Велина Василева

Екхарт Толе

Три картини

Екхарт Толе ГЛАСЪТ НА ПОКОЯ

Екхарт Толе

Екхарт Толе

И аз казвам същото нещо - нужно е да се пусне светлината... Тя ще свърши останалото; т.е. - човек ще види на светло дереджето си и ще се поправи... Никой не е казал - да се работи на тъмно... На тъмно се спи...

С това, в беседата "Зачудиха се", Учителят иска да ни каже, че когато човек си мисли, че самият той е добър (а не - Христос, който живее в нас) - такъв човек е още сляп; той е невежа, по отношение на духовната реалност... Такъв човек схваща нещата материалистически само и тепърва ще трябва да се чисти, чрез "строги и непопулярни мерки" - казано на съвременен език, или - по-простичко - чрез страданията, които непременно ще го посетят, за да го вразумят... Затова Учителят казва: "нещастие е да мислиш, че ти си добрият; ти си мъдрият, ти си любящият защото - така идва тояга за тебе. Ти си сляп за Господа и Провидението ще ти припомни за Него"... Всъщност, Учителят много пъти е подчертавал, че разгледано от духовен аспект - страданието не е нещастие, а благо... Голямото страдание задължително води до голяма радост... Обаче колко напреднал, в личната си еволюция, трябва да е човек, за да мисли по този начин - точно в момента, когато наистина страда; когато търпи страдание и то - без да роптае... Добър човек, видяно не материалистически, а духовно - може да бъде само човек, който е минал през последния стадий на самосъзнанието си (т.е. - през гениалността) и вече е влязъл в свръхсъзнанието си... Той вече се е слял с Бога и затова никога няма и да си помисли дори, че самият той е добър, мъдър и любящ, защото знае, че принципно - добър, мъдър и любящ - е само Бог... Такъв човек, когато каже "аз" - винаги подразбира само и единствено - Божественото в себе си...

Истинската лоза

Екхарт Толе

Благодарим и се прекланяме пред Духа на Учителя, който ни е завещал това неоценимо съкровище - беседи и лекции, на български език! Това е изключителна чест за нас, българите!...

Това, което си позволяваш - е неуместна критика, породена от неразбиране... Изобщо не е твоя работа - какво аз правя, или какво - не правя, щом това мое деяние - изрично не е криминализирано...Можеше да ми го споделиш на ЛС - за да ти обясня, щом това е толкова необходимо за спокойствието и удобството ти... (Има пред Кого да се отчитам - казвам го така, за да "вденеш", най-после - за какво става въпрос)... Разбери го, най-сетне - неуместно е - публично - да "слагаш на всяка манджа" - от твоята "мерудия", както системно правиш, без да се усещаш... И бъди добър, да не продължаваш да "умуваш" повече, моля; недей повече; не трябва... Пиша така, както мога... Ако можех да пиша така, както ти пишеш - така щях да правя, със сигурност и тогава - щях да се казвам Стан, а не Вили... Няма друга разлика между нас... Обиден си, защото на лични ти казах нещо вярно, което не можеш да преглътнеш още и търсиш все още външна подкрепа... Разбрахме го... Но на ЛС - изрично те предупредих, че аз не те критикувам, а само ти посочвам тема за размисъл - защото има нещо обезпокоително, което е явно, а остава скрито за тебе, по причина, че ти си самозаслепен от изобилната си светлина, която имаш - по всички въпроси... Не ми отговаряй, моля...Освен, ако не можеш да търпиш - тогава ще те разбера...

Екхарт Толе

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен". Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)... Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението... Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят... Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен... Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас... Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания... Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания... Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас... Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"... Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа... Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни... Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото... Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас... Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание... Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот... Вътрешна обхода Източник: Мисъл за деня 12- 18 юли

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен". Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)... Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението... Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят... Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен... Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас... Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания... Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания... Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас... Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"... Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа... Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни... Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото... Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас... Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание... Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот... Вътрешна обхода

Ами ако не го наричаме "его", а просто ум; низш ум - това ще промени ли нещата? Не трябва ли да се научим да мислим? Не трябва ли да се интересуваме от това - какво е това нещо "права мисъл", за което говори Учителя? Май че - не можем да се развиваме по-нататък, преди да осъзнаем правото мислене и да го приложим в живота си...Идва и такъв момент, в съществуванието ни... Ако понятието "его" ни смущава - то - има подходящи синоними : напр. - реактивен ум, аналитичен ум - все едно е... Въпросът е - да намерим практическа полза за развитието си, а тя минава задължително през усъвършенстването на низшия ум... Естествено - в подходящото за всекиго време; без насилие ... Сега, въпросът е : Що е права мисъл? И има ли тя почва у нас?

Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли

Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли