Велина Василева

"Изворът на доброто" “Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог. Следователно вън от Бога не можете да бъдете свободни. Вън от Бога няма никакъв Живот. Свободен е онзи, който служи на Бога. Търсите ли свободата, служете на Бога! Който служи на хората, не е свободен. Комуто служат хората, и той не е свободен. Да намериш закона на Любовта, значи да намериш свободата си. Свободата не предшества Любовта. Там се лъжат всички. Ние искаме да бъдем свободни преди да се обичаме. Свободата идва като резултат от Любовта. Любов, която не прави човека свободен, не е Любов. Искате ли да бъдете силни, дайте път да се прояви чрез вас Божията Любов. Любовта прави човека господар на себе си. Вие, хората, сте окупирани от тъмни сили. Правиш нещо, което не искаш. Това показва, че си окупиран. Невидимият свят сега иде да ви избави от окупацията. Вие трябва да бъдете господари на положението. Няма да оставяте на същества по-низши от вас да ви заповядват. За да се освободи от влиянието на низшите същества, човек трябва да има Любов. Щом човек познае Любовта, всяко престъпление, всеки грях изчезва. Следователно, докато хората познаят Любовта, ще има грях и престъпления. Онзи, който не се справя със своята карма и е подчинен на нея, не е свободен. Само Любовта към Бога стопява кармата. Кармата е кал гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – Любовта към Бога. Като турите Любовта в основата на живота си, условията ви ще започнат да се подобряват. В Живота на Любовта няма карма. Има два закона – закон за кармата и закон на дихармата. В закона на дихармата човек влиза чрез Любовта. Всеки може да опита това. Ако носиш Любовта в сърцето си, и най-голяма змия да срещнеш, тя ще мине настрана от тебе без да ти причини зло. Синът получава своя дял, когато стане пълнолетен. Каквото е отношението на бащата към синовете, такова е отношението на Природата към човечеството. Днес човечеството е малолетно и се живее в законите на необходимостта. Когато стане пълнолетно, ще се живее в закона на Свободата." Петър Дънов

А ако хората не ти дават да помагаш на никой,дори на самият себе си само защото си различен?Само поради различостта ти всички те отхвърлят.Тогава кой е виновният?Че си отхвърлен. Ако не приемаме различният по физика и умствено мислене човек кой е виновен за последващите проблеми?Нима тези които отхвърлят различният не си причиняват лоша карма? Какво пише в светите книги за различните,velinavasileva. Така поставен - въпросът е само светски; нечист (което означава - че е с примеси...). Вярното е, че всички сме еднакви - защото всеки от нас е проявление на Божествената Мисъл във време и пространство , но сме и уникални (всеки е - като различно цвете в Божествената градина). Създадени сме така, че всички заедно участваме във всеобщата хармония... Ние просто - перфектно се допълваме един друг - като частите на един организъм, независимо от това - осъзнаваме ли го, или не... Напоследък съм удивена от това, колко някои от нас се чувстват изолирани (далеч не само ти, Томодаши), самотни, различни и като такива - като обект на всеобща, или частична агресия от страна на останалите... Това кара тези хора не само да страдат , но и да се ожесточават срещу мнимите си "гонители", без последните дори да подозират, че са набедени в преследване - и то -на личностна основа!... Към такива братя и сестри имам една молба - спрете се, осъзнайте се... Това, което преживявате е лично ваш, вътрешен процес на израстване; няма нужда да търсите външно мними "агресори" и да ги затрупвате с отрицание... По-добре четете и слушайте аудиозаписи на Чисти Източници... Това ще ви повдигне и ще оправи кривите ви мисли, заради които изпадате в този личен дискомфорт... Защото "другите" нямат нищо общо с личните ви преживявания, както и да ви изглежда ситуацията на вас, в момента... Трябва всички, априори, да сме убедени, че мислим криво и затова търсим Чистите Източници - с цел да изправим мисленето си... Накои от нас - не понасяли цитатите... Защо?... Въпросът тук изобщо не е - да споделяме личните си фантазии, които ни натикват в задънени улици... Въпросът е - да схванеш какво казват Чистите Учения по твоя въпрос и да се коригираш своевременно, а не да критикуваш и цапаш Чистотата Им с умотворенията , които лично теб те убиват духовно...Колкото повече бавиш изправянето си - толкова по-големи страдания ще понесеш, за да се изправиш...Страданията ти чакат - питай патило... Писах много пъти - за смирението - като отлично средство, в тази връзка... Но забелязвам, че за страданието и смирението - няма желаещи да коментират... Сякаш - така ще ги избегнем... Жалко... Това са неизбежни неща; няма друг начин да се израстне духовно... Всички минаваме и през страданието, и през смирението... Страданието е неизбежно, а смирението е Пътя на добрия човек, за да се превърне той от полуживотно в Човек... Така се израства, така е определено "отгоре"... (Изрично подчертавам за неразбралите, че този мой пост е отговор на Томодаши и нищо повече... Ако някой отново търси тук - под вола теле - ще бъде разочарован; вече и на лични няма да се обяснявам с него...) Отделете малко време, за да сравните личните си убеждения - с едно Чисто Становище, в "Изворът на Доброто" от Петър Дънов. " Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство. Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот." Така говори Учителят, в "Изворът на доброто" ...

И аз вярвам, че предвид всеобщата хармония, която е неизменна, никога снежинката не пада на грешното място...

Виновни са злобата, алчността, завистта на "добрите хора". Какво ти пука какво пише в светите книги когато си сред злобни, алчни, завистливи "добряци"? Те - злобарите и без това нямат нищо свято в очите си и душите си. Просто ставаш "перде" и ако ти е разрешено Свише ..."жулиш плявата" и гледаш да си добре с Него - Добрия, та поне Там да видиш Покой и Мир. Проста работа, като бобено зърно, като леща. Не се иска никакво образование, теглиш сиктира, вървиш по улиците и лющиш семки, ходиш с ръце в джобовете и малките птички повечете те радват.... че не могат да говорят. Защото ситият на гладния не вярва. Има едно голямо смесване и объркване на категориите... Така се получава нещо, което не служи за нищо, освен за още по-голямо объркване и недоумение... Не е ли по-правилно да сравняваме с чистите източници хрумналите ни идеи и едва тогава да ги публикуваме?... Все пак - форумът е специализиран и това предполага една изначална грамотност - иначе - рискуваме да навлезем прекалено навътре в личното пространство на останалите?... Може ли в една специализирана среда, като тази - под егидата на Беинса Дуно, да се говори зле за Исус, може ли точно тук да се проповядва нихилизъм? Всеки е свободен да го направи където и да е на друго място, не критикувам никого за убежденията му, но тук четат и неукрепнали , но търсещи души, не трябва ли малко да се съобразяваме какво пишем и дали е правилно да се освобождаваме от нисшите си душевни си отпадъци - точно тук и точно по този начин? Дали аватарите и подписите ни не се нуждаят от грижливо преосмисляне - пак, поради същите причини... Не мисля, че е добра идея да проявяваме чрез тях и чувството си за хумор, защото то е лично; смешното за теб - може да натъжи брата ти и със сигурност го прави... Да помислим - какво послание отправяме с аватарите и подписите си - към братята и сестрите си... Това - акт на любов ли е и ако не е, не може ли да се откажем от "оригиналните" си хрумки в името на едно по-скромно присъствие, което не натрапва отблъскващи идеи, колкото и безобидни да изглеждат те някому... Има едно отлично помагало, един уред, който е безценен в непозната среда. Това е компасът. Той може да ни спаси кожата; това е ясно - определя спасителната посока... Духовният еквивалент на компаса - това е смирението. Смирението е единственото нещо, което ще ни заведе при Бога; то е самият Път... То е нещо малко, но е единственото нещо, което Бог е определил да свършим сами; това е нашата част... Останалото е Божия работа... Съзнаваме, или -не - но ние живеем в непозната и мочурлива среда... Многото философстване усложнява излишно положението ни и ни обърква до пълно умопомрачение... Трябва да се хванем много здраво за мисълта, че Святия Дух е единствения ни Учител и да се смирим, за да чуем гласа Му... Ето как в "Децата",Учителят говори за тази наша нагласа - смирението - сравнява го със завъртането на ключа на електрическата лампа, за да се ориентираме къде се намираме, защото ние сме в една илюзорна среда, която за нас е еквивалент на тъмница, на външната тъмница: "Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. А какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук – едно движение на ръката и светлината – условие, за да може да четете – ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите – завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам“. И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, и цял ден животът е в безпорядък, намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината в света. Постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи. Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога; мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм.“ – Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа; животът дотогава няма да има смисъл за тебе. Този същият закон е и в отношенията на хората – завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие...И тъй, под думата „дете“ Христос разбира особено вътрешно състояние, да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: „Може ли стар човек да влезе в Царството Божие?“ И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири – да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте. Не, казвам: никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие." Виждаме , че Учителят говори за влизане в Царството Божие като за едно бъдещо събитие, което трябва да бъде предшествано от ред условия - първото от които е смирението. Смирението... Някои считат, че вече са там, в Царството Божие, понеже то било сред нас... Същите считат - че са добри, че са свободни, че имат положително знание (за разлика от отрицателното знание, от което следва да се изчистим, да се откажем доброволно и така - чисти и празни да се представим пред Бога). Когато Учителят говори, че сега живеем в свят на безлюбие, че не сме добри ( защото непрекъснато се меним - изменяме се и се променяме), ние не чуваме... Вземаме желаното за реално... Е, няма да стане без да се смирим. Просто - редът е такъв.. Божият ред... Когато се смирим - лично на всеки, поотделно ще му бъде показано, че даже още не е достигнал до позицията да се нарече "човек", а е полуживотно, че не е достигнал до "разума", защото разумни са само Синовете Божии в Царството Божие, които са се родили "изново", "отгоре"... А това е лична опитност, не са празни философии... "Небето прощава всички грехове на малките деца; но към старите то е строго и казва: „Скоро вън!“ Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея – да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея – усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки – по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас – аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: „Да станете като малки деца“. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът – едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва. Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас – за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, той свири за онези, които имат ухо да го слушат; когато някой ваятел извае статуя, той я предлага на онези, които я разбират и оценяват; когато някой писател напише книга, тя има значение за онези, които я разбират. Господ е направил света и е написал Своя закон за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, ще носят товара на гърба си и ще бъдат „велики хора“. ... "Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещият идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава." Трябва да се смирим; да завъртим ключа на божествената лампа, за да дойде спасителната виделина върху нас и да слушаме като малките деца - тогава само този бъдещ идеал , за който говори Учителят - ще се сбъдне и за нас... http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...7-02-11-10.html

Благодаря ти, братко... Точно това е нашето верую...

E, това разделение на кармисти и християни - вече наистина идва в повече... Такова нещо обективно няма и главата, която го е приютила - се нуждае от проветрение... Забелязвам, че някои от нас тук са като любителите - философи . (Сега - нямам предвид Ян)...С дни, неуморно, те търсят нови, неизследвани още измерения - за изявата на неспокойната си мисъл... Пост след пост - фантазия, след фантазия... (Сякаш така вътрешно доказваме нещо на себе си, за което Духът ни е дал вече знак, че не е право... Ние обаче настояваме да докажем правотата си, даже и с риска - да се объркваме все повече и повече)... Вчера писах доста нещо за категорията "добро", така както я е преподавал Дънов и както звучи в Библията... Искам да кажа нещо на всички, без конкретно да визирам някого, защото има обидчиви хора, а намеренията ми са далеч от това - да наранявам когото и да било... Да се прави ли добро - да не се ли прави добро?... Има - не само човешки закон (за наказуемо виновно бездействие), а даже и Божи Закон, който казва така: Яков 4:17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему. Което означава, че ако вътрешно имаш убеждението, че нещото - за което се двоумиш - е добро - длъжен си да го сториш. "Ама - може да сбъркам, да се намеся не където трябва"... Ти ще сбъркаш при всички случаи - и ако се намесиш , и ако не се намесиш - защото ти - по презумпция си в Света, където се греши и където се учим точно от тези погрешки... Ти грешиш по хиляди пъти дневно и без друго...Тук си попаднал - в Света на ограниченията; а когато човек се ограничи - явява се Злото... Но първо - трябва да се смириш, за да проумееш къде точно се намираш и какво е положението ти сега... Не можеш да очакваш да бъдеш тук друг вид човек, освен смирен човек, ако искаш да се ориентираш и да се повдигнеш...(Защото не си поставен тук, в условия да преподаваш ново Учение, а да се съобразиш със съществуващите вече Учения - те са достатъчни и всяко дума там е строго математически определена; фантазиите там са изключени... И всичко е казано - просто го потърси... Затова - вместо да философстваш - трябва повече да четеш истинските неща, така ще се изказваш все по-рядко - по кривия начин и няма да заблуждаваш неукрепналите души, които те четат и приемат всичко прочетено за чиста монета)... А - колкото за погрешките - тези погрешки никак не са случайни - един ден - те ще се превърнат в най-големите ни добродетели, казва Учителят... 1 Петрово 2:15 Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; 2 Коринтяни 5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло. Лука 6:36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден. И ето и отговорът - в прав текст: Матей 7:12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците. Само за миг се замисли - искаш ли , бидейки в някакво затруднено положение - да ти се помогне... Искаш ли някой да помогне на детето ти, ако то се е оказало в трудна ситуация?... Отговорът няма да закъснее и ти веднага ще знаеш кое е право , и кое - не е... Защото всички ние сме свързани, едно Цяло сме и когато помагаш на другия - всъщност - на себе си помагаш...

"При различаване на Доброто и Злото, помнете следните неща: Доброто и Злото – това са Висшето и Низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото – цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение. Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика. Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва – „свършека на света“ – той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е Зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие." Петър Дънов "Учителят говори" "Добро" http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/good.html "Добро" http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/good.html "Любовта ражда Доброто. Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно – негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани. Когато Бог се ограничава, ражда се Доброто в света. Когато човек се ограничава, Злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се Доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за Доброто. Човек иска да създаде Доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото Доброто е основа на живота. Без Добро, животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното Добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото обаче е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Зло и Добро в Живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад Доброто и Злото седи великата разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро. Онзи човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. Единственото същество, което може да впрегне злото на работа, е Бог. Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса. Когато Злото е отвътре и взима надмощие, а Доброто е отвън, тогава Злото царува на Земята. С други думи „адът“ царува на Земята. Когато пък Доброто е отвътре и преодолява, а Злото е отвън, тогава „Небето“ управлява и Доброто царува. „Адът“ е място, където Злото е и отвътре, и отвън. „Небето“ е място, където Доброто е и отвътре, и отвън. А човешкият живот е „място“, където понякога отвътре е Доброто, а отвън Злото, а понякога – обратно. Всеки човек, според живота, който води, се намира или в полюса на Доброто, или в полюса на Злото. Човек, у когото Злото господарува, живее в непрестанно безпокойство. Отвън той може да разполага с големи богатства, може да има почитта на хората, но отвътре той е неспокоен. Него постоянно го тормозят зли предчувствия и страхове. Той постепенно започва да губи здравето си и силата си. Когато пък Доброто е в сърцето на човека, той може да няма ни богатства, ни власт, но пак е спокоен и весел. Условията отвън са лоши, но отвътре са добри. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички го обичат. Добрите хора са истински силните хора в света. Ала хората мислят, че Злото в света е силно. Злото е силно само затова, защото хората го обичат. Обичта към Злото му придава сила. Злото черпи сила от Любовта. Въпреки това обаче, стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен. Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота. Злото е път към смъртта. То е осъдено на вечно безплодие." Петър Дънов "Доброто" Много моля тези, които искрено се интересуват от въпросите на доброто и злото - да прочетат лично за себе си статията "Добро" (от "Учителят говори") на Петър Дънов. Защото има едно изначално неразбиране и объркване в осъзнаването на тези две категории. Оттам - идват и противоречията... Ние често забравяме, че сме човеци на Път... Че сме във външната тъмница, в една илюзорна, имагинерна тъмнина, а не живеем в Реалността, такава , каквато я определят Ученията...Че сега се стремим да влезем в един свят, наречен Божието Царство, Реалния свят, Светът на Любовта, Мъдростта , Истината , Правдата и Добродетелта... В този свят се допускат само знаещите... Така казват Учителите; те затова идват на Земята, да донесат Учение, указателни знаци, които да ни насочат и външно , независимо - че вътрешно винаги имаме подкрепата на Святия Дух... Животът и Добродетелите, за които копнеем , се намират единствено в това Царство, в Божията Реалност... Това е Светът на непосредствено - лице в лице - общуване с нашия Отец - така , както са общували Адам и Ева , преди т.нар. "изгонване от Рая". Защото сега сме в позицията на изгонените... Живеем в свят на произвол, на един неустановен ред; изгубили сме връзката с Душите си. Това казват Ученията за нас. Може да не сме съгласни - това си е наш проблем и няма никакво значение какво точно чувстваме. Сърцата и умовете ни не работят според изискванията; умът е потъмнял, а сърцето е опорочено...И точно този ум, който е "потъмнял", защото е лишен от духовната Светлина, от Виделината, точно той е този, който се впуска във всякакви фантазии, каквито му харесват и ни влачи след себе си... Защото ние сме падналите, нисшите, астралните Души, които имат нуждата да се повдигнат и да вземат управленската роля от този необуздан ум, който иска да се покаже и да блесне с интелекта си. Нисшата Душа има този ум и уповава на него... Но той трябва да се смири. Умът трябва да се смири... От смирението на ума се започва, а не от фантазиите му, колкото и изящни и представителни да ни изглеждат те... Имахме тук хубава тема за егото, но нещо я спря... Пишем за добрите хора, сякаш наоколо е пълно с такива... "Доброто се ражда" казва Учителят; това значи, че ще се родим "добри" едва в бъдеще време, когато се родим втори път, "изново", "отгоре" ;когато Бог ни роди и станем Божии Синове, живеещи в Божието Царство... Сега - какво знаем за добрите хора, че да пишем за тях; за смирените хора трябва да пишем, защото - смирението , това е нашият път към Бога. Да се усетиш малък... Малък... А не да се чудиш какъв си - добър, или лош и да решиш, че си излязъл от дуализма, защото си се определил като "нито добър, нито лош"... Лъжеш само себе си така; не само че си още в дуализма, но си и объркан до крайност - защото пак си служиш с дуалните понятия - (то няма и да ти дадат друго, преди да се смириш)... Заровил главата си в пясъка, като щрауса - спрял си развитието си... Влязъл си в задънена улица, с новоизфабрикувания дуализъм и мнимия си изход от него, защото не си разбрал дуализма така както трябва... Причината е ясна - не си минал през смирението; никой кандидат за Божието Царство не е избягал от там... Всяко едно изречение от "Доброто" на Петър Дънов е като скъпоценен камък, като бисер... Напразно някои се отегчават от цитатите; нека да не бъдем като прасетата, които не могат да ценят скъпоценното (и затова Библията съветва да не се хвърлят бисери на свинете)... Обаче има искрени и търсещи души; те трябва да четат задължително доброто Учение и като се смирят, да възприемат правата мисъл, а не да уповават на развилнелия се собствен (интелектуален) ум, който ги отвява надалеч от Истината... За тези, които не са разбрали - сега, живеем в илюзорен свят на ограничения, който предполага Зло - по дефиниция. Не можем да се чудим на Злото; то е един факт. След като знаем това - Учителят съветва да не се борим със злото , нито да го коментираме , а да го избягваме - и се мотивира защо... Доброто - това е акт на свободния човек и е такова, доколкото човек е напреднал в знанието си , по Пътя към Царството... Нека сега да пишем за смирението - това е нашата част... Трябва да сме силни да се смирим пред Бога... Доброто само ще дойде, защото Божествените неща сами идват при нас, когато свършим определените ни задачи... Ако търсим успеха на Божията работа, а не се занимаваме само - да ни минава времето - нека всеки да се занимава със собственото си его и общият ни напредък ще бъде факт...

"При различаване на Доброто и Злото, помнете следните неща: Доброто и Злото – това са Висшето и Низшето в света. Злото – това са по възможност най-слабите трептения на Доброто. Ето защо, Доброто е цена на разумното, а Злото – цена на неразумното. Доброто повдига ценностите на човешкото съзнание. Злото ги понижава. При доброто дарбите се усилват, при злото те отслабват и се помрачават. Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение. Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика. Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. Заблуда е да се мисли, че условията можели да го променят. Преди всичко, доброто прониква цялото му естество, то лежи в основата на целия му строеж. Добрият човек по строеж коренно се отличава от лошия. Нервната система на добрия човек е по-сложно и по-фино устроена. Мозъкът му има повече клетки, повече гънки, той има по-друго устройство. Кръвоносната система също така образува по-богата и по-гъста мрежа. Кожата на добрия човек има повече клетки, тя е с по-фина направа, отколкото кожата на лошия човек. Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва – „свършека на света“ – той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е Зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие." Петър Дънов "Учителят говори" "Добро" http://triangle.bg/books/master-speaks.1997/good.html

"Човек е проводник на разумна реч, но той не е самата разумност. Разумното Слово съществува в света, а човек само го възприема и предава. Затова е казано в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана“. На човека не остава нищо друго, освен да бъде израз на разумното Слово. Съвременните хора страдат не по нямане на прави възгледи за нещата, но по това, че не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стремежа на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. Щом е така, дайте път на всяка добра и възвишена мисъл, колкото да е малка. Дойде ли в ума ви една добра мисъл, а в сърцето ви – едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ход на добрата мисъл и на доброто чувство в себе си. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто в себе си. Това растене е малко, но крие в себе си грамадна енергия. Малките придобивки на физическия свят представят грамадни енергии в разумния свят. Ако на земята израстеш само една десета част от милиметъра, в разумния свят си придобил голям капитал. Малките придобивки в главата водят към големи придобивки на физическия свят. Като знаете това, не пренебрегвайте малките величини и придобивки. От разумността на човека зависи как ще използва тия придобивки. Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живее вечно. Той носи в себе си вечния живот. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, в Бога ще го намерите. Днес хората не виждат Бога, не Го разбират и познават, защото в съзнанието им се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която пречи на тяхното слънце да изгрее. Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат, да проникне светлина в него, да виждат нещата ясно. Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, извън този свят. Докато живеете във времето и пространството, нещата постоянно се изменят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Поне за момент всеки човек е могъл да влезе в света вън от времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се поддава на описание." "Органична и неорганична материя"

"Добрите хора... такива няма. Добрите хора... не съм ги срещал. "Добротата", която вършат хората е користна." ................................................................................ ............................................................ Матей 12:34 "Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата." Лука 6:45 "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста."

Понякога - причината, че страдаме е, че искаме да приложим на практика въображаеми идеи и като че ли постоянстваме в тях; дълго време тъпчем на едно място... Държим на своето - че ние сме прави, а кривото е у другите... А пък даже и да разбираме, че другите не са ни виновни, а причината е у нас и по-точно, в нежеланието ни да изправим грешката си - пак упорстваме и настояваме, че някакси - и в кривотията си сме прави... Прави сме - да ни е криво... Доколкото това е вътрешен проблем - нямам нищо против; всеки себе си учи и назидава... Когато обаче изнасяме навън погрешните си идеи - това може да остави впечатление у тези, които сега прохождат във вярата - че идеята "светът ми е крив" е права и е в състава на Учението, което тук ни вдъхновява...Никакво намерение нямам да критикувам когото и да било, обаче - искам само да припомня, че Учението; респ. идеите му - са строго математически определени и никак не са произволни... Трябва да сверяваме приумиците си със Словото, преди да решим да ги изнасяме на показ , в рамките на една специализирана среда... Начинаещите няма как да се ориентират; те търсят тука ориентир; фар, който ще им посочи Пътя...Идейният смисъл е този, който би следвало да търсим всеки ден и да поправяме грешните си идеи своевременно, ако не искаме да пречим на по-слабите от нас; което мисля, че е длъжност на всеки християнин... Затова - мисля че ежедневното четене на Учителя , Библията и др. са строго необходими. Иначе - затъваме, без да се усетим... Защото земята, по която ходим - е мочурлива... Предлагам ви един отличен цитат от Учителя, като предварително се извинявам на онези, които не обичат дългите цитати... Мисля, че точно в дългите цитати има неоткрити бисери... Извикайте на помощ асоциативното си мислене и ще ги откриете... "Вие искате, като срещнете един човек, да го знаете какъв е този човек... Като срещна един човек, гледам го гори ли или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или, които горят с дим, а другите – които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви. Или, ако имате едно разбиране, запример, когато мислите правилно, вие всякога носите една конска форма. В Небето ако идете, вие ще мязате на добър кон, ако добре мислите. Тъй, на кон ще мязате. Щом не мислите добре, ще мязате на умрял кон. Щом ангелите видят, че ти си един жив кон, те знаят, че мислиш добре. Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Растенията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. Ако не разбираш тази азбука, ти не можеш да разбираш, няма да имаш една писмена реч. Каква е разликата между един човек, който чете, и който не чете? Грамадна е разликата. Ти гледаш на един кон – че, конят е азбука. Я изтрийте един кон от лицето на Земята; я изтрийте буквата „л“ от думата „любов“ – любовта каква ще бъде? Я изтрийте и в английски „л“-то! Казвате: един кон е нищо. Конят е една свещена буква, жива свещена буква; и волът е жива свещена буква. Ако умре тази буква в тебе, тогава умира и другият живот. Така гледат и всичките светии, така гледа и Небето. Животинското царство е азбуката, то са свещените букви, слезнали от Небето. Египтяните се покланяха на Аписа, те отидоха в една крайност; а сегашните хора отидоха в друга крайност. Ние казваме: „Това е животно.“ Не. Мен ме учуди моята котка тук. Тя е доста поумняла. Онзи ден я гледам, сутринта се качила горе на покрива, тъй, и посреща Слънцето. Седнала, един час се качила напред на покрива и седи. За пръв път се качила горе и се обърнала така, седи на моя покрив и посреща Слънцето. Никога не съм я виждал. Седи така. Какво търси там? На керемидите – сняг. Мишки да има там? Няма. Хляб няма. Качила се горе и седи. Аз вече зная, казвам: тази котка, работата наред тръгнала – щом котката ми посреща Слънцето, колко повече онези, които са долу. Аз съм за фактите. Кой ще я накара там? Тя седи, откъде е дошла там горе? Та, наследствените заблуждения на миналите векове... Понеже вие носите наследствените черти от миналото. И всичкото лошо у човека е все наследствено. Наследствените работи все са такива. Лошите работи са все наследствени. Добрите неща са дарби. Правете разлика. Доброто е дарба. А злото си го унаследил. Ние сме наследили злото. И той казва: „Това е по наследство.“ Много работи по наследство не са приятни, а сме ги приели. А доброто е дар на Бога. То не се унаследява. Ти не можеш да наследиш на баща ти. Но можеш да наследиш един лош навик от него. Може да се наследи. Ще правите разлика, че доброто е дарба, благословение е то. Та, вие имате всичката възможност. Не седете да се критикувате и да се самоосъждате, но кажете: „Днес ще върша Волята Божия. Ще обичам.“ Ама как? Тъй, умствено. Ако вие мислите тъй, по плът, ние не можем да обичаме всички хора. С всички хора на Земята аз не мога да се ръкувам, то е невъзможно. Но всички хора в ума си един ден може да ги обичам. Но да ги обичам всичките по плът, то е невъзможно. По плът можеш да обичаш едного–двама тук, на Земята, а по Дух може да обичаш всички хора. Възможността седи там. Та казвам сега: Аз ви говоря за духовното. Обичайте в духа си и в ума си, и в сърцето си всички хора. Вие не се спирайте кои са праведни и кои са грешни. Защото, щом се спирате, праведни са в плътта, тук на Земята, както постъпват. А ти, за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро в него – в икономията; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог търпи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги търпи, а казва се: „дава Своето благословение и на добрите, и на злите.“ Един вълк Господ го търпи, но казвам: последствията на един вълк са лоши. Един вълк, който върви по този път, ни най-малко не може да наследи Царството Божие. Сега мнозина от вас си казвате: „То, човек не си струва да бъде добър, щом те тъпчат всички хора.“ Че, вие разбирате много плътски работите. Че, за да не те тъпчат, ти трябва да мислиш. Щом имаш Любовта, никой не може да те тъпче. Не плътската любов, а щом имаш Любов в сърцето си, Разумност в ума си, щом обичаш Истината и Доброто, ти ще бъдеш един човек. Това е, което освобождава човека. Това е, което прави човека силен. Ти като имаш тия четири неща, ще бъдеш силен човек. Никой не може да те закача в света. Защото, да мислиш другояче, то е голямо заблуждение. И ако те закачат, нещо ти липсва. Едно животно защо го закачат? Защото няма разумност. Животното не може да обича. Животното обича само своя род. Котката обича само котките, но не обича мишките. Котките не обичат птичките – като я хване, тя свърши лесно работата с нея. А човекът се различава. Животните страдат от недоимък, а ние страдаме от неприложение. Правете сега разлика. Всички страдате не от недоимък, всички страдате от голямо изобилие, което не сте прилагали... Не търси края на нещата. Търси началото. Изпълнявай Волята на Бога като един извор, който тече. Върши Волята Божия – давай, давай. Не мисли за сиромашия. Мисли за богатство. Ти като дадеш един лев, тури в ума си, че втори път ще дадеш 10 лева. Като дадеш 10 лева, тури в ума си, че ще дадеш 100 лева. И така като увеличавате парите в ума си, ще те благослови Господ. А ти си скържав, чакаш. Че, почни да увеличаваш: един, 10, 100; така Господ, по същия начин, постъпва. Дай един лев и тури в ума си, кажи: „Втори път ще дам 10 лева.“ И като кажеш 10, тия пари ще бъдат в джеба ти. Втори път, като дадеш 10 лева, кажи: „Сто ще дам“ – 100 ще имаш. А вие треперите сега, казвате: „Какво ще стане с нас?“ Че, то е животински живот. Че, прояви щедрост малко! Ние имаме пари. Как ще се придобият парите? – „Давайте, и ще ви се даде.“ „Даром сте взели.“ Бог е дал всичкото на наше разположение, но ние сме от скържавите. От умните, като ни е дал таланта, ние го заравяме в земята и като дойде господарят, казваме: „Ето твоето, твоя талант.“ И ще ни каже тогава: „Ленивий и лукавий рабе, защо не го даде поне под лихва, да имам лихвите?“ Сега, аз не искам да ви говоря по този начин, не искам да остане, че ви съдя. Не искам да ви съдя. Защото човек, когото съдиш, той не се учи. Аз не искам да ви съдя, а искам да ви покажа: Ако вие искате да ви обичат, без да обичате, то е немислимо. И ако искате да ви тръгнат работите напред, без да мислите, то е пак немислимо. И ако искате да бъдете свободни, без да прилагате Истината, то е немислимо! И ако искате да имате всичките добрини в света без Доброто, то е невъзможно, немислимо е. Щедри – тия работи, в тяхното приложение седи сегашният прогрес на живота. Ако вие ги разбирате, всичките социални въпроси, които сега тормозят света, ще се разрешат. Но да кажем, всички имат един начин, по който всички хора могат да се накарат да дадат. Нали знаете онази приказка, дето се хванали вятърът, студът и Слънцето на бас, да снемат кожуха на един овчар. Вятърът казал: „Аз ще снема кожуха.“ Като завял вятърът, онзи овчар се завил; духал вятърът, духал, а онзи не си дава кожуха. Студът казал: „Ти не можеш да снемеш кожуха, но остави на мен, аз ще го снема.“ И той притиснал: 10, 15, 20, 25, 30 градуса – колкото повече се увеличавали градусите, толкова повече си стягал кожуха. Свивал студът, и овчарят се свивал. И най-после казало Слънцето: „Вие не можахте да снемете кожуха, но аз ще го снема.“ Слънцето не иска да вземе, казва: „Аз ще му дам топлина.“ Като го напекло Слънцето, че той се изпотил, казва: „Не ми трябва вече кожухът.“ И го снел от гърба си. Когато Божествената Любов тебе те напече, ти ще снемеш твоя кожух. Вятърът са твоите разсъждения, а студът, то са твоите дребнави чувства. Те нищо не дават. Оставете дребнавите чувства на хората. Давам ви сега да оперирате с 4 числа: с Любовта в сърцето, с Разумността във вашия ум, с Истината във вашия дух и с Доброто във вашето сърце всичко е възможно. Каквото искате, може да станете. Можете да станете и цар. Елате, аз ще ви направя царе. Но искам от вас... Вие искате да станете царе, ама искам във вашето царство да няма никакви затвори, да няма никакви бесилки, всичко да става добре, да няма съдилища. Ако сте готови на това, още сега да ви направя един цар! Но ако има затвори, ще ви детронирам, нищо повече! Нас не ни трябват царе, които бесят. Тогава, най-първо станете царе на себе си. Че имате една голяма държава вътре. Един ден, когато съвременните държави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, България няма да я има, но ти като човек ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти като човек ще съществуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще премине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло преминава. Човек е това, което не умира. Което умира, то не е човек. То е животно. В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, сте осъдени на смърт. А всички, които имате Божественото във вас – човешкото, смъртта върху вас няма сила. Повярвай в Господа, значи, като човек ще вярваш. Вече смъртта няма влияние върху мене. Но усъмниш се в Бога – тогава си едно животно, ще дойде смъртта. Това е ангелът, който говори сега. Пратете някого при този Петър, който ще ви каже туй: да приложите Любовта, да приложите Разумността, да приложите Истината, да приложите Доброто. Хей, широко навсякъде! Приложение, приложение! И тогава казват за Бога, че Той не гледа на лице, какви сте били в миналото. Били сте много красиви, но сте изгубили нещо от красотата; били сте много богати, но сте осиромашали; живели сте едно време в рая, но са ви изпъдили. И ви казвам сега: Туй е вашето минало, а сега, да си вземете торбите, всичко, и да не седите тук да ми скърцате, да се върнете всички при Баща си и да Му кажете: „Отче, съгрешихме и на Небето, и на Земята, не изпълнихме Твоя закон, но отсега нататък ние ще обичаме, ще мислим, ще прилагаме Истината и Доброто, направи ни като един от последните Твои слуги.“ Туй е Новото Учение. Тогава ще бъдете свободни. И няма да се тормозите за такива дребнави работи. Сега, нали е ясно това? Божият Дух носи всичките блага на живота." Петър Дънов "Причина на страданията. Любов, разумност, истина и доброта" http://triangle.bg/books/1935-09-22-05.200...5-12-29-05.html

Човек не трябва да е месоядец. Не трябва да яде месо.Това го пише в Библията Римляни 14:2 "Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук."

Това е най-сериозният въпрос на света. Търси! Словото казва - "Който търси - намира"... Само търси... Няма универсална рецепта; търси по своему... Намери Душата си; нататък е лесно... Учителят казва, че в същия момент, в който откриеш себе си - ти ще откриеш и Бога... Това означава ли че след като се намеря ще намеря и пълният капацитет на вярата си. Исус Христос казва Който търси - намира В кое време да търся - минало, настояще или бъдеше. Имам някакви записи за предишен живот, но са запечатани. При мен живота започна на 5г, преди това нищо не си спомням. Да открия себе си означава ли да прегледам целято си земно пътуване като на карта. Библията ще ми помогне ли с нещо. Библията помага на християните; добро помагало е, но е само външно... Обаче пък е безценно - помага да научиш категории, с които да се разбираш с другите вярващи и да подреждаш нещата вътрешно, у себе си... Да следиш напредъка си, защото целият Път - окултно е описан там... Ти трябва да търсиш вътрешно, със сърцето си. "Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце..." Когато човек търси "с цялото си сърце" и е отдаден на каузата си сто процента, Бог му праща помощници, така че - не може да се заблуди по никакъв начин... Искреността и отдадеността са основополагащи; следвай тогава само вътрешното си чувство..."Всички ще бъдат научени от Бога" - казва Словото. Което ще рече , че сам Господ, Святият Дух ни учи индивидуално, вътрешно, един по един... Когато вярваш в това - то работи за теб... Външно - ние само споделяме това, което всеки един от нас, вътрешно, е научил (от Бога); не се учим един друг, защото само Бог може да те научи на духовните (небесните) неща... Нито един човек няма достъп в "тайната стаица" (в главата ти), където "вечеряш" с Господа и Той те учи... Не вярвай, че външно "плът и кръв" могат да те научат на небесните неща; даже и да имаш Учител - и той , ако е истински, ще ти сочи Господа, а не себе си... Сочи ли ти себе си - значи е лъжеучител и самозванец и лъже първо себе си, а чак после и тебе... Откровение 3:20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. Яденето - окултно - означава усвояване, разбиране, тълкуване на идейния смисъл на дадено Учение... Това е личен въпрос - между тебе и Бога... Случва се в степента, в която вярваш. "Ще ти бъде, според вярата ти..." Бавно напредваш и този напредък става видим с годините. Смиряваш се, "старият човек" у тебе започва да се смалява... Идват опитности, които ти показват ясно, че си на Пътя... Самият ти ставаш еволюция; схващанията ти за света започват да се променят; променя се и отношението ти към хората; идва покаянието и след това всичко останало, което Бог е предвидил за теб... Някъде бях срещала Учителят да казва , че цялото търсене и откриване на Бога отнема двадесет години... Дънов е казал всичко - но трябва да имаш поглед, за да го разбираш; той се изказва окултно и от позицията на виделината (вътрешното, положително знание), за разлика от светлината(външното , отрицателно знание). Затова хората го четат с години, но не могат да го разберат вътрешно и да извлекат една полезна стройна система от знания, лично за себе си...Знанието им няма корен; идеите им не вързват плод и затова всяка лекция им се струва сама за себе си - нещо, което не е право; всичко у Дънов е в една брилянтна логика и взаимовръзка; обаче ключът идва отгоре... Търси виделината... Търси идейния смисъл на нещата... Не се плъзгай външно, по повърхността ... Сложи тази мисъл за виделината и идейния смисъл - в ума си и постоянствай в нея... Първоначално натрупваме някои външни понятия ( от отрицателното знание), от които по-късно се чистим, защото те вече са изиграли ролята си и са ненужни... Идва ролята на солта, която чисти... Успех! Не си сам; Господ е с теб и благославя Пътя ти; само не се плаши от трудности, които също не закъсняват; те са нещо нормално по Пътя... И най-важното - започни да търсиш, от позицията на Душата... Кажи си: "Аз съм Душа; аз искам да позная и да опитам Баща си"... Душата е Синът; личността - има друг баща, който е временен...(Това е вярно и буквално и окултно)... И така - търсейки Бога - ще откриеш себе си и намирайки себе си - в същия миг - ще откриеш и Бога...

Да, случва се - когато сме на едно и също ниво на съзнание, тук на Земята... Да не забравяме, че има четири земни нива на съзнание... Всяко ниво се разбира със себеподобните и с по-ниските нива (влиза в тяхното положение само - на по-ниските нива), но не разбира още по-високите нива на съзнание... От тук идват противоречията, неразбирането и отхвърлянето на инакомислещия... Защото - за да разбираш нещо - трябва да си го преживял вече... Иначе - не го вярваш още... Винаги - ниското ниво отхвърля по-високите... Четвърто ниво приема трите по-нисши... Обаче - хората от едно и също ниво на съзнание се разбират добре и добре комуникират - приятели са... Братството обаче - касае само най-високото, четвърто Земно ниво... Според Учителя - нивата са, както следва: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици...

Това е най-сериозният въпрос на света. Търси! Словото казва - "Който търси - намира"... Само търси... Няма универсална рецепта; търси по своему... Намери Душата си; нататък е лесно... Учителят казва, че в същия момент, в който откриеш себе си - ти ще откриеш и Бога...

Има два вида деца - човешки деца, човешки синове, родени от жени и Божии деца, Божии Синове, родени от Бога... Педагогиката се занимава с поведението на човешките деца, на човешките синове... След като сме приели всичко, касаещо поведението на човешките синове и сме се съгласили, че то е добро, минаваме една крачка напред и (без да се учим един друг, защото ученето на някого е работа на Бога и ние не се бъркаме там ) само споделяме мисли за Божиите Деца, за новородените Божии Синове; това е нещо естествено... Божиите деца са кротки и незлобливи и също както човешките - се новораждат... Това са децата, на които е Царството Небесно, което е областта на Истината... Божиите деца се новораждат там - в областта на Истината, където е Любовта, където е Мъдростта. От тук започва реалният Живот... И това Божие Царство е сред нас... "Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: „Вие сте виделината“. Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч, всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по-правилно. Човек, който живее във виделината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; в него всички плодове узряват. Когато във вашия ум има брожение и философски мисли, не се радвайте още. Това е, може би, едно цъфтене. За да опитате, дали имате виделина, проверете дали вашите мисли ще завържат, ще хванат корени." Петър Дънов "Виделината" http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.199...7-04-01-10.html

Има два вида деца - човешки деца, родени от жени и Божии Синове, родени от Духа. Човешките деца са "блъскани и завличани - чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости" (т.е. - водени са от его-ума си). Божиите Синове са тези от човешките деца, които са се родили втори път, отгоре, "от вода и Дух", от Бога - т.е. - приели са водно кръщение - което окултно означава, че са се отрекли от знанието на "стария човек", което е с отрицателен знак и са приели чистото учение, т.е. спасителното; единствено то води до Царството. Родените от Дух са преминали и през огненото кръщение - големите страдания, които са ги изчистили, т.е. - те са тези, които са минали "през голямата скръб"... Те са тези, които вече не съгрешават; защото са "пълнолетни по ум", но са "дечица по злобата." Точно тези са "децата", които са винаги с Христос; те са и тези, които са "опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето". Тези са децата, минали през Жертвата (голямата скръб) и "Той, подобно на тях взе участие в същото"... Да бъдем като децата - означава да сме едни от тях... Защото те са победителите, първия плод на Неговите Създания... Колурият, с който са помазани очите им - ги прави способни да възприемат духовната светлина - виделината - която само - е знанието с положителен знак... Йоан 3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Йоан 3:7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Евреи 1:5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и Той ще ми бъде Син"? 1 Йоаново 5:18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него. Яков 1:18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Матей 18:3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. 1 Коринтяни 14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. Ефесяни 4:14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости; Лука 11:7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам; Евреи 2:13 и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог". Евреи 2:14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола Откровение 3:5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Откровение 3:18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Откровение 7:14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето

"Темата е интересна Аз самият се интересувам от това. Всяко детско нещо си има предимства, но малцина могат да ги открият.Аз съм запазил своята чистота и не съм омърсен. И изглеждам като дете.Момче на около 16г, а в дествителност съм над 20г." Това е твое мнение, публикувано в друга тема, днес... За лекарите - не знам, обаче ти очевидно нямаш представа какво означава категорията "чистота" в библейския смисъл... Не мисли, че те критикувам - никак даже; това не е моя работа... Искам само да помогна малко... Обаче фактът си е факт - трябва много четене и прилагане на прочетеното, за да имаме напредък в духовното израстване. Иначе - сами себе си заблуждаваме... Белегът на чистия човек е, че "вижда" чистотата навсякъде, защото е отворен за виделината... Когато нещо му се откаже категорично - той вижда намесата на Святия Дух, смирява се и приключва въпроса... Така мисля. Лекарката , в случая, само е била употребена , за да ти се подскаже, че нещо във връзката ти с Духа не е наред, щом си се ядосал и си я обидил... Поздрави! Вили

Това е чудесно, но бих искала да попитам, в тази връзка - имаш ли също така усещането, че Цялото, към което принадлежиш е също така чисто, или считаш чистотата си - като лично твое достояние, което няма нищо общо с "другите"? Или , по друг начин казано - кои хора са нечисти, ако има такива? Поздрави! Вили

Много си прав... Ние сме изгубили връзката с душата си и затова мъдруваме повечко с ума си, който не ни щади и ни показва и другите, и нас самите - както си иска... Това не е "лошо", но е до време - необходим етап - в духовното ни израстване е... В смисъл - за да осъзнаеш какво нещо е чистотата, преди това трябва от опит да разбереш какво нещо е да си нечист... Това е задължително, но е само урок, опитност, нищо повече... Ние сме Божии чада и това изначално, априори означава нещо постоянно, тъй като и самият Бог не се променя... Ако започнем по-често да мислим така: "Аз съм Душа, аз съм чиста Душа, зачената в Любов" и постоянстваме в това, ще възстановим тази връзка, а след време ще разберем - какво означава този стих от Библията: "За чистия - всичко е чисто"... Ще си сетим кой е този чистия и кое е чистото...

Менталната интелигентност е нещо наистина необходимо, но не е достатъчно, според нашата вяра; ние сме християни... Нашият Господ ни е оставил Завета на Любовта и Братството... В тази връзка , бих поставила високата емоционална интелигентност (съчетана с високата ментална интелигентност), като белег за социална зрялост... Емоционално интелигентният човек - най-простичко казано - щади емоциите на другите; т.е. - знае как правилно да общува и има здрава, истинна и правдива, обуславяща това, основа ... От тук - според мен, същността на човещината седи в емпатията...

Би било добре, ако сме готови за това, разбира се - да осъзнаем вече, че има два вида знание - външно(светлина) и вътрешно (виделина; това е духовната светлина). Библиотека "Триъгълник" ще помогне - един бърз преглед , по ключова дума "знание" - лесно ще ни убеди , че Учителят разделя знанието на два вида - външно, с отрицателен знак, от което следва да се изчистим, защото назначението му е било временно и само да ни доведе до истинското, вътрешното, до знанието с положителен знак, виделината, което единствено е спасителното знание и води към Царството на Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Докато не направим това разграничение - всеки за себе си (ето тук е ролята на самотата) - само ще се занимаваме във "външната тъмница" , "където е плач и скърцане със зъби" (Библия)...

Въпросът е чудесно зададен...Как ще намерим Пътя към Истината? Не мисля обаче, че всички си задаваме този въпрос; някои от нас си мислят погрешно, че вече са в Истината... А пък Истината не е от този свят; тя живее само в Царството на Любовта, в Божието Царство, към което ние сме се устремили и търсим методите, които ще ни доведат до успех. В предложените по-долу тезиси, от лекцията на Учителя "Съзнание и Свръхсъзнание" - той ни предлага снимка на сегашното състояние на нещата и няколко способа за излизане от това положение, за тези, които са готови (това са само учениците, които разбират тази нужда): 1.Да разберем, че поради безпорядъка в сегашното ни знание - то не е истинско, спасително знание; това знание е с отрицателен знак и повече пречи. Съветът е - да се откажем от него. 2.За да излезем от сегашната ситуация - нужно е ново знание и ново разбиране. 3.Причината за сегашното положение е неумението ни да се справим с противоречията. Противоречието (кръгът, в който сме затворени) трябва да се прескочи (да се приеме); не е редно да правим опити за примиряване - това е работа на Бога. 4.Само когато се освободим от кривата мисъл и се научим да мислим право, ще придобием истинското положително знание... Петър Дънов: "Съзнание и свръхсъзнание": „Природата не обича безпорядъка. Поради безпорядъка в човешкия живот, хората са изпаднали в невежество. Вие изучавате различни науки, като упражнения за вашия ум. Всичко това обаче няма особено приложение в живота ви. Като казвам, че няма приложение, искам да разберете, че това, което знаете, има повече отрицателен характер, отколкото положителен... ...Човек трябва да има ясна представа за себе си... ... Сега да разгледаме известни процеси от гледището на науката. Например, казва се, че и студът изгаря, и огънят изгаря. Обаче вода, изложена на студа, замръзва; ако се сложи на огъня, тя започва да ври и постепенно се изпарява. В двата случая имаме два различни процеса. Значи има огън, който смразява, т.е. втвърдява телата. Има огън, който ги изгаря. Какво придобива човек, ако в един случай замръзва, а в друг ври и се изпарява? Ще кажете, че и едното, и другото са тежки психични състояния, през които вие често минавате. Казваш: „Тежи ми раницата“. – Това не ме интересува. – „Какво да правя да облекча състоянието си?“ – Извади от нея едно кило и го хвърли настрана. – „Пак ми е тежка.“ – Извади още едно кило. – „Гърбът ми е охлузен от тежката раница.“ – Вади от нея и хвърляй, от тебе зависи, ти си господар на положението. Ако не можеш да хвърляш, ти си слуга. Напусни господаря си и стани господар на себе си. – „Кой ще ме храни тогава?“ – Щом не се решаваш да напуснеш лошия си господар, ще носиш тежката раница. – Кой е лошият господар? – Кривата мисъл. Докато мислиш криво, ти си при лош господар. Щом изправиш мисълта си, отиваш при добър господар. Пази се от кривата мисъл, т.е. от лошия господар, който ще ти сложи юлар на главата. Кажи си: „Господарю, не искам да ходя с юлар. Всичко хвърлям, искам да бъда свободен“. Нова мисъл, ново разбиране е нужно на човека! Досега си мислил по стар начин. Отсега нататък ще мислиш по нов начин и ще разбираш нещата по нов начин. .. ...Новото разбиране ще те научи какво да правиш. Ще свалиш товара си, ще го сложиш на гърба си и ще продължиш пътя си. Докато разчиташ на хората, ти си в старото разбиране. Щом разчиташ на себе си, ти си в новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. Всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство внасят противоречия в човешкия живот. Работете съзнателно върху себе си, да се подготвите за новото знание. Ще дойдат великите учени, великите майстори, които ще ви въведат в пътя на новото знание. Ако вървите по пътя на сегашното знание, нищо няма да придобиете. Външно ще минавате за учени или за богати, но нито знанието, нито богатството могат да ви спасят... ... Такова е и вашето положение, като ученици. Вие очаквате да дойде някой при вас да ви похвали, да каже, че сте способни и даровити... ... Ще работите с плюсовете и с минусите, като знакове в алгебрата, докато решите правилно всичките си задачи... ...Не правете връзка между вашите благородни мисли и вълчите мисли, т.е. мислите от низш произход. Не запознавайте една висша мисъл с една низша мисъл... ...има смисъл да се изкачиш на върха, ако можеш да отдадеш правото на всеки човек. Иначе качването е безпредметно... ...Такова е положението на мнозина от вас... ...като говорите, че светът е лош, имам предвид човешкия свят... ...Така разсъждават всички същества, затворени в един кръг. За да излезеш от кръга, той трябва някъде да се пречупи. Ако едно същество от триизмерния свят разрешава въпроса, то ще прескочи кръга. За него кръгът представлява една от великите тайни. То казва: „Кръгът трябва да се прескочи“. Така и кръгът ще остане цял, и задачата решена. Понякога и вие, като съществата от двуизмерния сват, разваляте връзките си с кръга. В случая и вие сте двуизмерно същество. Следователно, ако имаш пречка на пътя си, вдигни крака си и я прескочи. Няма защо да я късаш, да я пречупваш. Кажи си: „Аз ще прескоча кръга и ще вървя напред. Повече няма да се занимавам с този въпрос“. ... ... Днес аз говоря само за онези от вас, които разбират. За останалите това е забава. Разумната природа избира средствата, с които си служи. Тя казва: „За благородни работи са нужни благородни средства“... ...Ако природата има любов към тебе, тя сама ще ти повери своите тайни и ти никога няма да злоупотребиш с нейното доверие... ...Бог му каза: „Няма да се докосваш до това дърво! Ако се опиташ да разбереш тайната, която се крие в него, ти ще умреш“. Що е злото? – Последната тайна на природата. Трябва ли да разрешиш тази тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти. Тогава злото ще носи своите лоши последствия, а доброто – своите добри последствия. Ползвай се от добрите последствия на доброто, а избягвай лошите последствия на злото. Не се стреми да победиш злото, нито да го помириш с доброто. Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото. Това е тайната, която ви разкривам сега, а именно, да не се занимавате с доброто и злото. – „Значи не трябва да учим.“ Каква наука е тази – да се занимаваш със злото?... ...Едно ще знаете: Не можеш да станеш богат, ако не си бил беден. Не можеш да разбереш цената на хляба, ако не си бил гладен. Само бедният има условия да стане богат. Само гладният може да оцени хляба. Само болният цени здравето. Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти... ...Постави си мисълта: „Аз съм човек. Аз съм станал човек, а сега ще живея като човек“. Ако кажеш: „Аз ще стана добър човек“ – ти не мислиш право. Кажи така: „В естеството ми е да живея добре“. Като ученици, вие трябва да се научите да мислите правилно. Какво остана в ума ви от тази лекция? – Да има положително отношение между природата и човека. Човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Той трябва да разбира себе си, да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Когато престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието и ще бъдем в мир и хармония с разумната природа. Към това трябва да се стремим... ...Първото нещо, което трябва да знаете: Не уреждайте вашия живот. С това не искам да ви кажа да не работите. Съвсем друга идея имам: Не мислете, че вашият живот не е уреден. Не мислете, че не сте способни и че отсега ще развивате вашите способности. Посадете вашите способности и ги оставете те сами да поникнат.” Петър Дънов "Съзнание и свръхсъзнание" http://triangle.bg/books/1932-09-23-05.1998/1932-10-07-05.html

Лично - нямям нищо против срещу любознателността на младите хора и желанието им за промяна, но ако ви е интересно - вижте какво казва Библята , по въпроса за собствеността на телата ни. Идеята е - че те не са наши. Аз не коментирам тази идея - добра ли е, или е лоша; огорчава ли ни - или не... Но - това е факт; телата ни са Божия собственост, а не наша. В зависимост от мисията, която човек е приел, при настоящото си въплъщение - Бог му дава и съответното тяло, което тяло всъщност принадлежи на Бога; както впрочем и всичко на Земята. Тялото се дава на човека за временно ползване и след като уреченият срок изтече - отнема му се това тяло. Разбирам чудесно, че звучи шокиращо - но е така; християнинът знае, че тук, на Земята - няма своя собственост, а всичко видимо принадлежи на Бога... Затова трябва да се разпореждаме с материята, от позицията на добри настойници на Божиите неща... Което не означава непременно, че идеята да се порастне - чрез утвърждения - не е добра... Обаче - може би не е нещо, което трябва да погълне енергията ни през доста дълъг период от време, когато сме нормално високи и има толкова други интересни и належащи, бих казала животоспасяващи каузи наоколо... Нали човек - все пак - не знае колко време ще остане като гост на Земята; не е ли по-разумно, докато е тук - да уреди небесните си работи първо - а след това да получи всичко останало. Това включва и ново тяло; Бог го е обещал... Яков 4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва. 1 Коринтяни 15:38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло. 1 Коринтяни 6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си. 1 Коринтяни 3:17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие. Желая успех във всичките ви начинания...