Велина Василева

Нека да започнем от някъде, за да не цикли чудесната тема виждам, че интерес има... Има една такава аксиома: „Бог се ограничава, без да се ограничи”... Напредналите Същества се занимават цялостно с нея, но ние – ще я разделим, според обичая си... Първата част – „Бог се ограничава”- дуалистите я ползват. Втората част на „(Бог се ограничава), без да се ограничи” – я ползват само монистите. Сега – монисти не са тия, които си мислят, че са монисти, или са само съгласни с тях. Истински монисти са само тези, които са приложили монизма на практика. А да приложиш нещо духовно на практика – във всеки случай не е нещо, като да изкопаеш два декара лозе... Монист си тогава, гогато го осъзнаеш; това е дълбок процес и за него ти трябват и време, и случай. Ние, засега обаче, ще оставим монистите на мира; тяхната е е лесна...И добре е, че всъщност монистите сред нас се явяват винаги напредналите дуалисти, та има мир... Те разбират какво значи това „Бог се ограничава, без да се ограничи” и затова кротуват, а пък ние – само се съгласяваме и затова сме неспокойни ... Защото всички популярни учения в света се дават, позиционирани от гледната точка на дуалистите, която ние априори приехме , че е само половината (дуалистът не се замисля над това – какво значи това , аджеба, „без да се ограничи”?) ... А всички недостатъци, казва Учителят, идват от половинките... Дуалистът, боравейки с половинката само – никога не може да стигне до дълбокия смисъл на учението и е обречен постоянно да се спъва в съдържанието и формата, поставяйки тях на фокус, вместо смисъла, който му убягва . Обаче дуалистът винаги трябва да има едно на ум, когато чете и слуша думите на учението и да не ги схваща буквално, защото те имат алегоричен, иносказателен смисъл и са назначени единствено за това – да го доведат до този смисъл. Казахме защо е това: работим само с половинката; ограничили сме се... (Не забравяйте, че живеем в Майя – илюзорната игра на съзнанието и сме й подвластни всички – съобразяваме се, волю-неволю). Понятието „граница” е свързано с понятието ”истина” и с понятието „свобода”, по такъв начин, че където има (духовна) граница, истината и свободата са отвъд нея... И така - първата част е: „Бог се ограничава”... Учителят казва, че Бог, като се е ограничил, е създал човека (душата); родило се е доброто. Човек, като се е ограничил (се е оплел в личността си), дошло е злото... Това е от изключителна важност – за размишление... Защо? Защото – като се ограничил – човекът е направил следното – прекратил е съзнателната си пряка връзка с Бога (и тогава се е „оплел в личността си”; нямало е кой „да го разплита”); т. е. – Писанието казва, че на практика „е умрял”, „отсякъл се е” от Дървото на живота... Това е станало, когато в Рая – е вкусил от плода на Дървото за познаване на доброто и злото... Тук – буквоядците много да внимават; това е иносказание; има дълбок смисъл в това; мислете много и „от този храст ще изкочи заек”... Сега - вземете чист лист хартия и начертайте в средата кръг. (Направете, го моля, нека да тръгнем от някъде, за да напаснем понятийния си апарат, картинката ще помогне повече за изясняване на смисъла и ще подобри разбирането... Думите (понятията) могат да бъдат всякакви, от всякакви учения и школи, на какъвто и да е говорим език, но те задължително трябва да водят към един и същ, общ смисъл на нещата, даван от Единствения Учител, иначе идват противоречията и безсмислените спорове, които най-много пречат на тези, които са петимни да се дърлят, за да се доказват... А въпросът не седи в това, какво знаеш, а колко от това, което знаеш и цитираш – си осъзнал. Практиката е в осъзнаването; иначе всички много знаем и даже смело цитираме неща, които обаче не са наши, защото не сме ги усвоили, не сме ги осъзнали; ние сме като папагалите, братя, защото сме духовно мъртви, още ядем от плодовете на това дърво – „за познаване на доброто и злото”; тези плодове ни държат постоянно в хипнотично състояние; мърдане - няма... Това не е за критика, а само за пояснение, да разберем къде сме и да се събудим, да възкръснем от мъртвите)... И така – чисто белият лист хартия е вездесъщото Божествено съзнание... Кръгът в средата – показва, че ограничавайки се, чрез периметъра на кръга – Бог е създал човека (душата), по свой Образ и Подобие ; в този кръг действа доброто и периодът е преди т.нар.”грехопадение” или – преди човекът да е опитал плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото...Райска идилия; периодът на първичната душа, живееща в непосредствено общение с Бога, Лице в лице, в пълна чистота на сърцето и светлина на ума, предполагащи разумност, с пълния комплект добродетели...(„Лице” означава присъствие). Какво става нататък? Идилията свършва, защото следва – другото ограничение... Сега се ограничава човека, решавайки да получи разбиране за доброто и злото, като самия Бог... Начертайте кръг, вътре в кръга на човека (душата). Ето какво се получи – вътрешна граница, отсичаща прякото общение с Бога. Яви се злото... Вече я няма непосредствената връзка и непосредствените указания на Бога, всичко се обърка, оплете се... Така - умът – се помрачи и си помисли, че той е факторът, защото „не виждаше” вече друг фактор, освен себе си; сърцето – помътня... Душата стана зависима и водена от ума, вместо от Бога; чувствата на сърцето се изопачиха, Адът завладя тотално...(Е, и това е било процес, не акт, но не променя много нещата). Сега – защо ви разказах тази приказка. За да илюстрирам кое точно наричам его ( и не само аз; в модерната литература се нарича така, но нищо не пречи да го наречем всякак – няма никакво значение). Това същото нещо, което тук наричам „его”, съм го срещала под много имена, затова подробно ви обясних – кое е то... Та его – това е помраченият ум, лишен от светлина, който се е явил на сцената, след ограничаването на душата(човека) и появата на злото в света. (Не го бъркайте, моля, с ограничаването на Бога и раждането на душата(човека); тогава се е родило доброто!). Ако някой иска това нещо да го наричаме другояче, вместо „его”, като напр. „тралала”, аз съм съгласна, няма проблем... Въпросът е – да намерим точния смисъл, помагайки си само с думите, те имат само подкрепяща функция; не са никакви фактори... Хайде да поумуваме и да си разтълкуваме иносказанията в следния пасаж: http://triangle.bg/books/1931-09-30-06.199...2-01-06-06.html „Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената „плът“, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек, още от раждането му, но в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането ѝ, между духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини, да му служи, той придобива голямо богатство. Някой казва: „Да унищожим плътта!“ Ти не знаеш, че като унищожиш плътта, ще умреш. Докато змията действа в тебе, и ти ще живееш; щом тя престане да действа и започне да умира, заедно с нея и ти умираш. В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“ – Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят с змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. Първите хора, Адам и Ева, бяха поставени пред дървото за познаване на доброто и на злото, да научат правилата и законите, чрез които да се справят със змията, да използват нейната енергия и нейното богатство. Това знание се крие в дървото за познаване на доброто и на злото. Когато змията дойде до това дърво, Ева не можа да се справи с нея. Тя взе плода, който змията ѝ даде, яде от него и отиде при Адам и той да го опита. Нито жената можа да разреши въпроса за плътта, нито мъжът го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад, да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. Всички трябва да се учите от нея. Тя крие в себе си великите тайни на живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре, заедно с нея и вие ще умрете. Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. – Радвай се, змията се е събудила в тебе. Със събуждането ѝ, животът се е проявил в тебе. Ще служиш на Бога, а с тебе заедно и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос – Синът Божи, дойде на земята заедно със змията – с плътта. Той беше дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. Бъдете свободни и следвайте правия път. Вие ще разрешите този велик въпрос чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Така ще приложите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината във волята си. Не мислете, че умът ще намери пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи. Той сега събира факти, които го интересуват. Какво знае умът? Какво разбира той? Знае нещо за желязото, за златото; знае нещо за въздуха, за водата, за слънцето. Той ни най-малко не е посветен в дълбоките тайни на живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след 10–15 години. Значи има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрана и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Онова, скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тази змия. Докато живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да ѝ станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твоите ръце. Не можеш ли да ѝ станеш господар, ще си останеш последен бедняк. От това зависи твоето богатство – господар да ѝ станеш. Среден път няма.” „Граници в живота” П.Дънов

Нека да започнем от някъде, за да не цикли чудесната тема виждам, че интерес има... Има една такава аксиома: „Бог се ограничава, без да се ограничи”... Напредналите Същества се занимават цялостно с нея, но ние – ще я разделим, според обичая си... Първата част – „Бог се ограничава”- дуалистите я ползват. Втората част на „(Бог се ограничава), без да се ограничи” – я ползват само монистите. Сега – монисти не са тия, които си мислят, че са монисти, или са само съгласни с тях. Истински монисти са само тези, които са приложили монизма на практика. А да приложиш нещо духовно на практика – във всеки случай не е нещо, като да изкопаеш два декара лозе... Монист си тогава, гогато го осъзнаеш; това е дълбок процес и за него ти трябват и време, и случай. Ние, засега обаче, ще оставим монистите на мира; тяхната е е лесна...И добре е, че всъщност монистите сред нас се явяват винаги напредналите дуалисти, та има мир... Те разбират какво значи това „Бог се ограничава, без да се ограничи” и затова кротуват, а пък ние – само се съгласяваме и затова сме неспокойни ... Защото всички популярни учения в света се дават, позиционирани от гледната точка на дуалистите, която ние априори приехме , че е само половината (дуалистът не се замисля над това – какво значи това , аджеба, „без да се ограничи”?) ... А всички недостатъци, казва Учителят, идват от половинките... Дуалистът, боравейки с половинката само – никога не може да стигне до дълбокия смисъл на учението и е обречен постоянно да се спъва в съдържанието и формата, поставяйки тях на фокус, вместо смисъла, който му убягва . Обаче дуалистът винаги трябва да има едно на ум, когато чете и слуша думите на учението и да не ги схваща буквално, защото те имат алегоричен, иносказателен смисъл и са назначени единствено за това – да го доведат до този смисъл. Казахме защо е това: работим само с половинката; ограничили сме се... (Не забравяйте, че живеем в Майя – илюзорната игра на съзнанието и сме й подвластни всички – съобразяваме се, волю-неволю). Понятието „граница” е свързано с понятието ”истина” и с понятието „свобода”, по такъв начин, че където има (духовна) граница, истината и свободата са отвъд нея... И така - първата част е: „Бог се ограничава”... Учителят казва, че Бог, като се е ограничил, е създал човека (душата); родило се е доброто. Човек, като се е ограничил (се е оплел в личността си), дошло е злото... Това е от изключителна важност – за размишление... Защо? Защото – като се ограничил – човекът е направил следното – прекратил е съзнателната си пряка връзка с Бога (и тогава се е „оплел в личността си”; нямало е кой „да го разплита”); т. е. – Писанието казва, че на практика „е умрял”, „отсякъл се е” от Дървото на живота... Това е станало, когато в Рая – е вкусил от плода на Дървото за познаване на доброто и злото... Тук – буквоядците много да внимават; това е иносказание; има дълбок смисъл в това; мислете много и „от този храст ще изкочи заек”... Сега - вземете чист лист хартия и начертайте в средата кръг. (Направете, го моля, нека да тръгнем от някъде, за да напаснем понятийния си апарат, картинката ще помогне повече за изясняване на смисъла и ще подобри разбирането... Думите (понятията) могат да бъдат всякакви, от всякакви учения и школи, на какъвто и да е говорим език, но те задължително трябва да водят към един и същ, общ смисъл на нещата, даван от Единствения Учител, иначе идват противоречията и безсмислените спорове, които най-много пречат на тези, които са петимни да се дърлят, за да се доказват... А въпросът не седи в това, какво знаеш, а колко от това, което знаеш и цитираш – си осъзнал. Практиката е в осъзнаването; иначе всички много знаем и даже смело цитираме неща, които обаче не са наши, защото не сме ги усвоили, не сме ги осъзнали; ние сме като папагалите, братя, защото сме духовно мъртви, още ядем от плодовете на това дърво – „за познаване на доброто и злото”; тези плодове ни държат постоянно в хипнотично състояние; мърдане - няма... Това не е за критика, а само за пояснение, да разберем къде сме и да се събудим, да възкръснем от мъртвите)... И така – чисто белият лист хартия е вездесъщото Божествено съзнание... Кръгът в средата – показва, че ограничавайки се, чрез периметъра на кръга – Бог е създал човека (душата), по свой Образ и Подобие ; в този кръг действа доброто и периодът е преди т.нар.”грехопадение” или – преди човекът да е опитал плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото...Райска идилия; периодът на първичната душа, живееща в непосредствено общение с Бога, Лице в лице, в пълна чистота на сърцето и светлина на ума, предполагащи разумност, с пълния комплект добродетели...(„Лице” означава присъствие). Какво става нататък? Идилията свършва, защото следва – другото ограничение... Сега се ограничава човека, решавайки да получи разбиране за доброто и злото, като самия Бог... Начертайте кръг, вътре в кръга на човека (душата). Ето какво се получи – вътрешна граница, отсичаща прякото общение с Бога. Яви се злото... Вече я няма непосредствената връзка и непосредствените указания на Бога, всичко се обърка, оплете се... Така - умът – се помрачи и си помисли, че той е факторът, защото „не виждаше” вече друг фактор, освен себе си; сърцето – помътня... Душата стана зависима и водена от ума, вместо от Бога; чувствата на сърцето се изопачиха, Адът завладя тотално...(Е, и това е било процес, не акт, но не променя много нещата). Сега – защо ви разказах тази приказка. За да илюстрирам кое точно наричам его ( и не само аз; в модерната литература се нарича така, но нищо не пречи да го наречем всякак – няма никакво значение). Това същото нещо, което тук наричам „его”, съм го срещала под много имена, затова подробно ви обясних – кое е то... Та его – това е помраченият ум, лишен от светлина, който се е явил на сцената, след ограничаването на душата(човека) и появата на злото в света. (Не го бъркайте, моля, с ограничаването на Бога и раждането на душата(човека); тогава се е родило доброто!). Ако някой иска това нещо да го наричаме другояче, вместо „его”, като напр. „тралала”, аз съм съгласна, няма проблем... Въпросът е – да намерим точния смисъл, помагайки си само с думите, те имат само подкрепяща функция; не са никакви фактори...

По СМИСЪЛ, на най-дълбоко ниво - Учението е ЕДНО, защото ЕДИН е УЧИТЕЛЯ, който го носи... Но на по-плитко - по съдържание и по форма - ученията са много, тъй както са много и учителите, които са ги донесли на Земята, през различните времена и епохи, в зависимост от конкретните нужди на човечеството... Плиткият ум, който не може да се домогне до дълбокия смисъл на нещата, се спъва в различните съдържания на ученията и даже в различните форми, с които те са поднесени - понятията (думите)... Оттук идват противоречията... (И понеже егото не знае как да се справи с противоречието, тъй като самото то е епифеномен на плиткия (помрачения) ум - идват несъгласията и споровете)...

Как наричате този духовен феномен, който няма нищо общо с любовта, а по-скоро с нейната противоположност - страха?... Библията напр. го определя като "плът", която винаги се противи на Духа и нарича носителите на това качество - "плътски"; Учителят говори за същото нещо и го нарича алегорично "змията"...

Така понятието „его“ се принизява в максимално възможна степен и изцяло се излиза извън първоначалния му смисъл влаган в древността. За да предотвратят това, някои учения въвеждат разделение на Висше и нисше его, (също на Висш и нисш аз,) защото чувството за „аз“ е погрешно да се приравнява към егоизма и не противоречи на неограничеността и свободата на човешкото съзнание, а точно обратното – без него съзнание въобще не може да съществува. Известно е, че противоречията се раждат, от влагане на различно съдържание в едно и също понятие...Това е аксиома. Известно е също така, че понятията (думите), имат функцията единствено и само да ни доведат до СМИСЪЛА на нещата... Когато смисълът се схване, думите стават излишни...Това също е аксиома. Всеки автор, (по различни свои си причини), влага свое, различно съдържание и в понятието ЕГО... Т.е. то се мени това съдържание, варира у всекиго - и у авторите, и у нас, когато сме сугестирани от тях... Обаче, ние търсим смисъла и затова сега се опитваме да напаснем различните съдържания на личните ни понятия за ЕГО така, че да проведем дискусията...Ще успеем ли? "Така понятието его се принизява" - нищо не се принизява; напротив - опитваме се да намерим някаква обща за всички база... Защото убежденията ни - общо взето са инспирирани от книгите, които сме прочели... Браман много точно отбеляза, че такова нещо като его, в реалността няма... Обаче ние живеем в илюзията, не сме стигнали още до реалността... Мъчат ни такива понятия - като "грях", "вина" и др. с обратен знак... (И разбира се - егото ни намира отново повод да лидерства , то винаги се опитва да изплува като масло над водата, да се наложи)... Някъде съм срещала такава понятийна постановка - Божествен Аз (Духът); Висш Аз (Душата) ; нисш аз (егото)... Но и това е само условно; пак подчертавам - то не е абсолютно, относително е... Но ни е нужно - единствено с учебна цел (каквато е по принцип винаги ролята на понятийния апарат ), в търсене на СМИСЪЛА, който е общ за всички ни...Думите (понятията, колкото и да са неточни) - само ще ни доведат до този смисъл... Те нямат никакво друго назначение...( Та - ако горното е неприемливо, можем да дефинираме друга понятийна среда, за целта; няма никакво значение)... А целта е - да разнищим това ЕГО, без да го принизяваме (пази Боже), но и без априори да го приемаме за Свещена Крава...

Въпросът за егото е възлов, при изпълнение на максимата: "Познай себе си!"... Всеки може да каже нещичко по въпроса и всеки ще бъде прав - според личното си гледище... Вярно е, че би могло да има (и наистина има) различни верни мнения, но ако се поограничим малко в изследванията си - с цел - по-голяма точност , бихме могли да кажем, напр., като първо приближение, така: "Его - това е нашата нереална част, която ни кара да обвиняваме за проблемите си някого, извън нас"... Това е практичното звучене на понятието; това е егото... "Каква е ролята му в Пътя на човека?" - Егото трябва да се обуздае, да се подчини... Остава най-важният въпрос : Как?... Ще бъде много полезно, ако прочетем и други дефиниции за егото... Предложената от мен е (умишлено) непълна, но предлагам да схващаме егото като функция на ограничения човек, (а не и на свободния), за да има практична полза за всички, по отношение на духовното ни израстване...

Матей 10:16 "Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите." Видях, че Донка е отговорила много мъдро на въпроса ти... Още малко пояснение, в подкрепа... Вярващият знае, че няма нищо случайно... Ако нещо му се случва в живота - то е с математически точно определена цел; нищо в живота ни не е спонтанно и лишено от смисъл, както и да ни изглежда в момента... Така че - за истинския вярващ - каквото дойде е добре дошло; негов дълг е да вземе поуката само... Учителят ни съветва, да не се борим със злото, а само да го избягваме... Винаги (това е закон) преживяното от нас зло ни се отплаща с големи благословения, на по-късен етап, защото няма друг начин да се порастне духовно, освен чрез преживените страдания... Знам, че не е лесно да се дойде до такова убеждение, но това е Пътят... В Римляни 16:19 се казва така:"...да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото." Мъдрувай, относно доброто, а злото - стреми се да го избягваш само; не го мисли и не го коментирай никак... Те това е!...

Докато дойдем до задоволителен отговор на въпроса "за поведението на Съществата в отвъдното" - трябва много други понятия да разчепкаме, защото - самата му постановка тук е твърде семпла...(Няма как тъй изведнъж да ти обясня алегоричния смисъл на тази идея) ... Но, в общия случай - ако някой мисли за себе си, че е много грешен - трябва спешно да обърне внимание на духовните си занимания , да задълбочи знанията си по въпросите на духовното извисяване, за да намери спокойствие... Ние се стремим към чистота на сърцето и светлина на ума... Тези неща са напълно постижими, не са утопични... И ако човек е направил всичко, според възможностите си, за да възстанови връзката си с Бога - още докато е тук, в телесната си материална форма - тогава наистина няма от какво да се страхува в отвъдното... Обаче - Законът гласи, че човек наистина се оправдава чрез вярата си... От тук - мърдане няма... Това е многозначително!...

Според мен въпросът е само принципен; тук не се разискват предимствата на една религия над друга... (Не говорим изобщо за религия). Въпросът не е в религията, като такава, защото всяка човешка религия претърпява метаморфози, по отношение на първоначалните си идеи, проповядвани от съответния Учител, който я е донесъл на Земята, т.е. и тя се променя ... Въпросът е само във вярата... Вярващият признава Бога като първостепенен фактор, извън себе си (т.е. склонен е да поусмири егото си, в степента, в която вярва), а невярващият - поставя себе си на това място (т.е. негласно приема себе си за бог, своето си его!... Оттук вече произтичат и всички производни негативи за него!)... Както знаем - има съществена разлика между религиозен човек и вярващ човек...

Спор няма, така е, обаче е много тъжно, че тези много добри хора - атеисти - никак не осъзнават все още Бога... Учителят Дънов казва в "Гласът на любовта", стр.175 :"Да се отрича Бог - това значи да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си - това значи да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още светлина в ума си, човек бил говедар, но когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? Първото качество на дъщерята - е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар - лишен от светлина на ума си. Следователно преди да разисква човек върху въпроса има ли Бог в света или няма, той трябва сам да се запита има ли ум или няма. Ако има ум - и Бог съществува, ако няма ум - и Бог не съществува. "Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува." Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, в следствие на което се намира в тъмнина, в затвор." Първата стъпка в духовното развитие е - да се приеме съществуването на Бога. Защото човек може да е с развит интелект, да се мисли за много умен, но Писанието казва, че човешката мъдрост е глупост пред Бога и в крайна сметка - този човек не се явява нищо друго, освен "говедар", по думите на Учителя... (Виждаме май такива "хабилитирани говедари" понякога и по телевизията; занимават се главно с оплювателство. Точно това се случва понякога на практика , когато нямаш светлина в ума си!)...

Здрасти Сори за тъпия въпрос но искам да те питам коя е най.хубавата, защото нямам много пари,а найстина ми грабна вниманието.За какво се разказва?За живота?Нещо конкретно.Pls обясни ми Има доста места в нета, където можеш да си изтеглиш духовна книга, в електронен вариант... Ето тук, например има шест книги на г-н Мегре : http://www.izvorite.com/...

И аз гледах Къци при Венета... На етапа, на който е той в момента (т.е. вярващ в това, че заслужава да му се карат) вероятно ще го смъмрят лекичко, кой знае (ако има недоразвит талант!... Сигурно затова така се хвърля в различни поприща; лошо няма)... Обаче - принципно, той не е прав... Защото всеки човек, без изключение, съдържа в зародиш всички дарби и таланти (пълния комплект)...Само въпрос на време и на случай, през преражданията е, коя дарба/талант, кога и дали ще се развие (инспирирана от Духа и утвърдена чрез Божията Воля)... В света има само една Воля и всичко добро й е подвластно... Тя се грижи за всичко, "на времето му", т. е. в подходящия за това момент и в интерес на всички Живи Същества (т.е. ако вече има достатъчно музиканти, както казва бате Енчо, според Божия Промисъл, развитието на твоята дарба се отлага и засега ти се дава "мързел"... Шегувам се, разбира се, но нещо такова става - гледа се глобално на въпроса, а не се решава поединично). ...

В контекста на поста ти съзирам тревога за родителя и затова бързам да ти отговоря... Никак не се тревожи за баща си! Напразно е, той е в добри ръце... Наистина - сред социално незрелите хора - има както атеисти, така и вярващи (прав си, че никой не е стопроцентов атеист, независимо какво изповядва)... Бог държи в ръцете си и много строго следи пътя на всяка една душа (не само тази на вярващия, но и на атеиста); движи нейната еволюция, нейното съзряване... Тук грешки са изключени... Никой не може да отклони душата от Пътя й... А въпросът за вярата - това е само въпрос на времето и на случая, в рамките на многобройните прераждания... (Знаем, че вярата е дар от Небето, получава се от Бога и чак тогава се доразвива)...

, Това не го разбирам, май... В какъв смисъл "внимавайте с критериите"? Кои са критериите и какво може да се обърка?...Може ли малко повече инфо, моля (ако въпросът представлява интерес и за теб, разбира се)?... Говорим за еволюцията на човешкото съзнание и за ролята на вярата, в този контекст, нали?... Може би, под т.нар."закостенелост" се разбира просто временен мини-етап, който се повтаря циклично, в рамките на глобалния етап "вяра" - когато процесът уж "спира", с цел затвърждаване на новосформирания понятиен апарат, на ментално ниво?... Или - изобщо не е това?...

Евреи 11:6 "А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят." Еволюцията на съзнанието задължително минава през вярата... Еремия 29:13 "И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце." Търсенето на Бога става по Пътя на вярата, "чрез сърцето" ( като интелектът има важна, но само подкрепяща функция), а намирането на Бога се случва само когато е отдадено "цялото сърце" на търсача... (Т.е. става едно паралелно развитие на двата типа интелигентност - емоционална и интелектуална, като водеща е винаги емоционалната интелигентност)... Учителят казва, че когато чрез умствени постройки се опитваш да докажеш съществуването на Бога - то е, все едно, че отричаш съществуването Му, защото по презумпция приемаш, че Бог няма...От друга страна пък - без гениален ум, каузата също е обречена...

Знам...

Умът е само инструмент на Духа, в пътя на еволюцията... Идва един момент, в който интелектът отстъпва мястото си на интуицията... Та, на поставения въпрос - когато се изхвърли ума, остава интуицията... Учителят казва, че "в Царството Божие няма да ви приемат заради вашата вяра, а заради вашето знание"... (В тази връзка - наистина няма голямо значение дали човек вярва, или не; той все си е "вън" от Царството; той все още не е готов да бъде приет за Син Божий). Справка: "Учителят говори" - Петър Дънов. Обаче - трябва да бъдем справедливи - вярата - и тя е дар от Бога (също както всеки друг талант). Не бива да осъждаме атеистите, а трябва да ги обичаме като братя... Докато "вярата" обаче не се изчисти от всяко съмнение, т.е. тя да се трансформира вътрешно - от "вяра" - в "твърда убеденост", без никакво колебание - то тази "вяра" никак не ни спасява от същите грешки, на които са подвластни и атеистите...

Честито Рождество Христово! Нека Божието благословение да бъде с всички българи! Бог да пази и да извиси България! Нека да се обичаме като братя! Да бъде!

"Имам малко приятели, но са хора на които мога да разчитам и много съм получил, в не материален а в духовен смисъл от тях, т.е. те не са използвачи...Максим." "... погледнато обратно, от позицията на даването на приятелите, а не на получаването от тях... Деяния 20:35 - "По-блажено е да дава човек, отколкото да получава"... (Мисля, че "използвачи" никъде няма (по принцип), има само изплашени хора... ако имаш духовни очи, за да видиш...)." Здравейте всички! Малко размисли на глас, няма да навредят: Уж сме духовни хора , стремим се към възвишените отношения , а защо, когато чуем : "приятел", "приятелство" , го асоциираме с "получавам", "придобивам", "вземам нещо" - говоря и в двата смисъла - и материален , и духовен... В ума ни изпъква думата "използвач", в негативен аспект; защото такъв човек е неудобен за "нас", за "нашето"... От него няма какво да "вземем"; тъкмо напротив, той, "мнимият приятел", иска да "вземе" от "нашето", "да ни завлече"... Когато този човек (говоря за "използвача"), е твоето дете, ти си склонен на "жертва" ... Когато е страничен човек, също толкова слаб, ти казваш: "Ааа, тая няма да мине!... Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари!..." Учителят казва, че когато правим разлика между душите (внимание, тук става въпрос само за горния контекст!), сме в грешка... Къде седи грешката? В Матей 9:13 има един стих, който сочи пътя към това... Звучи така: "Но идете и научете се що значи тази дума: Милост искам, а не жертви"... Научаването е процес, който трае много години... Затова Исус не им го каза направо, с едно изречение... Когато изучим отношението "МИЛОСТ/ЖЕРТВИ" , ще разберем цялата истина за даването... "Използвачът" идва неслучайно; той също "идва да ни даде" нещо ценно, полезно за Пътя... То е духовно - Учителят е влязъл в неговия образ и иска да ни каже нещо... Усещаме ли угризенията на съвестта, под лъжичката, когато отпратим "използвача", без да дадем? Дай му, после други ще дадат на тебе! Вяра трябва... Даване - получаване, това е само урок, учебна дисциплина! И ако си силен мъж , на място, какво толкова ще ти попречи, че някой си се обляга на тебе! Нищо, колкото си по- силен, толкова по-малко ще забелязваш това... Виж, ако си баба..., тогава ще получаваш, няма как... Поздрави на всички, Вили.

Честно казано изобщо не разбрах какво искаш да кажеш с този постинг, но хайде ще повторя - да, имам малко приятели, но са хора на които мога да разчитам и много съм получил, в не материален а в духовен смисъл от тях, т.е. те не са използвачи. Ти си знаеш какво си прочела в моя постинг, а аз си знам какво съм искал да кажа с него. Прочетох същото това нещо, което си написал, но погледнато от позицията на даването, а не на получаването... Деяния 20:35 - "По-блажено е да дава човек, отколкото да получава"... (Мисля, че "използвачи" няма по принцип, има само изплашени хора... ако имаш духовни очи, за да видиш...).

Късметче, защо се измъчваш с моите тези "личност/душа"? Всъщност, те не са само "мои", в тесен смисъл; това са възлови категории в духовната теория и заслугата изобщо не е моя... По-добре не ги чети, щом те объркват... Аз само бегло споделих своето разбиране, с изричната уговорка, че не очаквам твърде много хора да мислят като мен и че ако има поне един човек, който да ги споделя (в което не се съмнявам), то поста ми е намясто, в противен случай нямаше да го има... Просто някой е имал нужда да прочете това... Що се отнася до мен, аз те разбирам чудесно, защото съм минала през много противоречия, бунтувала съм се до болка, търсила съм "справедливост", страдала съм като куче; затова те приемам с твоето разбиране, то не ми е чуждо; години съм отстоявала твоите сегашни разбирания... Затова, абсурдно е сега да споря, или да настоявам за нещо... Всичко е на мястото си... "Който търси - намира!"... За мен ще бъде удоволствие да ти отговоря на конкретен въпрос ( ако има такъв, на ЛС...) Вили.

Значи ли това че смирението и примирението са неща с които би следвало да боравим изключително внимателно? Вместо "примирение", християните използват термина "търпение". То , впрочем, е същото , що се отнася до контекста, в който Станимир го е използвал...( Истинското "примирение"е вътрешно и касае само връзката ни с Бога; получаването на Божия мир, който никой ум не може да схване... "Примирете се с Бога, за да ви възвиси своевременно!")... Смирението и търпението са двете най-важни християнски категории, в практичен аспект и са най-трудни за постигане в делничния ни живот... Ако се отвори такава тема, може и повече да се каже...

Точно това имах предвид: Личността оценява, възприемайки все по-съвременни и надеждни критерии, съобразявайки се със съвременната наука и практика, като непрекъснато изменя и променя тези критерии във времето... За да получиш високата оценка (говорим образно, все пак - става въпрос за нещата от делничния живот ); та, за да те оцени високо една личност (егото), е нужно задължително да отговаряш на определени условия. Иначе - не! Категорично не ставаш! Душата (индивидуалността) приема безусловно... Дошла е любовта и се е случило описаното в I Послание към Коринтяните ,13 глава... Когато такава душа те погледне, тя никога не вижда у тебе "използвач", "лицемер", "скъперник" и др. атрибути, присъщи на егото (личността) ти; тя "не ги забелязва" даже, защото погледът й се спира на Божествената искра у тебе. Такава душа, със състрадание, търси и намира Бога в тебе и търси какво да ти даде; не мисли колко полезен ти можеш да й бъдеш , или какво си си наумил да вземеш от нея...(Тя ти го дава доброволно и с радост)...Някой ще каже - аз не съм виждал такива души... Няма такива души край мене!... Има, но не ги забелязваш... Ще ги видиш, когато самият ти станеш такава душа... По- горе, говорих за духовното огледало, в което всеки се оглежда и вижда само и единствено себе си... Човек, за човека, е духовно огледало...Ти гледаш другия, оценяваш го, но точно ти си този, който, в духовен план, заслужава поставената оценка! Ако искаш да напреднеш духовно, чуй се какво говориш и какво мислиш за другия и вземи "мерки"; това е добро упражнение...

Сега, ако виждаме вече разликата между личност (его) и душа ( индивидуалност), въпросът седи така: Кой, кого оценява... Идва при мене човек и аз го оценявам как - от гледната точка на личността (егото) си, или от гледната точка на душата (индивидуалността) си?...А също така важно е и кого точно оценявам - неговата личност (егото му), или душата (индивидуалността) му? Напредналата душа, която е излязла вече от егото си, оценява душата на другия и дава само отлични оценки...Напредналата душа, като оценява, знае, че тя по презумпция няма нищо, което може да се "използва, вземе" от нея, в грубия материален смисъл, защото истината е, че никое материално притежание, "не е нейно"...Съгласна съм, че тук има малка уловка и не е много лесно за разбиране... Тя вече е убедена, че дори тялото, което обитава, не е нейно (ще го върне на Земята, като си тръгне оттук). Тя е обърната към това "да даде" нещо и изобщо не се сеща, няма мисъл за това колко и доколко даден човек, спрямо нея, е "използвач". Тази душа намира понятието "използвач " за остаряло и го е "изхвърлила в мазата си"... Напредналата душа вижда и може да оцени личността (егото) на другия, но не си го позволява, защото знае, че това не е нейна работа (най-общо казано, за краткост...). Що се касае до личността (егото), то тя е още слепичка; личността не вижда нито своята си душа (няма връзка с нея), нито гледа на другите като на души (казахме, че е още слепичка); личността може да оцени само личността (егото) на другия. И тук, несъзнателно, инстинктивно, действа от позицията на личния си интерес и привързаностите си...Оценките варират ... Бог гледа на нас като на души... Личностите ни са в детската градина, наречена "земно училище", за да съзряват и като порастнат, и "станат души", да дават само отлични оценки "на другите"...

Малко уточнение: Представи си, примерно - за удобство, оценъчната база на приятелството като скала, подобна на тази в училище: т. е. оценяваш приятелството с даден човек с 2, 3, 4, 5 или 6. Оценката, която даваш на даден човек, в качеството му на приятел (използвайки, напр. само за удобство! , училищната скала, защото знаем, че оценката, на практика, е мисловна или вербална), всъщност е твоята оценка, имаща отношение към духовния ти живот... мислейки, че оценяваш него, всъщност оценяваш (неволно и без да разбираш) своя духовен статус... Т. е. ползваш приятеля като огледало, в което се оглеждаш и виждаш не неговите, (както си мислиш, наблюдавайки го), а отразени твоите недостатъци, когато поставяш ниски оценки... При поставяне на ниски оценки на приятелството, независимо от това колко уважава и какво мисли за себе си дадена личност, има неразбиране на духовните правила и закономерности...В този аспект разглеждаме всекиго (в частност и приятеля), като наш учител... Чуй се как преценяваш другите и ще чуеш истината за себе си; ще разбереш слабите си места и върху какво трябва да работиш! В този смисъл Евангелието казва: "За чистия, всичко е чисто!"... Разбира се , изобщо не приканвам към отиване до крайност, но в общия случай схемата работи така!...В баснята на Крилов "Огледало и маймуна", е отразен също точно този феномен...