Велина Василева

Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. ВЪТРЕШНО, в себе си. Казвам: като дойдем до самия Живот, ние трябва да разбираме ВЪТРЕШНАТА му СТРАНА. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние, за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. [Но] ние, сме се спрели пред отрицателната посока, в живота. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш грешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение, с човека. Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не: Божественото е един импулс, който се проявява, във всички моменти, в живота ми, при каквото положение и да се намирам. Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на Великия Божествен Дух. Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася Разумния Живот, в тях и тази Разумност ги прави добри. Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Всеки от вас, трябва да работи за своето подигане. Съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Ти, като човек, не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш; пак ще мислиш. Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият [тайно;] вътре, в къщи. Някой религиозен човек, след като набие жена си, на общо основание, после ще ѝ каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш; няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Хората имат две противоположни величини. Всяко число има свое отражение; всяко число има своя проекция. Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят“; в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. С ангелите, ние сме свързани, по Закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена [която сега се създава]. От изобилието на своята разумност, те изпращат към Земята. Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумност. У нас, под думата „дух“ се разбира друго нещо. Над тази разумност, седи Закона на Любовта. Значи връзката между Бога и нас – е Любовта. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ [Настроението е среда на личностите (на низшите астрални души); разумността е среда на Ангелите (на Висшите Божествени Души); Любовта е среда на Бога; т.е. на Духа, защото Бог е Дух, а Духът е Неделим.] ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Според мене, настроението, това е една среда [на животните]; разумността, това е друга среда [на Ангелите]; Любовта, това е трета среда [на Бога; на Боговете]. Значи тия три среди ни свързват, с три велики свята [материален, Духовен и Божествен]. За да може човек да разбира дълбоките замисли на Живата Природа, трябва да е свързан с тези три Велики Свята. Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще. Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава. Казваш: е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. Добре, като умреш, къде ще отидеш? Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш. Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата която е във въздухообразно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? – Не, от действието на студа, тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промяната, която става с нея в пространството, тя се превръща във вода. Някои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не е така. Там стават големи атмосферни промени. Горе, в пространството, има големи електрически и магнетически бури. Тия именно бури са, които движат нашата Земя. Те могат да завлекат всеки едного. – Само Любовта може да ни даде един малък отенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога. Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено. По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим, Онзи, който я създал. За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят. Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная. Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творци на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение [от Невидимия Свят]. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение, на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски, или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението [защото то е написано по вдъхновение от Невидимия Свят и смисълът му остава скрит, за нас, ако ние не знаем Божествения Език]. И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповядва на слънцето да грее, Той е заповядал и на нас да дойдем на Земята. Той е заповядал да имаме тела; Той е заповядал да имаме глави; Той е заповядал да имаме дробове; Той е заповядал да имаме стомаси; Той е заповядал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко. Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. Щом Бог е заповядал за всичко това, в какво седи тази заповед? – Разумна е тази заповед! Ако слънцето изгрява, за себе си ли изгрева? Не, слънцето изгрява за нас. То е слуга на Господа. Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгряваш на земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички мои твари, на всички мои деца“. Вие питате: тъй ли е това нещо? Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи. Някои от вас ще кажат: защо светът е така лошо нареден? Бог, Който създаде света, е много умен, но ние, които бяхме първите кираджии на този свят, сме [тези невежи и глупави хора]; ние развалихме всичко, и днес търсим виновника на тези повреди, извън нас. [Кираджия: човек, който в миналото е превозвал товари, или хора, със своя каруца.] Казваме: защо Господ създаде така глупаво света? – Майките и бащите развалиха тия форми, които Бог създаде, за да живеят в тях Разумните Души. Съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил. Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не. Има един начин, по който можем да се ползуваме от Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голямо слънцето, но е важно да се ползувам от неговата енергия. Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в първата, във втората или в третата епоха при създаването на света? Всеки ден, това е една епоха, а вие знаете, че Бог направил слънцето едва в четвъртия ден. Някои учени казват, че в това време около земята имало такава голяма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10,000 км. в час и успели да размахнат тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето. Това време религиозните хора наричат „денят на създаване слънцето“. То било четвъртия ден при създаване космоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръв път на земята. Значи, благодарение на тези големи бури [алюзия за страданията, на Земята] се явило слънцето. Но сега, да не дава Господ да се явят такива големи бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме из въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети из въздуха. Голяма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на земята. Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации [алюзия за страданията, на личността], докато в четвъртия ден в него изгрее слънцето. Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате: животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее! Казва се в Писанието:„ Той заповяда на слънцето да грее и на добрите, и на злите.“ Мислите ли, че днешните мъчнотии, които съществуват в света, са произволни? Ние казваме: Защо хората са толкова жестоки? Аз казвам: защо майките са толкова жестоки? Желанието на хората да се размножават, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото размножаване, във физическото създаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде подтик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек. Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият вътре, в къщи. Някой религиозен човек след като набие жена си на общо основание, после ще и каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога. После, ще намери някой стих от Писанието, ще каже: жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Тъй казва Господ! Някъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това са аргументи, доказателства, но физически. Казвам: дето мъжът е силен, той налага, той цитира стихове; дето жената е силна, тя налага, тя цитира стихове. Какво се разрешава по този начин? – Нищо. Писанието казва: „Бог заповядва на слънцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.“ Под това слънце се разбира разумния живот, в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите, и за злите хора. Ако това слънце не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие. И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния. Има различни състояния, и ние трябва да знаем, постоянни ли са тия наши състояния, или преходни. Представете си, че имате едно преходно състояние, като това на леда. Какво ще донесе това ви състояние? Някой казва: сърцето ми е студено. Какво ти трябва? – Топлина. След като се стоплиш, казваш: изгори ме тази любов. Как! Любовта те изгори! Любовта никога не гори. Любовта е най-великата, най-разумната сила в човека, и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на Духа. Любовта, според моите схващания, най-първо е достояние на великите Учители; после е достояние на великите адепти, на великите ученици на великите верующи, на великите оглашени и най-после на всички съвременни хора. Но тази любов, едва като сянка засяга съвременните хора. Някой казва: ти знаеш ли, как ми е пълно сърцето с любов! Ох, умирам за тебе! Готов съм да се жертвувам за тебе. И пише на приятеля си: всичко съм готов да направя за тебе! След две години пак му пише: Повече да не стъпваш в къщата ми! Питам: как е възможно човек да се измени толкова много? Как е възможно да се обърне толкова много сърцето му? Златото желязо може ли да стане? Желязото злато може ли да стане? Водата лед може ли да стане? – Може, но при известни условия. Кога? – Ако водата е на северния полюс, може да стане на лед; ако водата е на екватора, на лед не може да стане. Питам: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е в котела и отдолу пещта я нагрява. „Може“ и „не може“ да стане нещо, това зависи от условията. Можем ли да бъдем разумни? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с ангелите. Можем ли да имаме настроения? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с животните. Можем ли да любим? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с Бога. Само тъй ние можем да разберем единичността и множеството. В света има два велики процеси, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес“. Туй, което мислят Великите, напредналите Същества, в Природата – Боговете, Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите – всичката енергия на тяхната Мисъл се разпределя из целия Космос, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия Същества, в тебе. Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм във връзка с тия Висши Същества. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши Същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото Съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено… Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено! Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка. И най-великите грешници са свързани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? – То е, защото някой път човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най-после, като се умори, казва: къде вървя аз? – И пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога, и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци. Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво е казал Петко, Драган, какво казал този-онзи философ. Не, онова, което аз нося в своята Душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене. Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на Великото Божие Царство. Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена Душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете. Слънцето носи живот на хората, но не може да ги направи добри. Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася разумния живот в тях, и тази разумност ги прави добри. Често изобилието на слънцето ражда всички спорове в света. И действително, слънцето е виновно за много работи. Ако нямаше слънцето в света, хората щяха да бъдат в къщите си, нямаше да стават никакви убийства. Какви убийства щяха да стават в света без слънчевата светлина и топлина? Стои човекът в къщата си, свил си ръцете на юмрук, замръзнал цял не може нищо да хване. И най-големият юнак да е, ще седи в къщи, ще свие ръцете си, не ще може да управлява никакъв револвер. А като изгрее слънцето, всички се раздвижат, стоплят се, захвърчат онези ми ти куршуми, гранати, всички се бият, чува се: бум-бум! „И заповяда Господ на слънцето да изгрява и за добрите, и за злите“. Казва Господ на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се бият, да дойде умът в главата им, защо те не разбират смисъла на живота“. Казвам: като дойдем до самия живот, ние трябва да разбираме вътрешната му страна. Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Представете си, че сте слуга при един господар, условен сте при него за три години. След три години този господар ще ви предаде сметката и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! И действително, вие сте вързани тук, на Земята, само за известно време. След три години господарят на Земята ще ви повика и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! Той ще ви предаде сметката, вие ще си купите билет и ще се върнете. Къде ще се върнете? На онзи свят. И Христос, когато беше на Земята, казваше на учениците си: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Та, всичкият спор, който сега съществува в света, е чисто духовен. Ние, съвременните културни хора, трябва да разберем онези велики Божии закони, които работят в умовете ни. Защо трябва да ги разберем? – Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия. Много добре, нека имаме религия, но тази религия да бъде религия на Любовта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бъдат училища на Мъдростта! Искаме да имаме обществен строй, искаме да имаме закони. Нека имаме обществен строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда! Този въпрос майките ще го разрешат. Кои майки? – Бъдещите майки, а не сегашните. [Учителя: „Душата е майка ви, вашият Дух това е баща ви, а тялото – това сте вие. Вие сте чеда на вашата Душа. Това е Христовото учение.“ ☆ „Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Отричането на Душата показва нейното съществуване. Вярвай в Душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш Душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.“] Често ни запитват: вие какво проповядвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладяват птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладяват всички нисши елементи, в себе си. Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие. Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали, но когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас – препращаме назад, в почвата, ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите, от нас, братя. Сега, всеки от вас иска да живее между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от Ангелите, аз не зная. Следната фаза, в която ще минем, е фазата на Ангелите. Щом влезем в тази фаза, сегашните груби тела, които имаме, ще се изменят органически. Те ще бъдат създадени от една по-фина материя. Как ще се създаде тази по-фина материя? – Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго, освен един метод, чрез който с молитви, със съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови. Това нещо не може да дойде, само по себе си. Тези хора, които в миналото се молили, които живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени хора, които са работили усилено с мисълта си, са помагали, както на себе си, така и на цялото човечество, именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвършенствуване. Та, всеки от вас трябва да работи за своето подигане. Не е въпросът, в какво вярват другите хора. Някой път вие казвате: еди кой си човек не вярва. Не, във всички хора има един вътрешен стремеж, само че – едни хора вярват във видими неща. – Други са дошли на по-висока степен на развитие, и те вярват в неща, които са видими, но вярват и в неща които умът може да постигне. –Трети вид хора вярват във всичко това, но вярват и в самата Любов. Някои хора казват: аз в Любовта не вярвам. Това са хората, достигнали до положение да вярват във видимото, да вярват в това, което умът може да постигне, но не вярват само в Любовта. Щом ние заговорим за Любовта, те казват: какво се говори там за любов, каква е тази любов? – Те разбират любовта на взимания и давания. Любовта е най-високото състояние, което може да се намери, в човека. Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага. Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовта дойде у тебе само за един ден, всеки ще бъде готов да гарантира за тебе и с един, и с милион лева. С такова доверие би се ползувал ти, пред всеки едного! Чудно ли е това? Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовта? – Любовта е. Онова, което ни свърза не е ли разумността? – Разумността е. Когато чувствуваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него. И всички ние трябва да се научим на това изкуство, да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим Душите си, за да може туй Божествено Слънце да изгрее, в нас. Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек. Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на Ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят. Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето. Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение, за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! Че Господ не търпи само вас! От вашата земя, по-надолу, има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“! Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества [а те са "лоши", за да бъдат в равновесие с други Същества, които са "добри", обаче, казва Учителя: „В Божествения свят има само Любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до Ангелския свят. Злото е само на Земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в Ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада, като си добър, ще бъдеш в рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се, там има само Любов. Ние, хората на Земята, ще се раждаме и умираме. Ако сме в Ангелския свят, ще бъдем или в рая, или в ада.“]. Но, има нещо, на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми“! Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват: много е търпелив Господ! „Защо Господ заповядва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите.“ Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но така не се напуща той. Ти като имаш да даваш, бягаш от град в град, но кредиторът ти не те напуща, върви след тебе, търси те. Не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от тебе, търси те, обича те той. Ти заминаваш за един град, той подире ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: сега можеш да отидеш, където искаш. Питам: ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо правят това? – Имат да взимат от нас. Пък когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? – Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно. Едните казват: вие ни дължите, и трябва да ни се изплатите. Другите казват: ние ви дължим, и трябва да ви се изплатим. По същия закон и вие трябва да гледате да се изплатите. Сега някой казва: не ми се живее. Че от тебе ли зависи да живееш? „Не ми се работи.“ че от тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи от тебе. Ще работиш и оттатък ще минеш. Я онази млада булка работи ли и се? – Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи. Войникът казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учителят като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи. Свещеникът като помисли за пасомите си – работи. Кой е свободен в този свят? – Всички ние сме вързани, в този свят, [в смисъл – ] роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, дето хората ще работят без пари, от Любов ще работят. Туй ще бъде най-красивото нещо! „И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“. Три слънца трябва да изгреят едновременно! Тези три слънца са изгрели вече в света. И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания. А в света трябва да се внесе вече нещо ново. Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта. Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили. Аз бих желал да се отворят очите ви. Но кога? – Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква, и те полудяват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас. Да допуснем, че пред вас се яви някой Ангел, от Небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че Ангелът го няма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се явил един Ангел, но всички ще ти казват: защо си толкова будала да вярваш в тия работи? Първият ти каже, че не си с всичкия си ум. Вторият потвърди същото, третият – също, и най-после ти се усъмниш. Не, онзи при когото се яви Ангелът, трябва да има сила, вяра в себе си да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: при мене снощи дойде един Ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна един човек във въздуха за краката и да го държа прав като свещ. Ще му кажат: ти не си с ума си. Не съм с ума си ли? Хваща един човек и го дига в въздуха. Сега с ума си ли съм? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу с главата и го пита: сега с ума си ли съм? – С ума си. Този човек казва на другите: голяма сила имаше този господин, но като че не беше с всичкия си ум. После отива при някой учен и му казва: снощи се яви при мене един ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи. Този учен казва: а, този човек не е с ума си. Ангел му се явил! Дават му трудни задачи, започва да ги решава. Този учен казва, не зная, дали му се явил Ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае. Отива най-после при един духовен човек и му казва: снощи ми се яви един Ангел и ми каза, че какъвто болен и да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмняваш ли се? – Съмнявам се. Добре, доведете ми някои болни. Довеждат при него един паралитик, един сляп и на всички помага. Паралитикът излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: дали се явил Ангел на този човек, или не, не зная, обаче той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н. Най-после, правоверните ще кажат: някой дявол е дошъл в него, та всичко може да върши. Ако този дявол може да дига човек във въздуха; ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава где е Божественото, где е мощното у човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви! Аз зная, какво може да прави дяволът. Дяволът знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволът знае да размества умовете на хората, но да решава задачи не знае. Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече. Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на великия Божествен Дух. И всеки човек, който мисли другояче, не е на правата страна. Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото Ангелът му е говорил. Виждаш, че някой дига някого във въздуха, кажи си: вярвам му една трета. Вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш, че този човек решава всички задачи. Кажи си: вярвам му две трети, вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш го, че лекува всякакви болни. Кажи си: вярвам му три трети, вярвам, че му се явил ангелът. Кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е? Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на [нещата; т.е. ] Любовта, която ние разбираме, Разумното Нещо, при всички случаи, остава едно и също. Съберат се някои хора и ми казват: ти [не] си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на Земята, и на Небето, [т.е.] и в корените, и в клонищата [на Дървото на Живота], и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам! Аз казвам: всичко виждам! Те казват: ама ти не си с ума си. Аз казвам: аз съм с ума си, но вашия ум не е събуден, много облаци и мъгли има около него. Трябва да се явят във вас тези бури [каквито са страданията], с бързина на движение около 10 000 км. в час, да разгонят облаците и мъглите, та да се яви това Слънце в Душата ви и да повярвате. Има нещо скрито в дълбочината на Душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас, във вас, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрял! Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много! Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно. Ти се питаш, дали съм с ума си? Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питам се: дали съм с ума си? Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е вярно? – В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото. Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и на Любовта! Всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония! Всеки човек трябва да бъде на местото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още преди да роди децата си, от нея зависи, каква насока в живота ще им даде. От съвременната наука, пред която сме се спрели, зависи, какви плодове ще имаме. Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека. Най-първо трябва да дойде изобилието в света. [Т.е. – най-първо трябва да се разшири съзнанието на човека и от степен "личност" (живееща в среда, в която тя е подвластна на своето настроение, а това е една среда, в която живеят животните) – да се повдигне в по-висшата степен "Божествена Душа" (живееща в среда на Разумност).] То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество. А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи Великата Жива Природа. Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи. Имаш да разрешаваш една задача. Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача, за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях. Господ казва: лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде ["няма да яде"; т.е. нищо няма да чувства и да мисли]. Само така ще поправи живота си. Щом вълкът [в смисъл – личността, която има вълчи характер] в критически момент, прибягва до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева [тревата е символ на смирението]. Туй че днес се храни с месо [месото е символ на лошите мисли, чувства и постъпки], това е една негова слабост. Овцата [в смисъл – личността, която има овчи характер] има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост. Тя разхвърля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве. Във всички животни [в смисъл – във всички личности има характерни черти на някои животни] има по една слабост, но те имат и някои благородни черти. Във вола [в смисъл – личността, която има волски характер] например има една благородна черта. Той по целия ден оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бъдеш търпелив – нищо повече. Ще бъдеш работлив като пчелата. Ще бъдеш постоянен в Идеите си [които са слезли от възвишения Свят] , като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в Земята. Вятърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една Идея [т.е. – Възвишена Идея; а Идеята е оформена мисъл], ще бъдеш като дъба, никой да не може да те отклони. Та, казвам: природата трябва да се изучава, по този начин. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколение, то би се намирало на друг път. Ако майките биха давали такива обяснения на синовете и на дъщерите си и ако учителите биха възпитавали така учениците си, резултатите щяха да бъдат други. Всичко това би дало един нов импулс на човечеството. „И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“ Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си. Отворете и вие кепенците на вашите умове! Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука, нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно тяло, нека бъде най-здравото тяло! Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просветен ум; и трето – една възвишена, благородна Душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество, без никаква разлика. И тъй, ние с Ангелите ще се свържем, чрез разумността, а с Бога ще се свържем, чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом има идеалност, Ангелите са в нас. Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.“ Из: „Той повелява на Слънцето“

Да намериш и да извикаш доброто, във всеки човек, е Истинската Наука, с която можеш да преобразиш живота си. В света има един Велик Закон, който направлява твоя живот. Най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена, в тях самите. У всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. У млади и у стари – трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си. Ние трябва да придобием качествата на Светлината – безкористие и качествата на водата – мекотата. Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата "Дух Святий" разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „В човешкия живот сега стават много пертурбации, вследствие на което днес ни занимават хиляди и хиляди мисли. Някой човек казва: много мисли ме занимават днес. Радвай се, че много мисли те занимават днес. Това са Божествени Мисли, които искат да събудят ума, сърцето и волята ти, за да разбереш , че в света има един Велик Закон, който направлява твоя живот. Христос казва: Той ще ви научи. Кой? Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на Мъдростта води към Истината. Този е пътят, който може да научи съвременните хора. И сега у всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. Всички ние трябва да станем млади [посредством повдигането си на по-висшата (от личност), степен на човешко съзнание, каквато степен е Божествената Душа; понеже младостта е качество на Висшата Душа]. У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си. И най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена в тях самите. Не говоря за знание, което не им е потребно! Знание, което няма приложение е един товар за човека. Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори. Според мене, да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто, в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието. Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата Дух Святий разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота. Засега, за 120 години вие имате два елемента, чрез които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч. В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най- хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път. Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес. Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели, в миниатюр, на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години за да се насити от живота и ще каже: слава Богу, предоволен съм, сега вече свободно мога да си замина от Земята! Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. Ако искате и още 120 години, пак могат да ви се дадат. Тъй щото, можете да живеете 999 години. Пък ако не сте се наситили на живота могат да ви оставят да живеете и 9 999 години. Ако и тогава не сте доволни, могат да ви дадат и 99 999 години, но аз мисля, че като дойдете до милион ще кажете: достатъчно е вече! Защото дотяга на човека да живее на Земята даже и 120 години. Има и други земи, където човек може да живее. Има неща по-красиви от тия на Земята. Въпросът обаче е, че ние сме в това училище, не сме влезли в шестата раса. Та казвам: ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекотата. Аз наричам щедрият човек вода, а човекът, който дава знания на хората наричам светлина. Аз бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и тъй да се образуват тези прекрасни хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето.“ Из: „Саваат - Амон-Ра - 1926 г.“

Благодарете за всичко, което ви се случва, в живота. Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е. Най-хубавите неща, ние ги добиваме чрез страданието. Най-красивата дреха на живота е страданието. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префинване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова Светлина, за едно Висше изявяване на Любовта - за едно ново Откровение на Божествената Мисъл. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Човек е Същество, което има Дух, Душа, ум и сърце. ❇ Духът е Начало, което създава всичко; ❇ Душата урежда всичко; ❇ умът изявява всичко, а ❇ сърцето стопява всичко. Материята се измерва с една мярка, а енергията – с друга. Материята произвежда един род налягане, а енергията – друг. Съвременните учени говорят за атмосферното налягане и казват, че това налягане върху човека се уравновесява с неговото вътрешно напрежение. Ако нямаше вътрешно напрежение, външното налягане би го сплескало. Човек е изложен не само на физически, но и на психически налягания. Злото, например, е външно налягане върху човека, а доброто – вътрешно. Ако нямаше външно налягане, човек би се пръснал; ако нямаше вътрешно напрежение, той би се сплескал. Значи, външното и вътрешно налягане са необходими. Днес на злото и на доброто се гледа като на особен род налягания върху човека. Според някои, злото е сила, която се проявява без закон, а доброто – със закон. Какво лошо има в това, че една сила се проявява без закон, или със закон? Ето, индусите гледат на живота като на зло, независимо от това, дали се проявява със закон, или без закон. Зло и добро са относителни понятия. Когато разбойникът ограбва богатия човек, това наричаме зло. Защо? Защото го лишава от богатството му. Богатият страда, защото разбира цената на богатството. Ако не даваше цена на богатството си, той нямаше да страда. Ако разбойникът върне богатството назад, богатият ще се радва. В този случай злото изчезва. Това показва, че понятията за зло и за добро са относителни и се менят, според разбиранията на хората. Сега ще дам друго определение за злото и за доброто. Ако правиш зло без любов, това е зло; ако правиш добро без любов, и това е зло. Например, ако обереш някой човек и не му върнеш парите, това е зло. Ти си направил зло без любов. Обаче, ако обереш човека и върнеш парите му назад, ти си направил добро. Това е зло, направено с любов. Ако правиш зло с любов, това е добро; и ако правиш добро с любов, това е пак добро. Често хората говорят зле за себе си. Например, някой казва: Не съм способен човек. Защо ми е живот, пълен със страдания? Защо ми е това богатство, като няма кой да ме обича? Защо ми е това знание, като няма къде да го приложа? Защо ми е даден този хубав глас, като няма кой да ме слуша? Онези от вас, които сте дошли на планината, пейте за самата планина, за камъните, за водите. Те са най-добрите слушатели. Започнете да пеете и ще видите, че водите ще се плискат, малките камъчета ще подскачат. Ако вие пеете и сами не се слушате, отвън никой няма да ви слуша. Вие ще бъдете едновременно изпълнител и слушател. Ако вие сами нямате добро мнение за себе си, и хората няма да имат добро мнение за вас. Като имате добро мнение за себе си, ще имате добро мнение и за окръжаващите. Мнозина се мислят за сиромаси и казват, че нямат средства за учители, да ги учат. Те не знаят, че Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре, чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. Бог иска човек да прилага Любовта, както Той я прилага. Бог е толкова снизходителен, че не иска от човека да бъде дълготърпелив, но поне търпелив. Той не иска от човека да бъде вселюбещ, но да бъде поне любещ. Като ученици, от вас се иска разумност, да използвате това, което днес ви се дава. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, колкото да са малки, използвайте ги, в дадения момент. Не отлагайте нещата за бъдеще. Настоящето е ваше, а не бъдещето. Така постъпват разумните, добрите, любещите хора. Благодарете за всичко, което ви се случва в живота.“ Из: „Относителни и абсолютни разбирания“

Само при съвършенство на Духа и чистота на Душата, ние разбираме какво изисква Бог от нас, в даден момент. Ще изучавате Закона да бъдете добри, към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този Закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. В живота, всички сме така свързани, че прегрешенията на едного, са прегрешения на всички и Добродетелите на едного, са Добродетели на всички. Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Според мене, недъзите ви се дължат на недоразвити Добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного, са прегрешения на всички и Добродетелите на едного, са добродетели на всички. Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и Душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички Души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието благо“. Това е Божията воля, Бог иска Неговото благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемате слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя; ако са заковани отвътре, там е лошото. Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: От хиляди години хората са затворили душите си; в тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости, както за себе си, така и за окръжаващите. – Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: „Тия хора се качиха на Мусала. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега“. Клековете ще бъдат свидетели, на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете: те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в Природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че Природата е мъртва. Тя е Жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и на смирението“. От милиони години Божественият чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок. Вие ще кажете: „Ние не сме спящи Същества; ние сме оживели“. Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусала? – Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: „Трябва да се обичате!“ – „Как трябва да се обичаме, Господи?“ Аз да ви питам: Как трябва да се обичате? – „Да си прощаваме всички грешки и обиди.“ Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва? Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре [алюзия за злото], ако слънцето [т.е. ако Любовта] го пече цял ден? – То ще се разложи и ще започне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвия трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение, той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си, към този човек? Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно, ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: „Какво има? Защо ревеш?“ – „Сега вече може да туриш товар на гърба ми.“ А какво трябва да правиш с човека? И на него ще дадеш това, от което се нуждае. Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но то е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показа, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ни спънат. – Кога един човек може да ни спъне? Ако този, който се качва на Мусала, има много Добродетели, но същевременно [ако мисли, че има] и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в Добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите. Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг [в мисли, в чувства и в постъпки]. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на нашата Душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство; с чистота и святост в своите мисли, желания и действия. Само при съвършенство на Духа и чистота на Душата, ние разбираме какво изисква Бог от нас, в даден момент. Питам: Как ще носите новото учение в света? Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си; ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи, или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. – За кога? – Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите си дрехи – без никакво петно по тях. [„Мисълта е облекло на човека“, казва Учителя. ] Помнете: Когато нивата е посята, дъждът е благословение. – Защо днес вали дъжд? – Защото човек има големи недъзи, той [човекът] е голям егоист. – Лош ли е човек? – Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. – Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. ❇ Човек може да бъде добър към себе си; ❇ той може да бъде добър към ближния си, а ❇ най-идеалното е да бъде добър, към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър, към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? – Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? – Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още Великия Закон – да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне – нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично: къщичката си също наредила, изчистила; самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние му показваме жилото си. Значи отсега ще изучавате Закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този Закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука.“ Из: „Малкият стрък - 1925 г.“

Най-малкото нещо, направено с Любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с Любов, подразбира служене на Бога. Като работи с Любов, човек всякога е доволен. Служене се иска от сегашните хора – служене по Любов. Единственото ваше нещо е Любовта [към Бога и към всички Същества], която се излива от сърцето ви. Всичко останало – принадлежи на Бога. Хората са преситени от външния живот; от външното разнообразие и търсят Живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Няма по-велико нещо в света от това, да върши човек всичко, с Любов. Най-малкото нещо, направено с Любов, причинява голяма радост. Всичко, което е направено с Любов, подразбира служене на Бога. Като работи с Любов, човек всякога е доволен. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите Любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна. Правилна обмяна трябва да съществува между хората. Не е ли готов да дава, човек идва най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговец с много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че няма какво да дадете. Няма човек в света, който не може да даде нещо, от себе си. Поне едно добро желание всеки може да отправи към човека. Изкуство е да съградиш една къща, но по-голямо изкуство е да поставиш добри хора в нея. Да се обърнете към Бога така, че заедно с вас да се обърнат и кесиите ви! Вие сте обърнати вече, но кесиите ви още не са обърнати. Под думата „кесии“ разбирам сърцата ви. Значи, сърцата ви трябва да се обърнат, но не чрез насилие, а по закона на Любовта. Служене се иска от сегашните хора – служене по Любов. Каквото давате, давайте го със съзнание, че принадлежи на Бога, а не на вас. Ако имате пари, те не са ваши. Единственото ваше нещо е Любовта [към Бога и към всички Същества], която се излива от сърцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Хората са преситени от външния живот, от външното разнообразие и търсят живота на вътрешното разнообразие, в който има растене и подем.“ Из: „Учение и служение - 1940 г.“

„Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога, никаква култура не може да съществува. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от Духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Противоречията се дължат на отсъствие на Божествена Светлина, в човека. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Казано е, че има нещо – извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността [а Реалността е извън времето и пространството]. Въздухът е емблема на Божествената Мисъл; Водата е емблема на Божествения Живот, а твърдата почва е емблема на Добродетелите. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода, със златна чаша, внася Живот, във вас; който ви дава вода, със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода, със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка, в продължение на 120 години. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата "самовъзпитание", разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля.“ Учителя ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността. Въздухът е емблема на Божествената мисъл; водата е емблема на Божествения живот, а твърдата почва е емблема на добродетелите. Ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе. Значи, простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения. Всички хора се нагласяват едни–други: родителите нагласяват децата си; приятелите се нагласяват едни към други. Живата, разумна Природа – не позволява на човека да си играе с нея. Знай, че каквато линия и да теглиш, [т.е.] каквато мисъл, или каквото чувство и да проявиш, един ден всичко това ще даде резултат. Какво ще кажеш, ако линията е крива? [т.е.] Какво ще кажеш, ако чувствата и мислите [ти] – са криви? Имаш ли право да ядеш бонбони и да хвърляш парченца от книжките по Земята? [Т.е. имаш ли право, да се ползваш от благата на живота и да обръщаш гръб на онези Идеи, които не разбираш (защото, по Принцип, всичко, което идва до теб, във всеки един момент – има своя разумен смисъл, който трябва да намериш и да оцениш)?] Разумната Природа не търпи никакви нечистотии. Духовният свят се отличава с абсолютна чистота. Ако влезете в Духовния свят с нечисти крака [Учителя казва: „Краката представляват добродетелите на човека“], веднага след вас ще дойдат Същества да чистят. Там не се допуска никакъв прах, никаква прашинка. [Учителя казва: „...онова, което ви дразни, то е прах.“ „Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея“.] Някои мислят, че като отидат в другия свят, ще ги приемат с музика и песен, с угощение и веселба. Не, там ще ви впрегнат на работа, ще ви накарат да чистите [егоизма и користолюбието си, защото] не можеш да оцениш чистотата, докато сам не си чист. Чистотата е здравословно състояние. Ако не си чист [от користолюбивите и егоистични заблуждения на личностите, живеещи в ниските вибрации (на своята "лична" отделеност, от Великото Цяло)], не можеш да бъдеш здрав [т.е. не можеш да бъдеш на онова разумно ниво на разбиране на Живота, което има само чистата Висша Божествена Душа].“ Из: „Полза от знанието“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. “ Из: „Време и пространство“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена Светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена Светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек – противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста [образно казано] са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха [т.е. епохата на егоизма] се създаде след излизането на Адама, от Рая [по причина на оставянето на Първата му Любов, която е САМО към Бога]. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света. Защо хората се убиват? За да вземат нещо. Ученикът [т.е. всеки човек, на Земята, който е разбрал, че е дошъл в тези земни условия, за да се учи] трябва да приема всяко нещо, с Любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с Любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека [който, в най-дълбоката си същност – е само една възвишена благородна Мисъл – скрита, у личностите-егоистите – зад преградата на изопачени схващания за себе си и за Живота]. Какво става с ония [низши астрални души; т.е. – с ония мъже и жени; личностите], които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. [ „Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно, и Любовта се осмисля, когато се яде. Ако Любовта не се яде, не принася никаква полза.“ „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.] Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност. Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо [само] за себе си. “ Из: „Божествена светлина“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода [т.е. любов, каквато личностите я разбират]; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Толкоз години слушате, аз говоря за любовта към Бога. Какво разбирате под думите любов към Бога? Като как разбирате любовта [от гледна точка на мъжа и на жената]? Хората [на нивото на съзнание, което имат низшите астрални души; т.е. личностите] разбират любовта, като вода. Понятието на хората за любовта е вода. Когато обичаме някого, ние го обичаме по простата причина, че изтегляме от него една вода, много ефирна, една магнетична сила. Когато някой човек е пълен [с тази любов; с тази вода], някой иска да се подвижи [към него]; да го целуне, [и така] той изсмуква тази вода. Целувката [за мъжете и жените] е пиене на вода. [Все едно че] отиваш на курната. Казва: „Що ходи да целува?“ Взема си водица. Хората [със съзнание на мъже и жени], като се обичат, са чучури, всеки иска да пие. Като пие, намира или че водата е хубава, или не е хубава. Казва: „Да го целунеш.“ Когато вие искате да пиете вода, от някоя чешма, има ли престъпление? Ако водата не е добра, тогава ти става тежко на стомаха. Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична. Та, казвам: Онази [не човешка, а Божествена] Любов, която носи Живот в себе си, е ценна. Водата е проводник, минава през растенията и тя улеснява живота. Та, казвам: Първото нещо, трябва да се научите да се самовъзпитавате. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата самовъзпитание разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля. Аз замествам човешката воля с човешката душа. Душата е, която работи чрез ума и сърцето. Някои считат душата полуматериална. По-лесно може да разберем душата [т.е. низшата астрална душа] като материална [и работеща във времето и пространството], отколкото [Висшата Божествена душа, като] нематериална [и работеща извън времето и пространството]. Материално е туй, което е достъпно за човешките сетива, за човешкия ум. Видиш едно дърво [един човек; една душа], може да си го представиш. Ако туй дърво изчезне, как ще си представиш? Казвам: Ние [от Божествено Гледище], познаваме Любовта, като плод [т.е. като разбиране, защото разбирането е плод]. Едно дърво [т.е. един човек] ако има плод, ние го познаваме; ако няма плод, не го познаваме. Любовта е, която ражда плода. [Защото Любовта е, която ражда разбирането на Божествения Порядък на Нещата, тъй като – където е Божествената Любов, само там е и Божествената Светлина.] От плода, който ражда Любов, се познават хората. [Т.е. от онова разбиране на живота, от което се ражда Любов, се познават низшите астрални души, за които любовта е вода и Висшите Божествени Души, за които Любовта е Плод; т.е. Любовта е Разбиране на Живота.] Някои от вас имате едно хубаво разположение. Искате да бъдете меки. Но мекотата и твърдостта може да се съединят заедно [ако работите във Висшия Божествен Порядък на Нещата (докато в низшия човешки порядък – те съществуват, като идеи – само поотделно)].“ Из: „Линия на Любовта“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Изучавайте Любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя, или оня, не го обича. Ти си свободен, да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята Душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода със златна чаша, внася живот във вас; който ви дава вода със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка в продължение на 120 години. И тъй, според погрешките, които правят хората, аз ги деля на четири категории: едни от тях правят всеки ден по една погрешка – 365 погрешки в годината; втората категория правят по една погрешка в седмицата – 52 погрешки годишно; третата категория правят по една погрешка в месеца – 12 погрешки годишно; четвъртата категория правят по една погрешка в годината. Значи, имате отношението 365:52:12:1. Числото 365 представя децата, числото 52 – младите моми и момци, от 19 – 21 годишна възраст, 12 – възрастните и единицата – старите, т. е. мъдрите хора. Следователно, ако всеки ден правиш по една погрешка, ти си дете; ако всяка седмица правиш по една погрешка, ти си млада мома или млад момък; ако всеки месец правиш по една погрешка, ти си възрастен; ако един път в годината правиш по една погрешка, ти си мъдрец. Представете си, че, вместо погрешка, ти си длъжен да даваш на някого по един лев дневно, но забравяш да му дадеш. После ти си спомняш и даваш по два лева. Единият лев, който си дал повече, е погрешка. Това е погрешка от гледището на моя господар и от мое гледище, но от гледището на Природата е благо. Губя ли аз, ако вместо един декар жито посея два декара? Ще хвърля два пъти повече семе, но ще имам и два пъти повече приход. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. – Защо? – Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб? Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Мойсей проповядваше това на евреите, но те не го разбраха. Дойде Христос. И Той проповядваше на хората любов към Бога, но и Него не разбраха. След това всички се питат, защо страдат евреите, защо страдат християните. Евреите страдат, защото не приеха Христа. Християните страдат, защото не приложиха Христовото учение. Това учение трябва да се приложи. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога никаква култура не може да съществува. Понеже не проявяват любовта, хората се оплакват от недостиг на хляб, на пари, на знание. Който проявява любовта си, той е богат, всичко има – и хляб, и пари, и знание. Каквото поискаш от него, всичко има и е готов да услужва. Само любовта към Бога е в сила да ни научи, как да постъпваме. Това означават думите: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Значи, всички ще бъдат научени от Любовта. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода. С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно. Често хората са недоволни от себе си – липсва им нещо. – Какво им липсва? – Участието на някой мозъчен център в живота им: или отпред на челото, или горе на главата, или отзад на главата, или отстрани някъде. Постави с вяра ръката си на горната част на главата, на челото или отстрани на главата, за да събудиш оня център, който ти е необходим. Казваш: Тоя човек се пипа по главата. – Това пипане има смисъл, той черпи енергия оттам. Важно е, да знае, на кое място по главата да се пипне. Спасението на човека е в самия него. Той сам може да си помогне. Който не знае това, очаква на други, те да му помогнат. Това е губене на време. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас.“ Из: „Най-мъчната работа - 1943 г.“

Щастието не е нещо, което идва или не идва, така; отвън. Щастието е – да дойдете до положение, да се справяте със своите отрицателни мисли, чувства и състояния. Щастието е равнище (т.е. достигнато индивидуално ниво) на Съзнание, което зависи от нашето разбиране на Нещата такива, каквито са те – във високите вибрации на техния Първичен Божествен Порядък; т.е. според Замисъла на Създателя, а не – каквито изглеждат те на ограниченото съзнание на човешките личности; т.е. каквито изглеждат, от гледна точка на изопачения вторичен човешки порядък на нещата, в ниските вибрации. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Брат М.: „Голямата любов, успехът, богатството, славата – ето каква е представата на хората за щастието, и те ги очакват. Ако не дойдат, някои ще се допитат до астролози, които ще им кажат: "Разбира се, любовта ще дойде, а и успехът... След шест месеца, след една година, когато ще има еди кой си транзит или съвпад на планетите. И ето, успокоени, те продължават да чакат... Не, щастието не е нещо, което идва, или не идва така; отвън. Щастието е равнище на съзнание, което зависи от нашето разбиране на Нещата [такива, каквито са те – във високите вибрации на техния Първичен Божествен Порядък; според Замисъла на Създателя, а не – каквито изглеждат те на ограниченото съзнание на човешките личности; т.е. каквито изглеждат, от гледна точка на изопачения вторичен човешки порядък на нещата, в ниските вибрации]. Не трябва да мислим, че сме дошли на Земята, за да видим осъществени всичките ни мечти. Ние сме дошли на Земята, за да се учим и да се усъвършенстваме [като Възвишени Духове]. А как ще се усъвършенстваме, ако не срещаме ежедневно нови проблеми за разрешаване? Нека да е напълно ясно: Земята е училище и както във всички училища, само тези, които добре се учат и напредват, могат да бъдат щастливи.“

Хората страдат, защото не постъпват както трябва – нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в Причинния свят. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога; далеч от Божията Светлина. Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб. Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине. В Божествения живот, радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи, скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. На Земята, човек опитва първо скръбта, а после радостта.Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на Великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една Нова Светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената Мисъл. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Скръбта е нещо много егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всички страдат, защото искат хората да ги разбират и обичат. Докато очакват разбиране и любов, от хората, всякога ще страдат. Искате ли да бъдете разбрани, вие трябва първо Бога да обичате. Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват. Тогава настава мир и радост в Душата на човека, каквито той никога не си е представял. Значи, всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога; далеч от Божията Светлина. Сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията? Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва нито във физическия, нито в астралния, нито в умствения, нито в причинния свят. Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито и се съдържа в разумността. Неразумността е червив плод, в него Новият Живот е изяден от червея. Божествените заповеди причиняват радост, а човешките - скръб. Човешкият свят започва с радост, свършва със скръб, ангелският свят започва със скръб, свършва с радост, а Божественият свят започва и свършва с радост. В Божествения живот радостта и скръбта се сливат. В Божествения свят скръбта и радостта се примиряват. Във физическия свят, обаче, те са в постоянна борба: ту едната взима надмощие, ту другата. В повечето случаи скръбта взима надмощие, защото е груба. Тя върви по мъжка линия, вследствие на което се изявява грубо. Радостта е нежна, деликатна. Тя върви по женска линия. Който е придобил радостта преждевременно, той непременно ще бъде бит. На земята човек опитва първо скръбта, а после радостта. Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине. След всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта. В света действа законът на поляризирането. Той гласи: Две нещастия едно след друго не идват и две добрини не идват. Винаги след радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта. Ако ти дадат външни радости, ще ти дадат вътрешни мъчнотии. Ако ти дадат вътрешни радости, ще ти дадат външни мъчнотии. Някога при Буда се явил един страдащ човек и го запитал: Глух ли си? Не чуваш ли моите молитви? Не чуваш ли моите вопли и страдания? Докога трябва да се моля да се освободя от страданията си? Буда му отговорил: Не бъди сляп за това, което те обикаля. Отвори очите си и виж, че светът, в който живееш, е пълен с радост, блаженство и хармония. Бог не благоволява в страданията и смъртта на хората. Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Сега и на съвременните хора казвам да отворят очите си да видят, че хиляди същества около тях живеят в радост и веселие. Защо тогава и те да не се радват? Всеки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но и за всички живи същества. Защо и вие да не мислите поне за един човек вън от себе си? Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания. За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система. Всяка скръб и всяко страдание са резултат на нарушаване на великите Божии закони. Радостите пък са резултат на изпълнение волята Божия. Като живее съзнателно, човек ще си дава отчет за всички свои постъпки. От всичко, което преживява, човек може да се учи, да вади ред закони за правилен живот. От радостите и скърбите, през които минава, човек познава правилно ли живее или неправилно. Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост. Ако носите сребърен пръстен, ще страдате по-малко. Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: Вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: "Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." Скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. Във време на скръб и страдание бъди неподвижен като материята. Във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота. Искате ли да не скърбите, идете при канарите. Те ще ви научат как да носите скърбите си. В тоя живот Бог иска да предаде някои Свои благословения по пътя на страданията, а други Свои благословения - по пътя на радостта. Даже най- големите добрини тук, на Земята, идат по пътя на скърбите. Едно помнете: човек, когото не го тъпчат, човек не може да стане. Ако във време на мъчнотии се поколебаеш, се уплашиш, малка ти е силата. Писанието казва, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания, той желае невъзможното и немислимото. Бог иска от нас да се самопожертваме, защото Той се самопожертва. Да бъдем подобни на Него! И великият човек, и обикновеният страдат, но великият страда и се повдига, а обикновеният се ожесточава. Христос проповядваше Любовта, но каза, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания. Какво представят страданията? - Път към Царството Божие. Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано. Пътят ни към Бога е път на страдания. Ще се научите да оценявате това, което Бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си. Бог те среща и те разтоварва. Как? - Чрез страдания. Най-красивата дреха на живота е страданието. Страданието превръща в Любов енергиите на Душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, Душата се изявява като Любов. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за едно ново откровение на Божествената мисъл. Страданието е нещо изключително. От рая, от Невидимия свят дават милиони, за да изживеят едно малко страдание. Там страданието е изключено. А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме. Нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае [в градините на ума и на сърцето си]. Едно лозе [каквото е низшата астрална душа], ако не се копае [т.е. ако не страда], не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота, изпитите [страданията са изпити] трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли, само във време на страдание.“ Из: „РАДОСТ И СКРЪБ - Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2“

„Вие още учите науката на човешкото безпътие. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина. Онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори Истината. Докато не се домогнете, да възприемете тази Висша Любов [която само Божествената Душа (която е Висша степен на човешко съзнание) може да прояви, защото личността (т.е. низшата степен), поради ограниченото си съзнание – неизбежно я изопачава)], дотогава не можете да бъдете свободни. Нашата култура е култура на скръбта; нашият свят е свят на скръбта. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие, идва един велик момент на скръб. Всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта; всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде. Всичката тази [съвременна наша] култура, със своите прийоми и методи, е неприложима за Истинския Живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за Истинския Живот [а не за онова преходно съществуване, което личностите наричат "живот", но то приключва със смъртта на грубото тяло на мъжа, или на жената]. Светът не се е оправил, защото ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Аз не говоря за външността на нещата. Съвсем други понятия имаме ние. Моят Бог [проявен от човешката Висша Душа, а не от личността] – няма никаква тежест. Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта, в радост [т.е. чрез Любовта, но проявена от Душата, а не от личността (която може да проявява само безлюбие) – съумеем да трансформираме низшето състояние на „скръб“, във висше състояние на „радост“]. В света, има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Това е благородство. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“. Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо, без Бога. – То са престъпленията. Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях. Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов; Вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горнилото [изпитания, преживявания, мъки] на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака. На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви! Следователно има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички параферналии [т.е. с разни вещи и други атрибути]. Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? – Брат ти тегли нож. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Има нещо тайно в Природата, което ще се разкрие в света. „И скръбта ви ще се промени на радост.“ Кога? – Когато ние, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата, отвън. Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път [старите унаследени от бащи и деди вярвания, убеждения, нагласи и пр.]. Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря [т.е. ограничава умовете и сърцата ви], ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък [т.е. в това ограничение, в което действат умовете и сърцата ви, без вие да знаете]. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл. Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят изкуствен; той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен, или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена, или вашия възлюбен [т.е. Сродната си Душа], сърцето ви ще трепне. Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега. „Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?“ Възможно е. „След колко хиляди години?“ Никакви хиляди години! Сега; днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете [мислейки доброто – само за себе си и за семейство, и приятели]. [Т.е. ако искате да не страдате – вие трябва да се научите да мислите по нов начин; трябва да се потрудите и самостоятелно да поработите над себе си, с намерението да оправите своя ВЪТРЕШЕН СВЯТ, като го населите с Възвишени Благородни Идеи, на Висшия Божествен Порядък на нещата, след като решите, че е дошло времето – да се освободите от користолюбието и егоизма, на чиято база – е изграден низшият човешки порядък, на нещата. Защото сте осъзнали, че користолюбието и егоизма са тези, които продуцират страданията на личностите и че светът е създаден, с оглед благото на Цялото; на всички Същества. Светът не е сътворен, за да бъде удобен на отделната личност, която е изолирана от благото на Цялото]. Вашата радост е само една сянка на тази радост [в която живее Великото Цяло. Защото Радостта, по условие, е предвидена – за Великото Цяло (и в частност за всяка съзнателна Душа, която, като Негова Част, се включва в Радостта на Цялото, в контекста на добрите си мисли и чувства към всички Същества (без никакво изключение), и дейностите си "pro bono")]. А сенките [само] показват къде е тази Реалност [„Това, което свързва всички свои части в Едно Цяло и им дава простор за развиване, е Реалност.“ тук ]. ... Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя [Вътрешен] Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост!“ Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта! “ Из: „Скръб и радост“

Има живот в стари условия и има Живот, в нови условия: У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и Подсъзнанието, и Свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала, ще се съединят в едно. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си; не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота; при мъките. Мислите на човека трябва да бъдат чисти. В Новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Сега, човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще, ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се СЪЕДИНИ с човека и тогава ще работят двете Души, заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят, по благодат. Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света, чрез пушки и топове; чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта. И Божествената Любов ще бъде мярка за всичко, в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието [ума], и Подсъзнанието [Душата], и Свръхсъзнанието [Духа]. Всички тия съзнания ще се обединят в ЕДНО и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две Начала [Божествено и човешко], ще се СЪЕДИНЯТ, в ЕДНО. Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече, оттук надолу, не може да се слезе, в гъстата материя. Културата слиза Отгоре, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува Горе като ангелска култура. Сегашната човешка култура ще слезе при животните.“ Из: „ШЕСТАТА РАСАУчителят, Лечителят, Пророкът т.3“

След бялата раса, идва Шестата раса - Светещата. Хората ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и Природата, и климатическите условия. Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина. Бъдещите хора ще се наричат Синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. Божествените подтици, светлината, топлината и силата, ще минават през човека свободно. Сега човек прави добро, по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината излиза от източника. Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, Шестата, расата на Любовта; тя служи, от Любов, на Бога. Всеки, който служи, с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов, с Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. В Шестата раса Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готови души, които не им препятстват и ще се започне усилен строеж на нов живот на Земята. Тогава вече ще има Братство и Любов. Цялата Земя ще бъде като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Аз наричам Шестата раса, раса на братството. В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас. Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. От бялата раса, именно, ще се роди Шестата човешка раса - расата на Любящите. Шестата раса е на сърцето. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Сега, човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще, ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се СЪЕДИНИ с човека и тогава ще работят двете Души, заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят, по благодат. Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света, чрез пушки и топове; чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта. И Божествената Любов ще бъде мярка за всичко, в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече, оттук надолу, не може да се слезе, в гъстата материя. Израждането на петата, на бялата раса е признак за идване на друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на нейната енергия в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса, е слизането ѝ от арената. Тя е слязла до дъното и по-долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете - Шестата раса.~~~~~~~~~~~~~~~~~Записки от беседите на Петър Дънов – Учителя: „Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света. Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат на идването на една Нова епоха. Със Земята и с хората ще станат ред преустройства, за да се направи път на Новата епоха и на Шестата раса. Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде Златна епоха - Шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, веселие и голямо знание и сили. Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече оттук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега вече има един подем нагоре. Следващата раса като дойде, тя вече няма да може по-надолу да слиза, няма вече кой да носи. Израждането на петата, на бялата раса е признак за идване на друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава бялата раса ще се намери в особено положение. В какво се заключава това особено положение? - Всички нейни членове ще станат слуги. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на нейната енергия в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането ѝ от арената. Тя е слязла до дъното и по- долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете - Шестата раса. Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света чрез пушки и топове, чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта и Божествената Любов ще бъде мярка за всичко в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. Сега бялата раса е на силата, на параходи, аероплани и пр. Никога светът е нямал такива разрушителни сили, както бялата раса. А Шестата раса е на сърцето. Тя е започнала, но докато израсне, ще има време. Шестата раса постепенно приготовлява условията за побратимяване. Турят се основите, гради се. Народите ще останат, но Шестата раса ще бъде главата им, а другите народи ще бъдат крака, ръце, стомах и пр. Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си. То прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период. Това се нарича в Окултната наука "явяване на Шестата раса". Но понеже тая дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите ѝ духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременност. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика Идея. От бялата раса, именно ще се роди Шестата човешка раса - расата на Любящите. Колкото повече се увеличават страданията, толкова по-близо сме до момента на раждането. Понеже хората минават от механичния, към органичния процес на колективния живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква грешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Сега, човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще, ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се СЪЕДИНИ с човека и тогава ще работят двете Души, заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще осъзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма. Да не мислите, че втори път ще дойде тая вълна. Не, тя няма да дойде втори път. Тая вълна ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички животни, всички растения и минерали, а ония, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако останете за бъдещето, тогава условията ще бъдат по-тежки. Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си, не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при мъките. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса. Представители на новия Израил, или на Шестата раса, има във всички народи. От всички народи ще влязат в новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. 30 000 обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Единствените хора, които имат бъдеще, те са хората на Шестата раса, те са учениците на Великата Божествена школа, служители на Живия Господ, в света. Сегашните са диваци, по отношение на Шестата раса. Има ли възможност в България да се появи Шестата подраса? Да, има. Затова се работи върху България повече от няколко хиляди години. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Вие ще бъдете кандитати за Шестата подраса. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, Шестата, расата на Любовта, тя служи от Любов на Бога. Всеки, който служи с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов с Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. В Шестата раса Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готови души, които не им препятстват и ще се започне усилен строеж на нов живот на Земята. Тогава вече ще има Братство и Любов. Цялата Земя ще бъде като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Аз наричам Шестата раса, раса на братството. В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас. Когато дойде Шестата раса, всички хора на Земята ще образуват едно общество, като едно голямо семейство и царствата на Земята ще станат Царства на Господа Исуса Христа. Това ще стане постепенно, всичко е определено. Всички стари форми ще се разрушат. Хората няма да забележат как ще израснат, как ще станат нови хора с нови разбирания. Сега се изработват нови органи. Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл. Характерно нещо за Шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Всички хора от Шестата раса ще образуват едно общество. Няма да работят много. Семейството няма да бъде както сега. Няма да има застой, а пътуване. В който град отидеш, ще работиш два часа и пак ще вървиш еди къде си. Дрехи, всичко ще имаш на разположение. В който град влезеш, ще бъдеш член на града. Цялата Земя ще бъде като една кооперация. В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на Закона за социализиране на благата, достояние на всички човеци, на Земята. Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства. В основата на този нов строй на Земята, ще залегне онова Начало, което е заложено в основата на Космическия Свят - Животът за Цялото. В Шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в това число и бялата раса са придобили. Тогава хората ще разберат, че цялото развитие на раси и народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат олицетворение на Едно Цяло, което ще ползва придобивките на всички участващи в това Цяло съставки. Това е оня велик процес на социализиране на благата, но той се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата разумна жива Природа, макар и днес тя да се схваща твърде механично. След бялата раса идва Шестата раса - Светещата. Хората ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и Природата, и климатическите условия. За в бъдеще няма да има нужда от слизане в Земята, да копаем като къртици, а ще вземем нужната енергия от пространството, с нея ще се отопляваме и осветяваме. Всичко ще се измени. Новата култура ще бъде бездимна. За всичко ще се въведе електричеството. Има тъмни слънца. Тепърва науката ще ги изучава. В тях има много енергия. Между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената "ледена" или "електрическа" област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата Земя. Горе във въздуха из пространството, на 500 км над Земята има цял океан от електрическа енергия. Тя ще се снеме, ще се използва, ще светне на Земята. Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. Значи след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? - Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? - След 1000 години. Значи, след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл; домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни; движенията им ще бъдат хармонични и т.н. Мнозина от вас след 1000 години може би ще бъдат в друга някоя Земя, по-хубава от тази, на която сега живеят. В бъдеще ще се ликвидира с готвенето. Ще се въведе плодоядството и ще има достатъчно време за духовна работа. Плодните дървета оказват добро влияние върху човека. Това трябва да се провери и опита. В бъдеще хората ще се хранят само с плодове, както ангелите. Ябълките и крушите в Новата култура ще са като лимона - ще цъфтят и връзват през цялата година. Житното зърно ще е плодове като ябълки, готови за ядене, ще си откъснеш няколко плода и ще ги изядеш. Хлябът ще бъде опечен по дърветата, а сега трябва да мелиш житото и да печеш хляба. В бъдеще всички голи хълмове ще бъдат насадени с плодни дървета. Залесяването, вместо да става с декоративни растения, трябва да става с плодни дървета, разбира се там, дето височината над морското равнище позволява. Хората на Шестата раса ще владеят изкуството да превръщат материята, да придобиват хляб. Плодните дървета знаят това изкуство. Те от Земята изваждат енергия, която идва от Слънцето и образуват хубавите плодове. В бъдещата култура храната ще се смила напълно, няма да има остатъци, няма да има отходни места, нито канализация. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Новороденият няма да бъде роб на условията - постоянно да се безпокои за утрешния ден. В Природата има една кондензирана енергия и един ден, като станете праведни, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. Има кондензиран хляб, обуща, дрехи. Ще бъдете облечени един ден като ангели. Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп, с 90 градуса Камперов ъгъл. Те ще знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на драго сърце. Те ни най-малко няма да се безпокоят за това, че идват болести и сиромашия. Те знаят как да впрегнат на работа мъките, болестите и смъртта. Те са им господари. В новия живот хората няма да боледуват. Ще бъдат над болестта. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве. Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участва симпатичната нервна система. Ще се диша етер чрез симпатичната нервна система. В бъдещата култура няма да имаш полици. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли те? - Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки - и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намираш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с Любов. Малко ще работят, много ще добиват. И тогава ще имате ниви и градини за обработване, за разходки, но работата им и учението им ще дават добри плодове. Сега народите не могат още да влязат в Шестата раса, докато не ликвидират натрупаната карма. Те се спъват още, защото не искат да се откажат от старото. В Шестата раса няма да има кражби, затвори и престъпления. В тях ще се развие шестото сетиво и хората ще виждат и отпред, и отзад. Хората от Шестата раса ще имат красиви и правилни форми и сега се приготовляват формите на Шестата раса, т.е. има вече типове от нея. В Шестата раса ще има дълго съществуване, там ще имат хората добри условия за растеж. Когато дойде Шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: "Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята!" Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. В Шестата раса гробища няма да има. Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си! Колкото малка да е негова мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре. Но важно е как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят като оставя всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи, като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде ден, когато хората ще се раждат и умират, по нов начин. Човек се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В Шестата раса, хората ще се раждат по Дух. Ще има т.н. самовъплътяване. Бъдещите хора ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно — не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат чисти. В Новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит. В Шестата раса няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има Любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Писането на Шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници, точки, прави линии, квадрати и т.н. В Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори. Бъдещите хора ще стават видими и невидими. Не можеш да го затвориш. И десет пъти да го затвориш, той изчезва. Хората на Шестата раса ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят. Културата слиза Отгоре, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува Горе като ангелска култура. Сегашната човешка култура ще слезе при животните. Престъпните хора влизат в телата на животни и дървета, които им служат като възпитателни институти. Хората на Любовта, които тепърва ще идват, ще имат другояче устроени тела. Те ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Те ще виждат и отпред, и отзад, и отстрани без да се обръщат, без да движат врата и очите си. За в бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас. Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина. Бъдещите хора ще се наричат Синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно. Сега човек прави добро по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината излиза от източника. От лъковете на бъдещите музиканти и от перата на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството, бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която идва сега, ще стопли човешките сърца. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по Любов. В бъдещата култура, едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня. До този парк ще има друг парк за друго семейство; пак в средата с малко жилище и т.н. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от Шестата раса и тези от петата раса е тази, че човек от Шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе; този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение. В Шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство. За в бъдеще почти всички хора със своето вътрешно виждане или чрез вътрешното си радио ще схващат неща, които стават на хиляди километри от тях и така ще могат да си помагат. Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето. В бъдеще ще бутнеш един бутон и ще видиш на филм как са живели хората едно време. В бъдеще ще виждате на филм какъв е бил животът на Земята преди милиони години, какви са били дърветата, хората и пр. Всичко се филмува. И сега се филмуват нещата. Всичко е запазено. Та когато станете по-големи, ще ви се покаже как светът се е развивал. Това ще ви се покаже на филм. Ще има нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система. Та много работи има да учите. Трябва да бъдете от добрите, умните деца. Днес човешката култура и наука е в своите пелени. Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време... В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Ако вашата мисъл е каквато трябва, вие ще ходите из въздуха, както ходите по земята. В бъдеще няма да има нужда да се вдига шум с аероплан. Човек ще хвърка, когато си иска. Може да отиде на 500 км, на 1000 км разстояние и пр. Човек в Новата култура ще може да пътува по цялата Земя - било с технически, или психически сили. Хората ще работят по час, час и половина физически труд и ще посветят останалото време на културни занимания. Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по Слънцето, по Луната и ще изучават живота на планетите. Какъв свят ще бъде тогава? Какъвто не сте и помисляли! Както сега има представители на Шестата раса на Земята, така и в бъдеще ще има хора от Земята, в Шестата раса и Новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята. Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще пътува до Луната и до другите планети, ще има съобщения със Слънцето и с другите планети, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия. Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават. Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разпръсква из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си, той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят. Когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме нашите деца от Земята да учат на Небето, а не както сега правят - изпращат ги в Англия, Германия, Франция, Египет или в Индия, Китай, Япония да учат великите тайни на живота. След 3-4 хиляди години те ще слязат отново на Земята със светящи аероплани и ще ни разкажат как живеят ангелите на Небето. Ще ни разкажат как живеят там разумните същества, как строят къщите си, какви са техните взаимни отношения и т.н. Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: повдигане на жената; повдигане на бедните, на слабите в света; застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Навсякъде в света има условия за раждане на Новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на Шестата раса, които аз наричам "ученици на Великата Божествена школа", които носят новата мисъл, които са служители на Великия Господ, Създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора ги наричат светии. Пред вас стои велико бъдеще. Сега ще почнете да живеете. Ще се образува един нов тип човек. Това е културата на безсмъртните. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хора на Идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на синовете Божии на Земята; или на съвременен език казано: побратимяване на хората. Общо братство ще се създаде по целия свят. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на Слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличат светлината на Слънцето. Който погледне към Земята, ще види, че тя свети като слънце. Отдалеч ще изглежда, че Земята гори. Шестата раса ще има задача да изправи човешките мисли и желания. Мисията на Учителя е подготовление на славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години. Иде вълната на Шестата раса, за която всички трябва да сте готови. Членовете ѝ ще бъдат преход между ангели и човеци. В Шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на Любовта, която ще въдвори Царството Божие на Земята. Идва ново Небе и нова Земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! Сега идат в света един нов род жени, те ще се народят. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 години. След 2100 години, които дойдат от вас, ще проверят един закон. Аз не искам никой да вярва. Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една Нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва. Това са ония мъже и жени, за които в 13-та глава на Откровението е казано, че ангелът е вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. Тия мъже и жени ще турят такива корави въжета, че наистина ще вържат дявола да не изкушава вече хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволяват само две деца, не много деца, както сега: едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското, единият ще отиде на единия край на Земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма. Вас ви се вижда странно. Мене ми се вижда още по-странно сегашното съвместно живеене на мъжа и на жената. Зазоряването на Новата култура ще дойде по-рано, но Шестата раса, в пълния си разцвет и красота ще бъде на Земята след 2100 години. Господ е оставил хубавото за най-после. Такъв е законът. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде Шестата раса на Земята, всичките тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: "Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: "Ще помним ли това?" Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. На Шестата раса ѝ трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение. След 1000 години ще има начатъци на Божествената Наука, след 350 000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде, като официална наука. Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там. Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред Природата на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си.“ Из: „ШЕСТАТА РАСА - Учителят, Лечителят, Пророкът - т.3“ След бялата раса, идва Шестата раса - Светещата. Хората ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и Природата, и климатическите условия. Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина. Бъдещите хора ще се наричат Синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. Божествените подтици, светлината, топлината и силата, ще минават през човека свободно. Сега човек прави добро, по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината излиза от източника. Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, Шестата, расата на Любовта; тя служи, от Любов, на Бога. Всеки, който служи, с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов, с Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. В Шестата раса Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готови души, които не им препятстват и ще се започне усилен строеж на нов живот на Земята. Тогава вече ще има Братство и Любов. Цялата Земя ще бъде като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Аз наричам Шестата раса, раса на братството. В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас. Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. От бялата раса, именно, ще се роди Шестата човешка раса - расата на Любящите. Шестата раса е на сърцето. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Сега, човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще, ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се СЪЕДИНИ с човека и тогава ще работят двете Души, заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят, по благодат. Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света, чрез пушки и топове; чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта. И Божествената Любов ще бъде мярка за всичко, в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече, оттук надолу, не може да се слезе, в гъстата материя. Израждането на петата, на бялата раса е признак за идване на друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на нейната енергия в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса, е слизането ѝ от арената. Тя е слязла до дъното и по-долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете - Шестата раса.~~~~~~~~~~~~~~~~~Записки от беседите на Петър Дънов – Учителя: „Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света. Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат на идването на една Нова епоха. Със Земята и с хората ще станат ред преустройства, за да се направи път на Новата епоха и на Шестата раса. Има четири епохи: златна, сребърна, желязна и медна. Ние сме на края на желязната епоха. Новата епоха ще бъде Златна епоха - Шестата раса. Всички вие трябва да бъдете готови, понеже ще дойдат предците. И тогава ще има радост, веселие и голямо знание и сили. Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече оттук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега вече има един подем нагоре. Следващата раса като дойде, тя вече няма да може по-надолу да слиза, няма вече кой да носи. Израждането на петата, на бялата раса е признак за идване на друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава бялата раса ще се намери в особено положение. В какво се заключава това особено положение? - Всички нейни членове ще станат слуги. Една раса, докато стигне до своя връх, идва в упадък. Упадъкът не е нищо друго, освен преминаване на нейната енергия в по-висша форма. Упадъкът на бялата раса е слизането ѝ от арената. Тя е слязла до дъното и по- долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете - Шестата раса. Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света чрез пушки и топове, чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта и Божествената Любов ще бъде мярка за всичко в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. Сега бялата раса е на силата, на параходи, аероплани и пр. Никога светът е нямал такива разрушителни сили, както бялата раса. А Шестата раса е на сърцето. Тя е започнала, но докато израсне, ще има време. Шестата раса постепенно приготовлява условията за побратимяване. Турят се основите, гради се. Народите ще останат, но Шестата раса ще бъде главата им, а другите народи ще бъдат крака, ръце, стомах и пр. Сегашната бяла раса е раса на силата, а Шестата раса ще бъде на сърцето и справедливостта. Ще решава въпросите в дух на малко братство. Хората тогава ще бъдат готови да се жертват за всички. Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си. То прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период. Това се нарича в Окултната наука "явяване на Шестата раса". Но понеже тая дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това обаче не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Цялата бяла раса, дори и най-издигнатите ѝ духовно синове, изпитват един дълбок вътрешен смут, едно вътрешно безпокойство. Това състояние, обаче, е естествено. То е състояние на бременност. Страданията, които бялата раса преживява, показват, че тя е бременна с една велика Идея. От бялата раса, именно ще се роди Шестата човешка раса - расата на Любящите. Колкото повече се увеличават страданията, толкова по-близо сме до момента на раждането. Понеже хората минават от механичния, към органичния процес на колективния живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква грешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание. Сега, човек е половин животно, половин човек, а в бъдеще, ще дойде Съществото на Шестата раса и ще се СЪЕДИНИ с човека и тогава ще работят двете Души, заедно. А животното ще бъде слуга. Хората ще живеят по благодат. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще осъзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма. Да не мислите, че втори път ще дойде тая вълна. Не, тя няма да дойде втори път. Тая вълна ще повдигне не само нас на по-висока степен, но и всички животни, всички растения и минерали, а ония, които не подеме, ще останат за в бъдеще. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в Природата няма повторение на нещата. Ако останете за бъдещето, тогава условията ще бъдат по-тежки. Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си, не ги направите от чиста, фина материя, ще останете при старите условия на живота, при мъките. Новият Израил, за който се говори, не са евреите, но хората на Шестата раса. Представители на новия Израил, или на Шестата раса, има във всички народи. От всички народи ще влязат в новия Израил: германци, англичани, французи, руси, сърби, българи и пр. 30 000 обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Единствените хора, които имат бъдеще, те са хората на Шестата раса, те са учениците на Великата Божествена школа, служители на Живия Господ, в света. Сегашните са диваци, по отношение на Шестата раса. Има ли възможност в България да се появи Шестата подраса? Да, има. Затова се работи върху България повече от няколко хиляди години. Всички онези, които ще дойдат, са определени. Онези, които идат в Шестата раса, са определени. Вие ще бъдете кандитати за Шестата подраса. На когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Сега се ражда расата на Любовта, която ще ни покаже пътя, по който трябва да служим на Бога. Аз наричам онази раса, Шестата, расата на Любовта, тя служи от Любов на Бога. Всеки, който служи с Любов на Бога, той вече е влязъл в Шестата раса, може да се роди. Всеки, който не е готов да служи, той е в петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов с Любов да служи, за второто възкресение трябва да чака. В Шестата раса Синовете Божии ще дойдат и ще се вселят в готови души, които не им препятстват и ще се започне усилен строеж на нов живот на Земята. Тогава вече ще има Братство и Любов. Цялата Земя ще бъде като едно семейство, ще имат един ум и едно сърце. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Аз наричам Шестата раса, раса на братството. В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си, приятелите си за това, което вие можете да направите за тях, а не за това, което те правят за вас. Когато дойде Шестата раса, всички хора на Земята ще образуват едно общество, като едно голямо семейство и царствата на Земята ще станат Царства на Господа Исуса Христа. Това ще стане постепенно, всичко е определено. Всички стари форми ще се разрушат. Хората няма да забележат как ще израснат, как ще станат нови хора с нови разбирания. Сега се изработват нови органи. Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл. Характерно нещо за Шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има. Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Всички хора от Шестата раса ще образуват едно общество. Няма да работят много. Семейството няма да бъде както сега. Няма да има застой, а пътуване. В който град отидеш, ще работиш два часа и пак ще вървиш еди къде си. Дрехи, всичко ще имаш на разположение. В който град влезеш, ще бъдеш член на града. Цялата Земя ще бъде като една кооперация. В бъдеще, когато Доброто царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. Сега всички работят поотделно. Като работят заедно, няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява най-великите синове на човечеството в тяхната работа, ще стане един ден по силата на Закона за социализиране на благата, достояние на всички човеци, на Земята. Тогава ще се установи онзи строй, за който днешните хора мечтаят и който строй се мъчат да осъществят с такива малки и непригодни средства. В основата на този нов строй на Земята, ще залегне онова Начало, което е заложено в основата на Космическия Свят - Животът за Цялото. В Шестата раса ще преминат всички съкровища, които миналите раси, в това число и бялата раса са придобили. Тогава хората ще разберат, че цялото развитие на раси и народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат олицетворение на Едно Цяло, което ще ползва придобивките на всички участващи в това Цяло съставки. Това е оня велик процес на социализиране на благата, но той се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата разумна жива Природа, макар и днес тя да се схваща твърде механично. След бялата раса идва Шестата раса - Светещата. Хората ще се наричат Синове Божии. За нея ще се измени и Природата, и климатическите условия. За в бъдеще няма да има нужда от слизане в Земята, да копаем като къртици, а ще вземем нужната енергия от пространството, с нея ще се отопляваме и осветяваме. Всичко ще се измени. Новата култура ще бъде бездимна. За всичко ще се въведе електричеството. Има тъмни слънца. Тепърва науката ще ги изучава. В тях има много енергия. Между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената "ледена" или "електрическа" област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата Земя. Горе във въздуха из пространството, на 500 км над Земята има цял океан от електрическа енергия. Тя ще се снеме, ще се използва, ще светне на Земята. Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. Значи след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? - Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? - След 1000 години. Значи, след 1000 години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл; домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни; движенията им ще бъдат хармонични и т.н. Мнозина от вас след 1000 години може би ще бъдат в друга някоя Земя, по-хубава от тази, на която сега живеят. В бъдеще ще се ликвидира с готвенето. Ще се въведе плодоядството и ще има достатъчно време за духовна работа. Плодните дървета оказват добро влияние върху човека. Това трябва да се провери и опита. В бъдеще хората ще се хранят само с плодове, както ангелите. Ябълките и крушите в Новата култура ще са като лимона - ще цъфтят и връзват през цялата година. Житното зърно ще е плодове като ябълки, готови за ядене, ще си откъснеш няколко плода и ще ги изядеш. Хлябът ще бъде опечен по дърветата, а сега трябва да мелиш житото и да печеш хляба. В бъдеще всички голи хълмове ще бъдат насадени с плодни дървета. Залесяването, вместо да става с декоративни растения, трябва да става с плодни дървета, разбира се там, дето височината над морското равнище позволява. Хората на Шестата раса ще владеят изкуството да превръщат материята, да придобиват хляб. Плодните дървета знаят това изкуство. Те от Земята изваждат енергия, която идва от Слънцето и образуват хубавите плодове. В бъдещата култура храната ще се смила напълно, няма да има остатъци, няма да има отходни места, нито канализация. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят само чрез белите дробове и мозъка. Новороденият няма да бъде роб на условията - постоянно да се безпокои за утрешния ден. В Природата има една кондензирана енергия и един ден, като станете праведни, светии, вие ще се ползвате от тази кондензирана топлина. Има кондензиран хляб, обуща, дрехи. Ще бъдете облечени един ден като ангели. Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. Хората от Шестата раса ще имат много правилен череп, с 90 градуса Камперов ъгъл. Те ще знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на драго сърце. Те ни най-малко няма да се безпокоят за това, че идват болести и сиромашия. Те знаят как да впрегнат на работа мъките, болестите и смъртта. Те са им господари. В новия живот хората няма да боледуват. Ще бъдат над болестта. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве. Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участва симпатичната нервна система. Ще се диша етер чрез симпатичната нервна система. В бъдещата култура няма да имаш полици. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли те? - Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки - и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намираш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. Тогава отношенията между мъжа и жената ще бъдат правилни, хармонични. Всички хора ще работят с Любов. Малко ще работят, много ще добиват. И тогава ще имате ниви и градини за обработване, за разходки, но работата им и учението им ще дават добри плодове. Сега народите не могат още да влязат в Шестата раса, докато не ликвидират натрупаната карма. Те се спъват още, защото не искат да се откажат от старото. В Шестата раса няма да има кражби, затвори и престъпления. В тях ще се развие шестото сетиво и хората ще виждат и отпред, и отзад. Хората от Шестата раса ще имат красиви и правилни форми и сега се приготовляват формите на Шестата раса, т.е. има вече типове от нея. В Шестата раса ще има дълго съществуване, там ще имат хората добри условия за растеж. Когато дойде Шестата раса, тя идва вече, Царството Божие ще се всели в миниатюр на Земята. Тогава всеки от вас ще живее 120 години, за да се насити от живота и ще каже: "Слава Богу, предоволен съм, сега вече мога свободно да си замина от Земята!" Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. В Шестата раса гробища няма да има. Като живее човек 120-150 години, ще си отиде. Старите няма да остаряват. Когато дойде време да си отива човек, ще се изпари, ще се дематериализира. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си! Колкото малка да е негова мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре. Но важно е как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на Земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят като оставя всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи, като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде ден, когато хората ще се раждат и умират, по нов начин. Човек се ражда и умира, докато придобие съвършенство, докато придобие живота на безсмъртието. Ще дойде ден, когато няма да се ражда и умира, но ще се вселява. В Шестата раса, хората ще се раждат по Дух. Ще има т.н. самовъплътяване. Бъдещите хора ще донесат нови мерки. Те ще фотографират човешките мисли и желания. Всичко е явно — не мислете, че това, което става в мозъка, може да се скрие. Затова мислите на човека трябва да бъдат чисти. В Новата култура няма да има нищо скрито-покрито. Всички мисли и желания ще бъдат явни. Всеки, който върши престъпления, ще бъде открит. В Шестата раса няма да има нито един крадец, нито един убиец, няма да има лъжа. Ще има Любов навсякъде. Всички врати ще бъдат без ключове. Писането на Шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници, точки, прави линии, квадрати и т.н. В Шестата раса няма да има болници, съдилища, затвори. Бъдещите хора ще стават видими и невидими. Не можеш да го затвориш. И десет пъти да го затвориш, той изчезва. Хората на Шестата раса ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии. Разликата между старите и новите хора ще бъде такава, каквато е днес разликата между млекопитаещите и човека. Хората на старата култура ще останат на мястото на млекопитаещите да опитат тяхното положение. Светещите хора ще им покажат как трябва да живеят. Културата слиза Отгоре, а не се гради отдолу. Бъдещата култура на човечеството сега съществува Горе като ангелска култура. Сегашната човешка култура ще слезе при животните. Престъпните хора влизат в телата на животни и дървета, които им служат като възпитателни институти. Хората на Любовта, които тепърва ще идват, ще имат другояче устроени тела. Те ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Те ще виждат и отпред, и отзад, и отстрани без да се обръщат, без да движат врата и очите си. За в бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас. Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина. Бъдещите хора ще се наричат Синове на светлината. Те ще бъдат прозрачни. Божествените подтици, светлината, топлината и силата ще минават през човека свободно. Сега човек прави добро по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината излиза от източника. От лъковете на бъдещите музиканти и от перата на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство. Днес е векът на електричеството, бъдещето е векът на човешкото сърце. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света. Божествената Правда, която идва сега, ще стопли човешките сърца. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е това, което човек не е сънувал. Ще живеят в хигиенични къщи. Ще живеят по Любов. В бъдещата култура, едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с една-две стаи и кухня. До този парк ще има друг парк за друго семейство; пак в средата с малко жилище и т.н. Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата Земя ще се превърне в градина. Всеки ще ходи свободно и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от Шестата раса и тези от петата раса е тази, че човек от Шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе; този от петата раса ще си напълни една торба с плодове. Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение. В Шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство. За в бъдеще почти всички хора със своето вътрешно виждане или чрез вътрешното си радио ще схващат неща, които стават на хиляди километри от тях и така ще могат да си помагат. Ще дойде ден, когато по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето. В бъдеще ще бутнеш един бутон и ще видиш на филм как са живели хората едно време. В бъдеще ще виждате на филм какъв е бил животът на Земята преди милиони години, какви са били дърветата, хората и пр. Всичко се филмува. И сега се филмуват нещата. Всичко е запазено. Та когато станете по-големи, ще ви се покаже как светът се е развивал. Това ще ви се покаже на филм. Ще има нагледно учение. Ще ви покажат как се е образувала цялата Слънчева система. Та много работи има да учите. Трябва да бъдете от добрите, умните деца. Днес човешката култура и наука е в своите пелени. Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време... В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото и да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела не са пригодени за такива пътешествия. Ако вашата мисъл е каквато трябва, вие ще ходите из въздуха, както ходите по земята. В бъдеще няма да има нужда да се вдига шум с аероплан. Човек ще хвърка, когато си иска. Може да отиде на 500 км, на 1000 км разстояние и пр. Човек в Новата култура ще може да пътува по цялата Земя - било с технически, или психически сили. Хората ще работят по час, час и половина физически труд и ще посветят останалото време на културни занимания. Хората на Шестата раса ще се разхождат не само по Земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по Слънцето, по Луната и ще изучават живота на планетите. Какъв свят ще бъде тогава? Какъвто не сте и помисляли! Както сега има представители на Шестата раса на Земята, така и в бъдеще ще има хора от Земята, в Шестата раса и Новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята. Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще пътува до Луната и до другите планети, ще има съобщения със Слънцето и с другите планети, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия. Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават. Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си, да го разпръсква из пространството и пак да го събира, ще минава през всички препятствия, пропасти, прегради, без да го засегне нещо. Чрез силата на волята си, той ще може да лети във въздуха като птица, да пътува от Земята до Слънцето. Има адепти, които и сега го правят. Когато дойдем до това положение, ние ще изпращаме нашите деца от Земята да учат на Небето, а не както сега правят - изпращат ги в Англия, Германия, Франция, Египет или в Индия, Китай, Япония да учат великите тайни на живота. След 3-4 хиляди години те ще слязат отново на Земята със светящи аероплани и ще ни разкажат как живеят ангелите на Небето. Ще ни разкажат как живеят там разумните същества, как строят къщите си, какви са техните взаимни отношения и т.н. Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: повдигане на жената; повдигане на бедните, на слабите в света; застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Навсякъде в света има условия за раждане на Новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на Шестата раса, които аз наричам "ученици на Великата Божествена школа", които носят новата мисъл, които са служители на Великия Господ, Създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора ги наричат светии. Пред вас стои велико бъдеще. Сега ще почнете да живеете. Ще се образува един нов тип човек. Това е културата на безсмъртните. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хора на Идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на синовете Божии на Земята; или на съвременен език казано: побратимяване на хората. Общо братство ще се създаде по целия свят. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на Слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличат светлината на Слънцето. Който погледне към Земята, ще види, че тя свети като слънце. Отдалеч ще изглежда, че Земята гори. Шестата раса ще има задача да изправи човешките мисли и желания. Мисията на Учителя е подготовление на славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години. Иде вълната на Шестата раса, за която всички трябва да сте готови. Членовете ѝ ще бъдат преход между ангели и човеци. В Шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на Любовта, която ще въдвори Царството Божие на Земята. Идва ново Небе и нова Земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! Сега идат в света един нов род жени, те ще се народят. Според моите изчисления, това ще бъде след 2100 години. След 2100 години, които дойдат от вас, ще проверят един закон. Аз не искам никой да вярва. Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една Нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва. Това са ония мъже и жени, за които в 13-та глава на Откровението е казано, че ангелът е вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. Тия мъже и жени ще турят такива корави въжета, че наистина ще вържат дявола да не изкушава вече хората. И тогава, в бъдещата култура ще се позволяват само две деца, не много деца, както сега: едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското, единият ще отиде на единия край на Земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма. Вас ви се вижда странно. Мене ми се вижда още по-странно сегашното съвместно живеене на мъжа и на жената. Зазоряването на Новата култура ще дойде по-рано, но Шестата раса, в пълния си разцвет и красота ще бъде на Земята след 2100 години. Господ е оставил хубавото за най-после. Такъв е законът. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде Шестата раса на Земята, всичките тия велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: "Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага." Казвате: "Ще помним ли това?" Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. На Шестата раса ѝ трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е почнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение. След 1000 години ще има начатъци на Божествената Наука, след 350 000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде, като официална наука. Казвате: "Да се говори за толкова далечни времена, това ни обезсърчава." Аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там. Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред Природата на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си.“ Из: „ШЕСТАТА РАСА - Учителят, Лечителят, Пророкът - т.3“

Петър Дънов – Учителя: „Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.“ Из: „Закон за частите и за Цялото“

Това, което изчезва, е илюзия на Живота. Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен. Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв. Радостта и скръбта са едно и също Лице, с две страни. Чрез радостта и скръбта, Невидимият свят си устройва забави. Когато Съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават. Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а Разумните Същества ги наблюдават и се смеят. Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: „Нани-нани, нани-на“. Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: „Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш!“ Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Ти си тъжен, скръбен и мислиш, че скръбта ти е нещо реално. Ако скръбта е реално нещо, къде е тя? Ще кажеш, че я чувстваш под лъжичката, някъде. Колко тежи вашата скръб? Аз бих я претеглил. После, бих я купил; 20,000 лева бих дал за една скръб. Донесете ми скръбта си в едно шише, аз веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбта е нещо илюзорно, както и сиромашията. Казваш, че нямаш пет пари в джоба си. И това е илюзия. Казваш, че си скръбен, беден, гладен, но ако ти дадат една златна монета, скръбта ти веднага изчезва. Каква скръб е тази, която изчезва толкова скоро? Ти си скръбен, защото мислиш, че си скръбен. Ако мислиш, че си щастлив, ще бъдеш такъв. Като ви посети скръбта, не я крийте, но изнесете я вън, дайте ѝ един хубав обяд и си поговорете с нея. Аз съм се разговарял със скръбта. Красива мома е тя. Ако можете да я видите, всички ще тръгнете след нея. Красива е скръбта! За да не я познаят, тя се дигизира: закрива се с черен воал, облича се в скъсани дрехи и така минава незабелязано. Кой от вас е пожелал да види скръбта и да си поговори с нея? Като ви говоря за красотата на скръбта, вие мислите, че ви залъгвам, и казвате: „Знаем какво нещо е скръбта, не сме забравили мъката, която ни е причинила тя“. Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: „Нани-нани, нани-на“. Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: „Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш“. Радостта обича мечтите и фантазиите. Като дойде и започне да мечтае, ти отново заспиваш. Радостта и скръбта са едно и също лице с две страни. Радостта е мома, която целува и прегръща човека. Скръбта е същата мома, покрита с черен воал, облечена в стари, скъсани дрехи; тя кара човека да учи, да работи и да се моли. Чрез радостта и скръбта, Невидимият свят си устройва забави. Когато Съществата на онзи свят искат да си починат, те си устройват забави с хората, ръкопляскат им и си заминават. Хората се влюбват, разлюбват, плачат, страдат, а Разумните Същества ги наблюдават и се смеят. Ти се влюбиш в един момък, без да подозираш, че той е твоята приятелка, която се е дигизирала – играе роля на момък. Ти му пишеш любовни писма, получаваш от него, а приятелката ти се смее. Един ден тя сваля булото си пред тебе и казва: „Много си се влюбила в мене“. И двете започват да се смеят. Смешно нещо е влюбването. Момък и мома се оженят. В първо време и двамата са дигизирани, с маски на лицето. Колкото повече години минават, маските постепенно се свалят: изчезва красотата им, косите побеляват, зъбите опадват. Питам се: Къде отиде предишната красота? Това, което изчезва, е илюзия на живота. Човек не остарява. Реалността никога не остарява. [Т.е. – Истинският Човек, който е Висшата Божествена Душа – не остарява, но Висшата Божествена Душа е само една благородна, възвишена МИСЪЛ, която е безсмъртна.] Всичко, което се изменя отвън, е привидно. Който не познава Реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него. ЖИВЕЙ КАТО ДЕТЕ, КАТО МЛАД МОМЪК И МОМА, КАТО СТАР ЧОВЕК И ЗНАЙ, ЧЕ НЕ СИ ДЕТЕ, НЕ СИ МЛАД, НИТО СИ СТАР. ТОВА СА ФАЗИ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. Сега имаш брада, бяла коса, но като отидеш на онзи свят, ще ги оставиш на Земята. Там не приемат хора с бради и с бели коси. Като напусне Земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е Реалното. [В книгата „Българската Душа“, Учителя казва: „АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице. Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя.“] Из: "Истинско познаване"

Много хора; множеството, съставят Цялото, образувано от милиарди Души, свързани заедно, в Единицата. Казваш: „Не мога да обичам всички хора“. Ако под „всички“, разбираш сенките на хората [т.е. ако разбираш техните личности – мъжете и жените, които са само сенки на Висшите си Божествени Души], прав си, не можеш да обичаш сенки. Но ако под „всички“, разбираш Великата Реалност, наречена Бог, можеш да ги обичаш. Ще обичаш Бога и в Неговото Лице ще обичаш всички. Тази Идея трябва да проникне, в умовете ви. [Защото Висшите Божествени Души – това са онези благородни, възвишени МИСЛИ, които никой, с нищо, не може, да премахне, а личностите на Земята – това са само техни временни "сенки".] ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Това, което изчезва, е илюзия на живота. Всичко, което се изменя, отвън, е привидно. Който не познава Реалността, не може да си даде отчет на това, което става около него. Реалността никога не остарява. Като напусне Земята, човек взима със себе си само онова, с което е дошъл. То е Реалното. [Само онзи] ЧОВЕК, КОЙТО ЛЮБИ ВСИЧКИ, ЖИВЕЕ В РЕАЛНОСТТА. Казвате, че е невъзможно да любиш всички. Според мене най-мъчно е да любиш един човек. – Защо? – Ще ви отговоря на ваш език. Единицата, човек е толкова малка величина, че с микроскоп не можеш да го видиш, не можеш и да го хванеш. Много хора, множеството, съставят Цялото, образувано от милиарди души, свързани заедно, в Единицата. Казваш: „Не мога да обичам всички хора“. Ако под „всички“, разбираш сенките на хората [т.е. техните личности – мъжете и жените], прав си, не можеш да обичаш сенки [или – не можеш да обичаш всички низши астрални души]. Но ако под „всички“, разбираш Великата Реалност, наречена Бог, можеш да ги обичаш. Ще обичаш Бога и в Неговото Лице ще обичаш всички. Тази Идея трябва да проникне, в умовете ви." Из: "Истинско познаване" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ В книгата: „Българската Душа“, Учителя казва: „АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Висшата ни Божествена Душа е оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, да премахне, а низшата астрална душа, или личността ни, на Земята – е само нейна временна "сянка".

Ще отговоря на този въпрос, с цитат от Учителя, защото мисля, че всички ние, като личности, сме само обикновени хора и като обикновени хора – ние сме абсолютно вън от тази класификация. Поради тази причина – считам, че е редно – само да благодарим, и да поднесем своите почитания на онези чинове (или на онези достигнати степени на развитие на човешко съзнание), които са изброени, по-горе. Това, разбира се, не пречи на всеки, от нас, който има нужда да счита себе си, за каквото пожелае – за посветен, за светия, за адепт, за гений, или за учител – да го прави. За себе си – той ще бъде прав да мисли, да чувства и да постъпва – както може, към даден момент. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Докато не може да се хвърли в Свещения Огън, да се опече, за да го изядат другите, човек не може да се повдигне [на по-висока степен на съзнание, отколкото е съзнанието на една земна личност (т.е. – отколкото е разбирането на обикновения човек – на низшата астрална душа). Защото – за да напредне духовно, личността трябва да пожертва всичките си вярвания и убеждения на личност; т.е. да пожертва всичките си вярвания и убеждения (на плътно материално тяло/същество) и да се възприеме само като Мисъл; т.е. – да се възприеме само като Висша Божествена Душа; с други думи – да се възприеме само като една Възвишена Мисъл, която никой, с нищо, не е в състояние да отнеме, от човека. Това означава, в превод, Идеята на Учителя: човек „да се хвърли в Свещения Огън, да се опече, за да го изядат другите“.] Съвременните хора имат всичко, но едно им не достига – запалката на Свещения Огън. Като намерите тази запалка, носете я всякога със себе си. Огънят има свойството да изгаря и да топи нещата. Каквото туриш в него, той нищо не изхвърля навън. Като се говори на хората за огън, те започват да се страхуват. Те имат пред вид огъня [обикновения огън] на човешката любов, който изгаря сърцата им. Запалете Свещения Огън, в човека, с Божията Любов и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свети, но без да изгаря. Запалете човешката Душа, със Свещения Огън на Божията Любов и вижте, какво ще стане с нея. Тя ще се облаче в бял цвят и ще започне да свети. Белият цвят е емблема на чистота. Божиите блага се събират в белия цвят. Като разложите този цвят, ще намерите тия блага, изразени в седем различни цвята. Съвременните учени не знаят, какво представя всеки цвят отделно и какво е неговото приложение. Те знаят, от колко билиона трептения е съставен всеки цвят, но каква е употребата на тия цветове, не знаят. Това знаят само посветените, гениалните. Същото можем да кажем и за Свещения Огън. Само посветените знаят, какво представя Свещеният Огън. Талантливите едва сега са започнали да го изучават, а обикновените хора не са чували нищо за него. И тъй, когато кажете, че не разбирате нещата, вие сте обикновени хора; когато разбирате, вие сте талантливи; когато прилагате, вие сте гениални; когато опитите ви излизат сполучливи, вие сте светии; когато работите свободно със Свещения Огън, вие можете да бъдете Учител. Човек, който не е бил обикновен, не може да бъде талантлив; който не е бил талантлив, не може да бъде гениален; който не е бил гениален, не може да бъде светия; който не е бил светия, не може да бъде Учител. Не е въпрос само да учителствува човек. Нещо специфично се изисква от Учителя. Кой човек е грешен? Грешен е този, в когото Свещеният Огън – не гори.В грешния човек гори обикновеният огън, в който всичко се топи и изгаря. Праведен човек е онзи, в когото Свещеният Огън гори, без да изгасва и без да изгаря нещата. Дето гори Свещеният Огън, там цари Любовта. В Любовта се крие запалката на Свещения Огън. Много запалки съществуват в Любовта. Много кибритени клечки има в кутията, но Първата е най-важна. И тъй, нека сърцето, умът, Душата и Духът ви присъствуват във всичко, което вършите. Нека във всички ваши дела присъствува окото на Бога, окото на Ангела, на Херувима и на Серафима. Това значи подвиг. Това значи възкресение на човешката Душа. Щом възкръсне, човек влиза в жилището на Отца си. Цялото Небе знае, че той е внесъл Живот, Знание, Светлина и Свобода в света, за Славата на Бога, за славата на ближния си и за своя слава.“ Из: „Запалката на свещения огън - 1939 г.“

Има шанс. Един, единствен шанс има, но пък е сигурен – сто процента. И той е да решиш – сама себе си – да промениш. В смисъл – да започнеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно, обаче – не от твоя гледна точка (както досега си правила), а да мислиш, да чувстваш и да постъпваш – правилно, но от Гледна Точка на Бога, Който е Любов. Т.е. – коренно да промениш ОТНОШЕНИЕТО си, към Нещата, като постепенно – започнеш да мислиш, както Бог мисли. Не изведнъж, а постепенно. Това значи: след като се запознаеш с определени, НОВИ за теб, Божествени Идеи, касаещи човешките мисли, чувства и постъпки – да се вглъбяваш, при всеки удобен случай, в себе си и да размишляваш – какви мисли и какви чувства – би искал Бог, Който е Любов – да раждаш и да отхранваш, отсега нататък, в себе си (защото, в известен смисъл – всеки човек е "майка" на мислите и на чувствата си). И какви постъпки биха последвали, в живота на човека, който се стреми да задържа вниманието си – единствено и само върху положителните мисли и чувства и да ги прилага, в живота си. Не се страхувай, напразно, от Бога, защото Господ ни е предупредил, при какви условия, бихме били осъдени, от Него. И това е – само ако се занимаваме с живота на другите хора и ги осъждаме, като "лоши хора". С други думи – само който осъжда другите хора – само той ще бъде осъден, от Господа. Както е казано, в Матей 7:1 „Не съдете, за да не бъдете съдени“; също и в Матей 7:2 „Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ Ето, от това трябва да се пазиш – да не осъждаш никого, за нищо. Виж и в Псалми 75:7 „Но Бог е съдията; едного Той унижава, а другиго издига.“ Това значи, че само този, който съди другите хора – само той ще бъде осъден, от Бога. Затова, мисли за Господа – не като за Палач, Който ще те нарани, при положение, че ти си едно мило, любящо и добронамерено, към всички хора момиче, което, в себе си, е решило, отсега нататък – да не дели хората на "добри" и на "зли", защото вече знае, че това не е позволено, от Небето. Но мисли за Господа – като за Любов, Която ще те подкрепи и ще те повдигне, щом види СТРЕМЕЖ, от твоя страна – да изпълниш Волята Му. Знаем, че всеки човек, вътре в себе си – има СЪВЕСТ. СЪВЕСТТА е като едно малко огънче; като една малка Светлинка, която, във всеки момент, показва на човека – кое е право и кое е криво – (но не от човешко, а) от Божествено Гледище. Пази се, с ОТНОШЕНИЕТО си към нещата, да не угасиш, в себе си, това малко огънче, за да не останеш, без ОРИЕНТИР, в живота. Желая ти успех, в случай – че се решиш – САМА да промениш себе си, като започнеш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш – само по Божествен Образец; т.е. – че се решиш да изпълниш Божията Воля, като сложиш ДОБРОТО – за основа на живота си. В този сайт ще намериш много Божествени Идеи, които (заедно с искрената ти и смирена молитва, към Създателя) ще ти помогнат, да намериш спокойствието, което търсиш (в случай, разбира се, че си позволиш – да бъдеш привлечена и завладяна, от едно ново и само позитивно (или поне неутрално) отношение, към всичко и към всички).

При каквито условия и да се намирате, всякога ТЪРСЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО, защото в него Бог присъства: Когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Дето Любовта присъства, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско Знание, истинска Светлина. Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре. Всички хора трябва да станат проводници на Божественото; да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява Любовта, чрез даване. Чрез Любовта, човек познава Бога и Природата. Щом познае Природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „За да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло. При това положение [т.е. само ако се освободи от противоречията, в живота, посредством Любовта, вярата и надеждата], човек може да се домогне до Новата Наука, която обяснява ВЪТРЕШНИЯ СМИСЪЛ на явленията. Например, според Новата Наука, кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат за тяхно ДЕТЕ. Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взема. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взема. Когато някой казва, че иска да бъде ЖЕНА, това подразбира готовност за вземане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде МЪЖ, това подразбира готовност за даване. Мъжкият принцип, т.е.УМЪТ, в човека, ДАВА, а женският принцип, т.е. СЪРЦЕТО – СЪБИРА. От двата процеса – даване и събиране, се е създало човешкото тяло. Човешкият ум пък се е създал от работата на човешкия Дух и на човешката Душа. Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде.“ Онзи, на когото се дава, всякога събира. Обаче той събира, за да дава. Ето защо всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява Любовта, чрез даване. Чрез Любовта човек познава Бога и Природата. Щом познае Природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си. Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скърбен и Аз ще ви се изявя.“ Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия и да се намирате, всякога ТЪРСЕТЕ ПОЛОЖИТЕЛНОТО, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък. Дето е Духът, там е Новото Творчество. Дето Любовта присъства, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско Знание, истинска Светлина.“ Из: „Езикът на Любовта“

Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен. Ние трябва да влезем в пътя на знанието. Светът е създаден като една школа, да се приготвим за бъдещия живот. Дойдете ли в голямо общение със злото, няма да победите. Между злото и себе си, турете Бога на Любовта. Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин, вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се. Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал, с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила [...] да се справя със злото. Помнете това нещо: И Христос е казал: „Не се противете на злото.“ Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Лука 11:41 „По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.“ Тит 1:15 „За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите, нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Няма защо да търсиш лошия човек отвън, той е вътре, у вас. Всеки е забелязал колко мъчно може да се умири човек, когато омразата се надигне в човека. Или когато се повдигне омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието, много мъчно може човек да се справи с всичко това. Даже и най-праведният човек някога е изложен на изкушение. Това са изпити, чрез които се проверява човешкия характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата, през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата [т.е. съгласявате се да мразите, защото се заблуждавате да мислите, че така е справедливо], и в трите свята – и във физическия, и в духовния, и в умствения свят; тогава ти си вързан. Вие често се спирате върху въпроса кои хора са добри и кои лоши. Оставете лошите хора настрана, с тях Бог ще се разправя, няма защо вие да се справяте с тях. Освен Бог, никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора. Помнете това нещо: И Христос е казал: „Не се противете на злото.“ Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила [...] да се справя със злото. Вие поддържайте [равновесие, със] злото [но отдалече]. Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин, вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се. Дойдете ли в голямо общение със злото, няма да победите. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И двамата [и Ева, и Адам] пропаднаха. Но когато дойде Христос, Той постъпи другояче. Между злото и себе си, Той тури и Бога и каза: „Ако е Твоята Воля“. На едно място искаха да Го направят цар, но Той си замина и каза: Царуването не е за мене. Когато хората искаха да му отдадат слава, Той каза: „Аз дойдох да изпълня Волята на Отца Си, а не своята воля“. Ако и вие изпълнявате Неговата Воля, приближавате се към Него. „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но Волята на Отца Си“. Е всички, които ме слушате сега, трябва да имате този стих предвид. Между злото и себе си, турете Бога на Любовта. Това да бъде изявлението на Бога. Казвате: Възможно ли е това? Ако знаете Божествения език, всичко е възможно. Ако не знаете Божествения език, не е възможно. Ако знаете Божествения език, това е възможно, даже след два месеца. Ако не знаете този език, това е възможно, след осем хиляди години. Сега ние трябва да влезем в пътя на знанието. Светът е създаден като една школа да се приготвим за бъдещия живот.“ Из: „Пак се яви!“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Бог е дал живот на човека, дал му е същевременно и блага, чрез които да използва този живот. На всеки човек са дадени права и задължения. Той използва правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползва от всички блага, които Бог му дава, а не изпълнява това, което се изисква от него. Като се намери в затруднения, човек пита как и кога ще се оправи светът. Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.“ Из: „В Ниневия“

Когато съблюдаваме Принципите на Бога, ние сме в Мъдростта. Да схващаш себе си жена или мъж, то значи – да заличиш Бога, в себе си! Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схваща себе си като Душа; Жива Душа. Човек трябва да схваща себе си, като Душа. Схваща ли се той като мъж, или жена, то е слизане, деградация. Истината е достояние само на Душата [т.е. само на Висшата Душа, която живее извън времето и пространството]. Сега всички постъпки съблазняват хората [които са на нивото на съзнание, което имат личностите на Земята. Т.е. всички постъпки съблазняват мъжете и жените, които са низши астрални души], защото нямат Мъдрост. Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно; тогава съблазън няма. Едно сърце трябва да имат всички. Божествената Любов – трябва да бъде морал! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Първото нещо за ученика е да се схваща като Душа Жива, която се стреми в три посоки: да чувства, да мисли и да действува! [Всеки човек е дошъл, на Земята, да се учи – как да чувства, как да мисли и как да действа.] Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схваща себе си като Душа, Жива Душа. Да схващаш себе си жена или мъж, то значи да заличиш Бога, в себе си! Когато дойде Любовта [която е САМО към Бога; т.е. когато се възвърне онази Изначална Първа Любов на Душата, към Бога, каквато е била в Рая, обаче – преди грехопадението], тя ще научи хората, как да постъпват. В Закона на Любовта – всичко [помислено, почувствано и направено], е за Господа. Едно сърце трябва да имат всички. Божествената Любов – трябва да бъде морал! Мъдростта поставя нещата в ред; тя ги твори, а Любовта ги оживява. Мъдрият човек [т.е. – само мъдрият човек] може да бъде чист [защото само той знае – кой е той (и че е само благородна възвишена мисъл и затова мъдрият човек – не се съединява с нечисти неща! Петър Дънов – Учителя, казва в книгата си „Българската Душа“: „АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице. Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя.“ ] Мислите трябва да бъдат само Божествени - в това седи Мъдростта! Стремежът на Душата, е Истината! Животът в Истината дава Свобода на човека. А в Свободата няма никакво стеснение. Истината е достояние само на Душата [т.е. само на Висшата Душа, която живее извън времето и пространството]. Сега всички постъпки съблазняват хората [личности; т.е. съблазняват мъжете и жените, които са низши астрални души], защото нямат Мъдрост. Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно; тогава съблазън няма. Когато съблюдаваме Принципите на Бога, ние сме в Мъдростта. Разбирането е в приложението. Когато Бог работи, вътре в нас, ние се хармонираме. А когато ние действуваме вън от Бога, тогава се създава греха.“ Из: „СВЕТЛИНАТА НА БОГА“

„АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя. За мене, да вярвам в Душата си, е извор на радост. Аз съм повече от моята дреха, или от моето лице.“ Учителя ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са ония Сили, които работят за създаването на тия форми. ДУШАТА - това е УСЛОВИЕТО, което подготвя съграждането на тия ФОРМИ. Всяка Душа трябва да има тяло, за да се прояви. Сърцето не е достатъчно да даде необходимата енергия, затова умът често го кредитира. А Душата пък кредитира ума. Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката Душа. Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице. АЗ СЪМ оная благородна, възвишена МИСЪЛ, която никой, с нищо, не може, от мен, да премахне. Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В Небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само Светлина - и те по тая Светлина, се различават един от друг. Когато вярвам, че имам Душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам Душа, почвам да скърбя. За мене да вярвам в Душата си, е извор на радост. Тялото е една къща на човешката Душа, в Духовния живот; по същия закон Душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?“ Има тела, от които човек може да се освободи. Това са ония [човешки тела, които приличат на] нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословните къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен“. В човека всички неща на Битието, се осмислят. В човека живеят и Боговете.“ Из книгата, на Петър Дънов, „Българската Душа“

Здравей bosh12, От постинга ти разбирам, че понеже е включено, като неотделима част, в обхвата на елементите на твоя личен „аз“ – ти имаш известна "слабост", макар и отрицателна, към понятието: "социална тревожност". Т.е. отстрани изглежда, че ти харесва компанията му, щом си му обърнал това внимание. Да обичаш, или да мразиш едно нещо – и в двата случая – то винаги присъства, еднакво дейно, в живота ти; в главата ти. Щом му обръщаш достатъчно внимание – ти така го захранваш, с Енергията си и по този начин – което и да е нещо – бива издигнато, „на почетно място“, в приоритетите на твоя живот и ако не се усетиш, навреме – дълго, дълго се "радваш", на "компанията му". Това значи, че нито с любов, нито с омраза – можеш "да прогониш" каквото и да е нещо, от главата си, докато то е във фокуса на вниманието ти. За да се разделиш, с каквото и да е нещо; т.е. за да го махнеш, като проблем, от главата си – то трябва да стане „невидимо“, за тебе; т.е. – ти не трябва да го удостояваш, с внимание, в главата си, защото само Енергията на твоето Внимание, към него, го храни. Или, с други думи казано – всеки човек, с негативното си отношение; с вниманието, което им отделя – сам развъжда и отхранва проблемите си, най-напред – само в главата си и после – те се проявяват и извън нея, като влизат в обществото. Знам, че вероятно не ми вярваш, сега, когато ти казвам, че имаш "слабост" към социалната тревожност, защото това, за теб, е подсъзнателно (т.е. ти не го осъзнаваш, по този начин), обаче виж как се представяш (в първото изречение на постинга си; т.е. каква информация даваш, за себе си): "аз", "ученик" и веднага, след това идва и "социална тревожност", като елемент, от твоя „аз“. Т.е. ти имаш „социална тревожност“, която сякаш се е сляла, неотделимо, с тебе; сляла се е с твоя личен „аз“, който „я има“ (т.е. твоят „аз“, има някаква „обща работа“ ; има вземане-даване, със социалната тревожност, която е едно с онези неща, които го представят). Защо? Защо забелязвам, че понятията: аз, ученик и социална тревожност (заедно с още няколко други неща), са съединени в ЕДНО ЦЯЛО Нещо, с което ти се отъждествяваш? Това значи, че ти, по условие, си приел, че Ти (твоят личен „аз“) – си онова Цяло Нещо, съставено от съединяването на: „земно същество /т.е. ум“, плюс „ученик“, плюс „социална тревожност“ и плюс други неща, които, за краткост, може и да не споменаваме, тук). Значи, че – според тебе: (твоят личен „аз“) = (същество/ум + ученик + социална тревожност + всичко останало, което сам си решил, какво да бъде; и всичко това, в главата ти, е съединено, в ЕДНО Цяло, което си ти, към даден момент). Това е определението, за твоя „аз“. Т.е. – според мен, изглежда, че от твоята лична гледна точка – това Единно Цяло, отговаря на въпроса: „Кой съм аз?“. Моля, поправи ме, ако греша, но така аз разчетох твоето послание. Всъщност, ако не е така – то: Кой си ти? Кой си ти, bosh12, когато си сам, със себе си и няма никакви други хора, в радиус, напр. от 10 километра, около тебе. (Няма никакви други хора, с които хора – ти да правиш грешката, да се сравняваш)? Въпросът ми е риторичен; т.е. няма нужда, на мен, да ми отговаряш, но на този въпрос, трябва да си отговориш, сам, на себе си (за да решиш задачата, на живота си, която наистина си струва, да се реши, защото точно това решение, ще ти спести неприятности и ще те освободи от много мъки). Но засега – с това дълго определение (на твоя личен „аз“) – ти си избрал да се представяш, пред самия себе си. Разбери го това (но без да мислиш, че това е правилно, защото изобщо не е правилно това, което мислиш); но то е един факт, засега, в твоя живот. Ти така правиш: само след като приложиш, към „аз-а“ си (т.е. – след като се слееш, в ума си) – с всякакви временни и странични неща (а това са понятия, наречени мисъл-форми), ти можеш да кажеш кой си. И то – само защото си мислиш, че няма друг начин (освен този), за да дефинираш „аз-а“ си. Т.е. – такова е статуквото: понеже сам не знаеш кой си – ти се познаваш, само – след като задължително – съединиш себе си, с всякакви мисъл-форми, които считаш за „подходящи“ (от известна гледна точка). И така – само след като си станал едно Цяло, с тях – ти вече си способен да си се представяш, сам на себе си и „да знаеш“ кой си. Но това стоварва голяма беля, на главата ти. Затова, опитай се, постепенно, да осъзнаеш, че – само посредством сливането на „аз“-а си, с различни странични понятия, наречени мисъл-форми (проявленията на които, си избрал, първо в главата си, по някаква своя, абсолютно нездрава преценка) – ти искаш да се познаеш – кой си ти, без да отчиташ, че „те“ – са съвсем отделни, от тебе, неща; т.е. „те“ (страничните понятия, наречени мисъл-форми) – не са „ти“ и не биха имали нищо общо с твоя „аз“, ако ти не би имал склонността – сам да ги обсебиш, понеже считаш, че така е редно. Но не е… Всички тези, изброени от теб, понятия, като: „срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък“, с които си се слял, в описанието на „аз“-а си – те са само отделни, съществуващи независимо, от тебе, понятия – мисъл-форми, с които можеш да имаш вземане – даване и без да се сливаш, с тях; т.е. – можеш да ги познаваш, отстрани; или – да имаш понятие, за тях; да знаеш какво означават – обаче само отделно, от себе си, а не – като ги сливаш, в ума си, със самия себе си. Помни, че няма никаква наложителна причина да сливаш „аз-а“ си, с тези мисъл-форми (освен тази причина, че не го знаеше, досега, разбира се). Ти не знаеш, че сливането на тези странични мисъл-форми, в една голяма обща мисъл-форма, заедно с твоя „аз“ – е опасно. Нека да ти кажа, че така не се прави, ако искаш да не изпадаш в дискомфортни състояния. Такова патологично мислене, наистина, е унаследеното, от бащи и деди, обаче това е погрешното земно мислене на всички личности и тук е коренът на всичките им проблеми и терзания, свързани със страданията, на Земята. И ти, също – все още, нямаш отговор на въпроса – кой си ти? Това е точно онзи екзистециален въпрос, който всички личности на Земята, имат за задача – да разрешат: всеки човек, поотделно и сам за себе си (обаче – това ще стане – само когато му дойде времето; защото взема време, човек да разшири съзнанието си, като се освободи от старото си изопачено мислене и чак тогава ще може да възприеме правилното – мислене – от Гледна точка на Създателя на Всичко, Което Е – което ще го избави от страданията). Знай, обаче, засега, че ти не си длъжен да правиш нищо от онова, което те прави да страдаш; напротив – свободен си да правиш само онова, което ти носи радост (и едновременно с това; т.е. в същия момент – то трябва да бъде полезно и за други хора, или – поне да не ощетява никого). Така стоят нещата, обективно, за всеки човек, на Земята; друг е въпросът, че обикновените хора не го знаят и затова – мислят точно обратното, за вярно, независимо от това, че заблужденията им, ги правят много нещастни. Те не осъзнават, че са нещастни, единствено поради погрешните си вярвания и убеждения. Но, в твоя случай – добре е, за теб, че си малък (това е много ценно качество) и поне осъзнаваш онова, което сам си написал: „всичките ми проблеми са в главата ми, под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората.“ Това е така и (същото се отнася, и за всяка друга личност, а не само за тебе, защото) всеки човек е дошъл на Земята, за да се научи да мисли (да чувства и да постъпва) правилно. Да мислиш правилно – е равносилно на това – да не страдаш. Нека да започнем с това, че "социална тревожност" (както и всичко останало, което сам си включил, като елементи, в дясната страна на уравнението на твоя „аз“), е преди всичко друго – само една обикновена мисъл-форма, в твоята глава и само от тебе зависи – с какво съдържание ще я напълниш (самият ти); какъв смисъл (самият ти) ще ѝ дадеш – и дали изобщо ще я оживиш; т.е. дали ще я направиш активна, за самия теб. Или пък – ще решиш, че тази мисъл-форма, към даден момент – не е вече сред приоритетите, на твоя живот и така – ще я деактивираш, или – даже ще я оставиш (в твоята персонална глава), като „празна черупка“ – откъм съдържание и смисъл (защото няма „да се сливаш“, с нея, като „аз“). И съответно – щом е празна, то – няма как тя да участва активно, в съединяването на елементите, от които ти, погрешно, си мислиш, че е изграден твоят "аз". Тоест, резултатът от решението ти, да не се занимаваш с мисъл-формата "социална тревожност" (а и с която и да е друга подобна мисъл форма) е, че – в онова съставно ЦЯЛО НЕЩО, което си мислиш, че си ти, поне няма да присъства елементът "социална тревожност" (и тя няма да ти вреди, поради това, че ти, вътрешно, си „в лоши отношения“, с нея, като проявяваш слабостта – да я ненавиждаш). Затова, от твоя гледна точка, може да си кажеш, приблизително, така: „Мисъл-формата "социална тревожност", е със значение – нула, в дясната страна на уравнението, на моя личен "аз"; т.е. – за мен, тя вече е деактивирана мисъл-форма, към този конкретен момент, по причина, че аз така съм решил, за себе си“. И повече да не ѝ отделяш никакво внимание, за да не я захранваш с никаква своя Енергия – нито положителна, нито отрицателна. Нека учените глави да изследват; да се занимават и да пишат научни трудове за "Социалната тревожност"; тяхната работа е такава и те са прави; в това няма нищо лошо. Но нека само те да я изследват и така да развиват своя собствен ум; за тях това е полезно и безопасно, защото те само я изучават, отстрани, без да се съединяват, с нея, както правиш ти (т.е. учените хора, които изследват, само като феномен, явлението „социална тревожност“ – те възприемат тази мисъл форма, пълнят я със съдържание, според своя вкус; дават ѝ смисъл, според своята текуща гледна точка, обаче – те не я включват, като елемент, в дясната страна на „уравнението на своя съставен "аз"“; т.е. те не казват: "„аз“ имам социална тревожност", от което се подразбира, че това, което го имам – (или, щом „аз“, като „аз“, го имам, то) – то е ЕДНО, с мене; т.е. то е неотделимо, от моя „аз“ (все едно, че съм го „купил“ за себе си; или – че се „храня“ с него и така – то става част от самия мен). И затова – изследователите на социалната тревожност, независимо че се занимават, с нея – те не страдат от нея така, (разглеждайки я само „под микроскоп“), както ти страдаш, по причина, че в съзнанието си, ти си съединил „аз“-а си, с мисъл-формата на социалната тревожност, заедно с нейното съдържание и смисъл (т.е. – приел си я, по друг начин). Искам да ти кажа, че отношенията към социалната тревожност, в твоя и в техния случай – са различни. А най-важното нещо, в този свят – са отношенията. Поради отношенията си страдаме, в живота си и пак, поради отношенията си – се радваме, или сме неутрални. Затова – ти, който не разбираш, все още, как стават нещата, в света – добре е – да не се бъркаш там, където се споменава "социалната тревожност" (за да не попадаш под внушението ѝ, докато укрепнеш и започнеш да мислиш, по нов начин). Остави на учените хора и нека те да се занимават, с нея, както си знаят, защото – това е добре, за тях, обаче (щом искаш съвет – ще ти кажа, че) да се включваш и ти – това не е добра идея. Защото, ако ти се "съединяваш", в главата си, с мисъл-формата "социална тревожност" – то това (от твоя гледна точка) – е все едно – да ходиш, с вързани очи, по много хлъзгав път и няма как да не пострадаш, а задължително ще си носиш последиците, защото Законите на Живота (които, все още, не се учат в никое училище и трябва ти сам да седнеш, и да ги учиш), са такива. Понеже каза, че си ученик, искам да те питам – какво ще кажеш, за един виртуален филм, в който главен герой, си самият ти: В този филм, нека да приемем, че по сценарий, самият ти (по някаква прищявка на Провидението) – си се родил, като един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя. Ако, приемем, че това е така; т.е. – че ти си един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя – въпросът ми е – откъде щеше да знаеш ти, тогава, че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност? Сигурна съм, че нищо подобно нямаше да ти мине, през ума, защото, при тези условия – нямаше да има никакви други хора, с които да се сравниш и така да се самоопределиш. (Сега, ти се сравняваш, с другите, защото не знаеш, че другите хора – не са никаква мярка, за което и да е човешко същество, защото всяко човешко същество, на Земята, само по себе си, е направено уникално и затова – няма никаква реална база за сравнение, между отделните хора). Но, да речем, че ти не знаеш, че ИЗНАЧАЛНО е погрешно – хората да се сравняват, един с друг. Замисълът да има много хора – е съвсем друг – и той е – те просто да се допълват, а не – да се сравняват, помежду си. Но, да речем, че ти не го знаеш това и затова избрахме такъв сценарий, на филма – че ти си сам – един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя; няма с кого да се сравняваш и съответно – това нежелано положение (че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност) – няма как да го има, в първата част на филма, защото това, да го има – би било абсолютно нелогично. В първата част на филма – Ти – само Си; има те и толкова. Значи, приемаме, че в първата част на твоя филм (защото има и втора част), няма условия, за да чувстваш – нито че си слаб, нито че си малък, нито да чувстваш, че имаш ниско самочувствие; нито има условия, да знаеш, че имаш социална тревожност. Ти просто – СИ – има те и толкова! Просто съществуваш – дето се казва: нито си хубав, нито си лош! Просто си! Години минават (във филма), десетилетия; няма промяна и все същото – изобщо не чувстваш – нито да си слаб, нито да си малък, нито че имаш ниско самочувствие; просто няма подходящи условия, за това. Сам си, със самия себе си... Абсолютно Сам! Представи си това положение и му се наслади… Обаче, напълно вероятно е, това, което сега ще последва, във филма на твоя живот: По някое време (след много дълго време; понеже приехме, че по сценарий, във филма, ти си съвсем сам, на Земята) – в един момент – нещо като неясна мисъл-форма (на притеснение от самотата), се завъртява, в главата ти и образно казано: "сяда“ на специален Трон, там, в твоята глава. Пропуснах да кажа, че във филма – Ти, самият – предварително – сам си направил този Трон на Вниманието, в главата си (нещо като инкубатор за излюпване на мисъл-форми, от техните зародиши; плюс още нещо, което ще пропуснем) – за да излюпва нови мисъл-форми, чрез Енергията на Вниманието ти – и да активира готови Идеи (слезли от един по-висш Свят), зареждайки ги с твоята Енергия на Вниманието. Т.е. – замисълът на този Трон на Вниманието е такъв, че той ги сбъдва; активира ги, към даден момент, в зависимост от текущото ти намерение (в случай, че решиш, че те са полезни, за тебе и че ги харесваш, към дадения момент, защото това се променя, с разширяването на съзнанието ти). Важното е да се запомни, че – само докато са поставени на Трона на Вниманието ти, мисъл-формите са активни. Решиш ли да ги свалиш от Трона на Вниманието си – те се деактивират и просто изчезват от живота ти, защото твоята Енергия не ги зарежда; т.е. те няма от какво „да се захранват“ , за да се проявят– няма друга Сила, която да ги оживява, освен онази, на Трона на Вниманието ти. Но трябва да знаеш, че ако не си достатъчно бдителен, във всеки момент и на Трона на Вниманието ти „седне“ и остане за дълго време мисъл, с която ти си в „лоши отношения“, то тя, докато е активна – ще ти причинява много болка и страдания. И така – да се върнем пак, в нашия филм: седейки на Трона на Вниманието ти, мисъл-формата на Притеснението, от Самотата – започва, във всеки удобен момент да се включва в работен режим; т.е. – да изисква вниманието ти, за да расте и да се изпълва със Сила; защото – казахме, че само твоето Внимание, може да я зарежда, с Енергия и то – докато седи на Трона на Вниманието ти. (Казахме също, че мисъл-формите нямат самостоен живот и без твоето изрично решение – те не могат да бъдат в Сила; т.е. само ти решаваш – коя мисъл-форма, към даден момент, има правото да седи на Трона на Вниманието ти, защото – ако не е на този Трон – която и каквато и да е мисъл-форма – тя не е активна, за самия теб; просто няма от къде другаде, освен от Трона на Вниманието ти – тя да си набавя Енергия на твоето персонално Внимание, която да я зарежда, специално за участието ѝ – (не в който и да е) – а само в твоя живот). И така – само когато седи на Трона – една мисъл-форма може да бъде реална, в твоя живот; по причина, че самият Трон на Вниманието ти, я оживява с Енергията на твоето собствено Внимание; така е по сценарий, във филма. Например, ето това съдържание, би могло да изпълва първата мисъл-форма, седяща на Трона на Вниманието ти: "Къде са "другите", Боже мой – за да си общувам, с тях, като "бял човек"?" Нали? Това е напълно реален въпрос, в подобна (самотна) ситуация? И ето, идва второ действие, на драмата на твоя живот; и там – по магичен начин (като на кино) – населва се Земята, с много хора – явяват се всички "други" хора, като персонажи, във филма (и притеснението, че си сам – изчезва). Би следвало, да си щастлив; нали просто искаше да си общуваш, с другите?! Не се сравнявай, с хората, а само общувай (на абсолютно равни начала), с тези от тях, които са на твоето ниво на развитие на съзнанието, а те са само тези хора, които те разбират. Правило: Общувай, но не с всички хора, а само с онези от тях, които те разбират – защото само те са определени, да бъдеш открит с тях и да им се доверяваш, тъй като ти и те – сте на еднакво ниво на развитие на съзнанията си. А всички останали, които не те разбират – засега, ще почакат, докато пораснат, в разбиранията си. Тогава, ще бъдеш открит и с тях и ще си общувате, на равни начала, без да се сравнявате, а като се допълвате един другиго и си помагате. Най-добре би било, на Трона на Вниманието ти (който е в главата ти) – да няма отредено специално Място за притеснения. Но, не би – понеже сега онова Място (отредено от самия теб – само за притеснения) на Трона на Вниманието ти, в главата ти, остана празно (когато желанието ти да не си сам, се изпълни) – то тогава – яви се тази "празна ниша" и други притеснения (във вид на мисъл-форми нахлуха), за да я заемат, защото ти, без да има никаква (ама абсолютно никаква реална) необходимост, от това, реши, че вместо да общуваш, на равни начала (с тези от „другите“ хора, които те разбират и така щяхте да си прекарвате добре; нали за това ти бяха нужни други хора, в първата част на филма) – ти реши, че ще се сравняваш, с всички други хора, без да знаеш, че това е – все едно да сравняваш жаба, с кон, с кокошка, или с къртица. Няма база за сравнение; не ме карай да ти обяснявам защо; така е и толкова; един ден, ако това те интересува – непременно ще го разбереш. (Спомни си, отново, сега, че в първата част, на филма, на тебе ти беше потребно само да си общуваш с другите; да бъдеш мил, с тях и нищо повече, но сега – защо ти е потребно това глупаво нещо – да се сравняваш, с другите, което води само до погрешни изводи и разочарования?) Защо, в този филм – сега реши, без никаква основателна причина, че трябва да се сравняваш, с "другите"? Нали, просто, искаше да си общуваш, с тях? Те затова дойдоха, при теб; по тази причина – за да си общуваш, с тях; откъде ти хрумна идеята – да се сравняваш?! Та това е абсолютно нелогична подмяна. Общувай, щом това е добре за теб, обаче не се сравнявай, сам виждаш, че това ти причинява дискомфорт. Само ти си този, който може да реши – дали да общува само, с хора, които го разбират, или – да се сравнява с всички хора и да се терзае, от неправилните изводи, до които достига незрелият му, засега, ум! Всичко е в главата ти! Ти си и актьор, но си и фактор, в екипа на сценаристите и режисьорите на филма на живота ти; т.е. – те се вслушват винаги, в твоите становища, касаещи качеството на твоя живот. Но, така е по сценарий; филмът е такъв… Аз съм социален работник, по професия; говорила съм, лично, с хиляди хора, през живота си и затова знам, със сигурност, че нито един от тези хора – няма основателна причина, да се чувства слаб и малък, в сравнение с другите хора. В тази връзка – особено важно е – да се осъзнае правилото, че човек никога, по никакъв повод, не бива да се сравнява с други хора; с когото и да било. И ще ти кажа защо не бива да се сравнява, с другите – защото всеки, от нас, личностите, е уникален (уникален е, в смисъл, че е различен; т.е. всяка отделна личност, към даден момент, е достигнала до своя индивидуална степен на развитие на съзнанието си) и в това се състои красотата, при общуването; че сме различни. Представи си какво би било, ако всички личности бяха на еднаква степен на индивидуално развитие; т.е. – ако всички хора, на Земята – имаха еднакъв еволюционен статус. Това би било едно ужасно досадно общество, от роботизирани същества. И Слава Богу, че това не е така и че всеки човек е една загадка, за нас, докато не го опознаем. А можем да опознаем някого – единствено и само, когато го обикнем и ако продължаваме да го обичаме, без да се обиждаме и без да му се сърдим, за нищо. Ще ти кажа, че всички мъже и жени, независимо от това – какво поведение демонстрират, външно – вътре в себе си; т.е. "в главата си" – са еднакво несигурни, за някои от отделните, специфични, области на живота си и това зависи най-вече от това – кои мозъчни центрове в главите им, са по-неразвити, в сравнение с останалите им мозъчни центрове, (които са по-развити – по наследство, или – поради осъзнаване на някакъв дефицит и съответно приложена индивидуална, самостоятелна работа, над самите себе си). Ще приключвам вече отговора си, в който – нарочно наблегнах, по-подробно, на някои идеи, за да им обърнеш внимание, ако решиш, че това си струва. Ако моята гледна точка, към твоите проблеми – представлява интерес, за тебе, поразмишлявай за нещата и виж кое ще намериш полезно, за себе си и тогава го приложи. Бъди уверен, че всеки човек – е персонаж в свой отделен филм на живота си, макар че – външно наистина не изглежда да е така; изглежда ни, като че сме в общ филм. И това, отчасти, е вярно, но все пак, остави, без коментар, всеки човек – да мисли както може, към даден момент, а ти се заеми здраво, да разшириш само своето съзнание, защото само това е, което ще ти помогне да си обясниш света и твоето място, в него, за да влезеш в хармония и мир със Създателя си, с „другите“ и със себе си. Успех. Това е линк, за изтегляне на книгите на Дон Мигел Руис, които можеш да пробваш да четеш, в случай, че ти харесва.

Ако дружите с невежи, ще станете като тях. Възможностите на човека, т. е. неговите прояви на физическия свят, зависят от неговото вътрешно разбиране. Да схващаш себе си като жена, или мъж, то значи да заличиш Бога, в себе си! Мъдростта слага нещата в ред, тя ги твори, а Любовта ги оживява. Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схваща себе си като Душа; Жива Душа; т.е. – като Висша Божествена Душа. Мислите трябва да бъдат само Божествени – в това седи Мъдростта! Мислите, това е едно движение на Живота, към периферията. Мъдростта седи в това, всички постъпки да се изтълкуват правилно, тогава съблазън няма. Сега всички постъпки съблазняват хората, защото нямат Мъдрост. Когато съблюдаваме Принципите на Бога, ние сме в Мъдростта. Разбирането е в приложението. Силата на проявлението е в Любовта. Истината подразбира ОТНОШЕНИЕ на човека към Природата; т.е. – към всичко Живо, създадено от Бога. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Душа Жива [това е само Висшата Божествена Душа, живееща извън времето и пространството].~~~~~~~~~~~~~~~~~~Първото нещо за ученика е да се схваща като Душа Жива [т.е. като Висша Божествена Душа], която се стреми в три посоки: да чувства, да мисли и да действа! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Човешката личност [е смъртна; това е низшата астрална душа, съществуваща във времето и пространството].~~~~~~~~~~~~~~~~~~Първото нещо, с което се повдига човешката личност, то е да схваща себе си като Душа; Жива Душа [т.е. да схваща себе си, като Висша Божествена Душа]. Да схващаш себе си – жена или мъж, то значи да заличиш Бога, в себе си! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Живи Души [т.е. Висши Божествени Души].~~~~~~~~~~~~~~~~~~Второто правило за ученика е да схваща всички хора като Души - Живи Души! ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Слизане [или деградация е, да схващаш себе си като мъж, или като жена].~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Човек трябва да схваща себе си като Душа [т.е. Висша Божествена Душа]. Схваща ли се той като мъж, или жена, то е слизане, деградация. Из: „ПРОЯВЛЕНИЯТА НА БОГА“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ЩО Е МИСЪЛ?~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Мисъл е [само] онова, в което има Истина. [Истината е достояние само на Душата – т.е. само Разумната Висша Божествена Душа, която е извън времето и пространството, е в Истината. Животът в Истината дава Свобода на човека. А в Свободата няма никакво стеснение.] Истината и правата мисъл се явяват между два контраста, т. е. между две противоположни Сили.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Формата на мислите и чувствата.~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка има определена геометрична форма, т. е. определени геометрически възможности.Ако се случи една линия, една точка или плоскост да не прояви своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия [а препятствията – това са погрешни вярвания, убеждения, заблуждения – свързани с невежеството на мъжете и на жените, живеещи в самосъзнанието си]. Щом се преодолеят препятствията им, възможностите им веднага се проявяват. Възможностите на човека, т. е. неговите прояви на физическия свят зависят от неговото вътрешно разбиране.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Всичко е за добро.~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всичко, което се случва с учения и добър човек [т.е. с всеки човек], произвежда добър резултат. Всички явления в Природата [са само символи на духовни реалности, както следва:] – изгряване и залязване на Слънцето, изгряването на звездите, духането на вятъра,шумоленето на листата, валежът на снега и на дъжда – се отразяват благоприятно върху хода на човешкия живот. Няма явление в Природата, което да не се отразява [благоприятно] върху човека. Като знаете това, използвайте всичко за добро.“ тук Защото само доброто е реално. А злото – това е просто неразбраното добро. „Използвайте всичко за добро“ означава: абсолютно всяко нещо, с което имате ОТНОШЕНИЯ – го виждайте само откъм положителната му страна. Защото, на езика на личностите казано: всяко нещо, което ни се вижда "лошо", то е също и толкова "добро". Понеже – преди да достигнат до нас (т.е. преди да достигнат на физическото поле) – всички неща са предварително балансирани (на по-висшите нива на проявление). Това, че на нас, нещо ни се вижда "зло" – идва от илюзиите и заблужденията, породени от ограниченото ни самосъзнание на личности (което самосъзнание – действа във време и пространство). Трябва да се разбере, че всичко, което е извън времето и пространството – се случва ЕДНОВРЕМЕННО (обаче на различни вибрационни нива). Което значи, че Великото Цяло живее само в един (и същ) настоящ момент, но всяко Същество преживява този един и същ настоящ момент, от своя специфична гледна точка. Затова, казано по човешки – "лоши неща" – има само за невежите, които страдат, именно поради "погрешното" си отрицателно ОТНОШЕНИЕ, към някои Неща. Когато човек добие Божествена Мъдрост – страданията му са невъзможни, защото вижда всички неща – само откъм позитивната им страна. В този смисъл – Безсмъртието – това е РАВНОВЕСИЕ и правилна ОБМЯНА на Нещата, във Великото Цяло. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Четири реалности~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Реално е това, което остава в ума, сърцето, Душата и Духа на човека. Какво именно остава в сърцето, ума, Душата и Духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – Светлината, в Душата – Истината, а в Духа – Любовта. Под думата “тъмнина” разбирам непроявената Реалност, т. е. Реалност, без сенки. [Проявлението е свързано с поляризация, с взаимодействие на двата принципа – Дух (светлина) и материя (тъмнина). Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом Любовта не дойде в човека, и Душата му не присъства в него.] За невежите, тъмнината е страшна, но за посветените представя велики възможности заТворческия принцип, който работи в света. Бог е в тъмнината и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината [а всяка личност, на Земята, е в тъмнина] човек може да научи това, което по никой начин не може да научи в Светлината. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, заедно с нея се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви. Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, радват се. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощта, всички хора си почиват, за да се освежат на следния ден – деня наСветлината. Истината подразбира ОТНОШЕНИЕ на човека към Природата, към всичко живо, създадено от Бога. Тъмнината представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се изяви и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал да се проявява.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Здрав човек: да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближните и със себе си. Здравето подразбира интензивна мисъл, интензивно чувство и интензивно действие. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има Светлина в ума си, импулс и подтик – в сърцето си и сила – във волята си. Влезе ли най-малкото колебание в сърцето на човека, той вече е нарушил здравето си, той е психически болен, страда от "психическа хрема". Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към Сърдечния, и Умствения. То е резултат от действието на Висшите Закони, т. е. на законите на Разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближните и със себе си. Здравето подразбира интензивна мисъл, интензивно чувство и интензивно действие. Може да имате само едно от тях, но работете да ги съчетаете. Това се постига като дружите с хора, които имат силна воля, светъл ум и просветено сърце [т.е. – като дружите с хора, които знаят, че са Висши Божествени Души]. Ако дружите с невежи [личности; т.е. – с мъже и жени, които се схващат като низши астрални души – ], ще станете като тях. Горко на онези, които се оставят да ги управляват [в смисъл – да ги учат] невежи [личности – т.е. мъже и жени, живеещи в самосъзнанието си].“ тук

holyvalentine , Права си. Прощавай за недоразумението.

Здравей holyvalentine , Не знам какво да кажа... Права си да си разочарована, щом считаш, че понеже самата ти си отворила: "Астралният свят - опасно или приятно място?" – всички публикации, в темата, трябва да отговарят точно на твоите въпроси. Това, наистина, е разбираемо, от една известна гледна точка. Обаче, признавам си, че се изненадах. Защото, в общия случай, не може да се разчита, на това – всеки пишещ, по тази тема – да пише, само за теб. Защото Форум "Езотерика" се чете много дълго, във времето, от много хора – всеки от които е в правото си, да има своя гледна точка, по темата (за астралния свят) и съвсем не е задължително (ако няма какво да ти каже) – всеки един, от пишещите, да отговаря точно на въпросите, които ти си задала, в своя първи постинг. Към темата – "Астралният свят - опасно или приятно място?" – за мен, например, е важен един по-различен ракурс (а не този, който ти предпочиташ) и особено е важно – не моето мнение, а онова, което Петър Дънов е казал. Но ти не си длъжна да го четеш; просто го пропускаш и толкова. С други думи, сигурно вече разбираш, че моят постинг – изобщо не се отнася за теб. Написах го, за самата себе си (аз така уча себе си, като пиша нещата, които ме интересуват), а също и за онези приятели, които евентуално, някой ден, биха намерили нещо полезно, за себе си. Това е форум – тук четат много хора, с различни разбирания и с различни търсения. Според мен, гледните точки, на всички хора, по дадена тема, е нормално да се съвместят (като успоредни прави, в една плоскост), без да влизат в сблъсък. (За целта – леко сканираш нечий постинг (т.е. четеш го, по диагонал) и ако той не отговаря на твоите нужди, към момента – просто го пропускаш.) За мен, нещата, които питаш – стоят по съвсем различен начин и аз не бих си позволила да ти натрапвам моите възгледи, които – предварително знам, че няма да ти помогнат. Но да речем, че можех и че исках да отговоря на въпросите ти – нали, при това положение – щях да се обърна, към теб; т.е. нали щях да посоча изрично твоя ник, за да разбереш, че пиша, конкретно, на теб?! Поздрави.