Jump to content
Порталът към съзнателен живот

yoanna

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

yoanna's Achievements

  1. Е, нещо се обърках в началото... Ето за форума нещо, което ми хареса и мисля, че е подходящо. С Ъ Н И Щ А Какво е сънят? Изживяна, но позабравена емоция или спомен, затворен нейде в нас? Порив към доброто или зов за помощ? Връзка с отвъдното или поглед в бъднините? Копнеж по красивото или подавяно страдание? Споделена нежност или притаен гняв? Невъзможна любов? Или неосъзнати чувства? А може пък и осъзнати? Кой знае... * * * Притъмнена стая. Лежа на голямо, широко легло. Лежа по корем с изпъната напред ръка. Дланта е нагоре с разперени пръсти. На нея е положило главица бебе, повито по старовремски като копринен пашкул. Усещам допира на неговата бузка. То спи с чистотата на ангел. Вратата на стаята внимателно се открехва и на прага застава Тя. Поглежда към нас и казва през рамо назад в светлината, надникваща отвън: „Спокойно, има кой да се погрижи”. Бебето отваря черни очи, поглежда ме с възрастен поглед и с него може би нещо ми казва. И пак заспива. А аз лежа и не смея да мръдна. С изпъната напред ръка, в чиято длан съм приютил едно тъй крехко доверие... * * * Многолюдно суетене, всеки нещо носи нагоре по стълби, после всеки нещо сглобява. „Тука ще спим”, нарежда някой. И аз спя, пак по корем, обърнат с лице към стената. В стаята мъждука свещ, но не църковна, а от онези, декоративните. Които ги слагаме като символ на светлина и топлина. Някой бавно повдига завивката и ляга внимателно до мен. Притиска се с едва доловимо треперещо тяло, усещам как моята топлина започва да прелива – така, както кръв се прелива от ръка в ръка. И една длан върху главата ми с малки пръсти, галещи леко косата ми. Аз лежа и не зная сън ли е това или не. Обръщам глава и виждам Нея. Като че ли не е сън. За да съм сигурен, протягам ръка и докосвам къдрици. Тя притваря очи. Повдигам се напред и нежно целувам извитите мигли. С леко притискане на чело Тя приема моята ласка. Но само след секунда се отдръпва, слага пръсти на устните ми и с въздишка прошепва: „Недей! Не бива!” Отново обръщам глава към стената. И не зная сън ли е това или не... * * * Какво е сънят? Кой знае...
×
×
  • Добави...