mvm

Ето с това няма как да не се съглася, защото си е точно така. Човек трябва да работи над себе си, да се променя . Днес дойде при мене едно младо момиче и ми поиска 70 стотинки, защото не му стигали за билет до Поморие. Ако беше дошло преди 2 месеца, щях да си помисля, че е някаква наркоманка, която ходи от човек на човек и проси пари за наркотици и нямаше да му дам. Въпросът не е в сумата, нали, тя не е много . Въпросът е в това....как възприемаме ситуацията. Но днес въобще не ми мина тази мисъл през главата, дадох му, и детето така се зарадва, десет пъти ми благодари...и ми каза, че инхалаторът му свършвал (това не ми е много ясно какво означава, но гърдите му хриптяха наистина като говореше). Ако го бях отпратила още в началото, нямаше да разбера за този инхалатор и наистина щях да остана с убеждението, че е наркоманка.

Хм, не че се заяждам, но не мислиш ли, че е много крайно

Съм много съгласна...с последното

Какво намирам, докато чета беседата на Дънов "Великата майка" . Потвърждение, че човек може да деволюира в животно, поне аз така го разбрах. опс, извинете, забравих да посоча източника - тук

Аууууу, да ви разкажа какъв образ неземен бях аз , когато за първи път видях интернет. Та значи, прекарах си....и понеже нищо не разбирах...незнайно как попаднах в един форум (сайта на големите усти, ако го знаете....прекарах с тях 4 години и още съм с тях) Да си дойда на думата....Хората разсъждаваха върху някаква тема :"какво бихте направили ако имахте вълшебна пръчица". И хем разсъждаваха, хем се бъзикаха и беше много смешно. С чужда помощ се регистрирах и написах някаква глупост, защото въобще не можех да разбера какво става. Какво беше изумлението ми, когато веднага отсреща някой отговори. Пък аз си мислех, че там няма никой. Незнам, мислех си, че форумът е някаква статия, статична и тя си седи там и няма движение в нея. Сега ми е смешно. Та така, после разбрах за чатовете, но нещо не ми харесаха, повече пиша по форуми. Имах и запознанства виртуални, обаче бързо ми омръзнаха, защото мъжете отсреща ме питаха кога ще се срещнем. Пък аз не търсех срещи и нови интимни запознанства. Сега по същество. За мене интернета е една необходимост. Знаете ли колко пъти сме писали домашни по информация от чичко Гугъл. И не само домашните,..... новини, информация всякаква за всичко, снимки, клипове, филми, книги...и още много, много. Интернет е едно улеснение за човека, когато нещо му потрябва. Купих си и кола от интернет, и не само аз, а и мои познати. Осъществявам бизнес-контакти с фирми от интернет. Толкова е удобно и бързо. Иначе откъде щях да знам за тях. Въобще каквото и да ми потрябва го търся първо в интернет и обикновено го намирам. Оттам купих и подарък за една сватба, без да си мръдна пръста и да губя време за обикаляне по магазините. Та така, незнам кои се пристрастяват, вероятно хората, които имат проблеми с общуването. Те висят по чатовете и сайтовете за запознанства и се изживяват по техен си начин.

Да, това несъмнено е така ,влюбеният човек, обаче дебело да подчертая споделено влюбеният, наистина гледа на всичко около него с голяма любов. Не знаех, че зависи от някаква чакра, но сигурно е така. Обаче това не е ли малко изкуствено създадена любов към останалите, освен това е нетрайна, защото ако се случи така, че любовта да умре (връзката да се провали), то и човек изпада в лошо настроение и любовта му към другите и към света изобщо помръква. Поне за известно време .Сигурно тази чакра се запушва. Докато другата Любов, би трябвало да е постоянна, независеща от нищо, изпълнена с мъдрост. За Дънов...четох тука някъде из цитатите. .....Един слушател на неговите лекции имал съмнения и несъгласия с Учението, мислел си, че Дънов е лъжец и измамник....и изведнъж усетил как някаква сила го хваща и го изхвърля навън от залата, като му казва "твоето място не е тук". Питам се, това също ли е проява на Любовта, и ако е така какво е обяснението за тази случка. Ако Дънов наистина е владеел Любовта, вместо да изхвърля човека от залата, не би ли следвало да поговори с него, да му покаже, че греши, да отвърне на съмненията му с любов и с разбиране. А вместо това той бива изхвърлен без обяснения. Тука нещо не разбирам.

Александър Белов и Майкъл Кремо ("Човешката деволюция" и "Забранената археология") застъпват тезата, че човек е живял по земята преди стотици милиони години, като прилагат и доказателства за това, веществени, археологически. Те оспорват теорията на Дарвин, не само за произхода на човека, но и за неговата възраст. Според тях не човек е произлязъл от маймуните, а обратното, маймуните са деволюирали човеци. Ето част от предговора на книгата на Ал. Белов "Човекът по стълбата надолу"

И аз тва викам. Нали темата е истината в човешките взаимоотношения Само да допълня, колкото хора по света, толкова истини. Дори за нас самите в един момент едно е истина , в друг момент друго става истина, а отхвърляме предишното. Ние сами нямаме една и постоянна истина, какво остава да оспорваме истините на другите

Вие тука за коя любов говорите? За любовта към човек, или за някаква всеобща Любов, както я наричате състояние на духа или нещо подобно беше. Щото двете любови за мене са различни . И искам да ви питам, мислите ли, че човек може да има Любов към хората и природата като цяло, без да е влюбен конкретно в някой човек. И не ви ли се струва, че ако сме влюбени в човек, то тази любов ни изпълва и завладява и не ни остава време и място за другата. Защото започваме да мислим много целенасочено само за един конкретен човек. Или да го кажа по-разбрано, любовта към човека малко измества другата на по-заден план. Дънов е притежавал Любовта с главната буква, но дали е обичал жена? Не мисля

Но Оля и Бориславил, аз също застъпвам тезата, че истинската любов към човек, идва само веднъж, а всички други влюбвания са само нейно бледо копие. Писах го това точно вчера, само, че беше в друга тема. И не проумявам как от моя пост сте си извадили такова заключение. Аз разсъждавах съвсем за друго, за това, че Дънов твърди, че трябва да се женим, само и единствено, когато срещнем истинската си любов. Първо, ние не можем да сме сигурни коя е истинската, можем да го осъзнаем и след време, когато сме имали и други любови. Второ, много често се случва, поради ред външни причини да не можем да се оженим точно за този човек. С мен например така се случи. И с други, които познавам. Е, тогава, след като сме се разминали с истинската си любов, според Дънов, би трябвало вече да не се женим за никой друг.

Не психологът отива при пациента си, а пациентът отива при психолога, защото не може да реши сам проблемите си, и очаква помощ. Може и да е процес, не споря, не съм ходила на психолог или психотерапевт. Само смятам, че добрия психолог не може да излиза извън нерви.

Кое в човешкия живот можем да наречем "вятър", който заставя хората да се блъскат помежду си? След като това са външни движения и не зависят от нас, то кое ги предизвиква и какъв е техния смисъл? Защо в човешкия свят те са силни, могат да бъдат дори бури, а в Божествения са само тихи повявания? Това принципно е много хубаво написано на пръв поглед. Обаче ако се задълбоча, ще открия някои неясноти. Например. 1. Защо Той приема за вятър в човешките взаимоотношения само крамолите и сплетните. Не може ли да допусне, че вятърът може да носи и положителни емоции. В много случаи вятър се получава при един спор, в който се изясняват гледни точки. Нима това е лош вятър. 2. Какво значи, че вятърът идвал отвън? Това не е верно, освен ако няма предвид под "отвън", хора, които не са симпатизанти на Учението. Иначе вятърът идва между хората и се предизвиква от хора. Той самият не пояснява къде е това "отвън", а би трябвало. 3. Това първоначално спокойствие изглежда прекрасно, но то действа приспивно и деградиращо за хората. Хора, живеещи в непрекъснат покой, ще загубят себе си и ще изгубят представа въобще къде се намират. Необходимо е някой от време на време да ги ръчка, за да си спомнят кои са и къде са. Това е подобно като да караш много дълго време само по прав път без завои. Накрая толкова ти доскучава, че заспиваш на волана и излизаш от пътя. Така че аз възприемам това безкрайно спокойствие като едно гладко езеро, в което накрая се удавяш., въпреки, че в него няма бури и вълни. Ако има някакъв покой в Божественото царство, то той тук в Земното царство не е необходим. За да живеят хората, за да се развиват, трябва да има и вятър, който да ги раздвижва от време на време , да ги кара да мислят, да разсъждават, да анализират, а не само да повтарят като папагали "ау, колко ни е хубаво"

йййееее, супер сладко е, мерси

И аз тва викам. Как може да сте толкова заблудени и да разсъждавате така. Учителят бил дал урок на учениците си...на по-високо ниво. Да бе, да. Голям урок им дал. Урока на смирението, на потъпкването на мисълта, на робството, на робската психика. Всяко едно учение, независимо какво е, ограничава хората, защото ги кара да мислят праволинейно, според неговите догматични разбирания......които не е задължително да са непременно верни.

Напротив, и те имат нужда от вода! Още един към групата на неразбралите ме

Aз си мисля, че истинската Любов е състояние на духа, а не едно конкретно изживяване. П.П. Това обаче май не се включва в средностатистическите разбирания за любовта. Да, права си. Аз имах предвид любовта към конкретен човек, мъж в случая, щото аз съм жена. Не знам защо, обаче винаги съм имала усещането, че Любовта по принцип като състояния на духа и любовта към мъж, са две различни изживявания. Вероятно второто не е правилно да се нарича любов, или първото трябва да се нарича по друг начин..не се сещам какъв. Така се получава объркване и смесване на двата вида любов.

Аз харесвам всички цветя, дори и плевелите. Най-вече тях. Защото оцеляват и нямат нужда някой да се грижи за тях, за да живеят

Да, това несъмнено е така. Чудя се, след като ученикът мисли по този начин, какво прави още при този Учител. Не изпада ли той в тотално противоречие със себе си? Той не е съгласен с Учителя си в тази ситуация, но не спори с него, а се съгласява мълчаливо. По този начин върви срещу себе си. Няма начин да няма и други подобни ситуации. И вероятно навсякъде му се налага да мълчи? Защо? Защо не се освободи? Аз за ко не прескачам оградата, която беше издигната в съня ми. Защото ще тръгна срещу себе си. Има неща, с които се съгласявам в това Учение, но има и неща, които ме смущават. И минавайки през оградата, аз ще трябва да мълча и да кимам примирено с глава, точно като този ученик. Още по-лошо, ще бъда заставена да мисля само в една посока. Не, мерси

Един добър психолог, особено с опит и голям стаж, един психолог по призвание, би трябвало да може да гледа в душата на човека зад думите, обноските и маниера му на поведение/писане. Защото често поведението ни е изменчиво, понякога пишем ясно, понякога не толкова.....но същността на човека си остава една и съща.

Силвия, за втори път в този форум някой ми казва, че в мен имало, порив и хъс, искрица и подобни. Може така да изглежда за някой отстрани, за мене не така, за мене това е начина ми на живот: "да бъда". Други пък виждат в мен не искрица живот, а самонадеяност и самозаблуждаване. Като се появя някъде сред непознати и си отворя устата, веднага хората се разделят на два лагера, "за" и "против". А най-лошото е, че аз се оказвам в центъра и трябва да се обяснявам като ученик и на двата лагера. Незнам как се получава, аз по принцип не съм конфликтен човек. Поне така се възприемам, защото дори и когато говоря по-грубо на някой, аз не го мразя. Но явно острани хората възприемат грубите и острите думи като признак за скандали. А то не е така, просто аз съм себе си, когато се ядосвам, се ядосвам, в следващия момент ми минава и започвам да говоря съвсем нормално, а оня отсреща се чуди...какво се е случило. Еми какво, нищо особено, казала съм си мнението по въпроса и минавам нататък. Вие тука говорихте за мекота в отношенията, вероятно ми липсва, или пък може да се разсъждава, че мекотата ми понякога е груба, но все пак е мекота. Незнам По въпроса "това ли е моята обич?" Да, това е...Когато обичам някой...или да го кажем в общия случай...По принцип съм благоразположена към хората, нямам злоба, дори и към тези, които не ме харесват, това си е тяхно право. Аз горе долу го обясних по-напред, обясних и поведението си. То е нещо като отношението ни към децата ни. Ние ги обичаме, но им се караме и сме по-груби с тях, когато не слушат. Това обаче не значи, че сме спряли да ги обичаме.

Ха, аз постъпвам като царя, досега това обяснявах, поне се опитах да обясня в другата тема, май беше "дуел". Само че ако мога да разширя малко тази приказка. Понякога шута не е шут, а още един цар, който няма да си слага короната на задните части, тя ще си му е на главата, където и е мястото, само че той не я усеща. Тогава пък нашия, първия цар пак ще се скрие зад завесата, (метафорично), но няма да се смее. Той ще накара другия цар да разбере, че също има корона.

пратих ти sms, пожелавам ти всичко добро

Нужно ли е да опитвам? В друга тема казах, че не отстъпвам от принципите си и пак имаше хора, които се усъмниха, че се самозаблуждавам. Това е техен проблем, не е мой Да бъдеш и да не отстъпваш от принципите си е едно и също

А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия

Няма начин да стане. Човек трябва да бъде...себе си, дори и всички останали да скочат срещу него. Ще цитирам пак Ръдиард Киплинг :"Ако можеш да повярваш в себе си, когато другите се съмняват в теб, и все пак да не пренебрегваш тяхното съмнение". По-добре от това не знам как да го кажа