maggee

Благодаря, Мона. Би ли разказала малко повече за 5 пентакли? И в тази връзка - за изскачащите от колодата карти...

Аз ще задам един малко по-прозаичен въпрос: Каква е разликата между картите Любовниците и 2 чаши?

Благодаря, Валентин. Чета това, което в даден момент чувствам близко - ако имам нужда от светлина и има книга, която да ми я даде, няма нужда да я търся - тя сама ме намира. Нямам проблем с вътрешния си свят в момента и не изпитвам нужда да го променям. Не търся нито критика, нито одобрение. Нека да се абстрахираме за малко от това, което казват учителите, и да споделим собствения си опит, без цитати и без клишета. Ето, Орлин сподели, че има опит и той му е дал онова, което е търсел. Да продължим в тази насока. Нали затова е този форум? Ако статията на свами Чидананда ни е достатъчна, какво правим тук тогава?

Не съм се отказала от опита на учителите - напротив. Чета, мсиля, пречупвам през своя опит. Има неща, които днес не приемам, а утре осъзнавам и стават част от живота ми - когато по естествен път изпитам необходимост от тях. Но на сляпо отказвам да се доверявам - нали затова са ми дадени очи? Затова и попитах - каква е необходимостта на онези, които са възприели въздържанието? Има голяма разлика между това да правиш нещо, защото имаш вътрешна необходимост, да правиш нещо, за да експериментираш и да правиш нещо само защото другите го правят. Нека обсъдим мотивацията. Аз го правя, когато приятелят ми не е до мен, защото имам нужда от любов, а не от секс. Вие, които го правите, защо го правите?

Да, и при мен е така. Аз имам един такъв сън, който периодично се повтаря - същия е и не е, както казваш ти - случва се хем паралелно, хем последователно. В моя сън неизменно присъства идеята за Буда - винаги има негова статуя, често в храм, но не винаги. Имаш ли обяснение за това?

Чета постовете в тази тема и си мисля, че просто на разбираме това, което ни казват учителите. Хората, които сме приели за наши учители, са достигнали до тези идеи от опита си. Ние се стремим да достигнем тях, копирайки идеите им. Не виждам логика в това - да правим нещо, за да вървим по стъпките на някой... когато има толкова неоткрити пътища. Моят приятел е чужденец, виждаме се когато можем, понякога през няколко месеца. От години сме заедно и аз не съм била с друг мъж. Целомъдрена ли съм? За първи път си задавам този въпрос. Никога не съм го мислила така - правя това, което чувствам. Нямам необходимост да броя дните, в които не съм имала сексуален контакт, за да преценя колко съм целомъдрена. Това е една от думите, чието значение аз не усещам - не смятам себе си за целомъдрена, въпреки че според критериите на някого може и да съм. Учителите си на оставили много. И всички са казали - вслушвайте се в себе си, не приемайте нищо за истина, докато не го потвърдите за себе си, в своя живот. По своя начин. Струва ми се, че много хора приемат твърде буквално ученията, а губят основната идея. Думите на учителите не могат и не трябва да бъдат самоцел - те дават насоките. Можем да се насилим и да направим всичко "по рецепта", но от това няма смисъл. Има смисъл сами да достигнем до необходимостта да направим нещо - пък било то и отказване от сексуално общуване. И тук бих отправила въпрос към хората, които са практикували въздържание - какво ви подтикна към това? Орлин Баев: А зад правотата им се крие фактът, че психосексуалната им енергия е независима количествено от секса - не се губи при него. Това е ключовият момент, който несъзнавано определя целия последващ от това женски мироглед Сигурен ли си в това? Ако си, значи си в дълбока заблуда - казвам го като жена.

Грешно е всичко, за което изпитваме потребност да се оправдаем. Грешно е онова в миналото, което бихме избегнали, ако можем да се върнем назад. Грешно е да поволяваме клишета да управляват живота ни - правилните отговори са в нас, дори когато всички останали ги смятат за грешни.

Да отървеш другите от себе си - не можеш и не трябва. Остави те да решат. Който не е искал да бъде с теб, вече се е отдалечил сам. Аз мисля, че всеки има такива моменти и те са нормални - нали сме хора, все пак. Понякога моментите се превръщат в периоди, продължаващи месеци и години. Но лошите периоди не могат да продължават вечно, както и добрите. Излизайки от най-тежкия период в живота си, мога да споделя на мен какво ми помогна - книгите и йогата, много добри водачи към отговора, който е в теб

Не съм мразила... по тази логика не мога и да обичам. За мен омразата е непознато чувство - и слава Богу, като гледам какво причинява на хората около мен. А що се отнася до саможертвата на Исус - кой от нас е достигнал неговото развитие, че да може да направи подобна саможертва? Сигурна съм само в едно - че не е била безцелна тази саможертва. Не съм против саможертвата - но правим ли разлика между онази саможертва, която ни издига, и другата, която ни убива? Умеем ли да спрем на време и да осъзнаем, когато си причиняваме излишни страдания? Това беше въпросът ми. И за любовта с малка или главна буква - за мен има само една любов. Не мисля, че онази Любов, която пишем с главна буква, отсъства като компонент в другата, която пишем с малка буква и която някои хора тук презират... Любовта е една. Ако не я изпитваме към хората, животните, растенията, неживата природа, не я изпитваме и към Бога.

Бих допълнила - не всяко осъзнаване е страдание и не всяко страдание води до осъзнаване. Някои хора страдат през целия си живот, без да разберат защо. Някои се жалват от съдбата, други казват, че Бог ги бил забравил, трети - че няма Бог, защото ако го имало, той нямало да позволи да страдат... Но има и други - които усещат връзката си с Бог, чийто живот е подреден и хармоничен. Каквито и наочници да си сложим, тези хора съществуват и не можем да се правим, че ги няма. Следва оправданието: "Съдба..." и плъзгането по наклонената плоскост продължава. Приемам, че страданието понякога води до осъзнаване на даден проблем. Но не приемам страданието като самоцел - да се самонаказваме, защото не се чувстваме достатъчно добри и възвишени, би ни попречило да извлечем максималното от живота си. А друг смисъл животът няма - освен да бъде изживян пълноценно.

Това, което за един е крайност, за друг е естествен начин на живот. Различни сме и това е прекрасно. Не е необходимо да се унифицираме, за да се поставим под общия знаменател на духовно съвършените. Хората, на които се възхищаваме и цитираме тук, са именно онези - различните, които са следвали своя път, без да робуват на общественото мнение. Когато човек вярва в себе си, вярват му и другите, приемат го за лидер, следват го. Не всеки може да бъде лидер, но всеки може да вярва малко повече на себе си.

Целомъдрието може да има само един смисъл - ако е естествена потребност на човека (по духовни, хормонални или каквито и да било причини). Има едно определение за любовта - че тя е интелектуална, емоционална и физическа хармония между двама души. Аз не правя разлика между това, което хората наричат човешка, и онова, което наричат божествена любов, защото (странно, а може би - не) и двете чувства се наричат любов. Когато обичаме някой, ние обичаме себе си в него и него в себе си - с други думи казано, обичаме Бог, който е навсякъде. Любовта към Бог не ни напуска, когато сме влюбени - напротив, окрилява ни! Защо да ни напуска, когато правим любов? Любов в смисъл на секс, защото (странно, а може би - не) хората наричат и секса правене на любов. Няма нищо по-прекрасно от усещането за единение на телата, умовете и душите. То се случва рядко, много хора изобщо не го познават. Но то е любов. А любовта не може да бъде нещо лошо - напротив, може да бъде нещо много хубаво - начало на един нов живот Мисля, че хората биха разрешили много от проблемите си, ако си позволят да бъдат себе си и се научат да се обичат точно такива, каквито са. Нали вярваме, че Бог е винаги с нас и ни обича - той не се нуждае от нашето целомъдрие, за да ни обича, за какво ни е на нас тогава това издевателство над природата ни?

Съгласна съм и с двама ви. За мен любовта е чувството на вътрешен мир - хармония със самите себе си и околния свят. Когато сме в хармония със света, ние не страдаме. Ако страдаме, значи сме далеч от това състояние, отклонили сме се, някъде нещо сме сбъркали. Страданието ни кара да си задаваме въпроси и да търсиме отговори, да се търсим и да се намираме, по-скоро - да намираме собствения си път към равновесното положение. Това е моето усещане за нещата, то се базира на собствения ми опит. Не мога да кажа за себе си, че търся или бягам от страданията - по-скоро се опитвам да ги избягвам, защото това са моменти, в които не мога да бъда полезна нито на себе си, нито на другиго. Моменти, в които губя връзката с Бог. Друго имах предвид - желанието ни да се самозалъгваме и самонаказваме. Избираме например път на духовно развитие, решаваме, че нещо е добро за нас - защото е модерно, защото сме попаднали под влиянието на някой, защото усещаме, че имаме нужда от духовно развитие. Да вземем вегетарианството - някой решава, че то е правилният път, налага си го... но не се чувства добре. Поддържа равновесието, но с усилие. Страда. Много хора го правят, в известен смисъл дори радвайки се на това страдание - саморазпъвайки се на кръст в името на нещо или някой... Жертват живота си и собственото си щастие в името на семейство, което вече не отговаря на техните потребности. Или се занимават с дейност, която се счита за благородна, само защото общоприетото мнение е такова. Около себе си непрекъснато виждам хора, които се борят за чужди идеали, не са удовлетворени, страдат от това, успокоявайки се, че това им страдание ще бъде "заплатено" след този живот. А за мен страданието е аларма, която ни казва: "Тук грешиш, замисли се накъде си тръгнал!". За мен смисълът на живота е да бъдем щастливи или нещастни, радостни или тъжни - да бъдем такива, каквито сме, за да можем да творим (във всеки смисъл) в живота си.

Наскоро попаднах на една мисъл, която породи много въпроси у мен: "Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик." Станислав Лец Замислих се за това как понякога доброволно приемаме и юздата, и камшика, и дори им се радваме, оправдавайки се с идеята за пречистващата сила на страданието, стига да запазим илюзията си за света, откриващ се под наочниците, които сами сме си избрали. Защо си мислим, че винаги страданието е правилният път към светлината и единствен начин да опознаем любовта?...

Мона, поздрав за теб From all lives beginning on We are pushed in little forms No one asks us how we like to be In school they teach us what to think But everyone says different things But theyre all convinced that Theyre the ones to see So they keep talking and they never stop And at certains point you give it up So the only thing thats left to think is this I want out... to live my life alone I want out... leave me be I want out... to do things on my own I want out... to live my life and to be free People tell me a and b They tell me how I have to see Things that I have seen already clear So they push me then from side to side Theyre pushing me from black to white Theyre pushingtil theres nothing more to hear But dont push me to the maximum Shut your mouth and take it home cause I decide the way things gonna be I want out... to live my life alone I want out... leave me be I want out... to do things on my own I want out... to live my life and to be free Theres a million ways to see the things in life A million ways to be the fool In the end of it, none of us is right Sometimes we need to be alone

Мона, би ли споделила твоя опит с тези комбинации? И по-специално Крал на мечове + Асо пентакли. Благодаря

Много хубава тема Когато започнах да уча картите, преди да чета каквото и да е за тях, отделих време да ги разгледам добре и да запиша асоциациите си. След това започнах да чета и много се обърках, което предполагам се е случвало на всеки в даден момент. Мисля, че трябва да се доверяваме предимно на собствените си усещания за картите и разбира се - да съпоставяме асоциациите си с реалните събития, към които се отнасят. Как работи Таро? Смята се, че картите осъществяват връзката между съзнателното и подсъзнателното. Много често си мислим, че имаме дадено отношение към дадена ситуация, а несъзнателното ни отношение може да е точно обратното - то обаче определя развитието на ситуацията. И ръцете ни ще разбъркат картите точно така, че картата, на която сме придали дадено значение, да попадне на правилното място. Ако настъпва промяна в живота ни и за нас символ на промяната е Смъртта, ще изтеглим нея, ако символ на промяната е Колелото на съдбата - ще се появи то. Картите ни говорят на езика, който разбираме. В този смисъл мисля, че е редно картите да бъдат теглени и тълкувани от един и същи човек. Ако двама различни човека гадаят за една и съща ситуация, могат да се появят съвсем различни карти, но интерпретацията им и общият смисъл биха били подобни.

Да. Книгите са виртуален свят. Музиката е виртуален свят. Киното е виртуален свят. И театърът. За мен виртуален свят е фотографията - когато гледам света през обектива, той се превръща в нещо друго, очевидните неща изчезват, но пък се появяват други, които иначе в забързаното ежедневие дори не забелязвам. Една калинка се превръща в център на вселената. По-важен е въпросът защо хората имат нужда от виртуални реалности? Може би за да останем поне за малко насаме със себе си. Всеки от нас ежедневно изпълнява социалната си роля. Събуждам се свежа, влизам в кабинета, поемам отговорността за всичко, което правя за другите хора, усмихвам им се, изслушвам ги - това е ролята, която аз сама съм си избрала, приела съм и предимствата, и недостатъците й. Често в края на деня се чувствам изцедена - физически и психически. Ако до мен е любимия човек, предпочитам да бъда с него. Ако го няма, отварям Photoshop и правя нещо, което ми е приятно. Или чета книга. Или правя йога. Или си говоря с виртуалните си приятели за неща, които не ме ангажират - но общото между всички тези дейности, е че аз в този момент смъквам отговорността от себе си. Аз съм спокойна. Както обичам да казвам - рефреш-вам се. Защото във виртуална реалност всичко е под наш контрол - мога да затворя книгата, когато пожелая, да изключа компютъра, когато пожелая. На виртуалните приятели е достатъчно да пожелая "Лека нощ". Опитайте се да го направите с реалните си приятели, които са ви дошли на гости и не се сещат да си тръгнат.. Виртуалните реалности съществуват, създадени са от нас и това не е случайно - имаме нужда от тях. Те са мястото, на което можем "да избягаме" от другите, а понякога и от себе си. В реалния живот винаги се завръщаме, в крайна сметка.

Това че психоложката Сливия Кратцер смята така, означава само и единствено, че психоложката Сливия Кратцер смята така. За мен лично това "изследване" е доста повърхностно. 32 часа седмично означават по 4-5 часа дневно. Компютрите вече са незаменима част от нашия свят и се използват почти навсякъде. Където има компютри, по правило има и интернет. Повечето хора прекарват по повече от 8 часа на работните си места и освен да работят, използват и чатове, посещават информационни сайтове и т.н. Google вече е незаменима част от живота ни - един ден си дадох сметка, че когато имам нужда от информация, първо я търся в Google. Едно време тази роля се падаше на приятели, познати, справочници, библиотеки. Днес ако имам нужда от информация за физичните параметри на планетите от Слънчевата система, вместо да ходя до библиотеката и да търся в книги отпреди 20 години, ще използвам Google - както, мисля, би направил всеки, който има интернет на разположение. Да не говорим за бързото развитие на науката. Като студентка например се интересувах от зъбна имплантология. На разположение имах само един "труд", написан от човек, към чиито теоретични и практически способности изпитвах големи съмнения (за естетика изобщо не говоря), които впоследствие се потвърдиха в моята практика (общи пациенти). Не бях удовлетворена, потърсих и намерих много информация в интернет, запознах се с много хора, чужденци, които имат практически опит и то със сериозни системи (каквато българската не е - представете си в официален курс да се споменава дори за изработване на зъбен имлантат от.... вилица! И това не е шега.) Ако някой от нас днес има въпрос и необходимост от съвет, ще го потърси във форума - не защото е патологично пристрастен, а защото в интернет може да срещне много хора, които чисто физически не би могъл в реалния живот. А какво по-хубаво от това да срещнеш виртуални приятели и да ги направиш реални? Аз лично не мога да си представя съвременния живот без интернет. Интернет не е означава само чат, форуми, игри. Интернет е светът, концентриран в един монитор - оттам нататък всеки е свободен да използва възможностите, които интернет дава, както прецени. Да отричаме интернет е като да отричаме използването на телефона и гледането на телевизия - той е просто едно удобство. Като цяло не одобрявам противопоставянето на виртуален и реален живот, защото интернет е толкова реален, колкото и всичко останало в живота ни. Да се отрича напълно интернет е също толкова погрешно, колкото и да се живее в интернет - и тук истината е в баланса. Но защо този, който отрича интернет, да е нормален, а онзи, който го предпочита като средство за общуване - да е "патологичен ползвател"? В крайна сметка сме свободни да решаваме за себе си и щом не пречим на другите, не виждам проблем. А що се отнася до децата ни - любовта към книгите, към музиката, към рисуването и спорта могат да съжителстват заедно с любовта към компютъра... и тук е важен балансът, а той пък е отговорност на родителите. Българските деца са просто отражение на целия хаос, който цари в държавата ни. Проблемът определено не е в наличието на интернет, по-скоро се проявява чрез интернет.

Бог изваял човека от глина и му останала малка неизползвана топка глина. – Какво още да ти направя? - попитал Бог. – Направи ми щастие - помолил човекът. Бог не казал нищо, само сложил в ръката на човека останалата малка топка глина.

Много благодаря

Природата е отредила на жените да бъдат много силни, да дават и да пазят живота. Дали нашият мъж ще бъде винаги до нас, не можем да знаем, но можем да сме сигурни, че носим силата да дадем най-доброто на децата си. Вярвай в себе си и това, което ти казва сърцето Ако го искаш, нещата ще се подредят.

... а доматът? И него.

Не мисля, че има граница - хората, с които общуваме виртуално, са реални, част от същия този свят. Общуването в крайна сметка е енергийно взаимодействие и в този смисъл начинът на общуване няма голяма разлика за сензитивните хора. За анонимността не съм съгласна - хората са винаги самите себе си, дори когато се опитват да бъдат други. Важното е да може де се чете "между редовете". В интернет съм срещала хора, които не съм познавала лично и са ми помагали, дори материално, в моменти, в които реалните ми приятели са се "покривали" - кои да нарека приятели? Помагала съм на хора от интернет, които не съм познавала. Влюбвала съм се в хора от интернет, които след това на живо са се оказвали точно това, което съм очаквала да бъдат. Когато срещна човек, настроен на моята вълна, аз го усещам независимо дали го виждам пред себе си или не. За мен интернет не е място, в което хората се оттеглят, за да бъдат други, а единственото място, в което всеки може да си позволи да бъде себе си (зад илюзирното усещане за анонимност). Малко или повече в реална обстановка се влияем от вида на другите хора - в интернет оценката на самите хора е много по-реална, защото сме лишени от възможността да подходим предубедено. И не на последно място, интернет дава възможност за нормално общуване на много хора с проблеми, които реалният свят отритва - хора с психологични проблеми, инвалиди и т.н. Интернет не е друг свят, а част от нашия свят, който ни дава само още една възможност да общуваме.

Аз съм вегетарианка и винаги съм била. Защото ценя живота във всяко негово проявление - за мен човекът, прасето и тревичката имат равно право да живеят. Родителите ми не мислят така, нито близките и познатите ми, приятелите. Странна ми е позицията на оправдаващите се - аз съм вегетарианец, защото... или не съм, защото... Аз съм вегетарианец, защото съм. Винаги съм била и никой никога не е проявявал негативно отношение към това. Мисля, че когато човек е себе си, това не може да се случи. Аз вярвам във всичко, което правя, не го правя, за да доказвам нещо на някого, не го натрапвам и не го подлагам на обсъждане - за мен вегетарианството Е, точно както дишането. Не бихме се оправдавали пред някой защо дишаме, нали? Мога да кажа, че хората около мен винаги са ме приемали такава, каквато съм, дори и когато не са разбирали мотивите ми. Никой никога не си е позволявал да ме убеждава в обратното, просто са ме приемали и доброжелателно са се съобразявали с това. Често постя, не заради религиозни догми, а когато чувствам вътрешна необходимост. Често гладувам пак по същите причини. И хората, които ме познават, приемат това като част от мен - на никой не му хрумва дори да ме разубеждава. Отдавна вече не ме смятат за странна дори - онези, за които съм била странна, не са намерили мястото си в моя живот... Най-хубавото нещо, което аз съм направила за хората в моя живот, е че съм ги накарала поне да се замислят. Ако срещна малко или болно животно, аз го прибирам вкъщи. Ако вървя по мокър асфалт и срещна охлюв или червей, аз го премествам в тревата. Ако муха влезе в стаята ми, аз я изгонвам, не я убивам. Ако в кафето ми попадне мушица от онези, които наричат еднодневки, аз я вземам със салфетка и й позволявам да живее. В началото за приятелите ми беше странно това, но в мое присъствие, заради мен, и те започнаха да го правят. След време дори са ми казвали: "Станах като теб, вчера 20 минути гоних една муха из стаята!" Един от критичните моменти в живота ми беше моето следване. В упражненията по физиология съм рисувала графики на електромиограми за всички колеги от групата с ясното съзнание, че не спасявам, а само отсрочвам смъртта на опитните животни. На изпита по патофизиология категорично отказах да убия животно на хора, за които животът нищо не значи, готова дори да прекъсна следването си затова. Дори в очите на тези хора тогава видях уважение и въпреки че можеха да ми направят сериозен проблем, не го направиха. Тогава получих първата си петица и се разделих с идеята за сигурна специализация... но успях да запазя себе си. Както казва Мона - ако няма любов, нищо няма. Ако имаме любов към животните, как бихме могли да ги ядем? Аз не мога.