nina7705

За съжаление това е една от тъжните прогнози на Ванга.

Вечно ли ще се завръща утрото? Няма ли властта на Земното да свърши? Нима злощастна суетня ще скърши Божествения полет на нощта? Защо навеки не пламти Невидимият жертвеник на любовта? На светлината и будуването Е отредено време - Ала надвременно е на нощта господството, Всевечно трае срокът на съня. О, сън свещен! Ощастливявай по-начесто Отдадените на нощта - В тоз земен всекидневен труд. Единствено глупаците не те признават И нищичко не знаят за съня, Освен за сянката, Която в оня мрак На истинската нощ Ти милостиво ще разстелеш върху нас. Не те усещат В златния поток на гроздето, В лечителното мàсло На бадема, Нито в кафеникавия сок на мака. Те не знаят, Че тъкмо ти облъхваш Гръдта на нежното момиче И в рай превръщаш скута - Не подозират, Че при нас пристигаш От древните сказания, За да разкриеш Дверите на небесата, Че носиш ключа Към жилищата на блажените - Ти, мълчалив вестител На безпределни тайни. 1799 Новалис

Дъжд Капчиците дъжд се стичат по далечен спомен от забравен сън, капчиците дъжд се стичат и обливат душата ми отвън. Едно стъкло дели ни, а всъщност - пропаст е между нашите съдби, стъклените точици забиват се - Това не са ли моите сълзи? Капчиците дъжд се стичат. Мокро е . А дъждът във мен вали,вали... и всякаш няма спиране. Протягам дланите си под дъжда пълня шепи с влажни спомени- ще ми се сянката ти там да уловя. На вън е сиво и не спира да вали. 24.06. П.П. По повод един забравен сън,но не съвсем .

Без криле Къде са ми крилете, изгубени,прекършени...или? Кажете ми, къде са ми крилете, защо без тях така боли? Може би не заслужавам да съм ,като ангелите, но защо... какво съм сторила, та не мога да летя? Кажете, къде са ми крилете? Защо наказана съм само да вървя? Върнете ми ги , моля Ви се искам поне за миг отново с тях да полетя! Виждал ли е някой мъката в очите на птиче не можещо да полети? Моля Ви! Кажете ми , къде са ми крилете...?

поздрав за нощтните птици http://www.youtube.com/watch?v=48rB1-i3oIE

Една невероятна песен изпълнена от една невероятна певица... http://www.youtube.com/watch?v=u7Ac3eRarGI ... от времето ,когато певиците не се подбираха по визия.

http://www.youtube.com/watch?v=PGj2qKMgnpI

* * * И птиците умират,но летейки, отнесени от полет във съня... Не искам да си мислиш,че шептейки не мога в миг да искрещя. Когато си помислиш,че съм кротка, ще изрева на бурята с гласа, светкавично ще блесна и потопно ще бликна изпод облак след това. Когато ме намериш много дива, ще кротна ,като есенна трева сълзите в шепите ще сбирам, във тях да давя лудостта. Когато ме притеглиш земно да стъпвам със нозе в мъгла, подобно вятър ще отлитна с разперените от любов крила. Когато ме заставиш да живея по еталон на светска суета, със птицата във мен ще литна отнесена от полет във съня... П.П. не е мое,но явно с авторката ползваме един парфюм

позна

Тишината... Тишината ме кара да се вслушвам във нея, тишината ме вика там на върха. Тишината ме врича да се взирам влицето и... Почуква на мойта врата с усмивка перверзна повдигаща крилете ми.

Модераторска забележка :Посочете името на картината и нейният автор!

Благодаря за споделеното,Фют! Не можеш да предположиш на къде ме насочи с тая информация.

Масажите. От известно време ме вълнува тази тема.В днешно време сме информационно презадоволени ,все пак бих се радвала да споделите вашия опит в това толкова древно изкуство-докосването с цел лечение и релакс. Има толкова видове масажи и техники,че свят да ти се завие.Удивително е ,че масажът като метод се съхранява и развива вече толкова хилядолетие за да му се насладим и в наши дни. Лукс ли е масажът или е необходимост за всеки уважаващ се човек ?-тези пък и надявам се други въпроси да провокират мисълта ви в тая посока.

велосипедист автор:Кирил Божков

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=253840 Ето един пример за всички,които имат желание да си направят весела и шарена стая.Аз рисувах ,щерката изрязва фигурите и заедно ги лепихме.Беше една малка работилница в къщи ,пък и децата винаги се забавляват ,когато участват в такива неща.Качеството на снимката не е много добро,но все ще вдъхнови някой

Всъщност идеята ми не беше да пускам тема"Що е то Аутизъм и има ли то почва у нас ",но както и да е,може би трябва да има и такава поради голямата неинформираност .

Малко ме натъжи повечето от написаното по темата.....усетих една дребнавост,едно напрежение,но може би така е по-добре,в смисъл да не се трупа негативизъм и неразбирателство ,а до изясняване на гледните точки,което пък от своя страна е нормално да са повече от една.

Страхотен филм и на мен също ми остави траен спомен,mvm.Има го. Някой сети ли се за филма"Коса"?

АЗ не мисля,че учителят ти е дал лош съвет,просто може би това не е твоят начин.Имай си малко повече вяра и нещата ще се наредят.Нали знаеш,че в Рейки са важни намеренията, енергията е мъдра сама по себе си.Аз лично винаги си казвам кратка молитвичка в началото ,а накрая винаги изказвам благодарност.Това е моя начин.Пожелавам ти и ти да намериш твоя П.П Можеш да опиташ различни варианти и така да намериш твоя си начин,този който най-много ти пасва.

Чувала съм,че доста хора като теб след инициация изпитват известен дискомфорт,ако мога така да го нарека.Мисля,че дори това е естествено за да може един вид организма да се настрои.А що се отнася до това,че Учителя не ти е бил приятен,това значи ,че не е бил подходящият учител за теб,просто е трябвало да вярваш повече на интуицията си,не забравяй,че тя никога не ни подвежда.Всичко това не бива да те обезсърчава,а напротив,стига да имаш желание да помагаш на себе си и на околните. Аз лично не съм минавала през такова състояние ,може би защото не съм инициирана от човек."Знаците" ми бяха "вградени" по време на сън по цялата дължина на гръбнака.На сутринта първото нещо ,което направи синът ми беше да легне върху гърба ми. Лично за себе си смятам,че степените не са от огромно значение, дали можеш да лекуваш от разстояние,когато човек има желание да помага и да лекува.Така както молитвата няма степени, нужно е просто да насочим мисълта си,а думите да изгарят минавайки през сърцето.

Едни го наричат болест други състояние,като цяло аутизмът се води тежко разстройство на развитието,което засяга начина, по който детето(в частност)възприема и взаимодейства със света,който го заобикаля.Повечето аутистите имат силно ограничени възможности за общуване,но не при 100% от тях. Както и да го наречем повечето от тези хора не могат да се грижат сами за себе си поради липсата им на защитни реакции в различни аспекти и поради ред други причини,те имат нужда от грижи и внимание,но до колко сме готови ние като общество да им ги дадем е друг въпрос.(отварям скоба и за всички,които са по слаби и беззащитни от нас)Къде са милосърдието и онези благородни качества заложени в нас?В какви случаи се проявяват?Защо живеем в болно общество,където не болните са болни? Май въпросите станаха много.

Не знам дали ще е лек завой във темата,ако насоча вниманието ви към аутизма,но така или иначе хората с тази "диагноза" притежават повече или по малко от гореспоменатите разстройства.В различна степен и комбинация разбира се,въпреки тяхната широкоспектърност все пак има нещо което ги обидинява. На вашето внимание ще предложа едно-две есета пратени по случай международният ден на аутизма-02.април-(извадката е направена от Портал Интеграция) Реших да ви поднеса информация от другата страна,пречупена през призмата на болката,приз призмата на любовта и всеотдайността. Второто есе го чувствам някак много близко,може би защото е писано от майка.Ако аз можех да го изкажа бих го изказала по този начин,ако аз можех да го напиша бих го написала по този начин.Все едно си се доближил твърде близо до неподозипащо те птиче,иначе би отлетяло.Някой от вас поглеждал ли е в очите на аутист?Какво ли е да си толкова различен?А как приемат това близките хора и въобще приемат ли го?Ами всички ние като общество какво правим с различните? Толкова много въпроси се въртят в главата ми........

Just....