Краят на света... Очи закрити, От болката пропити... Душа безмълвна, Накъде ли тръгна? Някой в тъмнина там се бори, скрит от чуждите кръгозори... И чезне бързо и света, губи се и съвестта за делата уж нищожни породили мислите тревожни... Спуска се вечната нощ, нахлува се с огромната си мощ, а човека с усмивка никога не ще има отново почивка. С тела покрити с рани, всички тук на куп събрани, с мечта една, да не идва краят на света... Но дните така минават, а гробовете все повече стават.. Спасение няма От това което стана: Слънцето не ще вече изгрява, никога не ще ни навестява.. Последен поглед към небесата- край на красотата... Златка Вълчева. 02.02.2008г .