Депресията долетя и при мен , тъи неочаквано и ме понесе към черната дупка скрита дълбоко в съзнанието ми. Тя продължава вече цели 18 години . Всичко , което исках е да съм невидим . Това беше просто искане . Не засягаше никой друг . Накрая осъзнах едно , да бъдеш невидим не си струва , защото когато си невидим другите хора може да не те виждат , но ти ги виждаш .Кой диктува правилата ??? Това ли ми е писано ( да изживея 18 самотни години ) . Мога ли да го променя ?? Защо всичко е тъи несправедливо ?? Това ли е краят ??
