mvm

дай ми поне една причина да остана

хехе, много яка снимка. Това сигурно е някой извънземен от друга планета, който е бил пуснат на Марс да си прави някакви изследвания. И сега си чака там на камъка да мине космическия му кораб да си го вземе. Или пък е някой корабокрушенец, пак извънземен, на който му се е рабил кораба в Марс и сега горкия се чуди кой път да хване, за да се прибере у дома.

И още нещо да ти кажа, МАксиме. Дори като си болен от грип, живей така сякаш си здрав. Мен за това не ме ловят грипове, че имало грипна епидемия, голяма работа. Самия факт, че човек започва да се страхува от грипа, нещо, което му насаждат медиите, е грешка. Ако ме хване някой веднъж на 5 години, не се тръшкам за една седмица, не ходя по доктори и не си меря темпрературата. Пия там по някой аспирин и тва е. Въобще не се притеснявам, че се чувствам малко неразположена. Живея си, работя си, все едно ми няма нищо. И на другия ден наистина ми няма нищо. Айде, със здраве и горе главата

Еми кво искаш тогава, спри да мислиш за болести и спри да си мислиш, че си болен, защото не си. Аз за кво не чета здравни вестници и списания и не гледам такива предавания по телевизията. Като почна да чета за някоя болест и откривам всички симптоми в мене. Да, ама не. Това са само внушения. За каквото си мислиш, това ще си навлечеш на главата. Би трябвало да ти е ясно, щом пишеш в този форум. Тогава защо продължаваш да мислиш за болести? И спри да си мериш температурата. Нормално е вечер да се покачи малко, и на мене ми се е случвало, ама не ходя с термометър под мишница. Мисли си, че си здрав, а не че си болен., или си мисли за птичките и трвичките ако щеш, само не за болести.

И като клонират хора ще имат ли душа и дух тези клонинги? Нали духа решавал да се прероди в някое тяло, още преди да е заченато. Дали духовете ще вземат впредвид и клонингите, за да се вселяват в тях

Еми след като смятате ,че някакъв вид живот има навсякъде, дори и в пространството, какъв е смисъла на тази тема и на въпроса й :"има ли живот на Луната"

Така си и мислех

Ама вижте сега? Под живот аз разбирам, живот подобен на нашия, органичен, не някакви духовни или астрални и ментални и етерни форми.

И какво искаш да си промениш в тялото? Мисля, че човек ако не си харесва тялото и иска да го промени, то този човек е толкова далече от духовното...че повече няма накъде. Първо трябва да харесваш себе си, и след това да мислиш за разни там духовни координации ли, или какви бяха. И въобще що за суета? И как можеш да търсиш духовни техники, за да промениш нещо толкова материално като тялото. Духовните техники и упражнения, не са ли за усъвършенстване на всичко друго....ама за тялото...

Ина, не казваш тези хартиени лампи да са направени от тебе? Така ли е, или не съм разбрала.

Дънов е казал :"истината ще ви направи свободни" Много вярно. Какво има толкова да му мислите, коя лъжа е благородна, коя истина да казваме и коя не. Истината е само една, добра, лоша, трудна за понасяне, каквато е, такава. прочетете го пак истината ще ви направи свободни

Ха, интересно ми е какъв трябва да е този жив организъм, че да може да издържи милиардите градуси температура, каквато има на звездите. Освен това звездите не са от твърд материал, а са газообразни.

Не съм сигурна, че само мениджърски опит им липсва на директорите. Имам добра позната, на която мъжа и е дългогодишен директор. Жената разказва, откакто въведоха делегираните бюджети, мъжа ми не спи нощем, съвсем оплешивя от притеснения, както и да ги върти тея пари, не стигат и не стигат до никъде.

Не съм съгласна с делегираните бюджети на училищата. Незнам кой "вишист" ги е измислил, но са тъпи и целта им е да забият родното училище ооще по-надълбоко в земята. Парите сега стигат едва за заплатите на учителите. Дори няма за осигуровките. Училищата започнаха да правят акции за събиране на вторични суровини, с надеждата да съберат някой допълнителен лев. Друг е въпроса, че акциите им се провалят поради несериозно отношение от страна на родители и ученици

Кръщенето пречиствало човека от всички карми, натрупани от предишни животи. Чудя се тогава, след като кръщене се прави от много, много, години, как успяват да се натрупат тези карми. Нали всяко кръщене ги пречиства.? Кръщенето означавало, че приемаме Светия Дух в себе си. Но за да има ефект от кръщенето, то трябвало да се прави от свят човек. Ако попа е пиян, или в по-добрия случай не е пиян, но бърза да претупа вашето кръщене, защото след него има още 2 и една венчавка, то тогава кръщенето вместо да ви помогне, може да ви навреди. Вероятно при такива кръщенета се натрупват карми. Кръщене може и човек сам да си направи, ако отиде на някое свято място, като манастир например и се помоли да влезе Светия Дух в него. И в карйна сметка какво излиза - може да си светец без кръщене, а може и да си по-дявол от дявола с кръщене.

Не, и двете са наличие на разум, само че употребен по различен начин.

O, не е задължително винаги да постъпва правилно. Мисълта ми беше, че резултата от действието се вижда по-късно дали е положителен или отрицателен. И тук ще се опитам да обясня каква е разликата между анализа и съмнението. Ами много е голяма. Анализа не е съмнение, то е нещо друго. Попадаме в дадена ситуация. Налага се да вземем решение, вземаме го, така както ни се струва в момента, че е най-подходящо. Последствията могат да са добри за нас или лоши. Няма голямо значение. Анализиращият е обикновено сигурния в себе си. Той ще разгледа изминалата ситуация от различни ъгли, но безпристрастно, ще отчете грешките, които е допуснал, или пък ще остане доволен от себе си. И в двата случая той просто си разсъждава, без да подлага на съмнение действията си. Един вид "каквото било, било" Докато несигурният в себе си, той ще започне да се съмнява и да се вайка. Защо постъпих така? Ако бях направил другото дали нямаше да е по-добре...и други подобни. ПП. Еми, по-добре от това незнам как да ви го представя, проблем ми е употребата на изразни средства, още от едно време не ми вървеше в писането на съчинения .

Мога ли да използвам темата да попитам за кръщаването. Много ли е задължително , и ако човек не е кръстен, това може ли да доведе до някакви завои в живота му към неблагоприятни посоки. Защото някъде четох, че човек се раждал с предопределен път, който бил най-добрия за него, и чрез кръщаването, той си влизал в пътя. А ако не е кръстен, можело да тръгне по много различни пътища, но всичките били по-неблагоприятни за него, от този първия. Вие като по-компетентни какво ще кажете? Вярно ли е това нещо за пътя, въобще некръщаването може ли да попречи на човека ?

mecholari, ти струва ми се малко измести темата от съмнението към друга плоскост. Да се дразним от някой и да се мъчим ние да се променяме заради него за да имаме спокойствие, ...това въобще не се вписва в моите разбирания. Ако някой ме дразни, аз не се мъча да променям нито него, нито себе си, а решавам въпроса по сталински т.е. "има човек, има проблем, няма човек, няма проблем" Е, не го гърмя с пушка , но ограничавам максимално контактите си с него. Сега да ти кажа и аз на теб по друг начин какво имах предвид. Значи човек който се съмнява в себе си, дали е свършил нещо добре, човек, който се пита "така ли трябваше да постъпя или онака?". Този човек е неуверен и нестабилен, той не може да вземе правилна позиция, въобще той няма позиция. Живее някак случайно, т.е. върши нещата някак си, а после се чуди така ли е трябвало да бъде. Когато човек не се съмнява в себе си, той прави нещо, което в момента му се струва най-правилно и дори и след време не съжалява за решението си и не тъне в догадки. Той е постъпил така, добре или зле се разбира в последствие и човека продължава напред, без да се връща назад и да се съмнява в правотата на постъпките си. Надявам се разбираш. Затова аз казах, че съмняващия се в себе си човек, възприема и всички други хора около себе си със съмнение. И няма как да е другояче, защото той си е такъв колеблив. Както не е сигурен в себе си, още повече не може да бъде сигурен в другите хора. И в някои случаи това съмнение може да вземе такива големи размери, че да се превърне в страх от себе си и от другите.

Ти поставяш интересна страна на въпроса за съмнението. НО Ако човек се съмнява в мотивите за постъпките си..прекалено често или винаги , струва ми се това не е добре. Това е признак на колебливост, неувереност, непознаване на себе си, непознаване на собствените си желания и стремежи..и мисли. Ако човек се съмнява дори и в себе си, как тогава ще погледне на другите неща и хора от живота? Тогава съмнението го обсебва дотолкова, че се превръща в страх.

Вие тука си се радвате на Слънцето. И аз му се радвам, ако не е навън 43 градуса на сянка, като миналото лято. Обаче вероятно знаете, че по-голямата заслуга да получаваме приемлива слънчева светлина не е на самото Слънце, а на магнитното поле около земята. Земята е голяма късметлийка сред другите познати планети, защото само тя има такова магнитно поле, което я защитава от слънчевите бури и ветрове. При една слънчева буря, от атмосферата ни биха се "издухали" голяма част от частиците й ...и какво щяхме да правим ние без атмосфера? Изобщо нямаше да сме тук. Учените все още не могат да си отговорят на въпроса защо другите планети нямат магнитно поле, а ние си имаме и откъде се е взело?

Докато четох тази тема и другата за мобилните телефони се сетих за едно нещо, което четох някъде, ама не помня в коя книга точно. Там се обясняваше, че човек когато спи, поне до 3 метра от него,не трябва да има включени уреди с излъчвания, като хладилници, телевизори, компютри, климатици, дивидита, и всякакви други за които се сетите. Така че поне си слагайте по надалече от леглото и мобилните си телефони, и не заспивайте пред работещ телевизор

хехе, ама че тъп въпрос :"съмнението липса на разум ли е?" Където няма разум, няма и съмнение, така че съмнението е една от изявите на разума. Съмняваме се тогава, когато се сблъскаме с "истина", за която не сме убедени, че е истинска. И водени от нашето съмнение, ние зпочваме да ровим, да търсим , докато намерим истинската истина. Речено е :Разумът е даден человеку за употребление. Някой по-горе каза да търсим под вола теле. Това мисля, че не е съмнение, а прекалено голямо такова, т.е - мнителност. Това вече е друго, и наистина може да подведе човека към неверни разсъждения, защото изходната точка на мнителността е погрешна обикновено, а за околните е дразнещо , така е

Да, и аз като говоря няколко секунди и започвам да чувствам някакви вибрации в главата си, незнам как да ги обясня, обаче е гадно. Като спра да говоря и престават.

поздрав за именниците - цък