Относно политиката,нека се огранича с това,че няма нищо достойно и добродетелно във войните,били те дори икономически.Там в политиката наистина откровенноста не е в изобилие,а би трябвало.
Всеки знае,че хората пречупват нещата през собствения си мироглед и това което ги е научил живота.Умишлено разграничавам двете неща.
Ако един човек не е откровен,то за това има причина.Независимо каква е тя,нашето незнание ще формира невярна представа.Ако това е умишлено, значи този човек ни заблуждава.Ако това има негативни последици за нас в какво се превръща тази липса на откровенност?
Дори когато някой е откровен, за да ни уязви, преглъщаме "истината"-независимо дали е истина или не, е всеки си има камбанария -, а друго ни измъчва.
Откровенноста и истината-в смисъл,че бялото е бяло ,а черното черно- според мен са свързани и обвързани.Затова мисля, че е добродетел и то голяма.А за да я има трябва да се потруди върху себе си.