Чета и се чудя....чудя се и чета..... А май само се чудя
Егото, е разглеждано от всички психолози.като че ли, Вендор, с неговото обяснение, се доближава най вече до теорията на Юнг за психиката.Въпреки, че Вендор се е обърнал към древно индийските учения, Карл Густав Юнг е формулирал по подобен начин йерархията на психиката у човека:
Юнг разделя психиката на три части. Първата е т.нар. его, което Юнг идентифицира със съзнанието. Тясно свързано с него е личностното несъзнавано, което включва всичкото неосъзнавано в момента, но което може да стане осъзнато. Но то не включва инстинктите на Фройд. Юнг включва в теорията си колективното несъзнавано. То може да се нарече “наследството на психиката”. То влияе на нашето поведение и по-точно на емоциите ни. Резултат от него е любовта от пръв поглед, чувството на дежа ву, мигновеното разпознаване на определени символи и значението на дадени митове.
Фройд преди него е развил теорията си за То, Аз и Свръх-Аз-предполагам, че всеки от вас занае за тях поради което няма да се спирам над това.
Интересни са обаче схващанията на Алфред Адлер, който приема един-единствен “импулс”, или мотивационна сила в основата на поведението и на опита ни. Нарича тази сила стремеж към съвършенство. Това е желанието на всеки от нас да реализира потенциала си, да се доближи в най-голяма степен до идеала си (подобно на идеята за самоактуализация) , и на Маслоу, който със своята "Пирамида на потребностите" е вече класика в психологията и най-вече в приложната психология....
Та егото, в своята същност, не може да бъде разглеждано от позицията добро ли е или зло. За радост или за жалост-всеки един от нас го има.Това сме си самите ние.