Светлата

От утре започва един фестивал за филми от близкия изток "Цветята на Корана" Повече инфо ТУК и ТУК Акцентът ще е върху иранското кино. Финала на феста ще е с "Джеляледин Руми – Танцът на любовта" това е сайта на филма а тука може да видите

Забравих ... аз също смятам, че гласуването по темата е напълно безсмислено

Искам само да кажа нещо в защита на великият Набоков - романът "Лолита" е метафора на сблъсъка между Новият свят - Америка и Старата Европа. И в тази връзка - великите произведения са точно тези, които имат послание за хора на различно ниво на духовно развитие. Примери много най-категорични са приказките и митовете (да кажем "Орфей и Евридика" - велика любовна история между мъж и жена или между човека от плът и неговата душа). Apocatastasis, мислиш ли, че някой без твоята духовна нагласа би възприел склуптората на Бернини с този виш духовен смисъл? Все пак хората са различни и се намират на различно ниво по пътя си. И пак в тази връзка не мога да се съглася със Станимир че, Да, така е ама изкуството понякога трябва и да удря по някоя друга плесница. Романите на Достоевски са далеч от определието "ведри", но говоря доста обезпокоителни истини, за които всеки би трябвало да се замисля. Бих могла да дам още примери, но май вече е станало ясно, че съм от по-мързеливите писачи в този форум, за което се извинявам

Искам у дома

Какво според вас е манталитет? Аз лично често чувам оправданието "такъв ми е манталитета!", сякаш това е неизменно качество, което с което сме дамгосани от раждането си. Ако манталитета е характеристика на ума, който бива "програмиран", трениран, обучаван, малтретиран дори, не е ли логично и манталитета също да е толкова променлив или поне податлив на промяна?

Ако не се организирате за този уикенд и оставите за следващия - щв дойда и аз и ще ви донеса италиански сладки

Аз станах вегетарианка по силата на някакъв интуитивен спомен явно, защото когато спрях да ям месо на 15 години, нямах никаква ясна причина за това. Не съм имала отвращение към месото, не съм имала религиозни или здравословни убеждения, дори и "разубеждения" Нашите бяха много притеснени, мислеха че съм в секта и ако не се самоубия ритуално ще ми мине с пубертета, но след десетата година вече загубиха надежда. Не мисля да прояждам месо, поне до следващия ми живот на ескимос , обаче и не рекламирам вегетарианството - това е нещо което всеки трябва да открие сам за себе си. Няма да изпадам в подробности, но за мен промените в здравето ми след спирането на месото са само положителни.

Alien autopsy: Fact or Fiction Това е докуметален филм, който се опитва да докаже автентичността на документален кино филм от 47ма година, на който е показана аутопсия на извънземно.

Хм, не мисля, че въпроса беше зададен по отношение на портала, а изобщо. Или греша? Инъче, аз лично гледам да нямам твърд мироглед, а да го оставям отворен за "ъпдейти". Разбира се имам ценностна основа която крепи тази променлива структура на мирогледа ми и тя е неизменима, но не претендирам, че ще мога да изградя цялостна и непоколебима представя за света в този живот

Гледах много интересен документален филм за свойствата на водата, по-точно филмът защитава тезата, че водата има "памет" и съхранява емоции и събития, които е възприела и съответно предава тези емоции до всичко до което се докосне. напомням, че за теглене от замундата трябва регистрация

Ще ми е драго да си присъединя, за съжаление графика ми е доста непредвидим ,така че ако дойда- дойда, ако не- ще се видим догодина

За три дена съм изпила 1 кафе, което за моите стандарти - 10 кафета минимум за деня, си е едно няма нищо. Не съм усетила чудовищен дискомфорт, е боля ме малко глава ама не знам дали това е от кафето или от това, че съм простинала и ми е схванат врата. Не съм имала трудности със събуждането и май кафето никак не ме ободрява ами просто ми доставя удоволствие. Явно съм пристрастена към удоволствието да си пийнеш кафенце но ще го намалям де, схемата от поста на късметче ми се струва много добра

Има голяма мисъл в поговорката "направи добро па го хвърли в морето". Ние хората трябва да правим добро и то без да се интересуваме дали то дава плодове или в случая с морето - хваща риба . Рисковано е, да, никога не се знае дали другия ще може да се възползва подходящо от добрината, но не е ли по-страшно да пропуснеш възможността? Имам един приятел, който в следствие на травма нещо откачи и стана скитник. От време на време го срещам и му давам по някой лев или му купувам туй онуй, изслушвам го - обикновенно ми говори доста превъзбудено и несвързано за наши общи мечти и често ме пита с един особенно саркастичен тон: "Кажи сега кажи, социализирала ли си се?", което обикновенно значи "Дай някой лев". Разправя също така, че е станал будист и е много щастлив. Аз обикновенно се чувствам много неловко като го срещна, защото никак ама никак не разбирам сегашното му отношение към живота, намирам че е станал страшно агресивен и нервен. Въпреки това, коя съм аз да знам дали това не е по-добре за него. Дали това не е неговият начин да реши някакъв тежък урок? Той ми е правил много добрини и не само на мен, без никаква корист преди години - не е ли било това един вид "капиталовложение" за сегашното му положение? Не говоря за дребните левчета, които аз или други приятели му даваме, а по-скоро за това, че по някакъв начин може би това му напомня (колкото и бегло да е), че той е от значение, и че аз помня че той е добър човек.

Аз никак не се заблуждавам, че кафето ме събужда и ме прави по-бодра, просто ми е вкусно. Добромир, какви точно са симптомите на абстинентна криза това не е ли мноооооого сериозно?

Аз пия страшно много кафе - всяка сутрин ГОЛЯМА еспресо кафеварка без мляко или захар. Много ми е вкусно и никак нямам желание да се лишавам от това удоволствие. Особенно странно ми е обаче че досега не съм имала сърцебиене, нервност или някакви други "лоши" симптоми - пия кафе от дълги години. Например шоколада и какаото (които употребявам малко) както и колата (която пък хич не пия) ми действат много по възбудително, поради което и са ми неприятни. Не знам, сигурно кафето е вредно ама аз не мога да усетя тази вреда за себе си

Ей Диана мерси! Тия дни работих с един французин, доста интересен и явно ще продължим да работим заедно и понататък,а и след 10тина дни заминавам за Италия та ще се оглеждам за още "интересни контакти" Ако можеш ми пиши на ЛС къде си заслужава да прочета малко повече за нумерологията Поздрави!

Хората могат да правят добро! В крайна сметка "добро" и "зло" са човешки категории, ние сме определили, кое е добро и кое е зло. Другото е божественото до което ние се опитваме да стигнем с различни практики или "упражнения" като това да правим добро например или да спазваме 10те божи заповеди ... Този цитат може би по-скоросе отнася до това, че някои хора толкова са свикнали да се вживяват в клишетата,които са възприели, че искат на всяка цена да щамповат всички с тях. За мен да направиш добро на някого е просто да откриеш нещо положително (т.е. достойно за възхищение свръхестествено качество по всяка вероятност с божествен произход) в него и да му помогнеш сам да го види и да повярва в него.

Личната ми година е 3.Това с личния цикъл не го разбирам, защото според това значи, че преди рожденния ми ден, т.е. до ноември,което е почти цялата година аз съм под влиание на числото 8, после до ноември 2009 съм - 9, тогава тази 3ка какво означава? Замислих се, че никога до сега не съм имала по-динамична година с много нови познаства, постоянно сменяне на работата (т.е. започвам нещо свършвам го и започвам друго), случиха ми се страшно много неща и постоянно, дори и в най-дребните неща съм ту в "+" ту в "–".Много смърт и страдание имаше около мен и същевременно много творчески успехи, много раздели и още повече нови запознанства, които много бързо се развиха в успешни сътрудничества. Направо не знам как не загубих баланс, или може би е рано да го казвам

Не си спомням къде се срещнах със следното описание на Рая и Ада: Картина на огромна маса, отрупана с всякакви вкуснотии. Около трапезата са насядали хора, ама ръцете им са вързани така че да не могат да се свиват в лактите - стигат до яденето, но не могат да го вкусят. В картината на Ада цари ужасен гняв и агресия и хората са като гладни зверове, които помитат всичко с нескопосаните си движения в опит да ХРАНАТА. В Рая обаче, там по същия начин са със вързани ръце, всички са щастливи и доволни, защото са намерили просто решение - всеки храни съседа си. Наистина не се сещам за източника, но за мен тази метафора е гениална. Аз лично прекрасно осъзнавам, че върша добро за някого само, защото така аз се чувствам по-добре, ама каква е другата алтернатива - да се притеснявам дали някой друг ще се сети да помогне на човека? Слава Богу в такива критични моменти действа не инстинкта ми за физическо самосъхранение, а инстинкта ми за духовно самосъхранение

За мен този спор е малко безсмислен. Алтруизмът е жертва на собственото благо за сметка на другите, до каква степен всеки може да жертва част от себе си е друг въпрос, за някои саможертвите им на фона на егоистичните постъпки са жалки , други не толкова, но все пак стараем се Инаъче така както е тръгнало ще кажете, че и Христос не е проявил никакъв алтруизъм на кръста ами просто така - да направи впечатление!

изпълва ме тъга когато минало настояще и бъдеще не са в хамония ...

Гледам че в замундата има релийз на "Бен Х". Филмът е доста приятен за едно момче- аутист, който жонглира между виртуалният свят на една компютърна игра и реалността. Сюжета е по действителен случай, който обаче не е завършил така оптимистично, както филма. Повече инфо и снимки ТУК

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Знам, че още не е свършила, но все пак ... .Днес една приятелка след едночасов разговор по телефона заключи: "Егати гадната година!" Тя разбира се има право, като знам какво преживя, но след разговора с нея и аз се замислих (аз по принцип съм скарана с календара) че и за мен 2008 беше доста турбулентна. Въпреки всичко не мога да я нарека "гадна", по-скоро "поучителна" Та как бихте определили 2008 от вашата гледна точка? Правите ли си развносметка в края на всяка година?

За мен до-верието не маркира времето преди да приема да вярвам на един човек, а по-скоро времето в което приемам, че човека на който се доверявам е съизмерим с моята Вяра. Т.е. ако аз вярвам в "доброто", доверявайки се на някого приемам, че той също вярва в "доброто". Разочарованието от неоправданото доверие,за мен е резултат от това, че въпросния човек е "поразклатил" пиедестала на моята Вяра в доброто (придържайки се към предния пример), което няма общо с преодстъпване на права за контрол. Разбира се има хора, които се доверяват на някого заради не толкова благородни, но също толкова силни мотиви. Например ако аз вярвам, че всичко и всички са падвластни на парите, ще се доверявам на хора, които търсят финансова изгода от всичко. Извинявам се за опростенческите примери, но знам дали ясно се изразявам