доколко сами си я изграждаме и променяме с мислите, чувствата и действията си - вече ми е трудно да кажа. Това, в което се убедих от личен опит, е, че подсъзнанието ни знае какво ще се случи в бъдеще и информация за близкото бъдеще постъпва в съзнанието - именно под формата на знаци. Знакът всъщност се явява мост между подсъзнанието, което знае всичко, и съзнанието, което не трябва да знае всичко. Никога преди не съм обръщала внимание на знаци, защото имам силна интуиция и винаги съм се осланяла на нея, още повече че във важни случаи силата на вътрешния ми глас осезаемо се усилва. Вътрешното ми усещане, че трябва да направя или да не направя нещо, е толкова силно, че няма начин да го пропусна. В редки случаи, особено при емоционални състояния, когато губя възка със себе си, съм се молила да получа знак - и винаги съм получавала, при това достатъчно ясни и разбираеми знаци. Какво е знакът - фокусиране на съзнанието към конкретен материален обект, който съзнателно сме свързали с обекта на конфликтната ситуация. Това, което ми прави впечатление, е че докато преди съм получавала интуитивна информация за най-близкото бъдеще - до 5-6 часа максимум, в момента този период става все по-голям. Например 8-9 месеца преди да изживея една много голяма любов, която коренно промени живота ми, аз усетих това и всячески се постарах да укрепя тогавашната си сигурна и хармонична връзка - уви, просто не стана. И всичко се случи така, както вече предварително знаех, че ще се случи. И когато механизмът на дадено събитие вече е задвижен, мисля, че имаме твърде малко възможности да му въздействаме (и на практика няма значение дали е предопределено от съдбата при раждането ни или ние сме го предизвикали с действията си). Преди време, в началото на връзката си с моя приятел, имахме много активна кореспонденция, тъй като сме разделени от много километри. Освен телефонните разговори, си пишехме си непрекъснато и непрекъснато си правехме снимки в движение - така успявахме да преодолеем дистанцията. Размяната на тези снимки беше истински празник за душата - да видиш какво изразява лицето на човека, който обичаш, макар и толкова далеч, как е облечен, къде е бил, неща, на които в реалния живот обръщаме твърде малко внимание. С нетърпение очаквах всяка такава снимка и си ги пазех грижливо, радвах им се непрекъснато. След време събитията са завъртяха така, че практически се разделихме за няколко месеца. Беше много тежка раздяла. След няколко ужасно болезнени месеци реших, че така не може и ще опитам да продолея болката с друг човек. Беше същия ден, в който преди година бяхме признали любовта си един към друг - по стечение на обстоятелствата, 14 февруари. Изведнъж времето се върна - усещане за дежа-вю. Започнах отново да препрочитам писмата отпреди година - нещо, което не бях правила от раздялата ни, защото беше твърде болезнено за мен. И в мейл от от същата дата отпреди година открих снимка, която бях пропуснала - а бях чела тези писма стотици пъти и очаквах всяка сника с такова нетърпение, че нямаше начин за такъв пропуск. Явно тази беше останала скрита за съзнанието ми. И явно в това е имало някакъв смисъл. На следващия ден получих нова снимка от него и той поиска нова снимка от мен - нещо, което не се беше случвало от раздялата ни, голяма крачка напред в подобряването на отношенията ни. Тогава разбрах, че няма смисъл да се боря нито с чувството си, нито със събитията - че това, което се случва, просто трябва да се случи и има смисъл, дори и аз да не го разбирам. И че събитията са подредени - че аз е трябвало да открия тази снимка една година по-късно. И че трябва да пазя любовта си към този човек, колкото и да ми е трудно, колкото и да боли. Тогава разбрах и колко малко принадлежим на себе си. И изпитах усещането, че всичко, което се случва в момента, вече се е случило и ние всъщност подсъзнателно го знаем, вече сме го преживели и знаем до какво ще доведе, какво следва. И именно това са знаците - информация за вече случили се някъде в бъдещето събития по пътя, по който вървим. Вероятно имаме избор да променим този път, но също така вероятно това може сериозно да ни навреди - и тогава се появява очеваден знак, който да не можем да пропуснем.

The secret garden

A little princess

Завръщането на Сатурн беше почти вълшебен период в живота ми. Точно тогава се дипломирах и отворих първия си кабинет. Всичко ми изглеждаше ужасно сложно и объркано и не знаех кое откъде да подхвана, а събитията просто се случваха и аз просто ги следвах - сякаш невидима сила проправяше пътя ми. Историята си заслужава да бъде споделена. Имах тежък държавен изпит. В един момент, както си четях, в главата ми нахлуха пердстави за кабинета, който от няколко месеца обсъждахме с моята приятелка - и за двете ни се струваше непосилно да се справим сами с такова нещо - финансово, организационно и всякак, позволявахме си да с помечтаем и отлагахме в бъдещето Та в този ден аз зарязах учебника, грабнах един вестник, отидох при нея и решихме да се обадим по няколко обяви за помещения под наем. Беше късен следобяд и успяхме да говорим само с една брокерка, която ни каза, че има подходащ апартамент и то точно в района, който предпочитахме (близо до "Пирогов" - страх лозе брани ). Час по-късно се видяхме с нея на въпросното място - търсехме двустаен апартамент, а стаите се оказаха 3 и дамата ни обясни, че всъщност са 4, но четвъртата ще бъде затворена, защото... има стоматологичен кабинет там Докторката, която даваше апартамента под наем, беше възрастна и се отказваше от практиката си, предложи ни да ни продаде оборудването - цената беше смешна тогава, тя също го осъзна малко по-късно. За един ден се сдобихме с напълно оборудван, функциониращ кабинет на прекрасно място При мен Сатурн е в 12 дом (в точен квадрат с Плутон), в периода на завръщането имам и точен съвпад на транзитния Юпитер с рожденната Луна в 1 дом и точен секстил между наталния Юпитер и транзитния Хирон.

Отношенията имат нужда от развитие - от любов, от уважение и желание за съвместно бъдеще, а това реално става чрез комуникация. Картите могат да покажат посоката на развитие на отношенията, ако хората не променят нещо в поведението си един към друг. А едно реално действие може да промени и картите, и живота. Лично аз избягвам да питам картите за отношения, защото отношенията зависят от мен, а не от картите, картите отразяват (поне при повечето от нас) само вътрешния ни свят, това, до което ще стигнем, ако не направим промяна в курса. Цвете, без да се наемам да търкувам картите ти (7 пентакли + 2 чаши + 4 чаши, подкрепени от справедливостта), появата на 4 чаши при мен винаги е свързана с едно особено състояние, при което не виждам онова, което имам, а само онова, което нямам, а то е свързано с изисквания към другия, страхове, неудовлетвореност и потъване - което е точно обратното на любов. Ако на мен се паднат твоите карти, ще си кажа - това е една измъчена любов. А любовта е измъчена, когато хората не й позволяват да живее, когато я убиват с мисли, преценки, страхове и предразсъдъци. Ако мога да си позволя един съвет към всички - захвърлете картите, като става дума за любов, и изживявайте любовта, а не конфигурациите

Благодаря ти, Вендор, точно такова е усещането и за двама ни. Всъщност не знам дали може да се говори за съвпад на лунните възли (на 6 градуса, ето ситуацията), но има и съвпад с лични планети и като цяло усещането е... неземно

Ще ти бъда благодарна, ако споделиш повече по този въпрос, Вендор. Какво е значението на съвпада на северния възел на единия партньор с южния възел на другия (по оста 5-11 дом)?

В наталната ми карта Хирон е в съвпад (заедно с Венера) с MC (в Овен). Когато транзитният Хирон направи съвпад с IC (и съотв. опозиция с наталния), станах студентка в Медицинския университет. Дали е карма не знам, но беше много позитивен период във всяко отношение - страдания, поне при мен, не е имало. При съвпада на Хирон с десцендента за първи път се замислих за сериозно обвързване. Интересно е, обаче, че при всичките ми сериозни (трансформиращи) връзки при синастрия се наблюдават няколко "задължителни" аспекта между мои и партньорски планети, един от които е квадратура между Хирон на партньора и моите лунни възли.

Няма никакво значение дали му казваш нещо или не - важното е какво чувстваш и какво мислиш. Той усеща твоите чувства и реагира на тях, не на думите ти. Ако изпитваш ревност - усеща ревност. Щом той казва, че усеща безумна ревност, значи ти изпитваш безумна ревност към него, макар и да не говориш за това с думи. Ние, жените, сме майсторки в това да манипулираме мъжете, давайки им привидна свобода и правейки се на жертви - замисли се дали не постъпваш така с него. А иначе за ревността... моят приятел е италианец и сме заедно от почти 7 години вече. Той е доста ревнив, но когато се разделяме винаги ме целува и ми казва: "Вярвам в теб". И аз усещам, че ми вярва, както и аз на него. Пробвай с доверие

От личен опит, наблюдения върху мои близки, познати (а професията ми осигурява контакт с много хора) мога да кажа, че няма случайни връзки. Ако сме срещнали някой човек, това не е случайно. Ако обичаме някой човек, това пък няма нищо общо със случайността. За добро или лошо, имам повишена чувствителност към хората и особено към мъжете, с които в последствие съм имала сериозни връзки - разбирам от първия миг, в който мъжът се появи в моя живот, че тук ще става нещо сериозно. Това ми усещане никога не ме е лъгало. Имала съм много сериозни и продължителни връзки, в които отношенията ни не са били перфектни, но не съм можела да си тръгна - заради любовта. Любовта е онова чувство, над което нямаме контрол, което ни кара да приемаме и страданията, и промените. А смисълът на живота ни е да се променяме, да се развиваме. Всяка връзка ни учи на това. Няма как да не вярвам на астрологията, защото направих анализ на всичките си връзки и тези, които са били наистина значими за мен, имат общи астрологични характеристики - лунни възли, определени аспекти между планетите (в моя слуай между Уран, Нептун и Плутон в партньорската карта), определени аспекти на Хирон и Лилит в картат на партньора и в общата карта, големи кръстове и квадрати в общата карта, определени аспекти в композитните карти. Твърде много съвпадения открих. Но реално нямах нужда от тях - по-точен индикатор от сърцето няма. Човек само трябва да умее да го чува и да му вярва. И вярвам, че идеални връзки няма и не трябва да се стремим към това. Дошли сме тук да се учим - а инерцията е голяма и се преодолява само при силни стимули. По-силен от любовта няма След като връзката е стигнала до брак, това е логичният ход на събитията, определен и от двамата. Проблемите са неизбежни, но отношението към тях може да ги сведе до минимум Следвай сърцето си

Благодаря ти за това мнение. Както винаги се случва, достатъчно е да се появи въпросът, за да се намери и отговор За мен това е ново усещане - хладнината, от няколко дни се чувствам така и даже се притесних за себе си. Точно така е, както го описваш - хармония, балансираност, позитивизъм, спокойствие, оттегляне на егото в голяма степен, понижаване на интензитета на емоциите. Ще видя колко ще се задържи, но е странно и необичайно за мен

Да, аз усещам любовта физически, като топлина в областта на гърдите и ръцете. Когато изпитвам страст към друг човек, усещането се премества към слънчевия спит. Често това е и знак, че прекалявам в изискванията си към другия. Липсата на любов усещам като хладнина в гърдите и често - цялото тяло, много специфично и странно усещане. По-важното обаче е, че каквато любов предаваме, такава и получаваме

От известно време (около 2 месеца) при "любовни" въпроси неизменно ми се пада една карта - 3 пентакли. Не мога да разбера добре връзката. В началото смятах, че е случайно, но тя се появява непрекъснато, дори в сънищата ми - търся връзката и все още не я откривам, тъна в догадки. За мен е ясно, че трябва да поставя връзката си на нова основа, но финото послание на картата ми убягва. Например конкретна комбинация: Любовниците - 3 пентакли - 3 жезли. Дали някой може да сподели опит с тази карта в този контекст?

Наскоро си припомних първите си крачки с Таро. За повечето хора картите са инструмент за надничане в бъдещето, така беше и за мен в началото. С течение на времето осъзнах, че бъдещето всъщност е подсъзнателното ни настояще и се изправих пред нова отговорност - контролът над чувствата и мислите си. Всички знаем, че единственият начин за справяне с чувството е преосмислянето му - осъзнаване, разбиране на причината и промяна на отношението към причината. Всеки, който някога се е опитвал да мине по този път (а този момент рано или късно настъпва), познава усещането за нагазването в дълбоки и мътни води. Човек не осъзнава по-голямата част от психическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за действие. Осъзнаването на съществуването на тези подсъзнателни програми е и първата крачка по пътя на духовното развитие. Осъзнаването на проблемните подсъзнателни програми (индиректно, чрез проявите им в живота ни) е последвано от естественото желание за промяната им - движещата сила в този момент е болката, а тя е свързана с отмиране на части от егото (т. нар. пречистване на душата чрез страдание). Разширяващото се съзнание се обръща навътре и се сблъсква с бетонната стена на подсъзнанието. Важността на мислите и чувствата е безспорна. По-важното обаче е как ги предаваме на околния свят. Поведението е важно, думите са важни. Но има нещо повече от това и аз го усетих много преди изобщо да започна да се интересувам от окултизъм. Направи ми впечатление, че независимо от средата, отношението на хората към мен е еднакво. В училище, в университета, на работа, сред приятели, след непознати хора - хора, които не се познават помежду си, които често не познават и мен добре, проявяват едно и също отношение. Тогава разбрах, че това, което носим вътре, то определя и отношението на света към нас. В книгите намерих потвръждения на тези си мисли, а именно че общуването ни с хората (и не само с тях) се осъществява предимно на енергийно ниво. Че комуникацията между хората се осъществява на нивото на онези подсъзнателни програми, които определят мислите, чувствата и поведението ни. Че получаваме от хората такова отношение, каквото сами смятаме (подсъзнателно), че заслужаваме. До собственото ни съзнание достига толкова, колкото нашето подсъзнание позволява, колкото можем да понесем - и е всеизвестен факт, че човек не може да бъде обективен по отношение на себе си. Но другите долавят нашата реална същност и реакциите им, отношението им трябва да използваме като огледало. Не да им се сърдим (несъвършени сме и затова сме тук), а да приемаме информацията, която ни подават - механизъм на обратна връзка, на който се гради всичко в живота. Промяната на тези програми е трудна, бавна и изисква постоянство и осъзнатост, готовност да извадим на повърхността всичката мръсотия, преди да я почистим. Преди всичко обаче изисква постоянен контрол, тъй като обикновено не осъзнаваме дълбоките си емоции и мотиви. От известно време си водя дневник на емоциите с помощта на Таро. Започнах почти на шега, с цел да направя съпоставка между реалните състояния, които изпитвам в даден момент, и конфигурацията на картите, за да разбера точното им значение. Например, чувствам се много щастлива, тегля карти и записвам. С времето установих две неща: 1) При определени емоционални състояния се падат точно определени карти 2) Картите не отразяват моментното ми състояние (и често изглеждат съвсем далеч от реалността), а бъдещ период - от няколко минути до няколко дни, обикновено до половин-един час. Което беше потвърждение на всичко написано по-горе - че процесите, които вървят в подсъзнанието, действат скрито от съзнанието за известен период от време, понякога дори не се проявяват съзнателно, но винаги провокират съответен отговор от околната среда и другите хора. И уловени в началото, като тенденции, те могат да бъдат повлияни и действието им - ограничено или засилено, в зависимост от търсения ефект. Така моят "емоционален дневник" се превърна в най-полезният ми съветник - моето огледало. А картите придобиха реално значение. Така например при мен 3 меча се появяват в състояния на много силна, непреодолима болка; 4 меча - оттегляне в себе си; 5 меча - непримиримост; 7 меча - самозалъгване; 10 меча - "креативно" страдание, които води до промяна и т.н. Ето някои комбинации от моя дневник: Кралица пентакли - 4 чаши - 2 чаши Умора, разочарование, униние, свързани с любовно изживяване. 8 чаши - 3 меча - кралица жезли Една от най-болзнените за мен комбинации. 7 жезли - 4 меча - Луната Оттегляне в себе си и осъзнаване (Луната). 4 жезли - Императора - Колелото Баланс на страстите, самоконтрол (Императора), но нестабилен. 10 меча - Императрицата - 5 чаши Хармонично състояние, свързано с осъзнаване и перодоляване на болезнена ситуация. Кралица жезли - Смъртта - Рицар мечове Гняв, обида, раздразнение. Слънцето - Силата - Кулата Осъзнаване, приемане, смирение. Справедливостта - Глупакът - Дяволът Един от най-тежките моменти в моя живот - загубих се напълно, преди да намеря истинското си Аз. Беше момент на точен съвпад на транзитния Марс с рожденния Сатурн, и двете планети в квадрат с Плутон.

А има ли не-любовно Таро? Когато носим любов в себе си, Таро винаги е любовно

Винаги съм се чудила защо хората смятат, че животът на други планети и в други вселени трябва да е като този на Земята. Кислородът и водата са необходими на нас тук, на Земята, защото животът на Земята се е зародил в такава среда и е обвързан с нея. Това че на Марс или на друга планета ги няма в този им вид, не отрича автоматично съществуването на живот там, а означава само, че на тези планети животът за земните жители е невъзможен (за щастие). А що се отнася до снимката - в ерата на Фотошоп на снимка не може да се вярва, ако не е направена от самите нас :-)

Ще бъде простено на всеки, който сам си прости... аз нямам нищо общо с това. Е, оспамихме добре и тази тема Моля модератора да изтрие моите мнения, защото нямат връзка с хард-рока.

Извини ме и прости на мене грешния и Бог ще прости! Кой говори за теб.. това е стилът на форума явно. Отвори една тема, която и да е, от 3 страница нататък, без да гледаш заглавието, и се опитай да разбереш за какво става дума... Понякога опитвам и е трудно. Може и в мен да е проблемът - аз съм човек на конкретни думи и действия и тук не разбирам какво става.

Защо всяка тема в този форум се превръща в нещо такова - хаос, цитати, унификицаия, загуба на смисъл... Тази беше хубава

Ако човек е усетил своя Бог, не може да го мрази. Ако мрази нещо, то не е Бог. Така поне аз мисля.

Аз мисля, че всички сме ученици и сме започнали да учим много преди да го осъзнаем. Осъзнаването на "учебния процес" се появява в онзи момент, в който вече сме готови да поемем отговорностите към самите нас и другите. Според мен до този момент на осъзнаване човек стига едва когато е преминал (неосъзнато) през множество трудности, изпитания и проверки. И тези трудности продължават дотогава, докато човекът не намери правилния за него път. Най-тежки са онези изпитания, които човек не знае поради какви причини се струпват на главата му. Разбирането на нещата променя гледната точка и трудните моменти от този момент нататък се приемат по съвсем различен начин, много по-лесно. Така разбирам и думите на Учителя: За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си – да стане господар на условията. Самоосъзнаването като "окултен ученик", установяването на осъзната и стабилна връзка с Бог настъпва тогава, когато човекът е готов за това - когато тази връзка вече се базира на солидна основа, когато човек е доказал, че в добро и в лошо може да запази същността си.

Не изпитвам необходимост да давам определение на това какво е Бог - няма думи, които да изразят усещането за Бог, както и усещането за любов, както и редица други усещания (да не кажа всички усещания). Какво е Бог няма значение - има значение какво е Бог за всеки от нас, а дотук не срещнах определние, което дори отчасти да се приближава към моето усещане за Бог. Предпочитам да усещам връзката си с Бог, вместо да я описвам и преписвам. Думите тук са излишни.

Знаци има и те са точно толкова осезаеми, че да не ги пропуснем, и толкова неуловими, че почти никога не можем да кажем със сигурност, че са знаци. Аз не бих казала, че са знаци на съдбата, за мен по-скоро са пътеводители по пътя, който сме избрали. Обикновено са свързани с позитивни за мен неща и ясно ми казват, че следвам правилната посока. Ако объркам посоката, и знаците изчезват - усещането е като на голямо кръстовище с неработещи светофари :-). Специално при мен поредица от знаци, достатъчно ясни, се появява непосредствено след вземането на решение - тогава всичко някак се канализира. Когато решението е било трудно и е свързано с големи промени, в критичните моменти знак винаги се появява. Когато имам нужда да получа знак и се помоля за това - също.

Въпросът тук е: защо лекарите са с нея, след като тя е против тях? BG Reality. Пак се сещам за една прекрасна мисъл - че всеки народ заслужава управлението си... Нямаме право да роптаем, след като не правим нищо, за да променим това положение.

Не съм чела Лазарев, но това е моето усещане за нещата. А че никой не може да унижи любовта - съгласна съм и аз. Любовта е над всички предръзсъдъци.