[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

Моля, има и второ мнение, г-н Цендов : Все пак –  не бива да бъркаме обектите с процесите. Тоест – когато правим разбор на нещата, не бива да поставяме  напр. "моркова", като материален обект, до – "процеса на ушиването на дреха" – само защото и двете неща – можем да ги наблюдаваме, отстрани и те – еднакво ни харесват, или еднакво ни объркват. 

Духовното развитие е процес; то не е никакъв обект.

Духовното развитие може да бъде  обект на разисквания, например – в специализираните форуми, какъвто е "Порталът към съзнателен живот", но то не може да бъде обект, по смисъла на казаното, от Учителя, в цитирания абзац.  

Защото Духовното Развитие е процес на развитие на духовното тяло, който процес (например, на Земята), постепенно "превръща" личността, в Душа; или – по-простичко казано: Духовното развитие е  процес, който "превръща" низшата астрална душа, във Висша Божествена Душа.

Духовното развитие постепенно повдига човека, на по-висока степен на съзнание, чрез "скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят."

Вижте, г-н Цендов, ако духовното развитие можеше да бъде обект (по смисъла на казаното от Учителя), то – като заменим в предложения текст, думата "обект", с "духовно развитие", бихме получили следното: " Там, където съществува Духовно развитие, то спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа."

Понеже, обектът е поставен само в неговата връзка с разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за човешката Душа, то – ако е вярно, че духовното развитие е обект –  следва да направим абсурдния извод, че духовното развитие спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата Душа, което е нонсенс, нали така. Моля ви, да не спорите, с мен. Нямам никакво време, за доказване на елементарни неща и затова – ако държите на своето – веднага ще ви дам правото, на Ваша страна. И заради Вас, ще приема (като изключение от правилото), че понякога, в някои глави – духовното развитие може и да бъде обект.  

Обаче – очевидно е, че Учителя е имал предвид единствено и само материалните обекти (т.е. обектите в гъстата материя), които винаги са били препъни камък, в духовната еволюция на личностите.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
За духовното развитие, като процес:

"За да расте и се развива в духовно отношение, човек трябва да има на разположение известни методи, които да прилага, за да стимулира скритите сили, вложени както в неговия организъм, така и в неговото съзнание. Когато тези сили се събудят, те съграждат духовното тяло, духовния човешки организъм и неговите органи, а Душата се пробужда и стави съзнателна, в Духовния свят.

Някои автори поддържат, че не са необходими специални методи за духовно развитие, че това това е един естествен процес. Но ние виждаме, че и на физически план човек преминава през, известна школовка — било под възпитателното влияние на родителите, било в училище, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. Силите, които ще изградят човешкото духовно тяло съществува като зародиш в самата Душа, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата — Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на светлината, топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви Душата.

Преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха, това тяло се разрушило.

Тогава то му бе дадено от Бога, но сега човек трябва да го изгради сам.

От онова духовно тяло е останал само един зародиш и върху този зародиш трябва да се работи, за да расте и да се развива, за да си възвърне предишното великолепие и блясък и да служи като проводник на Душата, за да влезе тя в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса.

В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип — който е организирал света и живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип — който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена. Сега тя работи като помощен метод, за да се прояви Любовта. Защото в случая под Любов разбираме същината на живота, която е Бог, а Мъдростта е метод за проява на тази същина.

Мъдростта е създала света с всички форми, които съществуват в него, и е внесла хармония и ред навсякъде. Мъдростта е, която индивидуализира човешките Души. Всичко това става в така наречения инволюционен период.

Сега, в процеса на еволюцията, която почва от идването на Христа — н в това е главната мисия на Христа, да обърне инволюционния процес в еволюционен, т.е. от низходящ във възходящ — влезе в действие принципът на Любовта.

Този принцип трябва да внесе безсмъртния живот, във всички форми, създадени от Мъдростта. Любовта трябва да обедини всички души в едно Цяло.

След като са станали индивидуалисти под влияние на Мъдростта, сега в тях трябва да се пробуди Съзнание за Единството на живота и да се почувстват като удове на едно Цяло. В това се състои пробуждането на Душата. Това става под влияние на Любовта, като Принцип. Но като методи за проявление на Любовта влизат и Мъдростта и Истината.

В този смисъл Любовта е семката, зародишът, който трябва да се посади и развие, Мъдростта е самият процес на израстване и развитие, а Истината — плодът на този процес.

В следващото изложение ще изнеса ред методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждане на Душата. Това, което ще изнеса, е само една малка част от това, което Учителя е дал, но то все пак може да послужи за работа на ученика, защото принципиално, то включва всичко."

Из: "Пробуждане на човешката душа"

Из словото на Учителя Петър Дънов

Влад Пашов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

П.П. "По света е пълно с хора превърнали духовното развитие във фетиш." Но в кой свят е това, моля? Къде е този свят? Обикновените хора, на Земята – изобщо  не знаят какво е това "духовно развитие". Пълно е с такива личности – които изобщо не знаят, за какво иде реч, когато става дума за духовно развитие – по причина, че тези хора, погълнати от материалните си стремежи – изобщо не се интересуват, от духовни процеси. Което не е лошо. Добре е да има всякакви хора.

 

Току-що, Сингам каза:

Прави ми впечатление, че пишеш разни обобщения и твърдения за мен без на практика да си наясно как всъщност стоят нещата. Тук не съм напълно сигурен какво точно имаш предвид (за разлика от теб, аз гледам до допускам, че макар нещо да ми се струва ясно, може и да не са баш такива работите в действителност). Никъде не съм твърдял, че нещо, което ми се струва насочено към мен, е отнася само и единствено за мен.

Сингам – аз пиша само и единствено за себе си, във форума (защото така се уча; т.е. така и аз разбирам по-добре нещата, когато ужким ги обяснявам, на някого; а то – обяснявам ги май, на себе си, само. Но така е добре.).

Също и всички онези хора, които намират за полезно (за себе си) – написаното от мен, са добре дошли "на борда". Знам, че сред гостите има такива хора. 

Не се занимавам с теб. Съжалявам да го кажа и наистина се надявам – това да не ти прозвучи грубо, защото е помислено с най-нежната ми мисъл, която съм в състояние да си помисля, точно в този момент: разбери го – не се занимавам, с теб. Когато пиша – изобщо не мисля, за теб. 

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

В 16.11.2015 г.,, velinavasileva каза:

Въпрос: "Къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?"

Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума. Защото – Светлина, в ума, не се дава, ако човек, изрично, не се стреми да си възвърне Първата Любов, която е САМО към Бога. Любовта и духовната Светлина (наречена Виделина) вървят заедно. Това е причината, поради която много хора се оплакват, че четат Словото, а нищо не могат да запомнят. То е защото – няма Виделина, в ума им, а пък Виделина няма, защото човекът няма стремеж – най-напред и преди всичко друго – да си възвърне онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Тази Първа Любов, САМО към Бога, която е била изначално в Рая (още преди грехопадението; тогава не е имало други хора) е от изключителна важност, за да стартира процесът на духовното растене и развитие и това е началото на връщането на Душата "у Дома". 

Защото Любовта към ближния – идва само като последица от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и се дава пак от Бога; т.е. човек не може сам да я произведе тази Любов към ближния; тя е ДАР. Любов към ближния се дава, когато първо човек обича САМО Бога и само при това условие идва и Светлината, и Любовта към ближния. Това не се разбира от християните; т.е. – те не разбират, че наистина е вярно, казаното в Римляни 11:36 " всичко е от Него, чрез Него и за Него."

Затова – мисля, че всеки е в правото си – сам да реши – как стои въпросът с материалния стремеж и с духовния стремеж, и с разликата, между тях, лично за него (но да не натрапва на другите своето лично разбиране). Много е важно – всяко едно мнение да бъде уважено и да  получи своето подобаващо място (в контекста на относителната истинност на всички мнения, по темата). Защото това са различни гледни точки, които само ЗАЕДНО, могат да дадат израз на оная свобода, на зачитането на която можем да се радваме, като равнопоставени участници, в този (пък и в който и да е друг) форум. Това е отношението, на което Учителят е искал да ни научи: преди всичко друго – да се научим да се почитаме, един другиго.

Като обмислях отговора си, стори ми се важно това, че човек най-напред трябва да реши, сам за себе си – доколко е важно, за самия него, съзнанието му да бъде будно, или обратно – съзнанието му да спи. Иде реч само за Божественото му Съзнание; т.е. за Висшата му Душа и за Духа му. Както знаем, човек е двойно Същество – и низше материално (ум и сърце), и Висше Духовно (Дух и Душа).

Когато материалното същество (т.е. низшето его), в човека, е в силата си – казваме, че Духовното му  Същество (образно казано) спи.

Това не е лошо. Има някои задачи в Плана на текущата инкарнация, които трябва да се решат точно в такива условия. Естествено е, че при доминирането на материалното същество; т.е. на низшето его, в човека, то ще има и своите съответни материални стремежи. И защо трябва да ги отричаме? Те са на мястото си. При удовлетворяването на своите материални стремежи, низшето его трупа онзи ценен груб материал, наречен "житейски опит", който после ще бъде обработен и префинен от Висшата Душа, когато Тя (образно казано) се събуди, в случай, че Инкарнационният ѝ План е такъв. Може и да не е такъв; лошо няма. Може някой човек цял живот да е зает с удовлетворяване на материалните си стремежи и има много хора, които тъкмо това правят. Редно ли е да ги осъждаме? Не. Това не е наша работа. Достатъчно е, че те са чули, че освен материален стремеж, човек може да се откаже от него и да придобие духовен стремеж, ако времето за това е дошло. Но ако понятието "духовен стремеж" – не резонира вътре в хората така, че да ги заинтересува (отвътре) и те самите –  не поискат да научават все повече и повече, за духовния стремеж (който, в началото, може и да не е чист духовен стремеж към Първо-Любовта на Бога, а да е "псевдо-духовен" стремеж – когато касае низшите материални човешки светове на мислите и на емоциите), то – всякакви външни опити – чистият духовен стремеж – да бъде поставен на фокус, са обречени на провал. Защо? – Опитайте се да обясните Питагоровата теорема на канарчето, което подскача в кафеза си. За него са важни хранилката и поилката, независимо от това,  че то вече си ги има осигурени, без да се труди, за тях.

Обаче човекът-канарче не мисли, че в крайна сметка – "хранилката и поилката" се дават даром, от Бога, а счита, че сам той е факторът, от когото зависи да бъде жив; т.е. да бъде нахранен и напоен. Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си. Но все пак, за всеки случай, ще цитирам тук Лука, 12 глава, където Исус поучава народа, така:

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.
18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Всичко опира до адекватното развитие на определени мозъчни центрове, в главата на човека, които да могат да "прихванат" съответната информация, от Невидимия Свят и тя да бъде поставена на фокус, (обаче само) като желана и важна, за самия него, в текущия момент.

Важно е да се знае, че материалният и духовният стремежи имат напълно противоположни посоки; т.е. не можеш, едновременно да имаш и материален и духовен стремеж (но можеш цял живот да се заблуждаваш, че е възможно да ги съвместиш; много религиозни хора и хора интелектуалци – са в това положение да мислят, че са "духовни", докато, все още, не са овладели /или – не са се очистили – от користолюбието и от егоизма си). Духовност и користолюбие са несъвместими.

Защото материалният стремеж е насочен надолу; към центъра на Земята; към гъстата материя и към задоволяване на низшето себе; т.е. в полза на благото само на отделната личност (и на семейство, и приятели). Докато духовният стремеж е насочен нагоре – към центъра на Слънцето; към Христос; към Единството и в полза на благото на Цялото.

(Оттук можеш да си направиш извод, Сингам – какъв е стремежът на "дядо Добри, който живее много скромно, но събира пари за църкви (пак материален стремеж)" → за своя изгода и за своя прослава ли събира той парите за църкви, или – защото вярва, че по този начин служи на Бога и че работата му е безкористна (т.е. тя е в полза само на ближните и без каквато и да е лична облага за самия дядо Добри). Аз не си давам мнението, по този въпрос; не е моя работа, но считам, че ако няма користолюбиво отношение, в тази работа и няма осъзнато намерение за лична облага – като някакво показно изтъкване на личността, например – стремежът не е материален, както и да изглежда, някому, отвън. Всичко е в отношенията и намеренията ни; ние сме Духове.)

Защо му е на човека – духовен стремеж? Защото самият Истински Човек е Дух. А Духът само "се облича" в материя; в тяло, което е временно, докато самият Дух е вечен. Материалното тяло е само нещо като превозно средство на Духа.

Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг.

Чрез духовния стремеж, Висшето Съзнание (Душа и Дух) се пробуждат и променят, издъно, живота на човека.

В смисъл такъв – човекът, под влияние на пробудената си Висша Душа – в началото – постепенно (и без каквото и да е външно насилие, а само от добро желание) променя изцяло ценностната си система и пренарежда приоритетите си, докато на един по-късен етап – вече се научава изцяло да живее в настоящия момент (т.е. извън времето и пространството), под водителството на Вътрешния си Ръководител.

Учителят Петър Дънов е този, който е преподавал на учениците си, в окултната Школа – Философията на настоящия момент и със сигурност, някои от тях са го разбрали и вероятно са приложили това. Исус е живеел в настоящия момент, ето така: Йоан 14:10 "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела."

Точно Философията на Настоящия момент е тази, която отговаря на въпросите ти: "Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи?" – Това е когато си вътрешно готов и го желаеш, с радост – да обърнеш посоката на живота си (образно казано) на 180 градуса, защото си разбрал, че си Висше Съзнание; т.е. – Душа / Дух (а не си тяло; не си низше его; материя), обаче се движиш в "грешната" за Духовете посока, тъй като искаш да се върнеш "у Дома".

А Домът на Духа е Божието Царство, което е в посока, обратна на тази на задоволяването на материалните желания. Ти трябва изцяло да се опреш на вярата си, че си Висша Душа / Дух и да знаеш, че винаги си (невидимо) воден, в живота си, макар и да не го съзнаваш, все още. Затова – за тебе, като Висша Душа / Дух – са важни не материалните неща, а по-скоро чистите намерения и безкористните отношения, към нещата, в света, защото потребното за тялото – ти ще го получиш, тъй като Бог го е обещал.

Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи.

Обаче – тук презумпцията е, че предварително вече си създал толкова здрава връзка с Бога, че можеш напълно да Му се довериш. А за това – само вярата ти – не стига. Нужно е вътрешно знание за живота, което идва – едва когато Любовта ти САМО към Бога е предизвикала онази съвсем Нова Светлина, в ума ти, посредством която ти можеш да виждаш нещата в Божествения Свят ясно и да си сигурен, че те са така прекрасни, сигурни и безопасни и то – без всякакво колебание. И това е – защото си сменил посоката на стремежа си и от материален, той е станал духовен. Докато стремежът ти е бил материален – ти си бил с гръб към Бога, а сега, посредством духовния си стремеж – ти си обърнал лицето си, към Бога и така – Виделината, за теб – се увеличава все повече и повече. Давам си сметка, че това не може да се обясни; казано е в 1 Коринтяни 2:14  "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно."

Значи, накратко казано – посредством  духовния стремеж, у човека  се пробужда Висшето Съзнание и това води до кардинални промени, в живота му. Но не изведнъж, а постепенно.

Не знам доколко бях ясна, за теб, Сингам, но истината е, че поне се опитах. Извадила съм доста неща от беседите, за теб, но в този постинг няма да ги публикувам, за да не ти дойде в повече материалът за обмисляне. Защото, в случай, че те интересуват, тези неща са много важни и освен това – трябва време и търпение, за да се разберат, но най-важното, от всичко, е – човек да си върне първата Любов, която е САМО към Бога, за да се "запали" Светлината, в ума му и така САМ да почне да вижда ясно – за какво иде реч в Чистите Източници.

В обратния случай (понеже няма база за сравнение), човек, по неволя, взема за светлина – онази тъмнина, която обикновените хора си разменят един, с друг, като така се заразяват с низши мисли (от които, все някога, ще трябва да се изчистят, защото тези низши мисли и чувства – полепват като кал, в умовете и в сърцата им, и така им пречат – да имат ясна представа за Божествения Порядък на Нещата).

 

 

 

 

 

 

Сингам, изобщо не личи, че си прочел нещо от този мой постинг, затова го цитирах, за да се увериш, че отговори на въпросите ти, са дадени. Друг въпрос е – какво си разбрал. Да си доволен – не зависи само от мен. Ще ти обясня:

1.Причината, че тук не виждаш отговори, на въпросите си – за мен е напълно ясна и точно с тази уговорка започнах да ти отговарям (като си давах (и сега също си давам) сметка, че ти няма как да разбереш това – докато първо, от сърце, не пожелаеш да разбираш нещата, с ума си и второ – докато не ти дойде времето (т.е. докато не ти разрешат, защото вече са намерили смирение, мекота и честност, у тебе, за) да се промениш, в този дух).

Относно разликата между материалния и духовния стремеж – на човека-личност – още веднъж: "колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума." 

Тоест – лично ти, Сингам – няма как, все още, да видиш разликата между материален и духовен стремеж, докато най-напред не си придобил Виделина, в ума си; тоест – докато не си "запалил светлина" в "тъмното помещение" на ума си, където напразно се опитваш да видиш Нещо от по-висш (от Божествен Порядък, в Който Душите живеят, за което следва – първо и ти да повишиш вибрациите си). Защото засега – ти виждаш само човешкия делничен порядък  на нещата, порядъка на обикновените хора, който се вижда с физическата светлина. Ще направя опит, да обясня:

А Виделината – това е високо-вибрационна Духовна Светлина, посредством която, в ума, ясно се виждат духовните неща.

Както има физическа слепота, така има и духовна слепота. Липсата на духовна светлина; т.е. дефицитът на Виделина, в ума на всяка личност – е наречен: "Духовна слепота". Духовно слепият – не вижда духовните реалности. За да ги види – първо трябва да се повдигне, духовно (т.е. да повиши вибрациите си).

Всички личности, а не само ти (поради ниските вибрации, в които живеят) – страдат от Духовна слепота, защото те са заслепени точно от материалните си стремежи.Това е един факт. Материалното влече личностите и те не разбират, че материалното
е залъгалка; т.е. че то е само едно временно забавление; нещо като снега, през зимата, който "напролет" (т.е. при нови условия) ще се стопи.

И сега, след като го прочете това – ако не се спреш, съзнателно, и затова – оцветиш (този иначе неутрален факт) – емоционално негативно – ще имаш добра причина, да се почувстваш лично засегнат, без да обърнеш внимание на това, че този факт касае всички хора, които са на степен на разбиране на живота, наречена "личност". Това, според Учителя, е най-ниската степен на разбиране, на живота.

Но фактът си е факт (и той си остава, като една диагноза, валидна, не само за тебе, но и за всички личности (това не е обида, а е само факт). Нарича се "(Нисковибрационна) Духовна слепота"; т.е. слепота за ценността на Божествената Истина, на Мъдростта и на Любовта).

Приеми го, или го отхвърли – и в двата случая – ще бъдеш прав, за себе си (защото сега само толкова можеш да видиш; тук никой няма вина).

Аз не ти натрапвам моята гледна точка (та тя, обективно, не е по силите ти, към този момент!), но поне бъди честен и осъзнай факта, къде се намираш; т.е. – къде общуваме, в момента. Ти не вземаш предвид, че се намираме във форум "Езотерика. Методи и Практики", на сайта "Порталът към съзнателен живот", т.е. – точно тук, където е мястото – тези неща да се наричат с имената им и да се обсъждат, с всички хора – и потребители, и гости (които четат, в Портала).

С други думи – като съм отговорила на теб (и макар че ти нищо не си разбрал, по причина, че, все още, не си придобил Виделина и тя ти липсва – тъй като живееш в по-ниските вибрации, на живота) – чрез отговора си – аз съм помогнала на някой друг човек (който се е повдигнал, в по-високите вибрации на живота и затова – вече има Виделина, в ума си и който, същевременно, чете, тук) – да получи нещо (малко), което той, за разлика от теб, вече е в състояние да оцени и да бъде доволен, от отговора ми.

С което не искам да кажа, кой какво трябва да цени. Всеки е свободен да цени, каквото иска (и по-точно казано:  каквото може; т.е. всеки е свободен да цени – каквото му е позволено, в зависимост от еволюционния му статус, към момента); в това число си и ти.

Ти, както и всеки друг човек, си свободен да мислиш, каквото можеш и според мен – никой нищо не бива да ти натрапва. (То – няма и как да ти бъде "натрапено", към днешна дата, защото ти нямаш почва; т.е. – ти не можеш да го приемеш, докато държиш на старите си материални възгледи, за живота. Това е  все едно – на един първолак, да му "натрапиш" да решава задача по висша алгебра, когато той едва е научил таблицата за умножение?!? Разумно ли е това?)

Работата е такава, че ние тук сме едно Цяло; т.е.  – ти попита нещо, но сега – от отговора на "твоя" въпрос – друг ще се ползва, а после ще стане обратното – т.е. друг ще попита нещо, а ти ще се ползваш, от отговора на въпроса му.

Затова – свободен си да бъдеш такъв, какъвто си; свободен си да бъдеш доволен, или да бъдеш недоволен, от отговора ми – това не е моя работа. Аз го написах, не само за теб (и не – понеже точно ти питаше), но отговорът ми е за всички (които го намират полезен, за себе си),  включително и за мен (защото и аз сега се уча).

За мен, откриването на темата "За материалните стремежи и разбирането на Истината", макар че ти си я открил – тя изобщо не е "твоя" (както ти си въобразяваш), а това (без да ти е известно) е станало, от името на всички потребители и гости, тук.

Знай, че със сигурност, твоите въпроси (макар и поставени, от теб) – са зададени от името на всички четящи, тук. Да, вярно е – поставени са чрез тебе, но намират отговор (и обсъждане), в полза на всички (проявяващи интерес, към тях), които даже и в бъдеще, ще четат тук, в този форум. Защо? Заради Името на Учителя Беинса Дуно и заради всеобщият ред във Вселената. Нищо никъде – не се прави само за отделната личност – дори и външно, така да изглежда, някому. Само че личността – така (погрешно) е свикнала да мисли (и затова да се обижда).

И ти не разбираш това, нали? И аз не разбирам – как може (като мисли за себе си и само за себе си), човек да не бъде толкова заслепен, от себе си, че да може да вижда и другите хора, които също четат отговорите, във форума, който – затова е публичен!

Всеки отговор си  има свой адресат. Може днес – това да не си ти; няма значение – днес някой друг се радва на отговора (или даже – само този, който го е написал; и това е добре). Утре – ти ще прочетеш нещо и ти ще се зарадваш (а друг някой друг – ще остане недоволен). Трябва да забелязваме и другите хора. Ние не сме сами.

2. Не се заблуждавай, да мислиш, че форум "Езотерика. Методи и Практики" на "Порталът към съзнателен живот", е място, където можеш  да се забавляваш, от гледна точка на възгледите си, на светска личност. Това не е позволено в Правилата на форума, стига да се спазват. Така че аз – нито съм в нарушение, нито съм смешна, както напразно се опитваш да внушиш някому, в постинга си.  Вярно е, че на невежите (хора на ниските вибрации) – със сигурност съм им смешна – но на тях всичко им е позволено. Нека те да се смеят сега; има време и за смях, и за сълзи, в живота.

Особено пък този форум, който си избрал – няма съвсем никаква светска насоченост. И когато тук, в този форум – някой пита нещо – отговорът, съгласно регламента на сайта, се дава, не от светска гледна точка, а от гледна точка на Божественото Учение на Учителя Беинса Дуно.

Значи – това, което пиша, е по условие (т.е. то е в Регламента на сайта). Може така да се пише (а не защото "в облаците", където съм аз, според Александър – на мен ми се привиждат розови слонове , както също би казал Александър – когото също, както и теб – много ценя, заради Божественото Начало, в него, на Което един ден – все ще се даде ход и тогава – всички неща ще му се виждат, различно; напр. – как се виждат нещата, на ултравиолетова светлина; не е ли различно?).  

И защото Името на Учителя е ангажирано, тук, от респект (и щом, все още я няма Любовта), ще говорим само за Неговото Учение, за да не цапаме; т.е. – за да не спамим, във форума. Ето, щом не вярваш – прочети сам, за целите и задачите на сайта. Линкът е даден, от Иво, преди няколко дена, когато направих справка, с екипа; виж  тук: http://www.beinsadouno.com/old/about_us.php , за да не се окаже, че без да искаш, си се включил там, където не си искал да бъдеш, а обвиняваш мен, че ти се натрапвам с неясни отговори, от гледна точка на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов.

Нищо подобно.

За мен е все едно – какво ти мислиш; т.е. – каквото и да мислиш и в каквото и да вярваш – аз ще те подкрепя; за мен, наистина е все едно – ти в какво вярваш и какво мислиш; аз съм спокойна, в това отношение. Ти не можеш да мислиш, както аз мисля и това ми е ясно. Не мога да очаквам, да мислиш другояче, освен – като самия себе си. И това е добре.

Обаче  тук, аз няма да обсъждам, с тебе – идеите на човешкия порядък на нещата, по причина, че това място е отредено за друго, а именно – само за обсъждане на Божествените Идеи, в Учението на Учителя Петър Дънов. За това е предвидено това виртуално място, според организаторите на сайта.


3. За сведение: Божествено Учение означава такова високо вибрационно Учение, което (тъкмо защото е високо вибрационно) е чисто от (ниско вибрационни) светски възгледи и т.нар. "светска мъдрост". Светските възгледи, за разлика от вечната Божествена Мъдрост, са временни ниско вибрационни схващания, на низшия човешки порядък, които подлежат на промяна. И макар че за отделни времена и за отделни човешки нрави – точно тези възгледи – да са относително ценни, то , в общия случай, точно ниските вибрации на егоизма, в които живеят всички личности, са причината светската мъдрост, в Библията, да бъде наречена "глупост, пред Бога."1 Коринтяни 3:19  "Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им".

С което – сам разбираш, че не искам и не мога да кажа, че изобщо е възможно да ти натрапвам – какво да мислиш и какво да не мислиш. Ще мислиш (само до там, докъдето си достигнал, с вибрациите си, казано на "небиблейски" език), т.е. според текущия си еволюционен статус. Защото никой не може "да надскочи" вибрациите си и така да мисли от позиция; т.е. от такава степен на (по-висше) съзнание, до която, все още, не се е повдигнал, по причина, че съзнателно не е работил над самия себе си..

И само когато, и ти самият, вибрационно, малко се повдигнеш – по нависоко, отколкото си сега – ще осъзнаеш, че вече се чувстваш далеч по-добре, когато оставиш и другите да мислят, да чувстват и да постъпват – така както могат, към дадения момент, без да им се сърдиш и без да ги коментираш негативно. Няма смисъл да бъдеш недоволен, от когото и да било. Това никак не е достойно поведение.

Един ден, когато вибрационно се повдигнеш, ще осъзнаеш,  че не е лицемерие, а напротив – добро е, когато приемаш всяко чуждо мнение (обусловено от текущия еволюционен статус на конкретния човек), за еднакво валидно, наравно с твоето. Ще разбереш, че когато някой, във всеки момент, осъзнава, че стои, пред Бога – лукавството му е изключено (понеже спомена, че не ми вярваш; обаче това, че не различаваш истина, от лъжа – не е мой проблем, а си е изцяло твой проблем, свързан със степента ти на разбиране на нещата).

Не разбираш това, сега, нали? Свикнал си, като всяка личност – все ти да бъдеш пръв, в изказванията; т.е. все да "плуваш като масло, във водата" и все ти да си прав, а събеседника ти – крив.

Да сте еднакво важни – никак не може (т.е. – вижда ти се лицемерно, някой да твърди това, че приема мнението на инакомислещия, наравно със своето мнение. Обаче – Божията Правда, за която ти нищо не си чул – е точно такава; т.е. Бог приема всичките хора – еднакво – и харесва да има различия, във възгледите им; Той намира красота, в това). И това ще ти се изясни, все някога... 

Когато (вибрационно) дойдеш в такова състояние, че вече сам да можеш да приемеш Виделината, в ума си – тогава няма да имаш нужда от никакви (външни) обяснения. Но дотогава, ако можеш – бъди признателен, че някой, все пак, мисли за твоите въпроси, ако и да не може да те удовлетвори напълно.

Само когато се новородиш в Божието Царство – "богатите приятели", за които Учителят говори (вече имахме случай да го обсъдим заедно с теб и ти самият – позна, от първия си опит – кои са тези богати приятели; та точно те) – ще поемат грижата, за теб и ти – чак тогава ще можеш да видиш ясно, че не си измислям нищо.

Ще си спомниш, какво съм ти казала за еднаквото приемане на всички хора и че наистина съм била винаги добронамерена, макар че, не винаги си могъл да осъзнаеш, каква е била тази добронамереност (и че тя е пред Бога, преди всичко друго и затова – просто няма как да бъде фалшива)... А дотогава – аз ще приема спокойно всичко, което ти предложиш, на аудиторията, във форума, като израз на възможностите ти, към момента, защото ти си моето малко братче, което аз наистина почитам, заради (макар и спящото) Божествено Начало, в него. Защото само 

Божественото Начало, в нас, е важно, а всичко останало – са дребнавости, в живота, които нямат значение.

 

 

 

 

 

 

 

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

За материалните стремежи и разбирането на Истината, може да се каже само едно: ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА И ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ – за да можете да видите ЯСНО нещата. Защото познаването (но не на човешките временни "истини", а само) на Вечната Божествена Истина – винаги е едно предварително условие – да можем ние да помислим, да почувстваме и да направим нещо – и то да има някакъв положителен реален смисъл, в живота ни, погледнато от Божествено Гледище.

Без познаване и без прилагане на Божествената Истина, както и на Божествената Любов, и на Божествената Мъдрост – всеки човек (колкото и умен да се счита самият той; и даже да го вземат за "мъдрец", в обществото на личностите), е духовен слепец и духовен пияница, пред Бога. И затова – и цялата му активност на Земята, която (поради липсата на съзнателност за Цялото), от известна гледна точка, е преливане от пусто в празно – е само едно предисловие на Истинския Живот на Висшата му Душа и на Духа му (но когато Те се пробудят).

Защото, за такъв човек се казва, че Съзнанието му спи; т.е. – че Висшата му Душа; Духът му – или Христос, в него – спи (а сърцето и умът му – са "изцапани" с материална "кал"; т.е. със светски възгледи за живота, които са временни и преходни, а не са вечни, за да имат някаква ценност). Точно затова – самият човек-личност, е само една (материална) сянка, от гледна точка на Реалността; т.е. от гледна точка на Божествената Истина – всяка една личност е фикция (каквото и да си мисли тя, за самата себе си). Това го казва Учителя Беинса Дуно (а не учениците му).

Но тази (материална) сянка; тази фикция – не знае, че е само сянка; самата тя се мисли за фактор, в Битието. Поради тази причина, тази материална сянка – има нужда от малко външна помощ, за да го разбере това положение, в което се намира и така – да допусне промяната, вътре в себе си.

И тази външна помощ, идва, посредством Божествените Учения на Великите Учители на човечеството, за всички времена.

Защото човешката личност (в общия случай не знае, че) е само мираж, който се е взел твърде на сериозно, тъй като има големи желания – обаче  няма достъп до истинския Божествен Разум, за да може да види ясно – колко са смехотворни, по принцип, всички човешки материални желания, погледнати откъм страната на Висшия Божествен План, за човека (в България, на това му казват: "Да си правиш сметката, без Кръчмаря").

Понеже – в края на земния път, на всеки несъзнателен човек-личност  – смъртта, по категоричен начин – ще се присмее на всяка необуздана грандомания и на всяко духовно пиянство, ограбвайки слисания, след смъртта си, човек – до край (и не само от материалните му притежания, но и от всичките му фалшиви предположения за някакво мнимо благоденствие на "наследниците" му, на Земята) –  и по този начин – бързо ще го отрезви.

Чистилището, в отвъдния свят (без изобщо да го е грижа за земния ранг на човека) ще го смири и ще му покаже, че само Бог е Господарят, Който определя Правилата на онази Хармония и на онази възвишена Любов, по които Съществата във Вселената, трябва да живеят. И затова – тези от тях, които (като нас, тук в "Порталът към съзнателен живот") казват, че се стремят към Съзнателен Живот – от добра воля и защото вече са познали Истината  (за себе си: че докато са личности, са само фикция, и за Бога: че Той е Този, Който определя Правилата) – избират само такъв живот, във фокуса на който е поставено ДОБРОТО за всички Същества.

ДОБРОТО за всички Същества – трябва да бъде поставено във фокуса (вместо в периферията) на живота на всеки човек, който казва, за себе си – че е съзнателен човек и че се стреми към съзнателен живот! Това е то – будност и трезвеност, в духовен аспект.  
Съзнателният човек, преди всичко, се намира в процес на ликвидиране на егоизма си, защото той е буден човек, който дава Път – на Христос, в себе си – да расте, а самият той – от ден, на ден – се стреми да се смалява (което значи – човек да няма никакви материални стремежи, тъй като се е осъзнал, че е Дух, който служи на Цялото. Това е единствената реална опция, за съзнателния човек; всичко друго е само фантазия на духовното му "пиянство"). Както е казано, за Христос, в Йоан 3:30 „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“

Това е съзнателност – от Любов към Бога – доброволно, във всеки момент, да отстъпваш място, в съзнанието си – на Христос, в теб, да расте.

Ето, в този смисъл – изобщо не е важно какво тук, във форума, мисли Велина, какво мисли Сингам, или какво мисли Александър, по въпроса за материалните стремежи и разбирането на Истината, а е важно – какво мисли Бог; т.е. какво мисли Христос, по този въпрос. Защото Бог е този, който ни учи и ни изпитва.

И ако това не беше форум на сайта "Порталът към съзнателен живот" , аз изобщо не бих коментирала тези неща, тук.

Защото светът е в правото си – да живее, както може и както разбира нещата. Тоест, всеки обикновен човек – има това право – да спи "духовно". Но съзнателният човек не е обикновен човек (според класификацията на Божественото Учение) и затова – той не бива да спи духовно; т.е. – той трябва вече да познава Истината, от Божествено Гледище и да помага и на всички онези, които питат за Истината, от Божествено Гледище, тук, в (тези форуми, на) един сайт, който е под егидата на Беинса Дуно. Така мисля, след като се запознах с целите и задачите на сайта, към днешна дата. 

Само Христос е Истината, за съзнателния човек: Йоан 14:6 „Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“

Очевидно е, че някои вярващи хора; християни, все още, изобщо не разбират колко е сериозно това положение, с определянето на стремежите им; т.е. на целите и на задачите им, в живота им, като вярващи.

Реално погледнато – Името на Христос – не бива да бъде просто едно украшение на егото на вярващия в Бога човек; нито пък Името Беинса Дуно – може да бъде такова.

Когато му дойде времето – неразбиращите ще схванат разликата в ОТНОШЕНИЕТО (и оттатък ще минат, дето се вика). "Няма да остане българска глава, която да не узрее" – казва Учителят.

Въпросът е друг – дали Чистилището (т.е. понеже всички ние сме Духове, влезли в материално тяло; дилемата  е – дали изчистването ни от калта на земните заблуди в мисли, в чувства и в постъпки) – да го преживеем тук, докато сме още на Земята, или пък – да оставим главата ни "да узрее", при по-тежки условия, а именно – в онзи свят, след смъртта на физическото ни тяло (когато образно казано – циреят на егоизма ни окончателно ще се спука). Само в това е разликата, в изчистването – на Земята ли да бъде, или – на онзи свят, след смъртта на физическото тяло.

Който не вярва – ще провери това нещо, когато му дойде редът да се представи пред Господа (когато сам ще се убеди, в нечистотата на мислите, на чувствата и на постъпките си, които е имал на Земята). За сведение само – има и такива хора, които преминават през Чистилището –  още докато са тук, на Земята.

Изчистването на човека-личност от материалната "кал" – това не са "бабини деветини", а е строго необходим етап, от духовната еволюция на всяка личност. Затова – основна задача, на всеки човек (който казва, че е съзнателен) – е да се изчисти именно от материалната "кал" (в мислите, в чувствата и в постъпките) на живота си, защото точно тази материална "кал" –  продуцира егоизъм.

А човек е егоист, само защото е заблуден, че самият той е по-скоро тяло (т.е. че самият той е по-скоро материя), а не – че е Чист Дух, влязъл в материално тяло. Защото ако човекът бъде напълно убеден, че е Дух, то той – съвсем естествено би прегърнал каузата на Духа и би се дистанцирал от всякакви материални стремежи, като несвойствени, за Него; т.е. – би се "изчистил", от тях. И не би правил никакви опити да съвместява каквито и да са материални стремежи, с духовността си, защото сам щеше да вижда ясно, че това е абсолютно невъзможно.

По дефиниция, невъзможно е – да се съвместяват материалните стремежи, с духовните стремежи; т.е. невъзможно е – да се съвмести Бог, с мамона, защото това (освен че са различни посоки, на двата стремежа: посока надолу и посока нагоре) – са и, преди всичко останало, различни степени на вибрации, в случай, че изрично не искаме да употребим понятията низше и Висше Съзнание).

Ето Божието Слово, по този въпрос, в Лука 16:13 „Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“

Не можете да служите на Бога и на мамона, но можете да изберете Единия, от Двамата Господари – и Вселената ще ви подкрепи еднакво, и в двата случая, само че – за вас – резултатът от този избор, ще бъде различен.
 

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

Току-що, АлександърТ.А. каза:

Драга , лицемерие е да се съгласяваш с нещо с което не си съгласна . Т .е. опитваш се да ме разкараш , (любезно казано)

 

 

 

Александър, каквото и да кажеш, ти винаги ще имаш моята пълна подкрепа. Защото ние с теб не можем да имаме разногласия; тоест – аз винаги ще съм напълно съгласна, с твоите преценки за нещата. Благодаря ти; много мило е, от твоя страна, че ми отделяш от времето си.

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

Александър, много хубаво обясняваш и си прав. Прав си – точно така е, както си го написал.

[Учителя за превръщането на скръбта в радост]

Чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Теоретически вие разбирате нещата, но не разбирате тяхното практическо приложение – далеч сте от тези схващания.

Представете си, че имате едно малко кръгче, което представлява един малък зародиш, в който е скрита потенциална Божествена енергия. Тази енергия от потенциална ще се превърне в кинетическа, т.е. от този зародиш ще покълне едно растение и ще се развива. Значи в духовния, в Божествения свят доброто е плюс, то се проявява. С други думи: в Божествения свят доброто е кинетическо, злото е потенциално, а във физическия свят злото е кинетическо, доброто е потенциално. Възможностите, които имате за реализиране на тези живи идеи, създават радостите и скърбите в света. Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? – Скръбта. Законът е верен и в обратен смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта. Сега имате ли ясна представа, кога се явява скръбта в човешкия живот? Енергиите, които действат, същите ли са? – Не са същите. Следователно, вие трябва да имате представа за бързите смени на тези енергии в живота. Да кажем, че вие имате една кратковременна радост. Какво показва тя? – Че ще се замени със скръб. Тази радост е въведение към една голяма скръб. Много пъти една малка скръб е въведение към една голяма радост. Този закон е верен и в двата случая. Питам ви сега: от чисто философско гледище, можете ли да обясните защо светът е създаден така? Не само вие, но и най-видните философи, най-големите мислители на човечеството не са били в състояние да обяснят вътрешния смисъл на живота. Човек може да се досеща за тези неща, но колкото и да философства, не може да си обясни защо именно той изгубва своята радост. Защо именно при скръбта вие се отчайвате? Щом дойде скръбта, не само вие младите, но и старите не могат да я носят. Питам: защо сте недоволни от скръбта? Най-после, защо сте доволни от радостта? Дайте си едно философско обяснение. Знаете ли, че тази радост, от която сте доволни, подир половин час ще ви донесе най-голямата скръб? Тогава защо се радвате? Пък тази скръб, която след половин час ще ви донесе най-голяма радост, вие не искате да я видите и казвате: „Да се махне!“ Това е смяна на енергии. Всякога на една положителна енергия от Божествения свят съответства една отрицателна енергия от земята. Тези неща, които в невидимия свят се проявяват като добри, на земята се проявяват като лоши. (– „От какво зависи това противоречие?“) Вие може да знаете от какво зависи това противоречие, а при това пак да не можете да приложите закона. За да бъдем добри, не е необходимо да знаем какво нещо е доброто. И за да бъдем лоши, не е необходимо да знаем какво нещо е лошото. Ако се качите на някоя голяма скала и се спуснете от нея, необходимо ли е да знаете какво нещо е дълбочина? – Не е необходимо. Като слезете долу, ще знаете какво нещо е дълбочина. Допуснете, че вие сте в някоя машина, която ви издига нагоре, но не знаете още какво нещо е височина. Необходимо ли е да знаете какво нещо е височина? – Не е необходимо. Онази машина, като ви издигне нагоре, като аероплан, ще почувствате какво нещо е височината. Значи в нас стават известен род промени, независимо от нашата воля. Ще имате предвид следното: на земята човек не може да знае, коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно цяло и в някои отношения скръбта е предизвестие за радостта, а в други отношения радостта е предизвестие на скръбта. Радостта и скръбта, това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Понеже всички вие сте учени, ако помислите малко върху тези думи, ще видите, че този закон е много верен. Да кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва да знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо? – Вие ще трябва да делите с него средствата си, леглото си, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него. Въпреки всички страдания, които той може да ви причини без да иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна приятност към него. Сега ще ви обърна вниманието върху приложението на закона. Вие сте млади, искате да работите, да се проявите, но ако не можете да проявите навреме вашата енергия, във вас ще се прояви едно спящо състояние и вие ще започнете да заспивате. Аз гледам, тук в класа, както и навсякъде в събранията, много от слушателите заспиват. Виждам, че вие сте натрупали много енергия и не работите, затова заспивате. Що е заспиването? – Заспиването е потъване в една по-гъста материя. Когато се говори често по един въпрос, който не ви интересува, казвате: „Не ме интересува този предмет“. Защо? – Съзнанието ви не е будно. Допуснете, че имате един план, искате да организирате едно списание. Събирате се да говорите веднъж, втори, трети път, разисквате, но нищо не вършите. След като говорите толкова много, всички ставате индиферентни, казвате: „Не ни трябва нито списание, нито какво и да е мероприятие!“ Защо така? – Не трябва много говорене. Веднъж като говорите, започнете работа! Може да направите много грешки, не се бойте, работете! Като работите, у вас ще се роди импулс, стремеж към работа. Затова за предпочитане е в света да правим грешки и да работим, отколкото да бъдем пасивни. В България често идваха американци, но не говориха български език, казваха: „Когато се научим да говорим хубаво, тогава ще се отпуснем да говорим“. Някои от тях, които се решаваха да говорят, правеха грешки наистина, но научиха български език, а онези, които не се отпускаха да говорят, не го научиха. Ако отидете в странство и не говорите съответния език, докато не го научите, вие никога няма да се научите да говорите. Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много грешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а да бъде добър, това е средство. Та когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава аз обяснявам защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? – За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде Духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе – нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу – няма изключение в този закон. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страдащ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни и вашите клони са по-силни – съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу в земята, ще се прояви и в клоните, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас.

Тази сутрин ви говорих, че човек трябва да обича Бога. Тази е идеята, която трябва да стане във вас плът и кръв, ако искате да бъдете мощни и силни, за да може да се образуват корените на вашия живот. За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. Ако действате по обикновен начин, както хората действат сега, ще имате един обикновен опит на разочарование. Земята е покрита само с разочарования; земята е покрита само с кости, а всички кости са останки от същества, които са вървели по крив път. Никой светия не оставя костите си на земята. Светия, който оставя костите си на земята, не е пълен светия. Светии, на които хората пазят костите, прекарват големи страдания.

Та казвам: понеже вие се приготвяте за работници в света, сега именно ще дойде и вашето време да се проявите. Не чакайте да бъдете съвършени! Всеки ден трябва да правите микроскопични опити. Щом направите един малък опит, във вас ще се роди един малък подтик. Не губете напразно енергията си, защото другояче ще имате същата опитност, каквато са имали всички хора, които са живели преди вас. Скърбите и страданията, това не е животът. Това, което причинява радост в живота, то е законът на съвършенството, понеже Божественият живот се намира в съвършенство. Когато ние предчувстваме това съвършенство, което ще имаме за в бъдеще, то носи радост за нас. Но когато чувстваме, че не можем да придобием това съвършенство, в нас се заражда скръбта.

Сега, на първо място трябва да знаете, че не ви даваме изведнъж всички окултни сили, с които ще боравите, защото ние не искаме да ви въведем в интензивна деятелност, понеже вашият мозък и вашата нервна система ще се разстроят. Даже и от това малкото, което имате, по някой път мнозина от вас ще се обезсърчат, ще станат индиферентни. Индиферентността не е нищо друго, освен отпускане, мозъкът се размеква. Мозъкът трябва постепенно да се кали; трябва да се кали и човешкото сърце; трябва да се кали и човешкият ум, да станат пластични, издръжливи. Също така трябва да се кали и човешката душа и човешкият дух. Или казано на чисто материалистичен език: нервната система трябва да се кали, за да може Божествената енергия да тече постоянно през нея.

Сега вие се връщате от събора. Как ще работите през тази година? Като влезете между хората, вие ще се заразите от техните идеи, и като срещнете най-малкото съпротивление, вие ще се обезсърчите и ще отстъпите. Като отстъпите, ще се скриете в позицията си, ще си повдигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“. Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. Докато узреете, няма да има място за работа. Щом узрееш, настава друг закон. Узрелият плод подразбира съвършенство. Щом си узрял, ти влизаш вече в Божествения живот, а на земята ще работиш, докато си зелен. Щом узрееш, ще те дигнат от земята, няма какво да търсиш тук. Затова, докато си на земята, няма да искаш да узряваш. Който иска да живее по-дълго време на земята, ще бъде зелен, а който иска да узрее, ще замине. Кои хора са зелени? – Зеленият човек се отличава по това, че не желае много работи. Той желае най-същественото, само това, което е за днешния ден. Той е като децата, с малко се задоволява.

Та сега вие се връщате в света и ще влезете в стълкновение с два лагера на противоположни сили, затова всички трябва да знаете как да се справяте, да не оставяте вашия ум да се люлее като махалото на часовника. Нашата задача не е само да определяме времето, както махалото. Някои мислят, че като се движат наляво и надясно, като махалото на часовника, вършат нещо. Този часовник може по механически начин да определя времето, но за вас не е важно да определяте времето. За вас целта на живота ви е в съвършенството. За тази година вие младите ще имате задачата да бъдете съвършени. Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? – Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна.

 

Има една висша математика, която може да изчисли след колко време като си започнал да страдаш, ще се промени твоето състояние. Например, ако направите един голям разрез на ръката си, заздравяването на този разрез ще зависи от концентрирането на вашия ум. Ръката ви може да оздравее за 5 минути, за 1 минута, за 15 или за 20 минути, за един ден, за два дни, а може и за няколко месеци. Колкото интензивността на вашата мисъл е по-слаба, толкова повече се продължава и времето. Затова за всички идеи, които искате да прокарате в света, трябва да имате една усилена интензивност, т.е. енергията, която ще изразходвате за постигането на тази идея, трябва да съответства на самата реалност. Този закон съществува и в механиката. От интензивността на силата, която изхвърля гранатата например, зависи какво пространство ще пропътува тя, т.е. какво разстояние ще измине.

Трябва да вложите в ума си идеята, че всичко, което желаете през тази година, ще можете да го постигнете. Ще си поставите за задача един постижим идеал. Ще си поставите за задача постигането на една конкретна идея, която да може да реализирате. Например, от толкова години насам ви преподавам окултни лекции, но ако ви попитам каква е третата лекция от третата година, или каква е първата лекция от първата година, какво ще ми кажете? Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциите, а самият материал го няма във вас. Аз трябва да се върна към тях, да ви покажа съществените места в лекциите. Във всяка лекция има по една съществена мисъл. Разбира се, вие още не сте готови за този материал. Това, което съм ви говорил, тези идеи ще изпъкнат във вашия ум, може би, след 10–20 години.

Едновременно вие трябва да си зададете задачата, да работите, освен индивидуално, още и колективно. Голямо изкуство е да знае човек как да работи! Например, счупи ти се колата – изкуството е да си способен сам да си я поправиш, без нечия помощ. При това, ако работят 10 души на една кола и всички знаят как да се поправи, работата ще върви по-бързо. Ако сам поправяте колата си, това може да ви отнеме цял ден, но необходимо е да знаете и сами да си поправяте колата. Дойде ви известна трудност, трябва да бъдете в състояние сами да разрешите тази трудност. Всяка трудност е една задача. Не е нужно да разрешите цялата задача сами, но поне една малка част от нея.

Използвайте всеки даден случай, колкото малък и да е, за вашето издигане. Използвайте всички случаи, които ви се дават. Всеки трябва да бъде на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да е на мястото си. Прави добро на място, почивай на място, мълчи на място – всяко нещо да е на мястото си. Нали пеете песента „Тъги, скърби вдигай, слагай“. Можете ли да ги вдигате? – Не можете. Лесно се пее, мъчно се вдигат. Често аз проверявам тежестта на вашите скърби. Когато някой скърби, аз взимам скръбта му и намирам, че е доста тежка. Казвам: доста тежка е тази скръб, непоносима е заради него. Тази скръб е доста тежка за едно дете. Има скърби, които известни индивиди могат да носят, а други не могат. Същото е и по отношение радостите. Радостите са достъпни за някои, а за други са недостъпни. (– „Нали Господ раздава скърбите и то толкова, колкото могат да се носят?“) Не, ние от лакомия избираме големите страдания. Някои от вас ходят по 10 пъти на ден да хлопат за страдания, без да знаят това.

Говорих повече; трябваше да ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за да бъдете съвършени – нищо повече. Посейте този орех и той ще ви изясни Истината, ще ви покаже, какво има в него. На работа!

Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате да не давате цялата енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка. По този начин във вас ще дойде нова енергия отвън. Не трябва да бъдете като онзи банкер, който постоянно складира, забогатява, иска да образува голям капитал, за да се осигури. Не трябва да бъдете като онзи търговец, който с малък капитал прави голям оборот. Вие трябва да бъдете от тези окултни ученици, които правят голям оборот с малки сили. Така, вие ще спечелите повече, отколкото ако разполагате с големи окултни познания, защото големите окултни познания са свързани с големи трудности. Затова именно и напредналите ученици плащат много. Вие трябва да поливате всички ваши семенца. Приложете в действие всички благородни пориви и желания, които имате в живота си, и никога не отлагайте! Кой какъвто план има, нека го приложи. Аз не подразбирам някой глупав план. Не, всеки от вас има добър план. Този ваш план приложете! Каквито благородни идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за последствията от тях. Направете опити през тази година, приложете ги без да мислите за последствията. Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите идеите си. Приложете доброто, което имате във вас! Често младите казват: „Да видим как ще работят старите, че тогава и ние“. Старите пък казват: „Да видим как ще работят младите“. Вие очаквате от старите, а старите очакват от вас. В това отношение всички трябва да работите.

Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от него? – Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Но успите се и станете в 5 часа. На втория ден пак ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Обаче ставате в четири и половина часа. На третия ден пак ще кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Можете да продължавате така 1, 2, 3 месеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго.

И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. Значи чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко.

Из: „Добро и съвършенство“
 

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

преди 12 часа, Сингам каза:

Велина, ако се огледаш по - внимателно (нямам предвид само коментарите, но и отделните форуми на Портала) ще можеш правилно да си отговориш на въпроса е ли сайтът на 100% посветен на идеите на Учителя Петър Дънов или не е на 100% посветен на тях. Не виждам какво лошо има хората да задават въпроси. Никой не е длъжен да отговаря. 

Сингам, ако и ти се огледаш – никой не твърди обратното; тъкмо напротив – на тези въпроси, на които е възможно да се отговори – винаги се отговаря.

Къде някой, някъде и някога е написал, че е лошо, ако хората задават въпроси, във форумите? Форумите са за това; те са за общуване. За въпроси и за отговори са.

Това, че ти наопаки си схванал нещата, е съвсем друг въпрос.   Поправи се сам, защото – да отговоря на твой въпрос (стига да е по силите ми, разбира се) – за мен е истинска радост   . Така и аз разбирам някои неща, далеч по-пълно и по-добре, та – ползата е и за двама ни, когато ти питаш нещо, което аз (отчасти и донякъде само) знам и затова мога да ти бъда (малко) полезна.

Със сигурност, аз също се уча от въпросите, които се задават във форумите (защото вече имах случай да споделя, с всички, тук – колко много неща, всъщност, не знам).

Обаче има и нещо друго: уж все държа да отговарям само на въпроси, които са написани грамотно (като твоите, Сингам), защото съм забелязала, че ако това не е така – никак не ми се получава отговорът и винаги ставам "пишман" , че неуместно съм се опитала да помогна на някого, защото само го обърквам повече (понеже няма как да схвана  –  какво точно има в главата му. Неграмотните хора, по моему, докато не изправят правописа, езика и стила си – са непредсказуеми.) Затова – наистина гледам да внимавам, на кого точно отговарям. Само това е разликата.

 

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

В 16.11.2015 г.,, Сингам каза:

velinavasileva: "Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи."

 

Сингам, това са думи, из Словото на Учителя Петър Дънов, касаещи Философията на настоящия момент, които точно отговарят на въпроса ти – как да живееш без материални стремежи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ние говорим за Философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите.

Ние говорим за Философията на настоящия момент.

Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи.

Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света.

Ще кажете, че нещата са непостижими.

Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията.

При известни условия, нещата са непостижими, но при други – те са постижими.“

 Из: „Езикът на Природата“
 

[Развитие на сайта през годините]

Благодаря за линка, Иво. Там прочетох следното:

–––––––––––––––––––––––––––––––
„Основен източник на вдъхновение за основателите на сайта е Беинса Дуно и философско-езотеричното му учение, разбирано в неговия универсален аспект. Екипът вижда във всяка уникалност път към хармония и единение, високо уважава и цени всяко духовно учение, което освобождава човешкия дух.

Цели и задачи

BeinsaDouno.com e информационно ориентиран портал, посветен на пробуждането на съзнанието и неговите необятни възможности. Мисията на сайта е да бъде в помощ на тръгналите по пътя на себепознание. Вниманието на аудиторията се насочва към универсалните истини изложени в лекциите и беседите и приложението им във всекидневния живот.“
–––––––––––––––––––––––––––––––

Предполагам, с известна доза неувереност, че "универсалните истини изложени в лекциите и беседите" има предвид, по-скоро, само "Божествените Идеи, изложени в лекциите и беседите", които са вечни, защото доколкото човешките "истини" (т.е. човешките "идеи" / или "факти", може би?) – са временни и преходни, считам, че те не могат да бъдат предмет на специален интерес и особено на изучаване, в този сайт, а по-скоро – човек трябва съзнателно да се освободи от тях (от всяка една такава човешка "истина", поотделно) и да постави на освободеното, в съзнанието си място – чистите Божествени Идеи, изложени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Не е ли това смисълът на вътрешната промяна, изразена в пробуждането на съзнанието, у всеки човек (който е готов за това, разбира се – и за която вътрешна промяна (на нуждаещия се човек) – сайтът поема грижата, да помогне, посредством ресурсите си)?

За такова нещо – наистина би имало смисъл, човек да се потруди, над самия себе си и тогава да помогне, и на другите, да го разберат.

Но ако не съм права, то моля, нека някой от екипа да ме поправи, за което ще бъда благодарна, защото понятието "универсален" (както е тълкувано в речника) – струва ми се, че няма как да пасне на тази задача, към българите, така както е поставена тя, в Новото Учение на Беинса Дуно, от самия Него.

Разбира се, ние не сме длъжни да приемем, за себе си, точно това тълкуване, което речникът дава на думата "универсален", но все пак – едно изясняване, от страна на екипа, на понятията "универсалност" и "истина", в контекста на изразите: "универсалните истини изложени в лекциите и беседите", и "универсален аспект", мисля, че би било от полза, за всички потребители, тъй като точно те (т.е. универсалните истини, в техния универсален аспект), съгласно текста, регламентиращ  целите и задачите на сайта, са поставени на вниманието на аудиторията му. Моля, ако е възможно, обяснете на аудиторията на сайта  – и по какъв начин визираната, от вас, универсалност, вие свързвате с пробуждането на съзнанието на човека. Благодаря.
универса̀лна, универса̀лно, мн. универса̀лни, прил.
1. Който е разностранен, всеобхватен. Универсални знания. Универсални умения.
2. Който може да служи за много цели или дейности.

ИСТИНА - КАКВО Е ИСТИНА?

Ядка на Божественото учение

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

преди 5 часа, АлександърТ.А. каза:

Велина , пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?

Цитат :,,Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани."

.Вярно е , че не всички хора правят разликата . Но всички хора виждат с ума си , вътрешно . Вярно е че виждат различни неща , но това е вяратя им .Не приказвам за християнска или друга религия . А за конкретната човешка вяра в живота , която можем да назовем : любов към бога .Всеки обича този Бог (вселена)и за това все още е жив ,.Това го крепи , независимо какво си мисли . Но вторачвайки се само в материята, стеняваме кръгозора на интересите си и постепенно губим .свиваме се ,докато положим кости .

Велина , човек се ражда с любов към Бога .Не я намира после .Единственото което може да направи , е да я осъзнае и заживее с нея .

 

1. Александър, аз разбирам всичко, което ти напишеш. Ясно ми е и те разбирам добре. Ти казваш: "... пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?"... Не си само ти, който не разбира какво пиша. Има и други хора, тук, които не разбират написаното, от мен. Според мен, това не е нито за порицание, нито за хвалба. Така е и толкова. Нормално е. Има много хора, които ме разбират, обаче те са на същото ниво на разбиране на света, на което съм и аз, към този момент; затова те ме разбират. И това което съм написала – на тях им е интересно, защото те откриват смисъл, в него; т.е. те правят връзки между нещата там, където ти намираш противоречия. Мисля, че ти трябва да четеш само това, което ти допада, а моите постинги – просто да ги прескачаш; те са за други хора написани.

2. Хората, ако съзнателно не са работили, върху самите себе си; т.е. – ако те не са чели много (Чисти Източници) и не са писали много (имам предвид – дълги години да са работили, върху самите себе си) – имат само един неорганизиран ум, в който цари хаос; "материална каша" – я нарича Учителя. Те, разбира се, не знаят това, защото нямат база, за сравнение и вземат "материалната каша" за "чиста монета". Но човек, когато напредне интелектуално и духовно – сравнява себе си, със самия себе си и чак тогава вижда разликата. (Не е правилно да се сравняваме с други хора.) В този смисъл – това, което вижда един неорганизиран ум, е различно от онова, което вижда един по-зрял ум (и това е на степени на развитието, както всяко нещо, разбира се). Обикновеният човек вижда само низшия човешки порядък на нещата. Но освен низш човешки порядък, има и Висш Божествен Порядък на нещата. Когато писах за виждането на ума, аз имах предвид – умът да е в състояние да види Висшия Божествен Порядък на нещата, за което се иска много предварителна самостоятелна работа – и четене, и писане, и молитва.

3. Казваш, че човек се ражда с любов към Бога – да, така е, но тази любов е само такава, каквато е позната в човешкия порядък на нещата, а не в Божествения; т.е. – това е само половинчатата любов, към Бога, изразена чрез ума, или чрез сърцето. Тази любов към Бога, не е онази Първа Любов, в Божествения порядък, на нещата, за която Писанието, в Откровение 2 глава, казва: "Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов." Само пълнотата на Първата Любов към Бога, изразена чрез Душата и чрез Духа, имах предвид, когато говорих за Любовта към Бога. А това е съвсем различно разбиране.

2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;
3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.
4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.
5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

преди 8 часа, Сингам каза:

Но може би в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие?

Уточнявам следното, понеже е възможно Велина И мен да визира: нито съм твърдял, че в спора се ражда истината (не целя да спорим), нито искам да прегазя различните мнения. Задавам въпроси, защото търся определени отговори и защото ми е интересно какви отговори евентуално ще получа на зададените въпроси. Не стремя да натрапя дадени възгледи.  

Освен това: сайтът не е само и единствено за споделяне на идеи на Учителя Петър Дънов. 

Сингам, отговарям на трите абзаца, така:

1. Да, в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие! Защото, със сигурност, намираш онези приятели милионери, за които Учителят говори и които решават всичките ти проблеми. Ти правилно си отговорил на въпроса ми – кои са те.

2. В предходния ми постинг, е написано изрично, че не визирам теб (а обръщението ми е само принципно и е на вниманието на всички пишещи): "Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги  е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение." Ти, наистина, си много внимателен, с другите участници, във форума, Сингам.

3. Тук може и да си прав, но може и да не си прав, затова – замислих се и реших да направя запитване, до екипа на сайта, за това – какви са целите и задачите на сайта, към днешна дата. Ако сайтът наистина, по регламент – не е посветен на чистотата на Божествените Идеи, в Учението на Петър Дънов – тогава няма какво да се прави – всеки може свободно да си излива умотворенията и ще бъде прав да не мисли за никаква Чистота на Божествените Идеи. Но тогава – понеже чистотата на това Учение е много важна, за мен, аз ще публикувам само във Фейсбук, за да не стават тук, във форума, недоразумения, че може всякак да се пише (като се смесват низши светски и Висши Божествени Идеи), и че Учителя е казал неща, които изобщо не е мислил да ни казва (защото е искал да ни предпази точно от онези грешки, които ни пречат, в живота, но ние не ги различаваме, защото съзнанието ни не е будно).  

[Развитие на сайта през годините]

("...целите и задачите , които сайта си е поставил и сте сългасни да съдействате за тяхното реализиране.")
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Моля, бихте ли ми дали работещ линк, към целите и задачите на сайта, за да мога да ги прочета отново и така да се ориентирам – дали, към днешна дата, съм там, където Духът на Идеите на Беинса Дуно и Неговото Учение, по условие, е поставен във фокуса на вниманието – не само на екипа на сайта, но и на всички участници, във форумите.

Оставам с впечатление, че ако е така, то – към днешна дата – няма еднозначно разбиране на това, у пишещите потребители.

Ако потребителите са прави да публикуват, по дадена тема – всичко, каквото са чули и каквото знаят (от и) за света, а нямат представа и най-важното – нямат интерес към Идеите на Учителя Петър Дънов, и щом това е по регламент – лошо няма. Може и така. Това Учение не се натрапва никому, насила.

Обаче Божественото Учение на Беинса Дуно заслужава един чист оазис, където да може да процъфти и да даде плод, в България. Като се водех от някакви мои вътрешни предположения, си мислех, че това място е точно "Порталът към съзнателен живот".

За мен, отговорът на този въпрос е много важен и би определил по-нататъшното ми участие във форумите. Благодаря ви.

[Кратки въпроси и мнения]

преди 15 часа, Сингам каза:

Какво е Царството Божие? Какъв е животът там? Какво следва след като се влезе в Царството Божие? Това Царство ми е много непонятно. Някак си доста по - лесно е да се стремиш към по - близки, по - дребни и дори по - привлекателни за теб цели, отколкото към нещо много абстрактно и труднопостижимо, за чието достигане може да са ти нужни десетки хиляди години, нещо за което си мислиш, че може и да е фантасмагория, нещо за което нямаш спомен. Астралният и менталният свят, при все че и те не са ми съвсем понятни (и за тях понякога се запитвам дали са реални) ми се струват по - желани, по - близки до съзнанието ми (понякога ми се ще да изпитам голямото щастие във висшите сфери на съществуване, да попадна в някакво приказно красиво място след смъртта ми - приказни поляни, цветчета, птички, ангелска музика, обичани хора). 

Сингам, предлагам ти текст, от беседа на Учителя, по въпроса, който те интересува. Там пише така: "Търсете първо да се запознаете с Бога и с приятели милионери. Не само да се запознаете с тези богати хора, с милионерите, но те трябва да ви обичат. Ако тези ваши приятели са около 20–30 души и ви обичат, няма ли да уредят вашите работи? Ще ги уредят, разбира се. В дадения случай те представят за вас Царството Божие, което търсите."

Имам въпрос, към теб, Сингам: Кого има предвид Учителя, под израза: "около 20–30 души приятели-милионери"; кои са те и къде са? Това е много важно да се осъзнае, от всички ни, за да имаме напредък, в разбирането на Словото, което води към Царството Божие. Защото наистина – човек сам не може да да се домогне до Царството Божие, ако няма в своя помощ, точно тези "приятели-милионери" (които представят, за него, Царството Божие и които Учителя има предвид). Но кои са те и къде са?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Какво е Царството Божие? То е место, дето живеят Великите Души. Като търсите Царството Божие и Неговата Правда, както и всички онези Закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Христос е дошъл на Земята с единствената цел да отвори нов път, едно ново разбиране, едно ново прилагане на бъдещата философия, че роденият от Бога може да види Царството Божие. Щом може да види Царството Божие, той ще може да реши мъчните въпроси, които го спъват.

Следователно, за да се родиш [изново], трябва да има някой, който да ти помага. Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане. Ако не се родиш изново, без това раждане, нищо не можеш да направиш.

Следователно, за да видиш Царството Божие, ти трябва да се родиш изново. Това е новото положение: Че само роденият, от Бога, може да види Царството Божие, да види красотата там.

❇ Едното положение: Христос казва: Търсете първо Царството Божие и неговата Правда, а всичко друго [в смисъл: задоволяването на материалните ви нужди от храна, облекло и покрив, над главата] ще ви се приложи.

❇ Другото положение: Ако се не родите изново, няма да видите Царството Божие.

Следователно, първо трябва да се родиш изново, а после да търсиш [да видиш] Царството Божие и Неговата Правда, за да ти се приложи всичко.

Второто положение е по-лесно – да търсиш Царството Божие и Неговата Правда  [но след като вече си си се родил, изново]. [Тоест] За да се родиш [изново, в Царството Божие, докато си още] на Земята, ти трябва да търсиш Царството Божие и Неговата Правда [и в същото време – около 20–30 души "приятели-милионери", представящи, за теб, Царството Божие, да знаят това; да са са около теб и да те обичат]. Тогава всичко друго [храна, облекло и покрив] ще ви се приложи.

Сега да ви приведа това на ваш език. Търсете първо да се запознаете с Бога [като си върнете Първата Любов, която е само към Бога] и с приятели милионери. Не само да се запознаете с тези богати хора, с милионерите, но те трябва да ви обичат. Ако тези ваши приятели са около 20–30 души и ви обичат, няма ли да уредят вашите работи? Ще ги уредят, разбира се. В дадения случай, те представят за вас Царството Божие, което търсите.

Какво е Царството Божие? То е место, дето живеят Великите Души. Като търсите Царството Божие и Неговата Правда, както и всички онези Закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи.

Царството Божие го уподобяват на една държава. Но всяка държава се управлява от разумни Души, от най-добрите Души.“

Из: „Ако се родите изново“

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги  е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение. Обаче – аз съм длъжна да подчертая това, че намеренията ми, във форумите на този сайт – винаги са били чисти (понеже относно обидата, при личностите – никога не се знае, "от кой храст ще изскочи заекът", та тези уговорки за доброжелателност и добронамереност имат смисъл, доколкото разбира се, се счита, че не са фалшиви, защото всяка личност – според себе си, съди.  Казано е, и е така: Тит 1:15 "За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.")

Сега вече искам да кажа, че ако приемем за отправна точка определени възгледи за Вселената, то ние спокойно можем да кажем, че са безсмислени абсолютно всякакви опити да разграничим каквито и да са Неща, от други Неща, във Вселената, за да можем после да ги свържем в една стройна система, с цел – да се опитаме, отчасти, да ги разберем; т.е. да разберем Всичко, Което Е, от гледна точка на системния подход.

Можем да кажем, например, че във Вселената не съществува нищо друго, освен Бог и толкова. Всичко, Което Е, е Бог. Няма Никой Друг и няма нищо друго, освен Бога! И това напълно и окончателно да изчерпва въпроса!

Приемаме, че няма никакви Неща и няма никакви разлики, между Нещата, защото няма никакви Неща; няма Дух, няма материя; няма низше; няма Висше; няма спящо съзнание; няма будно съзнание и всичко останало (за което се сетите) – е просто илюзия. Вярно ли е това? Напълно вярно е. Защото Вселената е ментална и Единственият, и Неделим Реален Бог, Който Е – просто "сънува своя сън", казано на човешки език. Това е една от многото валидни гледни точки, в нашето познание (и бих добавила, че просто няма никакви невалидни гледни точки); при това – тя е много полезна гледна точка, за да можем – в нейния контекст – да направим каквото и да е друго изказване и въпреки това, от гледище на разширеното съзнание – всичко да бъде вярно. 

Обаче (ако, все пак, за тук пишещите, това има значение, защото допустимо е и да няма никакво значение, то) – нека да не забравяме, че тук, точно на това виртуално място, ние всички сме участници във форум "Езотерика", на сайта "Порталът към съзнателен живот", което предполага – преди всичко останало – лоялност само към Учението на Петър Дънов. Това е по условие. Ние сме тук, за да изнесем (пред тези, които не знаят) ползата за Душите ни – точно от възприемането и прилагането на Идеите, които Учителят Петър Дънов е донесъл на Земята. И да предложим това Божествено Учение на българския народ и на всички хора, които биха го припознали, за свое Учение.

Нека да изясним, че уважавайки всички останали религии и Учения, и всички останали гледни точки, на всички хора, без абсолютно никакво изключение – Учителят Петър Дънов (от чисто милосърдие и с оглед разширяването на ограничените ни съзнания) – ни е оставил уникална Система за подход към разбирането на Вселената. Тази система; това стройно Ново Учение, съобразено с текущото време – не се натрапва на никого. То е предназначено единствено и само за тези, които доброволно и на драго сърце – биха го приютили, в себе си, по причина, че то резонира с чистотата вътре в тях, като частица от самите тях.

И това е един факт.

Преди всичко друго, не трябва никога да изпускаме из предвид това, че ние, като личности, боравим само с относителни истини и само с относителни понятия и мнения, които въвеждаме, в главите си, с учебна цел, а всички тези неща са само временни. (Освен Божествените Идеи, разбира се, които са вечни). Но, в общия случай – всичко, което казваме, задължително е обусловено от дадена конкретна гледна точка, отговаряща на текущото развитие на съзнанието ни (която ни е позната и най-близка, към момента), или която най-много отговаря на стремежа ни да разширим съзнанието си, точно в този момент.

Понеже Вселената се крепи на Закона на Равновесието – то относно всички Неща, е напълно допустимо да се каже – за всяко едно нещо – че то е точно толкова – "така", колкото и че – "не е така". Зависи – от каква позиция ще го погледнеш.

Затова – считам, че е безсмислено, правейки се на "умна", да защитавам която и да е позиция, и която и да е – конкретна гледна точка, защото знам, че те са само функция единствено и само на текущото развитие на съзнанието ми и на произтичащата от това (или изискуемата се, поради спецификата на темата) – адекватна гледна точка.

За мен, също така е напълно ясно, че  отричайки каквото и да е нещо – аз автоматично го потвърждавам (същото това нещо), в същото време. С което искам да кажа, че въвличайки се в какъвто и да е спор – само бих подчертала невежеството и незрялостта на ума си.

Това (подчертавам) – го казвам само за себе си, без да визирам когото и да било другиго. За мен – не е проблем да си призная, че съм и глупава, и невежа. Аз знам, че съм глупава и невежа. Но точно благодарение на това, че знам, че съм глупава и невежа, в духовен план – аз имам възможност да се развивам и да помъдрявам, получавайки помощ, отвсякъде. Но знам също, че това ще бъде – само докато МИСЛЯ, че имам недостиг от знание и от мъдрост. Защото такъв е Законът във Вселената: всички неща възрастват от малкото, към голямото. С което искам само да кажа, че който търси изява във форумите (не за да помага на търсещите помощ и в същото време – за да научи сам нещо, което не знае, а) защото счита себе си за умен и за мъдър – сам е заключил себе си за духовен растеж, като такъв, който вече е "достигнал максимума си".

Обаче, едновременно с това, има и друго: аз знам, че всеки човек е прав да мисли както може, към всеки един момент и затова – винаги му отдавам това право (съвсем искрено считам, че всеки е прав да мисли както може, към даден момент).

Друг аспект: Мисля, че ние, тук пишещите, точно в този форум – не сме се събрали, за да си съобщим всичко, което си мислим, че знаем, защото някога сме го чули, или прочели, или пък – за да споделим всичко, което ни е хрумнало – просто "ей така", най-вече от скука, а и за да обърнем внимание, например, върху аватара си. Това не е форум за убиване на времето, според мен. Тук се върши сериозна работа, в полза на всички, които четат – и потребители, и най-вече гости.

В този дух – искам да кажа, че считам за нормално – ако нямам какво да кажа, относно Учението на Петър Дънов,  във форум "Езотерика", на сайта "Порталът към съзнателен живот", изрично посветен на Учителя Петър Дънов (а нямам какво да кажа, защото, примерно – не познавам това Учение, или пък това Учение просто не ме интересува, засега, но все пак – съм малко любопитна) – въпрос на учтивост е, да не си давам мнението, точно тук, а присъствайки във форума – да си мълча, от уважение към този Велик (макар и непознат, за мен), Свят Дух Беинса Дуно, а също и от уважение, към себе си – като към едно малко Нещо, което иска да се повдигне и да разбере нещо полезно, в повече.

Защото тук; на това виртуално място, във фокуса на нашите разисквания стои само Учителят Петър Дънов; стои точно Неговият Дух и точно Неговото Учение за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Така мисля. Тук сме, за да си помагаме в усвояването точно на Учението, което Духът Беинса Дуно донесе на Земята. Обаче ние, понеже в себе си, си мислим, че сме материя – само затова имаме затруднения, с възприемането и прилагането на това Божествено Учение, което получихме като Дар, от Небето, чрез Учителя. И защото Духът помага на Дух и материята помага на материя, ако мислехме, че сме Дух – щяхме да получим помощ и щяхме по-бързо да напредваме, в Духовното Учение на Любовта, в полза на всички българи.

Защото не е все едно – какво мислим, но – това, което мислим – (образно казано) точно то се качва на гърба ни и започва да ни командва.

Ако не беше така – аз, лично, не бих написала абсолютно нищо, в този форум; нито пък бих държала да посещавам точно този сайт. 

Сега, някой си мислел, защото бил прочел някъде, че нямало разлика, между Дух и материя (това е нещо елементарно и зависи само от гледната точка) и бърза да ни го съобщи. Прав е, разбира се, за себе си – да мисли каквото пожелае – обаче не и да го публикува тук, където се стремим към Чистота на Идеите на Учението на Дънов и в този смисъл, се приема за вярно – точно обратното, а именно, че Духът и материята са полюси (подчертавам: просто защото гледната точка, е различна). Трябва ли да се спори, за това?

Ние не сме тук, за да обсъждаме всички и всякакви възможни и допустими гледни точки (като преливаме от пусто, в празно, противопоставяйки ги една на друга); има си други подходящи виртуални места, за тази цел. Не защото всички останали Учения, вкл. религиозни, научни и пр. доктрини за Вселената – са погрешни и безполезни. Тъкмо напротив – всички те са добри, за своите последователи; полезни са за развитие на съзнанието на техните изследователи, почитатели и следовници. Всяка религия, научна доктрина, учение, или философска теория – неслучайно си има поддръжници. И всяко нещо е добро, и наистина няма нищо излишно, под Слънцето (погледнато, разбира се, пак – от една определена, недуална, гледна точка).

И пак, в тази връзка – всяко изказано мнение е добро; напълно приемливо е, обаче – въпросът е друг: Тук, точно в този форум, посветен на Учението на Петър Дънов, ли му е мястото, да твърдим неща (повтарям – безспорно имащи място, като мнения на умни хора, но) публикуването на които не е на място, в този форум, защото те нямат нищо общо, с Учението на Петър Дънов, или пък се стремят да го дискредитират?

Няма ли други платформи, в Интернет, за тези личности, които не се интересуват от Учението на Петър Дънов, където всеки, от тях, може да си намери съмишленици (според своя вкус и текущи възгледи) и в такава среда – свободно да разгърне целия си потенциал, за да бъде в помощ на тези, които мислят приблизително като него и които биха имали нужда да бъдат насърчени, в дадената конкретна насока?

Защото казахме, че нищо не е излишно, но ако то не е на мястото си – задължително възниква дисхармония.

Спорът, например, е такава дисхармония. Спорят само такива хора, които не могат да мислят и да чувстват правилно (т.е. от гледна точка на ДОБРОТО за всички) и затова – те просто нямат какво полезно да ни кажат, обаче държат да се покажат, че са егоисти (т.е. духовно слепи хора, каквито са всички егоисти), които държат само на своето мнение и че от своята позиция – са винаги готови – "да прегазят" всяко друго становище, което не ги интересува, към даден момент.

Тотално невежество е да се мисли, че "истината се ражда в спора". Това е кощунство (но не от гледна точка на самонадеяния незрял ум, а) от гледна точка на Висшия Разум.

[За материалните стремежи и разбирането на Истината]

преди 14 часа, Сингам каза:

Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи? Живот на планински аскет, който живот преминава в молитви и събиране на треви? Живот като на набожния  дядо Добри, който живее много скромно, НО събира пари за църкви (пак материален стремеж)? Не е ли задоволяването на материални стремежи част, етап от пътя към Истината?

 Ако съществуват хора без материални стремежи в този свят, те със сигурност са някакъв мега нищожен процент от общото население на планетата ни. 

Ако желаете, посочете къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?

Въпрос: "Къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?"

Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума. Защото – Светлина, в ума, не се дава, ако човек, изрично, не се стреми да си възвърне Първата Любов, която е САМО към Бога. Любовта и духовната Светлина (наречена Виделина) вървят заедно. Това е причината, поради която много хора се оплакват, че четат Словото, а нищо не могат да запомнят. То е защото – няма Виделина, в ума им, а пък Виделина няма, защото човекът няма стремеж – най-напред и преди всичко друго – да си възвърне онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Тази Първа Любов, САМО към Бога, която е била изначално в Рая (още преди грехопадението; тогава не е имало други хора) е от изключителна важност, за да стартира процесът на духовното растене и развитие и това е началото на връщането на Душата "у Дома". 

Защото Любовта към ближния – идва само като последица от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и се дава пак от Бога; т.е. човек не може сам да я произведе тази Любов към ближния; тя е ДАР. Любов към ближния се дава, когато първо човек обича САМО Бога и само при това условие идва и Светлината, и Любовта към ближния. Това не се разбира от християните; т.е. – те не разбират, че наистина е вярно, казаното в Римляни 11:36 " всичко е от Него, чрез Него и за Него."

Затова – мисля, че всеки е в правото си – сам да реши – как стои въпросът с материалния стремеж и с духовния стремеж, и с разликата, между тях, лично за него (но да не натрапва на другите своето лично разбиране). Много е важно – всяко едно мнение да бъде уважено и да  получи своето подобаващо място (в контекста на относителната истинност на всички мнения, по темата). Защото това са различни гледни точки, които само ЗАЕДНО, могат да дадат израз на оная свобода, на зачитането на която можем да се радваме, като равнопоставени участници, в този (пък и в който и да е друг) форум. Това е отношението, на което Учителят е искал да ни научи: преди всичко друго – да се научим да се почитаме, един другиго.

Като обмислях отговора си, стори ми се важно това, че човек най-напред трябва да реши, сам за себе си – доколко е важно, за самия него, съзнанието му да бъде будно, или обратно – съзнанието му да спи. Иде реч само за Божественото му Съзнание; т.е. за Висшата му Душа и за Духа му. Както знаем, човек е двойно Същество – и низше материално (ум и сърце), и Висше Духовно (Дух и Душа).

Когато материалното същество (т.е. низшето его), в човека, е в силата си – казваме, че Духовното му  Същество (образно казано) спи.

Това не е лошо. Има някои задачи в Плана на текущата инкарнация, които трябва да се решат точно в такива условия. Естествено е, че при доминирането на материалното същество; т.е. на низшето его, в човека, то ще има и своите съответни материални стремежи. И защо трябва да ги отричаме? Те са на мястото си. При удовлетворяването на своите материални стремежи, низшето его трупа онзи ценен груб материал, наречен "житейски опит", който после ще бъде обработен и префинен от Висшата Душа, когато Тя (образно казано) се събуди, в случай, че Инкарнационният ѝ План е такъв. Може и да не е такъв; лошо няма. Може някой човек цял живот да е зает с удовлетворяване на материалните си стремежи и има много хора, които тъкмо това правят. Редно ли е да ги осъждаме? Не. Това не е наша работа. Достатъчно е, че те са чули, че освен материален стремеж, човек може да се откаже от него и да придобие духовен стремеж, ако времето за това е дошло. Но ако понятието "духовен стремеж" – не резонира вътре в хората така, че да ги заинтересува (отвътре) и те самите –  не поискат да научават все повече и повече, за духовния стремеж (който, в началото, може и да не е чист духовен стремеж към Първо-Любовта на Бога, а да е "псевдо-духовен" стремеж – когато касае низшите материални човешки светове на мислите и на емоциите), то – всякакви външни опити – чистият духовен стремеж – да бъде поставен на фокус, са обречени на провал. Защо? – Опитайте се да обясните Питагоровата теорема на канарчето, което подскача в кафеза си. За него са важни хранилката и поилката, независимо от това,  че то вече си ги има осигурени, без да се труди, за тях.

Обаче човекът-канарче не мисли, че в крайна сметка – "хранилката и поилката" се дават даром, от Бога, а счита, че сам той е факторът, от когото зависи да бъде жив; т.е. да бъде нахранен и напоен. Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си. Но все пак, за всеки случай, ще цитирам тук Лука, 12 глава, където Исус поучава народа, така:

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.
18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?
21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Всичко опира до адекватното развитие на определени мозъчни центрове, в главата на човека, които да могат да "прихванат" съответната информация, от Невидимия Свят и тя да бъде поставена на фокус, (обаче само) като желана и важна, за самия него, в текущия момент.

Важно е да се знае, че материалният и духовният стремежи имат напълно противоположни посоки; т.е. не можеш, едновременно да имаш и материален и духовен стремеж (но можеш цял живот да се заблуждаваш, че е възможно да ги съвместиш; много религиозни хора и хора интелектуалци – са в това положение да мислят, че са "духовни", докато, все още, не са овладели /или – не са се очистили – от користолюбието и от егоизма си). Духовност и користолюбие са несъвместими.

Защото материалният стремеж е насочен надолу; към центъра на Земята; към гъстата материя и към задоволяване на низшето себе; т.е. в полза на благото само на отделната личност (и на семейство, и приятели). Докато духовният стремеж е насочен нагоре – към центъра на Слънцето; към Христос; към Единството и в полза на благото на Цялото.

(Оттук можеш да си направиш извод, Сингам – какъв е стремежът на "дядо Добри, който живее много скромно, но събира пари за църкви (пак материален стремеж)" → за своя изгода и за своя прослава ли събира той парите за църкви, или – защото вярва, че по този начин служи на Бога и че работата му е безкористна (т.е. тя е в полза само на ближните и без каквато и да е лична облага за самия дядо Добри). Аз не си давам мнението, по този въпрос; не е моя работа, но считам, че ако няма користолюбиво отношение, в тази работа и няма осъзнато намерение за лична облага – като някакво показно изтъкване на личността, например – стремежът не е материален, както и да изглежда, някому, отвън. Всичко е в отношенията и намеренията ни; ние сме Духове.)

Защо му е на човека – духовен стремеж? Защото самият Истински Човек е Дух. А Духът само "се облича" в материя; в тяло, което е временно, докато самият Дух е вечен. Материалното тяло е само нещо като превозно средство на Духа.

Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг.

Чрез духовния стремеж, Висшето Съзнание (Душа и Дух) се пробуждат и променят, издъно, живота на човека.

В смисъл такъв – човекът, под влияние на пробудената си Висша Душа – в началото – постепенно (и без каквото и да е външно насилие, а само от добро желание) променя изцяло ценностната си система и пренарежда приоритетите си, докато на един по-късен етап – вече се научава изцяло да живее в настоящия момент (т.е. извън времето и пространството), под водителството на Вътрешния си Ръководител.

Учителят Петър Дънов е този, който е преподавал на учениците си, в окултната Школа – Философията на настоящия момент и със сигурност, някои от тях са го разбрали и вероятно са приложили това. Исус е живеел в настоящия момент, ето така: Йоан 14:10 "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела."

Точно Философията на Настоящия момент е тази, която отговаря на въпросите ти: "Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи?" – Това е когато си вътрешно готов и го желаеш, с радост – да обърнеш посоката на живота си (образно казано) на 180 градуса, защото си разбрал, че си Висше Съзнание; т.е. – Душа / Дух (а не си тяло; не си низше его; материя), обаче се движиш в "грешната" за Духовете посока, тъй като искаш да се върнеш "у Дома".

А Домът на Духа е Божието Царство, което е в посока, обратна на тази на задоволяването на материалните желания. Ти трябва изцяло да се опреш на вярата си, че си Висша Душа / Дух и да знаеш, че винаги си (невидимо) воден, в живота си, макар и да не го съзнаваш, все още. Затова – за тебе, като Висша Душа / Дух – са важни не материалните неща, а по-скоро чистите намерения и безкористните отношения, към нещата, в света, защото потребното за тялото – ти ще го получиш, тъй като Бог го е обещал.

Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи.

Обаче – тук презумпцията е, че предварително вече си създал толкова здрава връзка с Бога, че можеш напълно да Му се довериш. А за това – само вярата ти – не стига. Нужно е вътрешно знание за живота, което идва – едва когато Любовта ти САМО към Бога е предизвикала онази съвсем Нова Светлина, в ума ти, посредством която ти можеш да виждаш нещата в Божествения Свят ясно и да си сигурен, че те са така прекрасни, сигурни и безопасни и то – без всякакво колебание. И това е – защото си сменил посоката на стремежа си и от материален, той е станал духовен. Докато стремежът ти е бил материален – ти си бил с гръб към Бога, а сега, посредством духовния си стремеж – ти си обърнал лицето си, към Бога и така – Виделината, за теб – се увеличава все повече и повече. Давам си сметка, че това не може да се обясни; казано е в 1 Коринтяни 2:14  "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно."

Значи, накратко казано – посредством  духовния стремеж, у човека  се пробужда Висшето Съзнание и това води до кардинални промени, в живота му. Но не изведнъж, а постепенно.

Не знам доколко бях ясна, за теб, Сингам, но истината е, че поне се опитах. Извадила съм доста неща от беседите, за теб, но в този постинг няма да ги публикувам, за да не ти дойде в повече материалът за обмисляне. Защото, в случай, че те интересуват, тези неща са много важни и освен това – трябва време и търпение, за да се разберат, но най-важното, от всичко, е – човек да си върне първата Любов, която е САМО към Бога, за да се "запали" Светлината, в ума му и така САМ да почне да вижда ясно – за какво иде реч в Чистите Източници.

В обратния случай (понеже няма база за сравнение), човек, по неволя, взема за светлина – онази тъмнина, която обикновените хора си разменят един, с друг, като така се заразяват с низши мисли (от които, все някога, ще трябва да се изчистят, защото тези низши мисли и чувства – полепват като кал, в умовете и в сърцата им, и така им пречат – да имат ясна представа за Божествения Порядък на Нещата).

 

 

 

 

 

 

[Просветлението - толкова близо и толкова далеч.]

За колизията и синхронът – ТЯЛО (гъста материя) / ДУХ: Като духовна инкарнация на Земята, вие ставате ЕДНОВРЕМЕННО

и  ♡ материално същество
(това е низшият ви аз; т.е. земната ви личност на мъж, или на жена, известна като его, и разбира се – си оставате),

и  ♡ Духовно Същество
(това е Висшият ви Аз, наречен от религията Душа; Дух; Бог; Христос).

Как да съвместите и да БАЛАНСИРАТЕ низшия и Висшия си Аз-ове, в съзнанието си, е въпросът с повишена трудност, отговорът на който – изисква цялото ви време и внимание, докато сте тук, на Земята. Вие затова сте тук, за да решите тази задача.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Работете над себе си, за да промените своя вътрешен (Невидим) свят; т.е. – да промените своите мисли, чувства и постъпки, които са истинската причина за вашето недоволство от външния (т.е. от видимия) свят. Не обвинявайте други хора за нещастието си, защото другите хора нямат нищо общо с нещастието ви, даже и в случаите, когато това, наистина, ви изглежда "очевидно". Особено тогава, в такива случаи – упреците към другите, са само белег, за вас, че вие самите имате още много да се учите в житейското училище на планетата Земя. Вие точно за това сте влезли в това физическо ТЯЛО (което е само ваше превозно средство)... В своята най-дълбока Същност, вие сте ДУХЪТ, който събира ОПИТ, а НЕ ТЯЛОТО, което страда (просто ЗАЩОТО НЕ РАЗБИРА РАБОТАТА НА ДУХА). Не чакайте момента на смъртта си, за да се убедите в това. Сега му е времето.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Гай Финли: "ПРИЧИНАТА да сме недоволни и НЕЩАСТНИ е НЕ СЪБИТИЕТО, а нашата РЕАКЦИЯ, спрямо него.

Трябва да се научите
▲ да НЕ разсъждавате с термини като начало и край, успех и провал,
и да започнете да се отнасяте към всичко, в живота си,
▲ като към ОПИТ, от който може да се извлече ПОУКА,
▲ а не като към опит, който доказва, или отхвърля нещо.

Цялото ни нещастие е заключено в представата ни за това КОИ СМЕ НИЕ и КАК БИ ТРЯБВАЛО да се отнася, към нас, животът.

♡ Ако спечелите богатствата на света, ще придобиете само неговите временни блага,

♡ но ако станете ГОСПОДАРИ на СВЕТА, ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ [а това са мислите, чувствата и постъпките ви], ще се сдобиете с вечно богатство.

Не условията, в които се намираме, определят какво трябва да направим, за да се освободим [от капана на материалното ТЯЛО, което потиска и налага своя диктат над ДУХА, който, де факто сме, макар и външно да ни изглежда, че сме ТЯЛОТО]... Вярно е точно обратното: РАБОТЕЙКИ НАД СЕБЕ СИ [за да придобием НОВО РАЗБИРАНЕ за нещата], ние всъщност променяме условията, в които се намираме, каквито и да са те." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всичко [отрицателно], което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Не искам вие да плачете. Плач и роптание, това е едно и също нещо. Който плаче, той роптае, това са отрицателни черти, които са отживели своя век.

Всичко [отрицателно], което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало.

Да допуснем сега, че вие отивате на Небето и сте се вкиснали от всички стари системи.

Като отидете на Небето, какво ще разправяте?

Мислите ли, че там ще ви слушат, като разправяте за всяка отрицателна черта, на Земята?

Като влезете в Невидимия Свят; в тяхната школа, там ще ви кажат: „Братко, забрави всичко туй“. И всичко трябва да се забрави.

Писанието казва: „Всичко трябва да се заличи и да дойде Новата епоха, в която ще започне истинското знание, което сега иде в света“.“

Из: „Положителни и отрицателни сили в Природата - 1922 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Вие винаги трябва да следвате идеята за РАВНОВЕСИЕ, благодарност, благоволение, признателност и трябва винаги да отделяте време за това да бъдете наистина автентични, да не маскирате тревожността си като радостна възбуда, да не носите товара на определения, които се страхувате да разгледате, защото се страхувате, че тези отрицателни убеждения, всъщност са верни. Аз ви гарантирам, че те няма никога да бъдат верни! Защото ВИЕ СТЕ СЪВМЕСТЕН ТВОРЕЦ, вие сте направени по образа на Творението, вие сте това, което придава смисъл на живота, вие сте отражението на „Всичко, което е”, което изследва уникалната си същност. И тази идея за вашия изключителен живот и за автентичността, е основана изцяло на понятието за вашата уникална перспектива.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Башар: "Творението никога няма да ви противоречи, никога!   Извън неговата Природа е да направи това; то може само да ви подкрепи – безусловно - в това, което кажете, че е вашата истина, в това, което кажете, че е вярно за вас [към даден текущ момент], ако наистина е вярно и в съответствие с уникалната ви вибрационна честота.

Винаги когато живеете един изключителен живот, вие винаги трябва да следвате идеята за РАВНОВЕСИЕ, благодарност, благоволение, признателност и трябва винаги да отделяте време за това да бъдете наистина автентични, да не маскирате тревожността си като радостна възбуда, да не носите товара на определения, които се страхувате да разгледате, защото се страхувате, че ако се впуснете надълбоко, за да изследвате тези отрицателни убеждения, които може да имате относно себе си ... Много от вас може би се страхуват прекалено, че могат да открият, че тези отрицателни убеждения, всъщност са верни. Аз ви гарантирам, че те няма никога да бъдат верни! Те няма никога да бъдат верни!

Защото ВИЕ СТЕ СЪВМЕСТЕН ТВОРЕЦ; вие сте направени по образа на Творението, вие сте това, което придава смисъл на живота, вие сте отражението на „Всичко, което е”, което изследва уникалната си същност. И тази идея за вашия изключителен живот и за автентичността, е основана изцяло на понятието за вашата уникална перспектива.
[Отрицателните убеждения, които може да имаме, относно себе си  – никога не могат да бъдат верни, защото това би означавало – Великото Цяло да отрича Самото Себе Си, тъй като всеки, от нас, е негова уникална Гледна Точка, която – по дефиниция – няма как да бъде негативна. „Когато разгръщате своето съзнание, вие ще срещате повече отрицателна енергия, не по-малко. Това е, защото постигате повече съответствие с „Всичко, което е”, което е „всичко, което е”, което включва всичко положително и всичко отрицателно. Но само защото чувствате по-голяма част от Всичко, това не означава, че трябва да се страхувате, че по някакъв начин то ще ви контролира. Трябва само да приемете, че отрицателното е еднакво валидно с положителното, за да може след това да изберете, каквото предпочитате. Всичко се свежда до признание и допускане, и равенство, и равновесие. Обстоятелствата нямат значение. Само моето състояние на съзнанието има значение. Обстоятелствата всъщност не пораждат определено състояние. Състоянието генерира обстоятелствата.“ Всяко нещо се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички състояния на съзнанието и на всички ситуации – да съществуват, в живота, и поддържа всичко, в РАВНОВЕСИЕ). В Новата Епоха ще започне Истинското знание, което сега иде в света.]

Всеки един от вас е единствен по рода си и винаги ще бъде единствен по рода си.

И независимо с колко други едновременни свои въплъщения ще установявате връзка от настоящето, те винаги ще бъдат един от вас; вие винаги ще имате само този единствен живот, който да изживеете като себе си.

Така че го изживейте напълно, позволете му да бъде това, което сте го проектирали да бъде, работете в хармония, работете в съзвучие с Висшия си разум, защото вашата Душа, в определен смисъл, се е издигнала нагоре, като двойственост и като триединство, като е създала разделението на нефизически Висш разум и на Физически ум и Равновесната точка, помежду им.

Вие функционирате ЕДНОВРЕМЕННО на всички тези три равнища и позволявате съществуването на БАЛАНС, между двете, и позволявате осъществяването на плавна връзка между Физическия ум и Висшия разум, за да може всеки от тях да върши работата, за която е предназначен, за да се подкрепят и отразяват взаимно това, което сте създадени да подкрепяте и отразявате, за да функционирате като ЦЯЛОСТНО СЪЩЕСТВО, като своята автентична Същност, като своята изключителна Същност."

Из: "Да живееш изключителен живот"

 

[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Който ви обича, ще знаете, че Бог, чрез него, ви обича. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вчера се разговарях с една млада сестра за Любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието ѝ на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам ѝ, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро.

Същото се отнася и до любовта към Бога.

Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости.

По това ще познаете и Бога и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича.

Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш.

Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш.

Пази чистотата на Душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! “

Из: „Главните точки“
 

Петър Дънов – Учителя, за ПЪТЯ на ИСТИНСКОТО ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ: „Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе.  Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

▲ Само един начин има да намериш Бога - изучаване на Словото Божие.

▲ Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи.

▲ Винаги да работи, без да роптае.

▲ Животът е велик, разумен процес.

▲ Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе.

▲ Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите.

▲ Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях.

▲ Този е ПЪТЯТ на ИСТИНСКОТО ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ.“

Из: "Истински поклонници"

 

[„Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.“ П. Дънов]

Чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички.
Това са знаците, които показват, че напредваш в [Словото] и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето".

Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко.

Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувстваш как от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и Божествена Любов, които изпълват сърцето ти.

Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха, или хлабави обувки.
Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните.

Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб.

Дори на сън, си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои.

В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане Космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман.

Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, ахимса, сатям, чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички - това са обичайните ти качества."

Из книгата: "Медитация и мантри" на Свами Вишну Девананда
Линк за изтегляне – тук

 

[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек [погрешно] мисли, че сам; без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата Истина, изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата Правда" всичко друго, от което има нужда, ще му се даде. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи Висш Порядък, който съществува, в Целокупния Живот. Трябва да разбереш света, в който ти живееш. Ти си вече и в онзи свят, и в този свят, едновременно. Животът започва с нереалното. Сега вие играете роли, като актьори. Какво търси Безсмъртния Дух, в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт, над материята. Методите на Любовта, са методи на трансформирането. [Обаче –] Разбирането е [като узряването на] плод. Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие в себе си: Плода, [защото, изразено на символичен език] – разбирането е Плод.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Свободата [от дълбоко вкоренената традиционна обусловеност на мисленето, в гъстата материя; т.е. на Земята] е единственото условие, при което Божественото в нас може да се прояви, защото Свободата е атрибут на Духа. Светлият лъч се пречупва в по-гъстата материя и изменя посоката си.

 

А средата на Свободата е чистата непречупена, незамъглена Светлина.

Ние не можем да извоюваме духовната си Свобода, без Светлина, [т.е.] без [напълно ново] вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци.

 

"Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите [на традиционната обусловеност на мисленето, чувстването и постъпките] на света.

 

Тук идеята за света, е идеята за "падналия човек" - забравил своя Източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване.

 

Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес, чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде.

 

Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга, от искрена любов?

 

Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал Любов, на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие.

 

Какво търси безсмъртния Дух в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт над материята.

 

Какво търси Любовта, на кръста на безлюбието? Да бъде осъзната и разбрана, от заблудения свят, който я разпъва.

 

Лъчът става видим в тъмнината и на тъмния фон изпъкват най-ярко светлите образи на художника. Божественото се проявява и осъзнава при най-лошите външни условия, защото то ги преобразява.

 

Методите на Любовта, са методи на трансформирането.

 

От [трансформирането на] горчивите земни сокове; [когато те, трансформирани от светлината и топлината, се издигнат] в плода – Светлината [Мъдростта] и Топлината [Любовта] създават най-ароматните и вкусни сокове на Земята - съвършените плодове, които хранят човека, с небесната манна.

 

[„Разбирането е Плод. Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие, в себе си: Плода.“ П. Дънов ]

 

"Лошият човек, казва Учителят, е неузрял, стипчив плод [т.е. той, все още, няма истинско разбиране, за нещата], но с време той ще стане сладък." Това прави Любовта.“

 

Из: „Бъдете в света, но светът да не бъде във вас“

 

[Какво Е Учителя?]

Така е. Прав си.

[„Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.“ П. Дънов]

Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Когато някой казва, че може да мисли както иска, той се самоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си, с безразборни мисли. Да бъде човек ДОБЪР, това зависи от него. Да има УСПЕХ, в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези ОТНОШЕНИЯ, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се само-възпитаваш. ОТНОШЕНИЕТО на човека, към неговите мисли и чувства, определя неговия морал. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински ОТНОШЕНИЯ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа.

Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно.

Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество ябълката си остава неизменна.

Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото.

Какво ще кажат житните зърна, които се намират в хамбара? Ако имат съзнание, те ще започнат да се оплакват едни от други. Долните ще бъдат недоволни от горните, че ги натискат. Горните ще бъдат недоволни от студа и т.н. За да не прониква влагата между вътрешните зърна, господарят взима един прът и ги разбърква: долните зрънца ще заемат местата на горните, а горните – местата на долните. В този случай горните ще бъдат недоволни от долните и ще се оплакват, че им е тясно. Едните ще казват за другите, че са лоши.

Всъщност и едните са толкова добри и лоши, колкото и другите. Външните условия ги заставят да бъдат добри или лоши. По естество, обаче, те са добри. Такова е отношението и на хората едни към други. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия.

Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата Природа.

За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата Природа и никаква сила не е в състояние да го измени.

Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната Природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога.

Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога.

Добрият човек е здрава стомна, а лошият – пукната. Добрият е доволен от живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото [знание] се налее в стомната му, не изтича навън. Лошият, обаче, боледува, обезсърчава се, защото нищо не може да задържи в стомната си.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля.

Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения.

Майката и бащата заповядват на детето, но с това те допринасят нещо ценно за самото дете. Следователно, ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения. Нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си.

По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора. Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи.

Една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека.

Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Тъй щото, когато някой казва, че може да мисли както иска, той се самоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си с безразборни мисли, както не може да храни стомаха си с несъответна за него храна.

За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух и стомахът си – с чиста, здравословна храна.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие.

Да бъде човек ДОБЪР, това зависи от него. Да има УСПЕХ, в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези ОТНОШЕНИЯ, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. “

Из: „Основа на живота“

[Какво Е Учителя?]

преди 19 часа, Cherven Svetiq каза:

Абе питам не кой е ами какво е .... кратко и ясно :)

Cherven Svetiq,
Нямам нищо лично, към теб, но просто ще взема този казус, за да си изясня нещо, което наистина не разбирам. То не касае пряко, самия теб, обаче – все пак – чувствам, че (вероятно) трябва да ти се извиня, че писах в "твоята тема", която си отворил само за себе си, с цел, да ти отговори някой, кратко и ясно, на въпроса: "Какво Е Учителя?" – по начина, по който този въпрос е поставен точно в твоята глава (т.е. точно според твоята гледна точка).

Може и да се намери такъв човек, сред нас, но той трябва да бъде на абсолютно същата степен на развитие на съзнанието си, като тебе; т.е. – да бъде нещо като твой интелектуален брат близнак – да мисли, да чувства и да постъпва – точно като тебе.

Аз, със сигурност, не съм (това нещо) и затова, за мен – все още – такъв въпрос "Какво Е Учителя?" – по начина, по който е поставен, точно в твоята глава – не съществува. Може би, в бъдеще и аз ще го видя, в тази светлина (когато се науча да се поставям точно на твоето място). Но засега, в отговорите си – мога да изхождам единствено и само от моята гледна точка, която (както вече ти споделих) – е различна, от твоята.

С други думи – аз не съм твоят човек (т.е. не съм твоя интелектуална сестра-близначка). Кратко и ясно – аз виждам въпроса ти, в различна светлина (и публикувах онова, което считам, че е полезно за всички четящи, във форума, като дадох линк за изтегляне на книгата "Учителя за себе си" –  тук  , който вероятно, ти не си забелязал, защото, в обратния случай – със сигурност, щеше да се зарадваш).

Това значи ли, че да пиша в "твоята тема", е грешка (както ми подсказва това междуметие "абе", придружено от повтаряне на въпроса ти: сякаш, че някой само ти губи времето, с отговора си)?...

Защото – аз, все още, не знам и се чудя какво е; т.е. – може и да е грешка да пиша в "твоята тема", но може и да не е грешка. Не знам.

Готова съм да приема и двата отговора, за правилни.

В тази връзка – въпросът ми (към всички), е принципен и той е:  Могат ли да съществуват, хармонично, повече от една гледни точки, в една и съща тема, или – всяка гледна точка, трябва да си отваря отделна тема (само за себе си), за да се чувства в правото си, от свое гледище – да неглижира всички останали мнения (изказани, като съдържание, по темата)?

Кое е по-добре: да се научим да търпим, спокойно, всяко (различно от очакванията ни) мнение, или – обратното: всеки да си "огражда" – "своята тема" – като (образно казано), я "пази чиста", от всяко съдържание, което не резонира, вътре в него, с първоначалния замисъл, с който самият той е отворил (за свои нужди) въпросната (своя) тема?

Но ако е така – как, впрочем, някои хора се стремят да разширяват съзнанието си; т.е. как тук, в "Порталът към съзнателен живот", се стремим към наистина съзнателния живот, на който Петър Дънов – Учителя, ни учи? Защо, впрочем, ние тук общуваме точно в "Порталът към съзнателен живот", а не в който и да е друг сайт? Случайно ли е това?

Кой живот е съзнателен? – Той е този, който е на другия полюс на това, което ние проявяваме, когато държим твърдо само на своята лична гледна точка (сякаш че всички останали гледни точки, по дадена тема, са излишни).

Обаче – според мен, единствено и само всички гледни точки, взети заедно, към един и същ момент – показват кои сме ние; или – какво сме ние. Защото „трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт“, казва Учителя (като има предвид, че множество невидими Същества участват във всяка  конкретна проява, на Земята) и в този смисъл – няма нищо, което да е излишно, или да е случайно – но всичко е промислено, до най-малките подробности, в полза на Великото Цяло.

Не че е лошо да проявяваме самосъзнателния си живот; напротив – нужно е, обаче (на място и на време да го проявяваме и) – не там, където се върши обща работа, по повдигането на съзнанието на всички участници, във форума и особено на тези, които го четат, като гости (т.е. – без да са регистрирани потребители), а те са много.

Така мисля, но приемам, на драго сърце и всички останали гледни точки, които са различни, от моята гледна точка, към този момент.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Съзнателният и самосъзнателният живот – представляват двата полюса на човешкия живот.

Съзнателният живот е този на светиите, на напредналите духове, които са минали преди нас;

самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот.

При съзнателния и подсъзнателния живот, вие трябва да изучавате една област от Живата Природа, която има връзка със сегашния ви живот. Подсъзнателният живот е този на Ангелите, а Свръхсъзнателният – е Животът на Божествения Свят. “

Из: „Обич към знанието“
 

 

[Какво Е Учителя?]

Петър Дънов – Учителя: „Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой Съм Аз [защото Духът не се дели]. Ако вие не приемете Любовта и Живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой Съм.“ „Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия.“ „Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз, в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата Душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.“ „Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз Съм Същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Откъс от книгата „Учителя за себе си“: „Учителя казва за Себе Си: „Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили“.

Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл? "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България".

Попитаха го дали тялото на учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, т.е. повече органи от обикновения човек."

Запитаха го, какво може да направи един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак, където Си поискам".

Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителя беше на Рила, а се явяваше тука, на "Изгрева" или на други места - при ония, които Го зовяха за помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме, как се проектира Той, чрез този Дух навън, в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз". Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух, и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.

Веднъж ни каза: "Аз идвам от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената.

Във връзка с Чирпанското земетресение каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето."

"Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Cero".

Размишлявайки върху голямата сила на Учителя без да го извикат, Той отива при приятелите и казва: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен".

Учителя е като майка. Той пита децата си, какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божественият хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителя е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашият път като ученици.

"Аз не спя. Учителя на спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя.

Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителя тук, на "Изгрева" е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". (стр. 618, 619, т. 1 "Изгревът")

"Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Аз съм пратен от Бога да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Аз се уча от слънцето. Искам да бъда като слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча. Всичко оценявам, нищо не подценявам. Аз съм виновен за всичко, защото донесох благата на света. Единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Ако се пусне пръчицата, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойда и да ви избавя. Когато работя земята, Аз се обръщам към Господа с думите: "Господи, помогни ми в работата, да покажем на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото очакват". (стр. 46, м. 81/82 г.).

"Дойдох да изнеса принципите, по които трябва да живеете, но искам да ви оставя свободни. Вие можете да живеете, както искате, нямам нищо против това, но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Щом се оплаквате, значи има нещо, което не е както трябва.

- "Кой си ти?" - Божественият живот, които излиза от мен и ви го предавам. Аз съм човекът, през който минава Божественият живот и който се ползва от живота - добре, който не се ползва - губи. Чешмата ли ви интересува или водата, която излиза от нея. Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой съм аз. Ако вие не приемете любовта и живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой съм". (стр. 81, Мисли 84/85 г.)

"Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целият живот на Вселената". Учителя всичко долавяше. Пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Учудени от Неговите възможности. Той каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави" (стр. 621, т. 1 "Изгревът").

Няколко души бяхме около Него и един го попита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2 хиляди години?" - "Исус Христос не беше още от съвършените! Аз съм от Съвършените. Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2 хиляди години бе Синът! Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук" (стр. 620, т. 1, "Изгревът").

Учителя казва: "Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руският цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото Братство, трето на руския цар и четвърто - на руския народ. На друго място Учителя казва, че Бог решил да свали своята Скиния на земята и затова избрал България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя". (620-621, т. 1, "Изгревът").

Веднъж Учителя спомена: "Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците, заради Бялото братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благослове- ние." Българският народ по времето на Учителя не разбра това нещо". (стр. 347, Изгрева, V том).

"Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас - законът на Любовта е строг и взискателен." (стр. 312, Новият човек).

"Няма по-хубаво нещо от това да сте синове на Виделината - ще имате работа с разумни същества. Тези Ангели аз всеки път ги срещам по горите. Когато отивам по горите, отивам да срещна някои от тези Ангели - но когато съм сам - Аз казвам, че отивам на размишления. Не, на рандеву отивам. Христос всяка вечер отиваше на рандеву - да се разговаря с тях. При големи страдания, когато дойде някой от тези братя, ще имаш нещо реално. Ако можеш да привлечеш хора при разумния Господ, направи го. Аз Господа горе още не съм Го видял, но Го виждам между разумните хора. Там, гдето на земята Той е живял, много пъти съм ходил и вие може да отидете. Това не е една привилегия. Та казвам, трябва да станете синове на Виделината. Сега сте синове на земята, на обикновения живот, заблуждението" (стр. 79¬80, 12 т., "Изгревът").

"Учителя никога не е слизал на Земята. Той слиза до онова положение на съзнанието, където можете да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не се спира. Докато държите прозореца си отворен, влизам, щом го затворите, занимавам. Докато мислите присъствам, щом не мислите, отивам си" (стр. 6, м. 77/78 г.).

Първите години от съставянето на "Веригата" Учителя развива усилена духовна и спиритическа дейност. Той винаги е стоял в средата на събранието и е бил душа и тяло на "Веригата". Всички във веригата са сензитивни и осезателно са чувствали неговите силни вибрации. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, управляващ българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание, седнали около масата, му задават въпроса - Кой е той? Тогава господин Дънов, както са го наричали така до 1915 г., им казва: "Заключете вратата на стаята и проверете дали е заключена." Приятелите заключват вратата и я проверяват. Малко след това той изчезва от стола на който е седял и гласът му се чува в коридора, зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той идва на стола, на който е седял - Казва им: "Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: "Аз съм този който може да минава през заключени врати."

От 1900 г. във Веригата се включва Мария Казакова - учителка и голям медиум. На 20.10.1904 г. при събирането на Търновския спиритически кръжок, тя получава и съобщава следното послание от Божия Дух, за работата и мисията на Петър Дънов в България: "Духът ми да пребъдва във вас. Той е Велик Помощник. Аз съм с вас, Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик - Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. Той носи моя мир. Вие всички ще видите неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над Серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте Велики Духове Божии. Прочетете Откровението на Иоана, глава 4, стих 5 и глава 5, стих 7 и вие ще разберете това, което ви Говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от Моите Велики Духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася словото Божие на Земята. "

В 1906 г. в разговор с приятелите преди събора, един брат го пита: "Господин Дънов какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: "Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително, младежкото хилаво тяло на Петър, след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г., изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, което не се засяга от никакви болести. От този момент той успешно лекува и помага на всички болни.

 

На 14 август 1906 г. на събранието на Веригата, по желание на присъстващите, се явява духът на заминалия доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора, дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и става спречкване между приятелите. Един от тях казва: "Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: "Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате е свято. Засрамете се!" Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага (стр. 4, 1906 г.).

 

В "Призвание към народа ми" Учителя казва: "Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око - какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил Ангел на завета Господен" (стр. 13, Призвание към народа ми, 1994 г.).

 

Мен много пъти ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Отговарям им: "Този, който се съмнява е сляп. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път, а вярата е за децата." (122 стр., 4 т., 1914 г., Баба Величка).

 

"Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлекоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (стр. 444, 11 т. "Изгревът").

 

"Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз, в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред." (стр. 136, 137, тетрадка 4, 1914 г.)

 

"Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават и затова трябва да ги пазите." (стр. 80, тетрадка 2, 1910 г.)

 

"Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждането на съзнанието ни, като подготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата под- раса, на петата раса в славянството и идването на шестата раса на земята. В евангелието на Йоана, глава 15, стих 26, се казва: "А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен."

 

В психическо упражнение, дадено от Учителя на Веригата, се казва: "Така да отворим сърцата си на Господа, който е между нас, да се прослави неговото Име. Амин."

 

При "Божието обещание" Учителя им казва: "Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестоко- сърдечието се огорчавам! След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка моя заповед, която ще ти дам! Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш, в сърцето си." (стр. 429, т. 11 "Изгревът")

 

"Аз съм, аз Господ, който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на живота" (стр. 429, т. 11 "Изгревът").

При преломяването на хляба Учителя казва: "Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!" (стр. 430, т. 11 "Изгревът")

 

Учителя казва: "Така всички човешки души, слезли на земята, ще минат по един единствен път на развитие. Това е пътят на душата и пътят на духа, за който път единствено аз съм говорил и то повече отколкото трябва. На небето не съм от приказливите. Там съм мълчалив. Но тук между вас минавам за много приказлив. Какво да правя? Аз съм един, а вие много. Аз съм едни и всички искат от мен. Верен на Божествения закон правя това, което прави и изворът - давам обилно и на всеки. Това е великият закон в Битието на който служим." (стр. 197, т. 4 "Изгревът").

 

"Няма никоя работа в света, която аз да не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви." (стр. 38, тетр. 1, 1909 г., баба Величка).

 

"И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света! На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята! Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята Воля и Волята на Отца Моего." (стр. 183, т. 11 "Изгревът").

 

"Не искам да изпъквам във вашия ум, като някой си господин Дънов, а онова, което желая, то е: Вие да познавате Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи! И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово!" (стр. 519, т. 11 "Изгревът")

 

"Като излезете извън своя затвор, ще научите закона на Любовта, и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове!"

 

Учителя казва: "Има ли нещо мъчно за мен? Аз присъствам навсякъде." Той владееше законите на материята.

 

Учителя ни познава и ръководи от 8 хиляди години: "Няма същество във Вселената, което да обича Душите ви така, както аз ги обичам." Влизай в положението на страдащите. И аз съм готов да помагам на всички, които страдат.

 

"Аз ще отнема половината от вашите мъчнотии. Като помагам аз и вие ще помагате. Като съединим моята мисъл с вашата, всичко можем да направим" (стр. 89, Да възлюбим Господа).

 

Някой ми казва: "Ти нямаш скърби. Аз не си създавам скърби. Вие ходите нощно време, набиете си крака на гвоздей, разбира се, че ще страдате и скърбите" (стр. 177, м. 85/86 г.).

 

"Аз не се нуждая от похвалите на хората, но се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти, неговият ум се чисти, подмладява се душата му. Като ме хвали силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Хваля Господа, осветявам името Му в ума си, в сърцето си, в душата си. Вие приличате на букет цветя, направен от най-хубави цветя. Вие имате такова качество, което никъде по света го няма, макар че понякога ме изкарвате от търпение. Иде един при мен да ме застави да се моля за него, да му помагам и казва: "Не ми вървят работите и вместо да се оправят, те се развалят, а Ти не вземаш участие." Отговарям така: "Ти си един голям неблагодарник. Защо не си носиш съдбата? Ти сам себе си спъваш. Преди всичко ти нямаш любов. Ти искаш да ме матахариш, а каквото кажа, не го изпълняваш. Сега да си вървиш. Връща се днес и казва. "Тръгна ми". - Аз се зарадвах. Като го нагълчах му тръгна. Казвам му на място нещата и благословението дойде. Мнозина искат да им кажа нещо особено. Аз съм щедър, мога да ви кажа много работи, мога да ви дам знания, колкото искате, но няма да се ползвате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем. За да не се удавите, всичко няма да ви дам. Каква полза да ви натоваря със скъпоценни камъни, а на десетина километра ви чакат разбойници да ви оберат. Онова, което ви се дава, трябва да умеете да го пазите" (стр. 117, м. 86/87 г.)

 

"Ако хората говорят зле за мен, ще страдат. Като говорят добре, ще се радват. За мен е същият закон. Като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле, страдам. Нямам право да говоря зле за когото и да е." (стр. 25, м. 84/85 г.)."

 

Из книгата: "Учителя за себе си"

Може да се свали, от тук 

[„Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.“ П. Дънов]

Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. ВЪТРЕШНО, в себе си. Казвам: като дойдем до самия Живот, ние трябва да разбираме ВЪТРЕШНАТА му СТРАНА. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние, за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. [Но] ние, сме се спрели пред отрицателната посока, в живота. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш грешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение, с човека. Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не: Божественото е един импулс, който се проявява, във всички моменти, в живота ми, при каквото положение и да се намирам. Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на Великия Божествен Дух. Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася Разумния Живот, в тях и тази Разумност ги прави добри.  Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Всеки от вас, трябва да работи за своето подигане. Съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Ти, като човек, не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш; пак ще мислиш. Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият  [тайно;] вътре, в къщи. Някой религиозен човек, след като набие жена си, на общо основание, после ще ѝ каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш; няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Хората имат две противоположни величини. Всяко число има свое отражение; всяко число има своя проекция.

Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят“; в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения.

С ангелите, ние сме свързани, по Закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена [която сега се създава]. От изобилието на своята разумност, те изпращат към Земята.

Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумност.

У нас, под думата „дух“ се разбира друго нещо.

Над тази разумност, седи Закона на Любовта.

Значи връзката между Бога и нас – е Любовта.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[Настроението е среда на личностите (на низшите астрални души);  разумността е среда на Ангелите (на Висшите Божествени Души); Любовта е среда на Бога; т.е. на Духа, защото Бог е Дух, а Духът е Неделим.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Според мене, настроението, това е една среда [на животните]; разумността, това е друга среда [на Ангелите]; Любовта, това е трета среда [на Бога; на Боговете].

Значи тия три среди ни свързват, с три велики свята [материален, Духовен и Божествен].

За да може човек да разбира дълбоките замисли на Живата Природа, трябва да е свързан с тези три Велики Свята.

Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще.

Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва!

Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват.

Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли.

Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава.

Казваш: е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. Добре, като умреш, къде ще отидеш?

Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.

Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата която е във въздухообразно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? – Не, от действието на студа, тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промяната, която става с нея в пространството, тя се превръща във вода. Някои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не е така. Там стават големи атмосферни промени. Горе, в пространството, има големи електрически и магнетически бури. Тия именно бури са, които движат нашата Земя. Те могат да завлекат всеки едного.

– Само Любовта може да ни даде един малък отенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога.

Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено.

По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим, Онзи, който я създал.

За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят. Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная. Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творци на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение [от Невидимия Свят]. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение, на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски, или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението [защото то е написано по вдъхновение от Невидимия Свят и смисълът му остава скрит, за нас, ако ние не знаем Божествения Език].

И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповядва на слънцето да грее, Той е заповядал и на нас да дойдем на Земята. Той е заповядал да имаме тела; Той е заповядал да имаме глави; Той е заповядал да имаме дробове; Той е заповядал да имаме стомаси; Той е заповядал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко.

Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. Щом Бог е заповядал за всичко това, в какво седи тази заповед? – Разумна е тази заповед! Ако слънцето изгрява, за себе си ли изгрева? Не, слънцето изгрява за нас. То е слуга на Господа. Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгряваш на земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички мои твари, на всички мои деца“. Вие питате: тъй ли е това нещо?

Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи.

Някои от вас ще кажат: защо светът е така лошо нареден? Бог, Който създаде света, е много умен, но ние, които бяхме първите кираджии  на този свят, сме [тези невежи и глупави хора]; ние развалихме всичко, и днес търсим виновника на тези повреди, извън нас. [Кираджия: човек, който в миналото е превозвал товари, или хора, със своя каруца.]

Казваме: защо Господ създаде така глупаво света? – Майките и бащите развалиха тия форми, които Бог създаде, за да живеят в тях Разумните Души.

Съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил.

Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не.

Има един начин, по който можем да се ползуваме от Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голямо слънцето, но е важно да се ползувам от неговата енергия.

Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в първата, във втората или в третата епоха при създаването на света? Всеки ден, това е една епоха, а вие знаете, че Бог направил слънцето едва в четвъртия ден. Някои учени казват, че в това време около земята имало такава голяма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10,000 км. в час и успели да размахнат тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.

Това време религиозните хора наричат „денят на създаване слънцето“. То било четвъртия ден при създаване космоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръв път на земята. Значи, благодарение на тези големи бури [алюзия за страданията, на Земята] се явило слънцето. Но сега, да не дава Господ да се явят такива големи бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме из въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети из въздуха. Голяма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на земята.

Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации [алюзия за страданията, на личността], докато в четвъртия ден в него изгрее слънцето.

 Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате: животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее!

Казва се в Писанието:„ Той заповяда на слънцето да грее и на добрите, и на злите.“ Мислите ли, че днешните мъчнотии, които съществуват в света, са произволни?

 

Ние казваме: Защо хората са толкова жестоки? Аз казвам: защо майките са толкова жестоки?

Желанието на хората да се размножават, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото размножаване, във физическото създаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде подтик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек.

Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият вътре, в къщи. Някой религиозен човек след като набие жена си на общо основание, после ще и каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога. После, ще намери някой стих от Писанието, ще каже: жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Тъй казва Господ! Някъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това са аргументи, доказателства, но физически. Казвам: дето мъжът е силен, той налага, той цитира стихове; дето жената е силна, тя налага, тя цитира стихове. Какво се разрешава по този начин? – Нищо.

Писанието казва: „Бог заповядва на слънцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.“ Под това слънце се разбира разумния живот, в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите, и за злите хора. Ако това слънце не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.

И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния.

Има различни състояния, и ние трябва да знаем, постоянни ли са тия наши състояния, или преходни. Представете си, че имате едно преходно състояние, като това на леда. Какво ще донесе това ви състояние? Някой казва: сърцето ми е студено. Какво ти трябва? – Топлина. След като се стоплиш, казваш: изгори ме тази любов. Как! Любовта те изгори! Любовта никога не гори.

Любовта е най-великата, най-разумната сила в човека, и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на Духа.

Любовта, според моите схващания, най-първо е достояние на великите Учители; после е достояние на великите адепти, на великите ученици на великите верующи, на великите оглашени и най-после на всички съвременни хора. Но тази любов, едва като сянка засяга съвременните хора.

Някой казва: ти знаеш ли, как ми е пълно сърцето с любов! Ох, умирам за тебе! Готов съм да се жертвувам за тебе. И пише на приятеля си: всичко съм готов да направя за тебе! След две години пак му пише: Повече да не стъпваш в къщата ми! Питам: как е възможно човек да се измени толкова много? Как е възможно да се обърне толкова много сърцето му? Златото желязо може ли да стане? Желязото злато може ли да стане?

Водата лед може ли да стане? – Може, но при известни условия. Кога? – Ако водата е на северния полюс, може да стане на лед; ако водата е на екватора, на лед не може да стане. Питам: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е в котела и отдолу пещта я нагрява.

„Може“ и „не може“ да стане нещо, това зависи от условията. Можем ли да бъдем разумни? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с ангелите. Можем ли да имаме настроения? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с животните. Можем ли да любим? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с Бога. Само тъй ние можем да разберем единичността и множеството.

В света има два велики процеси, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание.

Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес“. Туй, което мислят Великите, напредналите Същества, в Природата – Боговете, Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите – всичката енергия на тяхната Мисъл се разпределя из целия Космос, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия Същества, в тебе. Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм във връзка с тия Висши Същества.

Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес.

Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши Същества, а

съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека.

 

Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес.

Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите.

Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека.

Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото Съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас.

Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено… Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено!

Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка.

И най-великите грешници са свързани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? – То е, защото някой път човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най-после, като се умори, казва: къде вървя аз? – И пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога, и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци.

Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи.

Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво е казал Петко, Драган, какво казал този-онзи философ.

Не, онова, което аз нося в своята Душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене.

Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на Великото Божие Царство.

Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена Душата му.

Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.

Слънцето носи живот на хората, но не може да ги направи добри.

Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася разумния живот в тях, и тази разумност ги прави добри.

Често изобилието на слънцето ражда всички спорове в света. И действително, слънцето е виновно за много работи. Ако нямаше слънцето в света, хората щяха да бъдат в къщите си, нямаше да стават никакви убийства. Какви убийства щяха да стават в света без слънчевата светлина и топлина? Стои човекът в къщата си, свил си ръцете на юмрук, замръзнал цял не може нищо да хване. И най-големият юнак да е, ще седи в къщи, ще свие ръцете си, не ще може да управлява никакъв револвер. А като изгрее слънцето, всички се раздвижат, стоплят се, захвърчат онези ми ти куршуми, гранати, всички се бият, чува се: бум-бум!

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и за добрите, и за злите“. Казва Господ на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се бият, да дойде умът в главата им, защо те не разбират смисъла на живота“.

Казвам: като дойдем до самия живот, ние трябва да разбираме вътрешната му страна.

Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Представете си, че сте слуга при един господар, условен сте при него за три години. След три години този господар ще ви предаде сметката и ще ви каже: повече нямам нужда от вас!

И действително, вие сте вързани тук, на Земята, само за известно време. След три години господарят на Земята ще ви повика и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! Той ще ви предаде сметката, вие ще си купите билет и ще се върнете. Къде ще се върнете? На онзи свят.

И Христос, когато беше на Земята, казваше на учениците си: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.

Та, всичкият спор, който сега съществува в света, е чисто духовен.

Ние, съвременните културни хора, трябва да разберем онези велики Божии закони, които работят в умовете ни. Защо трябва да ги разберем? – Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия. Много добре, нека имаме религия, но тази религия да бъде религия на Любовта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бъдат училища на Мъдростта! Искаме да имаме обществен строй, искаме да имаме закони. Нека имаме обществен строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!

Този въпрос майките ще го разрешат. Кои майки? – Бъдещите майки, а не сегашните. [Учителя: „Душата е майка ви, вашият Дух това е баща ви, а тялото – това сте вие. Вие сте чеда на вашата Душа. Това е Христовото учение.“ ☆ „Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Отричането на Душата показва нейното съществуване. Вярвай в Душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш Душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.“]

Често ни запитват: вие какво проповядвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладяват птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладяват всички нисши елементи, в себе си.

Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие.

Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали, но когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас – препращаме назад, в почвата, ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите, от нас, братя.

Сега, всеки от вас иска да живее между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от Ангелите, аз не зная. Следната фаза, в която ще минем, е фазата на Ангелите. Щом влезем в тази фаза, сегашните груби тела, които имаме, ще се изменят органически. Те ще бъдат създадени от една по-фина материя.

Как ще се създаде тази по-фина материя? – Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго, освен един метод, чрез който с молитви, със съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови.

Това нещо не може да дойде, само по себе си. Тези хора, които в миналото се молили, които живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени хора, които са работили усилено с мисълта си, са помагали, както на себе си, така и на цялото човечество, именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвършенствуване.

Та, всеки от вас трябва да работи за своето подигане.

Не е въпросът, в какво вярват другите хора. Някой път вие казвате: еди кой си човек не вярва.

Не, във всички хора има един вътрешен стремеж, само че

1. – едни хора вярват във видими неща.
2. – Други са дошли на по-висока степен на развитие, и те вярват в неща, които са видими, но вярват и в неща които умът може да постигне.
3. –Трети вид хора вярват във всичко това, но вярват и в самата Любов.

Някои хора казват: аз в Любовта не вярвам. Това са хората, достигнали до положение да вярват във видимото, да вярват в това, което умът може да постигне, но не вярват само в Любовта.

Щом ние заговорим за Любовта, те казват: какво се говори там за любов, каква е тази любов? – Те разбират любовта на взимания и давания.

Любовта е най-високото състояние, което може да се намери, в човека.

Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага.

Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовта дойде у тебе само за един ден, всеки ще бъде готов да гарантира за тебе и с един, и с милион лева. С такова доверие би се ползувал ти, пред всеки едного! Чудно ли е това?

Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовта? – Любовта е. Онова, което ни свърза не е ли разумността? – Разумността е.

Когато чувствуваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него. И всички ние трябва да се научим на това изкуство, да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим Душите си, за да може туй Божествено Слънце да изгрее, в нас.

Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни.

Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек.

Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на Ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят.

Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си.

А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето.

Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение, за всички.

И всички питат: как търпи Господ тия хора!

Че Господ не търпи само вас! От вашата земя, по-надолу, има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ.

Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи.

Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“!

Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества [а те са "лоши", за да бъдат в равновесие с други Същества, които са "добри", обаче, казва Учителя: „В Божествения свят има само Любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до Ангелския свят. Злото е само на Земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в Ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада, като си добър, ще бъдеш в рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се, там има само Любов. Ние, хората на Земята, ще се раждаме и умираме. Ако сме в Ангелския свят, ще бъдем или в рая, или в ада.“].

Но, има нещо, на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми“! Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват: много е търпелив Господ!

„Защо Господ заповядва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите.“ Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но така не се напуща той. Ти като имаш да даваш, бягаш от град в град, но кредиторът ти не те напуща, върви след тебе, търси те. Не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от тебе, търси те, обича те той. Ти заминаваш за един град, той подире ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: сега можеш да отидеш, където искаш. Питам: ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо правят това? – Имат да взимат от нас. Пък когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? – Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно. Едните казват: вие ни дължите, и трябва да ни се изплатите. Другите казват: ние ви дължим, и трябва да ви се изплатим. По същия закон и вие трябва да гледате да се изплатите. Сега някой казва: не ми се живее. Че от тебе ли зависи да живееш? „Не ми се работи.“ че от тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи от тебе. Ще работиш и оттатък ще минеш. Я онази млада булка работи ли и се? – Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи. Войникът казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учителят като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи. Свещеникът като помисли за пасомите си – работи.

Кой е свободен в този свят? – Всички ние сме вързани, в този свят, [в смисъл – ] роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, дето хората ще работят без пари, от Любов ще работят. Туй ще бъде най-красивото нещо!

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“. Три слънца трябва да изгреят едновременно! Тези три слънца са изгрели вече в света.

И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина.

И колко красива е тази Истина!

Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания.

А в света трябва да се внесе вече нещо ново.

Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен.

Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта.

Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили.

Аз бих желал да се отворят очите ви. Но кога? – Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква, и те полудяват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас.

Да допуснем, че пред вас се яви някой Ангел, от Небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че Ангелът го няма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се явил един Ангел, но всички ще ти казват: защо си толкова будала да вярваш в тия работи?

Първият ти каже, че не си с всичкия си ум. Вторият потвърди същото, третият – също, и най-после ти се усъмниш.

Не, онзи при когото се яви Ангелът, трябва да има сила, вяра в себе си да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: при мене снощи дойде един Ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна един човек във въздуха за краката и да го държа прав като свещ. Ще му кажат: ти не си с ума си. Не съм с ума си ли? Хваща един човек и го дига в въздуха. Сега с ума си ли съм? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу с главата и го пита: сега с ума си ли съм? – С ума си. Този човек казва на другите: голяма сила имаше този господин, но като че не беше с всичкия си ум. После отива при някой учен и му казва: снощи се яви при мене един ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи. Този учен казва: а, този човек не е с ума си. Ангел му се явил! Дават му трудни задачи, започва да ги решава. Този учен казва, не зная, дали му се явил Ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае. Отива най-после при един духовен човек и му казва: снощи ми се яви един Ангел и ми каза, че какъвто болен и да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмняваш ли се? – Съмнявам се. Добре, доведете ми някои болни. Довеждат при него един паралитик, един сляп и на всички помага. Паралитикът излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: дали се явил Ангел на този човек, или не, не зная, обаче той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н.

Най-после, правоверните ще кажат: някой дявол е дошъл в него, та всичко може да върши. Ако този дявол може да дига човек във въздуха; ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава где е Божественото, где е мощното у човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви!

Аз зная, какво може да прави дяволът. Дяволът знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволът знае да размества умовете на хората, но да решава задачи не знае.

Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече.

Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на великия Божествен Дух.

И всеки човек, който мисли другояче, не е на правата страна.

Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото Ангелът му е говорил.

Виждаш, че някой дига някого във въздуха, кажи си: вярвам му една трета. Вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш, че този човек решава всички задачи. Кажи си: вярвам му две трети, вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш го, че лекува всякакви болни. Кажи си: вярвам му три трети, вярвам, че му се явил ангелът.

Кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е?

Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на [нещата; т.е. ] Любовта, която ние разбираме, Разумното Нещо, при всички случаи, остава едно и също.

Съберат се някои хора и ми казват: ти [не] си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на Земята, и на Небето, [т.е.] и в корените, и в клонищата [на Дървото на Живота], и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам! Аз казвам: всичко виждам! Те казват: ама ти не си с ума си. Аз казвам: аз съм с ума си, но вашия ум не е събуден, много облаци и мъгли има около него. Трябва да се явят във вас тези бури [каквито са страданията], с бързина на движение около 10 000 км. в час, да разгонят облаците и мъглите, та да се яви това Слънце в Душата ви и да повярвате.

Има нещо скрито в дълбочината на Душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас, във вас, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрял!

Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много! Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно.

Ти се питаш, дали съм с ума си? Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питам се: дали съм с ума си? Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е вярно?

– В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото.

Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам.

Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и на Любовта! Всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония!

Всеки човек трябва да бъде на местото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още преди да роди децата си, от нея зависи, каква насока в живота ще им даде. От съвременната наука, пред която сме се спрели, зависи, какви плодове ще имаме.

Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека.

Най-първо трябва да дойде изобилието в света.

[Т.е. – най-първо трябва да се разшири съзнанието на човека и от степен "личност" (живееща в среда, в която тя е подвластна на своето настроение, а това е една среда, в която живеят животните)  – да се повдигне в по-висшата степен "Божествена Душа" (живееща в среда на Разумност).]

То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество.

А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи Великата Жива Природа.

Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя.

Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи.

Имаш да разрешаваш една задача. Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача, за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях.

Господ казва: лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде ["няма да яде"; т.е. нищо няма да чувства и да мисли]. Само така ще поправи живота си.

Щом вълкът [в смисъл – личността, която има вълчи характер]  в критически момент, прибягва до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева [тревата е символ на смирението].

Туй че днес се храни с месо [месото е символ на лошите мисли, чувства и постъпки], това е една негова слабост.

Овцата [в смисъл – личността, която има овчи характер]  има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост. Тя разхвърля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.

Във всички животни [в смисъл – във всички личности има характерни черти на някои животни] има по една слабост, но те имат и някои благородни черти.

Във вола [в смисъл – личността, която има волски характер] например има една благородна черта. Той по целия ден оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бъдеш търпелив – нищо повече. Ще бъдеш работлив като пчелата. Ще бъдеш постоянен в Идеите си  [които са слезли от възвишения Свят] , като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в Земята. Вятърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една Идея [т.е. – Възвишена Идея; а Идеята е оформена мисъл], ще бъдеш като дъба, никой да не може да те отклони.

Та, казвам: природата трябва да се изучава, по този начин. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколение, то би се намирало на друг път. Ако майките биха давали такива обяснения на синовете и на дъщерите си и ако учителите биха възпитавали така учениците си, резултатите щяха да бъдат други. Всичко това би дало един нов импулс на човечеството.

„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“ Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си.

Отворете и вие кепенците на вашите умове!

Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука, нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно тяло, нека бъде най-здравото тяло!

Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просветен ум; и трето – една възвишена, благородна Душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество, без никаква разлика.

И тъй, ние с Ангелите ще се свържем, чрез разумността, а с Бога ще се свържем, чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом има идеалност, Ангелите са в нас.

Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.“

 Из: „Той повелява на Слънцето“
 

[„Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.“ П. Дънов]

Да намериш и да извикаш доброто, във всеки човек, е Истинската Наука, с която можеш да преобразиш живота си. В света има един Велик Закон, който направлява твоя живот. Най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена, в тях самите. У всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. У млади и у стари – трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си. Ние трябва да придобием качествата на Светлината – безкористие и качествата на водата – мекотата. Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата "Дух Святий" разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В човешкия живот сега стават много пертурбации, вследствие на което днес ни занимават хиляди и хиляди мисли. Някой човек казва: много мисли ме занимават днес. Радвай се, че много мисли те занимават днес. Това са Божествени Мисли, които искат да събудят ума, сърцето и волята ти, за да разбереш , че в света има един Велик Закон, който направлява твоя живот.

Христос казва: Той ще ви научи. Кой?

Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Този е пътят, който може да научи съвременните хора.

И сега у всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви.

Всички ние трябва да станем млади [посредством повдигането си на по-висшата (от личност), степен на човешко съзнание, каквато степен е Божествената Душа; понеже младостта е качество на Висшата Душа].

У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си.

И най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена в тях самите.

Не говоря за знание, което не им е потребно! Знание, което няма приложение е един товар за човека.

 Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори.

Според мене, да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто, в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.

Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата Дух Святий разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота.

Засега, за 120 години вие имате два елемента, чрез които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч.  

В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най- хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път. Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес.

Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели, в миниатюр, на Земята.

Тогава всеки от вас ще живее 120 години за да се насити от живота и ще каже: слава Богу, предоволен съм, сега вече свободно мога да си замина от Земята! Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. Ако искате и още 120 години, пак могат да ви се дадат. Тъй щото, можете да живеете 999 години. Пък ако не сте се наситили на живота могат да ви оставят да живеете и 9 999 години. Ако и тогава не сте доволни, могат да ви дадат и 99 999 години, но аз мисля, че като дойдете до милион ще кажете: достатъчно е вече! Защото дотяга на човека да живее на Земята даже и 120 години.

Има и други земи, където човек може да живее. Има неща по-красиви от тия на Земята. Въпросът обаче е, че ние сме в това училище, не сме влезли в шестата раса.

Та казвам: ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекотата.

 Аз наричам щедрият човек вода, а човекът, който дава знания на хората наричам светлина.

Аз бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и тъй да се образуват тези прекрасни хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето.“

Из: „Саваат - Амон-Ра - 1926 г.“