aviana

И аз бях чела статия за кристалните деца и отговарях на повечето от описанието,за други отговарям на някой неща за индиго,но уви не съм нито едно от тях,а те са ми модел за подражание,но не съм като тях.Разбрала съм,че всеки човек има всички качества,но някой са повече проявени,а други повече затапени и в зависимост от ситуацията или излъчванията покрай нас проявяваме определени качества. Била съм подвластна на лошото и знам,че когато това стане, всичко добро може да се обърне към лошо и обратното. Постовете ми напомнят за книгата на Майкъл-Нютън Джон в която идват пациенти със мисълта,че са стари души,а се оказва,че не са,може би заради желанието на всеки да е по-напреднал духовно(не искам никого да обидя и се извинявам ако засегна някой) Много деца индиго са смятани за аутисти(не за луди),а хората,които развиват потенциалът си са наречени луди от хора,които са материалисти и не разбират(говоря и от личен опит,понеже не се крия)дори знам,че има хора,които се влиаят от чуждото мнение пред хора уж не разбират и после идват при теб"-Обясни ми това,на мен ми се случи това,случвало ли ти се е..)И за тези които познават хора,които да преживяват или са преживяли това,което и вие-"-значи трябва да е някаква особена лудост,която да обхваща хиляди хора"

ПОХОТЛИВОСТ-заложено във всеки човек и се води за един от най-силните човешки инстинкти,може и въпреки всичко да е предизвикано от нуждата за близост и любов и това да се използва за форма на такава,но си е човешка. ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО-Пак е човешко.Хора,които черпят от живота и не ядат за да живеят,а живеят за да ядат.Присъща слабост на човека,а повечето хора ядат за да запълнят празнината в себе си или да се насладят на живота,но пак запълват някаква празнина. СКЪПЕРНИЧЕСТВО-Всеки човек има чувство за свое и в живота учим да споделяме,но понякога това чувство е по-силно развито.В живота хората искат повече и повече и при скъперниците се изразява в материалност и пестят за да имат повече. ЛЕНОСТ-Има хора чийто живот не зависи от самият него и знае,че има на кой да разчита.Има хора и които са уморени и леноста е просто почивка.Леноста може и да е предизвикана от създаване на чувство за малоценност,което да ти пречи да се трудиш повече. ГНЯВ-За това може да се говори с часове и мисля,че всеки разбира гневът и всеки се е гневил дори и на несправедливостите или дори заради факта,че докато се стремиш да си по-добър подтискаш лошото в себе си и трупаш гняв. ЗАВИСТНИЧЕСТВО-Най-нормално чувство придизвикано от желнието да си повече защото всеки човек се стреми към развитие,а просто развитието променя формата на зависта от злобна, до благородна ГОРДЕЛИВОСТ-Всеки уважаващ се човек се гордее понеже осъзнава своите постижения и не търпи да ги омаловажват,това се отнася и за обикновенните раздори в които човек не казва първи извинявай понеже смята,че е прав и мисли за това,което той е направил и тнт.,но това пак си е нааааай-човешко качество. Просто изразих на кратко с разбиране 7-те смътни гряха-мога да говоря още,но и на мен ще ми стане скучно Във същият дух мога да кажа за 10-те Божи заповеди,че ако имаше човек,който да успее да ги изпълнява той трябва да е Бог!

Това е нещо като идеята на филма"предай нататък"-помагаш на 3 души,а те на още трима.Добра е. Но има и друго нещо: Седя си аз и мисля за доброто и лошото(като крайности и варианти за промяна към по-добро)и след един час излизам с приятел и решавам,че ако седна от вън в заведението и съм до прозореца зад който има ужасно шумна компания няма да ми е конфортно и решавам да седнем на по-затънтена маса. Дойде сервитьорката леко притеснена и я питам"-Мацко добре ли си",а тя ми казва,че шефа и се е карал,че не ни е видяла и после даже стана по-лошо. Аз мислих за доброто и лошото и за последиците от постъпките и осъзнах,че моят несъзнателен избор(нито добър и нито лош)има лоши последици(така се е случило) Знам ли дали доброто,което правя или помагам на другите да правят не им носи разочарования понеже са се доверили и постъпили добре с човек,който не го е оценил и им се е подиграл(пример) И НАЙ-ВАЖНОТО Виждала съм човек,който реагира грубо(и той се изненадва от реакцията си),но в този момент аз усещам,че е казал правилното нещо,с правилният тон в точният момент и на правилните хора. В крайна сметка това,което е добро не е ли това,което усещаме за това какво трябва да кажем или как трябва да постъпим.

Преди години не разбирах защо стават дадени неща и защо хората се държат по определен начин(имах нужда от помощ).Когато съвсем не разбирах срещнах човек,който е бил наркоман външно не беше красавец(ако не го опознаеш и не видиш хубавото в лицето му).Той седеше до мен в трудните дни и ми говореше,че хората понякога постъпват заради...или...и ситуациите понякога стават..за да..и трябва да те научи на...! След като се заминах за София аз бях се научила да разбирам и да приемам хората такива каквито са и че няма недостатъци,а причини(беше ми помогнал)и помогнах на много хора като ги изслушвах и им говорих както това момче на мен и им обяснявах,че постъпват нормално(човешки)и ги карах да се чувстват по-добри и повечето показваха повече от добротата,която са притъпявали. Най-добрата помощ за мен е приятелството и разбирането и насърчаването да се бориш,не е само действие,което да е едно към даден човек,а проява на разбиране и подкрепа,която ще помогне(макар и косвено)много повече. И никой човек не отхвърля приятелсво

Ако човек прости заради личен интерес(така ще излезе по-добър пред другите или пред себе си и ще си казва"аз съм добър защото простих",а не защото наистина е простил)това вече е сделка. И не се отказва от себе си ако прости даже напротив,според мен(мое си мнение)е даже много повече личност защото осъзнава,че всеки може да сгреши.Не знам дали съм разбрала изцяло поста ти така както трябва,но като цяло мисля,че си прав и наистина прошката те кара да спреш да мислиш за това на теб какво ти е било и мислиш защо другите са го направили.

Благодарна съм,че имам умението да разбирам хората и ситуациите в живота,благодарна съм,че имам постоянното желание да разбера защо става нещо или защо някой постъпва по даден начин и ми помага да разбера това,което не мога. ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ! Човек,който не е простил е човек,който не може или не иска да разбере,влияейки се от заблудата,че да разбереш означава да приемеш.(а разбирането само ти помага да продължиш)Мога да разбера и убиец,но не смятам за редно да убиваш,разбирам човек,който малтретира дете(ако знам миналото му и знам какво го е довело до тези крайни действия),но аз пак ще се опъвам с/у него,но разбирането ми ще помогне да обясня на даденото дете защо родителя постъпва по този начин и НАЙ-ВЕЧЕ ще мога да накарам детето да осъзнае,че то няма вина и да разбере действията на родителя и защо става така,без да изпитва чувство за малоценност.

Много вярно Духовният учител е до теб по време на развитието ти независимо дали си мислиш,че имаш или нямаш нужда и така докато наистина не покажеш,че нямаш вече нужда и можеш самият ти да помагаш и водиш другите. До всеки човек има нещо,което води и помага и несъмнено имаме нужда от него(самият факт,че е до нас показва,че не сме готови да се справим сами)

Според мен под духовност се разбира,човек,който следва вътрешният си глас и се учи(на всичко),който не съди,а се стреми да разбере защо става дадено нещо или защо човек постъпва по определен начин.Мисля,че духовен е този човек,който е опознал себе си и своите недостатъци и ги е приел(знае,че всяко нещо е заради нещо и осъзнава кое е това нещо). Под духовен човек разбирам,човек,който приема нещата със спокойствие понеже е осъзнал,че всичко учи и грешките са за да се поучим от тях и че ако не си сгрешил(независимо в кой живот)няма как да знаеш,че дадено нещо е редно или не.И под духовен човек разбирам и че се влияе от човешките слабости(също като другите,но с тази разлика,че знае защо се поддава(от там идва и разбирането към другите)) Духовен човек е този,който също греши,но осъзнава и се учи! Да си човек значи да грешиш,а да грешиш значи да се учиш! това си е мое скромно мнение и не споря с никой