Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    801

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

 Съдържание Тип 

Всичко добавено от Велина Василева

  1. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Всякога когато ви дойдат големи изпитания, в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на съвършено чужд на вашето развитие свят. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Влад Пашов: „При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. [Скръбта е състояние съзнанието на личностите; т.е. на мъжете, или на жените на Земята. Скръбта е проблем само за личностите, поради склонността им да обсебват нещата, а също и близките си хора, като ги считат за "свои" – и съвсем естествено – да скърбят, щом те им бъдат отнети, при физическа раздяла, или при смърт. Проблемът за скръбта, не може да бъде разрешен, на това обикновено ниво на разбиране на света, на което се намира човешката личност. Впрочем, нито един проблем, не се разрешава на нивото на съзнание, на което е възникнал. Той се разрешава, когато съзнанието на човека се трансформира и се издигне в следващата, по-висока степен на съзнание – и тя е: "Божествена Душа". В този смисъл, Мъдростта ще издигне човека от низшата степен на съзнание: "личност" (наречена също и низша "астрална душа"), във висшата степен на съзнание: "Божествена Душа", където причините за възникването на скръбта (а именно обсебването на неща и на хора, от личността; от егото), биват преодолени и биват заменени с обменянето на Божествената Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. На това висше Божествено ниво на съзнание; т.е. при разбирането на света, от гледната точка на Божествената Душа – изобщо няма условия за проявата на скръб. Значи, за да не скърби, (трайно), личността трябва да се превърне, в Душа; т.е. гъсеницата трябва да се превърне в пеперуда. А "да обикнеш скръбта си" – означава – да пуснеш Любовта, да тече постоянно, през тебе – еднакво за всичките ти състояния на съзнанието и без да делиш нещата на "добри" и на "лоши", защото, казва Учителят: "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото." тук ] Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че [понеже, все още, се намира на низшата си степен на съзнание: "личност" и затова "гледа с очите" на мъж, или на жена, които (от гледната точка на Целокупния Живот, във Вселената), са "болни", затова] е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в Душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай, една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и [така, докато се изживявате като личности и мислите, и съществувате, от гледната точка на земен мъж, или на земна жена] няма да научите нищо друго, освен само страдания.“ Из: „Вътрешното ръководство на човека - Беседи от Учителя“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала, до това време, вързан за Земята. Както виждате, всичко е в приложението. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Както житното зърно трябва да измени външната си форма, за да излезе на повърхността на Земята, така и човекът, който [на Земята] се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята форма, за да излезе от своите ограничителни условия. Това излизане наричат Закон на Самоотричане. И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята. Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Както виждате, всичко е в приложението. Формите на нещата трябва да оживеят във вас, за да може да ги разбирате и изучавате.“ Из: „Време и сила“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Разбиране трябва. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. В Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда, заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. Противоречията на живота произтичат от Закона на Възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове – цели системи, които са се заблудили; цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Противоречията във вашия живот или противоречията във всичките хора, това са разхвърления материал, от който трябва да се [подреди и да се] съгради нещо. [Това нещо – е бъдещото тяло на човека. Учителя: „Добрият живот подразбира тъкане, т.е. организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките му представляват материала, от който се тъче новата тъкан. Кога ще стане това? След десетки или стотици години, вие ще се намерите пред завършен процес.“ тук ] Едновременно ти си господар и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга. Вземете един прост процес, ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия дигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, дигате левия, после пак престъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. Туй, върху което стои тежестта, е слугата, носи онзи, който почива – господарят. Следният момент, онзи, който почивал, ще носи тежестта, другият ще почива. Следователно, в Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. [Само] при тия, неблагоприятните условия, се явява онзи, Божественият Живот [при който Живот] – зърното [т.е. Човешката Душа] започва да расте. Следователно, всяко страдание е един признак, че нещо ново започва, в света, което трябва да научиш. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл. Не да кажеш: „Мене ми дотегнаха страдания.“ Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Да кажем, вие вземате един тон на цигулката. Като е опъната струната и я дръпнете, тя дълго звучи. Ти един момент дръпнеш, тя звучи дълго. Та и страданието е само един момент, ти страдаш повече, но то е отзвук на страданието. Може би 10, 15, 20, 30 минути, един час чуваш отзвука. Тебе ти се струва, че много страдаш. И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта. Този отзвук на радостта, това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб. И затова, когато се смалявате, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта. Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване. И оттам, дето скръбта се смали, няма какво вече да прави, иде радостта и подема нейната работа. Скръбта слиза, радостта възлиза. Щом скърбиш, трябва да мислиш. Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза. Злото е господар, доброто е слуга. Тогава религиозните хора, които не разбират, те разглеждат злото, статически. Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. Не разглеждайте слугата и господаря отделно, ще създадете злото. Казваш: „Ти си слуга, ти си оправдан.“ Ти на слугата говориш едно, на господаря говориш друго. Ти създаваш злото. Говори за тях [като знаеш], че те съставят едно цяло. И слугата е необходим, и господарят е необходим. Нито без господар може, нито без слуга може. Колкото е важен господарят, толкова е важен слугата. И двамата са еднакво важни. Краката кого носят? Тогава нали дойде равенството? Кога поставяме равенство? Щом сме на двата крака, и господарят, и слугата са равни. Като вървим, единият е слуга, другият – господар. Щом се спрат двамата, те са равни. По някой път пак има едно малко различие, че целият крак държиш на земята, на другия само пръстите подигаш. Кой е справедлив? [Справедлив е този, който] и на двата си крака седи. Твърдият човек е справедлив човек, седи на едно място. Следователно, твърдостта, това е равенство. Това е равенство [равновесие] между господар и слуга. Тогава стремежите са еднакви. По някой път, вие дойдете и се разочаровате, казвате: „Аз не искам да вярвам в нищо.“ Може ли да имате една вяра, извън страданието и радостта? В какво ще вярвате? Кажете ми сега нещо, извън радостта и скръбта. В какво ще вярваш? Измислете нещо, което да се не включва в радостта и в скръбта. Ако речете „почивката“, почивката е господар, работата е слуга. Ако речете сега „загуба“, загубата е господар. Този, който изгубил, дал нещо. Този, който взел, е слуга. Обраният е господар, който обира, той е слугата. Хубаво сега: Който може да направи доброто, кой е той, господарят или слугата? И кой ще направи престъпление от двамата, който е господар или който е слуга? Когато греши човек, какъв е? Когато прави добро, какъв е? Искаш да бъдеш господар, тогава прави добро. /Публикувано изображение/ Геометрически може да се покаже да бъдеш господар и да бъдеш слуга [едновременно; т.е. в условията на справедливост.] (Фиг. 4). Когато се съединят, тогава е примирение. [Също така е равенство, справедливост, равновесие.] Геометрически това е примирение. Само тогава може да се примириш, в себе си. [Т.е. – ще се примириш, в себе си, ще бъдеш справедлив и ще поддържаш равновесието, като съединиш, в едно, страданието и радостта и така – ще се издигнеш, в съзнанието си, и над страданието, и над радостта – така ще влезеш в Божествената Любов, която разрешава всички противоречия.] Но сега вие намирате противоречие [вместо да съедините, в едно, страданието и радостта и да ги погледнете, от една по-висша гледна точка – гледната точка на Любовта, която ражда Живота (но самата Божествена Любов – е извън Живота). Учителя: „Често аз говоря за Любовта, но Любовта не е това, което хората мислят за любов. Според мене щастливият живот изтича от Любовта, но Любовта не живее в Живота, тя е извън Живота. Любовта не е в Разумния Живот, тя се проявява чрез Разумния Живот. Тя е извън Разумния Живот. Любовта е една велика сила в света. Като дойде, тя само дава и си заминава. Така е по човешки казано. Тя никога няма да се върже с тебе. Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине. Тя е сила, с която нищо не се ограничава. Някой път вие искате да имате Любовта в себе си. Не, възползувайте се от благата на Любовта, без да искате да я задържите в себе си. Това е Животът.“ тук ] Казвате: „Не си струва, лошо е човек да страда.“ Ами че знаеш ли, страданията на един, са благо на други. Ако нямаше (хора) да боледуват, знаеш колко лекари щяха да измрат от глад. Ако хората не правеха престъпления, знаете ли колко адвокати щяха да измрат от глад? Ако майките не страдаха да раждат деца, какво щяха да правят учителите? Всички учители щяха да бъдат отвън, кой ще им плаща? Та казвам: Страданията, в света, създават условия, в живота. Страданията и радостите, това са две течения в ромба, а Животът е в центъра С. Дето се прекръстосват двете течения, се образува Животът. Живот, без противоречия, няма в света. Онзи, хармоничният живот, е над Живота на страданията и скърбите. Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. [Учителя: „Човек е силен само когато мине през изпитания и ги разреши, там е силата на човека. Погрешката на глупавия е там, че той не знае откъде произтича неговата глупост. Временно зло, болест, смърт има, но вечни те не са - вечни са само доброто, здравето, живота. Със състоянието на бубата може да се сравни сегашното ваше състояние - всички ваши навици ще оставите, ще се промените, така както става и с бубата когато се преобръща до пеперуда.“ тук ]. Човек е силен, който разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Та сега според вашите схващания, всеки бяга от страданията. Вие като избягате от страданията, ще избягате и от радостите. Който бяга от страданията, изгубва и радостта. И всеки, който търси страданието, намира радостта. А всеки, който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Ако така не мислите, вие ще бъдете обикновени хора, [т.е.] вие ще имате състоянието на животните; рога ще ви изникнат, копита ще ви пораснат и козина ще изникне. То е пак хубаво, рогата не са лошо нещо. Да изникнат на човека рога на главата не е лошо нещо. В древността на великите хора туряха по един рог, на лошите туряха по два рога. Два рога са това. Разбиране трябва. Следователно, Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. Всеки от вас има неразположение, мъчно му е, не му се живее, казва: „Дотегна ми вече, не искам да живея.“ След няколко часа изгрее Слънцето, казва: „Пак съм радостен, има смисъл животът, радост има.“ Щом залезе Слънцето, веднага скръбта дойде. Противоречията на живота произтичат от Закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове, цели системи, които са се заблудили, цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад. Коя е задънената улица? Що е инволюцията? Тъй, както разбират хората, задънената улица – е неразбраната еволюция.“ Из: „Скръб и радост - 1938 г.“
  2. Велина Василева
    Виждам, че постингите ми в тази тема, тихомълком, се преместват в тема: "Учителя за скръбта" (във форум "Мисли на Учителя, по теми". Но те не отговарят на правилата, валидни за онзи форум (съдържащ само цитати), а и заглавието на темата "Учителя за скръбта" – не е точно, тъй като Учителя никога не разглежда скръбта, отделно от радостта. В беседите си, Учителя ни съветва да правим същото – скръбта и радостта, само взети заедно, са един цялостен процес. Няма защо да се вторачваме само в скръбта; тя винаги е в двойка с радостта; това са полярности. Най-учтиво моля оторизирания администратор (щом се счита, че тук, в тази тема, публикациите ми не са на място), то нека във форум "Себепознание", да се отвори нова тема, със заглавие: "Превръщане на скръбта в Радост" и всичките ми публикациите, от тук – да бъдат преместени в новата тема ("Превръщане на скръбта в Радост", като новооткритата тема "Учителя за скръбта", от форум "Мисли на Учителя, по теми" – да бъде закрита. Защото публикациите ми изобщо не са предвидени, да обслужват такава тема; за мен – това би било груба грешка). Благодаря ви, за разбирането.
  3. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Разбиране трябва. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. В Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда, заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. Противоречията на живота произтичат от Закона на Възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове – цели системи, които са се заблудили; цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Противоречията във вашия живот или противоречията във всичките хора, това са разхвърления материал, от който трябва да се [подреди и да се] съгради нещо. [Това нещо – е бъдещото тяло на човека. Учителя: „Добрият живот подразбира тъкане, т.е. организиране на бъдещото тяло на човека. Мислите, чувствата и постъпките му представляват материала, от който се тъче новата тъкан. Кога ще стане това? След десетки или стотици години, вие ще се намерите пред завършен процес.“ тук ] Едновременно ти си господар и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга. Вземете един прост процес, ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия дигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, дигате левия, после пак престъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. Туй, върху което стои тежестта, е слугата, носи онзи, който почива – господарят. Следният момент, онзи, който почивал, ще носи тежестта, другият ще почива. Следователно, в Природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. [Само] при тия, неблагоприятните условия, се явява онзи, Божественият Живот [при който Живот] – зърното [т.е. Човешката Душа] започва да расте. Следователно, всяко страдание е един признак, че нещо ново започва, в света, което трябва да научиш. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл. Не да кажеш: „Мене ми дотегнаха страдания.“ Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Да кажем, вие вземате един тон на цигулката. Като е опъната струната и я дръпнете, тя дълго звучи. Ти един момент дръпнеш, тя звучи дълго. Та и страданието е само един момент, ти страдаш повече, но то е отзвук на страданието. Може би 10, 15, 20, 30 минути, един час чуваш отзвука. Тебе ти се струва, че много страдаш. И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта. Този отзвук на радостта, това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб. И затова, когато се смалявате, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта. Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване. И оттам, дето скръбта се смали, няма какво вече да прави, иде радостта и подема нейната работа. Скръбта слиза, радостта възлиза. Щом скърбиш, трябва да мислиш. Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза. Злото е господар, доброто е слуга. Тогава религиозните хора, които не разбират, те разглеждат злото, статически. Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. Не разглеждайте слугата и господаря отделно, ще създадете злото. Казваш: „Ти си слуга, ти си оправдан.“ Ти на слугата говориш едно, на господаря говориш друго. Ти създаваш злото. Говори за тях [като знаеш], че те съставят едно цяло. И слугата е необходим, и господарят е необходим. Нито без господар може, нито без слуга може. Колкото е важен господарят, толкова е важен слугата. И двамата са еднакво важни. Краката кого носят? Тогава нали дойде равенството? Кога поставяме равенство? Щом сме на двата крака, и господарят, и слугата са равни. Като вървим, единият е слуга, другият – господар. Щом се спрат двамата, те са равни. По някой път пак има едно малко различие, че целият крак държиш на земята, на другия само пръстите подигаш. Кой е справедлив? [Справедлив е този, който] и на двата си крака седи. Твърдият човек е справедлив човек, седи на едно място. Следователно, твърдостта, това е равенство. Това е равенство [равновесие] между господар и слуга. Тогава стремежите са еднакви. По някой път, вие дойдете и се разочаровате, казвате: „Аз не искам да вярвам в нищо.“ Може ли да имате една вяра, извън страданието и радостта? В какво ще вярвате? Кажете ми сега нещо, извън радостта и скръбта. В какво ще вярваш? Измислете нещо, което да се не включва в радостта и в скръбта. Ако речете „почивката“, почивката е господар, работата е слуга. Ако речете сега „загуба“, загубата е господар. Този, който изгубил, дал нещо. Този, който взел, е слуга. Обраният е господар, който обира, той е слугата. Хубаво сега: Който може да направи доброто, кой е той, господарят или слугата? И кой ще направи престъпление от двамата, който е господар или който е слуга? Когато греши човек, какъв е? Когато прави добро, какъв е? Искаш да бъдеш господар, тогава прави добро. /Публикувано изображение/ Геометрически може да се покаже да бъдеш господар и да бъдеш слуга [едновременно; т.е. в условията на справедливост.] (Фиг. 4). Когато се съединят, тогава е примирение. [Също така е равенство, справедливост, равновесие.] Геометрически това е примирение. Само тогава може да се примириш, в себе си. [Т.е. – ще се примириш, в себе си, ще бъдеш справедлив и ще поддържаш равновесието, като съединиш, в едно, страданието и радостта и така – ще се издигнеш, в съзнанието си, и над страданието, и над радостта – така ще влезеш в Божествената Любов, която разрешава всички противоречия.] Но сега вие намирате противоречие [вместо да съедините, в едно, страданието и радостта и да ги погледнете, от една по-висша гледна точка – гледната точка на Любовта, която ражда Живота (но самата Божествена Любов – е извън Живота). Учителя: „Често аз говоря за Любовта, но Любовта не е това, което хората мислят за любов. Според мене щастливият живот изтича от Любовта, но Любовта не живее в Живота, тя е извън Живота. Любовта не е в Разумния Живот, тя се проявява чрез Разумния Живот. Тя е извън Разумния Живот. Любовта е една велика сила в света. Като дойде, тя само дава и си заминава. Така е по човешки казано. Тя никога няма да се върже с тебе. Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине. Тя е сила, с която нищо не се ограничава. Някой път вие искате да имате Любовта в себе си. Не, възползувайте се от благата на Любовта, без да искате да я задържите в себе си. Това е Животът.“ тук ] Казвате: „Не си струва, лошо е човек да страда.“ Ами че знаеш ли, страданията на един, са благо на други. Ако нямаше (хора) да боледуват, знаеш колко лекари щяха да измрат от глад. Ако хората не правеха престъпления, знаете ли колко адвокати щяха да измрат от глад? Ако майките не страдаха да раждат деца, какво щяха да правят учителите? Всички учители щяха да бъдат отвън, кой ще им плаща? Та казвам: Страданията, в света, създават условия, в живота. Страданията и радостите, това са две течения в ромба, а Животът е в центъра С. Дето се прекръстосват двете течения, се образува Животът. Живот, без противоречия, няма в света. Онзи, хармоничният живот, е над Живота на страданията и скърбите. Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. [Учителя: „Човек е силен само когато мине през изпитания и ги разреши, там е силата на човека. Погрешката на глупавия е там, че той не знае откъде произтича неговата глупост. Временно зло, болест, смърт има, но вечни те не са - вечни са само доброто, здравето, живота. Със състоянието на бубата може да се сравни сегашното ваше състояние - всички ваши навици ще оставите, ще се промените, така както става и с бубата когато се преобръща до пеперуда.“ тук ]. Човек е силен, който разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Та сега според вашите схващания, всеки бяга от страданията. Вие като избягате от страданията, ще избягате и от радостите. Който бяга от страданията, изгубва и радостта. И всеки, който търси страданието, намира радостта. А всеки, който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Ако така не мислите, вие ще бъдете обикновени хора, [т.е.] вие ще имате състоянието на животните; рога ще ви изникнат, копита ще ви пораснат и козина ще изникне. То е пак хубаво, рогата не са лошо нещо. Да изникнат на човека рога на главата не е лошо нещо. В древността на великите хора туряха по един рог, на лошите туряха по два рога. Два рога са това. Разбиране трябва. Следователно, Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. Всеки от вас има неразположение, мъчно му е, не му се живее, казва: „Дотегна ми вече, не искам да живея.“ След няколко часа изгрее Слънцето, казва: „Пак съм радостен, има смисъл животът, радост има.“ Щом залезе Слънцето, веднага скръбта дойде. Противоречията на живота произтичат от Закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове, цели системи, които са се заблудили, цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица; сега се връщат назад. Коя е задънената улица? Що е инволюцията? Тъй, както разбират хората, задънената улица – е неразбраната еволюция.“ Из: „Скръб и радост - 1938 г.“
  4. Велина Василева
    Вие още учите науката на човешкото безпътие. Онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори истината. Докато не се домогнете, да възприемете тази Висша Любов [която само Божествената Душа може да прояви (защото личността, поради ограниченото си съзнание – неизбежно я изопачава)], дотогава не можете да бъдете свободни. Нашата култура е култура на скръбта. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие, идва един велик момент на скръб. Всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта; всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде. Всичката тази култура, със своите прийоми и методи, е неприложима за Истинския Живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за Истинския Живот [а не за онова преходно съществуване, което личностите наричат "живот", но то приключва със смъртта на грубото тяло на мъжа, или на жената]. Светът не се е оправил, защото ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Всяка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трябва да се осигуриш!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да се спасиш, не трябва да бъдеш толкова глупав човек“. Дойде великият Учител, Той другояче обърне. Казвате: „Как! Майка ми и баща ми другояче учат“. Не, ти не трябва да се осигуряваш! Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! Всеки един цвят е откъснат цвят. Казват за момата, че ѝ туряли цветя. Откъснати рози, откъснати цветя – това са цветя на скръбта. И при това майката казва, че добре се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък, с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! Аз ще бъда смел и решителен. Аз бих желал да видя един момък или една мома, които да са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципиално, вътре, в Душата си. Аз не говоря за външността на нещата. Съвсем други понятия имаме ние. Да залюбим човешката Душа! Моят Бог [проявен от човешката Душа] – няма никаква тежест. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина. Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта, в радост [т.е. чрез Любовта, но проявена от Душата, а не от личността (която може да проявява само безлюбие) – съумеем да трансформираме низшето състояние на „скръб“, във висше състояние на „радост“]. В света, има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Това е благородство. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?“ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее!“ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има!“ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: „Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез, няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? – Че във външния свят има студ [„Студът е безлюбието, в света.“ тук ]. И днес не само хората, а и птичките, и животните все тази култура носят, все така са убедени, все така мислят. Културният човек не се е освободил от това. И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Казват: „Как, култура е това! Колко удобства, колко учреждения, колко банки се създават!“ А, банки се създават! Ако в това седи културата! Преди 15 години в Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започват война. И двамата имат акции. Започват една борсова война. Единият понижава акциите на другия и всички, които имат акции при него, започват да ги продават, за да не изгубят. И другият прави същото. Играят си и двамата. Но в тази борсова война повече от 5,000 богаташи измряха: едни полудяха, други се издавиха, убиха. И после, не мина много време, те се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? – За някаква малка думица пропаднала честта им. Те не искат да знаят, че заради тях пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора със здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питам: Вашите банки сигурни ли са? В Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричат у нас, а у тях са наречени „спасителни банки“, буквален превод. След като си внесеш парите у тези спасителни банки, погледнеш, че след няколко години и банката се спасила, и ти си се спасил. Действително, банката остава без пари, но и ти се спасяваш от грижи. Една американка, като била един ден на събрание, чула, че проповедникът говори за спасение. Тя си казала: „Е, аз преди 10 дни се спасих“. – „Как?“ – „Имах 15,000 долара в една банка, но тази банка „се спаси“ и аз „се спасих“. Освободих се от скърби и неволи. Е, такава е волята Божия!“ И без пари може. Отиват парите, а тя казва: „Спасих се“. И действително, всички велики Учители, които идват в света, проповядват на хората, че нищо не трябва да имат, т.е. всички трябва да се задоволяват само с насъщния хляб за деня, за утре не трябва да мислят. Туй учат те. Но техните ученици, синове и дъщери на този свят, бащи и майки, друго учение учат. Как казват те? Всяка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трябва да се осигуриш!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трябва да се спасиш, не трябва да бъдеш толкова глупав човек“. Дойде великият Учител, Той другояче обърне. Казвате: „Как! Майка ми и баща ми другояче учат“. Не, ти не трябва да се осигуряваш! Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. Ще ти турят венец на главата. Този венец е венец на скръбта! Всеки един цвят е откъснат цвят. Казват за момата, че ѝ туряли цветя. Откъснати рози, откъснати цветя – това са цветя на скръбта. И при това майката казва, че добре се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! Аз ще бъда смел и решителен. Аз бих желал да видя един момък или една мома, които да са целомъдрени. Не привидно да са целомъдрени, но принципиално, вътре, в Душата си. Аз не говоря за външността на нещата. Който и да е от нас, в себе си трябва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: „Толкова низко да съм паднал! Аз съм като другите хора, аз не виждам своята чернота“. Да, защото Слънцето не е огряло [в твоето съзнание]. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина. Чернота с тъмнина си приличат, но чакай да изгрее Слънцето [т.е. Христос да изгрее, в съзнанието ти], ще видиш на какво мязаш, ще видиш каква е твоята мутра [т.е. колко е черно; колко невежо е съзнанието ти]. Какво подразбирам под думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Казвам: Това не е правило за всички хора. Има хора, които правят изключение. „И скръбта ви – казва Христос – ще се превърне на радост.“ (Йоан 16:20) Ще примирим тези две противоречия. Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите прийоми и методи, е неприложима за истинския живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за истинския живот. Вземете съвременните религиозни и нерелигиозни хора. Всичките имат едни и същи методи. „Е – казвате, – дайте на бедните!“ Че кога не се е давало на бедните? Но светът пак не се е оправил. Защо? – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица. Историята показва само безпътието на съвременното човечество. Като вземете всичките видове идеалисти, всички хубаво разсъждават, но аз казвам: Вие още учите науката на човешкото безпътие. Ще дойде някой велик проповедник, ще се качи там на амвона горе и като дигне ръката си, като започне да проповядва, да описва как страдал Христос, как Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачат. Всички хора от 2,000 години насам все плачат, как така да разпнат този любящия Христос, как да не Го познаят! Толкова жестоки хора! А ние, съвременните хора, светии сме, благородни! У нас убийства, затвори, разпъвания няма. И аз се чудя на едно нещо. Аз се чудя на това човешко коравосърдечие, което сега съществува. И седнали някои философи да ми разправят за Бога, за това, за онова. Оставете сега своите разсъждения! Оставете тия заблуждения! – „Тогава остави и твоите.“ – Ще оставя не само моите, но и твоите заблуждения. „Ама – казва – ти си набожен.“ – Ама ти си от мене по-набожен! Защо? – Понеже моите вярвания; моят Бог – няма никаква тежест. А твоят е толкова тежък, не можеш да го дигнеш. Моят Господ на гости може да ми дойде, може да се смалява и разширява. А твоят е толкова голям, че не може да дойде. Това е игра на думи. Сегашният наш живот е едно звено от ред други съществувания. И тъй, тази култура на скръбта ние искаме да я направим култура на радостта. Аз виждам този успех само в единици хора, в благородни хора. Съвременните хора вярват в Реалното. Ще се спра на думата „Реалност“. Ето как я определям: Реално е това, което свързва всички свои части в Едно Цяло. То свързва, прониква всичките свои части и никаква друга външна сила не може да измени съотношението на тези части. И когато ние говорим за Бога като Принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките Живи Души в едно Цяло, без то само да се измени и промени. Ще кажете: „Защо да не се променя?“ – Има известни промени, които ние не одобряваме. Ако аз те туря, като едно живо дърво в печката, какво ще кажеш? Ще кажеш: „Искам да се променя“. – В горенето промени и измени може да има, но в Истинския Живот има само растене; само придобиване на добродетели. И тогава аз определям друга една максима. Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“. Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо, без Бога. – То са престъпленията. Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях. Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака. На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви! Следователно има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички параферналии [т.е. с разни вещи и други атрибути]. Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? – Брат ти тегли нож. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Има нещо тайно в Природата, което ще се разкрие в света. „И скръбта ви ще се промени на радост.“ Кога? – Когато ние, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата, отвън. Сега как мислите, как ще се яви Христос днес? Тъй, както преди 2,000 години ли? Аз ви питам: Христос, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй. Мъжете малко другояче си Го представляват. Кой Христос, вие очаквате в света? Явява се Христос, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христос. Явява се Христос и казва: „Ти премина добре изпита, аз съм доволен от тебе“. Всеки да действа, според Любовта Христова. Не само това, да се добереш до Любовта Христова [проявена от Великото Цяло], но да можеш съвършено да се отречеш от себе си, да стане в ума, в сърцето и в Душата ти такъв един преврат, че да се почувстваш напълно свободен [в Любовта на Цялото]. Ние можем това да го направим, ние сме способни да го направим. И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем. А Любовта, това е единственото наше стяжение [имот, богатство], единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем да придобием. Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни. Някои казват, че не познават Любовта. Човек, който умира, той не познава Любовта! [„Човек умира от безлюбие.“ тук ] Най-първо, човек трябва да стане безсмъртен. [„Човек е временен гост на Земята, от ражданието му, до неговата смърт; но Душата е безсмъртна.“ тук ] Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?“ Нима когато ми вземат къщата, аз умирам? Мога да си изляза. Нима когато ми вземат дрехите, аз оставам гол? – Не. Нима когато ми вземат тялото, аз умирам? Съвсем други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте какво красиво нещо е човешката Душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човешка Душа с нищо не може да се сравни в света. Ако мога да изнеса пред вас един факт, той е следующият: когато Бог погледне върху формата на човешката Душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има в човешката Душа, каквато в никое друго същество в света. Тогава някои питат: „Защо Христос слезе от Небето?“ – Той не слезе за хората [т.е. Той не слезе за личностите; за онези, които се изживяват като мъже, или като жени; като низши азове / като низши астрални души]. Той слезе да помогне на тази Велика Душа [Душата е по-висшата (от личността) степен на съзнание; т.е. Душата е Висшият Аз]. Заслужава да се види тази Душа! И следователно на нас проповядват един морал: да залюбим човешката Душа! Да, но вие трябва да видите колко е красива тази човешка Душа, колко е Велика! Като видиш у брата си Душа страдаща Душа, подобна на тебе, само тогава ще може да се проповядва милосърдие. А сега казваш: „А, той е един простак!“ Да, простак. При сегашните условия, при тези разбирания, в които живеем, заблуждения, и само заблуждения! Сега ще им говоря за какво? – Ще им говоря за булските дрехи. Да, но булските дрехи, това не е същността на нещата. И тъй, как ще се превърне вашата скръб в радост? Ако някой от вас е много нещастен, нека направи един опит. Не трябва да напуснете службата си. Някои мислят, че ако напуснат службата си, ако се отрекат от дома си, този е начинът за постигане щастието. Ако е въпрос за отричане, аз не бих проповядвал в този дом. Истинското отричане е човек да се отрече от себе си. Знаете ли какво значи човек да се отрече от себе си? – То значи човек да се отрече от всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и действия на миналото, за които той е пожертвал хиляди и хиляди хора. Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си. Да се откажеш от туй низкото себе [което е личността; т.е. мъжа, или жената, обсебващи нещата], себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза. От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво? – Онова възвишеното, благородното, което въздига човека [да познаеш, в себе си, Душата]. Сега някои от вас [Душите,] сте облечени в женска форма, някои сте облечени в мъжка форма. Казват: „Тя е жена“. Е, що е женска форма? Где са онези писатели, които могат да опишат какво нещо е жената? Казват: „Той е мъж“. Е, в какво седи мъжеството? Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите. Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страдащите. И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мъж! Това е благородство. А всички жени трябва да се заемат да превързват не само тези обикновените рани [които се виждат, отвън], но и необикновените [вътрешните рани]. После, когато някой ме превързва, да не казвам: „Ти си длъжен“. Не, като ме поглади една такава ръка, да ѝ благодаря. И когато ти превързваш някого, той трябва да почувства, че има една Душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи. Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост. Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон. Аз ви казах, че в света има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Докато не се домогнете да възприемете тази Висша Любов, дотогава не можете да бъдете свободни. Някой ще каже: „Има добри хора днес“. Добрите хора, които разбират този закон, навсякъде могат да си пробият път. „Ама как ще живеят?“ Има хора, на които като им снемете дрехите и ги оставите без петаче, те ще обиколят света и приятели ще си създадат. Ще кажете: „А, той има приятели от другия свят“. От кой свят? – От света на безсмъртието. Някой път аз говоря с Живата Природа. В тази Жива Природа ние сме дошли до една фаза, която трябва да преминем. Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път. Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете. А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то! Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен, или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена, или вашия възлюбен [т.е. Сродната си Душа], сърцето ви ще трепне. Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега. „Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?“ Възможно е. „След колко хиляди години?“ Никакви хиляди години! Сега, днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете. Вашата радост е само една сянка на тази радост. А сенките показват къде е тази Реалност [„Това, което свързва всички свои части в Едно Цяло и им дава простор за развиване, е Реалност.“ тук ]. Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост!“ Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта! “ Из: „Скръб и радост“ Модераторска бележк: Авторът на мнението носи лична отговорност за точността на цитатите и за евентуалните парафрази на пасажи от Словото.
  5. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им. Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата. Ако някой е радостен, по същия начин можете да отнемете радостта му. Щом го стиснете за врата му, той вижда, че животът му се свършва и радостта веднага го напуща. Значи, една и съща причина – стискането, произвежда два различни резултата: скръбта превръща в радост, а радостта в скръб. Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им. Човек става радостен и весел от сън, но до вечерта все ще се намери някой, който да стисне ума или сърцето му, да му причини някаква болка. Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже един, два, три или повече пръста. Ако ви покаже един или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, пет или шест пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали в по-горен клас. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви. Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората. Който разбира този език, може да се радва, или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръстите, без да прави някаква връзка. Докато е жив, човек ще вижда един или няколко пръсти, които ще му показват как е издържал изпитите си. Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад. Щом Сатурн се прояви в него, той е стар. – Доколко години човек е млад? – И стогодишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад. В този смисъл, всеки сам може да си отговори, млад ли е, или стар. Ако раните ви заздравяват лесно [т.е. ако бързо възвръщате равновесието си, защото лесно прощавате], това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение, вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно [т.е. онзи, който е злопаметен], е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв. Стар човек е онзи, който се спъва от злото. Който не се спъва от злото, е млад. Младият е добър, старият – лош; младият е силен, старият – слаб. Хората трябва да се откажат от външното гледане на нещата. Някой, например, минава за религиозен, защото се моли по няколко пъти на ден. Това е външно, механическо отношение към Бога. Това е външна връзка. Така се връзват хората с въжета, когато минават през опасна планинска местност. В Духовния свят, въжета не съществуват. Там не можете да обсебите никого. Там не се допущат никакви престъпления, никакви обиди. Как ще обидят някого, когато в речника им не съществуват обидни думи? Докато сте на Земята, ще се обиждате, защото речниците на хората са пълни с обидни и горчиви думи. Обаче, щом влезете в Духовния свят, между ангелите, трябва да се откажете от стария си живот. За да се приготвите за ангелския свят, трябва още на Земята да възприемете идеята, че Бог живее във вас и вие живеете в Бога. Не приемете ли тази Идея, и млади, и стари ще се вкисвате. За да не изпадате в това положение, от всички се изисква правилна обхода към Първата Причина, към ближния и към себе си. Така ще дойдете до онова вътрешно разбиране на Живота, което представя идеал на човешката Душа.“ Из: „Преводи в природата“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките Души. Защото всяка Душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши. В света има разумни Души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители, на тях помагат и всички любещи и светещи Души [от Невидимия Свят], които работят в света. Защото само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото Съзнание е пробудено. Ето защо, те не искат да напуснат Земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“. За човешката Душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите Души [от Невидимия Свят], които са истинските ѝ ближни. И колкото по-голям е броят на Душите [от Невидимия Свят, съставляващи Звездата на човека], с които човешката Душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на Душата зависи от броя на Душите [от Невидимия Свят], с които тя е свързана. Съзнанието на ония Души [от Невидимия Свят], които взимат участие в земния живот на една Душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с Душите на другите хора [от Невидимия Свят; т.е. със своята Звезда]. Там е ключът на успеха. Дори една Душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много Души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта. Пътят на всяка Душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една Душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над Душите и направлява тяхното движение, в необятната Вселена. Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Но едно велико свойство на Душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна, като Вселената.“ Из: „Душа“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Всеки човек си има по една Звезда. Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е Звезда, с която идват Божиите ангели. Туй, което радва човека, е неговата Звезда. Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. За да се прояви човешката Душа, се изисква време, за да се създадат съответни органи, в човека. Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят. Разумните [т.е. овладелите егоизма си] Същества, не се раждат тук на Земята. Те се раждат някъде далече. Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един Свят, за който хората [личности] – даже и понятие нямат. [Учителя: „Всякога, когато се ражда един велик човек, на Небето се появява една светла Звезда. Аз искам всички вие да видите тази Звезда. Звездата, която се появи за Христос, да се яви и за вас! Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звезда, с която идват Божиите ангели. Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят. И за в бъдеще, ние имаме нужда да заработи в нас Великият Свят Божи Дух, Който разбира всички закони, които Бог е поставил. Тогава всичко ще върви в ред и порядък. Само така ще може във вас да се внесе Новото и да почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта, към Вечния Живот на безсмъртието." – тук ] В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. [Душата е разумният човек, защото тя се е отворила към Великото Цяло и живее, като се обменя с Него. Личността, която обсебва нещата, е неразумният човек. "Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от Светлина, а Разумността е Светлина, сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение, от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. " тук – http://petardanov.com/index.php/topic/23165-12-егоизмът-като-причина-за-усилените-времена/ ] Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една Звезда [с която идват Божиите ангели]. Туй, което радва човека, е неговата Звезда [т.е. на Звездата си, се радва само свободната Душа, а не личността, която е оплетена в гъстата материя]. И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално, по неговата Звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви Звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество, без Душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди. Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда Звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези Звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия Звезди са големи като слънца. Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Когато една Звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една Звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в Разумния Свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по Светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят, се различава по своята интензивност. Когато вие отидете в Духовния свят, тази Светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и ще зависят от светлината на вашата Звезда. Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце. Когато тази Жива Звезда, тази Жива Светлина обсеби една Душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В Душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.“ Из: „Видяхме звездата“ http://petardanov.com/index.php/topic/1010-1925-02-08-видѣхме-звѣздата-видяхме-звездата/ Модераторска бележк: Авторът на мнението носи лична отговорност за точността на цитатите и за евентуалните парафрази на пасажи от Словото.
  6. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Всякога когато ви дойдат големи изпитания, в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на съвършено чужд на вашето развитие свят. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Влад Пашов: „При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. [Скръбта е състояние съзнанието на личностите; т.е. на мъжете, или на жените на Земята. Скръбта е проблем само за личностите, поради склонността им да обсебват нещата, а също и близките си хора, като ги считат за "свои" – и съвсем естествено – да скърбят, щом те им бъдат отнети, при физическа раздяла, или при смърт. Проблемът за скръбта, не може да бъде разрешен, на това обикновено ниво на разбиране на света, на което се намира човешката личност. Впрочем, нито един проблем, не се разрешава на нивото на съзнание, на което е възникнал. Той се разрешава, когато съзнанието на човека се трансформира и се издигне в следващата, по-висока степен на съзнание – и тя е: "Божествена Душа". В този смисъл, Мъдростта ще издигне човека от низшата степен на съзнание: "личност" (наречена също и низша "астрална душа"), във висшата степен на съзнание: "Божествена Душа", където причините за възникването на скръбта (а именно обсебването на неща и на хора, от личността; от егото), биват преодолени и биват заменени с обменянето на Божествената Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. На това висше Божествено ниво на съзнание; т.е. при разбирането на света, от гледната точка на Божествената Душа – изобщо няма условия за проявата на скръб. Значи, за да не скърби, (трайно), личността трябва да се превърне, в Душа; т.е. гъсеницата трябва да се превърне в пеперуда. А "да обикнеш скръбта си" – означава – да пуснеш Любовта, да тече постоянно, през тебе – еднакво за всичките ти състояния на съзнанието и без да делиш нещата на "добри" и на "лоши", защото, казва Учителят: "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото." тук ] Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че [понеже, все още, се намира на низшата си степен на съзнание: "личност" и затова "гледа с очите" на мъж, или на жена, които (от гледната точка на Целокупния Живот, във Вселената), са "болни", затова] е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в Душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай, една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и [така, докато се изживявате като личности и мислите, и съществувате, от гледната точка на земен мъж, или на земна жена] няма да научите нищо друго, освен само страдания.“ Из: „Вътрешното ръководство на човека - Беседи от Учителя“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Много от идеите на съвременните хора [като идеята за скръбта, напр.] са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала, до това време, вързан за Земята. Както виждате, всичко е в приложението. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Както житното зърно трябва да измени външната си форма, за да излезе на повърхността на Земята, така и човекът, който [на Земята] се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята форма, за да излезе от своите ограничителни условия. Това излизане наричат Закон на Самоотричане. И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Както виждате, всичко е в приложението. Формите на нещата трябва да оживеят във вас, за да може да ги разбирате и изучавате.“ Из: „Време и сила“
  7. Велина Василева

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Истинско знание е познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.

    Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна.

    Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му.“

    Из: „Групиране на сили / Трансформиране на енергиите“
     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Само Идейният Живот може да ни ползва. Идейният Живот е Водата на Божествения Извор, която протича през нас и отнася далеч, всичко нечисто; Идейният живот е планинско място. Идейният живот е – да е човек, сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят.

     Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на Целокупния Живот.

    Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал, от вашето дъно?

    Пуснете Доброто да тече, през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват.

    Водата на този Извор представя Идейния Живот, който протича през нас и отнася далеч всичко нечисто. Само този Живот може да ни ползва.“

    Из: "Кръг и елипса"
     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Добрината про­никва в целия Космос. Тя се раздава навсякъде.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Идейният живот е – да е човек сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.

    Човек трябва да мине и нирвана, и да дой­де в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото.

    Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите.

    Нашият живот [в самота; т.е. Идейният Живот] може да бъде за разумните хора.

    Добрината про­никва в целия Космос. Тя се раздава навсякъде. “

    Из: „Кратки бележки от Общия окултен клас“
     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Идейният живот е планинско място.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева [тревата е символ на смирение], а Идейният Живот е планинско място, с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят. Такъв трябва да бъде и вашият живот! В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри. Само по този начин можете да напредвате.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Господ казва: “Ще скрия лицето си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина.” Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада, в тъмнина. Тогава той започва да се запитва: “Аз ли съм или не съм?” Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: “Не вижда ли Господ как страдам?”

    Господ го пита: “Научи ли урока си?”

    Същото прави и ученикът: той плаче, пъшка и се чуди как учителят му не вижда колко много страда! Той казва: “Сърцето ми ще се пукне от мъка!”

    С пукане на сърцето урок не се учи. Сърцето трябва да бъде здраво, да издържа, а ученикът трябва да научи урока си!

    Докато не научи урока си, учителят няма да го погледне. Така трябва да мисли ученикът и да не се поддава на никакви настроения.

    Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а идейният живот е планинско място с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят.

    Такъв трябва да бъде и вашият живот!

    В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри.

    Само по този начин можете да напредвате.“

    Из: „Оглашен, вярващ, ученик “
     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Природата е жива и разумна. Природата всякога си служи с образи и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език. Тя винаги говори с картини и символи. Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език.

      Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.

      Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект.

      Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.

      Из: „Живата Природа“

    2. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Преводи, от символния език на Природата
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята.
       
      Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога и тогава ще имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека.
       
      Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот.
       
      От това съчетание на съотношенията правя един втори превод: отношенията на Душата към Духа, определят отношенията на Духа към Душата.
       
      Правя друг един превод, като заменям Душата с детето, а Духа – с майката, и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката, определят отношенията на майката към детето.“
       
       
  8. Велина Василева

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Смърт и безсмъртие – това са две положения. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа ,в себе си. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Безсмъртието е Равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това Равновесие.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие.

    Смърт и безсмъртие – това са две положения.

    На научен език – безсмъртието е Равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това Равновесие.
     
    Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа ,в себе си.“

    Из: „Мир вам!“ 
     

     

  9. Велина Василева

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. [Т.е. човек е предопределен да надрасне текущото си нисше състояние на съзнанието, изразено като: "живот за себе си" и да достигне до Висшето състояние на съзнанието, изразено като:   "Живот за Цялото", като самостоятелно, но воден от Невидимия Свят, се подготви, за това: „Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето. Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“ (тук); т.е. чак тогава, когато човек се издигне над земното (над личното; над човешкото) и влезе в Свръхсъзнанието си – ще се домогне до Великата Истина, която е в несътвореността; "небитието, именно, е реалността." тук] Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Веднъж дошли на Земята, ще учите; вие сте ученици. В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира.

    Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Който иска да се домогне до Великата Истина, трябва да се приготви. Да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет.

    В човешкия живот има много атавистични прояви и форми - в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Ученикът трябва да се освободи от чуждото, в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил, отначало.   Крайният резултат решава неговото положение.

    При работата си, ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Не давайте условия да се привличат нисшите духове.

    Вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бури и ветрове, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде Изгревът на вашето Слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки [защото ще е дошла Мъдростта].

    [Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината.“ – "Учителят говори" ]

    Изгрее ли Слънцето на вашия Живот  [т.е. дойде ли Мъдростта, у вас], сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички Напреднали Братя. Тогава ще влезете във Великия Град между напредналите Разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена.

    Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.

    Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор.

    Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Всички добри хора, на Земята, са поставени на големи изпитания.

    Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците, това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия, вие ще се удостоите да вкусите Великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци.

    Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда [т.е. върнете се в Първичната си Среда, която е Великото Цяло], в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен Мир [защото вече сте поставили живота си в Точката на Равновесието] и ставате Господар на себе си.

    Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в Душата ви, не го демонстрирайте.

    Казано е: "Тесен е пътят." Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш.

    Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние.“

    Из: „Изворът на доброто“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.
    Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.

    Зазоряване на живота, това е Любовта.

    Изгрев на живота, това е Мъдростта.

    Пладне на живота, това е Истината.

    Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и

    почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.

    Изгрей в живота!

    Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей!

    И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“

    Из: „Живот“

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Истинско знание е познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.

      Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна.

      Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му.“

      Из: „Групиране на сили / Трансформиране на енергиите“

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Природата е жива и разумна. Природата всякога си служи с образи и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език. Тя винаги говори с картини и символи. Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи Нейния език.

      Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи.

      Нейният език не е като езика на съвременните хора – сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект.

      Езикът ѝ е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.

      Из: „Живата Природа“
       

    2. Велина Василева

      Велина Василева

      Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите, в него се хаби златото, което е самата му същина. Пазете и ума. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска Култура създава само сърцето. Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Вярно е, покрито е то с малко кал, която остава от проявата на чувствата и желанията на човека [които има съзнанието на личност, защото личността проявява егоизъм], ала сърцето е чисто злато. Недейте го търка много, защото златото не се нуждае от търкане. Поизмийте малко калта, която се е наслоила отгоре му, но недейте го търка, да не се изтърка златото, от което е образувано то. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите в него се хаби златото, което е самата му същина.

      Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората. Сърцето е, което поддържа живата връзка с Бога, с Всеблагия. В него се откърмва вярата в Живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на Живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата; там живее Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща Силите на безпределно Великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва Вечният Кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.“

      Из: „СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ“

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~


      Петър Дънов – Учителя: „Разумният свят е извън времето и пространството.“

       

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Когато човек работи съзнателно, върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. Всички хора, на Земята, представят Колективно Същество. Следователно, когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие [което означава, че Разумните Същества, в известен смисъл, живеят извън ограниченията на времето и пространството; т.е. Разумните Същества живеят в Душите си; те са преодолели ограниченото съзнание на земната си личност, която е във форма на мъж, или на жена]. Те образуват един човек, едно колективно същество, с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло. И тъй, на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още Разумни Същества, с които той да съставя едно Цяло. [Разумните Същества живеят в Божествените си Души си; т.е. извън времето и пространството, а Душите са части на Общата Мирова Душа]
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали [има се предвид ума] в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. [Низшата астрална душа; т.е. личността е въглен, а Висшата Божествена Душа е диамант]. Когато старият човек  дойде при учения ["стар човек" е всяка личност, от съвременната Култура на скръбта], той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е например в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например, ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие. Те образуват Един Човек; едно колективно Същество, с високо съзнание. Името на това Същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно [с Христос] съставяли Едно Цяло.

      И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.

      Докато човек живее на Земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно, или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества, вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.

      Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях.

      Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите.

      За тази цел, той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.“

      Из: „Което оправя“
       

  10. Велина Василева

    В беседите са използвани символите на Божествения език на Природата, затова –  за да се ползвате, наистина, от казаното – не подразбирайте  буквалното значение на използваните словоформи, а Духа; т.е. – вътрешния смисъл на нещата.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте Духа; вътрешния смисъл на нещата. То е важното.“

    Из: „Раждането на Свободата“

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Не се месете в Божиите работи. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. [Т.е. човек е здрав, когато е чист; когато знае, че не живее за себе си, а във всеки момент – служи на Цялото (като се обменя правилно, с Неговите Части); т.е. разумният човек се обменя, с цел поддържане на Равновесието – с всички Същества (на Земята и на Небето), които са Части на Великото Цяло, наречено: "Бог".]  Лошият човек е [невеж] човек, който работи само за себе си. А пък добрият човек е [осъзнат] човек, който работи и за другите [части на Великото Цяло; т.е. за Бога]. Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав, за себе си. Има една любов, която урежда своите работи; има и една Любов, която урежда и работите на другите [части на Великото Цяло; т.е. на Бога]. Когато човек живее за себе си, това не е Живот, още. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?“

      Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа. А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас Господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният Господар оставя винаги болните овце на вълците. Та, вълците пазят болните овце, а пък господарят пази здравите овце.

       Та, ако сте здрави, Бог ви пази. Ако сте болни, дяволът ви пази.

      Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек; да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството.

      В Пловдив двама–трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вътре и извадила костилката и му се отворило гърлото.

      Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов – в дробовете.

      Щом дойде до Любовта, трябва да имате най-хубавите мисли.

      Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие.

      Като съзнавате, че е лош, какво аз разбирам, по това? Той е енергичен човек.

      Лошият човек е човек, който работи само за себе си.

      А пък добрият човек е човек, който работи и за другите.

      Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав за себе си.

      Има една любов, която урежда своите работи; има и една Любов, която урежда и работите на другите.

      Когато някой се влюби, всички почват да одумват, има речено-казано. Казват: „Защо този обича онази. Че, тази ли е най-способната и най-красивата, че той ли е най-ученият?“ Това са работи, от които всички трябва да се освободите.

      Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие.

      Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога.
       [Т.е. човек е чист, когато знае, че не живее за себе си, а във всеки момент, служи на Цялото; на всички Същества (на Земята и на Небето), по съвкупност, наречени: "Бог".]

      Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти.

      Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи.

      Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв.

      И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват.

      Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли.

      Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв.

      Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете?

      Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили, за Господа?

      Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.“ Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.“ – „Направих едно училище.“ – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.“ Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.“ Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. "Прикомандирова се", при мен, една вдовица и, за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох ѝ го, и ѝ казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.“ Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.“ Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.“

      Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?“ Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?“ Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро.

      Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите.

      Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още.

      Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и

      остане сам, тогава ще намери истинския път – да няма нищо. Само Любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго.

      Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има. Знаете ли какво ще бъде положението ви.

      Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."

      Тогава ще видите един Реален свят.
      Физическият свят е свят на фактите.
      Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите.

      Да имате Любов [към Великото Цяло; към всички Същества], която да внесе във вас Живот. Да приличате на Извор.

      Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва.

      И Свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият [неразумен] свят против вас и пак да бъдете свободни.

      Та сега казвам: Работете, за да получите онзи Живот на Любовта [обемаща Великото Цяло; т.е. включваща всички Същества, явяващи се Части на Цялото; на Бога] и тази Любов да я почувствувате.

      Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това.

      Ако разбирате закона на Любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на Любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много [нереални; фиктивни; ненужни] връзки.

      Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка [на Любов към Бога; т.е. на Любов към Великото Цяло].

      Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения.

      Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот.“

      Из: „Източникът на радостта“
       

  11. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Правилата за Земята, не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички Същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда. Обаче, Земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите. В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали. Те ще разберат, че правилата за Земята не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора. В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми". Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на Земята, такъв е на всички планети. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Като казвам, че Земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си.“ Из: „Да възлюбиш“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Земята е болница~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува; не иска, следователно, да еволюира.“ Из: „Всекиму според Вечната Правда“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта]. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „ Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави. Едно лекарство не може да действува в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действува, ако неговата Душа не е отзивчива. Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта]. Често онези влакове, които се движат зимно време, слагат пясък на релсите, за да подемат. Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има.“ Из: „Даровити“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши. Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“ Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“
  12. Велина Василева

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши.

    Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“

    Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“
     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Правилата за Земята, не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички Същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда.
       
      Обаче, Земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите.
       
      В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали.
       
      Те ще разберат, че правилата за Земята не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора.
       
      В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми".
       
      Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на Земята, такъв е на всички планети.
       
      Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни.
       
      Като казвам, че Земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си.“
       
       
       
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Земята е болница
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува; не иска, следователно, да еволюира.“
       
       
       
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта].
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „ Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави.
       
      Едно лекарство не може да действува в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действува, ако неговата Душа не е отзивчива.
       
      Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта].
       
      Често онези влакове, които се движат зимно време, слагат пясък на релсите, за да подемат. Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има.“
       
    2. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Отечество на Душата е Небесната Държава;
      т.е. –  Царството Божие.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Когато говори за своето Отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена Идея – Отечеството на Душата. Истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една обща Държава – Небесната Държава, т. е. Царството Божие.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Когато казваме, че патриотизмът трябва да бъде качество на всеки човек, на всеки народ, ние подразбираме, че между членовете, между отделните единици на всеки народ, трябва да има особено съгласие, вътрешна хармония и взаимопомощ.

      Това не трябва да става с власт, чрез насилие, но доброволно, по естествен път.

      Човек не може да бъде патриот, докато този център не е развит в него.

      Чувството на патриотизъм в човека е свързано с религиозното чувство, вследствие на което истинският патриот съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и принадлежат към една Обща Държава – Небесната Държава, т. е. Царството Божие.

      Когато говори за своето Отечество, дълбоко в себе си, човек има предвид една Божествена Идея – Отечеството на Душата.

      Зад всяка видима Идея, се крие една невидима – Божествена идея.“

      Из: „Чуха, че иде Исус“
       

    3. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Говорим ли за Бога, като Любов –
      подразбираме Великото Цяло.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Говорим ли за Бога, като Любов, ние подразбираме онова Същество, от Което произтича всичкият Живот във Вселената и Което свързва всички Живи Души, в Едно Цяло.“

      Из: „Бог“
       

  13. Велина Василева

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Работете за Цялото, а не търсете щастието.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Под думата „Бог", ние разбираме всички Разумни Същества,
    в Едно Цяло Битие,
    затова [Бог, т.е. Цялото] всичко знае.

    Работете за Цялото, а не търсете щастието.

    Работете за Бога, пък Той ще мисли за вас.“

    Из: „Разговори с Учителя“
     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Пътя, който Бог ни определил, по него да вървим!
      Всеки един от вас си има път. Като обича някой,
      да му не туряме правила. Никой да му не прави бележки.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Като се научиш да обичаш, както трябва,
      Той [Който е Любовта на Единното Съзнание на Великото Цяло] ще те оживи.

      То е Новото, в света! Да обича човек тъй, както разбира, вътре 
      [в самия него, както му се дава; т.е. – по вътрешен път да бъде воден,
      а не чрез външни правила].

      Помнете, че всеки един от вас си има път, както Земята си има, както Месечината си има, както звездите си имат. Всеки да върви по своя си път, там е спасението. Пътя, който Бог [Който е Любовта на Единното Съзнание, на Великото Цяло] ни определил, по него да вървим!

      Като обича някой, да му не туряме правила. Никой да му не прави бележки.“

      Из: „Повече спокойствие“
       

    2. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене. На един ангел [който отвътре, с Любов, наставлява човека], може да му се повери Земята [т.е.Душата], а на един светия [който налага,със сила, външни правила] – не. И те са на йерархии.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „В студа и големите горещини, има големи амплитуди. Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения.

      ["Животът е музика, верни трябва да бъдат тоновете." Из: "ЛЮБОВ И ОБИЧ"]

      Музиката е един превод на светлината. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види.

      Новото в музиката [т.е. в живота] трябва да се внесе, без да се обезцени старата. Сегашната музика [т.е. сегашният живот] е вървяла по Мойсеевия закон, а сега трябва да върви по Христовия закон. Мойсей е бил музикант.

      Ако не влезем в огъня, да погорим [в Свещения Огън], няма да влезем в Любовта. Огън ви трябва сега на всички.

      Всяко нещо, което учим, да има приложение. Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене. Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр.

      Един ангел не може да знае какъв край ще вземе човешката еволюция. Те трябва да дойдат на Земята, за да видят. Те идват в обикновена форма, но по съзнание не са обикновени.

      Един ангел, като дойде в човешка форма, той губи част от силата си, като ангел.
      Ангелът е минал през гениалността и светийството.

      На един ангел може да му се повери Земята, а на един светия - не. И те са на йерархии.“

      Из: „Разговори с Учителя“

    3. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е. Всеки лош, или добър човек, е полезен за тебе. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки. Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме, с подсъзнанието си; не му я казвай.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е.

      Всеки лош, или добър човек, е полезен за тебе.

      Не примирявай и не сприятелявай старото, с новото.

      На стария човек, не ходи да четеш космите на главата му, а на младия човек, не разгадавай колко косми ще му поникнат. Нека той си ги прочете сам. А ти благодари, че си го срещнал, иначе ти щеше да си на негово място.

      Целият Органически Свят сега се настройва на една нова гама.
      ["Животът е музика, верни трябва да бъдат тоновете." Из: "ЛЮБОВ И ОБИЧ" ]

      Ние сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата.

      Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки.

      Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте.

      По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал.
      И по-голямо разочарование, от Христа, никой не е имал.

      След Възкресението, Той разбра къде е Силата.
      ["В послушанието е Силата. А послушанието е плод, резултат, изявление на Любовта." Из: „Всекиму според Вечната Правда" ]

      Сега сте в най-доброто положение. Баща ви [т.е. Бог / Единното Съзнание на Великото Цяло] е заможен, няма какво да се плашите.

      И книги имате, и всичко. Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина.

      Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим.

      Досега сме живели, според законите на нашето царство, а отсега по законите на Царството Божие ще живеем.

      Ако влезете в умствения свят, светлината има физически характер, материална субстанция.“

      Из: „Разговори с Учителя“
       

  14. Велина Василева

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Справедливостта може да се преведе, на български език, с думите „Божествено право". По Божественото право, ти нищо не считаш за свое; частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога; на Разумната Природа. По Божественото право, няма да се чувстваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. По Божественото право, ти няма да се защищаваш, ще оставиш на Разумната Природа, на Истината да те защищава. Божественото право може да приложи само човекът на Новата Култура, на Новото Съзнание.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Боян Боев, ученик на Петър Дънов – Учителя: „Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът, под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика.

    Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право".

    А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието.

    Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура.

    Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право.

    Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш.

    При човешкото право, един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр.

    Божественото право надраства тези неща. Според човешкото право, ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш.

    По Божественото право, ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое.

    Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на Разумната Природа. Божественото право може да приложи само човекът на Новата Култура, на новото съзнание.

    Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали Души.

    По Божественото право, ти няма да се защищаваш, ще оставиш на Разумната Природа, на Истината да те защищава.

    Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща.“

    Из: „Законът на справедливостта“
     

  15. Велина Василева
    Магията е в служене на другите Петър Дънов – Учителя: „Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Едно житено зърно, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш за себе си, то житеното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите. Човек е сянката - проекция на един Реален свят - него той трябва да се научи да вижда. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство, са трошички - храна от Невидимия свят. Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си – на последно място. Човек все трябва да попъшка; ще научи нещо. Един ангел може да е в човешка форма и сега се пробужда.“ Из: „Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние“ http://petardanov.com/index.php/topic/21094-221-житеното-зърно-то-е-господ-големите-неща-то-см/
  16. Велина Василева
    Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено, в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква частна собственост]. Първото нещо е, да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни. Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на Живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“. Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. Ето изкуството – най-малкото. „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна. След туй опитайте 5 минути, 10 минути. Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Тогава ще повикате вашия Свещеник: „Ела, Служителю на Бога Живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“. [Петър Дънов – Учителя: „Душата на човека е неговата църква, а Духът е Свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-Душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо, човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.“ – Из: „СЛУШАТ МОЯ ГЛАС“ ] Ще повикаш и Владиката на твоя живот. А кой е този Владика? – Твоят Дух. Ще повикаш и певците. – Кои са те? – Твоите добри чувства и желания. Ще кажеш: „Елате да запеем, да служим на Господа, в този издигнат храм“, и тогава ще дойде Христос и като намери това събрание свободно от онези, които продаваха в него гълъби и тям подобни, изпъдени навън от него, Той ще каже: „Мир вам! Дойде денят на вашето Възкресение, днес ще бъдете с Мене в рая“. Вие знаете ли дълбокия смисъл на думите на онзи разбойник, разпънат от дясната страна на Исуса: „Господи, помени ме в Царството Твое!“ Той беше човек, който бе изпъдил навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“. Изпъдете из себе си всички гадове, свини, лисици, вълци. А другият от разбойниците, разпънат от лявата страна на Христа, какво каза? – „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил, из себе си, всичките гадове, когато той е роб на своя егоизъм? Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място. И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание, да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос, и Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал Живот Вечен Мене, ще даде такъв и на вас“. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено, в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква частна собственост]. И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този [преходен физически] живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на Духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение. Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“. Може да поискат да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“. Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете. Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие. Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“. Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие. Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание, вие ще намерите Истинския Живот. И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във Възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкреси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него. Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием Вечен Живот. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.“ Из: „Необходимостта да познаваме Бога“
  17. Велина Василева

    Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от Закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага Закона на Цялото, към една малка част и да бъде щастлив.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен.

    Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек.

    Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.

    Човешкото, било в самия човек, или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия.

    Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си“. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват.

    Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно.

    При това положение, не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.“

    Из: „Божествен и човешки свят“
     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Доброто не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Само Цялото може да прави добро и зло. Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на Цялото. 
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Понеже вие всички искате идеално да обичате, какво разбирате под думата "идеално"?

      Идеално в дадения случай, то е възможно само за Цялото човечество, в дадения момент; идеалното е постижимо само за целокупното човечество.

      Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек.

      Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на Цялото.

      Само Цялото може да прави добро и зло. Злото, за Цялото не е престъпление. За индивида, е престъпление. “

      Из: „Реалността“
       

  18. Велина Василева
    Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях. Петър Дънов – Учителя: „Обичайте, за да сте здрави. Никого не нападайте, никого не критикувайте. * * * Високоорганизираният човек никога не може да се умо-побърка, каквито и големи страдания да го връхлитат. * * * Една от причините за полудяване на хората идва от минали съществувания - някога са нарушавали природни и божествени закони. Съсредоточавайте погледа си върху някой предмет, без да мигате. Започнете с една минута и постепенно увеличавайте - това помага за усилване на очите. Също в тъмни, бурни нощи да излизате вън и да се взирате около един час. * * * За нервните заболявания, ще използвате ясносиния цвят. Лекуването става така: сутрин да се правят обливания мислено, съсредоточено с привлечения цвят. * * * Тъжните мисли се дължат на хиляди нещастни същества, които изпълват цялото пространство. С молитва и добри мисли към тях, вие можете да си помогнете. * * * Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени духом ли сте, произнесете думата „аум" няколко пъти, даже и да не разбирате смисъла й. „Аум" е дума на Духа и винаги помага. * * * Когато сте скръбни, когато сте отчаяни, изговорете: „Бог е любов" няколко пъти и ще разберете силата на Словото. Има Един, който може да внесе във вас живот и сила, който през всички времена, в каквото и положение да сте се намирали, винаги е помагал.“ Из: „Медицински и окултни правила- Том 1“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Като не знаят как да се справят със своите лоши мисли и желания, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят вън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Дойде ли една лоша мисъл, ще я угостиш според естеството ѝ и след това ще я поканиш, пак да те посети. Ще ѝ кажеш, че си доволен от посещението ѝ. Ако я приемеш, по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост. И в Писанието е казано да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях. Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на Любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания. Човек създава само външната опаковка на мислите, чувствата и желанията, т. е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми идват от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напущат.“ Методи за справяне с лошите мисли и желания
  19. Велина Василева

    В Целокупния Живот, не съществува никаква собственост. Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Ако човек се държи здраво за своята форма, като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма. Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Не [че, по принцип,] е лошо да бъде човек собственик, но той не трябва да се спира върху собствеността [а възможно най-бързо да я преодолее, осъзнавайки я като спираща растежа и развитието му, ретроградна Идея, в съзнанието му], понеже [за разумния човек] тя не представя крайната цел на човешкия живот.

    Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. В Целокупния Живот, не съществува никаква собственост.

    В частичния живот, обаче, частна собственост съществува. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие.

    За пример, ако човек се държи здраво за своята форма [т.е. за физическото си тяло], като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма.

    Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо.“

    Из: „Точка на равновесие“
     

  20. Велина Василева
    1. Хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н.. Илюзии си правят. 2. Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас. 3. Докато сте на Земята, ще работите, да приготвите градивен материал за другия свят. 4. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. 5. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – Душата. 6. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. 7. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. 8. Истинският Живот се основава върху Чистотата – Чистота в мисли, чувства и действия. 9. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Проверката трябва да става в Божественото Съзнание, а то е Онзи Дух; онова разбиране, което е над доброто и злото. 10. Духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и злото. Подбор, из някои беседи на Учителя, публикувани в Интернет
  21. Велина Василева

    Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.

    Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате, то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Ти можеш отвън само да му се радваш.

    Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана, в самия човек.“

    Из: "НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА"
     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Десет кратки тезиси, относно някои от
      Великите уроци на Живота,
      из беседите на Петър Дънов – Учителя.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
        1. Хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н.. Илюзии си правят.
       2. Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
       3. Докато сте на Земята, ще работите, да приготвите градивен материал за другия свят.
       4. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
       5. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – Душата.
       6. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта.
       7. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
       8. Истинският Живот се основава върху Чистотата –  Чистота в мисли, чувства и действия.
       9. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Проверката трябва да става в Божественото Съзнание, а то е Онзи Дух; онова разбиране, което е над доброто и злото.  
      10. Духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото.  Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и злото.

      Подбор, из някои беседи на Учителя,публикувани в Интернет

  22. Велина Василева

    "Има три скъпоценни съкровища: първото
    е милостта, второто – пестеливостта.
    Третото е – да не се осмеляваш да наставляваш другите.
    Това се нарича деяние, чрез недеяние." Дао

  23. Велина Василева

    Ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже, при днешните условия на живот. Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята, нито пет минути. Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество. Ние трябва да се свържем със своето старо Отечество.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се питат, отде иде човек. И после казват, не Господ е създал човека. Това е много материално схващане.

    Че Господ е създал човека е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението на бабите, че детето е излязло от реката, дето жабите живеят.

    Научно е вярно, че човек е дошъл от мястото, дето жабите живеят, но че е дошъл от реката, това не е вярно.

    Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята нито пет минути.

    Но понеже са изгубили пътя за онзи свят, те казват: „Няма какво да се прави, ще се живее на Земята.“ Те мязат на онези авиатори, които като паднат от аероплана си и се намерят в чужди условия, искат, не искат приспособяват се с новите условия – няма с какво да си отидат.

    Казвам: Ние трябва да се свържем със своето старо Отечество. Блажени са тези, които са получили първото писмо от своето старо Отечество, отдето са излезли някога.

    Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество.

    От хиляди години насам, от Невидимия свят пращат някого да ни съобщи нещо за това Отечество, но вие казвате: „Не искаме да ни лъжат. Тук сме дошли, тук ще си останем.“

    Обаче, Земята представя един голям кораб, с който всички вие плувате. Може би след сто милиона години този кораб ще спре на някое пристанище и всички вие ще трябва да слезете от него.

    Сега не ви казвам, че трябва да вярвате, но това са научни данни, които човек нито може да отрече, нито може да твърди.

    Има неща, които нито се твърдят, нито се отричат.

    Например, ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже при днешните условия на живот.

    Казва някой, че като се е родил, ще умре. Ти умирал ли си да знаеш, какво нещо е смъртта? Докато не си умрял, ти нямаш право да говориш за смъртта. Като умреш, тогава ще говориш. Сега понеже живееш, ти нямаш право да говориш за смъртта. – „Ама учените хора казват.“ Тия учени хора умирали ли са?

    Досега никой не е умирал и при това всички проповядват, че ще умрем. Кой от вас е умирал?

    Казва някой, че баща му умрял. Отде знае той, че баща му е умрял? Ами ако се е скрил някъде?

    Когато гъсеницата престане да е гъсеница, умряла ли е тя? Всички гъсеници казват, че е умряла, съжаляват я, а тя се разхожда от цвят на цвят, като пеперуда. Тя се напъстрила със своята красива дрешка и пее своята песен на живота. Сегашното ѝ положение, е по-добро от първото.“

    Из: „И ще бъдеш блажен“

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии, или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят. “

    Из: „С благодат и истина“
     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Вашата личност, това, за което се мислите, е нещо изкуствено.
      Това е една проекция.  Когато вие мислите за себе си, като тази личност,
      докато живеете живота си, това е една погрешна идентичност.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Башар: "Всяко едно лице, на вашата планета, извършва чанелинг на своята личност, от позицията на един по-висш Източник.

      Вашата личност, това, за което се мислите, е нещо изкуствено. Това е една проекция. Вие проектирате, посредством чанелинг, личността, която мислите, че сте. Защото това произлиза от Висшия ви Разум и бива проектирано, в понятието на една ограничена физическа реалност, и по този начин лицето, за което се мислите, е една същност, резултат от чанелинг. Така че вие, в определен смисъл, крачите в този живот – като никой, конкретно. Научавайки като кого може да проявявате себе си, все повече и повече отразявате този, който в действителност сте, на едно по-високо равнище, от една по-висша гледна точка. Така че, вие всички сте продукт на чанелинг.

      В същото време, когато казваме, че става дума за една изкуствена конструкция, ние по никакъв начин не искаме да я омаловажим.

      Когато обаче вие мислите за себе си, като тази личност, докато живеете живота си, това е една погрешна идентичност. Това наистина не отговаря напълно, истински, на това, което сте. Това (за което се мислите) е едно частично отражение, един символ, проява на една идея, на едно понятие, на една житейска тема, която вашето висше Аз изследва, чрез едно средство, което наричате личност; тази проекция, резултат на чанелинг, този символ, това отражение, това проявление на тази тема. Като личност, вие сте едно изследване на житейска тема, от конкретна перспектива. Така че вие всички сте резултат на процес на чанелинг, през всичкото време, от страна на вашата по-висша версия."

      Из: „Сбъркана идентичност“
       

    2. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „Човек е сянката - проекция на един Реален свят – него той трябва да се научи да вижда.“

      Из: „Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние“

  24. Велина Василева

    В Царството Божие, по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царството Божие, зависи от неговата Мъдрост, а не от неговата любов. Аз говоря за Мъдростта, чрез която се влиза в Духовния свят. Тогава ще му се отвори вратата на Реалния Живот и той не трябва да се страхува да влезе през нея. Пътят на Мъдростта е труден и се постига с много мъки и страдания. Той е пътят на Учителите и съвършените Същества. Само Учителят може да бъде мъдър. Методите, с които си служи Мъдростта , са скръбта и радостта, следващи периодически, една след друга. Чрез тях, тя изгражда безсмъртието на човека.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Животът е велико училище, в което учат и се развиват човешките Души. Но човек не е оставен сам. Той се учи, под вещото ръководство на Божествения Дух. Той е Великият Учител на човечеството, затова е казано в Писанието: "Обичай Ме и ще те водя".

    Само Мъдростта може да ни ръководи в живота, но, за да ни ръководи, трябва да я обичаме и да ѝ дадем свобода да се прояви, в своята пълнота. Само тя може да ни даде сила, но методите, с които си служи, са скръбта и радостта, следващи периодически една след друга. Чрез тях, тя изгражда безсмъртието на човека.

    В окултната школа се практикуват три пътя, които произтичат от трите прояви на Божествения Дух – Любовта, Мъдростта и Истината.

    Учителят Петър Дънов казва:
    "Аз говоря за Любовта, като врата на Божествения свят.
    Аз говоря за Мъдростта, чрез която се влиза в Духовния свят.
    Аз говоря за Истината и Волята, чрез които се влиза във физическия свят.

    Хората едва сега започват да го опознават."

    Пътят на Любовта е за всички. Колкото и да си слаб, все ще излезеш на спасителния бряг.

    Пътят на Мъдростта е труден и се постига с много мъки и страдания. Той е пътят на Учителите и съвършените същества. Само Учителят може да бъде мъдър. За да влезе човек в Царството Божие зависи от неговата мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

    Мъдростта не търпи никакви погрешки. Който направи погрешка, изкупва я. Затова се казва, че Мъдростта е безпощадна. Постиженията в пътя на Мъдростта са по-големи и по-бързи, но рискът и опасностите също.

    Когато човек се научи да слуша гласа на Мъдростта, в себе си, той е близо до Истината. Казано е: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината." Тогава ще му се отвори вратата на Реалния Живот и той не трябва да се страхува да влезе през нея.“

    Из: „Мъдростта, като път в живота“

  25. Велина Василева
    В живота има две противоречия: Злото и доброто – еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението. Ще се храниш с онази Храна, която е Жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Ще дойде някой и казва: „Не съм ли аз прав?“ Казвам, не си прав, понеже мисълта ти не е в хармония с Божията мисъл, Любовта ти не е в хармония с Божията Любов, твоята Истина не е в хармония с Божията Истина. Какъв е този живот, в света? [Живот на дисонансите и отхвърлянето, вместо живот на хармонията и приемането.] Казвате: „Какво ще стане?“ Ако вървите по този път [на дисонансите и неприемането, вместо на хармонията и приемането], тъй ще бъде. Ако вървите по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко. Ако не слушате [вътрешния си Глас; т.е. Гласът на Бога], ще бъдете роби [поради неразбирането си, на света], нищо повече. В живота има две противоречия. [Привидно, доброто противоречи на злото, и злото, от своя страна, привидно, противоречи на доброто. Но това е илюзия; това е заблуждение на обективния ни ум. Всъщност, в света има само добро; една част от доброто е разбрано и тази част – ние наричаме добро, а другата част от доброто, която, към този момент, не е разбрана – ние наричаме зло. Злото, в света, е неразбраното добро.] Злото и доброто еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението. Ще ядеш хубавата Храна – Словото. Ще се храниш с онази храна, която е жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.” Из: „И рече им” ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Поради неразбиране на живота, хората взимат една от Възвишените Идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване, като казват: „По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази Идея, в себе си, от мене човек няма да стане.“ Така всеки отделен човек постъпва със своите Възвишени Идеи. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане. Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него. – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца. Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло [свързано с болестите], седи в неразбиране на живота. За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати [защото личността е оказала съпротива, вместо да се смири и да даде път на Душата]. Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на Любовта. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса. За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната? Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света. Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения. Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява. Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видния философ в света. Хората се хвалят със съчиненията на някои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тези хора? Ако Библията има цена и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, но на онзи велик Дух, който ги е подтикнал да пишат и им е диктувал, какво да пишат. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им диктувал, да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст и с една ръка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка. Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката. Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли! ” Из: „Наклали огън“
×
×
  • Добави...