Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Профил Отговори добавени от Велина Василева
-
Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на Живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за Космическото Съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а Космическото Съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Вечният Живот, това е смисълът [на обучението, за което сме слезли тук, на Земята, като духове, в човешко тяло]. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете; да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. Пътят представя знанието. Без знание, път няма. Там, дето трябва да дойде Светлината, да се използува, то е Истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя, е Животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят, да придобиеш Живота. Туй е Истината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всичките наши страдания и неразбирания се дължат на ония далечни, в миналото изпуснати моменти, когато не сме извършили Волята Божия, не сме я направили. И сега не вършим Волята Божия както трябва. В коя и да е църква, в кое да е общество, все има правила. Хубави са тия правила, но тези правила са далечни, да засягат този Велик Закон, с който ние трябва да функционираме в света. [И точно тези правила – тези остарели форми – са се превърнали в спънки пред Любовта и пред Мъдростта – за разширяването и за развитието на съзнанието ни, за да може то – от самосъзнание – да премине в Космическо Съзнание, каквото имат всички Разумни Същества, във Вселената.]
За пример Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината, и Животът.“ Защо не е казал Христос: „Аз съм животът, Аз съм истината, Аз съм пътят?“ Така можеше Той да каже. Или пък можеше да каже: „Аз съм истината, Аз съм пътят, Аз съм животът.“ Защо ги тури така? Какво представя пътят? Пътят представя знанието. Без знание път няма. Там, дето трябва да дойде светлината, да се използува, то е истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя е животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят да придобиеш живота. Туй е истината. Следователно трябва да имаш път, знание, трябва да имаш истина. Трябва да имаш живот. Вечният Живот, това е смисълът. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете, да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. “Из: „ Възлюбете Господа! “
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Когато човешкото сърце се ожесточава; става недоволно, то има състоянието на камъните... Любовта е Мярка и Любовта е Път. Любовта никога не говори за погрешки. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза Законът на Любов и Мъдрост. Защото в послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. Време е вече човек да влезе в третия принцип на Живота, да мине от самосъзнанието в Божественото Съзнание; или – в Космическото Съзнание. Според езика на Евангелието, това значи да се роди човек от Вода и Дух. Тук думите „Космическо Съзнание“, са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, Космическо Съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.
Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.“Из: „Късият път"
-
„Под „истинско знание“, разбирам онова, от което можеш да се ползваш – всеки даден момент. Знанието е сила, а смирението е знание.“ „Докато не разбирате УСЛОВИЯТА на Живота, всякога ще бъдете в противоречия.“ „Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието, или отсъствието на светлина, топлина и сила.“ „На какво се дължат погрешките в живота?– На отсъствието на светлина, топлина и сила [което ще рече, на отсъствието на Божествената Мъдрост, на Божествената Любов и на Божествената Истина (в човешкия порядък на нещата)]. Невъзможното за човешкия порядък, е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината [т.е. невъзможното, в невежеството], е възможно в светлината [в Мъдростта]; невъзможното в студа [студа = егоизма; т.е. безлюбието] е възможно в топлината [Любовта]; невъзможното в безсилието [лъжата] е възможно в силата [Истината]. Докато не разбирате условията на живота, всякога ще бъдете в противоречия.“ „Казвам, ако човек не се научи как да мисли [той всякога ще греши, защото ще страда, от отсъствието на светлина, топлина и сила = отсъствието на Мъдрост, Любов и Истина, в живота], понеже мозъкът се организира от човешката мисъл [когато тя е светла; т.е. мъдра]; белите дробове се организират от правилното дишане ["правилно дишане" означава, да се чувства и да се мисли, с Любов], защото те се регулират от симпатичната нервна система [свързана с душата, която обича Бога]. Когато симпатичната нервна система е добре развита [това значи – когато душата на човека е будна и затова е пълна с обич и благодарност към Бога, във всеки момент], човек има едно отлично, хубаво разбиране, казват, че имат любовно настроение. Системата, вътре в тебе [по причина на Любовта ти към Бога] има достатъчно количество насъбрана енергия, с която може да разполага. Когато човек започва да закъсва [защото връзката и отношението му към Бога са компрометирани, той], нервно обеднява. Някои казват: „Блажени бедните.“ Но под "блажени бедните" какво трябва да се разбира? Думата "беден", в Стария завет, трябва да се преведе. Блажени бедните се разбира, [блажени онези,] които не са алчни. Това, което съсипва богатите хора, не е желанието за богатство, но алчността. Мислят, че с богатството, ще живеят по-добре. То е само условие. Имаме условия и среда. Каква е разликата между среда и условие? Под среда, разбираме – ти си потопен в средата, в материята; при условията, ти си извън тази материя, ти си извън средата. Водата [симв. чувствата] за рибите [за първите християни], е среда, а за нас [сегашните мислещи хора] водата [симв. чувствата], е условие. Ние може да употребим водата [чувствата], както искаме, ние сме свободни, не сме така ограничени както рибите. Те ако излязат извън своята среда, умират. При това, за нас, въздухът [мислите], е среда. Ако излезем извън въздуха, ние умираме. Следователно и за нас има условие и среда. Един ден ако излезем из въздуха [из мислите], както рибите [както първите християни] излязоха из водата [из чувствата] – един ден и ние ще излезем из въздуха [из мислите] – тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство [което е Единното и Неделимо Космическо Съзнание, в Битието]. Наричам го Божествено Дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е Законът на Безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват, съзнанието седи; престава дишането [престава старото чувстване и мислене], те чувстват всичко [по нов начин], виждат живите, връщат се, и пак започва дишането. Индусите имат един метод за спирането на дишането [спиране на чувстването и мисленето, по старому], наричат го "нирвана". Европейците ги е страх от нирвана, понеже, като влязат там [си въобразяват, че] ще ги погълне. Те ще влязат в щастливия живот [който е новият Живот, в Божествения Порядък на нещата]. Нирвана е [вибрационно, а не физическо] място, дето хората се обединяват, всеки живее за другите, и другите живеят за него. Ако ние заместим думата Бог [с Единно Съзнание = нирвана], понеже [Бог, за нас, смъртните], е съвсем механическо разбиране, ние изпълняваме Волята Божия [но не от Любов, а сме чули, че] понеже има наказание, има съд. Ако не изпълним Волята Божия, има наказание [така мислиш, но не съобразяваш, че докато има страх от Бога, ти никога няма да изпълниш Волята Божия (от Любов)]. Ти седиш [и мислиш (вместо за Бога; т.е. вместо да мислиш за Единството, в което никога няма да пострадаш, ти мислиш, наопаки) – лично за себе си] и казваш: „Като ида в оня свят, къде ще бъда?“ Щом седиш в този свят, и не изпълняваш Закона, къде ще бъдеш? За затвора. Щом изпълняваш закона на този свят, ще бъдеш извън затвора, ще бъдеш свободен. Същият закон е и по отношение на Сина, и по отношение на слугата. Ако един син обича баща си и майка си, ще изпълнява тяхната Воля [във всеки момент, което е възможно единствено и само посредством влизането в нирвана; в Единното Съзнание]. Тогава неговото положение ще бъде добро. Сега ето аз какво разбирам. Под думата "добри условия" разбирам да обичаш човека [защото виждаш само Бога; т.е. само Божественото Начало, в него и едновременно с това – ти си сляп, за погрешките му (т.е. не се занимаваш, с тях)]. Казват някои: „Да обичаме.“ Конкретно как ще го обичаш? Да обичаш един човек, значи ти да бъдеш като един проводник [на Бога; т.е. в дадения момент, с положителност, да знаеш, че си проводник на Божията Мъдрост, на Божията Любов и на Божията Истина (т.е. на Божията Воля) и без каквито и да е съображения, на низшия ти ум защото (ти си вместо Извора) – говориш, в дадения момент, свободно Истината, без да четеш някакви предварителни записки (които са подобни на "претоплени манджи", за слушателите ти)].Най-първо [благоприятстваш], да се възстановят силите на неговото тяло, да стане човекът здрав, да не боледува. Второто положение, като го обичаш, трябва да станеш проводник, да се хармонират неговите чувства и в твоето присъствие да е свободен, да има тази приятност [от присъствието ти, а не да го караш да се чувства емоционално депримиран, като му напомняш – за какво ще бъде наказан, от Бога, защото това е лъжа. Наказанието е остаряла форма за разбиране на дискомфорта, който преживяваме. Не наказание, а страдание е онова, което преживяваме, за да можем да си извлечем поука, от него. Страданието е учител на човека, но то не е остарялата форма на наказание. Ето защо: никой не може да обича онзи, който го наказва, а ние (ако сме умни) трябва да обичаме страданията си (знаейки, че те ни дават материал за размишления), за да можем да се повдигнем на по-високо ниво на разбиране на Живота]. После – да станеш проводник на [протичането на] неговата мисъл и ти за него да бъдеш, както Слънцето е за растителното царство. Това значи да обичаш. Такава трябва да бъде любовта на хората [обичащи Бога, към другите хора]. Ако така се обичаха, те щяха да бъдат среда за своя мозък, среда за своето сърце и тяло и всички хора щяха да бъдат здрави, щяха да имат отлични дробове, щяха да имат отлични умове, и ние щяхме да имаме съвсем друг порядък. И сегашният порядък не е лош. Сегашният порядък е временен порядък. В Природата съществуват временни порядъци. Една гъсеница [т.е. една личност] живее в един временен порядък, лази по земята. Като гледаш тази гъсеница, тя има всичките цветове. Като стане пеперуда, тя ги носи в по-изящна форма на своите крила. Човек сега на земята се намира като гъсеницата – той има красиви заложби, но той още не е станал пеперуда. Неговият ум трябва да добие крила. Тия крила трябва да носят най-хубавото облекло, което някога светът е виждал. Сега да се спра да ви дам едно изяснение. Къде се спъваме ние? Спънката къде е? В алчността.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Докато живеете в човешкия порядък, все ще направите някаква погрешка. Влезете ли в Божествения порядък [т.е. в етерното пространство = Космическото Съзнание = нирвана = Свръхсъзнанието], там не съществуват погрешки.Като се говори за живот без погрешки, съвременните хора казват, че е невъзможно човек да не греши, не може без погрешки. Ние се интересуваме, от къде е дошла частицата „не", от къде е произлязла отрицателната форма на глагола „мога". Каже ли някой „не мога да направя това или онова", той живее в човешкия порядък. Този порядък е създал отрицателната частица „не". Затова е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за човешкия порядък е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината е възможно в светлината; невъзможното в студа е възможно в топлината; невъзможното в безсилието е възможно в силата.Докато не разбирате УСЛОВИЯТА на живота, всякога ще бъдете в противоречия.Виждате, например, че някой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза от Планината [т.е. той е в процес на инволюция на съзнанието си], дето наклонът е голям и без да иска, бърза. Друг някой върви бавно, навежда се, върти се надясно-наляво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Няма нищо чудно. Той се качва по Планината [т.е. той е в процеса на еволюция на съзнанието], пътят е стръмен, не може да ходи прав, без огъване.Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието или отсъствието на светлина, топлина и сила.Щом някой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Как се работи в тъмнина и в студ? [В тъмнина и в студ = в условията на невежество и на егоизъм.] Ако те бият, и ти се обезсилиш, как ще работиш?Светлината, топлината и силата [т.е. Божията Мъдрост, Божията Любов и Божията Истина (Божията Истина = Божията Воля)] са СТИМУЛИ, в човешкия живот. НЯМА ЛИ ТЕЗИ ИМПУЛСИ, ЧОВЕК ОЧАКВА ДА МУ СЕ ПЛАТИ. ТОЙ РАБОТИ ЗА ПАРИ.При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голям импулс придобива и по-добре работи.Турете мързеливия човек на едното блюдо на везните и наблюдавайте, какво става. В първо време той е толкова тежък, че везните не се мръдват. Започвате да туряте пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; туряте двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате парите, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновесява с първото. Тогава човекът [мързеливият човек; т.е. онзи, който живее в тъмнина и в студ, което ще рече: в условията на невежество и на егоизъм], казва: Готов съм вече да работя.“Из: „Хармония в живота“
-
НОВОТО УЧЕНИЕ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи Велик Организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега. НОВОТО УЧЕНИЕ [на Третата Култура на Милосърдието; това е – Учението за Любовта и Братството, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Целокупния Живот], се проповядва "по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в тръните или храстите и оттам праща уханието си. Ти усещаш уханието, но не виждаш, кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. ПОСТЪПВАЙТЕ ТАКА, ЧЕ ЛИЧНОСТТА ВИ ДА ОСТАНЕ СКРИТА. НЕ ИЗТЪКВАЙТЕ СЕБЕ СИ. БЪДЕТЕ ЗАПАЛЕНИ СВЕЩИ И СВЕТЕТЕ. ВАШИЯТ ЖИВОТ ДА ГОВОРИ ВМЕСТО УСТАТА, КОЯТО ИСКА ДА ПРОПОВЯДВА."~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря [за Любовта и Братството, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Великото Цяло (т.е. на Целокупния Живот, като контрапункт на личния живот)], ще стане наука. НОВОТО УЧЕНИЕ, което сега се проповядва, ще усвоят, разберат и приложат руснаците, германците, евреите и българите. Но докато не стигне до германците, доникъде няма да стигне.“НОВИТЕ ИДЕИ НЕ ОБХВАЩАТ САМО БЛАГОТО НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК ИЛИ НА ОБЩЕСТВОТО, НО И БЛАГОТО НА ВСИЧКИ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА.~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. [Бог е Великото Цяло; Бог е Любовта, разбирана като Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е Колективната Любов на всички. И ако Любовта на едно същество не е Колективна Проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов, се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече Идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас, независимо от това дали сме грешни, или не.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим. Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на Живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите [т.е. да бъдете винаги доволни, но така, както Животът сам се стича; без да роптаете]? Смирението подразбира смаляване, преминаване от едно състояние в друго. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения [личен] живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в Новия [Целокупен] Живот. Като даваме нещо [старо], добиваме нещо [ново; т.е. – добиваме Нова Божествена Светлина, в ума си]. Това са думи на Господа, към вас: "Моята Любов носи Живот и Знание за вас". Днешната Любов на Господа носи Живот и Знание за вас. Под "Живот", разбирам Вечния Живот - Животът на Безсмъртието. И под "Знание", разбирам това Знание, което носи Сила за вас. Само Божественото Знание носи Сила. В обикновеното знание няма сила.“
[Грешни сме – когато продължаваме да живеем с мисълта, че животът, който тече през нас – е нашият личен живот. Когато ОСЪЗНАЕМ ИСТИНАТА – че всички споделяме Единствения Истински Живот – Живота на Цялото (Бог е Цялото), тогава – в Целокупния Живот – ние влизаме в Космическото Съзнание и възвръщаме първичната си ЧИСТОТА. Това е процес, при който трябва да ПОМНИМ, че в личния си живот се цапаме, а в Целокупния Живот – се ЧИСТИМ. По презумпция – всеки личен живот е нечист (понеже е ориентиран към нечие лично благо – вместо към благото на всички същества, едновременно, каквато е Волята Божия)]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Нещата стават разбираеми, или понятни, само когато се изяснят разумно.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия.Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онези неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е в хамбара. То съществува, но не е проявено. Вземете ябълчната семка, която седи в някоя кутия в къщи непосадена. Тази семка може да седи с хиляди години в това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявените неща не изменят своята форма, те остават винаги в едно и също състояние. Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щом им създадем условия, растенето, развитието започва. Същото е и с човешката душа. Човешката душа с хиляди години седи непроявена [защото няма УСЛОВИЯ, които са в разбирането на Любовта, като Колективна Проява на Разумния Възвишен Свят]. В сегашното състояние, в което се намирате [т.е. във фазата на човешки личности], често вие усещате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато някой дойде да ви помогне. Ако някой не ви извади от вашето заспало състояние в хамбара или от кутията, вие не може да се проявите. Трябва да дойде някой да ви извади [от това състояние; т.е. да ви събуди, за да се самоопределите като души (това са бившите личности, отказали се от личен живот и приели Целокупния Живот, в чиято БОЖЕСТВЕНА СРЕДА – става растенето и развитието на душите)]. По отношение на Реалния Живот, човек [докато е със съзнание, намиращо се на фазата на личност], е такава семка, очаква да му се помогне [със ЗНАНИЕ, което – да му даде ДОСТЪП до Реалния Живот]. Достъп [до Реалния Живот] е това, при което ние имаме УСЛОВИЯ да проявим Живота.["Хората не правят разлика между нещата, които дават ДОСТЪП до Живота. Достъп [до Реалния Живот] е това, при което ние имаме УСЛОВИЯ да проявим Живота. Хората, изобщо, трябва за знаят, каква е задачата на цялото човечество. Реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, свръхреалността е в съприкосновение с ЛЮБОВТА. Свръхреалността е във връзка с Живота. Движението е резултат на Живота. Значи, чрез движението, ние имаме достъп до Живота. Също така ние имаме достъп до Живота и чрез Учението, и чрез Работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата." П.Д.]Значи, връзката с Живота седи в това, семето [напр. човешката душа] да се посади в почвата [на Любовта, както Тя се проявява КОЛЕКТИВНО, в Целокупния Живот; т.е. – Любовта, разбирана като Колективна Проява, е почва; среда за развитието на душата]. Тогава, при това посаждане, има два [диаметрално противоположни] процеса. Единият процес седи в това, че корените на тази семка се стремят към центъра на земята, а при другия процес клонищата се стремят нагоре към Слънцето - към Бога. Бог е и горе, и долу. Под думата "надолу", всякога подразбираме по-гъста материя, по-нисше състояние на Битието или на Божествената Съкровищница, а под думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рядка материя, онези по-възвишени Сили, които работят в по-широк, в по-обемист свят.И тъй, тази семка [душата] трябва да расте, за да се развива [съзнанието ѝ, в БОЖЕСТВЕНАТА СРЕДА на ЛЮБОВТА, разбирана само като КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА, в Целокупния Живот]. Туй развитие съответствува на вътрешното съзнание, защото растене има само у Бога.Външните процеси пък, които виждаме в Природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, раждането на хората - всичко това, в духовния свят [т.е. в реалния свят] представлява проявление на Божествения Дух.Отвън имате едно проявление, а отвътре - друго проявление.Някой път казваме, че плодовете [плод = разбиране] се раждат горе по дърветата. Така е, но има случаи, когато някои плодове се развиват по клонищата на дърветата, а някои плодове се намират в корените на растенията. От туй становище, когато някой път в човека се зародят големи страдания, това показва, че неговите плодове зреят в корените. Затова, когато плодовете [разбиранията] зреят в корените, хората ще имат страдания. Щом страдаш, ти си [не душа, а личност:] картоф, чукундур, гулия и т. н. Значи, щом хората страдат, плодовете им зреят в корените долу, в гъстата материя, поради което трябва да им се пращат сокове отгоре.При радостта е обратното, плодът [разбирането] е в цвета [т.е. в знанието], в клонищата [където се душите; в онази по-ефирна, по-рядка материя].Следователно, при страданията имаме един вид плодове [разбирания], а при радостите - друг вид плодове [разбирания].Сега, няма да ви обяснявам, защо едните плодове [т.е. разбирания] са в корените, а другите в клонищата. [Едните разбирания са на личностите (които считат любовта, която тече през тях, за лично своя любов), а другите разбирания са на душите, които имат връзка с Любовта, разбирана като Колективна Проява; т.е. те ЗНАЯТ, че Любовта е само Колективна Проява, в Битието.]Някои казват: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Аз не зная, как е възможно, от горчиви корени да излязат сладки плодове! Аз не разбирам, каква мъдрост е искал да вложи в поговорката този, който я създал. Според тази поговорка, "корените на знанието са горчиви, а плодовете сладки", трябва да подразбираме, че майката може да бъде мечка, бащата - вълк, а детето - ангел. Това са несъвместими неща. Според мене, този мъдрец е искал да каже, че корените на знанието са пълни със страдания, а плодовете на знанието са пълни с радости. Тази поговорка изразява две състояния.При големите страдания, човек прави големи усилия [да получи НОВО ЗНАНИЕ и чрез Знанието – Сили], за да вземе надмощие над гъстата материя, да излезе на повърхността. При изучаване законите на тази гъста материя, ние влизаме в страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всякога показва слизане. Ще ви представя една картина за това слизане. Човек слиза от някой висок планински връх няколко километра дълбоко в Земята, но трябва отново да се качи на този планински връх, висок няколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пъти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трябваше да слизам? Защо ми трябва да живея? Представете си, че този връх, на който трябва да се качите, е висок колкото връх Еверест на Хималаите, какво ще правите? - У вас ще се роди идеята: трябва да имаме криле! Крилете представляват човешкия ум. Ако имате ум, вие можете да се качите и на Хималаите, и на небето, но ако нямате ум, т. е. ако нямате криле, трябва да се качите пеш, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мъчнотии в живота.Христос казва: "Жетвата е много, а работници малко". Какви работници? - Разумни работници няма [разумни са тези, които не делят нещата на добри и на лоши, а виждат една Божествена Връзка, във всички неща].Светът е пълен с работници [от разни степени]. В България има с хиляди работници, а другаде има с милиони работници. Ако разгледаме положението на тези работници, ще имаме същата поговорка: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Но под думата "работници" Христос в дадения случай разбира онези разумни работници, които с векове са учили онова истинско знание, как трябва да се работи за Бога. Да бъде човек работник в Царството Божие, това е най-голямата привилегия, която той може да има.Във всяко съществувание, да бъдеш работник на Делото Божие, по-велико нещо от това няма. Следователно, всички трябва да се стремите да разбирате живота.До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите [т.е. така, както Животът сам се стича]?Ами че представете си, по-голямата част от съвременното богатство не се ли дължи на кожите на животните? Има търговци, които продават само лисичи кожи; има търговци, които продават само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питам: туй богатство, придобито от кожата на всяко животно, не представлява ли неговото страдание? Ами колко време е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите известна дреха, направена от памук или от лен. Този памук или този лен е умрял, т. е. вие сте отнели живота му по същия начин, както и на животното, затова и той е недоволен. Казвате: така трябва да бъде, тъй е наредил Господ. Не, не е наредено така от Бога. Има друг начин, по който вие може да се ползувате от тия неща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали са готови да се пожертват за вас? - Не сте ги питали, затова и те са недоволни. Като облечете дрехи от тия материи, вие сте недоволни, и те са недоволни и тогава казвате: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Щом вашите дрехи са недоволни, вие можете ли да бъдете доволни? Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим.Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родиш син или дъщеря, или свършиш училището не на време, ти ще пропаднеш, нищо няма да свършиш. Сега не е работа само да се родим, не е работа само да се посеем, не е въпросът само да започнем едно дело, но ние трябва да знаем, как да свършим това дело и на време да го свършим. Трябва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовта. Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш, че имаш отношения към някого. Животът подразбира връзка към някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво трябва да имаме връзка с Бога. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви нов живот, ти ще почувствуваш разширение и свобода в съзнанието. После, в твоя живот ще се прояви светлина. След светлината в тебе ще се прояви знание, импулс да учиш - да изучаваш Истината. Онзи човек, който се е съединил с Бога, е в сила да извърши всичко започнато, препятствия за него няма.Вие искате да извършите нещо в България. Какво можете вие да извършите в България? Ако имате пари, какво можете да направите с парите? Ако имате сила, какво можете да направите със силата? Силата, това е човешкият ум. Без ум сила в света не може да има, не може да се прояви. Някои от вас искате да бъдете богати. Но богат трябва да бъде само разумният, само силният човек. Какво ще се ползува малкото дете, ако вземе в ръката си един чук, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете един чук, веднага ще започнете работа с него. Или пък, ако някое дете вземе Крали-Марковата сабя, препаше я през пояса си и поиска да стане воин, какво ще го ползува това? Чукът в ръката на малкото дете е нещастие. Сабята в ръката на малкото дете е нещастие, смърт носи за него. Следователно, за глупавите, за слабите хора парите са опасни. Заради тях ще ги убият, ще ги удушат, ще станат нещастни. Преди да поиска човек от Бога богатство, сила, той трябва да поиска мъдрост, трябва да поиска любов. У човека първо трябва да дойде Любовта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаем, защо идем в света и какво искаме. Всеки един от вас трябва да знае защо иде на света. Аз не говоря за външния свят или за онзи свят, който седи още в хамбара - има хора, които още дълги години ще седят в хамбара. Аз виждам някои от вас сте турени вече в чувал, носят ви на нивата да ви посеят; някои от вас виждам, че са хвърлени вече на нивата, заровени сте; някои пък едва сте покълнали; други сте поизраснали; някои сте завързали, но плодът още не е узрял. Има дълго време да чакате, докато дойде плодът. Ще кажете: ние се обърнахме към Бога. Обръщането към Бога е още само процес на растене. Има доста време още да чакате, докато дойде плодът на съзнанието. Защото, само плодът е, който привлича Божественото. Писанието казва: "Плодът на Духа е Любовта". В този случай, под думата Дух, се разбира разумното, а плодът на разумното, това е Любовта. Всякога разумният живот има за плод Любовта. Дето има разумност, Мъдрост, Истина, там Любовта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовта.Сега трябва да направите външни и вътрешни връзки с Бога. Вие за Бога трябва да имате определена представа. Първата връзка, това е с вярата, от там ще започнете. Не можете да имате връзка с Бога, докато нямате вяра. С обикновената вяра стават обикновени връзки. Не, абсолютна вяра трябва да имате! Няма да питате де е Господ. Питаш ли де е Господ, никога няма да Го намериш. Никога не питай, де е Господ! Не Го търси нито в небето, нито в себе си, в ума или в сърцето си, нито между ангелите. Търсиш ли Бога някъде, никога не може да Го намериш. Писанието казва: "В Бога живеем, съществуваме и се движим". Накъде ще търси рибата водата? Накъде ще търсят очите светлината? Светлината е навсякъде.Сега ще седне някой да ми обяснява, какво нещо е светлината. Казват, че светлината била вибрации. Аз правя такива вибрации, движа се от едно място на друго, мърдам се. Но туй, което се мърда, което се движи, аз ли съм? Светлината като се търкаля със своята колесница, хората я определят като едно същество и казват: светлината е движение. Светлината се движи, но не е движение. Тя свети, но не е светлина. Когато показвам някому пътя, аз в този път ли съм? Това са отношения, аз не съм в този път. Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вътрешна връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави.Същият закон е и при говоренето. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нещо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? - На това, което си казал, му липсва нещо. Някой път пък в ума ти е тъжно, а в сърцето - радостно. На туй, което си казал, и в този случай, липсва нещо. Щом онова, което си казал е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога. Под връзка с Бога подразбирам, че връзката трябва да се прави постоянно, всеки ден, всяка минута, всеки час, извън времето и пространството. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в постоянно съприкосновение с Божествената Любов, с Божествената Мъдрост, с Божествената Истина, с Божествения Дух, с Божественото съзнание. Това са живи сили. В това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от Вас. Ние имаме толкова много примери за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна. От такъв човек, като извадиш един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода. Човек трябва да има знание и мъдрост. Какво знание? Аз не разбирам такова знание, което си придобил само от четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвътре. Някой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говориш, не ти ли говори, ти си като онези ученици, които отиват на училище с неприготвен урок и казват: учителю, не си зная урока. Или пък отидеш при учителя си и знаеш да повтаряш урока, който той ти е преподал. Мислите ли, че учителят ще остане доволен да повтаряш това, което той веднъж е казал? Благодарен ли ще бъде учителят, ако сто души ученици му повторят същия урок по Закон-Божи, например, който той преподал вече. Аз мисля, че за в бъдеще учителите няма да употребяват сегашната система, няма да изпитват учениците върху туй, което те са преподали. Учителят ще им каже: кажете ми онова новото, което научихте от преподадения урок! Искам да ми кажете нещо ново от себе си.Сега, аз внасям тази мисъл във вас, не за да я повтаряте, но всеки един от вас, както през днешния ден, така и за в бъдеще, да държи тази мисъл в ума си, - да направи връзка с Бога. Аз не правя въпрос, дали имате, или нямате такава връзка, но искам да ви обясня, какво трябва да се подразбира под думите "връзка с Бога". Вътрешната връзка с Бога, това е говорът на Бога към мен; външна връзка, това е говорът на моята душа към Бога. Когато кажем вътрешна връзка, подразбираме, че Бог ни говори, а когато кажем външна връзка, подразбираме, че ние говорим на Бога. Когато страдам, аз говоря на Бога; когато се радвам, Бог ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна пред Него и да повтарям молитвата "Отче наш". Това не е молитва. Не, ще седна пред Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, пет пари нямам, нито знание имам, нито сила имам, моята сила е толкова малка, почти детинска, та ме е страх дори от една мечка. Ти ме научи, кажи ми, как да се справя с мъчнотиите в живота! Искам да премина през гората, страх ме е от мечките, страх ме е също да ме не ухапе някоя голяма змия. Кажи ми, как да прегазя онази голяма река. Научи ме, Господи, страх ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господ ще ти покаже, от какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трябва да кажеш на мечката. Какво трябва да кажеш на змията, какво трябва да кажеш на реката. Той казва: "Ти ще отидеш при мечката и ще и кажеш само една дума и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при змията, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при реката, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път." Ти като тръгнеш, пак трепериш, но кажеш на мечката една дума, и тя се позасмее, отвори ти път. Дойдеш при змията, кажеш и една дума, и тя ти отвори път. Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече! След това казваш: каквото Господ ми е казал, всичко това е Истина. Като се върнеш вече с туй съзнание, имаш ли страх от мечки? Казваш: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която реката се подчинява. Казвам: по-добре да знаеш една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добре да имаш само един картоф, който да посадиш в земята, отколкото да имаш хиляди картофи, изгнили в някоя изба.Та ще имате външни и вътрешни връзки! Някой от вас ще каже: едно време имах много любов, много вяра. Оставете вашето "едно време!" Важно е сега, в този момент, какви връзки имате към Бога. Вие говорите ли на Господа? Господ говори ли ви? Ще мълчите, няма да ми давате никакъв отговор. Ако Господ ви говори, аз се радвам. Питам ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пак се радвам, защото има истинска обмяна в отношенията между Бога и вас. Трябва да ни говори Господ, и ние трябва да Му говорим. Това има дълбок, истински смисъл. Започнете ли по този начин, тогава ще дойде Бог, ще ни покаже истинските отношения, външните връзки, и само така ще се опознаем. Вие още не се познавате един друг. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате един друг тъй, както себе си, не повече от себе си. Може да направите такъв опит. Ако дойде при вас някой, когото обичате, вие можете да му отстъпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радост. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия син, или за вашия възлюбен приятел, но ако дойде при вас някой външен човек, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съм разположен да ви приема. Това е опорочение на великия Божи закон на Любовта. Законите в Божествения свят седят другояче. Щом в моята душа се зароди желание да отстъпя моята паница някому, понеже тази паница е неотстъпваема, веднага от невидимия свят, от невидима ръка ще се сложи друга паница пред мене. Такъв е законът! Ако в душата на твоя брат се зароди същото желание, ще дойде трета паница. Ако в тебе се зароди желание да дадеш на брата си твоето, и в неговото сърце ще се роди същото желание, същата мисъл. Ти ще дадеш и ще кажеш: заради тебе, Господи, аз съм готов да направя всичко.Сега ви говоря за вътрешните връзки. Някой казва: заради тебе аз съм готов да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде някой при мене, казва ми: Учителю, аз искам да ми направиш една услуга, искам да ми поговориш малко. Аз се спирам, обръщам се към Бога и питам: Господи, разположен ли си да му говориш! Господ ми казва, че е много занят. Казвам: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвам, че нямам време да му говоря, нямам нищо в себе си. Значи, най-първо Господ трябва да ти говори. И, след като Господ ти е говорил, и ти си говорил на Господа, тогава аз ще ти говоря. Казва някой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнеш да говориш на Господа. Само по този начин ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тези мисли в ума си!Някои приятели казват: ние сме вече от десет години в новото учение, знаем много нещо. Да, аз виждам стари приятели, които имат връзка с Господа; пък виждам и млади, които имат връзка с Господа. Но виждам и стари, които нямат връзка с Господа; виждам и млади, които нямат връзка с Господа. На младите и на старите, които нямат връзка с Господа, казвам да направят тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощ, и безсмъртие, всичко зависи от тази връзка. Нямате ли тази връзка, може да обиколите целия свят, може да сте най-видният учител, може да отидете в небето и да се върнете сто пъти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пътуване на кинематограф. Ще отидете на небето, ангелите ще ви подържат там 4-5 деня и ще ви изпратят пак назад, както изпращат царе от една държава в друга. Един цар не могат да го задържат като гост много време в някоя държава, защото им коства много скъпо. Когато германският император ходи в Цариград, турците си казаха: "Дано не дойде втори път!" - Тъй много им коствал.Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи велик организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега.Сега казвате: този събор е на младите. Съборът на младите и съборът на старите е един и същ. Когато младите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато старите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато и младите и старите се събират на събор, нека образуват същите връзки! Тогава от всички ще се образува един общ организъм. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нещо е да срещнеш една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрямо теб, угощава те, без да и мине мисълта, че трябва да си вървиш. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичат, казват: хайде да го угостим,НОВОТО УЧЕНИЕ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи Велик Организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега. НОВОТО УЧЕНИЕ [на Третата Култура на Милосърдието; това е – Учението за Любовта и Братството, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Целокупния Живот], се проповядва "по метода на теменужката. Тя се е сгушила някъде в тръните или храстите и оттам праща уханието си. Ти усещаш уханието, но не виждаш, кой го изпраща. Нея не я виждаш. И вие така работете, където животът ви е поставил. ПОСТЪПВАЙТЕ ТАКА, ЧЕ ЛИЧНОСТТА ВИ ДА ОСТАНЕ СКРИТА. НЕ ИЗТЪКВАЙТЕ СЕБЕ СИ. БЪДЕТЕ ЗАПАЛЕНИ СВЕЩИ И СВЕТЕТЕ. ВАШИЯТ ЖИВОТ ДА ГОВОРИ ВМЕСТО УСТАТА, КОЯТО ИСКА ДА ПРОПОВЯДВА."~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря [за Любовта и Братството, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Великото Цяло (т.е. на Целокупния Живот, като контрапункт на личния живот)], ще стане наука. НОВОТО УЧЕНИЕ, което сега се проповядва, ще усвоят, разберат и приложат руснаците, германците, евреите и българите. Но докато не стигне до германците, доникъде няма да стигне.“НОВИТЕ ИДЕИ НЕ ОБХВАЩАТ САМО БЛАГОТО НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК ИЛИ НА ОБЩЕСТВОТО, НО И БЛАГОТО НА ВСИЧКИ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА.~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. [Бог е Великото Цяло; Бог е Любовта, разбирана като Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно с Бога. Любовта на едно от тези Същества е Колективната Любов на всички. И ако Любовта на едно същество не е Колективна Проява на всички Разумни същества, тя не е Любов. Ето защо висшата, идейна Любов, се проявява в Любов към всички хора, без те да подозират нейния източник. Да любиш хората, дори и когато те ненавиждат и ти мислят злото, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече Идейна Любов, това ще рече служене на Бога. Защото това е една от основните черти на Божествената Любов – тя иде към нас, независимо от това дали сме грешни, или не.]~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим. Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на Живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите [т.е. да бъдете винаги доволни, но така, както Животът сам се стича; без да роптаете]? Смирението подразбира смаляване, преминаване от едно състояние в друго. Когато Христос казва да се отречем, Той подразбира да се отречем от обикновения [личен] живот, от всички негови преходни форми, от всички негови илюзии и да влезем в Новия [Целокупен] Живот. Като даваме нещо [старо], добиваме нещо [ново; т.е. – добиваме Нова Божествена Светлина, в ума си]. Това са думи на Господа, към вас: "Моята Любов носи Живот и Знание за вас". Днешната Любов на Господа носи Живот и Знание за вас. Под "Живот", разбирам Вечния Живот - Животът на Безсмъртието. И под "Знание", разбирам това Знание, което носи Сила за вас. Само Божественото Знание носи Сила. В обикновеното знание няма сила.“
[Грешни сме – когато продължаваме да живеем с мисълта, че животът, който тече през нас – е нашият личен живот. Когато ОСЪЗНАЕМ ИСТИНАТА – че всички споделяме Единствения Истински Живот – Живота на Цялото (Бог е Цялото), тогава – в Целокупния Живот – ние влизаме в Космическото Съзнание и възвръщаме първичната си ЧИСТОТА. Това е процес, при който трябва да ПОМНИМ, че в личния си живот се цапаме, а в Целокупния Живот – се ЧИСТИМ. По презумпция – всеки личен живот е нечист (понеже е ориентиран към нечие лично благо – вместо към благото на всички същества, едновременно, каквато е Волята Божия)]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Нещата стават разбираеми, или понятни, само когато се изяснят разумно.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия.Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онези неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е в хамбара. То съществува, но не е проявено. Вземете ябълчната семка, която седи в някоя кутия в къщи непосадена. Тази семка може да седи с хиляди години в това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявените неща не изменят своята форма, те остават винаги в едно и също състояние. Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щом им създадем условия, растенето, развитието започва. Същото е и с човешката душа. Човешката душа с хиляди години седи непроявена [защото няма УСЛОВИЯ, които са в разбирането на Любовта, като Колективна Проява на Разумния Възвишен Свят]. В сегашното състояние, в което се намирате [т.е. във фазата на човешки личности], често вие усещате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато някой дойде да ви помогне. Ако някой не ви извади от вашето заспало състояние в хамбара или от кутията, вие не може да се проявите. Трябва да дойде някой да ви извади [от това състояние; т.е. да ви събуди, за да се самоопределите като души (това са бившите личности, отказали се от личен живот и приели Целокупния Живот, в чиято БОЖЕСТВЕНА СРЕДА – става растенето и развитието на душите)]. По отношение на Реалния Живот, човек [докато е със съзнание, намиращо се на фазата на личност], е такава семка, очаква да му се помогне [със ЗНАНИЕ, което – да му даде ДОСТЪП до Реалния Живот]. Достъп [до Реалния Живот] е това, при което ние имаме УСЛОВИЯ да проявим Живота.["Хората не правят разлика между нещата, които дават ДОСТЪП до Живота. Достъп [до Реалния Живот] е това, при което ние имаме УСЛОВИЯ да проявим Живота. Хората, изобщо, трябва за знаят, каква е задачата на цялото човечество. Реалният живот е духовният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, свръхреалността е в съприкосновение с ЛЮБОВТА. Свръхреалността е във връзка с Живота. Движението е резултат на Живота. Значи, чрез движението, ние имаме достъп до Живота. Също така ние имаме достъп до Живота и чрез Учението, и чрез Работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата." П.Д.]Значи, връзката с Живота седи в това, семето [напр. човешката душа] да се посади в почвата [на Любовта, както Тя се проявява КОЛЕКТИВНО, в Целокупния Живот; т.е. – Любовта, разбирана като Колективна Проява, е почва; среда за развитието на душата]. Тогава, при това посаждане, има два [диаметрално противоположни] процеса. Единият процес седи в това, че корените на тази семка се стремят към центъра на земята, а при другия процес клонищата се стремят нагоре към Слънцето - към Бога. Бог е и горе, и долу. Под думата "надолу", всякога подразбираме по-гъста материя, по-нисше състояние на Битието или на Божествената Съкровищница, а под думата "нагоре", разбираме онази по-ефирна, по-рядка материя, онези по-възвишени Сили, които работят в по-широк, в по-обемист свят.И тъй, тази семка [душата] трябва да расте, за да се развива [съзнанието ѝ, в БОЖЕСТВЕНАТА СРЕДА на ЛЮБОВТА, разбирана само като КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА, в Целокупния Живот]. Туй развитие съответствува на вътрешното съзнание, защото растене има само у Бога.Външните процеси пък, които виждаме в Природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, раждането на хората - всичко това, в духовния свят [т.е. в реалния свят] представлява проявление на Божествения Дух.Отвън имате едно проявление, а отвътре - друго проявление.Някой път казваме, че плодовете [плод = разбиране] се раждат горе по дърветата. Така е, но има случаи, когато някои плодове се развиват по клонищата на дърветата, а някои плодове се намират в корените на растенията. От туй становище, когато някой път в човека се зародят големи страдания, това показва, че неговите плодове зреят в корените. Затова, когато плодовете [разбиранията] зреят в корените, хората ще имат страдания. Щом страдаш, ти си [не душа, а личност:] картоф, чукундур, гулия и т. н. Значи, щом хората страдат, плодовете им зреят в корените долу, в гъстата материя, поради което трябва да им се пращат сокове отгоре.При радостта е обратното, плодът [разбирането] е в цвета [т.е. в знанието], в клонищата [където се душите; в онази по-ефирна, по-рядка материя].Следователно, при страданията имаме един вид плодове [разбирания], а при радостите - друг вид плодове [разбирания].Сега, няма да ви обяснявам, защо едните плодове [т.е. разбирания] са в корените, а другите в клонищата. [Едните разбирания са на личностите (които считат любовта, която тече през тях, за лично своя любов), а другите разбирания са на душите, които имат връзка с Любовта, разбирана като Колективна Проява; т.е. те ЗНАЯТ, че Любовта е само Колективна Проява, в Битието.]Някои казват: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Аз не зная, как е възможно, от горчиви корени да излязат сладки плодове! Аз не разбирам, каква мъдрост е искал да вложи в поговорката този, който я създал. Според тази поговорка, "корените на знанието са горчиви, а плодовете сладки", трябва да подразбираме, че майката може да бъде мечка, бащата - вълк, а детето - ангел. Това са несъвместими неща. Според мене, този мъдрец е искал да каже, че корените на знанието са пълни със страдания, а плодовете на знанието са пълни с радости. Тази поговорка изразява две състояния.При големите страдания, човек прави големи усилия [да получи НОВО ЗНАНИЕ и чрез Знанието – Сили], за да вземе надмощие над гъстата материя, да излезе на повърхността. При изучаване законите на тази гъста материя, ние влизаме в страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всякога показва слизане. Ще ви представя една картина за това слизане. Човек слиза от някой висок планински връх няколко километра дълбоко в Земята, но трябва отново да се качи на този планински връх, висок няколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пъти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трябваше да слизам? Защо ми трябва да живея? Представете си, че този връх, на който трябва да се качите, е висок колкото връх Еверест на Хималаите, какво ще правите? - У вас ще се роди идеята: трябва да имаме криле! Крилете представляват човешкия ум. Ако имате ум, вие можете да се качите и на Хималаите, и на небето, но ако нямате ум, т. е. ако нямате криле, трябва да се качите пеш, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мъчнотии в живота.Христос казва: "Жетвата е много, а работници малко". Какви работници? - Разумни работници няма [разумни са тези, които не делят нещата на добри и на лоши, а виждат една Божествена Връзка, във всички неща].Светът е пълен с работници [от разни степени]. В България има с хиляди работници, а другаде има с милиони работници. Ако разгледаме положението на тези работници, ще имаме същата поговорка: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Но под думата "работници" Христос в дадения случай разбира онези разумни работници, които с векове са учили онова истинско знание, как трябва да се работи за Бога. Да бъде човек работник в Царството Божие, това е най-голямата привилегия, която той може да има.Във всяко съществувание, да бъдеш работник на Делото Божие, по-велико нещо от това няма. Следователно, всички трябва да се стремите да разбирате живота.До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Защо всеки избягва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радостите [т.е. така, както Животът сам се стича]?Ами че представете си, по-голямата част от съвременното богатство не се ли дължи на кожите на животните? Има търговци, които продават само лисичи кожи; има търговци, които продават само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питам: туй богатство, придобито от кожата на всяко животно, не представлява ли неговото страдание? Ами колко време е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания са причинени, докато вие се обуете с тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите известна дреха, направена от памук или от лен. Този памук или този лен е умрял, т. е. вие сте отнели живота му по същия начин, както и на животното, затова и той е недоволен. Казвате: така трябва да бъде, тъй е наредил Господ. Не, не е наредено така от Бога. Има друг начин, по който вие може да се ползувате от тия неща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали са готови да се пожертват за вас? - Не сте ги питали, затова и те са недоволни. Като облечете дрехи от тия материи, вие сте недоволни, и те са недоволни и тогава казвате: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете - сладки". Щом вашите дрехи са недоволни, вие можете ли да бъдете доволни? Вашият живот, или животът на когото и да е, не може да бъде хармоничен, докато няма връзка с Бога. Всички, които страдат, нямат връзка с Бога. Всички страдания показват, че ние сме вършили работи, без да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, без да ни е позволено да ги направим.Следователно, казва Христос: "Всяко дърво, което не е насадил Отец ми, ще се изкорени." И ако ние не разбираме законите, туй дърво ще се изхаби. Ако започнеш една работа не на определеното за нея време, според законите на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родиш син или дъщеря, или свършиш училището не на време, ти ще пропаднеш, нищо няма да свършиш. Сега не е работа само да се родим, не е работа само да се посеем, не е въпросът само да започнем едно дело, но ние трябва да знаем, как да свършим това дело и на време да го свършим. Трябва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовта. Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш, че имаш отношения към някого. Животът подразбира връзка към някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво трябва да имаме връзка с Бога. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви нов живот, ти ще почувствуваш разширение и свобода в съзнанието. После, в твоя живот ще се прояви светлина. След светлината в тебе ще се прояви знание, импулс да учиш - да изучаваш Истината. Онзи човек, който се е съединил с Бога, е в сила да извърши всичко започнато, препятствия за него няма.Вие искате да извършите нещо в България. Какво можете вие да извършите в България? Ако имате пари, какво можете да направите с парите? Ако имате сила, какво можете да направите със силата? Силата, това е човешкият ум. Без ум сила в света не може да има, не може да се прояви. Някои от вас искате да бъдете богати. Но богат трябва да бъде само разумният, само силният човек. Какво ще се ползува малкото дете, ако вземе в ръката си един чук, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете един чук, веднага ще започнете работа с него. Или пък, ако някое дете вземе Крали-Марковата сабя, препаше я през пояса си и поиска да стане воин, какво ще го ползува това? Чукът в ръката на малкото дете е нещастие. Сабята в ръката на малкото дете е нещастие, смърт носи за него. Следователно, за глупавите, за слабите хора парите са опасни. Заради тях ще ги убият, ще ги удушат, ще станат нещастни. Преди да поиска човек от Бога богатство, сила, той трябва да поиска мъдрост, трябва да поиска любов. У човека първо трябва да дойде Любовта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаем, защо идем в света и какво искаме. Всеки един от вас трябва да знае защо иде на света. Аз не говоря за външния свят или за онзи свят, който седи още в хамбара - има хора, които още дълги години ще седят в хамбара. Аз виждам някои от вас сте турени вече в чувал, носят ви на нивата да ви посеят; някои от вас виждам, че са хвърлени вече на нивата, заровени сте; някои пък едва сте покълнали; други сте поизраснали; някои сте завързали, но плодът още не е узрял. Има дълго време да чакате, докато дойде плодът. Ще кажете: ние се обърнахме към Бога. Обръщането към Бога е още само процес на растене. Има доста време още да чакате, докато дойде плодът на съзнанието. Защото, само плодът е, който привлича Божественото. Писанието казва: "Плодът на Духа е Любовта". В този случай, под думата Дух, се разбира разумното, а плодът на разумното, това е Любовта. Всякога разумният живот има за плод Любовта. Дето има разумност, Мъдрост, Истина, там Любовта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовта.Сега трябва да направите външни и вътрешни връзки с Бога. Вие за Бога трябва да имате определена представа. Първата връзка, това е с вярата, от там ще започнете. Не можете да имате връзка с Бога, докато нямате вяра. С обикновената вяра стават обикновени връзки. Не, абсолютна вяра трябва да имате! Няма да питате де е Господ. Питаш ли де е Господ, никога няма да Го намериш. Никога не питай, де е Господ! Не Го търси нито в небето, нито в себе си, в ума или в сърцето си, нито между ангелите. Търсиш ли Бога някъде, никога не може да Го намериш. Писанието казва: "В Бога живеем, съществуваме и се движим". Накъде ще търси рибата водата? Накъде ще търсят очите светлината? Светлината е навсякъде.Сега ще седне някой да ми обяснява, какво нещо е светлината. Казват, че светлината била вибрации. Аз правя такива вибрации, движа се от едно място на друго, мърдам се. Но туй, което се мърда, което се движи, аз ли съм? Светлината като се търкаля със своята колесница, хората я определят като едно същество и казват: светлината е движение. Светлината се движи, но не е движение. Тя свети, но не е светлина. Когато показвам някому пътя, аз в този път ли съм? Това са отношения, аз не съм в този път. Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вътрешна връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави.Същият закон е и при говоренето. Кажеш ли нещо някому и почувстваш радост и в ума, и в сърцето си, това, което си казал, е вярно. Почувствуваш ли скръб, това, което си казал, не е вярно. Има неща верни и неверни. Ако нещо е вярно в ума, а невярно в сърцето, ти няма да почувстваш пълна радост. Защо? - На това, което си казал, му липсва нещо. Някой път пък в ума ти е тъжно, а в сърцето - радостно. На туй, което си казал, и в този случай, липсва нещо. Щом онова, което си казал е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувстваш радост и в ума, и в сърцето. Следователно, който няма радост и в ума, и в сърцето, той няма пълна връзка с Бога. Под връзка с Бога подразбирам, че връзката трябва да се прави постоянно, всеки ден, всяка минута, всеки час, извън времето и пространството. Целият ни живот трябва да бъде едно постоянно усилие да правим връзка с Бога, да бъдем в постоянно съприкосновение с Божествената Любов, с Божествената Мъдрост, с Божествената Истина, с Божествения Дух, с Божественото съзнание. Това са живи сили. В това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.Та в този смисъл, всички, които искате да работите в сегашните времена на живота, този е пътят. Връзка трябва да имате - и външна, и вътрешна. Не подразбирам да правите Връзки един с друг. Не, Вие ще правите Връзки с Бога, а Бог ще прави Връзки между Вас. Когато Бог свърже двама от Вас, тогава само ще имате Връзка; не Ви ли свърже Бог, нищо не става от Вас. Ние имаме толкова много примери за това! Онези англичани, които ходят по Алпите, често се завързват по 20 души заедно с въже, за да не паднат в някоя пропаст, но случва се, че като потегли първият, вързани и навързани, отиват в пропастта заедно с Водача си. Единственото правило за всички Ви е следната велика Истина: да направите външна и вътрешна връзка с Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Бог да направи връзка с другите. Защо? Защото като направим връзка с Бога, само тогава можем да очакваме Бог да се прояви. Бог като се прояви, ще направи истински връзки и ще измени остържещата среда. Нужно е ние да посеем семето в земята, да направим една връзка и тогава да чакаме Бог да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгоре и ще му каже: "Изпрати на това зърно светлина, въздух!" И слънцето ще изпрати своята светлина. След това ще каже на дъжда: "Ще изпратиш на това зърно малко влага!" И най-после ще каже на човека: "Ще идеш да усилиш връзката, която аз направих." Как? - Ще отидеш да разкопаеш почвата около това семенце, за да може да расте. Нашият неуспех на земята се заключава именно в това, че ние сами правим всички връзки. Казвате: да се съединим, да направим връзка, да станем силни! Колко силни сме станали досега? За пример, как правят връзка мъжът и жената? Те се венчаят, сами си правят връзка. Жената казва: обичам този човек, готова съм да умра за него! Колко от вас сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртта, вземе мъжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мъжът или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа в света! Аз спечеля пари, дойде някой, задигне ги. Казвам: спечелих пари. Какви пари съм спечелил? Каква връзка съм образувал? Значи, всичките връзки, които ние сме направили, в края на краищата, ще се унищожат. И тогава, според езика на Писанието, в нас ще остане само онова, което Бог е насадил. Ако разбираме живота по този начин, между нас няма да има никакъв спор. Може да спорите някой път, кой е прав, и кой крив. Прав е този човек, който има външна и вътрешна връзка с Бога. Прав човек аз наричам човекът, който обича всички хора, без да очаква нещо от тях. Само човекът, който дава е прав. Казват за някого: любовта на този човек е користолюбива. Питам: може ли да се размъти, може ли да се опетни един извор, който постоянно извира и праща своята вода навън? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. Всички трябва да замязате на извори, от които Божественото да извира отвътре.И тъй, Божествена връзка е когато човек има тази широка любов именно, та като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор, той е щерна. От такъв човек, като извадиш един котел вода, той очаква да му турят друг котел вода. Човек трябва да има знание и мъдрост. Какво знание? Аз не разбирам такова знание, което си придобил само от четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвътре. Някой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. По този начин аз се изказвам, какво мисля в себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушам Неговото слово, Неговата Истина, Неговия глас, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трябва да има истинска обмяна! Туй наричам истинска радост: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли аз да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имам външна и вътрешна връзка с Бога. Не Му ли говориш, не ти ли говори, ти си като онези ученици, които отиват на училище с неприготвен урок и казват: учителю, не си зная урока. Или пък отидеш при учителя си и знаеш да повтаряш урока, който той ти е преподал. Мислите ли, че учителят ще остане доволен да повтаряш това, което той веднъж е казал? Благодарен ли ще бъде учителят, ако сто души ученици му повторят същия урок по Закон-Божи, например, който той преподал вече. Аз мисля, че за в бъдеще учителите няма да употребяват сегашната система, няма да изпитват учениците върху туй, което те са преподали. Учителят ще им каже: кажете ми онова новото, което научихте от преподадения урок! Искам да ми кажете нещо ново от себе си.Сега, аз внасям тази мисъл във вас, не за да я повтаряте, но всеки един от вас, както през днешния ден, така и за в бъдеще, да държи тази мисъл в ума си, - да направи връзка с Бога. Аз не правя въпрос, дали имате, или нямате такава връзка, но искам да ви обясня, какво трябва да се подразбира под думите "връзка с Бога". Вътрешната връзка с Бога, това е говорът на Бога към мен; външна връзка, това е говорът на моята душа към Бога. Когато кажем вътрешна връзка, подразбираме, че Бог ни говори, а когато кажем външна връзка, подразбираме, че ние говорим на Бога. Когато страдам, аз говоря на Бога; когато се радвам, Бог ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна пред Него и да повтарям молитвата "Отче наш". Това не е молитва. Не, ще седна пред Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, пет пари нямам, нито знание имам, нито сила имам, моята сила е толкова малка, почти детинска, та ме е страх дори от една мечка. Ти ме научи, кажи ми, как да се справя с мъчнотиите в живота! Искам да премина през гората, страх ме е от мечките, страх ме е също да ме не ухапе някоя голяма змия. Кажи ми, как да прегазя онази голяма река. Научи ме, Господи, страх ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господ ще ти покаже, от какво има нужда тази мечка и ще те научи, какво трябва да кажеш на мечката. Какво трябва да кажеш на змията, какво трябва да кажеш на реката. Той казва: "Ти ще отидеш при мечката и ще и кажеш само една дума и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при змията, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при реката, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път." Ти като тръгнеш, пак трепериш, но кажеш на мечката една дума, и тя се позасмее, отвори ти път. Дойдеш при змията, кажеш и една дума, и тя ти отвори път. Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече! След това казваш: каквото Господ ми е казал, всичко това е Истина. Като се върнеш вече с туй съзнание, имаш ли страх от мечки? Казваш: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която реката се подчинява. Казвам: по-добре да знаеш една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добре да имаш само един картоф, който да посадиш в земята, отколкото да имаш хиляди картофи, изгнили в някоя изба.Та ще имате външни и вътрешни връзки! Някой от вас ще каже: едно време имах много любов, много вяра. Оставете вашето "едно време!" Важно е сега, в този момент, какви връзки имате към Бога. Вие говорите ли на Господа? Господ говори ли ви? Ще мълчите, няма да ми давате никакъв отговор. Ако Господ ви говори, аз се радвам. Питам ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пак се радвам, защото има истинска обмяна в отношенията между Бога и вас. Трябва да ни говори Господ, и ние трябва да Му говорим. Това има дълбок, истински смисъл. Започнете ли по този начин, тогава ще дойде Бог, ще ни покаже истинските отношения, външните връзки, и само така ще се опознаем. Вие още не се познавате един друг. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате един друг тъй, както себе си, не повече от себе си. Може да направите такъв опит. Ако дойде при вас някой, когото обичате, вие можете да му отстъпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радост. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия син, или за вашия възлюбен приятел, но ако дойде при вас някой външен човек, когото вие не познавате, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажете: не съм разположен да ви приема. Това е опорочение на великия Божи закон на Любовта. Законите в Божествения свят седят другояче. Щом в моята душа се зароди желание да отстъпя моята паница някому, понеже тази паница е неотстъпваема, веднага от невидимия свят, от невидима ръка ще се сложи друга паница пред мене. Такъв е законът! Ако в душата на твоя брат се зароди същото желание, ще дойде трета паница. Ако в тебе се зароди желание да дадеш на брата си твоето, и в неговото сърце ще се роди същото желание, същата мисъл. Ти ще дадеш и ще кажеш: заради тебе, Господи, аз съм готов да направя всичко.Сега ви говоря за вътрешните връзки. Някой казва: заради тебе аз съм готов да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде някой при мене, казва ми: Учителю, аз искам да ми направиш една услуга, искам да ми поговориш малко. Аз се спирам, обръщам се към Бога и питам: Господи, разположен ли си да му говориш! Господ ми казва, че е много занят. Казвам: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвам, че нямам време да му говоря, нямам нищо в себе си. Значи, най-първо Господ трябва да ти говори. И, след като Господ ти е говорил, и ти си говорил на Господа, тогава аз ще ти говоря. Казва някой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнеш да говориш на Господа. Само по този начин ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тези мисли в ума си!Някои приятели казват: ние сме вече от десет години в новото учение, знаем много нещо. Да, аз виждам стари приятели, които имат връзка с Господа; пък виждам и млади, които имат връзка с Господа. Но виждам и стари, които нямат връзка с Господа; виждам и млади, които нямат връзка с Господа. На младите и на старите, които нямат връзка с Господа, казвам да направят тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощ, и безсмъртие, всичко зависи от тази връзка. Нямате ли тази връзка, може да обиколите целия свят, може да сте най-видният учител, може да отидете в небето и да се върнете сто пъти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пътуване на кинематограф. Ще отидете на небето, ангелите ще ви подържат там 4-5 деня и ще ви изпратят пак назад, както изпращат царе от една държава в друга. Един цар не могат да го задържат като гост много време в някоя държава, защото им коства много скъпо. Когато германският император ходи в Цариград, турците си казаха: "Дано не дойде втори път!" - Тъй много им коствал.Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи велик организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли, и вие ще станете граждани на Царството Божие. Тогава вече ще имате отношения на синове и дъщери към Бога и ще можете да решавате другояче въпросите си, а не както сега.Сега казвате: този събор е на младите. Съборът на младите и съборът на старите е един и същ. Когато младите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато старите се събират на събор, нека образуват външна и вътрешна връзка с Господа! Когато и младите и старите се събират на събор, нека образуват същите връзки! Тогава от всички ще се образува един общ организъм. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нещо е да срещнеш една душа, която те разбира, която те обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрямо теб, угощава те, без да и мине мисълта, че трябва да си вървиш. Онзи, който те обича, угощава те и си казва: дано поседи повече! А тия, които не те обичат, казват: хайде да го угостим,Здравейте, д-р Първанов!
Аз съм момиче на 24години. Моята тревога не е една.. като не случайно съм ги формулирала е в няколко подточки.. ще ги копирам тук така както съм ги описала преди по малко от час.
страх от смърт
страх от полудяване и загуба на контрол върху себе си и ситуацията :
- чувам дума в разговора, която ми напомня за нещо. но не се сещам какво точно и това ми създава страшен дискомфорт, страх и ми се свива корема.. сещам се от къде ми е позната думата или ситуацията и пак не съм на сто процента спокойна (аз мисля, че това е един вид проверка дали мозъка ми мисли правилно и ако не се сетя изпитвам ужас, че полудявам или че не мисля нормално)
- съзнанието ми ме връща в някакви спомени, които по необясним начин ми напомнят за някаква от сегашните ситуации, което ми носят ужасна тревожност и страх без причина... сякаш изпитвам нещо като дежа ву .. но е свързано със страшен дискомфорт все едно ми се случва нещо ужасно ...
- много често проверявам дали всичко, което ми казват съм го чула нормално и правилно и питам за втори път приятеля ми да ми повтори за да съм сигурна, че не съм чула грешно.. всеки един звук или шум се питам нормален ли е дали пък не го чувам по различен начин от останалите.. сякаш на моменти думите ми отекват в главата или си ги повтарям в ума.. което също ми носи огромна тревожност все едно най-лошото нещо ще ми се случи.. трудно е да се определи, но е нещо като чувство за нереалност, като анализирам всяко едно нещо виждам ли го и чувам ли го по нормалния и правилен начин
- преди няколко дни изпитвах ужас и страх да не загубя контрол да нараня някой от близките ми (това ми се е случвало и преди 3 години и половина) осъзнавам, че съм добър човек и не бих го направила, но ме е страх от самите мисли и не мога да се отпусна и да ги приема, че са фалшиви
- от един месец ми е още по трудно да се концетрирам, защото когато се отпусна, забравя или разсеям от тревогите, сякаш ума ми ги изкарва на повърхността и отново изплуват.. и всичко, което чуя, сякаш ме плаши отново без причина.. точно поради причината, че се питам дали го чувам нормално и дали го възприемам нормално и дали не съм луда.. когато съм в разговор и съм по ангажирана, не изпитвам чак такива отрицателни емоции, но когато примерно се опитам да гледам телевизия и нищо не ми грабва така на сто процента съзнанието, че да спрат тея мисли и страхове.. непрекъснато в мен стои едно съмнение и мнителност дали съм нормална или дали не полудявам... това ми е най-големия страх даже може би много по голям от този да умра..
- Паник атаки преживявам доста често.. въпреки, че тях умея да ги контролирам вече по добре тъй като всичко друго, описано горе ми се е появило скоро или е отшумявало преди.. но паник атаките са ми от 9 години..
- Ужасно ме е страх от шизофрения.. таа въпроса ми е изкривено ли ми е мисленето или всичко, което се случва е на базата на моето голямо внушение?
Здравей Мария,
Ще публикувам този отговор, в профила си, за да бъде полезен на поне още един човек, за когото съм сигурна, че би искал да знае това, което пиша на теб...
Най-важното нещо, в живота – това са ОТНОШЕНИЯТА (разбирани, като – вътрешна НАГЛАСА, на ума и на сърцето ни – с която НАГЛАСА – приемаме, или отхвърляме, нещата, в живота). Обикновено, отхвърляме като "лошо" онова, което НЕ РАЗБИРАМЕ, защото – по принцип, Животът е РАЗУМЕН и всяко нещо ни се дава, с определена полезна цел, обаче на Земята – животът, в общия случай, остава неразбран.
Защото разбирането му – предполага да се посветиш на това – ДА РАЗБЕРЕШ какво е ЖИВОТЪТ, ПО ПРИНЦИП – нещо, което хората, заети с личния си живот – не считат, че е Съществено. И в това грешат, защото се оплакват от страданията, в живота, а те (страданията) идват единствено и само от неговото неразбиране и свързаното с това – неглижиране на вътрешните; т.е. на духовните Закони на Живота.
Духовните Закони на Живота – не са онези десет заповеди, написани от Мойсей, на двете каменни плочи, чийто текст е популярен, сред вярващите. Иде реч за нещо съвсем друго; за нещо много по-дълбоко.
Трябва да осъзнаеш, че е неизбежно – хората да се намират на различни степени на развитие на съзнанието си (разбирай го, в смисъл – че мъглата в умовете им – е с различна степен на гъстота, при което – Слънцето; или Бог – някъде; т.е. в нечии тъмни умове – изобщо не се вижда като Фактор, във вътрешния им небосклон. Обаче – дали го разбираме, или не го разбираме – това е все едно: Истината е, че от Него; от Слънцето; т.е. от Бога – зависи качеството на целия човешки живот, на всеки един, от нас).
И понеже хората (и тук, в Портала, също) се намират на различни степени на развитие на съзнанието си – всеки ще те съветва различно, което е естествено и нормално. Всеки може да ти даде, като съвет – само от онова, което вече има натрупано, като Светлина, в главата си. Хората винаги са добронамерени, когато ги питаш, за помощ – дори и тогава, когато силата им да помагат (просто защото не са добри нейни проводници), е малка. Въпросът е – ти да си избереш онова, което е най-подходящо за тебе, в дадения момент и което най-много (т.е. най-радостно) те привлича. (Обикновено има такова нещо, съгласно аксиомата: като има сила да се търкулне гърнето – то си намира точно своя похлупак.)
Хората, които ДЪЛБОКО се интересуват – защо нещата, в живота, се стичат така, или иначе – ЗНАЯТ, че Животът има две страни – външна и вътрешна; т.е. привидна страна и реална страна.
(Същото може да се каже и така: Животът има една о̀пака, външна, видима, религиозна страна – така, както има и друга страна – която е като негова лицева страна, и тя е – вътрешна, невидима, духовна страна, за която малко хора знаят, защото нямат интерес, към нея).
Което ще рече, че според степента на развитие на съзнанието си – обикновено хората живеят (светски, или религиозен живот, но) само от външната страна на живота, а чак когато напреднат; т.е. чак когато съзнанието им се разшири и се облагороди – чак тогава, постепенно идват в състояние на такова съзнание, при което – вече започнат да се съобразяват (да влизат в хармония) и с вътрешната (духовна) страна на живота, която е реалната (истинската) страна на живота. За такива хора се казва, че са надраснали животинската си природа и са дали път на Божественото Начало, в съзнанието си. Вярно е, че в човека (докато, посредством истинското Божествено знание, не се изчисти от животинските прояви) – едновременно съжителстват и животинската природа, и Божественото Начало (Христос), обаче низшето (т.е. не просветленото, от Бога) съзнание, не е в състояние да може да ги различава.Ето защо – понеже не могат да различават Божественото, в съзнанието си – всички (външно черкуващи се, без дълбоко осъзната Любов към Бога, религиозни) съвременни хора – живеят само във външната страна на живота (и се фокусират върху какво ли не, защото Същественото им убягва, все още). Така, макар че са физически развити възрастни хора, обаче – относно духовното си развитие – всички, които се самоопределят като земни личности, духовно – са, все още, подобни на неродени бебета (това по-късно ще го разбереш) и затова религиозният им живот – им е напълно достатъчен. Обаче страдат. Причината е, че те нямат духовна сила, за нещо повече; т.е. те нямат духовна сила, да обичат Бога. Тази духовна сила, я дава Бог, но само на онези, които решат да Го потърсят, в съзнанието си (като го развият и облагородят). Трябва да знаеш, че вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Иначе казано – за едно животинско съзнание – Бог не съществува, понеже животните нямат вътрешни сетива (а това са развити мозъчни центрове), с които да могат да усещат, да търсят Бога и да обичат Бога.
Истинският духовен живот, обаче – започва (не с вярването в Бог), а с Любовта, към Бога, причината за която става ЯСНА на съзнанието – само когато то има достъп и до вътрешната страна на живота, която идва с нахлуването на духовна Светлина, в човешкия ум; това е т.нар. ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Тази духовна Светлина се нарича Виделина и нея я дава само Бог; дава я директно, в човешкото съзнание. Затова ти писах, че човек трябва да е готов за това. Образно казано – Бог трябва (индивидуално, в съзнанието му), да го е поканил този конкретен човек, да се приближи, към Него.
Всички духовни хора са такива, които сякаш са се "събудили" от хипнотичен сън и започват малко, по малко да осъзнават как реално стоят нещата – от двете страни на живота – и да се съобразяват с това ново свое знание, като го прилагат, в живота си.
В този смисъл – човек може да е религиозен, но да не е духовен. Самата Религиозност е нещо като външно "отбиване на номера", пред Бога (когато сме центрирани в личните си интереси – както правят всички светски хора – и преследваме тях, при това – "тъпчейки", в неразбирането си на живота – всички, които попаднат в полезрението ни, като привидно препятствие, по пътя ни). Това положение – трябва да се разбере, но без да се осъжда. Хората просто толкова могат (с такова развитие на съзнанието си), към дадения момент.
Пишеш: "Наистина искам да променя съзнанието си, но сама няма да успея, без да осъзная истини, които наистина съществуват, но аз не се сещам за тях, просто не ги осъзнавам. "
Отговарям ти: Права си. Така е. Но – ето ме; на твое разположение, съм; питай ме и доколкото ми стига силата, която Бог, във всеки момент, ми дава – винаги ще ти помагам. И нещо повече – всички тези истини, за които питаш – Петър Дънов – Учителя, вече ги е описал, в беседите и лекциите си. Те са публикувани и в интернет. Трябва да се научиш да ги четеш, с внимание, за да ги разбираш, откъм духовната им страна, а не буквално.
Защото въпросът, с познаването на Бога, не е предмет на външно предаване от човек, на човека, нито е въпрос някой някого да обучава, по тези духовни въпроси, наречени, в своята Цялост – ХРИСТОВО УЧЕНИЕ. Тук, в този форум, ние изучаваме духовното наследство на Петър Дънов, като най-добро "ръководство", в Пътя към Бога, който е Път на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
И въпросът, с развитието и разширението на съзнанието ти – стои така: някой външен (спрямо съзнанието ти), човек – само да "те запали" – за да започнеш – ти самата "да гориш" (ако, разбира се, вече си готова, за такова горене).
"Горене" – това е нещо подобно на влюбването; т.е. – горенето е процес, при който идеите (по форма, съдържание и смисъл), които имаме в съзнанието си (и унаследени, и придобити) – започват да СЕ ПРОМЕНЯТ (т.е. – започват да вибрират, на по-висока честота, при което съзнанието ни се разширява и се облагородява).
Целта на горенето (горене значи – промяна на вътрешното интелектуално съдържание на съзнанието – под формата на мисли, чувства и допустими действия на волята), е – човек, постепенно да дойде до такова състояние на съзнанието си, при което – да служи на Бога, от Любов, към Него (без абсолютно никакви егоистични и користолюбиви съображения).
И ако това те привлича; т.е. – ако ти решиш да работиш, върху съзнанието си – мога да ти помогна да напреднеш, в началото, докато "стъпиш на краката си" (т.е. докато "се запалиш") и разбереш, че всъщност – не външен човек, а само Бог, вътрешно, в съзнанието му – учи всеки човек (но Бог различно учи всекиго – според текущите му намерения; т.е. Бог не ти натрапва Любовта си, ако съзнанието ти не е готово, за това; т.е. – неродените духовни бебета (макар и да са физически възрастни хора), все още нищо не различават, в съзнанието си; те просто се забавляват в живота си, в което няма нищо лошо).
Иначе казано: Бог е Вътрешният Учител и Вътрешният Водач, към Себе си, но само онези Го усещат, които наистина Го обичат – обичат Го, изцяло – с ума, със сърцето, с душата и с духа си.
Умът, сърцето, душата и духът на човека – това са четири степени на човешко съзнание – низше и висше. Низшето съзнание работи от външната страна на живота, а висшето – от вътрешната съществена страна на Живота (който, в Божественото Съзнание – не е такъв, какъвто е в човешкото съзнание; разликата е огромна).
Профилът ми във Фейсбук е моята работна тетрадка, посредством която, всеки ден – уча само себе си, без никому да натрапвам възгледите си, защото съм убедена, че всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент (т.е. – всеки мисли, според степента на развитите възможности, които са дадени в главите на всички ни, а за да се развият тези възможности – всеки човек работи индивидуално, над своето съзнание, за да го разшири и облагороди). Публикувам работната си тетрадка, от любов, към онези, които също като мен – са избрали да намерят Бога.
Духовността е тотално обръщане към Бога – такова, че – да искаш да се съобразяваш, във всеки момент, с Него; с Неговата Воля (това е нещо, подобно на влюбването. Когато си влюбен в някого, ти пак си влюбен в Бога, но не го ЗНАЕШ, поради ограниченото си съзнание).
Когато съзнанието ти се разшири и се облагороди – това НЕГОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЛЮБОВ – става нещо естествено за тебе, каквото е напр. дишането ти, защото постепенно осъзнаваш и дълбоко разбираш, че всеки дъх – приет, или издишан – това е проява на Бог, който те обича и е Източник на всичко, в живота ти, както и че самият Живот, това е Бог.
Но да не бързаме. Търпение трябва и Бог те учи малко, по малко – хапка, по хапка приемаш от Небесния Хляб, с който съзнанието ти първо се изчиства от непотребното (от всичко отрицателно), а после – започва да расте и да се разширява, като едновременно с това – се облагородява. Духовността почива на строго определени духовни принципи, с които първо умът, а после и сърцето ни – доброволно приемат да се съобразяват.
Да си духовен, означава – първо да осъзнаеш Кой е Бог, кой си ти и кой е ближния ти. Тогава неизбежно се преидентифицираш, съгласно онова новото, което учиш; т.е. – съобразяваш се с новото знание, на което Бог, отвътре, те учи.
Второ, да ЗНАЕШ; вътрешно да си убеден – че всички блага в живота (храна, вода, въздух, светлина) ти идват единствено и само от Бога (макар че привидно, на нашия ум – не му изглежда да е така) и да си БЛАГОДАРЕН, за това.
Трето – да си духовен, означава доброволно (от Любов) да решиш да служиш на Бога; но само от Любов, към Него, а не по друга причина. Когато, по този начин, обичаш Бога – всичко останало, в живота ти, само̀ се подрежда, по най-добрия начин.
Така – човек ще се научи, най-напред, правилно да мисли – обаче не както личностите мислят, а както Бог мисли. Това означава – хората да се осъзнаят – като проводници на Неговата Висша Воля, а не на своята (привидно отделена) низша воля.
Хората (по причина, че не мислят, както Бог мисли) – неизбежно страдат (само поради унаследени от семейството и училището; приятелството – неправилни ОТНОШЕНИЯ, в живота Си, които неправилни отношения – се предават, като "правила за живеене"), защото им липсва Същественото; т.е. – липсва им Любовта към Бога.
Любовта към Бога е ОСНОВНИЯТ ЗАКОН, в Разумната Вселена, въз основа на който – (в главата ни) правилно се подреждат и всички останали отношения.
Но това – не всеки е в състояние да го разбере, а само онзи го разбира, който вече има правилно (от Божествена Гледна Точка) отношение, към Бога (т.е. смирил се е вече – доброволно, или – от немай къде – поради многото си страдания).
Аз съм писала доста неща, във форума, които са важни, защото са основополагащи, според мен.
Например това.
Съветът ми е – виж какво те привлича, без да се насилваш. Но знай, че текущите ти ОТНОШЕНИЯ към нещата, са онези, които привличат страданията, които описваш. Което ще рече, че докато ОСНОВНОТО ОТНОШЕНИЕ – ВРЪЗКАТА ТИ НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА – не се поправи, каквото и друго да правиш – все криво ще излиза.
Христос е онзи, който внася ИСТИНСКИЯ МИР, във всеки човешки живот (без никакво изключение). А ти това търсиш – търсиш МИРА, в живота си. Нали?
Защото ако нещо друго търсиш – намери първо него и виж дали то ще те задоволи.
Истината е, че нито едно от нещата, които личностите търсят и намират – не може да ги задоволи, завинаги. Всичко човешко е само временно и преходно, а Животът продължава и след смъртта на физическото тяло.Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя:
• „Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.“
• „Чистата кръв е бич за бацилите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.“
• „Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст, ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безименния пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти, всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека.“
