Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Деяна

Участници
  • Общо Съдържание

    1399
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Деяна

  1. Диди. препоръчвам ти филма на Юнг за вътрешните светове, в които той обяснява как децата имат своя характер още от 2-ве годишна възраст. Но е смешно, наистина абсурдно смешно твоето твърдение, че възрастните имат нужда от помощ, но не и децата. Ти бебе ли си? Явно си. Мисля, че си жестоко сбъркана.
  2. За тези, които обичам, ала и не обичам, но имат душа ще се боря до край. Не ме интересува. Ще се боря за правото на душата. Донка, прощавай, не знаеш. С цялото ми уважение има начини да спасиш някой, но просто ще плащаш ти. Спасяваш го и толкоз. Урокът свърши за него, но ти поемаш отговорността.
  3. Знам и разбирам това. Самата аз наскоро загубих близък. Но някак не плаках. Приех. Разделих се. Такъв е живота. Постояно се случват такива неща. Малки деца остават сираци, та аз ли да плача, загубила далечен или близък роднина?! Някак чуждата болка ме държи на земята. Защо не разбираме, че това е нещо естествено?
  4. Кармата се трупа от душите, а не от всеки. Знаеш ли разликата, драги?
  5. И да съм и да не съм това какво ще промени? Глупав въпрос. Не мислиш.
  6. Изключителна тема. Не е възможно. Сетих се за този стих, цитат от Бояна Петкова "..Едно момиче ходи по въже, опънато напряко между хоризонтите..." - това заради равновесието. За мен не е възможно. Скиташ.
  7. Промит мозък е тоя, които няма мозък.
  8. Стара тема, но и глупав въпрос. Какви са плюсовете и минусите на атеиста и на вярващия? С какво вярващия е повече от атеиста?
  9. Предстоят ми два изпита. Един държавен и един кандидатстуденстки. Всичко зависи от мен. Нито умората ще ме спре, нито каквото и да е. Човек трябва да има амбиции, упоритост и характер да огъне всичко както иска.
  10. Мълчание, щото ни бива в цитатите, но не и в личните размисли. Когато спасиш някои от личната му болка ... после я преживяваш ти. И все пак въпросите остават.
  11. Айде сега и г-жа Карма намесихме. Оставете я намира. Вие сте си виновни. Нито кармата, нито Бог, нито уроците, нищо, а само вие.
  12. Деликатна тема, но не заради друго, а заради неразбирането. Никога не съм плакала. Въпросът ми е друг. Как се разбира смъртта? Защо ни е толкова трудно да се разделим? Защо когато някой си отиде не го приемаме?
  13. Оф, защо всички повтаряте заучени фрази? Няма ли някой, които разсъждава!
  14. Ужасен проблем. Борих се с това 7 или 8 години. Вече успявам да заспя. Може би защото успях да забравя.
  15. Написах, че е признак на лошо възпитание и ниска култура обсъждането на чуждия живот. Мислих, че големите хора знаят това. Предполагам, че сте се засрамили или поне така се надявам и за това изтрихте мнението ми. До като вие се чудите защо не ви върви, други ще упорстват, за да постигнат целите си. Виждате ли къде е разликата, защото по-просто от това не мога да го обясня.
  16. Хубаво заглавие, но невъзможно.
  17. Те и совите не са това, което са. Твоя личен проблем какъв е? Питам те точно този въпрос, защото постоянно сравняваш как на един "лош" човек му провървяло, а на друг "добър" не! Това са условни определения. Никога не знаеш кой къде е сгафил в живота си. Много жалки са нещата. Всеки си има своя път и понякога тези, които ти изглеждат "лоши" ще имат повече късмет от теб. Не дели на "добри" и "лоши", защото не можеш да видиш сърцето отвътре. Освен ако нямаш Таро, но това е друга тема.
  18. Кои са вашите учители и искат ли ви те за ученици?
  19. Идеята не е да се бориш със себе си. Идеята е да се приемеш, такъв отвратителен, да се видиш в огледалото и да се приемеш. Но когато се бориш със себе си това означава, че не се приемаш. Препоръчвам ти да потърсиш специалист, а не да пишеш из форумите. Личният контакт е незаменим. Успех!
  20. Ми такъв ти е късмета, човек. Ще плачем ли сега? Има деца пред очите на които убиват родителите им. Има измъчвани и насилвани малки бебета, използвани в порнографски филми. Колко много отвличания са регистрирани, знаеш ли? Хората умират от глад, СПИН, рак в жестоки болки. Я пак ми обясни колко късмет нямаш ти? Ти явно не знаеш какво е наистина да нямаш късмет в тоя живот. Явно не знаеш какво е да загубиш и какво е болка. Ясно е, че нямаш никакъв житейски опит. Знаеш ли, радвай се, че не си ме срещнал и не съм те чула да се оплакваш пред очите ми.
  21. Това са приоритети. Бъркаш нещата.
  22. Просто така смятам и ми изглежда прекалено глупаво да вярваш в нещо несъзнателно. Как се вярва така? Аз не си я представям. За мен други неща са важни.
×
×
  • Добави...