Съгласна съм, но само в контекста на това, че Марта и Мария - това са двата опорни принципа, действащи във всяка душа и в този смисъл - всяка душа е и чистата девица Мария, независимо от времето и вън от него - т.е. - по всяко време!... И няма рано, и няма късно...
Ученикът е вън от времето - ако е наистина ученик от IV ниво на съзнание! ...
Не пиша това за тези ученици, от по-ниските нива, които са на физическото поле и разглеждат нещата от тази позиция... Това е добро, но - то е до време... После се разширяваме и израстваме...Говоря за душите ни...
В тази връзка, искам да споделя нещо с тези, които не спорят, а само приемат подходящото, или не приемат неподходящото, към даден момент... Първо ще цитирам един непопулярен цитат от Библията - само като тема за размишление - за ентусиасти... Той е следният:
Цитатът е във връзка с вчерашните ни дебати и по-скоро - с нашето неразбиране на това - какво нещо е злото... Точно неразбирането е злото... "Злото седи в неразбраните неща" - казва Учителят...
То, злото е това, което ни причинява страданията , обаче Учителят казва, че точно "мъките и страданията са Божествените рала, които подготвят почвата на ума ни за възприемане на Божественото"...
Това е трудно за приемане, още по-малко пък - за обикване, обаче е факт... И Учителят нарича "погрешките" ни - контрасти, това не са никакви "грехове", в смисъла, който им дава обикновеният черкуващ се човек, който не търси дълбочината в разбирането - просто защото още не му е дошло времето за това...
Но това време на дълбокото разбиране - ще дойде за всяка една душа... Без никакво изключение...
В този смисъл - няма рано и късно; има само Божествена Програма, Божествен План, в който всичко е отмерено и е на време, и е на място...
Марта и Мария - това са само двата полюса; двата Принципа, от които се ръководи всяка една душа, без изключение...
Марта е низшият принцип; т.е. - Марта е низшата астрална душа, която е водена от ума, а Мария е висшият принцип; Висшият Манас (който дреме у низшата астрална душа, респ. - у всеки един от нас), или - вече се е събудил, у Висшата Душа Мария ( напр. ученик от IV земно ниво на съзнание; сред нас няма още такива - те не обичат публичните изяви по форуми, защото са кротки и смирени, като Учителя си - не спорят и не се фукат с постижения, като нас) и е поел управлението над ума, за да изправи "греховете" (това означава - да проумее полезния им смисъл); т.е. - да възприеме и да възрасти Божественото семе...
Умът, низшият манас, принципът Марта - у всяка една душа - е много тежък, но чудесен етап в развитието ни , с ползата, която е принесъл -"разорал" е със страданията и е "наторил" с "погрешки", или "контрасти" - както обичате - съзнанието, за да може върху тази тор да поникнат и се развият Божествените добродетели - чудесните плодове, които зреят във Висшата Душа, под управлението на висшия принцип - Мария...
Висшият Манас, Висшата Душа, Висшият Аз; принципът Мария - у всяка една душа е този, който идва при нозете на Учителя, за да приеме Словото му, тогава и когато този принцип се пробуди и задейства у всеки един от нас... (Само ученикът учи, казва Учителят; останалите се занимават - като има предвид тесния смисъл на понятието; защото в широк смисъл - всички хора са ученици - на земното ниво)...
Ще чакаме, без да роптаем и всеки ще умува, според разбирането си, към момента... Ще си споделяме идеи - без да спорим помежду си и без да се нараняваме, ако това ни е възможно... Такава е Божията Воля; всички да се стремим към мир...Това, че мислим различно е нормално, но е важно - всеки от нас да приеме правилната посока на мислене...
Това значи - умът му да се превърне в един компас, стрелкичката на който да сочи винаги доброто... Тогава ще се хармонизираме помежду си... Това не е - когато мислим всички еднакво; не е това хармония - това е ненужно и невъзможно... Хармония е - когато умът на всекиго търси и затова намира - само доброто...
Във всяко нещо - умът да търси и да намира само доброто... Защото доброто е във всяко нещо, без изключение... А пък когато умът търси зло - той го намира винаги; зло намериха умовете на хората и у най-чистия човек - Исус от Назарет... А ние, учениците, трябва "да сме слепи за злото" - да употребим волята си за това...
Нашата "свободна воля" се простира до там - винаги и без никакво изключение, във всяко проявено нещо да търсим и да намираме само и единствено доброто... Това значи да се установим твърдо в позитивизма... Това значи да изключим колебанията и съмненията от мисленето си...
И когато това стане - ето, стигнали сме до т.нар. ПРАВА МИСЪЛ... Смисълът на живота ни е това - да стигнем до правата мисъл - без съмнения и без колебания - нататък е лесно... Това го пише или в прав текст, или чрез символно представяне - в беседите на Учителя - във всяка една от тях...
Защото спасението ни дебне отвсякъде - и със зло, и с добро...
Бог е само Един и Той е Любов - промислил е най-доброто, като си е послужил и ежедневно си служи с нас - както Му е угодно...Останалото са подробности...