Моята първа лъжа.
Действащи лица: аз, майка ми и леля.
Място: у дома
История: Звъни телефона и майка ми казва да вдигна като кажа, че я няма ако я търсят. Не знам по каква причина, предполагам, че не е искала да разговаря с някой, а е очаквала този някой да я потърси. Та вдигам аз слушалката и се провежда следния диалог.
- Ало.
- Здравей, майка ти в къщи ли е?
- Не, няма я. (убедително отговарям )
- А баща ти в къщи ли е?
- Него наистина го няма.
Аз не си спомням случката, но навремето доста често ми я припомняха и покрай тази тема пак се сетих за нея. Благодаря за това.
