maggee

Не бих се наела да квалифицирам живота на този човек като наказание. Да, никой не би желал да бъде на негово място, но и на мястото на Исус никой не би желал да бъде, нали... Тези места са отредени за много силни души, каквито ние все още не сме. И да повторя - има само една сила, която може да поддържа живота в тяло, което вече според медицината вече трябва отдавна да е умряло.

Има само една сила, която може да поддържа живота в тяло, което вече според медицината вече трябва отдавна да е умряло... ясно на всички е коя е тази сила. Явно Стивън Хокинг трябва да даде нещо на света, а всичко си има своята цена. Чувала съм тези думи на Айнщайн и често съм се питала - кой е източникът им? Бих била благодарна да разбера. Ще добавя, че Петър Дънов е само един от многото учители, така че не е абсолютно задължително да бъде прочетено неговото слово, за да тръгне по пътя на развитие един човек. И аз не мисля, че това би променило живота на Стивън Хокинг. Моят ъгъл на виждане е различен - на Стивън Хокинг се налага да преодолява сериозно изпитание и в замяна на това получава не само живот, но и информация. Този човек със сигурност е пълноценен проводник на Божията воля. Това, което е дадено на него, се дава на малцина.

Много е лесно да накараме някой да ни харесва - трябва само да му дадем това, от което той се нуждае. Но както споменава Кристиян, харесването е свързано с общия енергообмен. Харесването е свързано с претенции, очаквания, с изисквания за по-продължителен контакт и контакт на качествено ново ниво - на практика чисто харесване рядко се среща. Тези отношения буквално изцеждат силите на човек. Стремежът да бъдем харесвани е нормален, първичен. Да се харесаме е най-лесното нещо на света - да смогнем на всички, които ни харесват, е доста трудно. Лично аз от известно време насам предпочитам неутралните доброжелателни отношения, не изпитвам необходимост да бъда харесвана от всички, дори напоследък ми се случва да изпитвам облекчение понякога, когато някой се разочарова от мен. И по-лошо, усещам, че на моменти започвам да се държа така, че да разочаровам хората, да балансирам ситуацията.

Мечтите са отражение на желанията, а чрез желанията духът насочва развитието на човека. Когато бях малка, обичах да мечтая. Лягах си 2-3 часа по-рано, завивах се през глава и си сътворявах цели истории, чието развитие продължаваше в течение на много вечери. Бяха различни, но все забъркани ситуации, драматични, с трудно разрешение - но затова пък винаги имаха хепи енд. Бях забравила този период от живота си, спомних си наскоро и се изумих - животът ми протича по същия начин, както и в онези детски мечти и фантазии. Трудни, объркани и разрещаващи се винаги в последния момент и по най-добрия начин ситуации. Направо се втрещих, тръпки ме побиха, когато го осъзнах, и си казах - това е ужасно, сама съм си сътворила пробелимте с тази си нагласа. След време разбрах, че друга нагласа не бих могла да имам, защото мечтите не определят душевното състояние, а обратното - те са негова изява. Мечтите и желанията ни подсказват верния за нас път и е безмислено да се потискат. Желанията ни са задачите по пътя ни, облечени в приемливи за човешкия ум форми, и реализирането на желанията винаги е съпроводено със стъпка напред в развитието на духа. Аз отдавна вече не мечтая, по-скоро желая целенасочено - зная какво искам и търся пътища към него. При това липсва романтичната окраска на мечтата, но предполагам, че вече не се нуждая от нея. За много хора мечтите са отнесени фантазии, в които се оттеглят от реалния свят, нямат връзка с реалността им, нито очаквания за реализация. Моите мечти са реалистични, намират се на стъпка напред спрямо реалното състояние на нещата и са напълно изпълними - не зная дали мога да ги нарека мечти вече. Но те се сбъдват.

Отдавна вече не правя разлика между наука и "езотерика". Допреди 3 години бях определено човек на науката, светът ми бе подредено и логично място, причини и следствия бяха очевидни, всичко беше ясно и последователно. После изведнъж всичко се промени - започнаха да се случват неща, за които науката няма обяснение и се прави, че не ги забелязва. Това се опита да направи и моят ум - да забрави, да игнорира необяснимите неща, да възстанови картината на логичния и познаваем свят. Само че необяснимите неща ставаха все повече и повече и умът ми бе принуден да ги приеме - конфликтът бе разрешен, а с това изчезнаха и стряскащите необясними стиуации, остана само засиленото интуитивно усещане, с което умът се научи да си сътрудничи. Днес изобщо не намирам разделение между наука и езотерика. Науката върви по пътя на откритията, на разбирането на връзките между нещата, които нашите тела регистрират като съществуващи - езотериката пердоставя готова информация, базирана на перцепцията на хора, които наричаме учители. В същото време науката се развива от хора с висок духовен потенциал и знанията им се предоставят съвсем не даром - да вземем например Галилей, който прекарва последните си 10 години практически в условията на домашен затвор и работи върху последната си книга почти сляп. Да не говорим за Стивън Хокинг - този човек е пример за силата на духа. За мен учените са хора, в чиито уши Бог директно нашепва онова, на което е дошло времето да стане достъпно за човечеството като цяло. Интересувам се от развитието на физиката и астрономията. Физиката сигурно е най-"земната" наука - казват, че когато числата говорят, дори боговете мълчат. А най-вероятно боговете ни говорят на много езици, един от които е езикът на числата. Правят ми впечатление три неща. Първо, всяко ново откритие обръща всички съществуващи до момента разбирания с главата надолу. Всеки нов факт сякаш зачерква всичко съществуващо до момента и на негово място се появяа едно ново разбиране, с което старите са несъвместими - поне не в първоначалния си вид. Представям си науката като градяща се къща - само че строежът протича по малко необичаен за нашите разбирания начин. Построява се един етаж с усилията на много хора. В даден момент се появява някой, който казва: "Хей, изпуснали сме нещо в основата, тази къща не е в състояние да просъществува". Етажът се разрушава, като евентуално някои строежни елементи биват оставяни, други биват подменяни, нещо се допълва, нещо се отстранява. Построява се втори етаж и отново се появява някой с думите "Нещо в основата не е наред". Разрушават се двата етажа и строежът започва отново, съвместявайки новото познание със старото, сигурното. Забелязвам, че духовното развитие на човека протича по същия начин - коренно новата информация не допълва съществущата, тя не е просто нова тухличка на най-горния етаж, а напротив - това е тухличката, която трябва да бъде поставена в основата, за да е стабилна постройката като цяло. И често изисква разрушаване на всичко построено до момента. Следва етап на нормално изграждане и след време отново се появява тухличка, която трябва да бъде поставена в основата. Вероятно такава тухличка се появява веднъж в един живот - по мои наблюдения във възрастта мужду 30 и 40 години, когато светът глобално променя облика си и човекът е принуден да се адаптира към тази промяна, променяйки се съответно на свой ред. И второ, науката и езотериката са в непрекъснат контакт - науката е излизаща на бял свят езотерика. Езотериката всъщност е информация, която получаваме без доказателства, въпреки че никой от нас не би могъл да се довери на нещо, което не е изпитал. Реално вярваме в това, което усещаме, в интуицията си - интуицията обаче е нещо, което не бихме могли да обясним на другите, често оставаме неразбрани - няма начин да предадем това знание на другите хора, ако те не го приемат на доверие. Преди няколко дни говорих с приятел, психолог, разказвах му как са се променили нещата в моя живот - как от логичен човек, човек на науката, съм била принудена да се превърна в човек на интуицията, защото в момента това е основният път, по който комуникирам със света, и информацията, която получавам, не мога да пренебрегна - тя непрекъснато се реализира под формата на предчувствия, предвиждане на събития, разбиране на неразбираеми до момента връзки и зависимости. Казах му: "Невероятно е колко се промених", а той ми отговори: "Всъщност не си се променила толква, ти пак се доверяваш на нещата, които са логични и доказуеми, само че към тях вече се отнасят и интуитивните усещания - разширила се е е перцептивната ти област, а не се е променил начина, по който се отнасяш към света." По подобен начин се реализира връзката и между науката и езотериката - те са двете страни на един и същи свят, макар и доста многолик, но описвайки законите на един и същи свят, няма начин те да са коренно различни, различен е само подходът. Езотериката предоставя знание за глобалното устройство на света, което човешката природа не може да приеме на доверие и търси път да обясни, систематизира, обобщи. Науката е само частен случай на всичко, което съществува, и в този смисъл науката непрекъснато осветява части от глобалното познание за света, което в общи линии се представя от езотериката. Науката дава доказателствата, от които човешкият ум има нужда, за да интегрира новото познание в съществуващия към момента модел на света. И отново се връщам към това, че хората на науката са хора на високо духовно ниво, които имат интуицията да приемат знанието и знанието да преведат интуитивните си усещания на език, който човечеството да разбере - букви, числа, звуци, образи. (Същото се отнася и за хората на изкуството) Много често тези знания изпреварват времето си, но рано или късно някой ги преоткрива и намира мястото им в общата система. И това е третото нещо, което ми прави силно впечатление - начинът по който тези хора работят. Всеки от тях се отдава на своята идея, която от другите често се приема за фантасмагория, работи упорито в продължение на години без да има дори минимална сигурност, че това, което търси, изобщо съществува, да не говорим дали би могло да бъде уловено с наличната техника, регистрирано, доказано, вместено в общата система... Въпреки това тези хора се отдават на идеята си напълно, понякога за цял живот - следват интуицията си, но не спират да работят на материално ниво. И това са хората, които успяват да направят истински пробив. За мен това са духовните хора. Що се отнася до България, със съжалине трябва да се съглася с азбуки. Че науката в България не е на почит е ясно на всички, че наука на практика няма е ясно на много хора. Най-лошото е, че хората, които определят развитието на науката в България, не допускат дори използването на световния опит, поне в моята област това е тъжен факт. За съжаление липсата на наука не се компенсира с развитие в сферата на изкуството, нито на духовността. В България в този момент и науката, и изкуството, и духовността са на едно търде ниско ниво. Българите като цяло не използват езотеричните знания за духовно израстване, а с цел постигане на егоистичните си цели - идеите за магии по всякакъв повод витаят във въздуха. Но явно и това има своя смисъл като част от пътя.

Подобна е историята на Жана д'Арк и други безспорни ръководители. Човешката гордост, егоизъм, желания за слава и власт не водят до никъде, ако нямат подкрепата на висши сили. В момента, в който тези хора са се отклонили от пътя си, е изчезвала и връзката им с Бог - Жана д'Арк спряла да чува вътрешния си глас, астрологът на Наполеон изчезнал. Това са знаците, които човек трябва да разбира и следва - промяната на средата, на обстоятелствата, на връзките с различните енергийни потоци е осезаема почти на физическо ниво, човек трябва да е много заслепен, за да не я усети. Този момент е и препъни-камъкът за повечето хора - моментът, в който трябва да слязат от сцената.

Да ти призная, много се радвам на твоя аватар всеки път, когато го видя И не толкова на персонажа, а на момента, който си избрал - По в развитие

Аз мисля, че духовното развитие е conditio sine qua non особено що се отнася до ръковните дейности - човек, който не е поел съзнателен контрол върху себе си, не би могъл да управлява групи от хора. Понякога хората на ръководни постове изглеждат хладни, пресметливи, следващи собствения си интерес, но реално това са хора, които притежават качества като воля, упоритост, търпение, разбиране на ситуациите и другите хора - които всъщност са качества на духа. Голяма част от ръководителите са духовни хора, макар и не винаги в общоприетия смисъл. Всъщност, колкото по-висок е постът на един човек и неговите отговорности, толкова повече качества се изискват от този човек - и той ги притежава. Също не мисля, че ръководният пост изисква непременно компромиси със собствената ценностна система - по-скоро е свързан с по-трудно постигане на баланс между ценностната система и изискванията на средата, но това е възможно. Имам наблюдения, че именно хората, които не се обръщат против принципите си, успяват най-добре да балансират в тази обстановка. Важен момент тук е, че тези хора обикновено имат доста реалистична представа за света - не се отнасят в една или друга крайност, те се намират в центъра, а оттам управлението е по-лесно и не налага големи отклонения. А не е ли именно това целта на духовното развитие на всеки човек? Проблем обаче винаги е изкушението - изкушението за човека, сдобил се с по-голям контрол върху света, да се отклони от своя път. Такива ситуации, разбира се, бързо се уравновесяват и човекът загубва ръководния си пост. Но освен да бъде изкушен да престъпи правилата, човекът може да бъде мотивиран да устои на принципите си - тоест, такава ситуация дава допълнителен потенциал за духовно развитие. По начина, по който един ръководител се оттегля от поста си, може лесно да се прецени доколко е успял да се справи с тази си задача. В крайна сметка всяка дейност, с която се занимават хората, води до развитие на определни качества у тях - духовни качества, а самата дейност е само... театрална постановка. В този смисъл не мисля, че има професии и професионални постове, които трябва да бъдат заклеймявани - би могъл да се намери духовен смисъл дори в професията на палача. Ако не беше така, просто такава професия не би съществувала.

Почивката е преди всичко състояние на духа. Много често ми се случва да работя и да се чувствам отпочинала и обратно - да почивам и да се чувствам уморена. От голямо значение е енергетиката на мястото. След 1 месец работа в Италия, при нормален работен ден, се чувствах като след ваканция. И обратно, след три дни, прекарани в една особена къща на морето, се чувствах като изцедена. Аз имам две много любими места в Бългярия - Бяла и Боженци.

Може да се дължи на две неща. Понякога, когато човек е настроен силно емоционално към дадена ситуация (а точно в такъв случай обикновено прибягваме до таро) може да предаде състоянието си на картите и те изразяват точно това - неговите очаквания, надежди, чувства, а не обективните обстоятелства. И в другия случай - когато приемем добро и лошо за относителни понятия. В смисъл, че това, което е добро за душата, не винаги е добро за егото. И също така, че пътят към желана цел понякога (често) е доста трънлив - поредица от неблагоприятни събития могат да доведат право в целта

Искам да бъда щастлива

Всеки обича това, което е самият той... всеки се влюбва в собственото си отражение. Ако го е открил в комикс - какво от това?

Не мисля, че духовността и бизнесът са несъвместими - познавам честни хора, които печелят достатъчно, за да живеят луксозно, без да им се налага да престъпват принципите си. Проблеми могат да се появят, ако човек реши да използва и развива духовните си качества с цел забогатяване - нещо, на което особено се набляга в книжките от типа "Как да стана богат". Ако забогатяването се превърне в самоцел - не бих очаквала добър резултат. И вторият проблем е, че човекът разполага с ограничено количество енергия, с което може да поддържа равновесие в определен брой системи в живота си - семейство, работа, физическо развитие, духовно развитие. Всяка дейност е свързана с разход на енергия и ако енергията на човека не е достатъчна и за развитие на духовните качества, и за развитие на бизнеса, очевидно едната дейност ще пострада - тази с по-нисък приоритет.

Той не се признава за гений. Възприема се като щастливец, на когото плащат да върши това, което обича да прави. Преди 20 г. Стивън Хокинг заявява, че иска да надникне в ума на Господ. Той предусеща, че скоро може да представи стегнат набор от закони, които да обяснят всичко във Вселената и най-важното - как е започнало то. Как да разберем Вселената? Случайно ли се е появила тя или има създател? Той е роден през 1942 г. - най-тежкият период от Втората световна война. Хокинг винаги се е радвал на факта, че е роден точно 300 г. след смъртта на друг учен-революционер - Галилей. Като ученик той е надарен и любознателен. Бащата се надява, че синът му ще учи медицина. Той обаче избира физиката. Но през 1963 г., докато подготвя своята докторантура, му откриват тежко заболяване. Перспективите са мрачни. Амиотрофичната латерална склероза е прогресивна болест. Двигателните неврони атрофират до пълна парализа, но мозъкът остава незасегнат. Дават му още две години живот. Както сам Хокинг признава, преди това като студент бил непоследователен. В очакване на кошмарното и несигурно бъдеще, той се превърнал в решен на всичко човек - негова запазена марка. Често загърбвайки всичко друго, се съсредоточава върху големите въпросителни във физиката. Да разбере как е изглеждала Вселената в момента на създаването й. За целта трябва да се справи с това, което всички смятали за невъзможно. Да съчетае двете най-големи, но и коренно различни теории във физиката. Теорията на относителността на Айнщайн е макротеорията - на планетите, галактиките и космоса. Квантовата механика е микротеорията - на атомите, частиците и силите. Но това била надпревара с времето и задълбочаващата се парализа. Хокинг опровергава всички предсказания на лекарите. Болестта му се развивала доста по-бавно от очакваното. Но днес, той може да използва само лицевите си мускули. Комуникира посредством само един мускул на бузата си. Чрез този единствен мускул той върши всичко - проверява електронната си поща, говори, сърфира в Интернет.Хокинг знаел, че всяко космическо тяло може да се нагрява или да изстива, но черните дупки били различни. По всичко личало, че една черна дупка не може да излъчва топлина. Това започнало да тормози Хокинг, но накрая щяло да се окаже ключът към разгадаване на загадката на Сътворението. Хокинг щял да опита нещо, което никой друг физик не бил дръзнал дотогава. 50 години физиците не успявали да обединят двете теории - на много малкото и много голямото. Но това, което Хокинг прозрял, било точката, в която двете се сблъскват - периферията на черната дупка. Какво се случва в една черна дупка? Наричаме я черна дупка, защото не излъчва никаква светлина. В началото на 70-те Хокинг се опитва да разреши проблема частично, като обедини квантовата механика и относителността само до известна степен. А още по-забележителното е, че поради невъзможността да записва дълги формули и изчисления, Хокинг възпроизвеждал целия този процес в главата си. Теорията на относителността твърди, че в сърцето на черната дупка не съществува нищо. Хокинг осъзнава, че тук двете теории си противоречат. Според микротеорията във вакуума съществуват частици по-малки от атома, които се появяват от нищото, съществуват за кратко и после се самоунищожават. Идеята е, че от нищото се появяват двойка частици, просъществуват за кратко, и после се анихилират - нещо, което се случва навсякъде в Космоса. Тези две частици са като ин и ян, като деня и нощта, противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Едната има положителна,а другата отрицателна маса. Но Хокинг се запитал, какво ще стане, ако тези две частици се натъкнат на черна дупка? Той предположил, че положително заредената частица би имала достатъчно енергия да се откъсне от черната дупка, а отрицателно заредената ще бъде засмукана. Частицата, която бъде привлечена от черната дупка, би трябвало да намали нейната маса, тъй като тя има отрицателна маса. Но частицата, която достига до някой далечен наблюдател, се възприема от него като радиация. Около черната дупка има почти недоловим ореол от микрочастици. Положително заредените частици се оттласкват от нея като топлина. Отрицателно заредените биват привлечени. Бавно, почти недоловимо, те намаляват масата на черната дупка, което накрая довежда до катастрофални последици. Черните дупки се оказват в центъра на събитията. Те са двигателите, които прекрояват Космоса и създават нови звезди и струи от енергия и материя. Черните дупки не са свършекът на света, те са неговото начало. Около черните дупки е съсредоточена огромна активност. Разцепващи се звезди, въртящи се акреционни дискове, врящ казан от топлина и светлина и струи излизащи от черните дупки. Частици, изхвърляни от черната дупка с половин светлинна скорост, зараждане на нови звезди. В самия център на черната дупка, би трябвало да има място, в което материята, времето и пространството изчезват - това място математиците нарекли сингулярност. Следващият голям пробив не дошъл от Хокинг, а от негов колега от Кеймбриджкия университет. Проф. Майкъл Грийн е един от откривателите на Теорията на суперструните или за по-кратко Струнната теория. Невероятното при Струнната теория е, че тя включва и гравитацията. Струнната теория е квантова теория. 45 години Хокинг се опитва да създаде Теория на всичко. Основният му проблем е да обясни как се е появила гравитацията в момента на Големия взрив и защо сега тя е много слаба. Струнната теория се разработва вече 20 години. Последната й версия се нарича М-теория и повечето физици я смятат за основен фаворит за Теория на всичко. "Имах нещастието да се разболея от амиотрофичната латерална склероза, но почти всичко останало ми донесе щастие. Имам три очарователни деца, успехи в научната работа и чувствам задоволство, че съм постигнал всичко това, въпреки трудностите. Малко хора могат да се похвалят с това." *** Стивън Хокинг - Господар на Вселената Вселената на Стивън Хокинг

Има различни любови. И спокойни, и неспокойни, и изпепеляващи, и измъчващи.... Любовта е хармонична, когато двамата са в хармония един с друг и с природата. Но дори и да не е, пак бих я предпочела пред празното сърце.

И парите, като всичко друго в живота ни, идват в достатъчно количество и навреме тогава, когато ги освободим. Моята най-сигурна рецепта за загуба на пари е желанието ми да си имам малко на страна, в резерв - веднага се намират сериозни поводи за изразходване на всякакви резерви. Когато го осъзнах, се предадох в тази неравностойна битка и положението осезаемо се подобри. Ако съм решила, че след месец ще ида на море и нямам пукната стотинка, може цял месец да не спечеля никакви пари, но в последните дни ще се появявт и то колкото трябва - странно, но работи. Аз се занимавам с доста и различни неща, но в общи линии - с работа, която ми носи пари (не е неприятна, но е рутинна), и с работа, която ми носи удоволствие. Забелязах, че когато правя нещо наистина за удоволствие, за приятел, от сърце, без пари, получавам повече от другата работа, която ми носи пари. В известен смисъл, безплатният труд ми се компенсира чрез платения - макар че все пак ми се налага да работя. Но финансовият резултат е добър и по-важното - поддържам вдъхновението си. С течение на времето съвсем се отказах да взимам пари за творчески дейности - смятам, че това е една добра антитеза на формулировката на тази тема

Проблемът със сигурност е в теб Само че не е проблем, а част от теб, която трябва да трансформираш в не-проблем. А до цвета ще достигнеш като го оставиш свободен. Но чак да свършва животът като започне любовта... Любовта е смисълът на живота. И несподелената любов, и проблемната любов, и най-нещастната любов е много по-хубава от пустотата в сърцето. Ако не успееш да оцениш това, което имаш, просто ще го загубиш.

Кунг-фу панда

За мен по-страшни от смъртта и от всичко останало са само страховете ни.

Една сутрин се събудих с мисълта за нещата, които съм сътворила. В просъница започнаха да ми изникват снимки, които съм направила, картини, които съм рисувала, дрехи, които съм си шила сама. Домът ми, който съм подредила по свой вкус. Умиращи цветя, които съм спасила с грижите си, бездомни животни, които съм прибирала. Пациенти, на които съм върнала усмивката. И усещането беше невероятно - усетих колко много обичам хората, животните, растенията, предметите, нематериалните неща, до които съм се докоснала, на които съм дала нещо от себе си. В този момент осъзнах колко много ни обича Бог. Поне толкова, колкото ние обичаме собствените си създания, а вероятно - много повече. Усещането беше невероятно, защото беше напълно интуитивно, дълбоко, без всякаква логика, умът ми още спеше - дойде отнякъде и ме порази. От този момент и през ум не ми е минавал въпросът - дали Бог е зъл, защо ни наказва и т.н. За мен този въпрос отпадна.

Благодаря ти С няколко думи си успяла точно да предадеш това състояние.

Обикновено наричаме тези хора странници, особняци. Излъчват особена светлина, но не ги разбираме. Общуването с тях е приятно, но краткротрайно - не ни дават време да ги опознаем. Тези хора познават природните закони и не се отварят към всеки, защото знаят, че общуването е процес на енергийна обмяна и то ги "замърсява" на енергийно ниво - общуват предимно с хора, които са с тяхната степен на чистота и го правят осъзнато. На останалите хора те оставят впечатлението на повей - едва доловим и бързо отминал. Тяхното щастие е абсолютно неразбираемо за околните - защото то не се измерва с "традиционните измерители на щастие" - пари и придобивки.

Да, хората се нуждаят от топлина и близост - но топлина и близост получават онези, които са способни да дадат същото. Човек, който умее да дава топлина, може да предразположи и "най-хладните" (привидно) хора да се отворят към него. На такъв човек може да помогнеш, може да дадеш и всичко от себе си. И той ще го оцени, ще го използва, за да се измъкне от проблемите си. Ние с Диана обаче говорим за съвсем друг тип хора - онези, които са свикнали да получават, които толкова са се концентрирали върху егото си, че са затворили естествените си пътища за получаване на енергия. И я получават от състрадателни хора. За тях светът е черен, защото не обслужва егото им, те съвети не приемат, защото никой не може да ги разбере - толкова са зле, отказват да променят ситуацията си, защото трябва да променят себе си, трябва да се откажат от претенциите си - а това не може да стане, абсурд. Всеки опит намиране на изход се разбива като в бетонна стена. И накрая, когато на желаещият да помогне сили не са останали, този човек казва: видя ли, всичко е ужасно, това е съдбата ми. Каквото и да се направи за такъв човек, думичката "Благодаря" няма да се чуе - на тях всички са им длъжни. Според мен единственият изход за тези хора е да останат насаме със себе си - както мъдро ни казва и приказката за неволята. Разпиляването на собствената енегия в загубени каузи не помага на никого. Стигам до извода, че пречистването и съхраняването на собствената енергия е пракитческа задача №1 в живота на всеки човек. Човек трябва да обезпечи себе си, за да може да помага и на другите. Именно. Човек трябва да има, за да може да даде нещо на другите. Да, съгласна съм с теб. За мен има два основни типа хора, привъзрани към духовността. Едните са онези, които имат определени качества и проявявват непоносимост към всички останали, които не са достигнали до този етап (според субективната им преценка, разбира се) - това, за което говориш ти. Положителното при тези хора е, че качествата им все пак са изработени в условията на опита. И другите, които дотолкова не се приемат, че си създават нереален свят, следвайки каноните на някое духовно учение. Привидно успяват, защото се стараят, но качествата, които се стремят да изградят у себе си, не почиват на реален опит, не са изградени в реални житейски ситуации. И след време настъпва духовна криза, в която човек установява, че добре се е самозаблудил, но не е мръднал и на крачка. За мен единственото поле за развитие на Духа е реалният живот. Затова и сме тук, в този материален свят, в тези тела с техните си нужди. И както казва и онази хубава притча - първата стъпка на съзнателния живот е приемането на себе си. Напълно съгласна с теб. Интуитивно винаги съм следвала този път и днес наистина не съжалявам за нищо - това е пътят на освобождението. На него няма чувство за вина, няма съжаления за пропуснати възможности, няма я болката от неправилните избори. Сърцето не винаги води по лесни пътища, но след време човек разбира защо е минал от там, разбира смисъла и казва горещо "Благодаря" на сърцето си, задето го е освободило от поредната окова.

Да, запознах се с това Най-удивителното за мен откритие бе бързото възстановяване на тялото след възстановяването на душевната хармония - буквално за 2-3-4 дни. И то проблеми, които са доста упорити, лекуват се продължително и без гарантиран успех от традиционната медицина. Университетските ми познания бяха разбити на пух и прах. азбуки, благодаря Да, изживяванията са неповторими, думите не могат да ги предадат. Но създават усещане за това, че сме на правия път. Който е имал такива преживявания, знае.