Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nina7705

Участници
  • Общо Съдържание

    276
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от nina7705

  1. Възможно е,живея твърде изолирано на моя покрив за да мога да видя това. пп пък и едва ли можем да измерим даването на красиви отношения ,то е като магия ...ако ги съпоставим в съотношение,все едно нищо не сме дали.
  2. Права си,Пламъче,но аз не бих облякла кавалерството единствено в мъжка риза. Отношенията винаги са многопосочни.Инъче трябва да попитаме къде отиде в днешно време и финесът на дамите. Сякаш тези красиви взаимоотношения вървят ръка за ръка,като стара двойка.
  3. Съществува. Само,че не винаги афишира своето присъствие , а ние сме ненаситни към хубавите неща и ни се иска да ги имаме в изобилие,което пък от своя страна не изключва неговия недостиг в действителността ни.
  4. Ако можехте да си повярвате, че в този свят сте истински вълшебници и само с мисъл, без разни заклинания претворявате във форми красота, нямаше да се налага уморително и дълго самичка да вървя, с кошница да разпилявам навред в измислената сивота пълни шепи ароматни, пъстроцветни букети от цветя... Само с мисъл-жест изтривам страшни гръмотевици и на тяхно място блесват ослепителни, усмихнати дъги А където срещна изсъхнало дърво от него правя ...грейнало във нежни цветове платно. Но и аз една мечта си имам иска ми се и на мен с всички вас да прерисуваме заедно планетата мечта- пък нека после да бъде преименувана на планетата на всички вълшебни същества.
  5. Откривам красотата- танцувайки сама, най-хубавият танц, който съм си подарявала... Откривам тишината- приятелка добра, най-скромната компания... Откривам самотата- със нея спя най-интимното усещане, откривам себе си...
  6. Иска ми се да съм точно като нея малка (като кукла )фея с вълшебна пръчица в ръка. Ще правя опити безспирни да прераждам шеметно в бляскави,ефирни експлозии света. Иска ми се да съм точно като нея, малка сбъднала се фея...
  7. Понякога не ми се спира иска ми се просто да съм вятър, мислите си в шепи да събирам, като снежинки в топлото да ги разтапям. Понякога не ми се спира, душата ми не ще покой... Иска й се всичко да опита, да открие поне галактики безброй. Понякога не ми се спира, ще ми се в лудешкия си бяг да усетя всичко как пулсира, да се разтворя, да съм прашинка просто от Всемира.
  8. Като този сън ,който споменаваш сънувах дежурно всяка нощ,като малка,някъде 4-5г.,може и по-отрано да е било.Имах два такива съня,заради които не исках да заспивам,защото знаех,че ще се случат,с времето си отидоха. Според мен е много вероятно да са спомени(интерпретации) на някакви травми. Моите усещания по време на сън не само се препокриват с будните,ами са и в пъти по-силни.Така ,че виж колко е индивидуално. Определено сънищата са една необятна,интересна и не омръзваща ми през годините територия. Като се замисля,минала съм през най-различни етапи и интереси досега,но като че ли сънуването е единственото,което все още държи по-един и същи начин вниманието ми. А инъче по темата,нормално е да се срещаме и в други измерения с другите души.Има толкова други начини за общуване.
  9. На мен ми се е случвало като дете по-често с брат ми. Обичахме да си разказваме сънищата и така ги засичахме. По-странното,което ми се е случи веднъж е, че имах усещането ,че сънувам два съня едновременно.Двете действия вървяха паралелно и бяха разделени с черна линия. Супер шантаво се чувствах след това.
  10. Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода... Звучи нереално. Една приказка на живо,това е Ебру. Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. . Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" . В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст. В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия. <object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>
  11. СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"
  12. Магазинът на Бог Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог. - Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно. - Да, това съм Аз – отвърнал Бог. - А какво мога да си купя от теб? – попитала жената. - От мен може да се купи всичко – бил отговорът. - В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари. Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея. - Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената. - Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.
  13. Обичам притчите.Харесва ми тяхната синтезираност.В малкото се крие голямото. Хриско,поздрави за творческия порив! Ето една от мен,която определено ме развеселява. Ученото куче Веднъж едно учено куче минало покрай сбо­рище котки. Като се приближило, видяло че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внима­ние - тогава спряло. В същия миг едър, достолепен котарак се възправил сред другите, взрял се в тях и им рекъл: -Братя! Молете се! А щом се помолите кол­кото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки. Като чуло тези думи, кучето вътрешно се раз­смяло и се отдалечило казвайки си: - О, слепи и безумни котки, мигар не е все­известно - знам го и отличен опит, и от пред­ците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали!
  14. Благодаря за хубавите думи!

    Усмихна ме. :)

  15. Здравейте,извинявам се ,че пиша в тема с въпрос към хомеопат. Споделям тук моето мнение,като майка на дете което имаше дислексия. Дъщера ми пишеше думите отзад напред и огледално, по този повод не можеше и да разпознава числата(дисграфия). Беше на 5г. тогава.Кагото споделих проблема със специалисти,те ми отговориха че по принцип дислексията се диагностицирала в учебна възраст и още е рано да се правят заключения.Аз естествено нямах нужда от това да чакам две години за да ми каже някой ,че детето ми има проблем и се захванах сама . Отначало ми беше много трудно ,защото нямах търпение ,ядосвах се ,че детето не проумява,не можех да разбера как нещо толкова лесно за нея представлява трудност. После се взех в ръце и с много постоянство и най-вече като на игра започнахме да правим много упражнения.Пишех двусрични думи -(ма ма ) примерно и я карах да ги казва разделени,а след това да се опитва да ги слива.Много тренировки и някак си нещата се случваха неусетно.След това дойдоха и по-сложните думи и така. Най-трудно ми беше с някои букви като и ,в,р,я и др.,но с натрупването на опит предполагам ги е автоматизирала. Понякога и сега бърка някоя буква,най-често Е със З ,но това не ме притеснява ,защото големият проблем е зад гърба и .Започна училище със самочувствие на дете което чете гладко и не е имала проблеми с усвояването на материала. По мои наблюдения на децата от класа и при които откриха в хода на учебния процес този проблем, им е доста трудно.Първо ,че някои родители не искат да осъзнаят ,че детето има подобен проблем,други не обръщат внимание или пък не намират добра квалифицирана помощ.Във всичките изброени случаи децата страдат. Аз лично действах интуитивно. Нека всеки родител който усети че при детето му има подобен род проблеми, потърси незабавно помощ от специалист .Учебният материал залива като лавина децата , а те се опитват да преодолеят всеки урок. Не знам дали има смисъл да търсим къде е причината това да се случи -може би да,ако това би помогнало на проблема да се разреши,аз не съм специалист Александър е прав ,че една от възможните причини е бременността или уплаха ,стрес в ранната детска възраст. Този факт поне при мен е на лице. Факторите може да са много и най-вероятно невидими за нас,но в нас е силата да преодоляваме препятствията. Жива,желая на теб и на сина ти този проблем скоро да бъде зад гърба ви! П.п. Определено смятам,че хомеопатията има място в решаването на този проблем и при всички случаи би улеснила процеса на израстването му,ако мога така да се изразя.
  16. Музиката е от филма "Лабиринтът на Фавна"
  17. Предсказание Павел Матев Ще се яви една комета- голям поет ще се роди. И той от днешните поети ще вземе по един мотив. Ще ги вплете във пъстра гама с необичайна простота. И ще останем удивени, че тук, където сме родени, светът е много по-богат: Че разумът си има звуци, че чувствата си имат разум, че хората, когато пеят, със мъката си разговарят, че хората, когато плачат, жадуват да са по-добри, че най-опасните метежи и най-лъчистите победи се раждат в хорските души... И влюбените във живота ще бъдат много по-щастливи, когато утре разберат, че и простреляните птици сънуват още, че летят, че гонят литналото лято, че на крилете си крепят притеглянето на Земята, прииждането на дъжда... Един поет. Една вселена. Борба на скорости и време. Ракетите ще се събират на всепланетни тържества. Чиновниците ще фалират като ненужна рутина. Кибернетичния мулат от раменете ни ще снеме излишни грижи и дела. И болниците ще изчезнат, защото всички ще са здрави. В градините ще цъфнат весели и най-печалните цветя. Физиците ще заседават, за да разглеждат песента като двигател на епохите. Правителства ще анкетират въпросите на любовта. Но всичко няма да е ясно. Не всичко ясно е прекрасно. Ще има тайнствени копнежи и непостигнати стремежи, и непревзети висоти в природата и във сърцата, във поривите на душата, в несподелените мечти... Поезийо, това си ти! Аз влизам в твоята държава на вечна чест и древна слава, на справедливите закони и на великите права. Ти утре пак ще разгадаваш, ще смазваш и ще възвишаваш. Във теб светът ще вижда символ на вярност и на красота. Ще бъдеш същност, знак и име на птици, хора и неща...
  18. Доста трудно е да се отсяват козметичните продукти,които са по -изчистени от към химия,затова един от вариантите е да се сведе тяхната употреба до минимум. Може би е добре да се направи бял списък с продукти,така няма да се насочваме към нещата ,които да се избягваме.Те и без това ни заливат отвсякъде и са на една ръка разстояние. Аз ползвам паста за зъби"Хималая".В нея не са упоменати вредни съставки. Мисля,че продуктите със тази марка са достъпни и са на сносни цени. Хумата като средство за почистване на кожата,но има леко изсушаващ ефект. Ето повече за нея: http://zdrave.rozali...ina/p13385.html
  19. Песен от филма "Адиос,мучачос"
  20. Всъщност,не вали Небето слиза при Земята по стълбичка от дъжд. И гали с пръстчета тревата и, по-пухкава от плюш. Земята днеска е момиче, Небето е момче. И те,изглежда,се обичат. (Държат се за ръце.) Земята сваля срамежливо вечерната си дреха. Небето цяло се разлива от нежност във ръцете и. И после дълго се прегръщат, затворили очи. А всички хора, скрити в къщите, си мислят ,че вали... Caribiana
  21. Потърсих тази позабравена темичка за да си помечтая ,но не така самотно и изолирано,а сред приятели. И може би защото съм на вълна ангели, днес попаднах на това: АНГЕЛЪТ В ТЕБ Представи си, че в теб живее Ангел и че ти от време навреме му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи, и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност.Представи си, че в теб живее Ангел и ти му позволиш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли.Представи си, че усетиш неговата ръка в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг.Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от отъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват. Ако позволиш на Ангела да те води, ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години.Представи си, че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.Представи си, че този Ангел наистина живее в теб. Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление.Представи си, само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели.Ако му позволиш. Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън себе си. Никога!Представи си, о, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел и че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави! Ако си позволиш да повярваш, най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в теб.Блажени братя и сестри, Ангелът в мен поздравява сияещия Ангел във вас! Стефани Уилсън
  22. http://www.vbox7.com/play:c5dee17c Споделям този клип,защото ме издига в трудни моменти и сигурна съм би издигнал всеки в труден момент.
  23. Бялото гълъбче Гълъбите в градската градина имат сива перушина, но един, не зная как, бял е като сняг. И не може да се отърве — цяло ято го кълве: — Къш! Къде се е видяло гълъбче да бъде бяло. Всяко гълъбче е сиво и затуй красиво. Чок-чок: ей че бял паток! Клъв-клъв: ей, юрдек такъв! Накълваха го до кръв. Гълъбчето бяло, бял ден не видяло, за да има мира, във един комин се свира. Но седи ли се в комин дълго време сам-самин? Цяла нощ го беше страх, щом се съмне — бяг при тях, Ходи, гледа с изненада: никой там не го напада. Всеки мило му гугука: — Стой при мен на олука. — Не, при мен ела на слънце. — На, клъвни си житно зрънце. Бялата му перушина потъмняла бе в комина — станало бе вече сиво, според сивите — красиво... Марко Гинчев
  24. Онзи ден гледах последната версия на Шерлок Холмс. Определено ме завладя .Много динамичен и интересен до края. http://www.zamunda.n...&catalog=movies
  25. Донче,прегръщам те!

    Силно си пожелавам да има повече учители с големи сърца като теб за децата ни...наистина силно си го пожелавам.

×
×
  • Добави...