Велина Василева

"Сега вярата не подразбира, че ти няма да страдаш. Ще дойде страхът, но ако имаш вяра, вярата ти ще въздействува на страха и тогава ще се покаже силата на вярата. Силата на вярата да е по-голяма от силата на страха, да не те принуди страхът да бягаш от бойното поле. Вярата ще те застави да останеш на бойното поле, да видиш, какъв ще бъде краят. По някой път целият наш живот е бойно поле. По някой път ще дойдат големи неволи в живота, не стават нещата тъй както ти мислиш. Някъде трябва да търпиш, а някъде трябва да носиш неволята, някъде ще се мъчиш. Какво ще правиш? Единственият, който може да те избави от мъчението, то е Бог. " Учителят в "Трите извора"

Така е, но само на пръв поглед... Всъщност, има разлика, между ВЯРА и ДОВЕРИЕ - в смисъл , че ВЯРАТА има отношение само към ума ни - тя е умствено качество... Така, в окултен смисъл - вярата не касае отношенията ни с другите хора (както напр. е ДОВЕРИЕТО ни към друг човек), а се отнася единствено до личната ни ВРЪЗКА с БОГА и нейното задълбочаване... Това не е популярно, но е вярно... Доколкото ми е възможно - в мнение № 93 на същата тази тема - съм изложила подробно - личното си становище за ВЯРАТА, точно в този смисъл... Това е моето лично мнение (формулирано само от мен) и ми е странно , че е поискано отново да го изложа, като е предпоставено, че излагам чужди мисли... Лошо няма.. Ето добър повод, да се върна и да си преговоря още веднъж - този труден въпрос, ВЯРАТА... Публикуваният, в същия пост, цитат от беседата "Миротворци" на Учителя - считам, че е изключително ясен и лек за възприемане, но наистина е възможно старият правопис, на който е представен, да смущава хората и затова те да го пропускат... Тук , на този адрес в нета - има конвертор "стар/нов правопис" ... Аз не можах да конвертирам текст от стар на нов правопис, макар че обратната опция - "от нов на стар" - работи... Ако някой има адрес на работещ конвертор - "от стар на нов правопис", моля да пише... Вили

Тук, във форума - всеки се упражнява и пише единствено за себе си, а не за останалите потребители... Останалите участници са само фон, атмосфера за всекиго - която го подкрепя... Подкрепящата среда е много важна за нас... Така - Бог ни учи - всеки един от нас, поотделно, според нивото му, към текущата дата... Постовете ни - са своего рода домашните - на някогашните ученици; те не са имали такъв форум... А цитатите от беседите в темите (за които аз наистина нямам никакъв принос, но не мога да го докажа) - са мнението на Учителя, т.е. - нашият коректив... Когато пиша във форума - аз го правя за себе си; изяснявам си нещата и ги разбирам по-добре... В самия процес на писането - Бог ме учи... Той така прави с всекиго... Тук, в Портала, в тази атмосфера, израстнах много в разбирането на Учението, затова много обичам и съм благодарна на Портала... Недоразуменията са само част от процеса на обучение... Всичко е точно... И не е верно, че не се променям... Непрекъснато се променям и проумявам нови неща; всеки ден - все нови и нови идеи... Ако видиш първите ми постове тук - ще се съгласиш, че са много по-глупави...Аз така ги виждам сега... ---------------------------------------------------------------------------------- П.П. Не намирам, че постът ти е заяждане... Честно!...

Последното нещо от което се нуждая е съгласието ти или съгласието на който и да е от четящите във форума (нищо лично към никого, уважавам всеки един потребител, но съгласието му просто не ми е нужно). Извинявяй, вземам си думите обратно... Считай - че съм ги написала не до днешния, а се отнасят - за бъдещия ти "аз", с когото ще бъдем в хармония... Колкото до отговорите - няма как да ги получиш сега, по обективни причини, защото не е дошло още времето да ги разбереш... Иначе - тези отговори са казвани/написани на много места и сами влизат в очите ни, когато те са отворени... (Затова - ще почакаш колкото е потребно и всички отговори сами ще дойдат при тебе, точно на момента)... Божествените неща сами идват при нас, такава е Наредбата... Те ни се дават Свише и ние не си приписваме заслугите за тях... Словото казва така: "Всички ще бъдат научени от Бога"... Човек просто трябва да остави всичко свое на Божествения Олтар... Само това... Колкото до обосновките ти - не се сърди, но има какво още да се желае и при тебе, както е при всеки от нас, комуто не достигат доста парченца от пъзелчето и затова прави произволни връзки, от които после ще се откаже ... Мир... Предлагам да не се излагаме повече, защото това правим ... Аз съм се излагала много пъти през живота си и много повече, отколкото тук, във форума и затова съм "гърмян заек", относно публичното излагане, но на тебе - сигурно ти коства скъпо това неудобство... Затова те моля, от сърце - не коментирай постовете ми повече и аз няма да коментирам негативно твоите... Нека хората сами да си се смеят...

Човек да се впрегне в едно рало с Бога като Белчо и Сивушка? Прав си, да мислиш така... По-нататък , с времето, ще го задълбочиш това чудесно верую, което вече имаш... Не е нужно да се напрягаш да спориш, аз отдавна съм се съгласила с всичко, което твърдиш, защото съм убедена, че си честен и искрен... Мир...

Тайната е в ЕДИНСТВОТО... Където има ДВЕ - всякога има разделение и скандал... Йоан 15:5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Слуги на Доброто

О-без-личаване - отхвърляне на личното, на егото, или - поставянето му под КОНТРОЛ... Твоята сила, човешката сила - е единствено в силата на смирението ... Да си силен дотолкова , че да МОЖЕШ да се смириш и да не се считаш нещо повече от обикновен проводник на творчеството на други, или - на скромна нота от нотното петолиние, която самостоятелно не казва НИЩО... Защото не всекиму Е ДАДЕНО да се смири... И това не е за упрек, а трябва разбиране и зачитане... Ще се смириш - КОГАТО БОГ ТИ ДАДЕ СИЛАТА ЗА ТОВА... Нито секунда по-рано... Знание трябва: Духът човешки - няма никакъв шанс да се прояви ВЪН ОТ БОГА... "Те, такова животно нЕма" - човешки дух, вън от Божия Дух (освен, разбира се, в схващанията на един страничен, светски ум-интерпретатор - защото и той е в правото си да се изказва както може, към момента. )... Защото - да отхвърлиш "проявлението на духа" - на практика означава личността (егото) да отхвърли проявлението на Бога... (Което се случва, но само илюзорно, на игра, едва като първо приближение към Истината... И това отрицание е предвидено, защото и то е потребно за глобалната ЦЕЛ). Обаче, реално - човешкият дух ВИНАГИ е ЕДНО С БОГА... " Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. " Учителя в "Вяра и съмнение" Модераторска бележка: мнението е преместено от темата Използването на цитати от Учителя в нашите мнения

"Питам: Къде ще търсите вие Бога? Кажете ми. В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена, която си има едно слънце. Следователно от видимото слънце вие ще се пренесете във вашето слънце и от вашето слънце ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. ... Ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ние сами предизвикваме Бога да има към нас такива отношения, каквито и ние имаме към Него. " Учителя в "В начало бе Словото"

Има ли такива, тук сред нас, във форума, които си мислят, че "са свои си", а не Божии? (Не че не бих ги приела - по същия начин, както приемам и останалите, които вече считат, че - са "изявление на Божествената Мисъл, във време и пространство"... Така е казал Учителя , имайки предвид - всеки един човек}...

Ако Бог беше Един от нас?... (Ако Учителят Беинса Дуно беше Един от нас?)... Тогава?

Ще пропусна диалога... Извини ме...

Не мога да си обясня текста в скобите по друг начин, освен че имаш в предвид конкретен човек. Все пак ако разглеждаме нещата безпристрастно и принципно, подобно пояснение е съвсем ненужно. Иначе по отношение на останалото: 1) търпеливият човек не се обижда; 2) не е подвластен на желанията си, т.е. те не го заслепяват и не влияят на съзнанието му; 3) не пропуска възможности, защото в противен случай е твърде вероятно търпението му да се окаже безсмислено. Отговорът на въпроса очевидно е: не. Вярно е, че някои хора в стремежа си да отмъстят могат на пръв поглед да оставят впечатлението за търпеливост, но това е само привидно. Такива хора вътрешно са разкъсвани от желанието си, но поради своята сила (която не може да им се отрече) успяват да понесат напрежението в името на отмъщението. Благодаря ти за труда да мислиш по въпроса, макар да бях убедена, че задавам риторичен въпрос (риторичният е такъв въпрос, който по презумпция е ясен и не изисква никакъв отговор... Т.е. - съвсем не исках да предизвиквам когото и да било - да се изказва неподготвен)... Човек "минаващ за духовен, за мъдър дори, в очите на околните" е всеки, който сам се припознае и в това си амплоа... Не изключвам себе си - когато егото ми ме издебне, от засада - (напр. при преумора се случва) - тогава говоря и върша неща, които предварително нито съм подозирала, че мога да сторя, нито пък съм искала точно това да се случи... (Излагам се тотално... - това искам да кажа.) Слабите хора сме така... Търсим обаче образеца, за да се изправим и затова коментираме него, идеала (а не конкретни личности и техните незадоволителни прояви, които са преходни). ... Даже библейският ап. Павел споделя , относно своята "плът" (его), следното: Римляни 7:19 "Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша."

Няма какво да се прави - когато оценката на ситуацията е такава - човек няма как да не страда!... Защото страданието идва само като следствие от такъв поглед върху нещата... Друг човек, който вече е изстрадал подобно нещо - има опит и гледа с други очи на същите хора... А - за съжаление - опитът може да се опише и да се сподели как винаги след страданието идва благият плод на разбирането - но докато това лично не се преживее, няма как да се помогне съществено, отвън, с думи (освен чрез сугестия/автосугестия, но ценен е личният опит, все пак )... Затова - кураж!... Дават ни се само такива страдания, които можем да носим... Мисли си за времето, когато ситуацията ще се промени към добро за тебе, а това непременно ще се случи... Защото страданието и радостта се редуват в живота...

Търпелив ли е човек (минаващ за духовен, за мъдър дори, в очите на околните), който - имайки силата да си отмъсти за "обидата" - взема случая, с охота?... Разбира се, че егото му ще намери веднага благовидния предлог, за това деяние... Толкова е лесно - егото йезуитски коментира случая, напр. така: "Ще те мачкам - за твое добро, ще ти "разваля репутацията", за да ме забележиш, че аз съм "глава, а не опашка", макар че иначе - изобщо не съм "такъв" човек!... Но - няма как - "целта оправдава средствата", затова само ти помагам - по този начин..." Тук липсва мекотата, защото тя не се цени и не се търси изобщо... "Помощта" , маскирана като "мечешка услуга" - е налице... Но това е - поради невежеството ни, за което - сме в неведение... Всеки минава оттук, затова не критикувам никого, че не може да съобрази, какво точно върши, в даден момент... Господ ще го поправи, когато му, дойде времето за това... Мнението на Учителя: При къпалнята

На пръв поглед е очевидно, че отговорът е - категорично НЕ!... Колко пъти всеки от нас, които сега се учим на правилата на Живота, сме виквали възмутено, по повод на даден факт: "Нито секунда повече няма да търпя това безобразие!"... И "сме вземали мерки", според нивото на разбирането си ... Обаче - Животът незабелязано си тече и така, с годините - забелязваме, че прагът ни на търпимост се повишава, все повече и повече... Много от нещата, които лесно са ни възмущавали преди и са предизвиквали бурната ни реакция - днес намират своето обяснение и у нас, и затова идва и приемането им ... Разбираме и затова приемаме, вместо да се борим ... Съзнанието бавно се разширява и за такъв човек вече се казва, че е "широко скроен"... Затова - няма как лесно да се стигне до консенсус - кое нещо е "за търпене" и може да се търпи и кое - не може да се търпи! Защото това е обусловено индивидуално и варира - както между хората - днес, така и между различни времеви периоди, отнесени към един и същи човек... Но все пак законодателите успяват да се справят някак, в зависимост от средното ниво на развитие на обществото... Виждаме обаче, че и законите се променят, (с повишаването на средната осъзнатост на обществото) и отношението към това, което преди се наказваше със смърт, вече е променено, в посока - търпимост... Т.е. - фактът е същият, но реакцията към него е променена, защото интерпретацията му от обществото е различна, като следствие на повишената обща осъзнатост... Търпението е качество, добродетел, която се развива бавно и отнема най-много ВРЕМЕ; най-много прераждания... Човек може да бъде търпелив, но само БОГ е дълготърпелив...

Идеално търпение

Учителят казва: Разделеното царство

Рудолф Щайнер