Светлата

Ден като днешния мен плесва по врата и ми казва: "Видя ли бееее, имало смисъл от това празно мечтаеене" Пожелавам на всички да имат търпението да дочакат истински добрите условия, в които мечтата им би се сбъднала най-ползотворно, а на себе да не оплескам нещата от тук нататък

На мен ми беше изключително приятно с вас За съжаление не можах да кача снимките директно във форума,за това ги метнах ето тук Ако някой много се притеснява за анонимността си, моля за извинение До нови срещи!

аз съм там!

Ани страхотно е това!

Благодаря, а за теб - това благодаря!

Аз и без това мислех да ходя събота и неделя да поснимам малко извън града, така че съм "за"

Поздрав за aorhama това ми е много любимо съвремено парче, изпълнението е на композитора:

Днес се събудих със страхотното чувство за тишина и спокойствие и доста време ми трябваше да се усетя, че то е защото не чувам трамвая и я мине някоя заблудена кола, я не. От две седмици се тръшкам, че като е затворен и разкопан булеварда и "измъкването" от нашия квартал е ужас, ама на - имало си и добрите страни

Празнотата си сърцето ми изпълва със сълзи. Очите ми заместват сълзите с въздишки. А устните ми шепнат: "Не плачи ..." – Не плача ... ... просто ... тъй объркано е всичко!

Ще се опитам да направя анализ на така поставените въпроси от собствената си гледна точка. От въпросът човек може да си направи определени изводи за схващанията на човека, който го е поставил (източника е даден). Струва ми се, че някак си този човек много цени бизнеса и общественото признание. Но в същото време, те не го задоволяват като личност, чувства се много безличен някак си, и затова се занимава и с "духовност". Тези занимания обаче не се споделят масово от обществото, затова те го отдалечават от него. И ето - той съветва да не се прекалява с тях, "всичко с мярка". подобни позиции съществуват и по други въпроси - дали да се яде месо, да речем. Христо Ботев е пример за човек, приел ценностна система от другият полюс - той "силно люби и мрази". Сега го почитаме, но и сега бихме заклеймили човек с поведение като неговото, ако е наш съвременник. Духовността безспорно следва да бъде с приоритет пред всичко останало, ако е истинска. Цената която следва да бъде платена за това не би имало нужда и смисъл да се обсъжда, когато човек е достатъчно наясно със себе си. Духовният човек има един голям "недостатък": той не лъже, стреми се да бъде коректен и честен. Дали това ще пречи на биснеса или ще му помага, зависи много от нивото, на което обществото функционира. В една Англия да речем (сега, или още по-добре през миналия или по-миналия век), коректността и принципността е (била) задължително условие за успешен бизнес. Днес в България да речем, тези качества твърде често водят до икономически загуби - за предприятието или лично за мениджъра, който го ръководи. Но ако човек се остави да бъде направляван сляпо от неговата среда, дали заслужава името си на човек в такъв случай? Струва ми се все пак, че дългосрочно придържането към Истината, което е повеля на всяка духовност, ще доведе и до светски успех във всякакъв смисъл. Само е нужно човек да има търпение...

jul благодаря ти! Сега се замислям, защо точно тази неприятелка сънувах, а не както обикновенно непознат, който възприемам като неприятел и какво от нейните качества свързвам с нещо, което не харесвам в себе си.

някой може ли да ми помогне със тълкуването на следния сън: в една тоалетна седеше и пушеше една моя, да го кажем "не приятелка", когато аз влезнах тя веднага излезе и мястото се разшири и се превърна в зелена стая, в която имаше ковчег - също зелен, на който аз трябваше да стъпя (не знам защо). В стаята имаше и много есенни цветя цветя тип хризантеми. По принцип обичам зеления цвят но никога не съм го сънувала толкова интензизно, а есенните цветя ме натъжават. Напоследък сънувам много странни сънища, не привияни за мен ,ама този съвсем ме обърка ...

благодаря!!! много ме кефи едно изказване на Майлс по повод това как се чувства като легенда: "A legend!? A "legend" is an old man with a cane, I'm alive!!!"

ами по принцип жените говорят повече от мъжете (някъде бях чела, че една жена има нужда да изговори около 7000 думи на ден ), то и за това сигурно приятелството между мъже и жени е трудна работа

тази жена много ме кефи напоследък petra magoni а това е оригинала на парчето много ме развеселява надявам се вас също! поздрави! оф, нещо не ми се получава вмъкването на видео

това е така, но темата е за страха от смъртта - това че знаеш, че Живота е отвъд раждането и смъртта, но все пак ти не го ПОЗНАВАШ не те ли смущава? Не се ли страхуваш, че може да се загубиш в омагьосания кръг на раждането и смъртта и никога да не "влезеш" в истинския живот. логически погледнато ако двама души се стремят към обща цел с наближаването и дистанцията по между им би трябвало да намалява докато не изчезне съвсем?

не разбирам какво искаш да кажеш, особенно последното изречение: по моята логика посоката се дефинира от началната и крайната точка на едно движение

на това случайно попаднах снощи,едва ли може да се каже по-добре: 22 школна лекция от Учителя, 19 март 1924г., София

Познавам трима души, които са преживели клинична смърт. И тримата се промениха, но не бих казала, че непременно към по-добро. Единият, изключително талантлив актьор, бе прегазен от камион и след 10дневна кома и доста време в гипс се възтанови напъло физически, но буквално "превъртя". Другият - музикант на около 30 години преживя инфаркт и след като се "завърна" стана свръх материален, дори физически се промени. Вуйна ми, която бе в клинична смърт подари сърдечна операция в момента понася свръх тежки събътия със спокойствие, което едва ли би могла да прояви преди. Тя не се усеща като променена, но говори със невероятно страхопочитание за "бялата светлина" ... И тримата са ми говорили за "неописуемо чувство", но не и за радост ... Та не знам дали е страшна смъртта, но със сигурност знам, че "там" след смъртта ни очаква нещо, което е извън нашите възприятия. И може би е по-добре да го разберем чак "като опре ножа до кокала" Това ми напомня за първия път когато летях с парапланер - инструктора чак в момента в, който сложихме крилото започна да ми дава кратки и ясни команди. Представям си да ме беше почнал с: "Абе то няма нищо страшно, нищо че в началото ти изглежда все едно скачаш в пропаст и не обръщай внимание на това, че непрекъснато ще ти се драйфа, наслаждавай се на това, че летиш!" ... и ти да видиш аз така "подготвена" за полета как щях да почна с драйфанаето още то лифта И аз си мисля, че не ме е страх от смъртта, че след нея ще си ида у дома, обаче това е само така на думи, знам ли какво ще стане аз като видя "бялата светлина" ...

Интересна тема, ама все пак мисля че аватарите по-скоро отразяват вкуса на човека, а не толкова черти от характера му. Например моя аватар е обложката на един от любимите ми албуми на Колтрейн и общо взето аз все аватари свързани с джаза си слагам, така да се каже джаза ме вдъхновява

Добър ден, Желязо има в изобилие в някои продукти, като например зелените растения (спанак и т.н.) и особено в кърито. По принцип при вегетарианците приемът на желязо е по-голям проблем от приемът на протеини (в крайна сметка, всичко има някакво количество протеини в него), но ако човек знае кои храни да използва, това не би трябвало да е проблем. Ако човек често консумира къри, например, не би трябвало той да има голям проблем с това. Ето и списък от други храни, съдържащи желязо: (най-горе са невегетарианските, а по-долу растителните; сайтът споменава, че консумацията на желязо от първите е по-лесна, но по принцип не смятам, че това е проблем при вегетарианското хранене; въпросът вероятно опира и до там, че човек все още не е еволюирал до там да извлича по-пълноценно енергията от храната си или от други източници) http://www.bchealthguide.org/healthfiles/hfile68d.stm Поздрави, Ф. Сигурно много тъп въпрос ще задам ама кърито не е ли смес от подправки? Инъче този списък леко ме притесни, защото аз не ям почти нищо от храните посочени в него

Все пак реална ли е опасноста от анемия поради липса на желязо при вегетарианците? Аз лично нямам никакви оплаквания, но напоследък много ме плашат с това,че понеже склерата на очите ми е видимо синя, това било признак за остра липса на желязо.

Това ме накара да се замисля... Защо самоубийството е толкова характерно за този и за миналия век? Ами не е ли това по някакъв начин уравновесяване на този масов култ към тялото? Администраторска бележка: След кратко обсъждане с администраторския екип, решихме, че теми свързани с убийство и самоубийство не са походящи и няма да бъдат разрешавани в този сайт.

Най-любимият ми документален филм от известно време е "Touch the sound". Кратко описание: Още като ученичка Евелин Глейни разбира, че прогресивно оглушава. По това време тя свири на пиано, но вместо да изостави музиката тя се насочва към ударните инструменти и развива способността да усеща звуците чрез тялото си. В момента тя активно концертира, преподава музика на глухи деца Това е официалния сайт на филма http://www.touch-the-sound.com/ мисля, че по чуждестранните тракери го има, но аз също мога да го кача някъде, проблема е че не мога да сийдвам дълго. Филмът определено си заслужава!

добре казано!