Светлата

Когато преди 3 години хедех на курс по Паневритмия в началото идваше едно момиче, което много трудно се координираше и беше много необщително. Не знам какво му беше заболяването ама едвам първите 10 упражнения изкарваше, излизаше от кръга често и много скоро се отказа. Преподавателката ни каза, че и друг път е опитвала да играе. Онзи ден в кръга на Кулата ми направи впечатление, че пред мен някой играе доста "нестройно" и неестествено си криви тялото. Като свърши паневритмията видях, че това е същото момиче. Доста беше напреднала и си игра през цялата Паневритмия. Стана ми много приятно, че някой може така да постоянства!

Да поясня - аз не се занимавам с наука. Аз съм прост технически сътрудник и работя не заради БАН, а защото вярвам, че някой един ден би се ползвал от това което върша. Уважавам хората, които работят в БАН и от тези които познавам повечето наистина работят. Разбира се,че има и такива, които само отчитат дейност, но пък къде ги няма! Реформи в БАН са правени през годините, къде успешни къде не, но факт е, че това е една много тромава структура, която има нужда от радикални промени. Не от срив обаче. Има институти , които трябва да бъдат закрити или обединени, защото се дублират, но като цяло БАН няма алтернатива в България и не може да се закрие без това да нанесе страхотен удар върху науката. Има логика в това институтите да минат към университетите, но това определено трябва да стане плавно, а не с такъв размах, защото самите университети нямат подходящ ресурс да поемат такава миграция. И не на последно място смятам, че е много подло тази "реформа" да се поднася по толкова обиден начин, да се наричат хората в Българска академия на науките - "феотдални старчета" и какволи още не! Все пак това да Българските професори и учени, каквито и да са, са нашата интелигенция. Много по-естествено щеше да стане всичко ако "реформата" беше представена по по- достоен за тях начин. А сега какво стане - едните плюят и другите плюят, едните се запъват като магаре на мост, ама и другите не отстъпват и шанс за диалог - нулев. Просто грозна картинка!

Аз работя в БАН и определено сьм доволна от себе си. Разбира се никак не разчитам БАН да ме храни, но и смятам че има неша които си заслужава човек да прави и само заради идеята. Доволна ли сьм от това как функционира БАН - категорично НЕ! Даже напоследьк доста ми дойидоха в повече абсурдите. Дали мисля, че трябва реформа в БАН - 100% - ДА. Но не е вьзможно изведньж секциите на БАН да се прехвьрлят кьм университетите, това е просто нелепица, резултаьт от която ще е срив в науката. Нямам нищо против някои от институтите да се закрият, дори смятам че има нужда, но начина не е нужно да е така обиден. Има хора, които си вьршат работата според условията в които са поставени и повечето институти кандидатстват по различни проекти и се финансират допьлнително, така че е невежество да се говори, че това е институция, която само "смуче" от дьржавата. Няма друга дьржава, която така радикално да руши всичко. Просто нямам думи, колко сме не-гьвкави и не-адаптивни.

Лошото е, че певците обикновенно са с голямо его и чуват само "любовни похвали"

Приятели, ето 2 клипчета от благотворителния концерт за събиране на средства за Новия братски център и Детска школа по изкуствата, който се състоя на 16.04. 2010г., в клуба на Архитектите, София

Ами, Божидаре, може би, защото и в двата филма участва един и същ актьор

Ани, това ми звучи доста странно Все още няма фейсконтрол на Паневритмията, макра че на много хора би им се искало да има. Напоследък в кръга на Тв кулата в София виждам доста начинаещи, има и деца и определено не всички са в бяло. Рядко има хора, които правят забележки особенно на новите, макар, че има хора, които си умират да поучават (ама то навсякъде има такива). Лично мен ако някой ме попита дали без да е ходил на курс може да се включи в кръга, отговарям , че може и никой няма да го върне, но той няма да се чувства така комфортно както ако си е направил труда поне нещо да научи за упражненията.

Приятели, Асоциация на родителите ни кани на представяне на Паневритмия на празника "Децата и природата" утре от 11ч. в Южния парк в София. Заповядайте!

Klaudia, напълно съм съгласна с теб ! Наскоро си зададох този въпрос след поредното търчене подир автобуса, защото изтървах единия, тичах до другата спирка да хвана друг - и него изтървах и вече примирявайки се с мисълта, че ще закъснея за Паневритмия, се замислих ако някой ме гледа как всяка сутрин се набирам по баира след 120-ската (щото цепим секундата до последно) надали ще му хрумне, че бързам да се мушна да пея и танцувам в гората, ама - на, някак постен ми е денят без Паневритмия!

Да събитието мина изключително приятно и в една особенно задушевна атмосфера ... макар и в коридора на Народната Библиотека . Приятно впечатление ми направи, че авторитетните учени се изказаха с невероятен респект и мога да добавя - смирение за Учителя и за Бялото Братство. Както се казва ледовете се разчупват Очаквайте скоро и видео от представянето!

Аз винаги си припявам много тихичко, а най-приятно ми е да си пея наум. За съжаление напоследък все по често ми се налага да пея с всички сили за да запазя концентрация, защото все има някакъв проблем с музикантите или с някой много фалшиво пеещ наоколо. Например днес свиреше един цигилар, който откровенно си свиреше други мелодии, а на места тотално извън ритъм като прибавяше или пропускаше цели тактове и хората страшно се объркваха. На няклко пъти аз аха да напусна кръга и дори доста се замислям дали утре да не пропусна. Аз като си пея не се обърквам колкото и фалшиво да ми свирят, но си е страхотно усилие да се стараеш и да играеш и да пееш добре. Обаче един положителен пример с пеенето ми се случи преди няколко седмици. Беше събота, а в този ден в София има най-много хора. За съжаление обаче нямаше музиканти освен вечното присъствие Леля Ани,която едва седи на крака пък за свиренето да не говорим и още една жена, която явно беше твърде начинаеща. Та започва Паневритмията и музиката е ужасяващо фалшива, ама чак губиш мелодията, хората разбира се почнаха да пеят за да не се объркат, а леля Ани вика: "А така по-силно пейте, да ни помагате". И хората започнаха да се стараят, а бяха и доста, и постепенно хармонията си дойде, та завършихме със страхотен дух.