maggee

Regina, аз едно нещо мога да ти кажа. Първо, ти си човек, който няма доблестта да застане зад собственото си име. Аз нямам нужда от Таро, за да разбера коя си - мога да ти кажа, ако желаеш да пробваме чия дарба доколко и как функционира. Второ, отношението ти към Таро е изкюлчително комерсиално и потребителско. Идваш тук, пускаш няколко теми, криейки се зад този ник и не използвайки другия си, с единствената цел да се добереш до информация, която от другаде ни си могла да получиш. Мога само да се преклоня пред интуицията на Мона, която усети стремежите ти веднага. Мога да те уваря, че Мона знае много и не отказва информация на никой - споделяла ми е в лични разговори неща, които в нета няма да откриеш - практики, които действат безотказно, включително магически. Ако от някой можеш да научиш нещо за магията с Таро - това е Мона, и ти прекрасно си го усетила. Но тази информация до теб наистина никога няма да стигне - защото не си готова за нея. Отношението ти към Таро е твърде повърхностно, ти очевидно не си даваш сметка с какво се занимаваш. И не си разбрала един от най-важните вселенски закони - че първо трябва да дадеш, за да получиш. И последно - всички сме докоснати от Господ. Но някои от нас го осъзнават

Regina, ако познаваше способностите на Мона, щеше да бъдеш по-внимателна в определенията си. Ще те помоля все пак да спазваш приличен тон тук. Един въпрос от мен, понже защитаваш тази позиция - ти вземаш ли пари за гадание с Таро? И каква е твоята цена, ако не е тайна? Каква според теб е нормалната цена за такова гадание?

Честно казано, аз голяма разлика между ясновидци, астролози и таролози не виждам. При всички случаи става въпрос за надникване в бъдещето и дали то се случва чрез интуитивно усещане, видение, с помощта на картите или планетите, няма ли я връзката с "кораба-майка", както казва Мона - а именно дарбата, за какво гадание става дума? Някъде бях чела, че астрология не се учи - тя се припомня. И това се отнася в пълна сила и за Таро. А истината е, че нито Таро, нито астрологията, нито другите методи за предвиждане на бъдещето, не се учат по книга. Знания за бъдещето се дават на хора, които имат достатъчна сила да ги използват правилно. Познавам много хора, които решават да работят с Таро и скоро след това се отказват - не защото не могат да научат значението на 78 карти, а защото не успяват да създадат връзка с тях. Да научиш Таро е като да научиш чужд език - има един преходен момент, в който знаеш значението на думите, но не връзваш смисъла на изречението - изречението е само поредица от познати думи. Малко хора преодоляват този етап. Наскоро с един приятел-художник си говорихме за вдъхновението и за това как предплащането на една творческа работа води до загубата на вдъхновение. Парите действат като окови за творческия процес, а творчеството е свързано отново със същите дарби, с връзки с висши сили. Заплащането на гадателите убива по същия начин и тяхната дарба, когато надвишава жизнените им необходимости.

Според мен има два типа "таролози" - такива, които влагат в обучението си много време и усилия, и такива, които влагат сърце, а дарбата получават. Първите се отнасят към картите като към инвестиция - вложил съм труд, очаквам възвръщаемост. На вторите и през ум не им минава да иползват висшите сили за комерсиални цели. В общи линии се отнася до всички гадатели. Имам познат лечител, занимава се с енергийни корекции предимно. Има ясновидски способности, но никога не казва нищо за бъдещето. Като отида при него, чете ме като отворена книга. Имала съм проблеми, чието развитие е било от жизнено значение за мен, питала съм - но той винаги ми е казвал информация за настоящето, която е нямало как да знам - никога и дума за бъдещето дори. Веднъж го попитах защо, а той ми обясни това, което на всички ни е добре известно. Че има известна вероятност за грешка. Че отговорът може да се хареса на клиента и той да се успокои и да спре да работи към постигането на желания резултат. Или да се отчае, ако отговорът не му хареса, и да си навреди още повече. И най-важното - че помагайки на хората, намесвайки се в съдбата им, променяйки я, гадателят поема отговорност за тази промяна (сдобива се с нова карма). Този човек работи по цял ден, при него има тълпи хора от цяла България, а таксата му е... по преценка на клиента. Ясно е, че когато човек се занимава само с такава дейност, с доходите от тази си дейност трябва и да живее, но хората, които имат истински дарби, не злоупотребяват с тях. 400 долара на сеанс говорят само за солидна доза човешка алчност.

Аз не случайно използвах думата "средно-статистически". Медитацията, дихателните и другите практики не са достъпни за всички. Повечето хора през живота си не са се и замисляли за тези неща, свързват ги с монасите в Тибет и йогите и съсвсем не с реалния си живот; за тях тези практики са отнесени, сектантски, в най-добрия случай безмислени. Един средно-статистически човек ще гълта хапчета, ще пие алкохол и през ум няма да му мине за постоянния източник на любов в себе си. Просто защото за средно-статистическия човек любовта е равна на взаимна любов с любимия човек. При някои хора това състояние може да доведе до скок в духовното развитие и, търсейки изход от болката, тези хора могат да намерят пътя към себе си. Тогава могат и да стигнат до идеята за духовни практики - но няма начин в такъв момент, едва в началото, да изпитат удовлетворение от това развитие, заместващо удовлетворението от загубената им любов. Тези практики могат леко да облекчат състоянието им, да им дадат друго разбиране за живота и друг поглед към връзката им, към любовта. Само толкова. Тези първи стъпки по пътя на духовното развитие, на фона на загубена любов, са свързани с преустройство на психиката на човека и това е една извънредно стресова ситуация. Психотерапията като метод на избор в такъв момент не желая да коментирам. От помощ може да бъде само опитен специалист, а не всеки дипломиран психолог е такъв, така че - не зная доколко може да бъде вариант това. Друг много важен момент е интензитетът на любовта. Слагаме всички любови под един знаменател, а те далеч не са. Не мога да приравня първата си любов с последната си любов. Не зная как е при другите хора, но при мен всяка следваща любов е все по-пълноценна, на все по-високо ниво. Ако първия мъж, който съм обичала, съм обичала заради новото за мен чувство - да бъда обичана, нещо, което съм можела да изпитам с много други мъже, то мъжът, който обичам сега, е всичко онова, което дори в най-смелите си мечти не съм вярвала, че ще ми се случи - реализация на моя идеал в душевно, интелектуално и физическо отношение. Един партньор, който приблизително ни удовлетворява, може да бъде "прежален" и заменен с друг след време. Но има връзки, които са на различно ниво. Аз знаех, че ще го срещна 8 месеца по-рано. Запознахме се в интернет и аз се влюбих в него след 3-4 часа разговор, без да зная името му дори, без да го бях видяла. Душите ни се познаха. Пълно съответствие на интелектуално ниво. Пълно покриване на идеалите за физическа красота. Телепатична връзка. Такава връзка не може да се замени с друга. И няма понятие човешка любов - любовта е божествена. Когато човек изпита това, което аз изпитах, усеща божественото с цялото си същество - любовта мужду хората идва от Бог и има цел да ни върне към Бог. Точно в тези моменти човек усеща единението си с цялата Вселена - когато душите се срещат. Сред моите познати няма човек, на който да се е случвала такава любов - със сигурност е нещо рядко, Божи дар е. Имала съм достатъчно много и сериозни, продължителни връзки - и бурни, и хармонични, и романтични, и страстни, и не мога да приравня тази моя любов с нито една от другите, въпреки че по своему те се били силни. И когато човек загуби такава любов, вярвай ми - доста труд коства на нашите ангели-пазители, за да ни задържат в живота. Защото тук загубата не се отнася до друг човек, а до част от самия теб - част от душата ти остава при другия и част от неговата - при теб. Такава връзка не може да бъде прекъсната. На фона на тези усещания, физиологичните субстрати на мозъчната дейност мен като лекар спряха да ме вълнуват. Изпитах много неща, които науката не може да обясни, така че спрях да търся отговори там. Любовта е много повече от физиология. Ако ти приравняваш любовта със зависимост и загубата й отдаваш на абстиненция, мога само да не се съглася с теб. Както вече казах, за мен всяка любов е божествена - тя идва, случва се, свързва ни с коренно противоположни хора, въвежда ни в невероятни ситуации, кара ни да положим всякакви усилия и да изтърпим всякаква болка в нейно име - просто любовта е начина, по който Бог ни направлява. Любовта е единственото чувство, което може да пречупи егото ни и още повече - да ни накара доброволно да се откажем от него. Любовта, независимо от възрастта ни, ни кара да се чувстаме винаги така, както сме се чувствали при първото ни влюбване в 4 клас - малки, беззащитни, несигурни, като не ни оставя друг избор, освен да се преборим със страховете и комплексите си и да вървим по единствения възможен път - към любимия човек, жертвайки всичко останало. Да се отворим към него с ясното съзнание, че този човек може да ни нарани, да ни направи на пух и прах. Да се открием напълно. И който не е обичал така, значи просто още не е обичал. Всяко сравнение със зависимост смятам за напълно неуместно. Хероиновата зависимост е човешко дело. Любовта я е имало и преди хората и ще я има и след тях.

Как става това на практика? За един средно-статистически човек?

Седмица-две? Мисля, че човек, който смята, че тъгата по изгубена ЛЮБОВ минава за седмица-две, никога не е обичал. При мен този срок е около 2 години и половина - независимо, че продължавам живота си, срещам се с хора, работя, живея както мога. Но празнотата от загубена любов не се запълва с нищо. Ако слънцето и приятелите ни можеха да компенсират любовта, нямаше да се влюбваме, нали? На diex мога да кажа само едно нещо - щастливка си, че си имала такава любов, това значи, че имаш голямо сърце. Много хора не са успели да изпитат това чувство дори веднъж в живота си. А щом се е появило веднъж, ще се появи и втори път, защото ти си готова за него. Имай надежда и вяра

На мен обикновено ми изпадат "брутални" карти - най-често Съда, 5, 9, 10 жезли, 5, 8, 9,10 меча, много често рицар Мечове (при критични ситуации, разбира се, но като цяло картите "хвърчат" в такива моменти). Добра идея ли е такава неприятна карта да се слага в началото на колодата, дори следвана от Слънцето, Умереността или Звездата?

Животът е кръг, освен ако сам не си го превърнеш в спирала...

Наскоро група невролози проведоха изследване при хора, практикуващи различни магически системи – дзен-будистки монаси, католически мистици, хора, практикуващия ву-ду и др. Целта на проучването бе да се установи органичния субстрат на духовната практика в човешкия мозък. Тук представяме резюме на резултатите от проучването, публикувани в издадената от тях книга Why God Won't Go Away. В човешкия мозък има участък, наречен заден горен париетален дял или област, асоциирана с ориентацията (orientation association area, ООА). В тази област се извършва ориентацията на индивида в пространството и разграничаването между индивида и околния свят (разграничаването между Аз-а и не-Аз-а). По време на различни форми на медитация в ООА се наблюдава повишена активност, която рязко се понижава при най-дълбоките медитативни състояния. Вегетативната нервна система (мостът между мозъкът и тялото ни) има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Симпатиковата нервна система повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус. Тя се активира при състояния на опасност или общуване. Парасимпатиковата нервна система осигурява запазване на енергията, баланса на основните жизнени процеси, регулира съня, индуцира релаксацията, разпределя хранителните вещества в тялото и играе ролята на само-оздравителна система. Двата дяла действат като антагонисти – когато едната система е включена, тя обикновено потиска действието на другата. В някои състояния на променено съзнание, когато едната от двете системи действа на максимално ниво, може да се активира действието на двете системи едновременно – например при интензивна физическа или умствена активност (каквато е продължителната концентрация). Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича „състояние на единение”. Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина. „Способността на човешкия ритуал да възпроизвежда това състояние на единение определя и резултата – ефект от ритмичната ритуална обредност върху хипоталамуса и вегетативната нервна система.” Ако ритмичността на ритуала е бърза, ефектът на симпатиковата нервна система е по-силен. В резултат на това настъпва задържане в някои мозъчни области, като ООА, по пътя на хипокампа. Състоянието на единение се характеризира с „размиващо” се усещане за Аз и разтваряне на Аз-а в една обширна реалност (деперсонализация), което са дължи на деаферентацията в ООА. Има два вида състояние на единение. Единият се изразява в усещане за мистериозно единение, което в някои източни практики се нарича самадхи или single-pointed awareness. То се постига чрез фокусиране върху мисъл или предмет, което поддържа дясната част на ООА в активност. Лявата част, отговорна за усещането на Аз-а, е деактивирана. В резултат на това настъпва усещането за сливане на индивида с обекта на съзерцание. Ако това състояние е постигнато чрез религиозен ритуал, тогава фокусирането върху Бог или Духа ще доведе до усещане за сливане на индивида с Бог/Духа (ако деактивацията на дясната ООА е пълна). Другият вид състояние на единение е свързано с пълна деаферентация на ООА (прекратяване на импулсите на други части на мозъка към тази зона), което води до усещане за пълна пустота, изчезване на индивида и изчезване на света. С други думи казано, състоянието на единение се постига при свръх-фокусиране на ума в посока, определена от даден символ, което се дефинира с три основни характеристики: 1) Деаферентация (частична или пълна) на ООА 2) Единение на ума, изразяващо се чрез единението на идентичността, егото и супер-егото, посредством свързването на лявата и дясната мозъчна половина. 3) Едновременна синергична активност на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. --------- Източник

Мисля, че пробуждането на тези сетива малко зависи от волята на човека. Факт е, че има достъпна много информация, но тя сякаш остава скрита за хората - просто не я виждат. Знаем, че до съзнанието достига толкова и такава информация, която човек на даден етап от развитието си може да понесе - в този смисъл всичко е въпрос на време. И когато дойде време за "събуждане", будилникът звънва, човекът се стряска, попремига сънено с очи, почуди се, става и тръгва - няма избор. Едва в този момент човек разбира, че онова, което умеят екстрасенси, астролози и гледачки, е достъпно и за него. Че може да развива своите сетива. Започва да учи, да разбира и пред него се откриват нови възможности - толкова, колкото е готов да получи, без да навреди на себе си и на другите. И идва моментът, в който човекът вече няма нужда от посредници. Източник

Не виждам никакъв смисъл от обобщения по темата Мъже, респ. Жени. Човек привлича определен тип хора към себе си и дори това да хора "от рядка порода", в живота му те са в наситена концентрация. Различни и в същото време странно еднакви. На една напориста и активна жена ще се падне мъж тип "мухльо". На една вярна домакиня - мъж "коцкар". На една сериозна жена - мъж "тийнейджър". На жена, която очаква принца на белия кон, който ще я грабне и ще реши всичките й проблеми - крайно пасивен мъж. Мъжете лъжат - лъжат онези жени, които не могат да допуснат дори идеята за лъжа в отношенията. И жените лъжат - онези мъже, които молят да бъдат излъгани. А лъжата, малка или голяма, е непрекъснато с нас. Всъщност, какъв ще бъде човекът до нас, независимо дали става въпрос за мъж или жена, зависи от самите нас. Преди много години бях до болка ревнива. Влюбих се в мъж, който ми изневеряваше и не с една, а с много жени, непрекъснато. Не можех да остана, а не можех и да си тръгна, защото много го обичах. Приех го - спрях да питам, спрях да знам. И другите жени изчезнаха. Следващите ми връзки бяха с мъже, изключително верни - не бях вярвала, че съществуват такива мъже. Сега зная, че мъжът е огледало на жената - той съчетава качествата, които тя най-много харесва, с онези, които най-много не харесва - за да може да я задържи и в същото време да й помогне да преодолее недостатъците на егото си (и обратното важи със същата сила). Недостатъците ни, така или иначе, ни създават проблеми, а няма по-точен индикатор за тях от поведението на хората, които ни обичат. Така че, за сетен път се оказва, че всичко е в собствените ни ръце.

Преди време мислех като теб. Много неща съм успяла да приема като недостатъци в характера на хората и не беше лесно, защото по природа съм идеалистка. Но в един момент около мен започнаха да се навъртат много сатанисти и усетих, че съм стигнала до задънена улица. Някак не можех и не можех да ги приема и те съответно ставаха все повече и повече. Не-лоши хора, но толкова подвластни на желанията си, че стигаха до крайности. Тогава в живота ми се появи един човек - лъч светлина в мрака. И когато говорихме за това, той ми каза: "Сатанистите вярват в свободата, имат си много хубави идеали. Приеми, че сатанизмът е егрегор-защитник за нуждаещите се... тези които не могат да изживеят тези идеали сами, го ползват... за тях е създаден от загрижени души." Вярвай ми, изпитах невероятно облекчение. Няколко думи успяха да променят цялостното ми разбиране за злото и проявите му. Всъщност, какво е зло - всяко желание, което не успяваме да контролираме. Ако не успеем ние да го поставим под контрол, попадаме под негов контрол. Любовта към човек е най-прекрасното нещо на света - но ако премине една граница, се превръща в мания, става най-ужасното нещо на света, затъмнявайки всичко останало. Става единствена цел, в името на която бихме били готови на всичко, на убийство дори. И няма лоши хора - във всеки от нас дреме това, някъде в дълбините го има и чака момента да се изяви. Животът има синусоидален ход. Казват, че добро е онова, което е в центъра - балансът между крайностите, а всяко залитане, независимо от посоката, вече само по себе си е зло. Омразата, както и прекалената любов, са равностойно зло. Тук обаче се появява един друг въпрос - за амплитудата на отклонението от средната линия. Средната линия е сивият живот - там, където няма нито много щастие, нито много нещастие. Хората, разбира се, се стремят към щастието и го получават - тръгват нагоре, стигат границата на енергийните си възможности, откъдето има само една възможна посока - надолу. Стигне ли се до горната граница на щастието, стига се и до долната граница - загубата му с всички последствия за психиката на човека. И амплитудата на тази синусоида непрекъснато се увеличава в хода на развитието на човека - щастието става все по-голямо, болката - също. Независимо как постигаме целите си/щастието си, рано или късно осъзнаваме, че няма вечни цели, няма вечно щастие и всичко се плаща. Един "добър" човек" ще страда от несподелената си любов и след това ще получи друга, споделена, онази, която винаги е желал. Един "лош" човек ще реши, че тази любов му се полага, ще направи магия, ще изнасили, ще убие - и след това ще страда така, че да осъзнае и постъпката си, и наказанието си. И при следващата несподелена любов той отново ще има избора да я изстрада, уважавайки свободата на другия, или да повтори грешката си. И тази ситуация ще се повтаря дотогава, докато човекът осъзнае, че всъщност има само един път - любов и уважение към себе си и другите. Затова и на човек се дава избор, затова му се позволява да направи грешка - защото само осъзнатата грешка може да ни предпази от повторението й. Най-важното обаче е, че колкото повече напредва човек по пътя на духовното развитие, толкова повече получава и толкова по-голямо става изкушението "да кривне от пътя", за да запази полученото. Така че всеки от нас във всеки момент е застаршен от уравновесен, балансиран и хармоничен човек да се превърне в "лош" според собствените си критерии човек.

Ако един педофил-убиец увреди съзнанието или отнеме живота на един бъдещ Хитлер, може да се окаже, че за голяма група хора това е голямо добро. Няма нищо случайно и нищо излишно на този свят. Доброто и злото са само въпрос на нашата собствена преценка - на егото.

Още интересни аспекти на Хипон открих в своя живот. Точен секстил на транзитния Хирон (в 6 дом) с Юпитер в момента, в който се дипломирах и открих първия си кабинет, съвместно с колеги. Половин година по-късно започнах да работя сама и в този момент транзитният Плутон е бил точен квадрат с наталния ми Хирон (беше истински плутонов период). По-интересни факти обаче открих в картите на родителите ми. При моето раждане в картата на майка ми транзитният Хирон е бил в съвпад с МС (на 22.5* в Овен) и в точен секстил с наталия Юпитер и точен тригон с наталния Плутон в нейния 1 дом; година и 8 месеца по-късно, при раждането на брат ми Хирон е бил ретгрограден и в почти същата позиция - 23.3*. По-интересно е положението в картата на баща ми - при моето раждане транзитният Хирон е в точен съвпад с рожденната му Венера, а при раждането на брат ми - в точен съвпад с рожденния му Марс.

А дали наистина си можела? Понякога си мислим, че имаме избор, че реализираме правото си да избираме.. а всъщност постъпваме по единствения възможен за нас начин - този който съответства на истинското ни Аз. Аз веднъж в живота си се опитах да наруша принципите си, да заглуша вътрешния глас - и доста бързо бях вкарана отново в правия път По най-трудния начин. Не мисля, че някога отново ще ми хрумне да опитам. Не мисля, че можем да имаме повече свобода от тази, която ни е дадена.

Мисля, че просто не е възможно да живеем против собствените си убеждения и ценности. Истинският въпрос е кои са истинските ни убеждения - а отговорът е, че са онези, за които не се питаме дали спазваме или не, за които дори не се замисляме в ежедневния живот. Ако човек не може да убие животно, това е негово вътрешно убеждение; ако човек е убивал и в един момент осъзнае, че не трябва да убива животни - това е убеждение, което малко или повече е чуждо на човека, което той ще трябва вторично да възпита у себе си, с цената на повишено внимание към себе си, осъзнатост, желание и воля. От опит върху себе си и близки хора мога да кажа, че можем да се чувстваме добре, в хармония, само когато си позволим да бъдем себе си - такива каквито сме. Да бъдеш себе си е и лесно, и трудно - предполагам, в много голяма степен зависи от характера. Но това са хората, които - дори и много различни от нас - винаги печелят уважението ни. Има и други хора, волни или неволни имитатори, които сякаш имат нужда да подражават на някого. Те копират нечии действия, думи, начин на изразяване, дори възприемат начина му на мислене - но никога не получават уважението, на което се радва човека, на когото подражават. Ужасно страдат от това, не разбират, озлобяват се и отблъскват всички от себе си, защото хората интуитивно усещат какво се крие зад "фасадата" и доколко то й съответства. Така, както не бихме вярвали на човек, който сме хванали в безброй лъжи, така не можем да приемем и измамното поведение на хората, които не могат да си позволят да бъдат себе си (вероятно защото не се оценяват достатъчно високо по скалата на собствените идеали). По броя на тези хора около нас можем да преценим и доколко успяваме да бъдем себе си. Вселената не толерира страхът да бъдеш себе си - понякога си мисля, че това е един от най-големите грехове (условно използвам тази дума, доколкото грехът е свързан с наказание). Винаги, когато съм опитвала да постъпя по необичаен за убежденията ми начин, проблемите не са закъснявали. Друг е въпросът, че всички ние сме в различно положение и по собствения ни път има неща, които са ни позволени, и други, които не са. Научаваме интуитивно кое и доколко ни е позволено още в детството. Така например веднъж в 5 клас се опитах да препиша и веднага ме хванаха :-) Най-добрият ми приятел изкара по този начин и училището, и университета. И на двама ни беше ясно, че преписването на него е позволено (по някакави причини), а на мен не. Аз прекарвах времето си в четене, той - в приготвяне на "пищови". И тук няма прави и грешни - просто даденост, съдба. Следвайки чужди идеали, човек може само да страда - дали защото е отричане от себе си, не зная, но е факт. Ако си позволим да бъдем себе си, показвайки истинското си лице, се заобикаляме от хора, които са подобни на нас, с които общуването е лесно. Попадаме в ситуации, където нещата се развиват спонтанно и по най-лесния път. В този смисъл, собственото ни усещане за това кога и с кого се чувстваме добре, е най-точният ни ориентир за това дали следваме принципите си. Аз наистина не мисля, че човек може да живее по друг начин.

Да, не мен също ми се случва много често - по-често изхвърчат в комплект, отколкото единични, но като цяло - често летят Направило ми е впечатление, че често изпадат сами, когато не успявам да задържа основния въпрос в ума си - разсея ли се с нещо, помисля ли за друго, почти винаги изпада карта, която дава отговор на въпроса-"натрапник". А може би това е знак и този въпрос е по-важен за нас, дори да него осъзнаваме като такъв в момента. Когато изпаднат няколко карти обаче, се появява друг проблем - поредността им. В тези случаи аз приемам най-горната за първа, независимо дали са паднали с лице или гръб. Но в повечето случаи такива комбинации са объркващи, макар и картите да съответстват на ситуацията - винаги остава едно "Ами ако е обратното?"

А не сме ли всички в това положение, винаги - от момента на осъзнаване, всеки миг нататък?

Омразата е само неканализирана любов. И всички останали чувства - също.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Учителя казва, че на първо място трябва да сложим Бог, респективно любовта. На теб ли да вярваме или на Учителя? За да получим, трябва да дадем. Някой е направил нещо за популяризиране на учението - този сайт. Той е такъв, какъвто е. Някой е вложил идея, време, труд, пари и любов. Вие, които критикувате, какво сте дали?

Фотографията не е просто улавяне на мига, а начин на живот. Фотографията не е "щракване" на един обект, а представяне на своето усещане за този обект - фотографията е език на душата, както и всяко изкуство. Като бях малка, исках да снимам звездите и слънцето - не се получи тогава със Смяна След това за дълги години оставих и звездите, и фотографията в преследване на "по-важни" цели. Започнах да снимам отново преди 3 години и светът, който беше леко посивял, започна да възвръща цветовете си. През обектива всичко изглежда различно - човек започва да забелязва детайлите, отношенията, кадърът се формира в представата, изобщо човек започва да възприема света по съвсем различен начин. Не е случайно, че най-ефектните фотографии са онези, които пресъздават обектите, с които сме до болка свикнали, по нов, необичаен начин (тук мога да препоръчам галериите на фотографи, които имат тази дарба - spyspy, zoRRo, borisova_d). Както и не е случайно, че хора, които не са фотографи по професия, успяват да докоснат душата ни, а другите, с диплома и техника за хиляди евро, създaват технически перфектни, но стерилни фотографии. Моята слабост е портретната фотография (включително на животни и цветя) и особено черно-бялата фотография.

Мона, сърдечно благодаря Поздрав за теб, от сърце! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Еси и aorhama, аз благодаря за хубавите думи