Светлето

Всичко е възможно. Аз цитирам само, какво ми беше казано.

Четох някъде, че всеки човек има ангел хранител някъде до 30 годишна възраст, който го напътства, предпазва, помага. И след това, се очаква, че той е научил достатъчно и бива оставян да се оправя сам. Преди време имах здравословен проблем, заради който отидох при една позната докторка, която... (хъм, не знам точните термини) лекува чрез енергийни сеанси и билки. Та тя ми каза "Не се притеснявай, има кой да те пази. Зад едното ти рамо е застанал Архангел Михаил. Иди да му запалиш свещ на 8 (беше през ноември)".

Странно нещо са това сънищата... Аз нопоследък сънувам все работи, свързани с действителността, но представени по някак доста абстрактен начин. Все едно някой ми на шепва решението на даден проблем, но във формата на гатанка. Усещането за истина е много силно... Трябват само сетива, за да намериш отговора.

Благодаря ти!

Здравейте! Можете ли да ми кажете какви соеви продукти се продават в българия и къде може да ги намери човек? И до колко е ясен произходът им (т.е. дали са генно модифицирани или не)?

Какво значи "диалектика" в случея? Би ли обяснил с по-прости думи?

Аз лично понякога се чувствам зле, когато усещам или мисля нещо, което още от самото начало знам, че е грешно, но е толкова силно, че е трудно да го управлявам... Човек живее живота си, трупа опит, учи се и мисли, че е разбрал много неща, че е постигнал някакво равновесие. Идва момент, стъпва на духовния Път и вижда колко много от тях са погрешни. Тогава променя гледната си точка, съзнатието си. Упражнява се, всекидневно, изчиства се. Но гордостта, егото, лошотията, раздранението и всичко останало трупано и развивано през годините не са така лесни за преодоляване. Когато си вървял по грешен път... понякога те спохождат призраци. И въпреки че знаеш, че е просто сън, те влияят и те карат да се чувстваш не добре. От време на време седя ужасена и не смея да чувствам, да мисля. Защото знам, че това което напира е недостойно, че е слабост, че е грозно. Странно е. Като раздвоение. Битка на доброто и злото вътре в теб, а ти седиш от страни и не смееш да дишаш. Знаеш, повтаряш си всичко, което си чел, което си разбрал и се молиш, да свърши, да се освободиш, да бъдеш добър.

"Ако искате да вървят работите ви добре, не се увличайте в материални работи, не се поддавайте на неверни слухове. Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на Бога или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от Бога, т.е. за което сте родени. Ако си роден за художник, рисувай; ако си роден за музикант, свири; ако си роден за лекар, лекувай хората. За каквото си роден, това ще работиш. Като знаете това, не спъвайте нито себе си, нито близките си. Кой за каквото е роден, в тая посока да работи" Как да разберем за какво сме родени?

И от тук - следващият въпрос - Какво значи да мечтаеш? Дали е просто да мислиш за бъдещето; да си представяш неосъществими неща; да правиш планове (с голяма или малка вероятност на сбъдване); да се "ощастливяваш" по изкуствен начин; или просто да мечтаеш - да виждаш невидимото, красотата и вдъхновението в сегашно, бъдеще или минало време.

Ако не мечтаеш... Аз виждам няколко възможности: Да си прекалено зает с твърде отговорна работа; да си наистина щастлив и да се радваш на всичко около себе си; да си се отдал на самосъжаление; да си в труден емоционален (или някакъв друг) период; да водиш еднотипен начин на живот, мисли, поведение... като машинка. Но всички те са временни. С различна продължителност, да, но... временни. Дори и в рамките на един живот. Може би въпросът е, какво значи да си жив?

Напълно съм съгласна с теб! Благодаря ти!

What if God was one of us? Just a stranger in the bus? Веднъж, докато слушах тази песен в автобуса и наистина си го представих. Погледнах към най-неприятния ми човек и си казах "Това е той". Веднага разбрах защо изглежда точно така и коя моя слабост показва с това, че не ми харесва. И видях хубавите му страни. После повторих опита и с останалите неприятни личности и след 1, 2 минути се чувствах наистина добре в претъпканото превозно средство... Как мислите... What if...? And when?

АКО ... РЪДИАРД КИПЛИНГ Ако умееш своя дух да пазиш здраво, когато всеки губи дух и теб в това вини, ако сам вярваш си, когато в тебе се съмняват, но вслушваш се в съмненията отстрани; Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш, или клеветен, сам не си послужиш с клевети, или, пък мразен, на омраза ти сам не се поддаваш, но не умуваш и не се държиш надменно ти; Ако мечтаеш без да става господар над теб мечтата, ако ти помислиш, без да правиш мисълта си цел; ако умееш да се срещаш с успеха и бедата и бъдеш с двамата измамници еднакво смел; Ако издържиш, чул пред тебе извратено да повтарят веднъж изречени от теб слова, или видял труда на цял един живот в праха да се събаря... на ново го издигнеш с похабени сечива; Ако умееш всичко припечелено от теб, изцяло да заложиш на едно подхвърляне на зар – да изгубиш до игла и да започнеш от начало, без всякакво оплакване - с предишния си жар; Ако сърце и кръв и мишци можеш да насилиш, да ти служат дълго и след твоя край, ако издържиш тогаз когато нямаш вече сили и само волята повтаря "ще издържа до край!"; Ако общуваш с простаци, но сам достоен си оставаш; Ако дружиш с царе, оставайки народен син; Ако в минутата, летяща безвъзвратно, ти успееш с шесдесет секунди да напреднеш в пътя свой – Земята твоя е и всичко ценно ще владееш и нещо повече - Човек ще бъдеш сине мой.

Агресията... това е човешката слабост. Това е вътрешното противоречие. Това е да се загубиш. А слабото, несигурно, залутало се по пътя си дете страда. И прави грешки. И пак страда. То има нужда да види спокойствие срещу себе си. Това е единстената сила, която може да го пребори и умиротвори.

Вярвам... в доброто у хората. В божествената прашинка, пратена им от Господ. За всеки от тях. Във всеки от тях. Вярвам в невидимите неща. В недостижимите. Вярвам, че търпението е ключът.

Понякога ми се струва, че човешката лакомия няма граници. Ние не боледуваме от рак. Ние сме ракът, чрез който се опитваме да унищожим не само телата си, а и цялата природа. Толкова ли е изкривено съзнанието ни? Толкова ли нямаме съвест... Толкова ли сме глупави? Сигурно. Щом се самоубиваме съвсем преднамерено, само и само да станем "по-богати".

Здравей Любомира, До колкото знам, той пише по една тема - "Диагностика на кармата", като до момента има 7 издадени книги. Лазарев е лечител, който записва своите изследвания, за да може повече хора да използват знанията му, тъй като работното му време е все пак ограничено. А както знаем, ако човек сам не си помогне... Интересно е и много полезно, според мен. Много, много, много. Дано и за теб!

Чели ли сте книгите на Лазарев? Той пише за тези неща, към които се пристрастяваме и превръщаме в смисъл на живота (за сметка на любовта към Бога). Без значение материални, духовни или някакви други. "Ако човек мисли само за земното и стои само върху земното, като забравя Божественото, то към Земята се прилепва не само малка част от душата му, но и цялата душа. Той започва да прилича на ракова клетка, която, забравила за организма, работи само за себе си. Този процес трябва да спре, защото деградацията на духовните структури е опасна за цялата Вселена..." Това огледало е равносилно на наркотик. На редовно преяждане с шоколад. На безкрайно, трескаво кътане и трупане на пари. Това огледало е слабост. За хора, които нямат висок идеал. Те спират пред него по време на своя път и тъй като нямат цел, не знаят защо вървят (а тук виждат нещо хубаво, опияняващо) спират. И няма причина да тръгват отново. Тук те намират своя смисъл. Мечтането по един такъв начин... си е чисто самозадоволяване. Безцелно. Едно безкрайно удоволствие, от което човек рано или късно ще деградира, ще страда. "...Затова човек трябва периодично да бъде откъсван от земното чрез болестите, травмите, нещастията и смъртта в зависимост от това, колко е приземена душата му."

"На земята според Блаватская е имало 5 човешки раси, нашата е петата. Животът е възникнал чрез уплътняване на материята преди няколко милиона години. Човекът, животните и растенията са се появили едновремено. Всяка раса е породила следващата. Първата раса, която се е наричала самородените, е възникнала под формата на ефироподобни същества чрез уплътняването на ефирния свят, т.е. света на психичната енергия. Те са били ангелоподобни и свободно са преминавали през стени и други твърди предмети. Изглеждали са като светещи безплътни форми лунна светлина и са били с ръст до 40-50 метра. Протопластичното тяло на хората от първата раса не е било изградено от същата материя, от която се състоят нашите тленни обвивки, и е било с вълнов характер. Те са били циклопи, т.е. еднооки, като функцията на око е изпълнявало някакво подобие на "третото око", чрез което са осъществявали телепатична връзка с обкръжаващия ги свят и Висшия разум... Втората раса, наричана по-късно родените или безкостните, се е появила на Земята след първата. Те са били призракоподобни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст - 30-40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мисли... Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни. Ранните са били високи по 20 метра и са имали доста по-плътни тела, които вече не определяме като призракопозобни. При тях се появяват костите. Двуполовият хермафродит в едни случеи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други - женски, в резултат на което половете се разделили и се появило половото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а "третото око" - отзад... Общували са чрез предаване на мисли. Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-високо развитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. От части към достиженията им трябва да причислим построяването на египетския сфинкс, огромните развалини в Солзбъри - Великобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци са достигали 7-8 метра. Те са имали по две очи и ръце. "Третото око" е потънало навътре в черепа... При тях се е появила едносрична реч, която и до сега се употребява сред съвременниците ни от Югоизточния регион на Земята... Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а "третото" е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били са двуръки, на ръст достигали 3-4 метра, но към края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски... Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели са да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други загадъчни монументи от древността. Петата раса, т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват знанията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2-3 метра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на "третото око" почти напълно изчезнала, заради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство. Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора." Из "От кого сме произлезли?", на Ернст Мулдашев

Една моя много любима песен - Simon&Grafunkel - Dust in the wind Няма да тълкувам текста, нито мелодията. Всеки ще придобие своето усещане и ще намери своя смисъл. Dust in the wind I close my eyes Only for a moment, then the momen't gone All my dreams Pass before my eyes, a curiosity Dust in the wind All they are is dust in the wind Same old song Just a drop of water in an endless sea All we do Crumbles to the ground, though we refuse to see Dust in the wind All we are is dust in the wind, ohh Now, don't hang on Nothing lasts forever but the earth and sky It slips away And all your money won't another minute buy Dust in the wind All we are is dust in the wind All we are is dust in the wind Dust in the wind Everything is dust in the wind Everything is dust in the wind The wind

Според мен космическото съзнание е лекичко. Защото е в хармония със себе си. И ако искаме и ние да сме хармонични трябва да се опитваме също да сме лекички. Без ненужни тежки думи и мисли. Само трябва да позволим на усещанията си да се развиват. Да озъптим съзнанието. Всичко е просто и ясно. Просто тепърва ни предстои да го разберем.

Здравейте, От време на време попадам на материали, свързани с това какво трябва, не трябва и би могло да консумират представителите на дадена кръвна група. До колкото знам има излязла книга по дадената тема, но не съм я чела. Смущава ме това, че за 0-лева кръвна група, примерно, казват че е много важна употребата на месо. Докато зърнените храни (хляб и пр.) не се препоръчват. На какво мнение сте?

Здравейте, В много книги съм чела за прераждането. Като на много места не се е говорело пряко за него, а са го използвали като фундамент, като нещо, подразбиращо се, неподлежащо на съмнение. Може би и аз от там го приемам като такова. Не мога да цитирам автори и книги, но мога да разкажа за идеята, която съм си изградила. Прераждането. Казват, че когато душата напусне тялото и се извиси към онези места, които тогава стават неин дом, тя сяда на една маса с дядо Господ и заедно измерват плюсовете и минусите в досегашните й материални превъплъщения. Решават къде, кога и как е най-полезно, смислено, важно и редно да слезе отново на земята, за да научи това, което е пропуснала. За да поправи това, в което е съгрешила. Казват, че животът и смъртта, са като училището и ваканцията. Идва 15 септември (душата се ражда), учи се, учи се, учи се, излиза във ваканция (тялото умира). Следва време за почивка и равносметка. Казват, че докато е на земята човек се пристрастява. Към всякакви - духовни и материялни блага. И накланя везните твърде много в едната посока. И тогава, в следващия живот той се ражда на място бедно от към съответните хубавини, за които той е живял преди. Примерно - в Америка се раждат хора, пристрастени в една или друга степен към нещо духовно (пристрастени - не го възприемат правилно, изкривяват го, отклоняват се от любовта към Бога за сметка на собствената си възвишеност и прочие). Или че на изток отивали крайните материалисти. За да се поправят. От тук и паралелните светове - човек може да се пристрасти твърде към земното и затова го пращат далече, на съвсем различно място. И обратното. Кармата. Казват, че кармата се наследява от родителите (най-вече от майката). Но по-скоро душата сама избира за телесното си тяло родители, способно да го научат на нужното (добро или лошо) за изкупване на собствените й грешки. Родители с карма, подходяща за нейното развитие, за нейното пречистване, за нейната мисия и път. Казват, че е много важно да не се нарушава по никакъв начин естественото раждане на детето. Защото за душата е изчислено до секундата, кога точно трябва да влезе с първата глъдка въздух (свързано е с положението на звездите). Казват, че много хора се скитат по земята безцелни и загубени. Може би някои е нарушил тяхното прераждане? А дали това също не е част от тяхната карма? Казват, че когато двама души не успеят да свършат започналото в един живот, то те са заедно и в следващия. Като често ролите се разменят (бащи, майки, синове, дъщери, съпрузи). Усещат, че нещо ги свързва. Казват, че фобиите са нещо, което човек носи от минали животи. Събития, които душата му помни, страхове, които съзнанието разпознава като безпричинни. Без прераждане не би имало смисъл от карма. Би било несправедливо. В това вярвам аз до този момент.