Мутрата мене като ме задмине със 150 не му се ядосвам, ами си казвам:
"ей го тоя, ще го видя някой ден кацнал на някое крайпътно дърво"
И си затварям прозореца, за да не му дишам дима, докато отмине
После пак си го отварям, защото нямам климатик в колата
И аз бях като тебе - всичко и всички ме дразнеха и се ядосвах, този защо така казал, онзи защо така направил
Хора, не пряко свързани с мене, но просто като наблюдател ме дразнеха с поведението си
Сега съм като пън, много малко неща могат да ме извадят от равновесие, много малко и за кратко
Наскоро се бях хванала да работя допълнително, между временно напуснах, и си намерих по-добра допълнителна работа
Та докато работех на първото място колежките много ги беше страх от шефа
Непрекъснато го обсъждаха какво щял да каже, как щял да им направи забележки и да им се кара
Аз ги слушах, слушах и най-накрая им казах
"И какво се шашакте толкова? Като ви направи забележка какво от това? Да няма да ви обеси? Или да ви изгони? Няма да ви изгони, защото и без това трудно намират кадри/."
Най-интересното е, че понеже на мене не ми пукаше от шефа, той самият не ми правеше никакви забележки, макар че допусках грешки като нова работа, не знаех тънкостите.