Изравям темата от праха - днес ми се прииска да пиша. Да обичаш със сигурност не означава да разваляш. И защо се свързва изживяването на любовта с “консумация”. Изживяването на любовта пак подчертавам става в душата, а на физическо ниво, може въобще да не си с човека, който я е събудил, а може и да си. Зависи... Ако си свързал пътя си по някаква причина с друг човек (често става дума за обща работа, която има да се свърши), ще го обичаш не по-малко, защото, ако обичаш един, ще обичаш всичко. Ако обичаш един мъж, а той обича друга жена, ще я обичаш и ти. Какво значи “грешна любов”? А как се разбива “чуждо хармонично семейство”, ако обичаш? Нали ако ти е скъп някой, ти ще искаш той да се развива и ако чувстваш, че пътят му занапред е без теб, сам/сама ще си тръгнеш.
Влюбих се в един мъж, не е обвързан, което от земна гледна точка е хубаво, но оттам наттатък пълен крах на старите ми забавни разбирания... И по-добре! Ама такава душица като неговата, не подозирах преди това, че може да има - светла, любима. Това разбира се, не означава, че не мога да обичам други хора, точно обратното, мога още повече. Объркано стана, ама това е, не можеш да твърдиш, че обичаш приятеля си, а мразиш кучето на съседа. Мисълта ми e, да се прави разлика между “неподходящ” от земна, човешка гледна точка и от божествена, и най-вече разлика между изживяването на Любов от божествена и от човешка гледна точка.
Е, нещо се обърках в началото...
Ето за форума нещо, което ми хареса и мисля, че е подходящо.
С Ъ Н И Щ А
Какво е сънят? Изживяна, но позабравена емоция или спомен, затворен нейде в нас? Порив към доброто или зов за помощ? Връзка с отвъдното или поглед в бъднините? Копнеж по красивото или подавяно страдание? Споделена нежност или притаен гняв? Невъзможна любов? Или неосъзнати чувства? А може пък и осъзнати? Кой знае...
* * *
Притъмнена стая. Лежа на голямо, широко легло. Лежа по корем с изпъната напред ръка. Дланта е нагоре с разперени пръсти. На нея е положило главица бебе, повито по старовремски като копринен пашкул. Усещам допира на неговата бузка. То спи с чистотата на ангел.
Вратата на стаята внимателно се открехва и на прага застава Тя. Поглежда към нас и казва през рамо назад в светлината, надникваща отвън: „Спокойно, има кой да се погрижи”.
Бебето отваря черни очи, поглежда ме с възрастен поглед и с него може би нещо ми казва. И пак заспива. А аз лежа и не смея да мръдна. С изпъната напред ръка, в чиято длан съм приютил едно тъй крехко доверие...
* * *
Многолюдно суетене, всеки нещо носи нагоре по стълби, после всеки нещо сглобява. „Тука ще спим”, нарежда някой.
И аз спя, пак по корем, обърнат с лице към стената. В стаята мъждука свещ, но не църковна, а от онези, декоративните. Които ги слагаме като символ на светлина и топлина.
Някой бавно повдига завивката и ляга внимателно до мен. Притиска се с едва доловимо треперещо тяло, усещам как моята топлина започва да прелива – така, както кръв се прелива от ръка в ръка. И една длан върху главата ми с малки пръсти, галещи леко косата ми. Аз лежа и не зная сън ли е това или не.
Обръщам глава и виждам Нея. Като че ли не е сън. За да съм сигурен, протягам ръка и докосвам къдрици. Тя притваря очи. Повдигам се напред и нежно целувам извитите мигли. С леко притискане на чело Тя приема моята ласка. Но само след секунда се отдръпва, слага пръсти на устните ми и с въздишка прошепва: „Недей! Не бива!”
Отново обръщам глава към стената. И не зная сън ли е това или не...
Когато насън ни навестяват любими хора...
в Сънища. Осъзнато сънуване. ОИТ
Добавено · Редактирано от Донка
Е, нещо се обърках в началото...
Ето за форума нещо, което ми хареса и мисля, че е подходящо.
С Ъ Н И Щ А
Какво е сънят? Изживяна, но позабравена емоция или спомен, затворен нейде в нас? Порив към доброто или зов за помощ? Връзка с отвъдното или поглед в бъднините? Копнеж по красивото или подавяно страдание? Споделена нежност или притаен гняв? Невъзможна любов? Или неосъзнати чувства? А може пък и осъзнати? Кой знае...
* * *
Притъмнена стая. Лежа на голямо, широко легло. Лежа по корем с изпъната напред ръка. Дланта е нагоре с разперени пръсти. На нея е положило главица бебе, повито по старовремски като копринен пашкул. Усещам допира на неговата бузка. То спи с чистотата на ангел.
Вратата на стаята внимателно се открехва и на прага застава Тя. Поглежда към нас и казва през рамо назад в светлината, надникваща отвън: „Спокойно, има кой да се погрижи”.
Бебето отваря черни очи, поглежда ме с възрастен поглед и с него може би нещо ми казва. И пак заспива. А аз лежа и не смея да мръдна. С изпъната напред ръка, в чиято длан съм приютил едно тъй крехко доверие...
* * *
Многолюдно суетене, всеки нещо носи нагоре по стълби, после всеки нещо сглобява. „Тука ще спим”, нарежда някой.
И аз спя, пак по корем, обърнат с лице към стената. В стаята мъждука свещ, но не църковна, а от онези, декоративните. Които ги слагаме като символ на светлина и топлина.
Някой бавно повдига завивката и ляга внимателно до мен. Притиска се с едва доловимо треперещо тяло, усещам как моята топлина започва да прелива – така, както кръв се прелива от ръка в ръка. И една длан върху главата ми с малки пръсти, галещи леко косата ми. Аз лежа и не зная сън ли е това или не.
Обръщам глава и виждам Нея. Като че ли не е сън. За да съм сигурен, протягам ръка и докосвам къдрици. Тя притваря очи. Повдигам се напред и нежно целувам извитите мигли. С леко притискане на чело Тя приема моята ласка. Но само след секунда се отдръпва, слага пръсти на устните ми и с въздишка прошепва: „Недей! Не бива!”
Отново обръщам глава към стената. И не зная сън ли е това или не...
* * *
Какво е сънят? Кой знае...