Jump to content
Порталът към съзнателен живот

angeliiana

Участници
  • Общо Съдържание

    12
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от angeliiana

  1. Цитат:

    "Аз и сега подготвям сама детето си и то ходи в училище само за да му пишат бележки.

    Плюс това, говоря за това, родителите да имат това право да преценят, кога да освободят от занятия детето - защо се страхувате да имате права?"

    Mили майки, образованието е за всички прослойки от населението. Като вас загрижени, достатъчно интелигентни и търпеливи едновременно, или може би работещи в сферата на образованието са 3 - 5 %.

    Много по-голяма е например една група хора, които вече почти 20 години не пращат децата си на училище въпреки санкциите.

    На тях и през ум не им минава да водят интернет-дискусии, а ако се разреши 50% посещаемост, ще падне голямо веселие и ...кой знае още какво.

    Вече сърбаме попарата на ниската образованост.

    Към раздаването на права се пристъпва отговорно.

    Точно затова говорех, за деца, които явно се справят с материала... И за да може учителя да обърне повече внимание, на тези, които се затрудняват по една или друга причина ;)

    Но аз не говорех за това. Исках деликатно да напомня за ромското население ... а напоследък и част от по-младите български родители, които по мои наблюдения също подражават на лоши навици като биене на децата, незаинтересованост за тях, пиянство...

    Тъжно.

    angeliiana, опитахте ли някоя от мерките, които Ви препоръчах в по-горен пост? Споделете.

    За сега изчаквам- класната е болна и всичко е наред. Дори отношенията между децата се подобриха... Ще изчакам да видя как ще е положението като се върне. Благодаря ти за съветите! Ще пиша, по нататък, надявам се-за да се похваля. ;) Лека вечер на всички! :)

  2. Цитат:

    "Аз и сега подготвям сама детето си и то ходи в училище само за да му пишат бележки.

    Плюс това, говоря за това, родителите да имат това право да преценят, кога да освободят от занятия детето - защо се страхувате да имате права?"

    Mили майки, образованието е за всички прослойки от населението. Като вас загрижени, достатъчно интелигентни и търпеливи едновременно, или може би работещи в сферата на образованието са 3 - 5 %.

    Много по-голяма е например една група хора, които вече почти 20 години не пращат децата си на училище въпреки санкциите.

    На тях и през ум не им минава да водят интернет-дискусии, а ако се разреши 50% посещаемост, ще падне голямо веселие и ...кой знае още какво.

    Вече сърбаме попарата на ниската образованост.

    Към раздаването на права се пристъпва отговорно.

    Точно затова говорех, за деца, които явно се справят с материала... И за да може учителя да обърне повече внимание, на тези, които се затрудняват по една или друга причина ;)

  3. Много по-добра идея ми се струва да може по-надарените деца вместо да пропусктат училище и да се "влачат" с по-тъпите си съученици, да могат да преминават материала по-бързо, да има интензивни програми за такива деца и примерно за една година ако преминат материала за две учебни години, да им се зачете като преминат клас. Тогава, като завършат гимназия на по 12-13 години, ще могат да завършат университет на 16-17 годишна възраст, че и още един могат да завършат докато навършат 20 години, да започнат по-рано работа, да се пенсионират на 60 години с 40 години трудов стаж, и да си наваксат пропуснатото детство, занимавайки се с внуците...

    Истински талатливите деца развиват таланта си най-добре според мен тогава, когато са поставени сред равни условия спрямо другите. Ако си наумя, че детето ни е надарено с музикаленв талант например, и започна да му спестявам от училището, за сметка на заниманията с музика, естествено че то ще усвои повече от заниманията си с музика в сравнение с другите деца, и това ще поддържа родителската ми илюзия до тогава, докато детето порасне- когато порасне достатъчно за да противопостави своето его на родителското ми его- тогава или талантът на детето в собствените ми представи ще се срине, или пък ще оцелее в представите ми, а съзнанието ми ще "окайва" чадото, което е решило да си "пропилява" живота с други неща...или, ще се окаже талантливо дете, но в друга посока, или пък може и да се окаже талантливо в "набедената област", но в този случай положението е такова, че от много декари обработваема земя, има два-три декара изключително плодородна, на която се обръща най-много внимание, въпреки че и без това точно тази почва ще даде най-много реколта и без подобно внимание, а необърнатото внимание и грижа за по-песъчливите участъци, освен че като последица ще си останат "пустеещи", ще се превърнат в житейски "пустини", в които самото дете няма да може да оцелее....

    Така че, ако едно дете е талантливо, внимание следва да се обръща на най-неплодородните и каменисти качества, без да се пречи на естественото развитие на таланта му- училището учи не само на знание, то е мястото, където децата се учат да общуват с връстниците си, с по-големи и по-малки от тях деца, с учителите си...изобщо общуват и усвояват основни принципи за общуване в йерархията на обществото. Едно дете може и да е гениално, но ако не се е социализирало в училище, ако е свикнало да отсъства, за да се "развива", то by default счита другите деца за "по-нисши", "по-тъпи", или "бездарни" от него, учителите са "губи време"....Познавам две-три такива деца, на различна възраст, и в общуването с тях тези прояви са подчертани, а "одухотворените" им родители дори не подчертават- натъртват...Не знам що за родители са тези, които биха ти издрали физиономията ако подложиш на съмнение таланта на отрочето им, и решиш да му дадеш възможност да го изяви...Излизам от темата, но децата, училището, учителите, талантите и т.н са част от живота...

    Аз и сега подготвям сама детето си и то ходи в училище само за да му пишат бележки.

    Плюс това, говоря за това, родителите да имат това право да преценят, кога да освободят от занятия детето - защо се страхувате да имате права?

  4. Без да съм чела всчички постове, така че, извинете ако се повторя с някой.

    Но идеята на авторката на темата ми се стори много абсурдна. Как така да се разреши на някои деца да отсъстват до 50% от училище? Не го проумявам.

    Как ще определите в кои дни да ходи детето ви, и в кои според вас няма да има смисъл?

    Учебният материал е навързан и върви последователно. Не може да се учи хаотично.

    Или имате предвид да не посещава само някои учебни дисциплини, може би.

    И какво ще прави детето ви през свободното си време, когато другите са заети в училище?

    Вие ли ще му преподавате, или то се е родило научено?

    Или ще го оставите пред компютъра или телевизора?

    Какви са тези съвременни родители, да насърчават децата си да отсъстват. Щом като детето ви е толкова знаещо, то би могло да се занимава с това, което го интересува в извън учебно време. Да задълбочава още повече знанията си, да ги разива и разширява извън наученото в час.

    Но въобще да не ходи на 50%???????

    Прочетете ако наистина ви интересува ;)

  5. Да, съвсем ясно е. За мен обаче постовете на Кристиян, на Донка или например последния абзац на моя последен пост също дават съвсем ясен отговор.

    При условие, че ги пренебрегнете, тогава с пълна сила важи предупреждението на късметче:

    Ако детето се освободи от занимания, възникват 2 проблема:

    1. Учебният материал се преподава по план, а добрите учители вмъкват и нещо от себе си. Как ще изчислите ,детето да отсъства само на "известните му" уроци? Неговите пропуски няма ли да утежнят още работата на учителя?(Съществува възможността някой да се яви като частен ученик на изпити, но вече говорихме за общуването с децата.)

    2,и по-важно. Който издейства свободно време за детето, отговаря за работата с него в това време. Ще трябва родителят не само да се съгласи, но и да изработи програма за развитието на детето си в това време, по-добра от училищната. Имате ли тази възможност и това време?

    Иначе го хвърляте в лапите на посредствената телевизия и интернет-пълен с "изненади".

    Ако родителят има някакво конкретно намерение за своето дете и неговите конкретни нужди и способности, добре е да се пробва да организира нещо първо в извънучебно време. Ако споделите точно за какво става въпрос, ще се намери някой с достатъчно информация и опит, който да даде конкретна идея.

    А в крайна сметка изборът и решението са си ваши. Тук можем да дадем само нашите мнения, с които никой не е длъжен да се съобразява.

    Между другото в училището, където моите деца учеха до 4 клас, правилникът задължаваше учителите на първокласниците да не напускат класната стая дори през междучасията - най-много да излязат в коридора пред вратата, да приемат и предават първокласниците от и на родителите, да придружават децата в столовата за регламентираната закуска или на двора, ако са решили да ги изведат през голямото междучасие и т.н. - т.е наистина имаше надзор и то съвсем достатъчен според мен. И това училище не се водеше елитно - просто беше едно от най-близките до нас и бях проучила как стоят нещата от към персонал и материална база.

    Поздрави и успех!

    За съжаление в момента избора не е мой, тъй като за 5 неизвинени остъствия има наказателна мярка преместване в друго училище. Отсъствията по домашни причини са също от порядъка на 5 дни, аз апелирам просто за увеличаване на този брой отсъствия. Повечето родители си намират извинителни мед. бележки, защо трябва да е "нелегално". Нека имаме правата, а нека не се налага да ги ползваме! Това са на първо място нашите деца и чак след това ученици.

  6. Пълно единомислие, Донче :thumbsup2:

    Хубаво е, че има такива учители/педагози като теб!

    Аз чувам на родителските срещи, че наистина и на учителите им е трудно, когато нивото на учениците в класа е много различно. По-добрите учители се стараят да го компенсират, като дават допълнителни задачи на "бързите" и "знаещите", а с "бавните" сядат и учат допълнително, включително след часовете. За децата също не е добре - по-бързите наистина свикват да се разсейват в часа ("що да не, пак съм най-добрата в класа по-еди какво си" - цитат от едната ми дъщеря), а по-бавните се травматизират, че са "глупави", "двойкаджии", все на опашката ... Останалите учители просто се задоволяват да смъмрят едните, че "лапат мухите в час", а другите "да се вземат най-сетне в ръце и да настигнат останалите", което помага единствено на уравновиловката.

    Точно по тази причина помолихме голямата дъщеря да се яви на нещо като състезание по математика след 4 клас в града, според резултатите от което набират 2 паралелки в МГ от 5 клас. Математиката не е от най-любимите й предмети, обаче разчитахме, че нивото в тези два класа ще е по-високо и по-еднакво. Не сбъркахме. Нивото е високо и тя за първи път взе да внимава в час и малко поне да поглежда учебниците у дома (вече не може хем да мързелува, хем да е първа в класа :) ). А нея я спечелихме за каузата, като й обяснихме, че абсолютно не е задължително да ходи на СИП или на състезания по математика (каквито опасения имаше тя), а и децата в новия клас ще бъдат с по-близки на нейните интереси (тя преди все се оплакваше, че никой от съучениците й например не чете книги, а само гледат сапунки по телевизията, слушат чалга и тя няма за какво да си приказва с тях).

    Да се върна точно на въпроса - голямата ми дъщеря не ходи на детска градина, защото малко след като изтече майчинството за нея, се роди другата ми дъщеря и аз реших, че така и така съм си в къщи, защо да не си я гледам у дома, където със сигурност според тогавашните ми възгледи щеше да получава "по-добри грижи" - любов, внимание, обезопасена и добре отоплена детска стая с много играчки и книжки, и то само за нея, а не - до които успее да се добере в градината, здравословна храна и т.н. В крайна сметка, когато тръгна на училище, тя се адаптира по-трудно и по-лошо от другата ми дъщеря, която ходи на детска градина.

    И за мен толерирането на отсъствия не биха помогнали с нищо, а биха допринесли детето да стане аутсайдер и да се задълбочат някои не съвсем уместни семейни модели на поведение и др.п.

    След като прочетох отговорите, разбрах, че всички се стремим, към едно и също нещо... Нали сме родители, нормално е.

    Но останах с впечатление, че не съм успяла да обясня добре... Имах в предвид точно напреднали деца, а не среден успех като оценка среден 3. Точно деца като твоето-Диана Илиева. Както и други, които освен, че се справят без проблем с училищния материал, но имат и други интереси в областта на изкуството, спорта и т.н. Които, трябва да се занимават допълнително, вместо да "блеят" и "изчакват" да им мине времето в училище, още повече, че за някои това изчакване е стрес. Що се отнася до възпитанието, да Ян- съгласна съм с теб точно за това апелирам аз - да бъда оставена да възпитавам детето си, а учителите да го обучават. Да имам правото, да преценя, че когато детето ми е на ръба на психическия тормоз, било от заядлива учителка /предварително се извинявам на учителите във форума, но имате колеги които просто не понасят децата, особено ако са малко по умни /, било от училищния хулиганин - да му дам възможност да се разтовари в къщи, а не да се стига до това, което гледаме в новините. Не говоря за не ходене на училище, а за права на родителите да осъществяват контрол и да се грижат за децата си. Нека имаме правата, а нека не се налага да ги ползваме! Незнам дали сега стана по-ясно?

  7. Моето мнение : лош избор на учителка.

    И в най-"елитните" училища има новоназначени или толерирани от директора учителки. Новоназначените още не са разбрали отговорността си, за другите няма спасение.

    Не разбрах в кой град е това. В София поради ниската раждаемост преди години имаше "борба" за бройки ученици - ако начална учителка иска и след 5 години да има клас, държи се много внимателно и отговорно с ученици и родители. Общува се директно с родител, ако трябва и по GSM, на лични разноски(в належащ случай).

    Моят съвет : Два варианта:

    1. Опознайте настоящата си учителка, преценете дали може да се промени нещо в желаната насока, говорете открито и мило за своите потребности с нея. Покажете й, че цените труда й - кутия бонбони,цветя или символичен подарък по конкретен повод, а още по-добре готовност да помогнете за детско тържество или нещо друго (питайте какво) не са подкуп, а Вашият дял в живота на децата ви.

    2. Ако детето още не се е привързало към обстановката и е открит, общителен тип , може да смените училището. Предварително разузнайте от няколко места, коя е най-грижовната учителка в кварталното училище. До 4. клас това е същественото.

    И все пак не очаквайте идеални ситуации. Нашата цел като родители не е да предпазваме децата от живота, а да ги подготвяме и въвеждаме в него.Плавно по възможност, тук имате право. Но те учат от всяка ситуация.

    Относно идеята кротките деца да ходят на училище по-малко от палавите, ми се иска да апелирам към цялото българско общество:

    спрете ужасната традиция да наказвате добрите и да толерирате лошите във всяка нередна ситуация. Редно е обратното!

    Пример: Студенти/слушатели на семинар, дошли в точния час, изчакват 10-15-20 минути закъсняващите. Губим време на старателните, толерираме нехайството. Още много примери, ако погледнете коя да е контролираща държавна институция и нас си, които само мърморим под нос, но не правим нищо.

    Децата обичат да ходят на детска градина в 3. и 4. група, на училище още повече . Там са техните социални контакти, там те се учат за живота, И в междучасията. Не ги наказвайте.

    Благодаря! :thumbsup2:

  8. Здравейте,темата е актуална и също ме вълнува като майка на бъдещи първокласници.Ангелииана бе ли обяснила на каква база точно стоят страховете ти.Детето ти ходило ли е на детска градина?Дали твоите страхове не са преекспонирани?Все пак колкото и да ни се иска няма как да ги отгледаме под стъклен похлупак(понякога аз лично го правя,затова не те обвинявам ако е така),а по точно да ги научим да се справят в тая среда,иначе има опасност да бъдат отхвърлени,пък и не е добре за самочувствието им.

    Знам ,че темата е много по-дълбока,но само нахвърлях няколко щрихи от своя гледна точка.

    Да, детето ми беше на детска градина. Там е по-различно. Децата НИКОГА не бяха оставяни без надзор. Винаги съм си предавала детето или на учителката или на лелката. В училищата /в момента / е друго. Когато си взимам детето учителя или си е тръгнал и децата са сами или на двора или по коридорите или просто е "някъде?". Може би ще останете с впечатление, че аз закъснявам...-не, винаги отивам, когато ми е казано /сгига да ми е съобщено навреме/. В междучасията никой не ги наблюдава. Живеем далеч от училището /уж избрахме най-доброто/ един час предварително ми звънят, да си взема детето, тъй като ще ги пуснат по-рано. Пътя до училището ми е най-малко 1.30 мин. А знаете ли, как се излиза по-рано от работа?!Мога да ви пиша още подробности, но някой друг ден. Желая Ви, приятен уикенд!

  9. Що е безопасно и опасно? Домът Ви в сравнение с училището безопасен ли е?

    Какво би трябвало да означава успех над средния- за мен това означава 99,9% отлични оценки, които детето си е изкарало самостоятелно, но и това не е критерий...

    Според мен подкрепянето на отсъстие от училище от страна на родителите засилва степента на несамостоятелност у детето, или казано по-просто- създаване на физическа и психическа зависимост у децата и липса на адекватна среда в която да общуват. Най-опасното място за децата като атмосфера засега си остава домът и семейството в което живеят...

    Моля, дайте пример за безопасно училище тогава! Незнам как е при вас, но моят дом определено не е опасен за детето ми.

  10. Как смятате, няма ли да е по-добре учениците с успех над средния да имат право на 50% отсъствия от училище, разбира се, ако има съгласието на родител за тези отсъствия. По този начин учителите ще могат да обърнат внимание на другите деца. Още повече, че в малко училища атмосферата е безопасна за децата. Ако не съм права и има много такива училища/безопасни/, моля,кажете кои са тъй като бих желала да запиша детето си в някое от тях. Предварително благодаря!laugh.gif

×
×
  • Добави...