Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Всичко добавено от Велина Василева

  1. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя:
    • „Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.“


    • „Чистата кръв е бич за бацилите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.“

    • „Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст, ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безименния пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти, всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека.“

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. Това става, когато човек даде ХОД НА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ. При това положение, той няма да се страхува нито от студ, НИТО от БЕЗПАРИЧИЕ, нито от болести.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват от ИЗСТИВАНЕ НА КРАЙНИЦИТЕ. Те търсят начин да си помогнат. Много начини могат да се приложат: миене на краката с гореща вода, бързи движения, но това са външни методи...

      Изстиването на крайниците се дължи на НЕЧИСТА КРЪВ в организма. Нечистата кръв произвежда електричество в организма, а чистата - магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизмът - топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, ТРЯБВА ДА ВНЕСЕТЕ В ОРГАНИЗМА СИ ПОВЕЧЕ ТОПЛИНА. Това става, когато човек даде ХОД НА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ. При това положение той няма да се страхува нито от студ, НИТО от БЕЗПАРИЧИЕ, нито от болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън на студа, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите на човешкия организъм. Щом силите му се уравновесят, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм.“

  2. Петър Дънов – Учителя: „Любовта трябва да ви стане учител, вие да станете ученик на Любовта и да се учите. Тогава ще разберете вътрешния дълбок смисъл. Дето и да ви преведе, да се не страхувате. Може да ви прекара през най-големите мъчнотии, да се не страхувате.“

  3. Мила Stiva959, Казваш: "Не мога да ги игнорирам тези страхове. Ако с бездействието си навредя още повече. Вие не можете да ме разберете защото дори не смея да изрека какво точно ме притеснява. Съжалявам че пиша сигурно пълни безмислици. Съжалявам " Но така; т.е. с такова ограничено разбиране – ти не осъзнаваш, че живееш в един омагьосан кръг, от който няма как да излезеш, ако не вложиш поне капка здрав разум. Опитай и нещо друго; "прежали се", дето се казва – изхвърли нещо старо, за да поставиш нещо ново, в главата си; т.е. промени се, научавайки нови неща. Защото – ако да подхранваш страховете си – ти наричаш "полезно действие", то това е най-безумното нещо, което можеш сама да си причиниш. Това е от НЕЗНАНИЕ; т.е. това е от едното неразбиране на живота... В разумния живот не се прави така. "Любовта изпъжда страха", казва Библията – и разумните хора, от хилядолетия, са се опирали, върху тази аксиома... Ако ние сега кажем, че страхът се поражда от Любовта, към себе си и към семейството ни – (можем да го направим, но) няма да бъдем от разумните хора. Разбери, че трябва да се откажеш от известни свои стари схващания (като ги игнорираш, в главата си, без да се бориш с тях) – които са били добри за тебе, но в един момент са се оказали недостатъчни, за да те водят, в живота. В този смисъл – разбери, че трябва да се пречупи нещо остаряло, в съзнанието ти – нещо, което може ти да си наследила, като много вярно и много полезно убеждение, за твоя личен живот, но сега – точно то те спъва, защото – ПРИНЦИПНО, това старо убеждение – не е вярно, от гледна точка на Целия Живот (т.е. на всички замесени). Ние не знаем какво е това погрешно убеждение, но знаем, че със сигурност, такова има. Сега е дошъл моментът – ти да се откажеш от някои свои стари представи, в главата ти – как точно стоят нещата, в живота! Разбери, че ти си тази, която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще трябва да намери подходящия за теб начин, посредством който ще започне да МИСЛИ по НОВ НАЧИН, за да излезе от тази криза, вместо да я задълбочи. Защото твоето състояние (което, докато си във физическо тяло, е напълно обратимо) – от една друга, по-широкообхватна гледна точка, може да бъде дефинирано и като: "Криза на погрешното мислене", породена от липса на информация... Каквото и да те притеснява – в основата си, то (без значение какво е), е "Криза на погрешното мислене", която в комбинация с горделивост (в случая, изразена като твърдо неприемане на второ мнение), те е довела до привидно задънена улица. Всъщност, ти си само в ПРИВИДНО ЗАДЪНЕНА УЛИЦА. Нещата, от които толкова се страхуваш – само засега; само от тази позиция; т.е. само през малката дупчица, през която сега, в този момент, ги гледаш) – изглеждат така, а всъщност (ако прозорчето на съзнанието ти се разшири и повдигне – вече по-ясно се вижда, че) – иде реч за нещо съвсем друго! Осъзнаваш ли това? Не си преживявала такова нещо, но явно – времето ти е дошло, затова си намерила този сайт. Можеш да РЕШИШ – дали да потърсиш и да намериш разковничето (това е новата ти гледна точка, основана на нововъзприети благоприятни, за тебе, възгледи), за да излезеш, от "психическата си дупка" (която, със сигурност, не е точно толкова страшна, каквато сега, към този момент, ти изглежда на тебе), или да продължаваш да се мъчиш, там. Но поне помни, че докато продължаваш да се фокусираш върху страховете си – ти ще излъчваш страхове, а докато излъчваш страхове – ти ще привличаш, обратно – нови страхове; иначе казано: ще трупаш страх, върху страх. Защото има такъв закон: ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНО. Значи – страхът привлича страх, а Любовта (като антипод на страха) – привлича Любов. Затова ти писах да започнеш да действаш, в духа на доброто; т.е. нещо да правиш, в контекста на доброто (за себе си, или за другите) – това действие, придружено от адекватни мисли и чувства, постепенно, ще те изтръгне от лапите на страха. За да не пиша отново онази (вече споделена, във форума) – особено важна, за всеки неопитен, в живота човек – първоначална информация, в кризисни ситуации (каквато е и твоята) – моля те, потърси я и непременно поразсъждавай, върху прочетеното, тук, на този линк.
  4. Здравей Stiva959, Няма нужда да се бориш със страховете си; просто само ги игнорирай – остави ги настрана, без да им обръщаш внимание. Фокусирай се само върху полезни за теб неща; мисли и чувствай само в контекста на доброто и прави нещо, в същия дух! Колкото до това – дали можеш, или не можеш – шансът е равен. Т.е. колкото е вярно, че не можеш, точно толкова е вярно и че можеш! Просто дай шанс на "Мога!" и Природата непременно ще те подкрепи! Пък – ако, в края на краищата, си твърдо решена, че не можеш да помагаш на себе си, то поне намери някого другиго, на когото можеш ти да помогнеш (с каквото и да е). Има толкова същества: жени, мъже, деца (котенца, кученца и пр.), които се нуждаят от безкористна помощ! Стани ти – "добрата фея" – за някого и радостта, от това ново преживяване – непременно ще те извади от "психическата дупка", в която си паднала! Хайде, момиче, вземи се в ръце! Всички тук очакваме това, от тебе! Можеш да го направиш! Пиши, моля те, всеки ден, тук!
  5. Здравей Stiva959, Ето линк, към още една възхитителна история на млада жена, която е успяла да "се събере"; успешно да се излекува и отново да се радва на пълноценен живот. И ти го можеш! Таня Бейрийска - какво е да победиш множествената склероза - На кафе (06.02.2018)
  6. Това зависи единствено и само от гледната точка на Съзнанието, което преценява. В този смисъл – всяко съзнание е (относително) право, за самото себе си (каквото и да мисли, по този, а и по който и да е въпрос). Обаче има нещо Върховно, в разбирането на взаимоотношенията, между хората, върху което Петър Дънов (патронът на този сайт) хвърля Светлина. И ако даден въпрос е продиктуван от питането на едно сърце, което търси Върховната Истина, в Живота, то – отговорът ще го намери, в определеното (подходящо за самото него), време. Искам да кажа, че ако системно четете беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя, те ще ви дадат едно съвсем ново житейско разбиране, което ще ви спести много време (в напразно лутане и терзаене), както и купища ненужни страдания, породени от неразбиране.
  7. Миличка! Самоубийството изобщо няма да разреши проблема ти (както погрешно си мислиш), а само ще усложни и ще задълбочи проблемите ти, (защото ще се явят и нови проблеми, за които ти сега изобщо не подозираш). Не подхранвай, с енергията си подобни мисли за самоубийство, защото няма нужда, от опит, да проверяваш какво е да се самоубиеш; достатъчно е да знаеш, че това е престъпление – защото вече си предупредена, че задачата, която Животът е поставил, пред теб (по ПРИНЦИП) трябва да се разреши – само по методите на Любовта и без никакво насилие. Това, което преживяваш, не е нещо извънредно; по-скоро може да се каже, че то е нещо, което често се случва, в земни условия. В подобно тягостно състояние на съзнанието изпада почти всеки интелигентен човек на Земята, преди да започне съзнателно да търси и да открива връзките и взаимозависимостите на нещата, в Живота. Това е сложна (и даже е най-сложната) наука, и наистина взема време, за да се надникне, в нея. Но на първо време, ще е добре, за теб – да се фокусираш върху придобиване на нови, за самата теб, знания, които – вътре в теб – да се оформят в нова тактика и стратегия, относно живота, която да те подкрепя, вместо да те хвърля в огъня на този ужас, който, по-горе, описваш. Разбирам какво чувстваш и мога да ти кажа много неща (за реалното, като съдържание, в живота и за привидността, като временна негова форма, които – привидност и реалност – работят заедно, с оглед постигането на благородната цел – която е повдигане на Съзнанието (което, в конкретния случай, си ти), на по-висока еволюционна степен на развитие; т.е. на ново, по-високо; по-висше разбиране на Живота). Обаче знам, че засега няма как да ме разбереш, защото ти нямаш (все още, своя) вътрешна "база данни" от знания, на която да се опреш. Така, поради тази причина (т.е. поради отсъствието на вътрешна "база данни") – НОВА ЖИТЕЙСКА НАГЛАСА (при която е невъзможно да се преживява това, което описваш), се придобива постепенно, с времето и посредством съзнателна вътрешна работа на човека, върху самия себе си. Преди всичко друго, знай, че ти си Съзнанието, което ползва това физическо тяло (и тази мисъл трябва да ти остане, завинаги). Ако Съзнанието, обитаващо вътре, в нечие физическо тяло – твърдо реши, че няма да си тръгне от това физическо тяло, то – това няма как да случи. Но това твърдо решение, задължително трябва да бъде подкрепено и от адекватни мисли, чувства, и постъпки (защото това са елементите на живота). Заслужава си усилието да се учиш, в тази посока; да знаеш и да разбираш нови неща. Защото твоят проблем, преди всичко друго е, че ти си мислиш, че си сама, в борбата си за живот, което е заблуждение, от което мнозина страдат. Не си сама – ти си онази малка частица от една Обща любяща Цялост, която невидимо (за физическите ти очи), те обгръща и никога няма да те изостави, каквото и да си мислиш ти, в привидната си "отделеност", от Нея. Но трябва да се научиш да я слушаш. Защото тази твоя "отделеност" (имам предвид самотността ти, в мъката), е породена единствено и само от твоето неразбиране на живота. Помни, че ти си много скъпа, за тази Цялост и в стремежа си – да се приобщи, към себе си, Тя те е разтърсила (колкото е потребно), за да те разбуди – защото ти си спящо Съзнание (Съзнание - бебе), чието време е дошло, да погледне с "други очи" на нещата, около себе си. И когато осъзнаеш, че – за да оздравееш – просто ти е необходима нова гледна точка – чак тогава ще я потърсиш и ще я намериш (защото само който търси, само той намира) и който търси Доброто – добро намира, а който търси лошото – намира лошото. Постепенно ще разбереш, от опит, че животът има две страни (външна и вътрешна, и освен това, е поливариантен), така че от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще последва; т.е. от твоето разбиране за живота, зависи – какво ще преживееш. Сега, успокой се, доколкото ти е възможно, за да можеш да се "вземеш в ръце" и да започнеш сама да работиш върху Съзнанието, което си ти, като помниш, че не си сама, а по-висши Съзнания, от тебе, невидимо (от физическите ти очи) ти помагат. Чувала си за Ангелите Хранители, нали? Те са Истински – не са човешки измислици. Като начало, за да се насърчиш, може да прегледаш книгите на Дорийн Върчу, стига те да ти допаднат (използвай линка, за улеснение). Също Луиз Хей, чиято житейска история е подобна на твоята, може много да те окуражи. Тя успява да се "вземе в ръце" и да потърси и да намери Доброто разрешение на (своя разтърсващ я казус, в) живота си. (Подобни примери има колкото искаш, в интернет; потърси ги, ако искаш, за да се насърчиш). Не се спирай върху негативните мисли и чувства, които минават, през теб. Остави ги да се оттекат, без да се бориш с тях, а ти се фокусирай върху придобиването на една позитивна нагласа на съзнанието си; т.е. изработи си, сама – Съзнание, чиято перманентна текуща нагласа към Доброто – лекува физическото тяло (а не го разболява, както прави отрицателната нагласа на Съзнанието, в живота). Ето линк, към книги на Луиз Хей (някои са свалени), но със сигурност ще ги намериш и някъде другаде, в случай, че проявиш интерес. (Но Луиз Хей, както и Дорийн Върчу – са само подходящо начало, за теб; те не дават сериозната Наука за разбирането на Живота, за която вече ти споменах.) Сигурна съм, че ще се справиш! Дерзай; много други Съзнания, вече те подкрепят; усмихни им се, вътрешно, в отговор, и ти!
  8. Здравейте Иватина, Решението на какъвто и да е проблем, в човешкия живот, не се намира на същото ниво на разбиране на живота, на който е възникнал. Значи – за да се освободите от това страдание, което описвате – Вие задължително ще трябва да погледнете на противоречията си, от нова гледна точка, която ще ги разреши. Естествено е, че това няма как да стане изведнъж, но постепенно ще се случи, ако проявите търпение. Искам да кажа, че за да се освободите от това тягостно положение, което споделяте – Вие задължително трябва да промените (доколкото Ви е възможно), разбиранията си за живота и да се съобразите с новата си (променена и вече облагородена) житейска нагласа. В този момент (когато сте толкова обсебена, от тази ваша болезнена емоция, към бившия Ви приятел), няма как да Ви се даде точен съвет, защото разковничето е в самата Вас; т.е. – вие самата трябва да знаете как да се промените – отказвайки се от старите си схващания (които Ви пречат) – и да намерите нови решения; т.е. – нови идеи, които да Ви правят да се чувствате доволна (но без да нарушавате интересите на други хора, разбира се; бъдете умна, в това отношение и се хващайте само за доброто, в живота си). Например – ВНУШЕТЕ СИ, ЧЕ Е ЛЪЖА, мисълта, че човекът, когото досега сте издигали в култ, е единственият, за Вас. Ако наблегнете на тази нова, за Вас, идея – мозъкът Ви ще я приеме, защото няма да има друг избор. Общо правило, в живота е, че истинският човек е доволен, когато едновременно е полезен както на себе си, така и на онези, с които Съдбата го е свързала (за да го постави в ситуация – да научи определени житейски уроци, от които да излезе по-добър човек, отколкото е бил, в началото). В общия случай, ще ви споделя, че това, което Вие описвате и наричате "любов", всъщност е нещо друго. Вие прекалено дълго време сте се фокусирали, върху нещо, което НЕ Е БИЛО ПОЛЕЗНО, за Вас (в смисъла, в който Вие сте го разбирали), така че – в края на краищата – то е "оживяло", в съзнанието Ви (и затова Ви мъчи). Сега, за добро – Вие трябва да го "изтриете" от съзнанието си (но не Ви препоръчвам да търсите нова подобна "любов"; не това!); просто – помислете, какво друго (извън описаното вече, от Вас), би ви направило радостна (в даден момент) и (като не неглижирате грижите за семейството си), се фокусирайте върху него. Намерете това нещо, което ви прави радостна! Така, от момент на момент, избирайте радостта (но свързана само с доброто, за всички замесени) и се фокусирайте върху нея. Действайте, само в тази посока, без да се обръщате назад и постепенно Слънцето ще изгрее и на Вашата улица .
  9. Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.

    Да бъдеш „аз“, в множеството, означава да попаднеш в капана на нереална, неизбежна фалшива система от убеждения и лъжи, която сам си създал. Липсата на Единство; на Цялост, хвърля човек в плен на невежеството, страха и саморазрухата. Тя причинява болести, деградация насилие, жестокост и война, във външния свят. Мислите, чувствата и емоциите, при отсъствието на воля, са просто хаотично разпръснати прашинки от същността ти. Така “ти" вече си една малка прашинка, оставена на снизхождението на Вселената.

    Светът е такъв, какъвто го мечтаеш. Той е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение – светът, който си създал; който си мечтал. Там можеш да намериш себе си! Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти.

    Промени се... и светът ще се промени. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Мислиш си, че светът е обективен факт... но светът е такъв, какъвто го мечтаеш. Влез в света и приеми сам себе си. Предай се на своя свят. Върви и съзнателно приеми създаденото, от теб – своя, скован... безжизнен свят. силата на човека се корени в способността му да бъде Господар на себе си и същевременно да капитулира пред самия себе си. Наблюдавай се! Открий Кой си!

    Единствено познаващият себе си; Господарят на собствения си живот, единствено притежаващият реална воля има правото да изрича "аз".

    Научи се да живееш в света на Реалното. Тук навиците и убежденията ти; старите ти кодове – вече не са валидни. Това, което наричаш "реалност", е само отражение, което трябва да бъде напълно опровергано. Нищо от стария свят, не може да бъде отнесено с теб. Ще трябва да се научиш наново как да мислиш, как да чувстваш и дишаш, как да се храниш, да действаш и да обичаш... Време е за промяна. Време е да се преродиш."

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    "В света на събитията, в света на противоположностите никога не можеш да се срещнеш с решенията. Решението не лежи на една и съща равнина с проблема. То идва отгоре и не във времето! Ти трябва да знаеш как да влизаш в света на решенията. Когато издигнеш Същността си, всичко, което ти е изглеждало мъгляво и безформено, се изяснява и проблеми, изглеждали ти огромни като планини, изведнъж се превръщат в малки възвишения...

    Решението както в живота на човека, така и в историята на цяла цивилизация никога не може да съществува във времето, а на друга равнина - във „вертикалното време“ - във времето, без време; в повишаване качеството на мисълта, която може да се случи само и точно в този миг.

    Единствено чрез управлението на мига, провесен между нищото и вечността, човечеството може да придаде форма на съдбата си и да създаде събития от по-висш порядък."

    Цитатите са от книгата „Школата за богове“, която можете да си изтеглите, от този линк.
     

     

     

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, която работи в живота и го преустройва.“ "Питаш се, защо идат толкова мъчнотии в живота ти. – Не си работил, не си правил усилия. Щом имаш мъчнотии, продай ги, те са стока за продаване. Имаш страдание, продай го. Имаш несгоди, продай ги. Имаш недоволство, продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш, на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си. Той търси с четири очи недоволен човек. През девет баира той ще намери недоволния и ще купи недоволството му. Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение. И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство. Една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявай недоволството с доволството, откъдето и да идва то. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание. – Това е непостижимо. – За онзи, който не знае, непостижимо е. Обаче, за онзи, който знае законите, лесно се намира изходният път. Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо. Едно ви недостига. – Какво? – Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си. [Нямате достатъчно Мъдрост и Любов]– Не си струва човек да бъде добър. – Не, ще бъдеш добър. В духовния свят доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радий е най-мощният елемент в живота.“

       

       

    2. Велина Василева
    3. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте.
      Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате, в даден момент.
       

       

  10. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: Той обича, без да очаква да Го обичат... Личността – трябва да започне да мисли за Душата си (която е КОЛЕКТИВНО СЪЩЕСТВО), вместо да се състезава с другите личности и да се опитва да ги ограничава (в своя полза). Спасението на човека не е в това, да съзнава, че е добър, но да се присъединява към добрите хора, за да повдига общото ниво на Колективното Съзнание. Важно е да разбираш Божественото Начало  [т.е. Христос], в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. В този смисъл – трябва да преместим фокуса на нашето внимание, вън от егоизма на личността си (съществуваща във време и пространство) – обратно към нашата вътрешна същност, каквато е Душата ни, живееща  извън времето и пространството (т.е. във ВЕЧНОТО НАСТОЯЩЕ – тук и сега), като целта на просветлението ни, да бъде –  личността ни да се скачи с Душата ни и те да станат ЕДНО СЪЗНАНИЕ, обновяващо се във всеки текущ НАСТОЯЩ МОМЕНТ.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Искате ли да се освободите от старото  [а старото е личността, с нейното негативно светоусещане] - приемете Любовта.

    За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

    Няма по-велико нещо за човешката Душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.

    Истинският човек  [Истинският човек е Душа, а не земна личност], никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат, или не. Това се нарича Любов, без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

    Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

    Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е Извор, който постоянно тече.

    Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята.  [Т.е. спазвай разумни физически и виртуални разстояния между тези, с които общуваш на Земята, за да не нарушаваш хармонията, помежду ви. Старай се да не изпъкваш, а да уважаваш и почиташ околните. Не натрапвай становище и не изказвай мнение, ако изрично не си попитан, защото всеки е прав (но само за себе си).] Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

    Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не.

     Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога, кому какво е дал.

    Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

    Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

    Който има Божията Любов – той дава, без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

    Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал.

    Трябва да знаете, че човек е Колективно Същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

    Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

    Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

    Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

    Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.

    Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? [Наистина ви е необходима ежедневна сериозна работа, върху самите себе си, за да го разберете и да го постигнете.]“

    Из: „ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ“ - „Изворът на доброто“
     

  11. Здравейте beemp, Ще ви дам една изпитана рецепта, но ще трябва Вие да сте много решителна и смела, за да успеете да предизвикате тотална оздравителна промяна, в живота си. Предлагам Ви, в съзнанието си, никога да не изпускате Ръката на Доброто и то да бъде ОСНОВА на всичките ви мисли, на всичките ви чувства, и на всичките ви постъпки, защото вие имате огромен интерес, от това, ако се постараете да го разберете. Проблемът ни, на нас, земните личности, е – не КАКВО точно ни се случва, а ЗАЩО ни се случва, това, на нас. Ние обвиняваме другите хора, за неприятните си преживявания, само защото не разбираме Живота. Но когато (от едно по-високо ниво на светоусещане), направим разбор на даден житейски казус, виждаме, че – в "КАКВО ни се случва" – се вижда следствието; т.е. резултатът от нещо, а в "ЗАЩО се случва" – тук е причината, с която трябва да се занимаваме (повишавайки нивото си на компетентност), ако искаме животът ни да се промени, към добро. Вие сте младо момиче, но когато малко понапреднете, в Науката за Живота, ще разберете, че нещата, в Живота – изобщо не са такива, каквито изглеждат, на пръв поглед. Защото Животът има две страни – външно (поради това, че не разбираме Живота), нещата привидно изглеждат (някакси и ужким са ясни), на ума ни, но всъщност, вътрешно (от едно по-високо ниво на разбиране на Живота) – нещата, реално, са съвсем други. Така, всеки човек се намира на свое индивидуално ниво на съзнание, с което възприема живота; т.е. всяка личност си има свое (различно от това на другите личности), индивидуално ниво на разбиране на Живота (което, с времето се променя – качва се нагоре, или слиза надолу; т.е. човек или се облагородява; приближава се до ангелското съзнание, или оскотява; приближава се до животинското съзнание). Какво имам предвид – всеки човек (най-общо казано), излъчва електромагнитни вибрации, в околното пространство. Може би, от физиката, вече знаете, за това. Сега има и устройства – аура-камери, които засичат и фотографират тези лъчения. Лъчеизпускането е различно, за всеки човек и това, което излъчва даден човек, в околното пространство, зависи от текущите възгледи, в съзнанието му (или – от мислите, от чувствата и от постъпките; т.е. от характера му, в дадения момент). Но има и още нещо (което е малко популярно), и то е, че качеството (или материалът) на това, което излъчваш, в живота – е същото онова качество на живота, което обратно възприемаш, от Живота. Тоест, онова качество на Живота, което преживяваш, в съзнанието си, в дадения момент, ти предварително сам си го излъчил (като изходен материал) и – тогава – същото това излъчено нещо, но обработено, под формата на нови преживявания (но от същото качество) – се връща, в определеното му време, пак при тебе. Иначе казано – ти преживяваш своя характер (преживяваш своите мисли, чувства и постъпки), като – по този начин – Провидението те кара да провериш, доколко те са съвместими, или не, с един приятен; с един добър живот – с едни желани, от всекиго, щастливи преживявания. Целта на всичко това е – да се научиш да излъчваш добри неща – като причина, въз основа на която, да можеш, съответно – и да преживяваш добри неща, като следствие. Защото каквото излъчваш – това и преживяваш. Може да се каже и така – в общия случай, когато живееш личен живот – ти преживяваш себе си (преживяваш параметрите на своя личен живот: мисли, чувства и постъпки), за да видиш – харесва ли ти това, или не ти харесва и съответно, да отреагираш, адекватно, като се поправиш, ако това, което преживяваш, е болезнено, за тебе. Ако помислите, лесно ще схванете връзката, която е следната: ако имате изопачени възгледи, за Живота, Вие ще имате и нисковибрационни излъчвания. Щом излъчвате в ниско-честотния спектър, то – съответно и онова, което възприемате от Живота (т.е. онова, което обратно се връща към вас), като преживяване – ще бъде пак от този нискочестотен спектър на Живота (където са отрицателните емоции на нежеланите неща, каквито са например болестите, неудачите, лошите междуличностни отношения и пр.). Това, че вие излъчвате в нискочестотния спектър на отрицателните емоции, е причината, Вие да имате онези болезнени преживявания, които сте описали, в постингите си, по-горе. Тези преживявания са нормални, съобразно текущите Ви житейски възгледи; т.е. всички преживявания, са релевантни на възгледите (или на мислите, на чувствата, на постъпките), които са ги предизвикали. Обаче точно това, че тези преживявания Ви причиняват дискомфорт и Вие търсите помощ – показва, че е време – нещо ново да възприемете, за ОСНОВА, на възгледите, в живота си, с оглед – да поправите собственото си лъчеизпускане (т.е. да поправите собственото състояние на съзнанието си) и оттам – да оздравее и животът, който възприемате, обратно – като нежелани състояния, причинени от неправилни ("неправилни" значи – несъобразени с ДОБРОТО) – мисли, чувства и постъпки. Вече изяснихме, че ако, със съзнанието си – вие лъчеизпускате нисковибрационно състояние – същото нежелано нещо ще го възприемете, като преживяване, в живота си (когато му дойде времето), и понеже НЕ ЗНАЕТЕ ИСТИНАТА, може да обвините някого другиго, за тези свои нежелани състояния на съзнанието си; и обратно – ако съзнанието ви излъчва състояние на разбиране на Живота, че е справедлив; на приемане на статуквото и на благодарност, за всичко (а това е равносилно на здраве, в позитивния, високовибрационен сектор на разумния Живот), Вие ще получите, обратно – нещо позитивно, под формата на желано, приятно преживяване. Защото вие винаги получавате (в определеното от Провидението, време) – своето предварително излъчено състояние, на съзнанието ви. Така, щом успеете да разберете тази зависимост, и щом поправите лъчеизпускането си (радиирането на сърцето ви влезе в норма); т.е. поправите характера си (мисли, чувства, постъпки) – съответно Вие ще започнете и да възприемате Живота, в неговия високочестотен спектър и той, неминуемо ще ви се усмихне, защото Животът е справедлив и ви дава точно онова, което и Вие му давате. Не че Животът осъжда вашето лъчеизпускане; не е в това проблемът; Животът е всякога доволен, каквото и лъчеизпускане да му предложите, в дадения момент. Проблемът е, че вие сте недоволна от живота си и търсите промяна, щом, страдайки, сте се домогнали, до този форум на Портала към СЪЗНАТЕЛЕН Живот. За мен, щом Вие сте тук – това е знак, че Вие вече търсите СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ. Сега разбрахте ли, защо Ви предлагам, да не изпускате Ръката на Доброто, в съзнанието си? Помнете – каквото давате, на Живота, като материал за преживяванията си; т.е. – каквото е Вашето лъчеизпускане – от същото нещо (било то нискочестотно, или високочестотно) – Животът изготвя и ви дава, обратно – всички Ваши преживявания. И повярвайте, от опит Ви казвам, че Животът, с такава Любов, към Вас оформя преживяванията Ви, че Вие винаги получавате възможно най-доброто, в дадения момент (както и да ви изглежда то), съобразно "материала" (или съобразно текущите ви възгледи; т.е. съобразно характера ви, в дадения момент), който сте му предоставили (под формата на ваши вече излъчени мисли, чувства и постъпки, които пък, Вие сте избрали, защото сте ги считали за подходящи, понеже – такива са били текущите ви ЗНАНИЯ, за Живота, в дадения момент). ЗНАНИЯТА за взаимните разумни ОТНОШЕНИЯ, са нещо съществено, в Живота. Тези свои знания ние постоянно трябва да разширяваме и да обогатяваме, хванати за Ръката на Доброто, в съзнанието си; т.е. на всяко нещо – трябва да гледаме само откъм добрата му страна. И дори тогава, когато не я виждаме – ние сме длъжни да знаем, че за да е допуснато нещо да се случи – то е уравновесено; т.е. то винаги винаги има своя положителна, и отрицателна, и неутрална страна. Друг е въпросът, дали нашето съзнание (т.е. нашият ум, нашето сърце), я вижда. Тези неща са невидими за физическите очи, защото се намират от вътрешната страна на Живота. Да, Животът има две страни – външна; видима и вътрешна; невидима. Във вътрешната страна на Живота вижда само онзи, който ЗНАЕ. Затова ЗНАНИЕТО; Мъдростта е толкова важна, в Живота. Сега, на Вас, за да оздравеете, ви е нужно постоянство в Доброто, и търпение. Вие дълги години сте оформяли възгледите си и характерът Ви може (не изведнъж, а) само постепенно да се оформи, като – по новому – бъде основан само върху Доброто, за да получавате от Живота само добри преживявания (въз основа на новия ви, подобрен и вече по-високовибрационен спектър, на личното Ви лъчеизпускане). Ако приемате съвети, то съветвам Ви, на първо време – знаейки, че посредством индивидуалното си лъчеизпускане, сама сте отговорна за всичките си минали, сегашни и бъдещи преживявания, то започнете да БЛАГОДАРИТЕ, за всичко, което Ви се случва (без да го разделяте на добро, и на лошо, защото то си е ваше; т.е. материалът, "взет" за тези преживявания, е излъчен от самата вас (в някое време). Така че бъдете пестеливи, когато се оплаквате, а най-добре е – ако изобщо не се оплакваме, от живота, защото тогава отново излъчваме в ниския спектър и се получава един омагьосан кръг ). Благодарността, за всичко, което преживяваме (без да го разделяме на добро, и на лошо), е белег на Съзнателния Живот, в който мълчаливо ЗНАЕМ, че ние сами предизвикваме преживяванията си, каквито и да са те. Животът е – за да се УЧИМ, от преживяванията си (защото чрез преживяванията си, ние, от опит, проверяваме доколко са добри убежденията ни) и в този смисъл – всичките ни преживявания, са много полезни (каквито и да ни изглеждат те), за да имаме възможност, си извадим ПОУКАТА, от тях. По принцип; т.е. еднакво валидно (за всички възможни състояния на човешкото съзнание), е – че човек се плаши само от онова, което не разбира. Но когато човек разбере, че Животът е разумен и че също така – Животът е справедлив, той вече стъпва на здрава почва и престава да се плаши, от неизвестното. Знам, че тази концепция, сега Ви се струва доста странна (на пръв поглед), но не бързайте – човек се учи цял живот. Затова Ви предлагам – след като вече толкова време сте считали, че животът Ви е лош и че е несправедлив, към Вас – сега да се решите и да опитате нещо диаметрално противоположно, във възгледите си. Например, да вземете, присърце, инициативата за промяна на възгледите ви, като започнете да се учите на разумните отношения, между нещата, в Живота (които засега, видимо от публикуваните, от Вас, постинги, Вие не познавате). А всеки човек страда, само от неразбирането си на Живота. Знае се, че човешкото здраве – е в пряка зависимост, от съответните текущи възгледи на човека. Луиз Хей е писала много, по тези въпроси. Може да прочетете нейните книги (като си ги изтеглите, безплатно, от интернет). Запомнете, че човешките възгледи са определящи, за да се чувстваме ние, хората, комфортно в живота си и за да не се плашим от нищо. В този смисъл – дали ще приемате анти стрес продукти, или не – това не е съществено. Хора са оздравявали и без (но и с употребата на) тези второстепенни (и несъществени) неща. Ще ви издам една (засега не много популярна истина; бих казала, по-скоро) тайна, в живота и тя е, че всеки умен човек, който изпитва някакво вътрешно състояние на дискомфорт, започва (независимо от външната помощ, която получава, или не получава), да работи (сам, над самия себе си) – за повдигане на нивото си на разбиране на Живота, и за облагородяване на съзнанието си. Помнете, че това, от което всеки човек се нуждае, за да се чувства добре (и то – добре, във всеки един момент), са тези три неща: положителни мисли, благородни чувства и достойни постъпки. И това е същественото, в живота, за всекиго, от нас. Отнесено към Вашия случай – това е всичко, което Ви трябва, за да се излекувате. Вие всячески трябва да се стремите само към положителни мисли, към благородни чувства и към достойни постъпки. Ще кажете – "никой, досега, не ме е учил, на това". Е, това е причината, да преживявате нежеланите неща, които описвате, защото НЕ ЗНАЕТЕ, че нискочестотните (или отрицателните) мисли чувства и постъпки, са истинските "врагове", на човека; т.е. те са онези "змии", които човек "крие в пазвата си". Или, иначе казано (противно на онова, което досега сте "попили", от другите – "да се борите" за това, или за онова, в Живота си, което нямате – вместо да благодарите за онова, което сега, в дадения момент, имате – независимо как ви изглежда то) – цялото усилие, което трябва да положите, за да оздравеете – трябва вече да бъде основано само върху вашата новоустановена, перманентна връзка, с Доброто. Вие трябва да започнете да се интересувате от Доброто и да се сприятелите, с Доброто. Или, да го кажем така – Вие, в съзнанието си, трябва да се хванете за Ръката на Доброто и да не се пускате, от Нея. Или, отсега-нататък – Доброто, в съзнанието Ви, трябва да ви придружава, навсякъде, във всеки момент, до края на живота Ви. При това, трябва да знаете, че Добро е само онова, което е еднакво Добро и за вас, и за другите (или поне – не уврежда ничии интереси). И още нещо – изобщо не е важно, за Вас – дали другите са добри, или не са добри, към вас; важно е само – дали Вие проявявате доброто, еднакво към всички същества. (Подчертавам, че – дали другите са добри, или не са добри, към Вас – това е без значение, за Вашето оздравяване; важно е, за да оздравеете – Вие да не пускате Ръката на Доброто, в съзнанието си). Ако сте искрена, ще установите, че тоталният позитивизъм – понякога лесно ще Ви се отдава, а понякога – не; понякога неизбежно ще падате. Това е нормално и никак не бива да Ви спъва, защото – преди всичко, определящ, за оздравяването Ви, е стремежът Ви към Доброто. Така – всеки нов момент, от времето – Ви носи нови условия и нови възможности, да се поправите, ако някъде сте паднали. Тоест, в момента, когато усетите, че сте се пуснали от невидимата Ръка на Доброто – хванете се отново, за нея, и толкова. Помнете, че Ръката на Доброто, е вашият водач (в съзнанието ви) и че тя винаги Ви чака; тя винаги е готова, безотказно, да хване Вашата ръка. Питате: "дали е нормално да имам слаба памет и концентрация имам и малко замъглено зрение умора и тежест в главата и изтръгване на крайници и усещане за бучка в гърлото. Тези симптоми са съвсем постоянни." Напълно нормално е. Всичко, което се случва, с всяко човешко същество, на Земята, е напълно нормално, за самото него. То е нормално, по същия начин, както е нормално, напр. когато някой падне – да си ожули коляното. Значи – ожуленото коляно, принципно не е нещо нормално, освен, в случаите, когато преди това, си паднал на камениста почва и си ожулил коляното си. Тогава е нормално да те боли ожуленото коляно. Всяко преживяване е уникално и само по себе си, то е много ценно; така че – ако Вие (постепенно, не изведнъж), се научите да се РАДВАТЕ (че сте преживели нещо уникално) – то това е голям бонус, към всичко, което тепърва ще трябва да научите, за Живота (особено ако искате вашето съзнание да се повдигне и да се облагороди, за да излезе извън областта на страданията). Така че – гледайте на страданията, като на нещо полезно, в живота си (стига това да Ви е възможно, разбира се, на тази еволюционна степен на разбиране на Живота, на която сте, сега. Поне знайте, че със сигурност – страданията не са вредни, за да не роптаете, срещу тях. Тъй като ропотът Ви; Вашето неразбиране, или – Вашето излъчване, в нискочестотния спектър на живота – ще Ви докара, по метода на резонанса – още по-големи страдания, от тези, срещу които сега роптаете. И така ще бъде – докато стигнете до дъното на страданията, и от немай къде – се смирите. Когато се смирите – ще Ви просветне). Ако имате склонността да се учите – четете беседите и лекциите на Петър Дънов (но не насила, а само ако те ви привличат, разбира се) и прилагайте онова, което той съветва, защото никъде другаде няма да намерите ЕСЕНЦИЯТА на ЗНАНИЕТО, от което се нуждаете, за себе си, а и за да помагате на другите, в техния живот, когато ви питат (т.е. без да натрапвате възгледите си, никому). Но, във всички случаи, помнете – само чрез Ръката на Доброто (която винаги държите, в съзнанието си), ще успявате.
  12. Мила Ейвъри, Много мислих, как да те утеша и много исках да го направя, но наистина не успях да намеря подходящите думи. Трябва много да внимавам и аз да не "сгазя лука". Опасно е да се приближава човек, до тебе, защото ти си се поставила на мястото на човек, който вече е отсъдил (казваш: "токсични родители"), следователно – казусът е решен... И май че, според теб – не може (изключено е), да има и алтернативно мнение, по твоя въпрос. Поне така ми се стори, на мен, че си категорична, в оценките си. И затова – аз няма да споря с тебе, но не мога и да те подкрепя, защото ти никъде не си писала къде е мястото на доброто, в цялата тази работа. Дали няма никакво добро, или – ти си добрата, а те са лошите? Изобщо, какво мислиш за доброто – има ли го, или го няма доброто – в твоя мъничък свят? Ако ти ми отговориш на този въпрос (къде е доброто, в твоя свят?), поне ще знам за какво да се хвана, за да ти кажа нещо, по въпроса, който си поставила, във форума, за да намериш помощ. Сега, прочети абзаца, по-долу и ако искаш си помисли, върху него. Това са думи на Учителя Петър Дънов, на когото е посветен този сайт, в който ти си дошла, за помощ. На мен, думите на Учителя, много ми помагат да се ориентирам, в живота (т.е. помагат ми – да намеря мястото на доброто, като опорна точка, в живота, защото ние живеем в дуален свят). Разбира се, ти (ако искаш), можеш да се хванеш и само за лошото и да го направиш своя опорна точка, в живота, обаче – сама виждаш какъв е резултатът: Явяват се, неизбежно, на сцената – "токсичните" родители. Ето какво казва Учителя (имайки предвид злото и доброто): "Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова. Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път: първо, да различаваш същественото от несъщественото; второ, да нямаш амбиции; трето, да имаш добро поведение; и четвърто - любов. Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори. Вие може да се сърдите. Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца. Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син. Този живот не е личен. " Из: "Отдайте Божието Богу"
  13. Ако чувстваш, че си интелигентен човек и ученето ти се отдава, започни самостоятелно да работиш върху себе си, с оглед – повдигане на нивото ти на разбиране на живота и облагородяване на съзнанието ти. Всяка човешка личност има нужда от това, но малцина са, които го осъзнават и това са само необикновените хора. Всички трудности, в живота ни, са нещо като "остен"; т.е. несгодите, които преживяваме, са нарочно са изпратени от Провидението, в живота ни – с цел, постепенно да ни избавят от съществуващото състояние на застой, в еволюцията на съзнанието ни. Споделянето на секса не е нещо лошо, но сексът е най-висшето преживяване, достигнато от животните – а човек трябва да се научи да мисли, правилно. Защото неправилната мисъл и погрешното чувство – задължително раждат и недостойните постъпки, в резултат на които, ние страдаме. Когато страдаме, в неведението си (т.е. в неразбирането си на живота) – обвиняваме други хора, за неудачите си, но причината е винаги вътре, в самите нас. Успех; ти не си сам! Всички ние, на своето време, минаваме по този труден път! Много същества, незабележимо, за теб самия, ще ти помогнат, ако ти решиш да се стремиш само към доброто!
  14. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Вътрешната страна на Живота е непозната, но точно тя е Съществената му страна.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Привидност и Същина не са едно и също нещо. За да влезе човек в Правия Път, трябва да различава Същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, да владее това-онова. За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва "да умрете" [в смисъл: в новата Светлина на 21 век, вие тотално трябва да забравите старите си убеждения, защото посоката, в която вече ви предстои да мислите – е диаметрално противоположна, на нагласата ви към личен живот. Тази стара нагласа, в края на краищата, ви води към смърт и тя е, която ви прави да се чувствате нещастни и неудовлетворени, от живота, защото на нея ѝ липсва Същественото. Онова, което ѝ липсва, е Великата Истина, за Живота, който само привидно може да изглежда като личен, но Реално – не е такъв и не може да бъде личен. Животът има две страни, едната от които (по-точно вътрешната му страна) – за всички ония, които се самоопределят като личности, е Terra incognita (обаче точно тя е Съществената му страна). В този смисъл – дори мислейки си, че живее личен живот – човек пак живее за Цялото (въпреки че не го знае), но мракът, в ничие съзнание – не може да продължи повече от строго необходимото и предвидено (за сън), време. Светлината на вътрешното Слънце вече изгрява в главите на бившите личности и те постепенно започват да осъзнават, че идеалите на личният живот – са нонсенс, за разумния човек, който е познал Истината (за Единството и Неделимостта на всичко Съществено, в света)]. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове. Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре. От техните сокове ще се създаде Новата Култура. Ако възприемем старото, както е сега, ние ще спрем своето развитие. Бог иска днес от нас да ослепеем, да изгубим сърцата си. Кои сърца? Каменните. Преди хиляди години още пророкът е предал думите на Господа: „Ще отнема каменните им сърца, ще ослепеят вълчите им очи, ще прогледат като човеци." Това значи да изгубят каменните си сърца и да придобият нови; да изгубят вълчите си очи, да придобият човешки.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Под "богатство", разбирам това, което внася Живот в човека, а не смърт. Да придобиеш знание разбирам да придобиеш живот, а не смърт. Някой казва: “Аз придобих Любовта.” - Придоби ли с нея заедно и Живота? Понякога Любовта може да донесе и смърт. За кои хора тя носи смърт? - За неразумните.
     
    Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” Под думата “Отец” разбираме най-възвишеното, най-разумното, което Любовта включва в себе си.
     
    Думата “Отец”, както е употребена в стиха, подразбира: Разумната Любов, която дава условия за живот и растене, но същевременно причинява и смърт; разумната Мъдрост, която дава Светлина и знание, но същевременно и лишава човека от тях; Великата Истина, която носи свобода, но същевременно носи и ограничения. В действителност така е. Всеки, който иска да се учи – трябва да умре [не физически, но да умре – относно низшето, в себе си, което значи – знаейки, че Бог е Цялото – да се посвети на работа за Бога, от Любов, към Него – като се отрече, доброволно, от личния си живот. На практика – това е – да си надраснал възгледите на своя личен живот, защото си осъзнал, че всеки личен живот – както и да изглежда – (бездруго, той), е привиден]. Така е било в старите школи, така е и днес. В древните времена, когато някой отивал на училище да се учи, той трябвало да се откаже от много свои стари навици; той трябвало да се откаже от знанието, което придобил от своите майка и баща, дядо и баба, за да може съвършено да се преобрази. Мислите ли, че като влезете във Великата Школа, не трябва да умрете [относно старите си възгледи на човешка личност; т.е. на мъж, или на жена]? - За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете.
     
    Мислите ли, че житното зърно [което е символ на човешката душа], като влезе в земята, не трябва да умре? - То трябва да умре за да се роди в него Новия Живот.
     
    Според този закон, ако посаждате едно житно зърно десет пъти в земята, то ще има различни опитности, ще придобие различни качества.
     
    Същото нещо се отнася и до хората: всеки ден те придобиват нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието им още не е в състояние да схване и разбере тия малки придобивки, те гледат на другите хора, виждат тяхното положение и казват: “Еди-кой си човек е станал богат; еди-кой си човек е станал учен.” Казвам: Ако аз констатирам, че даден човек е разбогатял, че друг човек е станал учен, това трябва да бъде за мене стимул, да зная, че и аз мога да постигна това. Туй показва, че тия хора са впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова имат резултат [по отношение на Новото разбиране, за Живота].“
     
     
  15. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    "Лаодикийска църква" е израз, символизиращ състоянието на съзнанието на всяка религиозна личност, в наши дни, която е прекалено спокойна, за себе си, защото не подозира, че трябва още много да работи (над самовъзпитанието и самообучението си), за да повдигне съзнанието си на по-високо ниво на разбиране на Живота; т.е. – че трябва да облагороди мислите, чувствата и постъпките си, като се откаже от егоизма и користолюбието си (значи – да се откаже от личен живот) и да се СЪЕДИНИ с Христос и така – постепенно, прилагайки смирението и търпението – кротко да премине през различните фази на процеса на възкресението си, и (водена вътрешно, от Святия Дух) – да влезе в Общото Течение на Космическото Съзнание, за да може, като всяко разумно Същество, във Вселената – да служи на Бога, от Любов, към Него. Идеята, че личният живот е фикция; т.е. че е само сянка на Целокупния Живот, идва постепенно. Реално, има само Целокупен Живот. Много пъти човек ще се ражда на Земята, докато се смири, за да му се даде възможност да осъзнае, че (още от Адамово време), той се намира във война с Бога и така – посредством Любовта си към Бога – да намери Тесния Път, по който – да се примири, с Него. Казва Святият Дух, чрез Учителя: "Скромност, абсолютна скромност се изисква като Сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне."
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Откровение 3 глава:
    "13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
    14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.
    15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
    16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
    17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
    18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
    19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
    20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
    21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол."

  16. Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношени­ята на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога, на първо място. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „За да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Всяка една идея, която няма отношение с тебе, ти с нея не може да имаш вземане и даване. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение, към него. Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношени­ята на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място. Работете за Името Божие. Когато ангелите говорят за Бога, те се изпълват с най-голямо уважение и почитание. Когато един ангел, който е завършил своята еволюция, заговори за Бога, той се изпълва със свещен трепет и тъй се приближава към Него. Туй трябва да ви насърчава. Съзнанието ви да бъде будно за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина! Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. Тази задача става много трудна за вас; ще кажете: тя е неразрешима. – Разрешима е. И 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: пак ще обичам! И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: пак ще обичам Истината! Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. С една дума казано: Човек трябва да има вътрешно отношение към знанието, да се ползва от него не само за задоволяване на своите физически нужди, но да задоволява своите умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърцето си. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа. Поставете Любовта в ума си като жив ангел; поставете Мъдростта в ума си като жив ангел; поставете Истината в ума си като жив ангел и мислете, че вие сте свързани с Бога, който е безграничен . Ние не можем да сравним с нищо Неговата интелигентност. Великото е разумно, то само ходи с човека. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде, в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. “

  17. Но Сингам, аз приемам ВСИЧКО, без никакво изключение, защото мисля, че така е правилно. Аз съм нежна Душа и щом някое Същество изповядва нещо, като свое кредо – и аз го приемам, и се съгласявам, с него. И се съгласявам с него, да съгласявам се – с абсолютно всички мнения, на Земята, защото знам, че всяка дейност на Земята – е колективен акт и че няма нищо случайно; т.е. – всяко мнение си има свой смисъл и значение, обаче само в контекста на Цялото. Ако аз бих била на мястото на това Същество – и аз бих мислила, по същия начин. Затова го разбирам и се съгласявам, с него; т.е. знам, че си има причина – някой нещо да твърди, или да отрича това нещо – за негово добро, или пък обратното. Но за мен – всички мнения, само в тяхната заедност (т.е. само всички мнения, заедно) представляват нещо значимо и важно. Не е важно, за мен (като Велина) – какво точно мисли, или какво точно – не мисли някоя отделна личност (например Александър), щом тя е доволна от себе си. Обаче какво мисли, или какво не мисли някоя отделна личност (например Сингам) – е много важно, за самата нея. (Т.е. за мен не е важно, ти какво мислиш, обаче за тебе – какво ти мислиш – е от изключителна важност). Затова е добре, ако някой иска помощ – да се даде помощ, в мисленето. Когато виждам, че мога малко до помогна, с нещо, на някого – опитвам се да мисля на глас (това е образно казано; т.е. давам си мнението; обаче това мое мнение – никого – с нищо – не задължава). Просто – това е поискана – малка приятелска помощ; в смисъл: прочети, ако искаш, или прескочи мнението ми – но защо трябва негативно да го коментираш? Та това било, та онова било... Не било – както ти си го искал. Ами – аз, само толкова си мога, към този момент; приеми го така. Не ми давай акъл – как да се изказвам, защото твоят начин не е подходящ, за мен. Аз не искам да мисля, като личност, а ти точно това искаш, от мен. Затова – просто приеми, че и аз, както много други хора, които познаваш, съм твърде глупава и невежа; какво да направя. Толкова ми стига акъла, към този момент; дай Боже, за в бъдеще – повече ум. Моля се. После, има друго: аз ти казвам, че съм добронамерена (защото във всеки момент, съм пред Бога, в мислите си), а ти ми казваш – "Не ти вярвам!" Е, ... хубаво, не ми вярвай, но (проблемът си е твой; мен не ме касае, в смисъл) – твърде грубо е да ми напишеш, че не ми вярваш. Няма нужда аз да го знам това, че ти не ми вярваш. Това, че ти не ми вярваш, мен не ме прави нито по-умна, нито по-добра. Вярно е, че Александър ме обвини в лицемерие, но същото го направи и ти, тъй като – ти пък го "лайк-на" същия този коментар на Александър, което направо ме изуми. Плеснах се по челото и си казах: "Я, Велино, да си се занимаваш само с твоите си теми! Какво си тръгнала да отговаряш на въпроси на "странни" хора?!? Занимавай се само със себе си и с тези, които са доволни от това, което публикуваш; има достатъчно такива хора, които наистина проявяват интерес, към твоите публикации; разбират ги и с радост ги четат. Я не се тикай в драките!" Така си казах и така ще направя. Да – с тебе – не ми се получи, братченце (по-точно – с отговорите на твоите въпроси, не успях и наистина; наистина трябваше да си мълча). Нека, отсега нататък – който иска да отговаря на въпросите ти. Без да считаш, че съм ти обидена, или пък – че ти се сърдя (защото ще сгрешиш) – но аз не бих ти отговаряла на повече въпроси, съдейки по досегашните ти реакции. Много подробно го задълба, сякаш че сме сключили някакъв договор (с малки букви) и аз съм неизправната страна... Много претенции, много нещо... Накрая ще ти подскажа нещо – ти нищо духовно не четеш и това много ти личи. Ти почти нищо не знаеш, а има толкова сериозни неща, които могат да се знаят. Затова – не искам да ти се бъркам; ти сам, най-добре си знаеш, кое е добре, за теб. Г-н Цендов, Вие сте много мил човек. Харесвам любезни хора
  18. Моля, има и второ мнение, г-н Цендов : Все пак – не бива да бъркаме обектите с процесите. Тоест – когато правим разбор на нещата, не бива да поставяме напр. "моркова", като материален обект, до – "процеса на ушиването на дреха" – само защото и двете неща – можем да ги наблюдаваме, отстрани и те – еднакво ни харесват, или еднакво ни объркват. Духовното развитие е процес; то не е никакъв обект. Духовното развитие може да бъде обект на разисквания, например – в специализираните форуми, какъвто е "Порталът към съзнателен живот", но то не може да бъде обект, по смисъла на казаното, от Учителя, в цитирания абзац. Защото Духовното Развитие е процес на развитие на духовното тяло, който процес (например, на Земята), постепенно "превръща" личността, в Душа; или – по-простичко казано: Духовното развитие е процес, който "превръща" низшата астрална душа, във Висша Божествена Душа. Духовното развитие постепенно повдига човека, на по-висока степен на съзнание, чрез "скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят." Вижте, г-н Цендов, ако духовното развитие можеше да бъде обект (по смисъла на казаното от Учителя), то – като заменим в предложения текст, думата "обект", с "духовно развитие", бихме получили следното: " Там, където съществува Духовно развитие, то спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа." Понеже, обектът е поставен само в неговата връзка с разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за човешката Душа, то – ако е вярно, че духовното развитие е обект – следва да направим абсурдния извод, че духовното развитие спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата Душа, което е нонсенс, нали така. Моля ви, да не спорите, с мен. Нямам никакво време, за доказване на елементарни неща и затова – ако държите на своето – веднага ще ви дам правото, на Ваша страна. И заради Вас, ще приема (като изключение от правилото), че понякога, в някои глави – духовното развитие може и да бъде обект. Обаче – очевидно е, че Учителя е имал предвид единствено и само материалните обекти (т.е. обектите в гъстата материя), които винаги са били препъни камък, в духовната еволюция на личностите. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– За духовното развитие, като процес: "За да расте и се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят. Някои автори поддържат, че не са необходими специални методи за духовно развитие, че това това е един естествен процес. Но ние виждаме, че и на физически план човек преминава през, известна школовка — било под възпитателното влияние на родителите, било в училище, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. Силите, които ще изградят човешкото духовно тяло съществува като зародиш в самата Душа, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата — Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на светлината, топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви Душата. Преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха, това тяло се разрушило. Тогава то му бе дадено от Бога, но сега човек трябва да го изгради сам. От онова духовно тяло е останал само един зародиш и върху този зародиш трябва да се работи, за да расте и да се развива, за да си възвърне предишното великолепие и блясък и да служи като проводник на Душата, за да влезе тя в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса. В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип — който е организирал света и живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип — който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Сега тя работи като помощен метод, за да се прояви Любовта. Защото в случая под Любов разбираме същината на живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина. Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките Души. Всичко това става в така наречения инволюционен период. Сега, в процеса на еволюцията, която почва от идването на Христа — н в това е главната мисия на Христа, да обърне инволюционния процес в еволюционен, т.е. от низходящ във възходящ — влезе в действие принципът на Любовта. Този принцип трябва да внесе безсмъртния живот, във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно Цяло. След като са станали индивидуалисти под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди Съзнание за Единството на живота и да се почувстват като удове на едно Цяло. В това се състои пробуждането на Душата. Това става под влияние на Любовта, като Принцип. Но като методи за проявление на Любовта влизат и Мъдростта и Истината. В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и развие, Мъдростта е самият процес на израстване и развитие, а Истината — плодът на този процес. В следващото изложение ще изнеса ред методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждане на Душата. Това, което ще изнеса, е само една малка част от това, което Учителя е дал, но то все пак може да послужи за работа на ученика, защото принципиално, то включва всичко." Из: "Пробуждане на човешката душа" Из словото на Учителя Петър Дънов Влад Пашов –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– П.П. "По света е пълно с хора превърнали духовното развитие във фетиш." Но в кой свят е това, моля? Къде е този свят? Обикновените хора, на Земята – изобщо не знаят какво е това "духовно развитие". Пълно е с такива личности – които изобщо не знаят, за какво иде реч, когато става дума за духовно развитие – по причина, че тези хора, погълнати от материалните си стремежи – изобщо не се интересуват, от духовни процеси. Което не е лошо. Добре е да има всякакви хора. Сингам – аз пиша само и единствено за себе си, във форума (защото така се уча; т.е. така и аз разбирам по-добре нещата, когато ужким ги обяснявам, на някого; а то – обяснявам ги май, на себе си, само. Но така е добре.). Също и всички онези хора, които намират за полезно (за себе си) – написаното от мен, са добре дошли "на борда". Знам, че сред гостите има такива хора. Не се занимавам с теб. Съжалявам да го кажа и наистина се надявам – това да не ти прозвучи грубо, защото е помислено с най-нежната ми мисъл, която съм в състояние да си помисля, точно в този момент: разбери го – не се занимавам, с теб. Когато пиша – изобщо не мисля, за теб.
  19. Сингам, изобщо не личи, че си прочел нещо от този мой постинг, затова го цитирах, за да се увериш, че отговори на въпросите ти, са дадени. Друг въпрос е – какво си разбрал. Да си доволен – не зависи само от мен. Ще ти обясня: 1.Причината, че тук не виждаш отговори, на въпросите си – за мен е напълно ясна и точно с тази уговорка започнах да ти отговарям (като си давах (и сега също си давам) сметка, че ти няма как да разбереш това – докато първо, от сърце, не пожелаеш да разбираш нещата, с ума си и второ – докато не ти дойде времето (т.е. докато не ти разрешат, защото вече са намерили смирение, мекота и честност, у тебе, за) да се промениш, в този дух). Относно разликата между материалния и духовния стремеж – на човека-личност – още веднъж: "колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума." Тоест – лично ти, Сингам – няма как, все още, да видиш разликата между материален и духовен стремеж, докато най-напред не си придобил Виделина, в ума си; тоест – докато не си "запалил светлина" в "тъмното помещение" на ума си, където напразно се опитваш да видиш Нещо от по-висш (от Божествен Порядък, в Който Душите живеят, за което следва – първо и ти да повишиш вибрациите си). Защото засега – ти виждаш само човешкия делничен порядък на нещата, порядъка на обикновените хора, който се вижда с физическата светлина. Ще направя опит, да обясня: А Виделината – това е високо-вибрационна Духовна Светлина, посредством която, в ума, ясно се виждат духовните неща. Както има физическа слепота, така има и духовна слепота. Липсата на духовна светлина; т.е. дефицитът на Виделина, в ума на всяка личност – е наречен: "Духовна слепота". Духовно слепият – не вижда духовните реалности. За да ги види – първо трябва да се повдигне, духовно (т.е. да повиши вибрациите си). Всички личности, а не само ти (поради ниските вибрации, в които живеят) – страдат от Духовна слепота, защото те са заслепени точно от материалните си стремежи.Това е един факт. Материалното влече личностите и те не разбират, че материалното е залъгалка; т.е. че то е само едно временно забавление; нещо като снега, през зимата, който "напролет" (т.е. при нови условия) ще се стопи. И сега, след като го прочете това – ако не се спреш, съзнателно, и затова – оцветиш (този иначе неутрален факт) – емоционално негативно – ще имаш добра причина, да се почувстваш лично засегнат, без да обърнеш внимание на това, че този факт касае всички хора, които са на степен на разбиране на живота, наречена "личност". Това, според Учителя, е най-ниската степен на разбиране, на живота. Но фактът си е факт (и той си остава, като една диагноза, валидна, не само за тебе, но и за всички личности (това не е обида, а е само факт). Нарича се "(Нисковибрационна) Духовна слепота"; т.е. слепота за ценността на Божествената Истина, на Мъдростта и на Любовта). Приеми го, или го отхвърли – и в двата случая – ще бъдеш прав, за себе си (защото сега само толкова можеш да видиш; тук никой няма вина). Аз не ти натрапвам моята гледна точка (та тя, обективно, не е по силите ти, към този момент!), но поне бъди честен и осъзнай факта, къде се намираш; т.е. – къде общуваме, в момента. Ти не вземаш предвид, че се намираме във форум "Езотерика. Методи и Практики", на сайта "Порталът към съзнателен живот", т.е. – точно тук, където е мястото – тези неща да се наричат с имената им и да се обсъждат, с всички хора – и потребители, и гости (които четат, в Портала). С други думи – като съм отговорила на теб (и макар че ти нищо не си разбрал, по причина, че, все още, не си придобил Виделина и тя ти липсва – тъй като живееш в по-ниските вибрации, на живота) – чрез отговора си – аз съм помогнала на някой друг човек (който се е повдигнал, в по-високите вибрации на живота и затова – вече има Виделина, в ума си и който, същевременно, чете, тук) – да получи нещо (малко), което той, за разлика от теб, вече е в състояние да оцени и да бъде доволен, от отговора ми. С което не искам да кажа, кой какво трябва да цени. Всеки е свободен да цени, каквото иска (и по-точно казано: каквото може; т.е. всеки е свободен да цени – каквото му е позволено, в зависимост от еволюционния му статус, към момента); в това число си и ти. Ти, както и всеки друг човек, си свободен да мислиш, каквото можеш и според мен – никой нищо не бива да ти натрапва. (То – няма и как да ти бъде "натрапено", към днешна дата, защото ти нямаш почва; т.е. – ти не можеш да го приемеш, докато държиш на старите си материални възгледи, за живота. Това е все едно – на един първолак, да му "натрапиш" да решава задача по висша алгебра, когато той едва е научил таблицата за умножение?!? Разумно ли е това?) Работата е такава, че ние тук сме едно Цяло; т.е. – ти попита нещо, но сега – от отговора на "твоя" въпрос – друг ще се ползва, а после ще стане обратното – т.е. друг ще попита нещо, а ти ще се ползваш, от отговора на въпроса му. Затова – свободен си да бъдеш такъв, какъвто си; свободен си да бъдеш доволен, или да бъдеш недоволен, от отговора ми – това не е моя работа. Аз го написах, не само за теб (и не – понеже точно ти питаше), но отговорът ми е за всички (които го намират полезен, за себе си), включително и за мен (защото и аз сега се уча). За мен, откриването на темата "За материалните стремежи и разбирането на Истината", макар че ти си я открил – тя изобщо не е "твоя" (както ти си въобразяваш), а това (без да ти е известно) е станало, от името на всички потребители и гости, тук. Знай, че със сигурност, твоите въпроси (макар и поставени, от теб) – са зададени от името на всички четящи, тук. Да, вярно е – поставени са чрез тебе, но намират отговор (и обсъждане), в полза на всички (проявяващи интерес, към тях), които даже и в бъдеще, ще четат тук, в този форум. Защо? Заради Името на Учителя Беинса Дуно и заради всеобщият ред във Вселената. Нищо никъде – не се прави само за отделната личност – дори и външно, така да изглежда, някому. Само че личността – така (погрешно) е свикнала да мисли (и затова да се обижда). И ти не разбираш това, нали? И аз не разбирам – как може (като мисли за себе си и само за себе си), човек да не бъде толкова заслепен, от себе си, че да може да вижда и другите хора, които също четат отговорите, във форума, който – затова е публичен! Всеки отговор си има свой адресат. Може днес – това да не си ти; няма значение – днес някой друг се радва на отговора (или даже – само този, който го е написал; и това е добре). Утре – ти ще прочетеш нещо и ти ще се зарадваш (а друг някой друг – ще остане недоволен). Трябва да забелязваме и другите хора. Ние не сме сами. 2. Не се заблуждавай, да мислиш, че форум "Езотерика. Методи и Практики" на "Порталът към съзнателен живот", е място, където можеш да се забавляваш, от гледна точка на възгледите си, на светска личност. Това не е позволено в Правилата на форума, стига да се спазват. Така че аз – нито съм в нарушение, нито съм смешна, както напразно се опитваш да внушиш някому, в постинга си. Вярно е, че на невежите (хора на ниските вибрации) – със сигурност съм им смешна – но на тях всичко им е позволено. Нека те да се смеят сега; има време и за смях, и за сълзи, в живота. Особено пък този форум, който си избрал – няма съвсем никаква светска насоченост. И когато тук, в този форум – някой пита нещо – отговорът, съгласно регламента на сайта, се дава, не от светска гледна точка, а от гледна точка на Божественото Учение на Учителя Беинса Дуно. Значи – това, което пиша, е по условие (т.е. то е в Регламента на сайта). Може така да се пише (а не защото "в облаците", където съм аз, според Александър – на мен ми се привиждат розови слонове , както също би казал Александър – когото също, както и теб – много ценя, заради Божественото Начало, в него, на Което един ден – все ще се даде ход и тогава – всички неща ще му се виждат, различно; напр. – как се виждат нещата, на ултравиолетова светлина; не е ли различно?). И защото Името на Учителя е ангажирано, тук, от респект (и щом, все още я няма Любовта), ще говорим само за Неговото Учение, за да не цапаме; т.е. – за да не спамим, във форума. Ето, щом не вярваш – прочети сам, за целите и задачите на сайта. Линкът е даден, от Иво, преди няколко дена, когато направих справка, с екипа; виж тук: http://www.beinsadouno.com/old/about_us.php , за да не се окаже, че без да искаш, си се включил там, където не си искал да бъдеш, а обвиняваш мен, че ти се натрапвам с неясни отговори, от гледна точка на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов. Нищо подобно. За мен е все едно – какво ти мислиш; т.е. – каквото и да мислиш и в каквото и да вярваш – аз ще те подкрепя; за мен, наистина е все едно – ти в какво вярваш и какво мислиш; аз съм спокойна, в това отношение. Ти не можеш да мислиш, както аз мисля и това ми е ясно. Не мога да очаквам, да мислиш другояче, освен – като самия себе си. И това е добре. Обаче тук, аз няма да обсъждам, с тебе – идеите на човешкия порядък на нещата, по причина, че това място е отредено за друго, а именно – само за обсъждане на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов. За това е предвидено това виртуално място, според организаторите на сайта. 3. За сведение: Божествено Учение означава такова високо вибрационно Учение, което (тъкмо защото е високо вибрационно) е чисто от (ниско вибрационни) светски възгледи и т.нар. "светска мъдрост". Светските възгледи, за разлика от вечната Божествена Мъдрост, са временни ниско вибрационни схващания, на низшия човешки порядък, които подлежат на промяна. И макар че за отделни времена и за отделни човешки нрави – точно тези възгледи – да са относително ценни, то , в общия случай, точно ниските вибрации на егоизма, в които живеят всички личности, са причината светската мъдрост, в Библията, да бъде наречена "глупост, пред Бога."1 Коринтяни 3:19 "Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". С което – сам разбираш, че не искам и не мога да кажа, че изобщо е възможно да ти натрапвам – какво да мислиш и какво да не мислиш. Ще мислиш (само до там, докъдето си достигнал, с вибрациите си, казано на "небиблейски" език), т.е. според текущия си еволюционен статус. Защото никой не може "да надскочи" вибрациите си и така да мисли от позиция; т.е. от такава степен на (по-висше) съзнание, до която, все още, не се е повдигнал, по причина, че съзнателно не е работил над самия себе си.. И само когато, и ти самият, вибрационно, малко се повдигнеш – по нависоко, отколкото си сега – ще осъзнаеш, че вече се чувстваш далеч по-добре, когато оставиш и другите да мислят, да чувстват и да постъпват – така както могат, към дадения момент, без да им се сърдиш и без да ги коментираш негативно. Няма смисъл да бъдеш недоволен, от когото и да било. Това никак не е достойно поведение. Един ден, когато вибрационно се повдигнеш, ще осъзнаеш, че не е лицемерие, а напротив – добро е, когато приемаш всяко чуждо мнение (обусловено от текущия еволюционен статус на конкретния човек), за еднакво валидно, наравно с твоето. Ще разбереш, че когато някой, във всеки момент, осъзнава, че стои, пред Бога – лукавството му е изключено (понеже спомена, че не ми вярваш; обаче това, че не различаваш истина, от лъжа – не е мой проблем, а си е изцяло твой проблем, свързан със степента ти на разбиране на нещата). Не разбираш това, сега, нали? Свикнал си, като всяка личност – все ти да бъдеш пръв, в изказванията; т.е. все да "плуваш като масло, във водата" и все ти да си прав, а събеседника ти – крив. Да сте еднакво важни – никак не може (т.е. – вижда ти се лицемерно, някой да твърди това, че приема мнението на инакомислещия, наравно със своето мнение. Обаче – Божията Правда, за която ти нищо не си чул – е точно такава; т.е. Бог приема всичките хора – еднакво – и харесва да има различия, във възгледите им; Той намира красота, в това). И това ще ти се изясни, все някога... Когато (вибрационно) дойдеш в такова състояние, че вече сам да можеш да приемеш Виделината, в ума си – тогава няма да имаш нужда от никакви (външни) обяснения. Но дотогава, ако можеш – бъди признателен, че някой, все пак, мисли за твоите въпроси, ако и да не може да те удовлетвори напълно. Само когато се новородиш в Божието Царство – "богатите приятели", за които Учителят говори (вече имахме случай да го обсъдим заедно с теб и ти самият – позна, от първия си опит – кои са тези богати приятели; та точно те) – ще поемат грижата, за теб и ти – чак тогава ще можеш да видиш ясно, че не си измислям нищо. Ще си спомниш, какво съм ти казала за еднаквото приемане на всички хора и че наистина съм била винаги добронамерена, макар че, не винаги си могъл да осъзнаеш, каква е била тази добронамереност (и че тя е пред Бога, преди всичко друго и затова – просто няма как да бъде фалшива)... А дотогава – аз ще приема спокойно всичко, което ти предложиш, на аудиторията, във форума, като израз на възможностите ти, към момента, защото ти си моето малко братче, което аз наистина почитам, заради (макар и спящото) Божествено Начало, в него. Защото само Божественото Начало, в нас, е важно, а всичко останало – са дребнавости, в живота, които нямат значение.
  20. За материалните стремежи и разбирането на Истината, може да се каже само едно: ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ – за да можете да видите ЯСНО нещата. Защото познаването (но не на човешките временни "истини", а само) на Вечната Божествена Истина – винаги е едно предварително условие – да можем ние да помислим, да почувстваме и да направим нещо – и то да има някакъв положителен реален смисъл, в живота ни, погледнато от Божествено Гледище. Без познаване и без прилагане на Божествената Истина, както и на Божествената Любов, и на Божествената Мъдрост – всеки човек (колкото и умен да се счита самият той; и даже да го вземат за "мъдрец", в обществото на личностите), е духовен слепец и духовен пияница, пред Бога. И затова – и цялата му активност на Земята, която (поради липсата на съзнателност за Цялото), от известна гледна точка, е преливане от пусто в празно – е само едно предисловие на Истинския Живот на Висшата му Душа и на Духа му (но когато Те се пробудят). Защото, за такъв човек се казва, че Съзнанието му спи; т.е. – че Висшата му Душа; Духът му – или Христос, в него – спи (а сърцето и умът му – са "изцапани" с материална "кал"; т.е. със светски възгледи за живота, които са временни и преходни, а не са вечни, за да имат някаква ценност). Точно затова – самият човек-личност, е само една (материална) сянка, от гледна точка на Реалността; т.е. от гледна точка на Божествената Истина – всяка една личност е фикция (каквото и да си мисли тя, за самата себе си). Това го казва Учителя Беинса Дуно (а не учениците му). Но тази (материална) сянка; тази фикция – не знае, че е само сянка; самата тя се мисли за фактор, в Битието. Поради тази причина, тази материална сянка – има нужда от малко външна помощ, за да го разбере това положение, в което се намира и така – да допусне промяната, вътре в себе си. И тази външна помощ, идва, посредством Божествените Учения на Великите Учители на човечеството, за всички времена. Защото човешката личност (в общия случай не знае, че) е само мираж, който се е взел твърде на сериозно, тъй като има големи желания – обаче няма достъп до истинския Божествен Разум, за да може да види ясно – колко са смехотворни, по принцип, всички човешки материални желания, погледнати откъм страната на Висшия Божествен План, за човека (в България, на това му казват: "Да си правиш сметката, без Кръчмаря"). Понеже – в края на земния път, на всеки несъзнателен човек-личност – смъртта, по категоричен начин – ще се присмее на всяка необуздана грандомания и на всяко духовно пиянство, ограбвайки слисания, след смъртта си, човек – до край (и не само от материалните му притежания, но и от всичките му фалшиви предположения за някакво мнимо благоденствие на "наследниците" му, на Земята) – и по този начин – бързо ще го отрезви. Чистилището, в отвъдния свят (без изобщо да го е грижа за земния ранг на човека) ще го смири и ще му покаже, че само Бог е Господарят, Който определя Правилата на онази Хармония и на онази възвишена Любов, по които Съществата във Вселената, трябва да живеят. И затова – тези от тях, които (като нас, тук в "Порталът към съзнателен живот") казват, че се стремят към Съзнателен Живот – от добра воля и защото вече са познали Истината (за себе си: че докато са личности, са само фикция, и за Бога: че Той е Този, Който определя Правилата) – избират само такъв живот, във фокуса на който е поставено ДОБРОТО за всички Същества. ДОБРОТО за всички Същества – трябва да бъде поставено във фокуса (вместо в периферията) на живота на всеки човек, който казва, за себе си – че е съзнателен човек и че се стреми към съзнателен живот! Това е то – будност и трезвеност, в духовен аспект. Съзнателният човек, преди всичко, се намира в процес на ликвидиране на егоизма си, защото той е буден човек, който дава Път – на Христос, в себе си – да расте, а самият той – от ден, на ден – се стреми да се смалява (което значи – човек да няма никакви материални стремежи, тъй като се е осъзнал, че е Дух, който служи на Цялото. Това е единствената реална опция, за съзнателния човек; всичко друго е само фантазия на духовното му "пиянство"). Както е казано, за Христос, в Йоан 3:30 „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Това е съзнателност – от Любов към Бога – доброволно, във всеки момент, да отстъпваш място, в съзнанието си – на Христос, в теб, да расте. Ето, в този смисъл – изобщо не е важно какво тук, във форума, мисли Велина, какво мисли Сингам, или какво мисли Александър, по въпроса за материалните стремежи и разбирането на Истината, а е важно – какво мисли Бог; т.е. какво мисли Христос, по този въпрос. Защото Бог е този, който ни учи и ни изпитва. И ако това не беше форум на сайта "Порталът към съзнателен живот" , аз изобщо не бих коментирала тези неща, тук. Защото светът е в правото си – да живее, както може и както разбира нещата. Тоест, всеки обикновен човек – има това право – да спи "духовно". Но съзнателният човек не е обикновен човек (според класификацията на Божественото Учение) и затова – той не бива да спи духовно; т.е. – той трябва вече да познава Истината, от Божествено Гледище и да помага и на всички онези, които питат за Истината, от Божествено Гледище, тук, в (тези форуми, на) един сайт, който е под егидата на Беинса Дуно. Така мисля, след като се запознах с целите и задачите на сайта, към днешна дата. Само Христос е Истината, за съзнателния човек: Йоан 14:6 „Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ Очевидно е, че някои вярващи хора; християни, все още, изобщо не разбират колко е сериозно това положение, с определянето на стремежите им; т.е. на целите и на задачите им, в живота им, като вярващи. Реално погледнато – Името на Христос – не бива да бъде просто едно украшение на егото на вярващия в Бога човек; нито пък Името Беинса Дуно – може да бъде такова. Когато му дойде времето – неразбиращите ще схванат разликата в ОТНОШЕНИЕТО (и оттатък ще минат, дето се вика). "Няма да остане българска глава, която да не узрее" – казва Учителят. Въпросът е друг – дали Чистилището (т.е. понеже всички ние сме Духове, влезли в материално тяло; дилемата е – дали изчистването ни от калта на земните заблуди в мисли, в чувства и в постъпки) – да го преживеем тук, докато сме още на Земята, или пък – да оставим главата ни "да узрее", при по-тежки условия, а именно – в онзи свят, след смъртта на физическото ни тяло (когато образно казано – циреят на егоизма ни окончателно ще се спука). Само в това е разликата, в изчистването – на Земята ли да бъде, или – на онзи свят, след смъртта на физическото тяло. Който не вярва – ще провери това нещо, когато му дойде редът да се представи пред Господа (когато сам ще се убеди, в нечистотата на мислите, на чувствата и на постъпките си, които е имал на Земята). За сведение само – има и такива хора, които преминават през Чистилището – още докато са тук, на Земята. Изчистването на човека-личност от материалната "кал" – това не са "бабини деветини", а е строго необходим етап, от духовната еволюция на всяка личност. Затова – основна задача, на всеки човек (който казва, че е съзнателен) – е да се изчисти именно от материалната "кал" (в мислите, в чувствата и в постъпките) на живота си, защото точно тази материална "кал" – продуцира егоизъм. А човек е егоист, само защото е заблуден, че самият той е по-скоро тяло (т.е. че самият той е по-скоро материя), а не – че е Чист Дух, влязъл в материално тяло. Защото ако човекът бъде напълно убеден, че е Дух, то той – съвсем естествено би прегърнал каузата на Духа и би се дистанцирал от всякакви материални стремежи, като несвойствени, за Него; т.е. – би се "изчистил", от тях. И не би правил никакви опити да съвместява каквито и да са материални стремежи, с духовността си, защото сам щеше да вижда ясно, че това е абсолютно невъзможно. По дефиниция, невъзможно е – да се съвместяват материалните стремежи, с духовните стремежи; т.е. невъзможно е – да се съвмести Бог, с мамона, защото това (освен че са различни посоки, на двата стремежа: посока надолу и посока нагоре) – са и, преди всичко останало, различни степени на вибрации, в случай, че изрично не искаме да употребим понятията низше и Висше Съзнание). Ето Божието Слово, по този въпрос, в Лука 16:13 „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ Не можете да служите на Бога и на мамона, но можете да изберете Единия, от Двамата Господари – и Вселената ще ви подкрепи еднакво, и в двата случая, само че – за вас – резултатът от този избор, ще бъде различен.
  21. Александър, каквото и да кажеш, ти винаги ще имаш моята пълна подкрепа. Защото ние с теб не можем да имаме разногласия; тоест – аз винаги ще съм напълно съгласна, с твоите преценки за нещата. Благодаря ти; много мило е, от твоя страна, че ми отделяш от времето си.
×
×
  • Добави...