maggee

Нещо като сън с продължение е сънят deja-vu. Имали ли сте сънища deja-vu? Да сънувате един сън с ясното усещане, че е сън и вече сте го сънували?

Много хубава тема Аз съм за принципа - откровенност кой колкото може да понесе, може и на порции. Истината е като лекарство - за всяко лекарство си има индикации, оптимален дозов режим, граница на поносимост и токсичност, летална доза... и контраиндикации. Да не забравяме и особеностите на "пациента" - някои имат усилен метаболизъм, други забавен, а трети могат да реагират със свръхчувствителност... понякога с фатален изход. Откровенността ни освобождава, защото можем да бъдем свободни и истински само когато сме самите себе си. Но тя изисква винаги чувство на такт и внимание. Съгласна с Impulsa - понякога зад лъжеоткровенност се крият какви ли не комплекси и неосъзнати емоционални товари.. но това вече не е откровенност.

Рибата Е живо същество и аз мисля като теб. Аз не ям месо,нито риба; преди се е случвало да опитам риба - примерно веднъж на година-две, обикновено но Никулден. Непосредствено преди тазгодишния Никулден имах много ясен сън - сънувах моята баба, която почина преди 20 години, но тя беше най-добрият човек, който съм срещала през живота си, и Учителя, бяха заедно. Нея я сънувам за първи път, откакто е починала, него също никога преди това не бях сънувала. Приготвяхме обяд - бяха някакви тиквички и патладжани, наредени в тиган, поставихме ги на огъня и когато след малко отидох да проверя какво се случва с тях, се бяха превърнали в риби - някои от тях все още живи, надигаха главите си от горещото олио и очите им страдаха, бяха очи на бозйници - приличаха на миниатюрни тюлени. Това е един от най-ужасните сънища, които съм сънувала. Може да се тълкува по много начини, предполагам, но за мен това е отчаяние от необходимостта да ядем живи същества. За съжаление е неизбежно, но това, което можем да напрвим, е да го ограничим до минимум.

Съгласна съм с горните мнения, че няма връзка между вегетарианството и отслабването. И не съм убедена, че отслабването е правилният стимул, за да станеш вегетарианка - вегетарианството е не начин на хранене, а начин на мислене. Можеш да опиташ и да прецениш за себе си дали е твоят начин.

Щом нещо е стигнало до душата ти, няма начин да бъде лошо за теб. Аз слушам тази музика от 20 години (ох!) и в различните периоди от живота ми тя е била отражение на усещането ми към света. Започнах с Rainbow и Helloween, минах през Metallica, Megadeth, Testament, Anthrax и накрая се застопорих на... Rainbow и Hellloween, към които добавих твърдо Б.Т.Р. Сега слушам и други стилове, съвсем различни, но хард-рокът е непреходна музика за мен. И не виждам нищо грубо, мрачно, камо ли пък сатанинско в на Helloween Street Of Dreams на Rainbow Perfect Strangers на Deep Purple Спасение на Б.Т.Р. За текстовете тук няма да говворя... любимите ми песни говорят сами за себе си... Да не говорим, че те често са били и източник на вдъхновение за мен. Какво да кажем пък за музиката, която няма нужда и от думи - и Yngwie Malmsteen... с последното поздравявам всички в този хубав ден E, ако това е лоша музика, аз се чувствам много лоша и щастлива поради този факт

Взаимодействаме си на енергийно ниво, получаваме енергия, отдаваме енергия - за щастие или нещастие, не я складираме. Във всяко междуличностно отношение може да бъде открит момент на вампиризъм - дали имаме нужда да поплачем на нечие рамо или предлагаме нашето на някого... Вампиризмът може да бъде проблем само при преминаване на границата на нормата - има хора, за които това е основен метод на "зареждане", но те не се чак толкова много и интуитивно биват отбягвани от останалите. Чувствителността може да бъде и слабост, и сила. Чувствителните хора имат предимството на усещанията си. И във всички случаи мисля, че най-голямо значение тук има осъзнатостта, независимо от коя страна сме. От друга страна не бива да забравяме, че енергийните вампири са хора, които имат проблеми. И още, че те действат като такива не винаги, а в определни ситуации. Ако някой се подхлъзне на леда, няма да се замислим дали да му подадем ръка, нали? Не мисля, че има принципна разлика. Не е проблем да направиш на някой "енергиен подарък", когато можеш да си го позволиш. Безмислено е да го направиш без да обсъдиш с човека твоето отношение към нещата - повечето от тези хора изобщо не си дават сметка какво правят и защо. Поне моето отношение към тези хора е като към болни. Не можем да искаме от човек със счупена ръка да свири на пиано.. но можем да му предложим помощта си докато оздравее и да му дадем шанс да свири отново. Разбира се, това е въпрос на личен избор. Но ако действаме осъзнато, енергийните вампири не представляват сериозна заплаха за нас - знаем, че ги има, усещаме ги и решаваме как да действаме във всеки конкретен момент. Изключително малко са онези, които го правят преднамерено и съзнателно и поне моят опит говори, че това са хора на високо интелектуално и психично ниво - аз ги наричам осъзнати манипулатори (без да претендирам за прецизно определение). Спрямо тях помага само безкомпромисност и пълно игнориране. И аз смятам, че това е верният подход Тук обаче е важен моментът - можеш да стигнеш до някой, след като той се е стабилизирал енергийно. Ако се опиташ да му помогнеш по този начин, докато е в криза, реакцията вероятно ще е озлобление и със сигурност неразбиране.

Няма. В моя живот има няколко енергийни вампира и те са ми много близки хора, не са лоши - просто не умеят да балансират енергията си, губят я в безмислени емоции - агресия, недоволство. Дълго време ми трябваше да осъзная какво точно се случва. Инстинктивно съм го усещала през цялото време, в един момент го осъзнах и тъй като ги познавам много добре, вече зная кога и какво да очаквам. Ако моето енергийно ниво е добро, правя им енергиен подарък до степен, до която аз преценя, че няма да ми навреди. Ако самата аз не се чувствам добре, просто прекратявам контакта с тях или ги игнорирам. В повечето случаи това помага, ако човек не се поддаде. Защото те не се отказват лесно. Когато аз съм в такова положение, просто предупреждавам другия човек (обикновено близък), че в момента не се чувствам добре и се възползвам от него и в повечето случаи получавам и разбиране, и помощ, без да вредя и на него - получава се известно балансиране. Абсолютно същата ефективност имат вампирите и при телефонен контакт, и в чат. Поне при мен е така. Имам и само виртуални познати, които успяват да ме "изцедят" по същия начин. И те са също емоционално неуравновесени хора. Понеже съм била и от другата страна, мога да ги разбера и, когато мога да си го позволя, давам малко от себе си.

Така сме устроени, че да имаме нужда от доказателства, за да вярваме. Съмнението е полезно дотолкова, доколкото ни стимулира да търсим собствени отговори на въпросите си и когато ги открием в собствения си живот, те се превръщат в знание, а истинската вяра може да се базира само върху собствените знания. И няма духовен учител, който да призовава към сляпа вяра. А когато човек подходи механистично, съмненията и колебанията са неизбежни - това не е вяра, а опит за самозаблуждение, от който особен смисъл няма.. най-много да се отчаем от самите себе си.

Мисля, че непрекъснато ги създаваме. Всяка ситуация, в която попадаме, допринася с малко или много. С течение на времето и промяната на разбиранията ни някои модели се изчистват, заменят се с други - според мен е динамичен процес.

Имам един въпрос - това, което е скрито в подсъзнанието кога и как се е озовало там? Ако имах отговор на всички въпроси, нямаше да съм тук и сега.. но търся отговорите за себе си, както мога

Американската усмивка не е химера - но тя се дължи на добрата им първична профилактика. Специално за някои щати знам със сигурност, че 2 профилактични прегледа годишно са задължителни и който ги пропусне, губи осигурителни права за стоматологично лечение. А в Америка стоматолозите знаят за какво работят. Проблемът не е дали водата ще е флуорирана или не - ясно е, че дори да добавят флуор, няма да бъде в токсични концентрации. Проблемът е, че всяка такива инициатива в България се прави не с цел подобряване на благосъстоянието на хората, а защото някой си професор е решил да задоволи егото си с поредния си "научен труд"... Специално аз свързвам думата флуориране с името на един съвсем конкретен човек и ако разбера, че той стои зад тази програма, никак няма да бъда учудена... Някой решава да развива дейност, да използва чужд опит - прекрасно, но това е България - страната, в която децата не се дохранват, в която хора на 20 години имат по 4-5 здрави зъба в устата си, в която миокардният инфаркт се случва на 40-годишни хора... И хората в България имат нужда от много други по-важни неща преди флуора във водата си. Тъжно е, че позволяваме да отвличат вниманието ни с глупости.

Аз съм чела тази книга, но на мен лично тя ми се стори доста повърхностна - в смисъл, като основна идея е добре, но са пропуснати някои много важни неща, без които едва ли е възможно "моженето на всичко". Не бих се наела да давам определения на съзнателно, предсъзнателно и несъзнателно, още повече, че не съм голяма фенка на Фройд.. повечето от идеите му не се връзват с моето усещане за света. Това, разбира се, си е лично мнение. Но имам много причини да вярвам в силата на подсъзнанието. Дали осъзнаваме причините за нашите вярвания, емоции, постъпки - те съществуват и определят модела ни на поведение. Ако човек започне да анализира постъпките си и си позволи да бъде честен към себе си, дори без да използва специални техники, може да стигне до неочаквани прозрения. Аз лично съм склонна да вярвам, че подсъзнанието може всичко - проблемът е обаче какво е скрито там. Смятам, че хората, чийто живот се нарежда прекрасно "от само себе си" дължат това на правилната "програма" на подсъзнанието си и обратно за хората, на които се случват само неприятности... Изисква се много сила да надникнеш там, да го приемеш и да го промениш, но познавам хора, които с помощта на автохипноза и подобни техники успяха да променят живота си. И от известно време насам моите усилия са насочени в посока на "изчистване" на собствената ми програма - трудоемко, но реултатно занимание. Специално за болестите - аз самата имам известен опит, само с медитативни упражнения успях да отстраня някои не особено сериозни, но неприятни проблеми, които имах и които традиционната медицина лекува с много хапове и мазила за много дълъг период от време. Имам пациентка, която беше болна от рак, с метастази - лекарите й даваха няколко месеца живот, когато го диагностицираха. Тази жена направи чудото сама, с вярата и волята си за живот - минаха години оттогава, жива и здрава е, за изненада на лекуващите я. Помолих я да ми разкаже - и тя ми отговори: "Молих се и вярвах". Мисля, че можем всичко - необходима е само правилна нагласа, която да е в хармония с природните закони.

Това е Честито Рождество

Благодаря ти Хубав празник и на теб, и на всички - това е ден, в който мечтите се сбъдват

Не знам дали темата е все още актуална, но понеже мечтите ни винаги са - си позволявам да се включа. Знам защо не се получава при теб - трябва да мислиш за желанието си, не за парите. Напълно съм съгласна с Кристиян - нещата се случват точно така, но при условие, че успееш да се отървеш от очакването. И най-бързо се случват, когато изобщо не мислиш кога и как ще се случат. Ти прекалено много мислиш за всички евентуалности - НО, АКО.... и с това блокираш нещата. Говоря от опит - минала съм по този път и доста съм си блъскала главата да разрешавам проблеми, които сама съм си създавала. Преди време, в кулминацията на такава главоблъсканица, в състояние на отчаяние си пожелах нещо, което в онзи момент беше абсолютно неизпълнимо за мен - да бъда на друго място (в Италия, страната на мечтите ) и да правя нещо, което обичам (да снимам, фотографията е моята голяма любов). Аз съм лекар, а да бъдеш лекар в България е висше изпитание за тялото и духа. Не можех да си го позволя нито финансово, нито като време, нито като отговорност към пациентите. Един месец по-късно в интернет се запознах с човек, с който намерих общ език. Италианец. Оказа се фотограф Хареса моите работи и месец по-късно ме покани в Италия да направим съвместно един проект. Пое всичките ми разходи, живях при родителите му - прекрасно място, прекрасни хора, прекрасни условия за творчество. И накрая дори ми плати труда Ако бях започнала да мисля как да изпълня желанието си, такъв вариант дори нямаше да ми хрумне като възможен Светът е пълен с възможности - само трябва да мислим добре, преди да си пожелаваме И един съвсем практически съвет. Реализацията на твоята мечта не се нуждае дори от пари или да кажем - от съвсем малко. Ако ги нямаш, защото има моменти, в които човек не може наистина нищо да си позволи, с удоволствие бих инвестирала в това твое начинание (и аз съм почитателка на глината) Купи си малко глина, няколко бои, лак - най-необходимото. Те не са скъпи. Направи няколко глинени панички. Има магазини в София, където можеш да ги предложиш на консигнация. Един такъв, много любим на мен магазин, има на бул. Васил Левски, на пресечката с Хан Крум - Традиция, точно до английското посолство. Магазинът се посещава изключително от чужденци, има прекрасни неща. Последното, което си купих от там, бяха точно глинени купи във формата на цветове и листа - много красиви Две англичанки ме видяха и изкупиха всички от този вид, които бяха останали след мен И не мисли кое и как ще стане - следвай сърцето си и остави нещата да се случат по най-добрия за теб начин Желая ти успех и наистина може да разчиташ на мен за всичко, с което бих могла да помогна

Отново съм съгласна с теб, Багира. Мисля, че мечтите ни не са случайни и са само стъпалца, минавайки по които научаваме важните си уроци. Ето защо и за всеки човек мечтите са нещо различно, но при всички положения определят пътя му. А онова течение, в което мечтите и сбъдването им съществуват едновременно, се достига при постигане на хармония между самия човек и Бога. Познавам хора, които сякаш винаги са били в това състояние, и други, които го достигат след множество перипетии и анализи, и трети, които се отдалечават от него.. но това е част от пътя ни. Диана, и аз мисля, че има повече от едно правилно течение - правилно е, когато човек е в хармония със себе си и света, а в такъв случай защо му е да мисли за другите течения.. още повече, че те със сигурност са близки по същество. Бяса, за хубавите думи аз благодаря

Да, но не е дадено да познаваме всички закони и да разбираме всичко в света, в който живеем. Докато стигнем до този момент, можем да се порадваме на чудесата

От моята баба съм чувала, че девойките на Игнажден извършват гадание с ечемик (доколкото си спомням), за да сънуват мъжа, за който ще се омъжат. Аз също сънувах моя приятел в подобен неприятен сън тази нощ - мога да се надявам само, че ако има смисъл този сън, смисълът е различен

Ще се умира явно ... Аз лично не бих си позволила да определям чий път накъде води... Извинявай за баба ти, беше шега, явно неуместна - още веднъж извинявай. Лоша умисъл не е имало. Останалата част от мнението ти си позволявам да не приема. Моята философия е простичка - човек, за да има какво да даде на света, трябва да има нещо в себе си. Ако си щастлив, ще успееш да зарадваш и други хора - ако нямаш енергия за себе си, не знам с какво би могъл да бъдеш полезен на другиго. Ако имам пари, ще мога да си позволя да направя нещо за някого, който в момента няма пари и да помогна - ако нямам пари, ще бъда принудена да работя за пари. Ти си банкер и разбираш от пари и от хора. Аз съм лекар и разбирам само от хора. 1/3 от пациентите ми ми дължат пари, които знам, че никога няма да получа.. знаела съм го и в момента, в който съм работела за тях. Останалите 2/3 не пропускат повод да се обадят, дори просто да ме чуят, да споделят нещо, да ми поднесат цвете след месеци... и ми дават усещането, че пътят ми е правилен. Все пак, по математика съм добра, а и да не бях - пак щях да зная, че 2/3 > 1/3. Може и към смъртта да води моят път... но това е моят живот, живея го аз, рано или късно ще разбера Много ми хареса мисълта ти, по принцип съм съгласна с теб. Но не винаги е така - имала съм мечти, които са били много невероятни, но са се сбъдвали и са ми донесли много позитивни емоции и добър опит. Не знам, някак не си представям живота като носене по течението.. ако нямаме мечти и не ги следваме, как бихме живели?

При първата точка от плана на баба Вълка не може да следва нищо друго, освен втората точка .. и животът е пълен с такива примери. Поне сред моите познати хората, които полагат най-малко усилия, изпитват най-голямо удовлетворение от живота си - и обратно. И аз мислех, че бачкането до скъсване води до нещо и да - доведе, до късогледство и дископатия Предполагам и баба Вълка е достигнала до същите резултати. Шегата настрана, усилията, които полагаме, са важни, но не определящи. От друга страна не виждам нищо лошо да имаме желания и да ги осъществяваме, стига да не е за сметка на хората около нас, разбира се. А вярвам, че винаги има път към осъществяването на желанието ни, който да не е свързан с вреда за някой друг. Просто трябва да си пожелаваме внимателно

Гледала съм този филм, но според мен самата визуализация не е достатъчна. Мисля, че човек може да постигне почти всичко, което желае, ако го желае наистина и със спокойствие - ако нещо не се случва, то в повечето случаи е защото не го оставяме да се случи, тръпнейки и нервно потропвайки с крак. Аз самата съм постигнала всичко, което съм смятала за важно в живота си, много преди въобще да си дам сметка за начина, по който се случват нещата. И смятам, че повечето от желанията ни, колкото и невероятни да изглеждат в даден момент, са изпълними, ако им отдадем необходимото време и енергия. Ще ми бъде интересно да споделиш концепцията на курса, който си посетила, в общ вид - ако е уместно, разбира си. Добромир - :) Разсмя ме Все пак живеем собствения си живот, по пътя на собствените си желания и решения. Важното е, че Основният Програмист е винаги до нас - да поправи някой бъг на собствената ни програма, като се наложи

Мисля, че първо трябва да се определи понятието чудо - и това определение е индивидуално за всеки. За Еси чудото е Всичко което докосва и вълнува душата ми е чудо, другото е ежедневие. Прекрасно е, че има какво да ме учудва, удивлява, остава без дъх. За Кристиян Чудото винаги е оправданието на неуките, или е успешна бизснесстратегия... Божествената наука изключва "неуки", и не се занимава с бизнес... За мен чудото е това, което, случвайки ми се, ме кара да си помисля в момента "Това е чудо!". И съм сгласна и с Еси - това е нещото, което е докоснало душата ми, и с Кристиян - да, ако знаех и разбирах всичко, вероятно чудото нямаше да е чудо за мен. Но аз живея в този свят, следвайки своя път, вслушвайки се в своето сърце, и да - вярвам в чудесата. За мен чудо е, че любимото ми цвете, подарено ми от пациент с любов и признателност, цъфна през есента, а по принцип цъфти в началото на лятото. А този цвят има особена символична стойност за мен. Чудо е, че в продължение на 3 години всеки път, когато виждах любимия си мъж - няколко пъти седмично, през всички сезони, дори при облачно време и бури, всеки път изгряваше слънце. И вярвам, че чудесата се случват на всички, които вярват в тях и си позволяват да ги забележат.

Мило момиче, скоро ще разбереш, че готови рецепти за живот няма - животът ти ще бъде това, което сама ще решиш и ще допуснеш в него. Няма на света човек, който да ти каже дали си постъпила правилно - ако чувстваш, че си постъпила правилно, значи си, ако имаш съмнения, помисли откъде идват. Единственото, което странични хора могат да направят за теб, е да ти предложат различни гледни точки - и ти виждаш, че 10 човека са отговорили на темата ти и десетимата имат малко или повече различни становища. Може да прозвучи като клише, но правилно е само това, което ти казва сърцето ти. Вслушвай се в съветите на другите, но ги приемай критично - в твоя живот решаваш ти. Желая ти успех!

Полезна, ако организмът ти го приема. При някои хора, сред които съм и аз, плодовете и чаят на гладно дразнят стомаха и засилват перисталтиката - започва такова къркорене и бълбукане, че по-добре без закуска

Нормално е да се притесняваш от идеята за сексуален контакт, особено ако ще ти бъде за първи път. За жените е нещо много интимно и свързано с много страхове от непознатото усещане, от очакването за болка. НО това рано или късно се случва и е нещо много хубаво, когато е с любимия човек. Ако има неприятни усещания, те са краткотрайни и се забравят много бързо. От друга страна, интимното общуване открива нов един свят Важни са две неща - ти да си готова за това и човекът да е твоят човек. Имай предвид обаче, че мъжете се нуждаят от секс по различен начин от жените - физиологично те са различни, при тях е необходимост и сексът определя в голяма степен отношението им към връзката с жената. Много малко са мъжете, които биха останали с една жена от любов, ако в сексуално отношение връзката им е незадоволителна - и дори и да останат, винаги нещо ще им липсва, а това се отразява на отношенията. И имам предвид зрели мъже - на 19 години нещата не стоят точно така. Искам да кажа, че най-вероятно (подчертавам - най-вероятно, защото не ви познавам) това момче няма да те чака много дълго, ако ти упорито му отказваш да бъдеш с него - или ще остане с теб, но ще бъде и с друга, или просто няма да остане с теб. Не защото не те обича, а защото има нужда И от секс. Разбира се, ти знаеш най-добре какво искаш и чувстваш и е най-правилно да постъпиш така, както усещаш. Но сексът е нещо нормално, с любимия човек е нещо вълшебно и дава голяма сила на жената във всеки смисъл Желая ти успех!