adina

Не разбрах това разпределение на картите много добре, но както и да е.... Кралица чаши до Рицар жезли - прилича ми на: първо скача, после мисли. Вихри от емоции и неустановеност. Доста незряла натура в емоционален план.

Хмм, зависи за какво се пита и самият въпрос, не винаги е сексуална карта, Дяволът има много други характеристики и не дотам приятни, а пък и тук не са в близост. Не е задължително Дяволът да носи винаги сексуалност. По принцип неговата фунция е многопластова, а едно от основните послания - зависимост. Тук картите говорят за ясно отношение към теб, Жур. Човекът си е изяснил чувствата към теб, а те определено вибрират в скалата на силни симпатии, които могат да преминат в нещо повече. Обсебването не може да се нарече фатално, но има нещо, което говори за увлечение....... Не мисля, че крои някакви тайни планове, или се опитва да те омотае в неистини. Просто една проекция на чувствата му към теб.

Трябва да търсиш цялостното звучене. Таро ти е отговорило много точно на всеки един от въпросите.. Не се вглеждай само в последната карта, има предистория.... Ще се спра на първата комбинация - 6 пентакли, 5 меча, 6 жезли - тук 5 мечове е отговорът. Тя говори за поражение и загуба. Няма как това да се случи, след като присъства, дори и да не е последна, дава ясен и точен отговор. Предните две 6-ци говорят за силното ти желание и намерение да преодолееш този кризис, , но уви това не се е случило. Погледни и другите комбинации и ще намериш отговор.

Много ми липсват тук малките аркани. И понеже винаги ме обърква наличието само на големи, не съм сигурна дали ще напиша нещо смислено. Всъщност тук отговорът е леко уклончив, но заради наличието на Мага, чиято основна характеристика е планирането. Мисля, че картите са проекция на твоето (вашите) желание да се появи дъгоочакван клиент. За прът в колелото тук не става въпрос. Това си зависи от вас самите.

Здравей, сподели какви са и другите карти. Аз съм фен на тази Кралица....така че ще ми е интересно...

Здравей, трябва да следиш комбинациите. С какви карти се свързва 6 жезли. Картата е много хубава (сама по себе си), но без да споделиш комбинацията, няма кой да ти каже защо нещо не се е сбъднало. Същото се отнася и за 4-ка пентакли, която е много противоположна като послание на 6-ца жезли. Посланията не са еднозначни, особено, когато имат и малко предистория. Така поне мисля аз

Освен, че мисли и знае какво иска. И може и да си го поиска.

Има пречки да се случват каквито и да е чувства тука, да има каквито и да е отношения. Аз не мисля, че има чувства. Нещата или отношенията не са се развили както преди, така и сега не биха могли. Всъщност си мисля, че единият е приключил отдавна с тях, т.е. с другия. Не знам какви са били, но питащия иска те да прерастнат в нещо друго, да има някакво задълбочаване, но като с компромати или нещо подобно, по нечестен начин да се действа. Дори си мисля, че се крои план. Пречката и аз я виждам. Тук питащият е взел решението за раздялата, но въпреки това е любопитен за чувствата на другия. Дали се страхува - не знам. На мен ми прилича на болестотворна зависимост, от която се опитваш да избягаш, но си в капан. Тук отношенията са приключили, и въпреки това има много потиснати желания. Последните две карти говорят за дълбоко нараняване - малко ми прилича на тиха лудост.... За план, не се бях замислила, моля те да обясниш какво имаш предвид!

Ето една комбинаця от мен Какви чувства изпитва П. към А. ? - Справедливост, Асо Пентакли, Дявола. Странно са обърнати картите тук. Според мен, зависимостта е много голяма. Има и отзвук от миналото. Някой някого е осъдил ( може би доста отдавна), но чувствата не са се загубили, желанието продължава да бъде непоносимо. Няма развитие в бъдещето. Няма ново начало. Има плащане за стари грешки. Справедливостта е отговорът тук, поне така мисля. С нея започва и завършва историята...

Няма лоши карти, има кофти комбинации. Кралица чаши ме плаши в дадени ситуации, защото знам, че ще има излизане от петолинието . И в кожата на Кралица жезли не се чувствам добре. Най-много ми импонират Кралици пентакли и мечове - там нещата са други - искаш - получаваш. Теорията за това, че някои карти ни плашат обаче, ме навява на мисълта, че това което отхвърляме, всъщност е част от нас , но в крайна сметка има и логика, в това да преминеш през всичките състояния, за да осмислиш идеята.

Определено са интересна нация, но са някак си прекалено подредени и педантични. Северният тип хора са студени и затворени. Обръщат много силно внимание на малките детайли. Един от любимите ми художници е Франц фон Щук и за други май не се сещам. В живописта са бледи, в архитетурата аскетични, но в литературата, философията и психологията - гении. Безспорен факт. Правя някакъв паралел с модата днес и преди - при тях винаги има много строги линии в дрехата, малко тип military. Липсва изразяването на свободния дух, преобладават тъмните цветове и минимализма. Въпреки че Жил Сандер и Карл Лагерферд са германци и са световни имена, това не е достатъчно да отвори окото на нацията за изисканата мода :)

На Вие с модата звучи по-добре отколкото жертва на модата. Въпреки че е цяло изкуство някой да да изглежда добре днес, модата е начин на живот, тя е огледало на обществото, на възпитанието и чувството за естетика. Като че ли да намерим баланса е най-важното нещо,но за него се изискват и традиции, каквито в България липсват. Да намериш себе си, в нещо, което те откроява от масата, също е изкуство. Но и тук се получават пародии. Харесвам разностилието в жените художници, и изобщо в хората на изкуството и ненавиждам чалгизирането на младото поколение у нас. Първите изразяват артистичността на характера си, вторите са носители на скука и безсилие.Погледнете какви клонирани девойки се движат по улиците - еднакви прически, блузи с множество пайети,чанти с гепардови принтове,лъскави клинове. Еквилибрират на високи токчета (тип игла) и често кълчат глезени по софийските павета, защото май никога никой не им е споменал, че има дрескод, който важи за през деня, за различни събития, официални вечери, барове, и т.н.. . Много ме вълнува този феномен - как така най-просташки изглеждащите в момента жени в България се превърнаха в иконите на младото поколение. Липса на логика, липса на ПР, ограниченост, безхаберие? Всъщност стилът трябва да се възпитава, всичко останало е лош тип плагиатство. Явно повечето от ковящите модата в България, не са чували за Коко Шанел, Миуча, Жаклин Кенеди, Лагерфелд и мн.др.. Не знаят нищо за френския кралски двор и за дългогдишните традиции на нации, водещи в света на модата.Някой ще ме апострофира и ще каже - *бедни сме, не можем да си го позволим. *Това е така и не е така, защото намирането на собствен стил е единственият начин да изглеждаме себе си, и да представяме по уникален начин женствеността си. Който го иска може да го постигне и с малко възможности. Всъщност и висшата мода не е това, което беше. Много от дизайнерите направиха компромис със себе си и в желанието си да забогатеят бързо пуснаха доста разностилни модни линии напоследък. Все пак тук е Европа и сме много облагодетелствани. Ами хилядите, милиони арабски жени, които могат да платят с живота си ( и са плащали) заради това, че искат да покажат красотата си. (и изобщо да изразят себе си като равноправни човешки същества). За това унищожаване на свободата, всъщност много малко хора си дават сметка. Далеч от модата и потънала в традициите е Индия, но пъстротата от цветове създава настроение и човек изпитва удоволствие от тази феерична красота. (Изобщо Изтока умее да създава колорит.) На пук на светската Европа Америка си остава страната на Marlboro и на country стила. Всяка сутрин милиони американци обуват маратонките и слагат дънките, без да обръщат внимание на модните тенденции.( с малки изключения, разбира се) Та всъщност всичко е много индивидуално, и много лично. Ако искаш да те забележат, трябва да знаеш как да го направиш, и това не зависи само от дрехите

Необходимостта от дълбока промяна на човешката природа се изтъква не само като нравствена или религиозна повеля, не само като психологическа потребност, породена от патогенната природа на сегашния ни социален характер, но и като условие за оцеляването на човешкия род. Праведният живот вече не означава само изпълнение на нравствена или религиозна повеля. За пръв път в историята физическото оцеляване на човешкия род зависи от коренната промяна на човешката същност. Подобна промяна е възможна само при условие, че настъпят резки икономически и социални преобразования, които дават на човека възможност, смелост и широта да го стори.(E.Фром) Понеже го е казал много точно и доста отдавна, се спрях на този цитат и в този ред на мисли,питам знае ли някой каква е алтернативата? Логично е свръхзадоволяването да води и до свръхпроизводство. Наскоро гледах *Food* , документален филм за производството на храната в САЩ, и бях потресена от това, което видях. Тази така наречена индустрия може да се оприличи и сравни единствено с индустрия на убийството и смъртта. Ако днес някой се осмелява да покаже каква е истинската картина, и до къде сме стигнали в задоволяването на потребностите си, то другите няколко милиарда живи същества на тази планета са изключително пасивни и не се интересуват. Изпразваме океаните, замърсяваме околната среда, избиваме хиляди животни на ден, в името на задоволството и егоизма.Нима е толкова алчно и гладно това човечество и нима никой не се опитва да направи нещо, за да избегнем онова, което е на път да ни довърши. Това е престъпно бездействие, и всеки, без изключение има вина.Шепа вегетарианци не биха могли да се противостоят с доводите си на 7-8 милиарда канибали.Шепа хора, които да алармират, че се пренаселваме и изчерпваме планетата, не са достатъчни да спрат размножаването в Индия, Китай,Южна Америка и т.н. Шепа учени не са достатъчни да спрат глобалното затопляне.Ние се предоверяваме на официозите и не предприемаме почти нищо ,поверили сме съдбата си и се примиряваме с престъпното бездействие.

*Физиката не може да стои на собствените си нозе; тя се нуждае от опората на една метафизика, колкото и високомерно да се държи спрямо последната. Защото тя обяснява явленията чрез нещо още по-неизвестно от самите тях – чрез природни сили.. .* (Шопенхауер) Хипотези има много, но и зрънце истина също се съдържа.... Доколко трябва да се доверяваме и на философията, психологията, религията също е въпрос от голяма неизвестност, но е факт, че те могат да дообогатят познанията ни за проявата на нещата. В търсенето на истинската ни същност ( дълбоко неосъзната по неведом закон) се изправяме пред хиляди заключени врати, а първообразите се пречупват под натиска на изначално самовлюбен АЗ. Може би опитите ни за реализиране на приемливо битие ни карат бързо да изтласкваме всичко нелогично в несъзнаваното. И затова в малките светове всичко да е предрешено. И всички установени събития да се превръщат в déjà vu . Истинското прозрение е съсредоточено във вътрешната реалност.Но как да го достигнем след като лъжеизявата е толкова силна, че поставя под прага важните истини. Дали желанието да съхраним позитивен образ, ограничава и свива периметъра на съзнанието и разширява до неузнаваемост несъзнаванато? Някъде по пътя нашата раса е изгубила не само интелекта да отсява, но и вярата си. И с целенасочена неразумност затваря образите в каменни кули. Дали само интелекът може да прозре къде е ключът – Слав Богу, имаме сънища, имаме и Таро, който ги познава и използва ще отключи други светове. Невероятно интересна тема!

Мился си за символите като за две половини от едно и също нещо, всяка от които изключва другата, обаче. Или както атомът се разпада на частици, такаи символите се раздробяват и разклоняват, образувайки система от „заплетени двойки” .( интересна идея, да вплетеш квантова физика с Таро, между другото, Ивета!) Може би наистина е така - заплетените двойки поначало дa имат изключително нестабилни състояния. И тук наистина задачата се усложнява. Създаването на стройна система, съхраняваща всички възможни устойчивости и нейните променливи, започва да изглежда направо като непосилна за разплитане задача. Явно не можем да знаем определени неща едновременно,. защото знанието за едно от двете свойства влияе на точността, и не можем да научим нищо за другата. Така и символите,когато са свързани, може би изпълняват действия, противоречащи на нашата интуиция, на нашите възприятия, дори. Или символите не могат да бъдат обяснени с други символи – (сравнението ще колабира под натиска на определения етап на развитие) или са двете страни на една монета, която сама избира на коя страна да бъде обърната. Една символна матрица, която допуска няколко пътя на движение. Хипотетично може източниците да са повече от няколко (ползвам Е. Фром за основа, според който символите биват няколко вида) едните черпят от несъзнаваното и са в сънищата, другите от реалност вече състояла се.( ) Колкото до астрологията –и по-специално наталната, изключително много ме е учудвала достоверността на характеристиките, с които борави.

Нека оставим темата за шизофрениците настрана, за сега не сме от тяхната група Нека бъдат обект на коментар и на изследване на професионалистите. Цветовете са нещо специално в света на изкуствтото - те са най- големият израз на емоциите, носят наслада и удоволствие. Въпреки болестта си Ван Гог е велик. Бош е гениален, Дали също..... В света на чувствата цветовете са израз на най- съкровени желания. В света на сънищата също. Не можем да квалифицираме красотата и положителната емоция като болестотворна. Всичко зависи от това какъв е адреса на посланието, и как ние го преживяваме. Сигурна съм, че има и страшни цветни сънища, аз поне не се сещам цветен сън да е бил лош за мен. Сюжетът е важен, другото е бла-бла

Няма как да стане, ако не обърнем достатъчно внимание на символите, които виждаме по време на сън. При теб нещата са се случили правилно Но когато сме откъснати от несъзнаванато дотолкова, че дори го зачеркваме, източникът на истината се губи. Защото тя се съдържа именно в сънищата и носи винаги верни послания. Много завоалирани и трудни за разпознаване, но винаги разумни и достоверни. Понякога ни предупреждават, друг път съветват, или просто показват изхода от дадена ситуация. Не знам дали повечето от нас са наясно колко години от живота ни минават в сън, но определено са много - това е част от нашия живот - съществена при това. Трябва да бъдем наясно. че в кошчето за болклук, както го нарича Фройд, изтласкваме всичко, което искаме да забравим, и въпреки че го отричаме, то съществува и се връща именно в съня ни под формата на образи и символи. Важно е да разберем, че посланията са важни за всеки от нас. колкото до цветоветв, ето какво казва П.Дако: "Всеки сън е изживяно възприятие- или слухово (чува се говор), или зрително (виждат серазлични неща), или осезателно (човек изпитва усещането, че докосванещо). Доказано е експериментално, чезрителните усещания почти винаги присъстват; слуховите - много no-рядко; и още no-рядко осезателните. Въпросът с цветовете в сънищата емного интересен. Немалко изследвания са провеждани по този повод. Пра­вени саопити с цел да се установи процентът на цветните сънища. Но това не е никаклесно."

Няма как един сън да е избистрен ако сънуващият не е осъзнал поне малко страховете си. С магическа пръчка това не става - иска се усилена работа и правилен мисловен процес ( което пък е твърде субективно от друга страна). Мисля че модерният свят спомага усилено за елианацията, оттук и дълбокото объркване на хората като цяло. Обичам Юнг, но светът е различен днес. Трябват ни нови негови последователи, които да доразвият психоанализата. Условните принципи за проекцията остават, но не всеки би могъл да надникне в себе си без да изпита болка. Изобщо повечето човешки отношения са пречупени през призмата на огромни мрежи от проекции. Дори и коловозите, в които живеем не са нищо друго, освен последици от грешно възпитание, включващо най-вече убедеността в уникалността . Оттам идва и противопоставянето Аз-а срещу целия свят. За да се възстановим от допуснатите грешки ни трябва и солидна дистанция, която да се научим да спазваме, после може и да намерим баланса. А иначе, човек, който сънува красиво, просто живее в хармония със себе си.

Защо се изтезаваш? Изживей любовта си! и тя е преходна, така че няма защо да я унищожаваш с излишни въпроси. Направи я изкуство -))

Любовта е безумна след като отсъства Мъдростта. Загубена е в Аз-а, влюбен нартистично в себе си. Автоматично се случва delete и на двете чувства. Можеш да си живееш в привидност , но няма да намериш вселенския мир. Ако си натъпкан в клетка и всички останали са врагове, няма Мъдрост и няма Любов

Всъщност не е от голямо значение дали сънищата са цветни или черно бели. И въпреки че първите се случват по-рядко, възприятията са най-важни. От съществено значение е и на какви цветове се радваме в ежедневието си - на какъв цвят сме наблегнали в дома си, в офиса си, дори какви дрехи обличаме в ежедневието си. Дали търсим топлина или залагаме на студенина. Всичко това е част от характера ни и от представянето ни в обществото. Едва тогава според мен би трябвало да се вгледаме и в цветовете в сънищата ни и да търсим паралел. Може би това е пътят да стигнем до някакъв отговор за нас самите - кои сме - какво ни липсва. защо сме такива. Синият цвят се води за студен, но нима не е символ на шестата чакра и в християнската религия на Богородица. Той е наситен с много символика, именно затова е важно какви са възприятията ни към този цвят. Какво усещаме, когато го видим в съня си. Нюансите му са толкова разнообразни -от тюркоаз, до небесно светлосин, че е трудно на първи прочит да стигнеш до същността. Относителната истина се крие в нашите усещания. Единствено там

Как тълкува цветовете в сънищата П.Дако : СиньоТо е „студен" или освежаващ цвят -класическият цвят на небето. Напомня ни за морето, за въздуха. Синьото раз­ширявапространството и е цветът на хоризонтите. Както и на духовното. В сънищата синьото е най-често цветът на безкрая. Пог­ледът се зарейвав сините далечини. Синьото е нематери­ален, прозрачен цвят, който се размива вослепително бя­лото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да станесимвол на смъртта (спряхме се на подобни съни­ща). Синьото е недостъпно,понякога ледено като сине­ещите зимни снегове. Бихме могли да се запитаме дали дълбокататъга на средиземноморските народи (въпре­ки външната им словоохотливост) непроизтича от тази нематериалност, в която се стопяват и духът, и тялото;защото, когато небето е съвършено синьо, погледът се губи в нищото и Земятаизглежда сама в безкрайното прос­транство. Няма ги облаците, които да я„закрилят", да я прегръщат, да й придават сигурност. - Все в сънищата синьото може да е символ на философ­скитеистини и на метафизичните изследвания. ЗеленоСъставено, както е известно, от жълто и синьо,зеленото при­тежава многобройни оттенъци. То е цвят на равновесието, напочивката; не случайно масите за билярд, че и заседател­ните маси са покритисъс зелено сукно. Научно е доказано и въздействието на зеленото върху кръвнотоналягане. В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраж­дането след зимата идълготрайността. Търпението, очак­ването и непосредствената надежда (а неметафизичната надежда като синьото). Символ е на майката-кърмилница (като растителност­та),но и на детската и пролетната любов. Зеленото притежава и злотворни свойства. То ецветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води. „Зелено като надеждата"? Несъмнено, когато ецвят на земната и щастлива любов, на радостта от урожая и на благополучието наземеделеца. Но зеленото обагря и из­раждането, лудостта, заплахата; традиционнозелени са очите на Сатаната, на фаталната жена... и на котката. Червено То е огънят, топлината, страстта и любовта.Притежава безброй нюанси - от тъмнокафяво до алено. Червеното е цветът накръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Най-топъл от топлите цветове,то е брутално, крещящо, динамично, дразнещо. Войнстващ цвят, който лесно сеналага, червеното заема привилегировано място в избо­ра на много хора. Особеного обичат децата, както и при­митивните племена. В сънищата червеното символизира главно огъня, енер­гията и страстите- понякога всепоглъщащи. Както и бор­бения, екстровертния дух. Пурпурното ецветът на кралете. Червеното има и обратна страна - кървавочервеното есимвол на насилието, омразата, убийството, клането. Жълто Цвят на слънцето или глината според оттенъка. В сънищата жълтото е преди всичко соларен цвят. Цветът на лъчението,на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто еярко, искря­що и клони към ослепително бяло. Когато изразява Сил­ни чувства, тое в по-топли, не толкова крещящи нюанси, подобно на неподражаемите мазки на ЕлГреко. Бле-дожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога и занелоялност, за предателство. Жълтото е „мъжки" цвят. То „доминира" съссвоето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата итрансцендентното. Впрочем златното има тол­кова нюанси, че не се вмества вграниците на определена символика. Жълтото символизира и края на лятото със сияйнитедни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е пищ­ното изобилие предисмъртта. В музиката ярко жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото - срога. Оранжево То е сърдечният прием; не е толкова натрапчиво каточервеното или жълтото, които се смесват и взаимно се смекчават. Вхералдиката този цвят (цвят на зора) е от­рицателен; означава лицемерие иприкритост. В сънищата оранжевото е очевидно соларно. Символизира топлината насърцето и на приема. Цвят на действието, до­някъде хибриден, дори„хермафродитен". И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой,поне обикновено. Лилаво Това е доста студен цвят. В сънищата лилавоточесто поражда чувство на тъга, на душевно „разкаяние", дори на вътрешентраур. Сим­вол е и на умерената страст (червеното, донякъде укроте­но отсиньото - цвят на здрав разум и духовност). Черно Черното не отразява, а поглъща цветовете. Всънищата то, разбира се, символизира траура, но глав­но мрака инедиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсъзнателното. Като символ на очакването (погълнатите цветове мо­гатда бъдат възстановени) черното съдържа възможнос­ти за надежда. Така то ставазнак за зараждане, за пробу­дено несъзнавано, за примитивен инстинкт, койтоможе да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят на­помня и Сянката, ачовешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда. Бяло Синтез на всички цветове, бялото напомня за луннасвет­лина, както и за ослепителни далечини. в сънищата бялото е символ на чистота инадежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайнихоризонти, в които човек са загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Катоцвят на снега пък символизира радостта, но и самотата и смъртта.

Пламъче, всички ги виждаме, но за съжаление не можем да реагираме. Явно така сме устроени - ние - човешкият род. На такъв тип хора им трябват по двама психотерапевти - да стоят по един от всяка страна и да ги държат за ръката, когато имат поредния уклон. Притеснително е , че историята винаги се повтаря , а примерите от миналото изобилстват от зловещи фигури. Странно е как цели маси от човечеството са увлечени в расизъм и плагиатство и се кланят на лъжата , Живеят и прекарват целия си живот в нея. Грешно е да обвиняваме другите за това, че ги има - просто всеки един от нас носи по-малко вина затова.

Иска ми се да се върна на Умереността отново и да споделя как този аркан има уникалното свойство да сече и да дава еднакво силно. От значение са комбинациите, разбира се, и на коя позиция е, но от особена важност е и друго нещо - това че променя изключително бързо и рязко значението си, в зависимост от това дали е първа или последна карта. Наистина всеки, който се занимава с Таро си има любими карти. Аз обаче съм учудена от поведението на Умереността и за мен това е хамелеонът в Таро. И понеже ме преследва напоследък и се появява все на първа позиция......учудването ми стигна точка, която явно трябва да споделя. ...Имаше периоди, в които съм я виждала само последна и в комбинация с много хубави карти. (Слънцето, Света). Показвала ми е много благоприятни изходи, и ситуациите са се развивали с бързина и винаги в моя полза. Сега я виждам в друга светлина - бавна, мъчителна, студена.

Има два типа притежатели на мания за величие. Едните толкова много са убедени в това, че са различни, че на определен етап от живота си правят чудеса. Катерят се успешно в йерархията, заемат управленски постове ( вижте управляващите и сравнете...) и постигат целите си. Проявяват добри актьорски наклонности и с виртуозност убеждават другите в гениалността си.....та чак и поклонници си намират Другите просто минават бързо на розови хапчета и сами си въздишат пред огледалото.