mvm

Боже мой, с какви неща се занимават хората.. стила на писане на автора и приятеля му Недим са ми познати от форума индигота.....май са ученици още а, да, той си го казва, че са ученици, сигурно са същите, тролят из форумите, ето това правят

Това момиче , щом е толкова харесвано.. Аз също не бих харесала красавец як като бик Та си мисля за това момиче, ти сигурен ли си, че е отправяла сигнали към тебе персонално или тя така си флиртува със всички момчета подред?

Красимире, спри се вече разчепка Станимир, разчлени го, разгледа думите му под микроскоп, обръща ги наляво и надясно, нагоре и надолу обсъжда ги, анализира ги по много пъти и по различни начини Стига вече, че стваш досаден Разбрахме, че без Любовта , Мъдростта и Истината сме обречени на вечни мъки и страдания разбрахме, че трябва да вървим към Бога, то ние това си го знаехме де но , нищо, и ти ни го напомни многократно Човек трябва да има мярка във всичко, разрови си Библията и евангелията и си намери цитати по този въпрос, не може да няма ти нали я знаеш почти наизуст......аз не претендирам за такива познания богословски Но твоето надхвърли вече всякакви граници на приличие и на уважение към опонента Моля, вече да се осъзнаеш, гледната ти точка по въпроса за героите и героизма вече я разбрахме няма нужда да навлизаш в излишни и никому ненужни анализи

И какво като не си ме виждала в Таро? Може да не пиша, но чета и се интересувам от Таро А ти като модератор, моля бъди по-благосклонна към пишещите в темите ти и си принизи малко самочувствието..смирението е добра черта, която често се обсъжда тук в този форум

След като молят за демонстрация, значи не всичко им е станало ясно от обяснението

Искам да те успокоя, че писмен изпит е по-лесно да се вземе, от устен в твоя случай, когато се притесняваш Защото при писмения изпит си имаш на разположение 3-4 часа, в които да си развиваш темата или да си решаваш задачата и го няма личния контакт с преподавателя. Представи си, че вместо да пишеш, ще трябва да стоиш лице в лице в професора си и да му разказваш материала, на всичкото отгоре той ще ти задава въпроси, и ти трябва да му отговаряш Тогава какво ще правиш? Съвсем ще се паникьосаш? Така че спокойно, сигурно става въпрос за кандидат-студентски изпити, или матури Представяй си, че си в къщи и си решаваш там задачките. То наистина е едно и също къде ще ги решаваш тези задачи В изпитната зала или у дома? Така или иначе трябва да ги прочетеш и да им измислиш решения. Ако не можеш да решиш някоя - не се запъвай на нея да си губиш времето. Остави я да отлежи и мини на друга задача. Към нерешената ще се върнеш по-късно. Прочети пак условието, начертай чертежа наново, помисли за допълнителни построения, много обичат да ги слагат в изпитни задачи, формули, теореми, сигурно ги знаеш, щом решаваш задачите у дома. Ами те теоремите са същите, нищо че ти си на изпит.

По анализите, които правиш от цитатите на Дънов - навсякъде казваш, че Дънов използва думата герой като синоним синоним на какво? - на човек обърнат към Бог, Любовта, Мъдростта и \Истината - това е точно героят как да ти се обясни, че човек с его, не може да стане герой, и в Уикипедия са го обяснили - човек, който върши значими дела НЕ ЗА СЕБЕ СИ, а за другите хора? Човек с его не може да извърши значими дела за другите хора, разбери го това нещо най-после Човек с его би работил за себе си, не за другите хора със себеотрицание.

Думите кумир и герой са синоними. Кумир е неодушевен или одушевен - жив обект на поклонение, преклонение и подражание. Героя е само жив обект - човек за подражание. Значение на думата кумир – от тълковен речник мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути. От Уикипедия - Герой в обществен смисъл е личност, която в поведението си проявява изключителни качества и способности. Понятието „герой“ има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат не в своя полза, а в полза на обществото. Двете думи не са синоними. Кумирът е обект за подражание или преклонение, без да е заслужил това преклонение с обществено полезни и значими за всички хора дейности, Певецът не е извършил геройство, а само има талант Ако приемем поведението и действията на героя за еталон на подражание, какво става с хората които могат да се справят по добре от героя? Може би тях трябва да ги "подкастрим" защото са на по високо равнище от героя и не се вписват в героичната картина? Хората, които се справят по-добре от героя не се подкастрят, Те се присъединяват към него, за да се мултиплицира ефекта от неговото дело. Не знам как ти хрумна да елиминираш по-кадърните от героя Но когато имаме герой ние автоматично ограничаваме мирогледа си до този на героя, което е в противоречие с неограничената същност на Бог, а и на човека. Правиш отново много обобщен извод и си сигурен в него, като че ли изхождаш от себе си. Автоматично се ограничавал мирогледа до героя. Не е така, ти продължаваш да не можеш да си представиш как хората могат да съвместяват Бог и Герой , и едното да не пречи на другото. , нито да го измества или замества. Според тебе има или само Бог, или само герой, никак не могат да съществуват едновременно. Но те могат. За това човека който живее по законите на Любовта, Мъдростта и Истината има всичко, и не иска нищо, защото може всичко. За него няма нерешими проблеми и трудни ситуации в които да се нуждае от герои и героични постъпки. Познаваш ли такъв човек, който има всичко и може всичко? Ти такъв ли си? Твърде мистично определение. По-надолу казваш, че имало такива хора в Шамбала и в други светове – кои са тези други светове? Кажи ни как и ние да отидем там, да ги видим тея хора, които могат всичко и нямат проблеми. Ти бил ли си в тези други светове? Къде се намират? Аз и много хора искаме да бъдем като Христос и да достигнем неговото ниво, по това се различаваме от хората които искат да са като героите си - кумирите си Държа тук да отбележа, че хората и те като вас – другите хора, също искат да бъдат близо до Бога. Да уважаваш един герой и да го почиташ не означава да се откажеш от Бога. Героите се опитват да заобиколят Христос и да ни кажат че не ни е много нужен. Ето това вече е гвоздеят – дай пример за един герой, който е искал да покаже на хората, че Бог не им е нужен? Кой герой, извършил едно добро дело, го е извършил заобикаляйки божиите закони? Ами то тогава не би бил герой, а злодей. Има много такива хора, в Агарта, в Шамбала и в други светове. Ако за теб моженето е смешно значи и Бог е смешен, защото Той може всичко. Как реши, че щом за някои моженето е смешно, то и Бог за тях е смешен. Защо проектираш своите мисли и разсъждения и ги приписваш на други хора? Решаваш нещо, правиш заключение и отсичаш – щом уважавате героите, значи сте богохулници. Ама чакай, кой си ти да правиш такива оценки? Говорител на Бога ли си? Негов парламентьор? Или какво?

Тази индианка не казва ли нещо повече какво има предвид под : "освобождаване от черупката", какво е това ново състояние на отказване от чисто човешки дейности "загубата на човешката форма етап след етап" - това как да го разбираме?

Този проект започнах да го асоциирам с ченълинг, извинете за мнението ми, обаче колкото повече чета отговорите на господина Дамянов, толкова повече това ми се върти в главата А какво е ченълинг - много красиви и на пръв поглед убедителни думи, четеш, четеш, а накрая , като се замислиш, то прочетеното е нямало смисъл за нищо не можеш да се хванеш

Не знам дали от уважение, или по-скоро е решила, че симпатиите не са взаимни и се е оттеглила Ти, след като я харесваш, й го покажи по някакви начини, стига с тази пасивност

Защо правиш кардинални изводи, че щом някой уважава героите и героизма им, се е отрекъл от Бог? Ти като че ли не можеш да си представиш, че двете неща са съвместими Можем да зачитаме Бог и божественото му повели, но същевременно да отдаваме нужното и на героите Защо твърдиш, че героизма е само и единствено плод на човешкото его Ами това не е така. Героят е станал герой не поради егото си, а точно защото е спазвал законите на Любовта, Мъдростта и Истината и воден от тях, той е извършил героични неща. Един човек с его дори напротив, не би се проявил като герой Хората го уважават не поради тяхното его, а защото са видяли в него положителното, а защо не и пример за подражание. Това не означава, че те автоматично са се отрекли от Бога Напротив, и те, следвайки законите на Любовта, Мъдростта и Истината са успяли да отделят зърното от плявата и да му отдадат нужното уважение

Има разлики между Кувейт и България първо - едва ли тукашния евентуален ББД ще може да достигне нивата на кувейтския, за да осигури безметежно съществуване без да се работи второ - беше казала, че в Кувейт работят само чужденци, понеже местните били мързеливи Но все пак на тези чужденци се плаща и то добре Чудя се кои "чужденци" биха дошли да живеят и работят тук, ако българите станат мързеливи като кувейтците И кой би им плащал ? Представям си касиерка в магазин - китайка, а българката, която би била на нейното място е на маникюр например Ние не можем да се похвалим с петрола, който има Кувейт

...Оригинално определение за герой и героизъм, просто съм потресена краси, защо не се помолиш на Бог, Христос или на когото искаш от Боговете, да ти изпрати просвлетление по въпроса за клетките поне то явно за героизма и героите тотално си се объркала

И това е възможно, на мене ми се е случвало. По-често обаче ми се случваше, както си седя съвсем спокойно, или правя нещо, изведнъж силно ме блъска в гърдите някакво чувство на ужасно безпокойство ей тъй, без причина........и ме обземаше една паника и силно притеснение, като че ли някъде с някого се случва трагедия, без да знам и аз откъде ми е дошло В началото доста се притеснявах от това нещо, но после не му обръщах внимание и то престана

Защо не заключите вече темата? То е ясно, че няма да се откажат да ни убеждават колко им е перфектен проекта Нека да си го рекламират на други места, интернета е необятен

Български кмет на голям град отива на официално посещение на гръцки кмет на голям град. Гъркът се хвали с новопостроената си къща. Българинът пита от къде е намерил пари за нея - Ей, оная магистрала виждаш ли я? - Виждам я - От двете страни по 20 см спестихме и ето ти пари за новата ми къща След известно време гръцкият кмет отива на гости на българския. Той също се хвали с новопостроения си палат, с всякакви екстри в него., вносни мебели, диаманти вместо камъчета в градината, златни пауни Гъркът пита откъде пари за тази огромна луксозна къща - Ей оная магистрала виждаш ли я? - Не, нищо не виждам - Е, да, де, как ще я видиш Мисълта е, парите от данъците се разпределят незнайно как за обикновения гражданин и селянин, но знайно за някои други

Колко навреме дойде тази тема отново при мене. Как да не вярва човек в провидението Точно днес обсъждах проблемите възникнали след моето оттегляне от една група. Просто имах контакти/разговори с един от групата (виртуални) , но каква е разликата, виртуални или реални. Но се чувствах манипулирана и притисната, кой знае защо. Уж разговорите вървяха добре, но нещо на мене не ми харесваше. Взех и се махнах от цялата група заради този човек. Тогава се появи един друг от групата, с който не бях дотогава разговаряла и започна настойчиво да пита защо съм напуснала. Първо не отговарях, но той продължаваше да пита.Най-накрая склоних и разказах. Оказа се, че двамата били приятели, и аз постъпвайки така, без вина съм направила виновен човека. Ами добре, той може и да не е виновен, но аз какво да направя, като не ми беше спокойно и комфортно Сега аз излязох виновната с неправилното си поведение Според техните думи

Всички, които пишат по форуми, са самотници... дълбоко в душата си

От много години мечтая, по-точно визуализирам - едно и също нещо - за миналото, нещо като паралелен живот само че е късно да пробвам би ли могло да се случи Освен това не е свързано с познати хора от миналото ми Странно, но не ми идват мечти за бъдещето или за настоящето... малко ме вълнува "утрешния ден", дори никак, сигурно затова и нямам мечти за него Е, да живея някъде на село и да се занимавам с растениевъдство, но не знам това мечта ли е или опит да се намери алтернатива да се избяга от града

Аха, на мене ми се случва... и като наблюдавам не само на мене се случва. Е, аз не се изпотявам чак, но ако непознат ме гледа втренчено или се спъвам, или ако правя нещо започвам да изтървавам, или да правя глупави грешки, ако пък в тоя момент разговарям с някой и забележа че друг ме гледа, си забравям мислите и аз започвам да го гледам втренчено Това обаче никога не ме е притеснявало, не виждам защо ти се притесняваш толкова

Административна структура и духовни принципи са две взаимно изключващи се понятия няма как да се съвместят Сещам се за манастирите в Тибет и на други места, но те не са административни структури Защото под административна структура аз разбирам нещо свързано с бумащина, бюрокрация, държавни закони , държавни такси, задължително корупция, а в такива структури нямат място духовните принципи, те няма как да се прояват

Приятелство между мъжа и жената според мене може да има само в един единствен случай: мъжът харесва жената физически, но тя него не Мъжът харесва сексуално-физически жената, и е готов на всякакви жертви за нея, но от друга страна не проявява към нея опити за близък физически контакт ЗАЩОТО жената е много близка с него, споделя си всичко и за всеки но не му дава ни най-малък знак, за да му покаже, че би пожелала близост, защото тя не го харесва като сексуален партньор, харесва го само като събеседник и другар

Дзен притча: И ТОВА ЩЕ МИНЕ /дзен притча/ Един могъщ цар, властелин на необятни земи, бил толкова силен, че великите мъдреци били негови обикновени слуги. Веднъж се случило, той да се почувства раздразнен от нещо. Събрал слугите си и им казал: - Нещо ми заповядва да търся особен пръстен, който може да даде дълбок мир на моята душа. И този пръстен да е такъв, че в нещастие да ме радва. Да повдига настроението ми. А в радостта да ми напомня за съществуването и на тъга, ако попадне пред очите ми. Мъдреците потънали в дълбок размисъл. След известно време донесли пръстена на своя цар . На него имало надпис „И това ще мине”. Още една подобна приказка Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота. Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал: - Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия... Скоро след това бащата починал, погребали го. Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело: "Сине, и това ще мине..." И действително, не след дълго работите постепено потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното: "Сине, и това ще мине..."

А тъй, каза ни вили_н, че тя живее в чужбина и е материално осигурена да му мислим ние живеещите в БГ, като не искаме техния базов доход... така ни се пада да си нямаме пари