Велина Василева

СЯНКАТА

Божественият промисъл (Разбира се - това не се отнася до човешката любов; смъртният ум не разбира така нещата)... Но е добре да се знае, че любовта има различни проявления - като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа... И всичко това е все любов...

Божественият промисъл

Влиянието на хармонията в живота

Обичай Божественото

- Дух е човек, който духа...и прави виелици. - Може да настинеш ако много силно дУха духА.От това може да последват умствени и физически увреждания. За да можеш да общуваш с дух(ачите) трябва да си изработиш малка слушалка от сандалово дърво и в студен зимен ветровит ден да излезеш на вън и да я насочиш на север. Да, съществуват духове. Хм... Моето иго

Напразно Ме почитат

"Любовта не се създава в този живот. Ако някой ви обича, знайте, че тази любов се е развивала преди хиляди години, а сега ѝ се дават условия да се изяви. Любовта е акт на Божествения свят, който от милиони години мисли, как да направи хората на земята щастливи. Той изпраща своите посланици, учители и ученици, какви ли не, само да може в умовете на тия хора, които сега живеят да внесе една нова идея, да оценят това, което е създадено заради тях. Казано е в Писанието: „Бог ще ни открие.“ Как ще ви открие? Чрез въздуха, чрез светлината. Като дишате, направете следния опит: мислено произведете в себе си цялата гама от долно „до“, до горно „до“ и като издишате, пак я възпроизведете. Като приемате външния въздух, с него заедно вие възприемате Божествената енергия във вид на електричество и магнетизъм, които влизат във вас и носят живот. Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които веднага я изследват и виждат, до каква степен на развитие сте дошли. При всеки човек се намира по едно разумно същество, което чака да вземе въздуха, който този човек издиша. Този въздух струва скъпо. Той се нарича умствена тор. Невидимият свят тори нивите с него. Това е казано на ваш език. Чудно ще ви се види, какво означава този умствен тор. Като знаете това, при всяко вдишване и издишване, човек трябва да си помисли нещо разумно и красиво. Ако дишате по този начин, вие всякога ще бъдете здрави. Така ще се създаде една школа за дишане, която ще има приложение към самовъзпитанието. Сега съществуват много методи и школи за самовъзпитанието, но те са палиативни. Не съм против палиативните методи, но човек трябва да прибегне към същественото в живота. Казано е в Писанието: „Онези, които чакат Господа, силата им ще се увеличи.“ Тогава казвам: Онези, които дишат по този начин, тяхната сила ще се обнови, тяхната мисъл ще се просвети, техните чувства ще се пречистят и техните тела ще придобият здравословно състояние." Закон на вярата

Според мен - важното е да се обича - условно, безусловно - комуто както и доколкото е дадено... Защото човек не може да се напъва да обича безусловно - това е абсурдно и е нелепо!... Нито пък - човек може "да произведе" някакси - любов, у себе си - по свое желание, та да обича - по заповед, отвън... Любовта е дар от Бога... Тя, според Учителя - се проявява като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип - в Духа... И това зависи от нивото на съзнание на човека - как любовта ще се прояви, чрез самия него... Важното е - да се уважава любовта у другите - безусловно... Да не се осъжда любовта у другите хора, когато я забележим; да не я одумваме и критикуваме - като позволена, или - непозволена, като достатъчна, или - недостатъчна, според нашия личен аршин... Мекият, внимателният човек, човекът с новото разбиране - ще я уважи тази любов, забелязвайки я у другите и няма да се занимава с клюки, защото той вече знае, че въпросът опира до духовни реалности и че не е негова работа да се произнася негативно... Респект трябва да има, пред Любовта, даже и тогава, когато ни се струва, че някой дълбоко греши в чувствата си и те ще се разпаднат неизбежно... Обаче ние не знаем какви са намеренията на Провидението, в случая и защо любовта е дошла при някого - точно такава...

Така е... Огромно е разнообразието в живота, но тук, в този форум - освен човешкото становище по даден въпрос, което е добро и ценно - се опитваме да налучкаме и Божественото мнение по същите въпроси, което е по-добро и по-ценно от човешкото, защото Божественото е вечно, а човешкото становище е само временно... Така - ако не през живота, то - заедно със смъртта на човека - и това, човешкото становище, се разпада ... Затова - мисля си сега, че ако я няма вярата в Бога , то вярата в себе си - не може много да ни даде... Поне - не на всички... Обикновено искрено вярват в себе си хора, които не са страдали дълбоко и продължително в живота си... Защото - когато дойдат интензивни страдания върху нас - и най-големите атеисти забравят за вярата в себе си (която наистина им е помагала много добре до този момент), и от устата им неволно се изтръгва стон - "Боже, Божичко"... Неволно, естествено и автоматично става - от гледището на човека, обаче - от Божествено гледище - нищо не е неволно, случайно и без смисъл... Бог се е намесил, чрез страданието - в живота ни, за да го изправи този наш болен живот и да влее Сила в него... Това - не може да се разбере, преди да се преживее... Само майката, с тежко болното си детенце на ръце; само човекът - комуто са съобщили вестта за неизлечимото заболяване на най-скъпото му същество, или - за невъзвратима загуба - само такъв , омекнал вече човек - ще се съгласи, че има ситуации, в които вярата в себе си - мълчи и нищо не казва... Чак тогава - блясва надеждата и лека полека се заражда вярата в Бога - Единственото Същество, Което може да предложи изход от ситуацията и да даде мотив за по-нататъшен живот... Много хора - атеисти - така, по този път са се обърнали от атеизъм - към вяра в Бога, след като дълги години са вярвали успешно в себе си, без да имат подходящ случай да се убедят, че вярата в себе си е добра, но - е до време, след което - идва нещо по-добро, което е - вярата в Бога... А след вярата в Бога - идва и Любовта към Бога - което пък е най-доброто... Така - рано, или късно, човек трябва да стане от пиедестала, където е поставил себе си и да възкачи на този пиеделтал Бога, за да вярва в Него... Т.е. - да замени временното убеждение, което е вече изчерпало възможностите си - с постоянно отношение към Първата Причина, което отношение постепенно, с времето - ще се превърне във връзка с Бога... Важно е да отбележа още веднъж , че това ново вътрешно убеждение на човека; тази промяна у него - му се налага от самия живот - тук не се прави нищо особено от страна на човека - той просто е станал като мека глина в Ръцете на Създателя си и никак не се противи... Беседите на Учителя Беинса Дуно, както и много други Чисти Източници - ни дават указания за параметрите на тази постепенно изграждаща се връзка между Бога и човека...Това е - най-общо казано... В тази връзка Бог е Факторът, Той е Инициаторът и Той е Водещата страна... Не е човекът, който се дърпа и страни от нея дотогава, докогато може... Но Бог - в края на краищата - привлича човека - чрез Любовта... Сам Отец С две думи казано - голяма разлика има между човешката гледна точка и Божествената гледна точка - по един и същи казус... Това са диаметрално противоположни становища... Връзката между човека и Бога (т.нар. Първа Причина) - се изразява в това, че постепенно (не изведнъж, но постепенно) - човекът се отказва да мисли по човешки и да вярва в своя ум, т.е. - в себе си , но - търси вече съзнателно и намира правилното, Божественото мнение за начина, по който трябва да мисли, да чувства и да постъпва, за да не страда, тъй като от опит е разбрал - какво нещо е страданието ( което страдание е дошло, като следствие - поради причина на несъобразяване с Волята на Създателя на Живота)...

Нещо малко само да добавя: Адептите и Учителите, живеейки в този "грешен" свят - те самите са "извън него"... Това е целта на всеки търсещ - живеейки в света, той, самият - да бъде извън него... Извън нормите му и извън правилата му, доколкото има съзнанието за нуждата от вътрешното им (у себе си) - преодоляване, а не - за критика на външния свят и обявяването му за "грешен" -- което е относително (временно понятие), а не - абсолютно (непроменяемо и неизменяемо) понятие - у всеки търсач и зависи от нивото му на светоусещане... Затова понятията "грях" и "вина" - са остарели понятия - принципно... Защото има нови разбирания за света - напр. - Христовото учение не се занимава с тях...

Безусловната Любов не задоволява его-интереси и его-желания на този, който я излъчва... Затова (в този смисъл) - тя не е от този свят, който живее в безлюбие, в сравнение с нейните високи критерии... 1 Коринтяни 13 глава

Живи и мъртви закони

Доколкото страданието е Божествена даденост в живота ни и доколкото ние самите го приемаме като такова - то не може да ни принизи, защото - априори е предвидено с добра цел и значи, че ако не в момента, то - на един по-къснен етап, когато го осъзнаем - непременно ще ни извиси, защото това зависи от Бога, от Духа, а не - от нас самите... Що се отнася до интерпретация на човешкото ни гледище - ако състоянието ни, преди да пострадаме - е било такова, че сме се вземали много на сериозно, считали сме себе си - по-горе от другите хора (което е илюзия, защото Бог гледа еднакво и на принца и на просяка) ; та - ако сме хвърчали високо в облаците - естествено е, че ще паднем от високо и щом е така - то в този, в човешкия смисъл - ще се принизим, ще се унижим, ще се засрамим и т.н.... Но това е привидно принизяване, защото - обективно - сме дошли на себе си; изтрезнели сме (което всъщност значи, че сме се възвисили)... Защото "Смирението е движение нагоре, а гордостта - е движение надолу". Това са думи на Учителя... Ето тук, напр. : Гордост и смирение

Ето нещо малко от Библията, по въпроса за Цялото, частите Му и Божият Дух, който се проявява, чрез всекиго от нас, както Му е угодно... 1 Коринтяни, 12 глава Ние сме тези части от Христовото Тяло, които трябва да се грижим еднакво една за друга, защото такава е Божията Воля... Защото - откакто Светият Дух е даден на Петдесетница и всички знаем това - време е да проумеем, че Той е (не сме ние, частите), а Той е факторът, Който върши всичко - за обща полза ... Не можем да очакваме, че ще го разберем веднага (окултно - това значи - "да ядем плода" на тази идея... Но ако я посадим в ума си и почакаме необходимото технологично време за покълване, израстване, цъфтене и плодоносенето ѝ - накрая - ще "ядем", т.е. - ще го схванем как е точно, т.е. - ще го разберем. Затова тук се прилага търпението, като метод, не се бърза... ). Кротостта и смирението , са нашият личен капитал, нашата база за бъдещо разбиране, което пак Духът ще ни даде - когато и както Му е угодно - отново за обща полза; за Цялото...

Вземам само повод от Диана, за да кажа, че човек, отстрани - едва ли може да каже нещо вярно за другите, освен ако ги е надминал и е вече реално (т.е. - обективно, според Божия Дух, Който ни учи - всекиго от нас - индивидуално) - е на по-високо ниво на разбиране, от тези братя, които визира... Но - ще дойде време, когато всеки един от нас, ще разбере колко смешно нещо е критиката и така ще се откаже завинаги, от нея... С това тук не критикувам никого и поднасям извинения предварително на всекиго, който би съзрял критикарски дух в написаното... Такъв дух няма у мене - най-отговорно го заявявам и ще се опитам да се мотивирам, доколкото ми е дадено... Аз съм от тези, които считат, че Работата е Божия и че се върши за Обща Полза, като всеки един от нас - е само инструмент на Духа... (Осъзнат, неосъзнат още че е само инструмент - няма значение, когато му дойде времето - ще го осъзнае, лошо няма)... В този смисъл - когато се критикуваме, изпускаме по-съществени неща и всъщност демонстрираме недоверие и съмнение в Божията Работа... (Не задължавам никого да мисли като мене, просто споделям, защото и аз съм частичка от тези, които се считат само за част от Цялото и затова думата "брат" - лесно ми се изплъзва дори и към хора, които дълбоко и искрено се чудят на това - и аз също се чудя, че те се чудят. Но това е шега)... Ще обясня... Просто - искам да кажа, че думите - това са само символи на духовни реалности... А всеки един от нас, поотделно и според нивото си на разбиране - пълни този символ със собствено съдържание и така търси смисъл на казаното от другия... И така - разбраното е винаги субективно и отговаря на нивото на възприелия го, а не - на нивото на изговорилия го... Така стават противоречия и недоразумения, поради пълненето на едни и същи символи (т.е. на едни и същи думи, понятия) - с различно съдържание, в зависимост от това - какво изговорилият е вложил и какво - възприелият е вложил, когато е възприемал казаното... А това - сред нас - са съвсем различни неща... Това не е за критика - обективно е така; Духът така прави, според нуждата от развитие и задачата на всекиго от нас... И като следствие - четящият вижда ограничено, според себе си, според собственото си ниво, което в общия случай не съвпада с нивото, респ. с вложеното различно съдържание, от автора на публикацията... И в случай, че не хареса видяното - го критикува, без да съзнава, че всъщност - обективно не може да съди друго, освен своя си мироглед; себе си осъжда, своето съдържание, с което сам е напълнил предварително символа (т.е. думата, понятието)... (Извинявам се на тези, които не ме разбират, нека да пропуснат това - то не е важно сега... Принципът на Огледалото се опитах да изясня)... За да сме в хармония, трябва да търсим доброто, във всеки пост, във всяка публикация - като знаем, че това е Работа на Духа, а никът-автор е само Негов Инструмент и винаги да прилагаме търпение, когато отвътре нещо ни напъва, да съзрем лошото, вместо доброто... Това, вътрешното налягане, което търси и (затова, поради тази причина само) намира зло (защото "Който търси -намира", казва Библията; това е Вселенски Закон) - това са нашите лични неприятели, които са наши мисли и желания, с които имаме задача да се справим... Така - Духът ни ги показва - и ние разбираме, какво още занапред ни предстои; разбираме, че има към какво да се стремим - към утихване, към подчиняване на тези вътрешни, наши мисли и желания, които са личните ни неприятели и тях следва да преодолеем, а не - да критикуваме човека, нашия брат, който е бил употребен като инструмент - за наше добро, да ни покаже нашето духовно състояние; при това - несъзнавано от самия него е употребен - просто - като автомат на Вътрешния му човек... (Има писано във форума, че ние хората - сме само автомати на Вътрешния Човек у нас.) Мисля, че е добре - да гледаме на себе си - като Души, а не като на индивидуални личности... Вчера Ани си е направила труда да открие нова тема с цитати от Учителя - по въпросите на Висшия Аз и Вътрешния Човек, за което - и аз, освен Божо, огромно ѝ благодаря... И аз се поучих от Учителя и посадих няколко нови идеи в ума си, като ги взех от съкровището, което Учителят ни е оставил... Ще си позволя да копна нещо малко от вчерашната публикация на Ани и да ви го предложа - като нещо много ценно... Трябва да размисляме върху тези неща - пак, и пак... Човек не живее за себе си... Това е илюзия... Опасна, при това... И аз мисля и колкото повече мисля, толкова повече намирам, че "ние" - е по-Богуугодно от "аз"... Учителят също използва формата "ние" - която е принципна... И е по-вярна... Той казва, че "когато се критикува погрешката на едного, трябва да се знае, че тази погрешка е на всички ни"... Погрешка на всички критикуващи става, само когато е налице критика... Ако няма критика - няма погрешка, има само контраст, човешки ценен опит... Свободни от тази погрешка са само тези, които са преодолели критиката у себе си и не критикуват вече другите, защото търсят и затова намират само доброто у другия и него коментират, като така изпълняват Божията Заповед да ядат само от плодовете на Дървото на Живота...

Права си, страданието е резултат от несъобразяване с Божията Воля... Човекът трябва винаги да избира доброто, за да живее и да му бъде добре... Избирането на доброто - това окултно означава "ядене от плодовете на Дървото на Живота", според Божията Заповед, дадена на Адам и Ева, която е в сила и днес... Когато обаче човек избира "да яде от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" - в "превод" - това е съденето с ума и определянето на някои неща като "лоши", поради неразбиране на Закона за Кармата и неговото действие - тогава идва страданието, за да даде условия на човека да мисли и размисля, докато проумее, че всичко е "добро", от Божествено гледище; така както - Бог мисли за нещата... Когато страда - човек мисли и размисля добре... Цялата еволюция на човека е все размисъл... Обаче човекът в етапа на самосъзнанието си - страда наистина много, преди да се издигне в свръхсъзнанието си, където се спасява от тази необходимост... от тук

Изворът на доброто

Житното зърно Еволюция е потребна за нас... Само еволюция, защото Търнокопът работи у всекиго, априори... Необходимо ни е само търпение - а то е - да приемаме нежеланото спокойно, без ропот... Така Духът изработва спасението ни... И друго - да мислим за Цялото и да бъдем безусловно мили един с друг... Всичко друго е наред... Колкото повече се събуждаме - защото събуждането е продължителен процес, а не е - еднократен акт - толкова повече се уверяваме, че Божественият Промисъл е предвидил всичко за нашата благоприятна и безопасна еволюция... Всичко е уредено - и вътрешно, и външно... Трябва да изоставим остарелите схващания за грях и вина и да се съсредоточим върху позитивното; да мислим за Любовта на Бога и на Христа към нас и за нашето братолюбие един към друг... Имаме нужда да приложим на практика правата мисъл... Права мисъл е тази, в която няма никакво съмнение и колебание...