[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Обикновените хора; т.е. личностите на Земята (които са детерминирани и са със статут на низши астрални души – съществуващи вън от хармоничния Порядък на Божието Царство) – прилагат унаследените от бащи и деди –  изопачени МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ, вместо Първично установените, от Създателя МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ, гарантиращи Божествен Порядък на Нещата – както следва: на най-високо място – Съществата са задължени да поставят Любовта си – САМО към Бога, на втора, низходяща степен  –   любовта си към ближния и на последна, низходяща степен – любовта си, към самите себе си. Това е естественият ред на Нещата, в Божествения Порядък. Но когато, в живота, се приложат  не тези; т.е. не Истинските; не Първичните, а други, криво разбрани отношения на любов, които са ИЗОПАЧЕНИ МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ, съгласно правните норми на Първичния Божествен Порядък (или –  когато се наруши Закона за Отношенията) –  тогава и новосъздаденият "порядък" (по тези криви мерки на отношения)  – е изопачен; човешки порядък, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония (а не – Първично замисленият, от Създателя – Божествен Порядък на свобода, хармония, мир и радост, за всички Същества). Защото в Природата съществува строг и неумолим Закон на Отношенията, по който нашите предци – Адам и Ева – бяха санкционирани, защото го нарушиха и ние, земните личности – техни потомци (по плът, което значи: потомци, по тъмнина) – все още не можем да излезем от духовната тъмнина, в която попаднахме, превръщайки се от безсмъртни Висши Божествени Души – в смъртни личности; т.е. в  низши астрални души. Това е само  поради нарушаването, на този Закон на Отношенията, от страна на Адам и Ева, които поставиха любовта си към ближния, по-високо от Любовта си – САМО към Бога. 

„Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни“, казва Учителя. Наистина си струва, нещата, свързани с  БОЖЕСТВЕНИТЕ МЕРКИ на ОТНОШЕНИЯ да се знаят, за да могат – когато се разберат – да се приложат, за доброто на всички.

В този смисъл –  отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, което значи – хармонични и дисхармонични. Когато отношенията са неразумни; т.е. дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни; т.е. хармонични – навсякъде в живота виждаме растеж. С други думи – хармоничните отношения произвеждат Живот, а дисхармоничните – смърт.

Законът за Отношенията следва да се разбира и да се спазва, от всички Същества, но личностите – низши астрални души, го неглижират, поради затрудненията, които имат с ограниченото си съзнание, което е потопено в тъмнина (тъмнината – това е неразбиране на вътрешната страна на Живота).

„Мъчнотията лежи в неразбиране на Живота“, казва Учителя.

Затова – всяка личност, която се е уморила да страда, на Земята – ако желае да повдигне степента на разбирането си (на Живота) – следва, задължително, да надрасне личния  живот (на ограниченото си самосъзнание) и да се повдигне на по-високата степен – т.е. да премине в живота на Свръхсъзнанието си, за да може, в Светлината на Духа, да вижда ясно духовните реалности и така – да се съобразява, с тях, без да се спъва, в тъмнината на низшите материални светове (а те са: физически свят, астрален свят и низш ментален свят).
~~~~~~~~~~~~~~
Боян Боев, по Петър Дънов – Учителя: „Що е "скиния" или "храм", в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека.

Скинията съществува „горе". А онази скиния, която Мойсей трябва да построи на Земята, трябва да бъде направена по мерките, които му са дадени „горе".

С други думи [Храмът, който е образец на мерките на ОТНОШЕНИЯТА, в Творението, или] скинията, която е „горе", трябва да се свали долу, на Земята.

Това не се отнася само за една външна постройка. Това има отношение и към самия човешки живот.

Апостол Павел казва в едно послание: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий?"

За този именно храм загатва и Христос, като казва: „Съборете този храм и Аз в три деня ще го възобновя". И казва се там, че Той говорил за тялото си.

За вътрешния смисъл на скинията, е казано ясно и в Откровението: „Скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава в тях" (глава 21, ст. 3).

Значи самият човек става скиния  [т.е. Храм на Бога когато отговаря на мерките на ОТНОШЕНИЯТА, изначално заложени в Творението; валидни за Божествения Порядък; т.е.] когато Възвишеното [в пълнота] се проявява, чрез него.

И както е казано на Мойсей да построи скинията, долу, по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките [на отношенията], които съществуват горе.

[Понеже Бог е Любов, то и Цялото Творение е потопено в среда на Любов, т.е. – в средата на Бога, който прониква всичко, но се проявява различно (у различните Същества), в зависимост от съответната степен на развитие на съзнанието на дадено Същество; т.е. – на мярката на ОТНОШЕНИЕТО му, към Първата Причина на Нещата.  А мерките на отношенията на Съществата, към Любовта (значи – към Бога) – са строго определени, от Закона на Отношенията и не подлежат на произволна промяна, която да остане несанкционирана и без Съществата-"нарушители" на този Закон – да изпаднат в нежелани състояния на съзнанията си.]

А когато в човешкия живот се вложат други мерки [на отношенията, вместо първичните: на най-високо място – Съществата да поставят Любовта си САМО към Бога, на втора, низходяща степен  –   любовта си към ближния и на последна   – любовта си, към себе си, т.е. когато в живота се вложат не тези; изначално определените, а други – изопачено разбрани и приложени отношения на Любов, които не са според правовите норми на Първичния Божествен Порядък, но са], произволни – а не тия, които съществуват „горе", тогава и строят ще бъде човешки, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония, а не Божествен.

Скинията [т.е.Храмът – образец на мерките на ОТНОШЕНИЯТА, в Творението] съществува „горе"!

Това означава, че там Съществата са реализирали, в своя външен и вътрешен живот, такъв строй, че Безграничният обитава, всред тях.

Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено. Те не са били направени по образеца, който съществува горе.

Животът им се е отклонявал от Великите Закони, които лежат в основите на Битието.

Животът „горе", е израз на тия Закони. И виждаме резултатите: хармонията, която съществува в цялата Природа.

Човек копнее за един идеален строй, за един идеален живот. Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една реалност, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде. От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква.

Този идеален строй, за който копнее човешката Душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли Същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене!

Както Мойсей построи тук долу, на Земята скинията, по образеца, който видя „горе", тъй и човек днес трябва да свали долу Идеалния строй, който съществува горе.

Животът горе, трябва да се свали долу.

Тия напреднали Същества дирижират процесите в цялата Природа. Те нямат никакъв личен интерес, в това. Тяхната дейност е служене на Безграничния. Дейността им е служене на най-малките, на най-слабите, в името на Великия!

Когато някой от тях се намира в нужда, всички други се притичат на помощ, и затова всички те имат най-добри условия за развитие и дейност.

Винаги там, дето царува взаимопомощта, има изобилно благословение и преуспяване. За тях радостта на едного, е радост на всички; напредъкът на едного е напредък на всички и дарбите на едного, са дарби на всички. Тия същества са силни, с грамадни знания и с велики дарби, защото тоя вид дейност дава условия за разцъфтяване на дарбите.

Радостта им е в служенето. Техния живот е жертва за другите.

Поради това, няма нужда да се измисля някакъв нов строй на Земята. Той е вече готов, той е опитан в течение на хилядолетия. Остава само да се осъществи на Земята.

Човечеството е опитало всички други стари методи. Целият му досегашен живот не е ли опитване на последните? То е придобило вече опитност. То вижда вече, че всички други методи водят към мъчнотии, безизходност.

Едничкият изход от днешното положение е да се свали оня Идеален Строй, който съществува горе, в който живеят ония Същества, които са завършили отдавна своята човешка фаза на развитие.

И когато този строй се свали долу, тогава на Земята ще се реализира красотата, която цари „горе". Тогава на Земята ще се пренесе и оная радост, която царува „горе".

Някой може да каже, че този строй, който искаме на Земята, е утопия, че той е невъзможен. Но той вече съществува там „горе"!

Самият факт, че съществува някъде, показва, че той е възможен. И не само че е възможен, но той е едничкият начин за разрешение въпросите, на днешния живот!

Той е възможен и приложим още и затова, защото законите му са писани с вечни незаличими букви, в човешката Душа.

...
„Що е "планина", в окултната символика?

В езика на символизма, под "планина" се разбират Висшите области на умствения свят.

Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед.““

Из: „СКИНИЯТА“
 

[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи, се отправят мощни СИЛИ, към човешката ДУША. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат, върху етерното тяло, органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.

~~~~~~~~~~~~~~

Последователи на Учителя → Влад Пашов: „Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по Дух.

 

Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране".

 

На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл.

 

Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл.

 

Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш Духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там."

 

Същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение.

 

Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.

 

Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.

 

Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос, като Духовно Слънце изпълва и прониква целия Духовен свят, като една Светлина, без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света".

 

Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори.

 

За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение.

 

В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.

 

Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв.

 

В това време, душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле, след като го събудят.

 

Но в настоящата епоха, след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен.

 

Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание, ученикът въздейства на етерното тяло, чрез четене на мистични слова, като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.

 

Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа, Аз вливам нови Сили, във вашата душа".

 

Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат, върху етерното тяло, органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят.

 

Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне, чрез душата, чак до физическото съзнание.

 

Това става, когато ученикът мине последователно през седем степени, в пътя на окултното развитие.“

 

Из: „ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ“

 

 

[366.Крадецът и пастирят-НБ, от Учителя, държана на 1 септември, 1929 г. София. – Изгрев.]

В Природата съществува Закон на Отношения. Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.
~~~~~~~~~~~~~~
„Христос казва: „Аз дойдох." – За кого дойде Христос? – За разумните хора които [се стремят към Безсмъртието и затова вече] са готови да разбират положителната наука.

Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога.

Докато [мъжете и жените] не разберат тия отношения, правилно, те всякога ще живеят в заблуждения.“

Крадецът_и_пастирят
~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: "В Природата съществува Закон на Отношения: отношения между формите и между силите, или енергиите.

Когато се говори за правилно отношение на нещата, в съзнанието на човека изпъква идеята за вътрешна връзка, между тия неща.

Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични.

Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.

 

Колкото да философства човек, животът и отношенията му към Бога могат да бъдат хармонични, или дисхармонични.

 

Ако отношенията му са хармонични, той ще се радва на живота, т.е. Бог ще живее в него и той в Бога. Не са ли хармонични отношенията му, смърт го очаква.“

 

Из: „Закон на отношения - 1929 г.“

 

[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Много е важно, да се помни, че безлюбието, остаряването, всички болести, страданията, мъките, скръбта, смъртта – са дошли в живота на потомците на Адам и Ева, по една единствена причина: оставянето на Първата им Любов, която е била – САМО към Бога и заместването ѝ с любов към ближния, и в последствие – и с любов към себе си, които (са добри, обаче) са невъзможни (в тяхната искреност, дълбочина и пълнота), ако Първичното ОТНОШЕНИЕ на човека – на Любов, която е – САМО към Бога – е опорочено. Сега, (поради тъмнината на материята, в която е потопен), човек не разбира защо това е така, но такова заместване на Любовта към Бога, с любов към ближния – е недопустима смяна на Първичното Отношение, на човека, защото  "Любовта към Бога и любовта към ближния, са две неща диаметрално противоположни", казва Учителя. Заместването на Любовта към Бога, с любовта към ближния, е довело до изгубването на ПЪРВИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ и така – първичната връзка, на човека, с Бог, тотално се е опорочила. С други думи – Адам и Ева, и всички личности – техни потомци, вече са престанали да бъдат Божии Синове и умират, по причина, че са изгубили Първичната Мярка за връзката си (т.е. изгубили са Първичната Мярка за ОТНОШЕНИЕТО си), с Бог, или – те са изгубили най-важното си ОТНОШЕНИЕ (от което, като правило, следват всички други отношения):  изгубили са Любовта си, САМО към Бога.

По този начин – изгубвайки правното си основание да останат във Висшия  Божествен Порядък на Нещата, и да се ползват от благата му – по неволя – низшите астрални души (това са земните личности), са създали свой низш човешки порядък на нещата, в който – хаосът, воюването, безлюбието, страданието, остаряването, болестите, смъртта и др. – са станали техни неизменни спътници.

Сега, въпросът – как да се върнем, обратно, в  Живота на безсмъртието – опира до възстановяването на  Първичното ни ОТНОШЕНИЕ, с Бога, а то е – връщането на онази Първа Любов, която е била – САМО към Бога.

Това ново, искрено и дълбоко любящо, смирено ОТНОШЕНИЕ на Любов, САМО към Бога – ще доведе до нашето Новорождение  и постепенна промяна на характерите ни, естествено водеща и до промяна на статута ни на низши астрални души, в безсмъртни Висши Божествени Души; т.е. – до Възкресението ни, както е писано в: Римляни 8:23  "... ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си."

И така – с оставянето на Първата си Любов, която е била САМО към Бога, в далечното минало, ние сме изгубили бащинството на Бога, но добрата вест е, че има спасителен Тесен Път и възвръщайки си, обратно, Първичното ОТНОШЕНИЕ, към Бога; т.е. възвръщайки Първата си Любов, САМО към Бога – постепенно (не изведнъж), ние ще бъдем отново припознати за Божии Синове.

Това, разбира се, е популярната библейска гледна точка на грехопадението, но тя не е единствената. Например, една по-висша гледна точка, към същия казус – изключва вината на Адам и Ева, като фактор, в тази епохална драма (но – тази гледна точка – всеки сам ще си я открие, в подходящия момент, с постепенното разширяване на съзнанието си, когато – по Принцип – се откаже да търси и да намира вина, у когото и да е, и за каквото, и да е. А това не е много лесна и бърза работа; иска време, търпение, чистота, безкористност и най-важното – осъзнаване на Вътрешното Ръководство).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Възгледите на хората за живота са различни, но желанието им да живеят [вечно], е едно и също. То е Божествен импулс. Това е и желанието на Бог, да се прояви. Той живее в [съзнанието на] човека.

Стремежът на всяко живо същество, колкото и малък да е, се заключава в желанието му да живее [вечно].

Следователно, когато се казва, че човек трябва да бъде безсмъртен, това подразбира, да стане той Божествен.

Хората умират по единствената причина, че Божественият [Вечен] Живот, не се е вселил в тях. Затова, именно, човешкият живот е кратък.

Нов живот е нужен на хората.  Ако в един дом, между членовете се яви недоразумение, там всички страдат. - Защо? - Нямат светлина. Щом майката и бащата не се разбират и децата страдат. - Кога хората не се разбират? - Когато живеят в недоимък. През деня, на светло, хората не се спъват, но вечер често се спъват. Значи, при недоимък на светлина [в низшите материални светове], всеки може да се спъне.

Сегашните хора са изгубили Първичната Мярка за връзката си с Бог, т.е. с Любовта. Казано е, че Любовта ражда Живота; където е Животът, там са и благата.

Не можеш да обичаш себе си, ако не обичаш Бог.

Да обичаш себе си, това значи, никога да не си пакостиш; никога да не си създаваш лоши навици; да не допускаш в ума си нито една лоша мисъл; да не допускаш в сърцето си нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка във волята си. От това гледище, който не спазва тези правила, той не обича себе си. 

Човек е дошъл на Земята не да се откаже от Живота, но да придобие [отново Вечен] Живот и да получи своето наследство - Божията Любов. Наследството на човека е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина. Наследството на човека е Животът, Знанието и Свободата.“

Даде_ми_се_всяка_власт

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога – е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е Закон: Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.“

„РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов.

Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – Едно с Бога.

Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“

 „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 Преди да проявят непослушанието си на Божията Воля, Адам и Ева са имали статут на Висши Безсмъртни Души, в Рая. Но в следствие на това, че те са оставили Първата си Любов, която е била САМО към Бога – Първичната им Връзка, с Бога е била компрометирана: те са изгубили Първичната Мярка за връзката си с Бог, т.е. изгубили са – Любовта си, САМО към Бог и така както те, така и потомците им – са се превърнали в низши астрални души – т.е. личности, или – обикновени мъже и жени.

Библията съобщава (чрез символичния език на Словото), че в следствие на това разпадане на Първичната Връзка на Адам и Ева, с Бога (което значи: компрометиране на Първичното им ОТНОШЕНИЕ със Създателя) – Бог ги е "облякъл в кожени дрехи", което ще рече – че Той ги е понижил, от ранг на  Висши Безсмъртни Души (каквито са били преди грехопадението), до ранг на низши астрални души (или – на личности – каквито са те и всичките им потомци, на Земята, след грехопадението) и (образно казано) ги е изгонил, от Рая. Когато Адам и Ева са съгрешили – Бог е изтеглил, от тях и Божествения Вечен Живот и така те, заедно с личностите – техни потомци – повече са нямали, нямат и няма да имат достъп, до Безсмъртието, преди отново да получат осиновението си, от Бога, и то – само когато отговарят на съответни критерии.

„При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а смирен“, казва Учителя.

Много е важно да се помни, че смъртта е дошла в живота на Адам и Ева и на техните потомци, по причина на оставянето на Първата им Любов, САМО към Бога (като израз на непослушанието на Божията Воля е било това, че те са яли от Забраненото Дърво), което е довело до изгубването на ПЪРВИЧНОТО им ОТНОШЕНИЕ,  с Бог. С други думи – след Адам и Ева – всички личности – техни потомци – умират, по причина, че са изгубили Първичната Мярка за връзката си (т.е. изгубили са Първичната Мярка за отношението си) с Бог, или –  Любовта, САМО към Бога и така – изгубвайки правното си основание да останат във Висшия  Божествен Порядък на Нещата, и да се ползват от благата му – по неволя, низшите астрални души (това са земните личности), са създали свой низш човешки порядък на нещата, в който – безлюбието, страданието, остаряването, болестите и смъртта – са техни неизменни спътници.

Нещо повече – Адам и Ева и техните потомци завинаги са заклеймени да бъдат – не Божии, а дяволски деца. Така е писано (или – така казва Исус Христос), за произхода на личностите; т.е. за родословието на низшите астрални души, в: Йоан 8:38 "Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща."  Йоан 8:44 "Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в Истината; защото в него няма Истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща."

Разбирането на Идеята: Христос (обаче – от Висша Божествена Гледна Точка, а не от изопаченото низше, човешко гледище), е Истинската Светлина, до която личностите (не знаят, че) нямат достъп. 

Низшите астрални души; т.е. личностите на Земята – без да го знаят, имат достъп само до тъмните низши материални светове, което значи, че те живеят в духовна тъмнина, защото низшата (т.е. гъстата; плътната) материя е лишена от Дух, а точно Духът е Светлината.

Няма Светлина, в клетките на тялото на личностите, "изтъкано" от плътна материя и затова – заблужденията им, за живота, са многобройни. Обаче тъмнината, която всички личности си разменят, помежду си, те я считат за светлина, защото  не съзнават, че от Божествена Гледна точка, низшите астрални души са поставени в едно ограничено и тъмно място (в гъстата материя), където нямат достъп до Истинската Светлина (която само Духът има; т.е. Светлината е Висш Дух, а тъмнината е низша плътна материя).

Но, ако все пак, ние личностите, се смирим и така – успеем да прозрем теготата на положението си, като вибрационно паднали души и се откажем от възгледите, в съзнанието си, с които егоизмът ни – ни привързва към временните и преходни "блага" на материалното, и отново (като Висши Божествени Души) приемем Първата си Любов, САМО към Бога и Идеалното, за свое кредо – то само тогава – по наша изрична молба – Духът, образно казано – "ще напълни" клетките ни със Светлина; или – "ще събуди" дремещите Божествени Сили, у нас и само така ние ще започнем да различаваме Истината (от Божествена Гледна Точка) като повдигнем вибрационния си статус; т.е. – ние ще възвишим нивото си на разбиране на света; или – ще издигнем еволюционния статус на развитие на съзнанието си.

На Земята, поради помрачението на умовете им (докато живеят като мъже и жени, в ограничени в земното си самосъзнание) – всички личности – изопачено схващат Божието Слово, поради което – Земята (от една известна гледна точка, за която четем в беседите на Учителя) е оприличена на болница, а жителите ѝ – на болни хора. 

Но ако човек не е съгласен с това определение и счита себе си за духовно здрав и читав – в това няма нищо лошо; това е напълно приемливо, като избор;  пътят е широк и има възможности да се живее 50 – 60 – 70 – 100 години – относително "добре" (сравнено с животните!). Това не е осъдително, защото всеки е в правото си да мисли, да чувства и да постъпва, както може, към даден момент и в общия случай – е добре, човек да бъде доволен, от живота си, във всеки момент.

Обаче има много хора, които страдат, ужасно, без да разбират, че (независимо от това, какво им се привижда външно, т.е. – какво схващат, в тъмнината на плътната материя) – най-дълбоката причина, за ужасните страдания, които преживяват, е едно унаследено от бащи и деди – порочно ОТНОШЕНИЕ, в съзнанието им, към Първата Причина на Нещата, което ОТНОШЕНИЕ – не е както трябва да бъде, според Първичния Замисъл на Създателя.

Затова, първото нещо, за да настъпи едно общо подобрение на състоянието, на която и да е духовно "болна" (или страдаща) личност, е да влезе в състояние на СМИРЕНИЕ, пред Бога.

СМИРЕНИЕТО – това е тесният път, към възвръщане, отново, на статута ни на божествени деца. Ако личността може – тя, самата (слушайки само Вътрешната си Съвест и без да се занимава с критика на живота на други хора, и без да се опитва да влияе някому, ако той не търси помощ, от самата нея) – да си постави (сама на себе си) правилна диагноза за нищетата на своето бедно текущо духовно състояние, към момента и да си даде сметка – има ли стремеж, в себе си, към Глобална Промяна в живота си, в т.ч. и стремеж към безсмъртие и да се хване за вътрешната работа, над себе си, ако отговорът е утвърдителен.

Защото тези личности (или – тези низши астрални души), които искат Божественият Вечен Живот да се  всели, отново, в тях – само за тях е Тесният път на усилена вътрешна работа, върху самите себе си. Тези хора се познават по това, че те наистина много са страдали (в хаоса и тъмнината на човешкия порядък на нещата, където постоянно се спъваш) и затова – само те търсят МИР. Те може и да не знаят, че търсят точно Господа, но само Господ се изявява, в съзнанието ни – като МИР (МИР с всичко и с всички). Най-високото изявление на Бога е – МИР. 

Нека да не се спъваме в думите: Бог, Господ – това са изтъркани от употреба думи, които са изгубили много от значението си, през вековете; т.е. те много са се изцапали, също както златни монети и както скъпоценни камъни, се цапат, когато са пипани от нечисти ръце; но Бог и Господ – означават онова най-чисто, най-свято, най-свещено, най-мило; най-добро и пр. ОТНОШЕНИЕ (напр.) – което всяка майка на Земята, желае за своята рожба. Това е Господ.

Господ е само Мисъл, в съзнанието на човека. 

ОТНОШЕНИЕТО ни, към тази Мисъл, в съзнанието ни (т.е. отношението ни към Мисълта, наречена: Господ), в зависимост от знака и интензивността на вибрациите си – е ОТНОШЕНИЕ, означаващо предпочитане на Живота, или – предпочитане на смъртта. Така (от една известна гледна точка) – без да го знае – всяка майка желае – САМО Господ (т.е. желае САМО най-скъпоценното ОТНОШЕНИЕ) – за детенцето си (когато мисли за рожбата си, с умиление), без да знае, че, всъщност – това е Господ, Който мисли, в нейното съзнание.

На Земята, поради духовната тъмнина и докато се изживява като личност, т.е. в самосъзнанието на низша астрална душа, човек не може да постигне онова възвишеното Нещо (което е Идейният Живот), към което се стреми (защото в материалните светове, които са – физически, астрален и низш ментален свят – няма условия, за това и непременно трябва да се открие Причинния Свят, за да може човек да разреши всичките си противоречия). Например, човек не може да бъде щастлив, защото той не може да разполага с онази Сила, която идва единствено от първичното му ОТНОШЕНИЕ с Бога, с която да урежда работите си, на Земята.

Очевидно е, че осъзнавайки описаното отклонение, от нормите на Божествения Порядък, настъпило, в следствие на непослушанието на Адам и Ева и  довело до  изгубването на Първичната Мярка за връзката ни с Бог, т.е. с Любовта, САМО към Бога – днешните личности (или низшите астрални души), ако искаме отново да влезем в Божествения Порядък; ако искаме да станем отново Божествени – трябва да "скъсаме" връзката с предците си, по плът; връзката с Адам и Ева, която връзка ни дава статут на "дяволски деца". Което означава, че онова ограничено съзнание, наречено "самосъзнание", в което мъжете и жените съществуват, на Земята – не може да постигне безсмъртието.

За да постигне безсмъртието, личността трябва да се повдигне на по-висшата си степен на съзнание, т.е. – да влезе в Свръхсъзнанието си; в Космическото си Съзнание, където тече безсмъртният Живот.

Как става това: като се мине през процесите на Новораждането и на Възкресението. Ако е готова, за това, личността трябва да се откаже от възгледите на старото си самосъзнание и осъзнато  да допусне – Божественият Живот да се всели, в нея.

Когато, човек, сам за себе си, си изясни казуса на падението на душата, в плътната материя, той добива смелост и се самоовластява, като се  припознава  като Висша Божествена Душа и започва да се държи – т.е. да мисли, да чувства и да постъпва, по начина, по който го правят Висшите Души.

Човек се учи – какви са нормите на Божествения Порядък, като – самостоятелно работи – над самия себе си,без да се влияе от мненията на други личности, потопени, в тъмнина, също като него, самия.

В беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя – има всичко, което е потребно, за тази цел; но трябва търпение и време, защото благоприятните промени, в характера, стават постепенно.

Най-важното е – човек да се държи за Любовта, която е САМО Бога (знаейки, че Любовта към ближния, и любовта – към себе си, са само следствие от това правилно ПЪРВИЧНО ОТНОШЕНИЕ, към Бога); да постави Доброто, за ОСНОВА  на живота си и в никакъв случай – да не се осъжда за временните си неудачи, защото те са напълно естествени, и да знае, че когато работи над себе си; т.е. над ускорената промяна на характера си – той не е сам, а във всеки момент – е воден от Вътрешния си Ръководител.



 

[241.Даде ми де всяка власт-УС, от Учителя, държано на 24-ти април, 1938 г.]

Не можеш да обичаш себе си, ако не обичаш Бог.

Човек е дошъл на Земята – не да се откаже от живота, но да придобие Живот и да получи своето наследство - Божията Любов.

Наследството на човека е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина.

Наследството на човека е Животът, Знанието и Свободата.

Даде_ми_се_всяка_власт

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога – е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е Закон: Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.“

„РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов.

Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – Едно с Бога.

Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“

 „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Външното е сянка на Нещата. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Едно разбиране има в света, то е Божественото! [А всички човешки разбирания, в които Божествената Любов не взема участие – са фиктивни.] И когато ние, всичките Същества, в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс. Някой казва: „Ние вече усвоихме Учението.“ Ти още не си придобил Любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога.   Любовта се заражда в човека, само при съприкосновение с Бога. Това съприкосновение ще придобиеш, може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на Ангел. Можеш да станеш Ангел, за един ден, или за милиони години. Зависи от твоята работа. Първото нещо, което трябва, е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа [защото Бог е Любовта] и ще работим! Любовта е един вътрешен копнеж на човешката Душа. Човек я търси навсякъде [във времето и пространството, обаче тя не е там. „Любовта е извън времето и пространството“, казва Учителя].

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка, от известна гледна точка, са нечие "дете". Божественият Живот признава за Реални; т.е. признава за Истинни – само онези "деца"; т.е. само онези мисли, чувства и постъпки, които са родени, при участието на Божествената Любов. Всички останали  мисли, чувства и постъпки, в които Божествената Любов не участва – са фиктивни и затова са извън Живота на Безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Христовото учение гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение!

[Това означава, че –] Всяко желание, всяка мисъл, всяко действие, в което не присъства – онази Висша Божествена Любов – то няма санкция ["няма санкция", тук, в смисъл: няма правни последици] в Божествения Живот.

[Но има последици, във физическия свят; т.е. – при всички мисли, чувства и постъпки, родени без участието на Божествената Любов – няма радост, като последица, обаче има страдание].

Така седи законът. Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството.

И моралният живот не е вътре във физическия, той е извън него.

Във физическия свят няма никакъв морал. Морал може да съществува само между разумните същества, той е само ОТНОШЕНИЕ на нещата. Туй е морал, в този широк смисъл.

И животът има двояко значение, вътре в себе си. Той се намира и в материята, и извън материята.

Животът вътре в материята ние наричаме материален, а животът извън материята, ние наричаме Духовен.

Следователно, ако вие сте [личности; т.е. ако вие се изживявате като мъже и като жени] в материята, вътре, вие не можете да имате морал.

Мислите ли, че ако някой ми строши ръката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарям, приятелски, с вас? Не, постоянно ще мисля за ръката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова!“

Е, казвам: Ръката на съвременния свят е счупена. Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее?“

Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия.

Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения; по-правилни разбирания какво нещо са парите.

Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот.

Ами че всички тези здания днес построени, всички тези греди турени, всички тези железа, живи хора са ги изваждали от Земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си, за вас?

И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един Храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! “

„Всички, които ме слушате, все сте от недоволните. По лицето ви това поне чета. Всеки има по един червей вътре в себе си. Всеки е недоволен.“ Сега ние трябва да се помръднем напред.

„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“

Някои говорят за Истината. Не, ние [най-напред] трябва да разберем нашите ОТНОШЕНИЯ; смисъла на живота.

Кое е качеството на човека? Какъв трябва да бъде човек? Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? – За всичко, което му е дал Бог.

А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата. Аз говоря [в този момент] за Любовта, в ограничен смисъл, [т.е. за Любовта, само] като качество на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля.

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.

Между този и духовния свят има една [грамадна] разлика.

Тъй, както сте облечени в материята, за Духовния свят можете да имате само една смътна представа.

Не мислете, че туй е един упрек. Даже много напреднали индивиди имат смътна представа за Духовния, за Божествения свят.

Аз ви казвам: Божественият свят е една красота, която не може да се опише със съвременния език и не може да се предаде на нашето съзнание, понеже у нас няма тези органи, тия усети, за да се възприеме тази красота.

Човек трябва само да види, за да си го представи.

Разгледайте сега живота на едно дърво! То има двояк живот: един горе, в клонищата [който е Духовният Живот на Ангелите; т.е. безсмъртният Живот на Висшите Божествени Души], и друг долу, в корените [който е физическият живот на личностите; т.е. на низшите астрални души, който временен живот – завършва със смърт].

Корените [или личностите; т.е. низшите астрални души] питат Клонищата [т.е. питат Висшите Божествени Души]: „Какво правите горе?“

Те казват: „У нас има голямо клатушкане“[Т.е. има голямо движение] .

А корените казват: „У нас няма никакво клатушкане“. Защо? [Няма движение (в съзнанията на личностите), в тъмнината на материалния свят, поради отсъствие на Божествената Любов, в съзнанията на личностите (които са низши астрални души); или символично казано – съзнанията на личностите са, като че ли – "сковани, в лед", в следствие на безлюбието на средата, в която живеят.]

Клонищата, Горе, се огъват на една или друга страна [от движението: Любов към Бога], но корените долу слабо, чрез отражение чувстват, че горе става едно малко клатушкане.

Долните части на дървото  [т.е. личностите], като не знаят метод да урегулират своето кръвообращение [т.е. не знаят, че могат да се включат и те в Движението: Любов към Бога, повдигайки се на по-висша степен на съзнание; т.е. на разбиране на Живота], то Невидимият Свят; Природата – им идва на помощ.

Чрез това клатушкане прави едно упражнение, за да урегулира и да изкачи нагоре нужните сокове на растението.

Горните части на растението не знаят какво правят долните, т.е. в Невидимия Свят има Същества, които не знаят какво правят долу [личностите, в материалния свят].

Когато дойде една подпочвена вода да осакати корените, Клонищата питат: „Какво става долу?“ – „Много е тежко, страдаме.“

Горните нищо не знаят, те са тихи и спокойни. Как ще се разберат?

Следователно Съществата, които живеят в Горния Свят, често слизат на Земята, за да ни изучават на опит, а не чрез съзерцание.

Даже и най-великите Същества чувстват необходимостта, поне един път, да слязат при дадените [долу, в тъмнината на корените] условия, за да добият истинското знание [като съберат земен опит, в Училището на Земята].

За да добием истинското знание, в този свят, който виждаме [когато сме Горе, в Клонищата], трябва да слезем там долу [в тъмнината на корените], в същността на Бога.

В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата.

Не се лъжете по промените, които стават с материята. Има една съществена част от материята [т.е. от префинената Чиста Материя на Божествения Свят], която не се променя и не се разваля. Туй е сега важното.

„Каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Кога можем да кажем някому каквото чуем? – Когато го обичаме.

Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чул [чрез Гласа на Отца]. Не ти ли го казва, той не те обича.

Сега, като казвам „не обича“, не ме разбирайте в крив смисъл [т.е. така, както личностите – криво разбират обичта].

Под „обич“ подразбирам всички да бъдем на еднакъв уровен, еднакво да схващаме нещата.

Някои казват: „Като ни обичаш, кажи ни“.

Но не трябва само аз да ви обичам. Под думата „обич“, разбирам в дадения момент, Бог еднакво да действа и във вас, и в мене.

Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас.

Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“ Да, но това не е Любов, това не е разбиране Гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да ѝ прислужа. Това е Любовта!

Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи, или не може?“

Туй „може, или не може“, това са философски разбирания.

И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме: Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания.

Какво е твоето разбиране? – Едно разбиране има в света, то е Божественото!

И когато ние, всичките същества, в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс.

Сега, някои задават въпроса: „Може ли!“ – Може.
„Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.““

Из: „Каквото чух - 1923 г.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е, всъщност, реалното.

Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е Същинският Човек – неговата [Висша] Душа, Божественото.

  Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото.

Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито, от всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с любовта си го намерил.

  Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога.

При първото съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в Душата ти като свършен факт и цялата местност ще се благослови от това съприкосновение на Бога, с тебе. Това първо съприкосновение с Бога ще внесе в тебе нов стимул, ти ще схващаш живота тъй, както никога не си го схващал, и ще почнеш да живееш, другояче.

Някой казва: „Ние вече усвоихме учението.“ Ти още не си придобил Любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. Това съприкосновение ще придобиеш може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на Ангел. Можеш да станеш Ангел за един ден, или за милиони години. Зависи от твоята работа.

  Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: „Видях усмивката на Любовта!“

  Когато имате това първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ. И всеки ще иска да ви вземе у дома си.

  Първото нещо, което трябва е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа и ще работим!

  Любовта, която чувстваме, е Любовта на Бога, само че тя отчасти е отразена, защото не сме в състояние да я възприемем изцяло. Бог люби, чрез нас.

Всички желаете да бъдете обичани. От кого? От Бога! Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов. Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

  Писанието казва: „Желанието е от Бога.“ Когато дойде у тебе копнеж, желание за нещо възвишено, Божествено, то е вложено в тебе от Бога.

  Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява тя. Защото Любовта е неделима. Любовта на когото и да е – е и твоя Любов!

  Любовта произвежда страдания у онзи, който не разбира, че тя е неделима.

  Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава Мир, в Душата ни.

А като не схващаме тази идея, имаме тревоги, безпокойства.

  Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.

  Нашата любов е отражение на Божията Любов.

  Станете проводници на Новата Любов, която иде сега в света.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – едно с Бога.

  Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“

Из: „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“
 

[„Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите.“ П. Дънов]

Еволюцията, в света, ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание [придобито на нивото на съзнание, което има всяка обикновена земна личност – мъж, или жена], човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога [защото и човекът е само Мисъл, също както и Бог е само Мисъл (в съзнанието на човека), и затова –]. Само Божественото в човека [т.е. само Правата Мисъл, която съдържа Истината, в себе си], е в състояние да го направи силен.  Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите. Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл, без Любов, не съществува. Любовта действува, преди мисълта. Да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава; той не е още човек. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — [Любовта към Бога е] всичкият ваш капитал [който капитал ще можете да ползвате – едва когато осъзнаете, първо – че сте само Мисъл, в Съзнанието на Бога и второ – че Бог е само Мисъл, във вашето съзнание; и трето – че съществува само Едно Единно Съзнание]. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога. Щом люби Бога – той мисли; и като мисли, с Любов – нещата му се откриват. Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един Център и се връща към същия Център, ние го наричаме Любов към Бога. Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни. Свържете се с Бога, у вас. Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание.“

Из: „Ключът на Живота“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „И тъй, за да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ, към тях.

Иска ли човек да се ползва от една Идея, самата Идея трябва да има ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ, към него.

Ако Идеята няма никакво ОТНОШЕНИЕ, към човека, и ако човек няма никакво ОТНОШЕНИЕ към Идеята, всяко взимане и даване помежду им остава безпредметно.

Всяка проява трябва да има свой център, към който да се съсредоточават всички сили.

В този смисъл, човек представя равностранен триъгълник с общ център, към който се стремят всички негови енергии.

С други думи казано: човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център.

И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръсват в различни посоки.

И при едното, и при другото положение, получаваме един и същи резултат.

Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта.

Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един център и се връща към същия център, ние го наричаме Любов към Бога.

Следователно, да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия.

Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога.

Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава; той не е още човек.

Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл, без Любов не съществува.

Любовта действува, преди мисълта. [И само Любовта движи мисълта, а „Мисъл е онова, в което има Истина“, казва Учителя; т.е. – не всичко онова, което "бръмчи" в главите ни, е мисъл. С други думи – Любовта, или – движението на Сили, в съзнанието ни, наречено: "Любов към Бога" – задвижва само Правите Мисли, защото само те, от Гледна точка на Божествения порядък, са Мисли (само Правите Мисли са Мисли – понеже само те съдържат Истината).]

Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога.

Щом люби Бога, той мисли; и като мисли с Любов, нещата му се откриват [ И това става – по причина на действията на движението на Сили, в съзнанието ни, наречено: "Любов към Бога", към което движение, предварително – осъзнато сме се включили, след като сме се припознали – само като Чиста Възвишена Права Мисъл, за да бъдем задвижвани и ние, от Силата на Любовта; т.е. – да оживеем, от мъртвите].

Преди да види малките [несъществените, битовите си]  неща, човек трябва да види големите.

[Т.е. човек трябва да види Съществените неща, в Живота, от които зависят и несъществените, битовите, неща. В този смисъл – да види Любовта; т.е. да види Бога; да види Христос, като Движеща Сила, в съзнанието му – е началото на еволюцията на човека].

Първо трябва да видиш Големия Камък [т.е. първо трябва да видиш Бога; първо трябва да видиш Христос; първо трябва да видиш движението на Любовта, във Висшето си Съзнание; т.е.] пред себе си, а после ще видиш малката игла, поставена на известно разстояние.“

Из: „Правилно разбиране на живота - 1930 г.“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Псалми 118:22
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
Матей 21:42
Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
Марк 12:10
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
Лука 20:17
А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
1 Петрово 2:7
За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човек спада към Мисловия свят [т.е. Човекът е Мисъл]. Онова, което е станало, чрез Словото – е създаването на Човека. Щом дойде Вярата, тогава в тебе има един Велик Подтик и ти не можеш да стоиш на едно място. [Т.е. – задвижването на Мисълта, която си ти, идва с Любовта ти САМО към Бога (Който също е САМО Мисъл, в съзнанието ти) и така – ти, осъзнавайки че си само Мисъл, започваш да се движиш, едновременно с Него, който също е Мисъл и ставате – като ЕДНА МИСЪЛ; това е – Новорождение в Божието Царство.] Не можеш да бъдеш мъртъв [защото вече движението: „Любов към Бога“, те движи]. У вас има едно желание да знаете. В какво седи знанието? Да знаеш, значи: да направиш нещо [т.е. значи, че си осъзнал – че си задвижван, във всеки момент, от онова Движение на Сили, в съзнанието ти, което е наречено: "Любов към Бога", по причина – че си се отворил, към това Движение и си го допуснал, в себе си; т.е. в съзнанието си (припознавайки себе си – като Чиста, Безкористна, Възвишена Мисъл, която е облечена в човешко тяло; тялото  – е само нейна "работна" дреха). Това е Началото на познаването на Бога; това е Началото на Възкресението].
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всяко начало почва с Божественото.

Божественото – е Начало на всичко.

И след това ние идем до онова, което е станало чрез Словото; идем до човека, до създаването на човека.

Вие не можете да знаете смисъла на вашия живот, ако не знаете това Начало.

У вас има едно желание да знаете. В какво седи знанието? Да знаеш, значи да направиш нещо.

Човек спада към мисловия свят.

Човек [не е личността си, с нейните изопачени възгледи; личността принадлежи към един по-низш порядък и] не е едно същество от животинския свят.

Със своето тяло той се намира между животните, но със своята мисъл, той е един свят, който е недостъпен за животните.

Някой път вие се поставяте в положението на животните и казвате: „Аз живея“.

Ти не можеш да живееш, ако не познаваш това Начало [което поставя участието ти, като Чиста, Безкористна, Възвишена Мисъл, в движението на Мисли / Сили, наречено: „Любов към Бога“]!

Някой може да каже: „Аз вярвам“. Но вярата е вече един вътрешен подтик [да се включиш и ти, в движението на Мисли / Сили, наречено: „Любов към Бога“].

Ако кажеш, че имаш вяра и нямаш подтик, тогава ти не си разбрал смисъла.

Щом дойде вярата, тогава в тебе има един Велик подтик и ти не можеш да стоиш на едно място. Не можеш да бъдеш мъртъв.

[От Божествено Гледище, за да оживее една личност, тя трябва, припознавайки се като една Възвишена Мисъл; т.е. – припознавайки се като Висша Божествена Душа –  да възкръсне от безлюбието на мъртвите (т.е. от безлюбието на  мъжете / жените) и да се види като онази Висша Душа, която си е върнала Първата Любов, която е САМО към Бога – такава, каквато е била в Рая, преди грехопадението – КОГАТО, ОСВЕН АДАМ, не е имало никакви други хора.]

Ако в дадения случай, се намирате в една мъчнотия, вие лесно можете да излезете, но само като вярвате; като имате вяра.

Щом можеш да излезеш из мъчнотията, ти имаш вяра.

Щом не можеш да излезеш из нея, ти нямаш вяра.“

Из: „Трите картини“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е Закон. Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни.

Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.

Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал [който капитал ще можете да ползвате – едва когато осъзнаете, първо – че сте само Мисъл, в Съзнанието на Бога и второ – че Бог е само Мисъл, във вашето съзнание; и трето – че съществува само Едно Единно и Неделимо Съзнание, на всички Същества и  че всички форми – са "пълни" само с това Едно Единно и Неделимо Съзнание, като всяка форма – е адекватна на достигнатата еволюционна степен на развитие на Съзнанието, което съдържа, в себе си].

Това е закон: Щастието на човека, е в Любовта му към Бога.

[А – Любов към Бога – това е твоето участие в движението на Сили, в Единното Вселенско Съзнание, но едва след като си се припознал като Възвишена Мисъл; т.е. – след като си се припознал като Висша Божествена Душа, отказвайки се от досегашните си възгледи на личност (придобити в тъмнината на човешкия порядък, който е – диаметрално противоположен – на Божествения Порядък на Светлината).]

Всякога, когато човек призове Бога, с цялото си сърце, Той му помага отвсякъде.

Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще.

За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш.

Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.

Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото.

А инволюцията е падането, отклонението от Бога.

Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас.

Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите.

Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата Природа.

Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота.

Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог.

Те ви мразят, защото НЯМАТЕ ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ КЪМ БОГА, Който е и в тях, както е и във вас.“

Из: „РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“
 

[Просветлението - толкова близо и толкова далеч.]

Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището, с успех, ще дойде Великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадена във влажната тъмна, студена Земя.

 

Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло, в прекрасния свят над Земята.

 

Човешката монада има заложени у себе си потенциално всички необходими качества и способности на съвършения човек.

 

Но за да може да развие тези потенциални качества и способности, човешката душа трябва да бъде посадена в гъстата материя.

 

Там, сред най-големите трудности и противоречия на живота, тя не е изоставена, забравена, а Божественият Градинар зорко бди над всяка душа, както най-добрият градинар, и ѝ помага да расте и да се развива.

 

Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде Великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“

 

Пътят на човешкото развитие върви по спирала, кръговете се стесняват нагоре и се получава нещо като конус.

 

Но има и друг път по вертикалата на конуса, който е за онези души, които са готови да преминат през най-големите трудности, за да си осигурят по-бързо развитие. Пътят по вертикалата на конуса на човешкото развитие е пътят на ученика. На събора в София през 1927 г. Учителят подробно говори за този ускорен път на развитие; за пътя на обикновения човек, на талантливия, на гениалния, на светията, но най-високо поставя пътя на ученика.

 

Не е лесен пътят на ученика. Още Христос говори, че този, който иска да Го последва, трябва да се откаже от всичко. За да Го последва, той трябва да бъде готов да върши Волята на Отца.

 

И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога.

 

Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват.

 

За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през Божествената школа.

 

На Земята има най-добрите условия за развитие на човешката Душа.

 

Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес. Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно отношение.

 

Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“

 

„Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към Великата, Необятна Любов.“

 

„Първият и Великият Закон, върху който се гради този Разумен Живот, това е Божията Любов.“

 

Според Учителя, съществува един Разумен Свят и когато ние сме във връзка с този разумен свят, всичко в нашия живот се урежда разумно.

 

А как може да се свържем с този Разумен Свят? За това Учителят говори в своите беседи и лекции.

 

Из: „Живата връзка с Учителя“

 

[Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса]

В Битието на Великото Цяло, действат мъдри и неумолими Природни Закони, които ние, от незнание, с ОТНОШЕНИЕТО си (към хора, неща и ситуации, в които, неслучайно, попадаме), нарушаваме и затова страдаме и се мъчим. Например, ние не знаем, че сме призвани да възпитаваме единствено самите себе си, като уреждаме вътрешния си духовен и психически живот, в контекста на зачитането, уважението, почитанието и Любовта към всичко и към всички останали. В този смисъл, ако изрично не сме помолени за съвет, ние нямаме право да се месим в живота на други хора, защото не сме на тяхното място, за да ги разберем.

Единствено нашата обусловеност ни пречи да видим, че в ограничителните условия, в които живеем, на Земята – всяко нещо, било то човек, ситуация, или каквото и да е, е точно толкова „добро”, колкото е и „лошо”, и всяко нещо е точно толкова „лошо”, колкото е и „добро”; т.е. винаги има РАВНОВЕСИЕ на силите, които действат, щом се е проявила някаква форма, с която сме влезли в някакво отношение.

Полезно е да се знае, че само искреното и задължително позитивно отношение, към каквото и да било – води до желан резултат, в живота ни. Отхвърлянето и отричането на нещата и ситуациите, като "лоши" – само задълбочава проблема ни. Механизмът на "отиграването" на нежеланата ситуация, е такъв: приемаш я, напълно; т.е. – отдаваш ѝ правото да съществува (както на всяко друго нещо), като в случай, че не отговаря на предпочитатията ти, към дадения момент – разграничаваш се, от нея и търпеливо чакаш – сама да отзвучи. Всяка борба и съпротива – само я захранват с енергия, но неутралното отношение; и преместването на фокуса на вниманието, в нещо добро и безкористно – помага.

На Земята – „добро”, и „лошо” – са само резултати на нечия частична преценка на нещата; т.е. – на нечия (относителна) гледна точка. Това, което за едни Същества е "лошо", за други Същества (в мащаба на Великото Цяло), същото нещо  – е "добро".

Личността, в случай че иска да напредне и да се издигне, в съзнанието си, на по-висша еволюционна степен – няма как да не се приучи да се отказва от егоизма си: Ние не сме сами; около нас има милиарди невидими Същества, с които сме свързани, като скачени съдове. [„Трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт“, казва Учителя]

Затова, от Гледна Точка на Божествения Порядък – всичко е само добро и винаги е математически строго определено; то е съгласувано с най-висшите Нива – като възможно най-доброто, за нас, спрямо условията и възможностите, на дадения момент.

Затова, ако искаме да бъдем здрави физически и психически, нека да не "ритаме срещу ръжена", за да не предизвикваме Провидението (с временната си неосведоменост, като бързаме да даваме негативно мнение, при всеки удобен случай):

– Нека да бъдем мъдри (в аванс) и винаги да избираме за наша текуща (вътрешна) позиция – онова (спасително, за нас) „добро”, което се крие, зад привидното „лошо” (у другите хора; в каквато и да е ситуация). Да помним, че Бог живее, у всеки човек и всекиго "търпи" (казано, по човешки и то – по много сериозна причина; т.е. – нищо не става "случайно").

– Нека да бъдем мъдри (в аванс) и винаги да си затваряме очите за онова привидно „лошо”, което изпъква и скрива „доброто”, у хората; нека да бъдем слепи за онова, което ни изглежда „зло”, и което скрива „доброто”, във всички неща; в каквато и която и да е житейска ситуация.

Със сигурност – само нашето текущо неразбиране на Живота, ни пречи да веднага да прогледаме за „доброто”. Затова ни е нужна мъдрост, в аванс; т.е. нужна ни е мъдрост, на доверие; мъдрост, на ВЯРА (че Бог допуска и стои зад всяко нещо, а Той не може да сгреши).

Защото – рано, или късно (веднага щом повишим степента на съзнанието си) – Животът ще ни потвърди, че избирайки да се доверим на неизвестната (към този момент), добра страна на онова нещо, което преживяваме и което – за оня момент, от човешка гледна точка, сме определяли като „лошо” – сме били прави, все пак, да се държим само за ДОБРОТО, защото сме възприели Божествената Гледна Точка и сме я приложили.

Нека винаги да помним, че светът на личностите и Божественият Свят – са диаметрално противоположни светове: те са свят на тъмнината и Свят на Светлината. Но личността, докато сама  не разбере, че живее в тъмнина, няма как да се откаже да си дава мнението (и това следва да се приеме, с разбиране, от по-зрелите хора и да не се осъжда, защото и то ще премине, с помъдряването на човека, както преминава и всичко останало, което съществува , във времето и пространството).


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвате: „Нямам ли право да си дам мнението?“ Имаш право да кажеш Божието мнение. Да кажеш своето мнение, в живота, няма нужда. Светът няма нужда от моето мнение, няма нужда и от вашето мнение. Светът има нужда от Божието мнение. Ако всеки един от вас изразява Божието мнение, той е на място. Ако всеки един от вас изразява своето мнение, няма нужда светът от него.“ Из: „Нито близо, нито далече“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Като казвам, че трябва да се мисли, нямам предвид обикновената мисъл; човек трябва да се занимава с възвишени мисли, обикновените мисли заравят ценните работи.“ Из: „Възпитание и самовъзпитание“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Благородството на човека се състои именно в това – да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости. За да може да схванете Силите в Природата и да ги употребите за ДОБРО, непременно трябва да развиете съответни сетива, или органи на Душата си. Внимание:  За да бъдеш здрав – се забранява всяко одумване, изтъкване на грешките, у другите хора; изобщо лошите мисли се забраняват.  „Не мисли зло!“, т.е. не пущай корените на твоята Душа в „лош“ човек; стой настрана от него. Тъй стои научната страна на въпроса.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В окултната школа се забранява всяко одумване, изтъкване погрешките, у другите хора, изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? – Понеже, щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте ваши корени към този лош човек, а там, в него, няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови, разваля живота.

Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но

– МИСЛЯТ, че мъжете им са лоши,

и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат сбогом от този свят, а мъжът мисли и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена!“ Същото нещо става и с ученика от окултната школа. Затова се казва на ученика:

– „Не мисли зло“, т.е. не пущай корените на твоята Душа, в „лош“ човек, стой настрана от него. Тъй стои научната страна на въпроса.

Разберете следния факт:

– мъчението [ви] показва истинския път на отклонението
[ви, от Разумните закони на Живата Природа].

Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, това сравнявам със следния прост факт, от съвременния живот: някой човек пътува в едно планинско място, но се заблуди из пътя. За да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, отгдето се е заблудил, отклонил от правия път.

Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад, за да дойдеш до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си.

За да може да схванете Силите в Природата и да ги употребите за ДОБРО, непременно трябва да развиете съответни сетива, или органи на Душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация, много от тези органи са осакатени.

Мнозина християни, които са влезли в този път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър“, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда. Благородството на човека се състои именно в това – да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости.”

Из: „Силите в Природата”

 

[Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса]

Човек е дошъл на Земята, с единствената и съществена задача – да се научи да мисли право, с онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда. [Обаче низшата астрална душа, наречена "личност", докато се изживява като мъж, или като жена – никога не може да се домогне до онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда (каквато има само Висшата Божествена Душа), по причина, че за разлика от низшата душа-личност –  Висшата Божествена Душа е водена от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и която е била, в света, изначално; т.е. преди грехопадението. Затова –] Докато не дойде до разбирането на безличния живот [присъщ на Висшата Божествена Душа], човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. [Т.е. – докато не излезе от самосъзнанието си на личност (на мъж, или на жена); на низша астрална душа и не влезе в Свръхсъзнанието си на Висша Божествена Душа (възвърнала си  онази Първа Любов, която е САМО към Бога) – човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения.] Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска. [Т.е. човек, докато се изживява като личност – не може да мисли право, защото – "докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения", по причина, че  самосъзнанието му е твърде ограничено и затова – там  няма място за онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Първата Любов, която е САМО към Бога, е разликата между самосъзнанието на низшата душа-личност, живееща в безлюбие и Космическото съзнание на Висшата Душа, живееща в Първата си Любов, която е САМО към Бога. С други думи казано – човек е дошъл на Земята, за да повдигне съзнанието си – от степен "личност" (т.е. от степен – низша душа) – в степен Висша Душа. Низшата душа-личност (низшият аз) и Висшата Душа (Висшият Аз) – са диаметрално противоположни полюси на Живота: низш и Висш полюс; или – физически и Божествен полюс на Единния Живот. Низшият аз живее в тъмнина, а Висшият Аз заема светлото поле, в единното човешко съзнание (низше и Висше). Значи – човек е дошъл на Земята – да излезе от безлюбието си (от низшето си съзнание) и да разбере, и да приложи (Висшето си Съзнание) – след като осъзнае и възнамери – да си върне своята Първа Любов, която е САМО към Бога.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свят.

Като ученици, вие трябва да изучавате физическия, духовния и Божествения свят и да ги различавате.

Физическият свят обхваща формите. Значи, той е свят на формите.

Що се отнася до съдържанието на тези форми, казваме, че то е променливо, непостоянно.

[Това значи, че в зависимост от текущата гледна точка на човека, към даден момент; т.е. в зависимост от степента на еволюционна зрялост на съзнанието, което я ползва – една и съща форма има (т.е. запълнена е с) различно съдържание. Този факт  води до сблъсъци на мнения  и безсмислени спорове (на по-ниските нива на интелигентност), породени единствено от неразбиране на конкретния казус и по-точно – от сблъсъка на различните гледни точки (към разбирането на даден проблем) и липсата на воля – всички тези различни гледни точки да бъдат хармонично съвместени, в търсене на баланса и в намирането на Мира, при перфектното им смесване. Защото личността – водена от идеята за превъзходство на своята персона, над другите, не допуска едновременната валидност на множество паралелни гледни точки и търси начини да наложи своето гледище, като единствено вярно и истинно. Това е поради тъмнината, в която живеят всички обикновени хора, изживяващи се като низши души (като личности). Защото Светлината винаги придружава Любовта и в отсъствието на онази Първа Любов, която е САМО към Бога – отсъства и Истинската Светлина; т.е. Виделината. Така, вместо Светлина – низшите души-личности – винаги си разменят тъмнина, като взаимно се заблуждават, представяйки си, че си разменят светлина. Но това – изобщо не е за осъждане. Това е факт (който е временен и преходен, касаещ доброто на Великото Цяло), а осмислянето на фактите е потребно, за трупане на ценен опит. Осъждането и заклеймяването на фактите, от страна на личностите – идва от тяхното неразбиране на Живота. Защото Животът – погледнат от една по-висша; т.е. от една по-високовибрационна Гледна Точка – е строго определен, математически точен и полезен за Великото Цяло, във всичките си прояви, без никакво изключение. Така, в едно разширено съзнание – има място за абсолютно всички гледни точки и човек има добрата възможност – първо – спокойно да ги приеме всичките, и второ – в себе си, се разграничи от онези гледни точки, които не резонират с неговите възгледи, към текущия момент. В този смисъл – всеки спор, за разумния човек – е нонсенс.]

Много животи трябва да прекарва човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят, като основа на неговото съдържание, да се стабилизира.

Ето защо, казваме, че духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество - смисъл.

Дълго време трябва да живее човек в духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига, чрез правата мисъл.

Ето защо, ние казваме, че човек е дошъл на Земята, с единствената и съществена задача да се научи да мисли право.

Ще кажете, че човек е мислещо същество и каквото прави, непременно се дължи на мисълта. Дали яде, дали се облича, той все мисли.

Наистина и това е мисъл, но не онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда.

Докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска.

Каква мисъл има котката или друго някое животно? [Иде реч за човека, със съзнание на животно; т.е. низшият човек-животно.] Котката [т.е. "човекът-котка"] с часове се глади, маже, мие се, мисли, че като нейната красота друга не съществува. Това е заблуждение, това не е мисъл.

Всяка мисъл, в която има някакво заблуждение, не е права.

Заблуждението пък е свързано с личния живот.

Следователно, искате ли да имате права мисъл, освободете се от заблужденията си и от личния си живот.

Като изучавате животните, виждате, че те представляват огледала, в които можете да се оглеждате.

Човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие и коренно се различава от животните.  [Обаче това се отнася само за Висшата Душа, а не за низшата душа-личност, която е подобна не на Бога, а на животните.]

Има нещо, по което човек се различава от животното, но не напълно.

Той се различава по това, че мисли и чувствува и затова казваме, че човек е мислещо същество.

Без мисъл и чувство той не може да извърши нито една постъпка.

Въпреки различието между човека и животните, Бог се грижи за всички живи същества.

Той [т.е. Бог] ЕДНАКВО задоволява нуждите и на малките, и на големите същества  [във всеки момент].

Може ли и човек да направи същото? Нали казва, че е създаден по образ и подобие Божие?

Щом е подобен на Бога, човек трябва да постъпва като Него [но това може да стане – едва след като човек се откаже от личния си живот, т.е. след като – от личност, човек се преидентифицира като Висша Душа, която живее безличен Живот и действа от нова позиция; от нова Гледна Точка: Висшата Душа, живее в Божествена среда, защото, по условие – вече си е възвърнала онази Първа Любов, която е САМО към Бога (това е процес и изисква търпение и непоколебима вяра). Само Висшата Душа, водена от Първата си Любов; т.е. водена от Бога (защото Бог е Любов) – може да върши Волята Божия.] “

Из: „Ценната дума - 1935 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Божият Дух се проявява чрез Висшата Божествена Душа, но не и чрез личността (личност, това е низшата астрална душа). Т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек (бил той мъж, или пък жена) защото, от Божествена гледна точка – такъв човек е прелюбодеец, оставил Първата си Любов, която е – САМО към Бога. Независимо, че не се разбира от обикновените хора – прелюбодеянието, на Земята, между мъже и жени, е само един символ на онова реално прелюбодейство, на низшата астрална душа, спрямо Бога, което, на Земята, масово се преживява. И докато обикновеният човек – първо – не се припознае като Висша Душа и второ – тази Висша Душа – не се върне, обратно, към Първата си Любов – САМО към Бога (както е било, изначално) – страданията и скърбите на Земята, ще продължават, и радостите винаги ще бъдат вгорчени, тъй като те – задължително ще се сменят, със скръб. Това е така, за да може човекът да достигне, в съзнанието си, до Идеята за пълно безкористие и да я приложи. Така –  понеже действа извън "капана" на плътно-материалните светове (т.е. понеже Висшата Душа действа извън времето и пространството), и по причина на Любовта си, към Бога – само Висшата Душа има силата да не нарушава Заповедта на Бога, дадена на Адам и Ева. Тази Заповед – и днес е валидна; във всеки един момент: "Не яж от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" (това е нещо като: "Бъди тотално позитивен, добронамерен, мек и нежен, във всичките си мисли, чувства и постъпки"). И само който може да спази това, само той прилича на Бога, в мислите, и в разбиранията си (и това не е обикновената личност; т.е. това не е низшата астрална душа, а е само Висшата Душа, която не излиза от атмосферата на Божията Любов).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [обикновени хора – мъже и жени; т.е. низшите астрални души, се заблуждават и като не знаят, че в съзнанието си, те са извън Божествения Порядък на нещата –] считат, че и Бог мисли, като тях.

Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“.  

Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот.

[Т.е. само когато не живее със съзнанието си на смъртна земна личност, а чрез усилена вътрешна работа, върху самия себе си – е постигнал – по-висшата си степен на съзнание, което е съзнанието на Жива Божествена  Душа. Това означава, че човек мисли като Бога, само когато, в съзнанието си, вече е надраснал разбиранията на личността си и действа – (не в света, а) извън времето и пространството.]

Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него."

Из: "Живите закони на добродетелите"
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Правата мисъл обновява и весели човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Низшите души – личностите, действащи във време и пространство (условно; т.е. само външно изглеждат, че) са "разделени" на мъже и на жени; т.е. – на "половинки", но мъжът и жената – всъщност, не са реални същества, от Гледна Точка на Божествения Порядък. Мъжът и жената, погледнати външно – това са само символи на духовни реалности и в този смисъл – те са фиктивни същества. [„Вие сте хора на сенките, вие сте същества фиктивни, а не реални. След 50 години, вие сами ще видите, че сте фиктивни“, казва Учителя] Защото, от Божествено Гледище, Истинският Човек е невидим (за мъжете и за жените); т.е. – той не е във външната форма (както се заблуждават личностите и затова  – те се разглеждат, отделно, един от друг; сравняват се, един с друг – вместо да се обичат, безусловно и си дават оценка – нещо, в което няма някакъв особено разумен смисъл, щом резултатът на тази оценка – не предизвиква прилив на Любов, тъй като се сравнява символ, със символ и в този смисъл – оценката е винаги комична, защото – в известен смисъл – ти, без да разбираш, сравняваш себе си, пак със себе си  – но видян – в някакъв друг момент). Висшата Божествена Душа е андрогинна. Мислещият човек – това не е личността; т.е. това не е низшата астрална душа ("обсебила", според подхода на ограниченото си съзнание: винаги да обсебва нещата – даже и формата на мъж, или на жена, и затова – погрешно идентифицираща се с тялото си, във време и пространство).  Човекът-Висша Душа (който знае, че е Чисто Съзнание и че никаква форма не може да го ограничи) – е мислещият, като Бога, Човек – и той действа извън времето и пространството. [„Разумният Свят е извън времето и пространството“, казва Учителя.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещият човек е вглъбен в себе си. Мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето [символизиращо Бога и Христос, защото те са Едно] към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр. Това показва, че неговата мисъл е свързана с Центъра на Слънцето.

Ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр, към Слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока.

Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Правата мисъл обновява и весели човека.

Искате ли да бъде мисълта ви всякога права, с отвес към Слънцето [т.е. с право отношение към Бога и към Христос], направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40–45 сантиметра, и леко я прикрепете на източната страна в стаята си. В средата на дъсчицата да виси копринен конец, на края на който закачете малка тежест – камъче, сребърен лев, или малка златна монета. Така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта. Щом погледнете към него, ще кажете: „Искам да имам права мисъл“, т.е. отвес към Слънцето. С други думи казано: Искам да имам прави отношения, към Бога.

Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича [по нов начин и мисли за Него, и Го обича – като специален; т.е. като Единствен Обект на Любовта си, защото, в съзнанието си, се е повдигнал на по-висока степен на разбиране, след като е излязъл от човешкия земен порядък на нещата и е влязъл в Първичния Божествен Порядък на нещата].

Щом Го обича, той Го разбира.

Ако няма правилни отношения, към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право.

Този закон е верен и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човек винаги трябва да работи с Любов. Каквато наука изучава, трябва да вложи Любов.

Дето е Любовта, там е успехът.

Без Любов, няма успех.

[Но само Висшата Душа има будността, за да люби Бога, във всеки момент; следователно – само когато се изживява като Висша Божествена Душа, която (се е върнала, обратно, към Първата си Любов – САМО към Бога и) действа извън времето и пространството – човек има успех.

Любовта, в Божествения Порядък, която е – САМО към Бога, е причината за всички желани позитивни промени, в характера на човека и само от тази Любов, като причина –  постепенно идват, към него и всички други желани следствия, в живота му: любовта към ближния, любовта към себе си, и всичко хубаво, за което човек може да се сети.] “

Из: „Милосърдие и користолюбие“
 

[Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса]

В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Човек трябва да даде път на Новото сърце, в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на Милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за Новата раса.  Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Когато всички народи, всички религии, всички държави престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на Земята, със своето знание.

Човек трябва да даде път на Новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.

Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам Ново".

Коравите, каменни сърца на хората ще се употребят за павиране на улиците, а меките сърца ще останат да трептят; да изнасят пред света великото и красивото в Божествения живот.

За този ден, именно, е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод.

Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират.

В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват.

Който разбира Великите Божии закони, той трябва да се радва, че е срещнал един добър, умен, учен човек; той трябва да се радва, че е срещнал един поет, писател, музикант, художник, земеделец, каменар и т. н.

Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за повдигане на човечеството.

Като не разбирате, какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: Земеделец, каменар е този човек. [„Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква.“ Учителя]

– Който облагородява почвата [на мозъка си], той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; [„Мислите и желанията са камъни, от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното.“ Учителя]

– който облагородява човешките лица, той е художник; [„Без Любов, човешките лица са мъртви. Вижда се, човека нищо не го интересува.“ Учителя]

– който изправя погрешките на хората, той е скулптор. [„Истински скулптор е този, който има Любов, в себе си. Няма ли Любов, той само мачка калта, без да я вае.“ Учителя]

[„Добрият човек е земеделец. В справедливостта е индустриалец, а в разумността е търговец. Това е най-хубавата търговия, или разумността е вложеният капитал, справедливостта е обработения капитал, а доброто е капиталът, който е пласиран. Казвам: Под „разумен човек“ ние подразбираме, той трябва да има достатъчно светлина, която да обработи. Ако се прекрати светлината в него, престава умствената деятелност. Щом престане умствената деятелност, престава справедливостта и добротата. Те са скачени. Светлината е скачена със справедливостта. Под думата „справедливост“, ние разбираме хармония в живота. Само справедливия човек може да бъде един капелмайстор.“ Учителя]

Изобщо, всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, повдига и весели хората, е на мястото си.

Мощна сила се крие в Словото на всички писатели, поети, учени, философи.

Мощно нещо е Словото!“

Из: „Желаният мир - 1938 г.“
 

[Мисъл за деня 19.10.2015 -25.10.2015]

Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества. Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката, или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.

В Природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел, той трябва да се свърже с Разумния Свят, отдето могат да дойдат разумни Същества, да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.

Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.

Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.

Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества.

Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.

В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.

В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.

За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни Същества.

Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.

Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална.

Например, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма Любовта, с която преследва своя идеал?

Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за Цялото?

Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните Същества.

Обаче, когато работи за Великото; за Цялото, той се ползва от помощта на разумните Същества.

Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.

Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това Съзнание, вие всичко ще изгубите.

Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.

Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!

Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.

Човек не трябва да предизвиква злото, в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си, ще изчезне.

Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.

Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите, в живота? Те не са ли подобни на тръните?

И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.

Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.

Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.

Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират Закона на Противоречията, те черпят сила от тях.

Христос е минал през най-големите противоречия.

Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.

Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.

Обаче, великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.

Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.“

Меки и твърди вещества

[Просветлението - толкова близо и толкова далеч.]

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата: Ще турите в ума си чувството, че вече сте Висши безсмъртни Души и от това гледище – ще мислите, ще чувствате и ще действате. Ще се учите да живеете, в съгласие с тази среда, в която сте потопени – и това е Божествената среда на Любовта. Личностите; т.е. низшите астрални души – живеят в среда на безлюбие, а Висшите Божествени Души – живеят в Божествената среда на Любовта. Низшите астрални души (или личностите – мъжете и жените) – са смъртни, защото са оставили Първата си Любов, която е САМО към Бога, а Висшите Божествени Души – живеят в областта на безсмъртието, защото познават Бога на Любовта. В момента, в който Любовта ви към Бога, е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Низшите астрални души (или личностите – мъжете и жените) и Висшите Божествени Души – живеят на противоположните полюси на Живота. Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само един/а, ти към него/нея си в завършен процес, а към другите си, в незавършен. В нашата Висша Божествена Душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място, в нашата Висша Душа. Да обичаш по Божественому, това значи да си във връзка със всички Души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш. Благото на една Висша безсмъртна Душа, е благо на всички Висши безсмъртни Души и благото на всички Висши безсмъртни Души, е благо на едната Висша безсмъртна Душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама. Ние умираме, понеже не обичаме Бога, с онази Любов, която има към Него – Висшата безсмъртна Душа. Ако обичаме Бога, с Любовта на Висшата безсмъртна Душа – смъртта е изключена вече. Като обичаме Бога, смъртта не може да ни умъртви, понеже ние сме в полюса на Любовта; при Силното. А сега ние сме на полюса на безлюбието; при слабото, а смъртта е по-силна, от слабото.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Ще турите в ума си чувството, че [вече не сте личности; т.е. че вече не сте низши астрални души (което е същото), а сте Висши Божествени Души и затова] живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните Велики Закони. Ще се учите да живеете в съгласие с тази среда, в която сте потопени – Божествената среда на Любовта. Ще мислите, ще чувствате и действате, в съгласие с нея.

 

Вие сте потопени в Любовта; тогава защо сте безпокойни? Това показва, че Любовта не е проникнала напълно във вас [защото се изживявате като низши астрални души; т.е. изживявате се като обикновени хора – мъже и жени].

Когато аз живея в Божията Любов като среда [и се чувствам Висша безсмъртна Душа], каквото и да стане в света, това не ме смущава.

 

Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания [докато сте на нивото на съзнанието на личностите; т.е. на низшите астрални души], за да ви направи съвършени.

 

Единственият, Който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог!

 

Навсякъде виждаме Божието проявление.

 

Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях [защото зависи единствено от достигнатата, от тях, еволюционна степен на разбиране, на Живота].

 

Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога.

 

Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят.

 

Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят.

 

А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят.

 

Ние трябва да снемем Божествения свят тук долу на Земята!

 

Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено.

 

Любовта е един вътрешен копнеж на човешката Душа.

 

Човек я търси навсякъде.

 

Ти плачеш, защото търсиш нещо. Ти плачеш, защото има един [човек, със съзнание на личност], който не те обича.

Не, [мисли, че] има Някой, който те обича [при всички положения на живота ти и това е Бог (обаче съзнанието на тази личност, която не те обича, все още е твърде ограничено, за да пропусне Божията Любов и това не е за осъждане; просто – личността толкова може)].

 

И всеки човек [от неразбиране] се огорчава, когато не го обичат хората.

 

Като не разбира Любовта, човек я търси там, където няма да я намери [т.е. човек погрешно  търси Любовта на онзи полюс на Живота, на който живеят низшите астрални души (или – личностите), а там е средата на безлюбието – просто няма на кого да се сърдим].

 

Душата [т.е. вибрационно "падналата", на полюса на безлюбието, низша астрална душа, ] има едно понятие от Небето [което е на другия полюс на Живота; на полюса на Любовта], че там с нея са се отнасяли много благородно. А тук, на Земята, не се отнасят така [защото условията са диаметрално противоположни; т.е. тук, на Земята, средата е – безлюбие].

 

[Но ние, като съзнания, живеем едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Във всеки момент, щом помислим за Бога на Любовта, ние сме в Божествения Свят, т.е. в средата на Любовта. Това е непроменимо.]

 

Любовта е център на човешкия Дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи Извор, който постоянно извира, в нас. Трябва да възприемем Любовта, или да отпушим изворите, които сме запушили [с нашите отрицателни мисли и егоистични желания, все да сме първи; забравили сме за чистотата и за смирението на Висшата Душа, които трябва да си върнем обратно, за да си върнем и Първата Любов, която е САМО към Бога, и която ще разшири съзнанията ни, за да бъдем добри Нейни Проводници]. От Душите ни трябва да извират Изворите на Любовта.

 

Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: „Бог е Любов“, подразбираме същината, от която е произлязло всичко.

 

За да обичате някого, трябва първо да обичате Бога! [Първо трябва да обичате САМО Бога, за да може, през вас, да потече Любов, към когото и да било, защото вие сте само Проводници на Любовта.]

 

Човек се ражда на Земята, за да [се научи отново да] обича Бога. Постигне ли това, всичко друго е постижимо. Това е зачатъкът на онзи вътрешен, велик опит.

 

Докато любовта ви към временните, преходни неща е по-силна от Любовта ви към Бога, вие всякога ще се намирате във временния, преходния живот и няма да постигнете това, което желаете.

 

В момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.

 

Някой ви обича. За вас е важно Любовта ви към Бога да бъде по-силна, отколкото любовта ви към този човек.

 

Имате ли Любов към Бога, всичките ви работи ще се оправят.

 

Любовта към Бога – това е вътрешен, мистичен опит.

 

Магичната сила на тази опитност се разкрива, когато човек отправи ума си и сърцето си към Бога, без никакво колебание и съмнение. Тогава ще разберете смисъла на живота. Смисълът на живота седи в Любовта към Бога.

 

Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел.

 

Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като Човек.

 

Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си, надалеч.

 

Били ли сте при човек, чийто ум и сърце са свързани с Бога? Каква радост и мир има в него! Състоянието му прилича на пролет, когато птичките пеят и цветята цъфтят. Той е разрешил всички задачи в света.

 

Да любиш Бога, това значи да вземеш нещо от Него.

 

Да любиш ближния си, това значи да проявиш нещо навън, да проявиш Бога!

 

Като имате любов към ближния, ще имате един идеален метод, чрез който можете да се проявите!

 

Някой пита: „Обичаш ли ме?“ Ще му кажа: „Ако искаш да знаеш, дали те обичам, трябва да знаеш, дали обичам Бога. Ако обичам Бога, тогава и тебе обичам.“

 

Когато ти проговори Бог, адът веднага става на рай. Ако не ти говори, раят става ад.

 

Като изгубите Любовта, какъв ад настава във вас, каква тежест, какво неразположение!

 

Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Ако не обичаш Бога така, ти си слепец. Ако обичаш Бога, така ще обичаш всички хора.

 

Любовта към Бога ражда любов към всички същества.

 

Мислете, че у всякого живее Божественият Дух и че всички сте Божествени. Работете с Мировата Любов. Работете с Любовта, като велика вълна, която действа в света. Тогава ще имате Божието благоволение.

 

Вие не можете да го имате, докато не приложите Божията Любов, към всички. Не изведнъж, но като срещнете някое същество, да почувствате, че Бог живее в него. Божият закон на Любовта ще прилагате навсякъде и към всички същества.

 

Божията Любов включва всички. Ти трябва да обичаш всички същества. Само тогава ще почувстваш една вътрешна радост; съзнанието на всички същества ще образува за тебе едно Цяло и с това съзнание ти ще говориш. Тогава Бог ще ти проговори! Не туряйте идеята да обичате само едного.

 

Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само едного, ти към него си в завършен процес, а към другите си в незавършен.

 

В нашата [Висша Божествена] Душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата [Висша] Душа.

 

Онзи, който има Великата Любов, в себе си, се радва на малките неща. Като дойде една малка пеперудка или мушица, ще я помилваме и ще  кажем да хвърка в нашата градина. Обичайте малката Божа кравичка, която лази по вас.

 

Да обичаш по Божествено му, това значи да си във връзка със всички Души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш.

 

Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама.

 

Ние умираме, понеже не обичаме Бога. Ако обичаме Бога, смъртта е изключена вече.

 

Като обичаме Бога, смъртта не може да ни умъртви, понеже ние сме при [полюса на] Силното. А сега ние сме при [полюса на] слабото и смъртта е по-силна, от слабото.

 

Майката трябва да обича всички хора, всички същества! Да обича другите деца така, както обича своето дете. Ще обичаш и другите хора така, както обичаш своя брат.

 

Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички!

 

Всички хора ще обичаме, но на всекиго ще дадем толкова, колкото се нуждае! Това значи, че Любовта е еднаква, но ще обичаме хората, по различен начин.

 

Някой запита: „Как да обичам всички?“

 

Учителят погледна светлия мир наоколо, погледна и нас и каза:

 

Като гледаш всички, ти не се допираш до тях, но получаваш нещо от тях и даваш нещо. Всички тези неща ти ги виждаш, понеже слънчевата светлина се отразява в тях.

 

Също така и Божествената Любов се отразява във всички същества и идва до тебе.

 

И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях!

 

Слънцето ще ти стана понятно, чрез всички тези предмети, в които се отразява.

 

Също така и Бог ще ни стане понятен, чрез всички хора и същества!

 

Сърцето ви да изпраща Новия Живот, навсякъде.

 

Тогава целият свят ще бъде отворен пред вас и вие ще почувствате смисъла на нещата; ще разберете Бога, както ангелите Го разбират; ще имате една Велика Наука на Ангелите. Тогава и вие ще бъдете Ангели [защото Висшата безсмъртна Душа е Ангел].

 

Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал.

 

Ти обичаш някой човек, но както обичаш този човек, тази любов да премине към всички. Не че е лошо да обичаш едного повече от другите. И Христос обичаше Йоана повече от другите. Да любиш, това е велика наука!

 

В Небето има Любов толкова Велика, че ангелите са готови да жертват всичко за нея.

 

Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката.

 

Ако не обичате всички хора, вие нищо не може да постигнете. Ако не разбирате всички букви на азбуката, писател не можете да станете.

 

Светът се нуждае от тази Всеобземаща Любов!

 

Да обичате всички, това значи да обичате Едногото.

 

Любовта започва доста добре в семейството, обаче тя трябва да се разшири към всички.

 

Божията Любов ще дойде чрез откровение, отвътре.

 

Божията Любов е Любов към всички.

 

Съвършената Любов е Любов към всички.

 

Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по- близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това.

 

За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна.

 

Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов; през каквато и дреха да се проявява.

 

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата.“

 

Из: „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

 

[365.Моите овце слушат моя глас,НБ]

Права си, във всичко, което казваш. И аз, също мисля, че всеки човек разбира, по своему, Словото и че всеки сам, най-добре, знае какво му е потребно, във всеки момент, за да има полза, от четенето.

Някои хора искат да достигнат до вътрешното разбиране на прочетеното (в случай, че това вътрешно разбиране ги привлича). За други хора, обаче – външното разбиране, на беседите, е достатъчно и това, също, е много полезно, към даден момент.

Нищо не би следвало да се отхвърля; отхвърлянето на каквото и да е – е неразбиране на Живота, защото той е математически строго подреден (за разбирането на всяко съзнание, намиращо се на вибрационната честота на една по-висша Гледна Точка).

Защото разбирането е плод и в този смисъл – личността (на нейната степен на съзнание; т.е. на нейното еволюционно ниво на разбиране) ражда едни плодове, а Душата – ражда съвсем други плодове (т.е. личността има едни разбирания, а Душата – не сходни, а в известен смисъл – диаметрално противоположни (на тези на личността), разбирания, защото личността и Душата – това са двата полюса на Живота, а именно – полюс на физическия живот, на който е личността и полюс на Божествения Живот, на който е Душата; т.е. полюсите са: смъртен живот и Безсмъртен Живот).

И ако човек, посредством искрените си и безкористни усилия, постепенно се домогва до онова "по-високо и по-будно съзнание", което е способно – не само да чете и да изучава, но и да приложи Учението – това значи, че личността, постепенно, излиза от обикновеното си съзнание на мъж, или на жена и се превръща в Душа. Само Душата има капацитета да Върши Волята Божия, а личността, която има стремеж към Бога, се подготвя за това.

Полезно е да се знае, че личността – само събира знанията, обаче единствено Душата  може да ги обработи, което значи, че само Душата, под ръководството на Вътрешния си Учител – може да ги подреди и да ги приложи, в живота. Без това (осъзнато и от самия човек) вътрешно ръководство – не е възможно дълбоко разбиране и прилагане на Учението.

В зависимост от достигнатата степен на съзнание, Бог учи всекиго – предимно отвън, или – предимно отвътре. Както четем, в Йоан 6:45 "Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене."

Този стих, по моему, означава: Всеки, който вътрешно слуша Гласа на Отца и се е научил, че е чисто Съзнание (а не е обикновено материално тяло, в т.ч. ум и сърце, защото и умът, и сърцето спадат към низшите материални светове) и че това Съзнание е част от Великото Цяло Съзнание, идва при Христос; т.е идва до разбиране на Единното Съзнание на Всичко, което Е и във всеки момент, се обменя с това Велико Цяло, като неразделна Негова Част.

Затова личността няма съзнателен живот, по смисъла на Учението, защото тя, в самосъзнанието си, не осъзнава вътрешното си ръководство от Бога (и точно затова – всички добри дела; т.е. всички "заслуги" в живота си, личността ги приписва на себе си, а не на Съществата от Невидимия Свят). А съзнателният Живот – задължително предполага по-високо съзнание, от това на обикновените хора.

Учителя казва: "Съзнателният и самосъзнателният живот – представляват двата полюса на човешкия живот [не на Божествения, а само на човешкия живот, защото и човешкият живот е поляризиран]. Съзнателният живот е този на светиите, на напредналите Духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот [на обикновени хора, каквито са мъжете и жените]." Из: „Обич към знанието - 1927 г.“

Така, личността, с нейното обикновено (или външно) самосъзнание, се стреми да прилага прочетеното, в беседите и това е хубаво, защото така се трупа опит, но личността няма постижения, в прилагането на Учението и не знае, че истинското приложение на Учението идва, заедно с онова "по-високо и по-будно съзнание", което има само Душата (иде реч за плавен преход от самосъзнанието, към Свръхсъзнанието). Защото само Душата, живееща в атмосферата на Бога, развива Послушанието си. Личността слуша Словото, но само Душата е послушна на Вътрешния си Учител. Учителя казва: „Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Послушанието минава през изпълнението.“ Из: „ПОСЛУШАНИЕ - 1924 г.“

Не може да се изпълни Волята на Бога, без Послушанието, което идва с повдигането на личността на по-високата степен на съзнание, което има Душата, а това значи – че да изпълниш Волята на Бога, трябва да си вътрешно готов – да изоставиш всичко онова, което е важно за ума и за сърцето, на една обикновена личност и да последваш Господа, в Свръхсъзнанието си.

А това не може да стане без много сериозна, самостоятелна, вътрешна работа, върху самия себе си (след като си вътрешно подбуден, за това, разбира се). Споменавам го – не като призив – всички да работят самостоятелно, върху себе си (това изобщо не е необходимо, ако нямаш тази нагласа; т.е. ако това не ти доставя радост), но като един белег за духовен живот, само при който – Душата расте и се развива.

В общия случай, не е задължително, но добре е – всеки да желае да учи само себе си и да остави другите на мира – да мислят, да чувстват и да постъпват, както са подбудени, отвътре, защото няма нищо случайно (в живота на никого). Всичко, което се случва – е математически строго определено и то никога не е напразно – от Гледна Точка на Живота на Великото Цяло, чиито части сме всички, до един: някои съзнателно, а други – несъзнателно. Всички са еднакво обичани, но проблемът за несъзнателните части е такъв, че те не могат да се ползват от благата, които дава правилната обмяна с Великото Цяло, във всеки момент, защото не ги осъзнават (или спят), за тези блага.

В този смисъл, е нужно малко разяснение, относно пробуждането, или просветлението, или – зазоряването, както го нарича Учителя, за да започне човек сам да работи – (не върху другите, както личностите обичат да стават учители на другите), а върху самия себе си (без, разбира се, да се отхвърля груповата работа, ако личността е привлечена, от групова работа).

Проблемът, с груповата работа на личностите е този, че личностите считат за светлина онова, което, всъщност, е тъмнина и така си влияят един на друг (чрез тъмнината си, погрешно възприета, като светлина). Защото личностите не знаят, че са поставени, в тъмнина, от Бога . За да укрепне Душата му – Човек трябва да бъде напълно самостоятелен (в смисъл – ако човек е личност, която иска да напредне духовно и да се издигне до съзнанието на Душа – други личности не бива да ѝ влияят, с тъмнината си).

Обаче когато Душите си влияят, е съвсем друго – т.е. когато Душа влияе на друга Душа, при съвместна работа – тогава те си обменят само Светлина и така си помагат, за развитие на способностите си.

Относно Духовното Развитие – личност, на личност – не може да помогне, но Душа, на Душа – може.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Човек трябва да бъде напълно самостоятелен, ако е личност, за да може да се научи да слуша, вътрешно. Човек трябва да знае, че всеки от нас, едновременно живее и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, но в зависимост от моментното състояние на съзнанието си – във всеки един момент, преживява само един, от тези светове. Тези състояния на съзнанието (в съответните светове) са преходни и отминават.  Знае се, че когато се каже:  физически, Духовен и Божествен светове, се подразбират строго определени степени на вибрационни честоти на съзнанието, а не определени физически "места", във време и пространство.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Та казвам [относно земното ни самосъзнание на личности; на полюса на физическия свят], Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата Душа [т.е. вложил ги е на противоположния полюс, който е полюса на Божествения Свят].

И ако ние бихме следвали тия Закони, ще успяваме: Човек трябва да бъде напълно самостоятелен [ако е със самосъзнание на личност], но хората [ако са на нивото на разбиране на Душите] –  могат взаимно да си помагат за развитието на своите способности.“ Из: „Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието - 1934 “

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си: плода. Разбирането е плод.“ Из: „Подмладяване - 1940 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Новото, в човека, ще бъде от Вътрешното Слънце. Това по-високо и по-будно съзнание се изработва; никой не може да ни го даде. Изработването всеки сам трябва да направи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Духовният живот се ръководи от разумни закони, които трябва да спазваме. За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание.

 

Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде.

 

Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи.

Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание.

 

Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание. То е огрято от Вътрешното Слънце, в човека. Новото в човека ще бъде от Вътрешното Слънце.“

Из: „Учителят ни е помагал със съветите си - Изгревът - Том 9“

 

[365.Моите овце слушат моя глас,НБ]

 

„Моите овце слушат моя глас." Следователно, ако вие слушате този глас, ще се подмладите, ще придобиете знание, което ви е потребно за сегашния и за бъдещия живот. Който не слуша своя пастир, той не може да се моли. Слушането е свързано с вярата. 

Петър Дънов – Учителя: „Обикновените хора имат обикновено разбиране за живота, както овцете разбират своя пастир. Обаче, когато хората излязат над обикновените разбирания, когато се издигнат над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние. Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба си. Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини да твърдят, или да го отричат. За човека е важно, че от опитността си, която е придобил, когато е бил в положението на овца и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес като човек. Някои отричат придобивките от положението си като овца, но фактът е на лице. Всички ценности, които човек носи със себе си, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал.“

Моите овце слушат моя глас

 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Послушанието минава през изпълнението.“

 

Из: „ПОСЛУШАНИЕ - 1924 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

  Обикновените хора [т.е. мъжете и жените] имат обикновено разбиране за живота, както овцете [които само отчасти; т.е. те само външно] разбират своя пастир [защото нямат вътрешна връзка, с Него].

Обаче, когато хората излязат над обикновените разбирания [т.е. когато излязат над тези разбирания, които имат личностите, на Земята], когато се издигнат над обикновената мисъл [по причина, че са си възвърнали, обратно – своята Първа Любов, която е САМО към Бога, и така – са се припознали като Души], разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние [каквото е състоянието на съзнанието на личностите (които живеят – всеки, само за себе си), без да се чувстват части на Великото Цяло и без да се обменят, във всеки момент, с Единното Христово Съзнание].

Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба си

[и все още е, в същото положение, ако не е научил Послушанието, защото "Послушанието е плод, резултат, изявление на Любовта", казва Учителя].

Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини да твърдят, или да го отричат [защото някои са на нивото на съзнанието на личностите, които живеят в самосъзнанието си и затова слушат само външно, а други са се повдигнали на по-висока степен на разбиране; влезли са в Свръхсъзнанието си, припознавайки се като Души и те именно са добили този плод на вътрешното слушане; т.е. на Послушанието, което е плод, резултат, изявление на Любовта – САМО към Бога].

За човека е важно, че от опитността си, която е придобил, когато е бил в положението на овца [т.е. на личност, в съзнанието и самосъзнанието си] и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес, като Човек  [т.е. като Душа, в Свръхсъзнанието си].

Някои отричат придобивките от положението си като овца [т.е. като личност], но фактът е на лице. Всички ценности, които Човек [т.е. които Душата] носи със себе си, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в Душата си, която има правилни разбирания за Любовта.

 

Който живее в Душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий.

 

Когато животинското [съзнание] в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото [т.е. да мине в самосъзнанието си;  добре да развие ума си]. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на Светлината [т.е. да се научи правилно да мисли, да чувства и да постъпва]. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на Любовта [за да влезе в Свръхсъзнанието си и да стане послушен на Божията Воля, във всеки момент] .

 

Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете.

 

Днес всички хора търсят Любовта, в разни форми. Те са я търсили в миналото, но ще я търсят и в бъдеще. В миналото старите алхимици са я търсили под названието „жизнен еликсир" – носител на Вечния Живот. Това не е нищо друго, освен Божията Любов.

 

Следователно, всеки, който търси Божията Любов, той е алхимик. Щом се домогне до тази Любов, той става безсмъртен.

 

Да вярва човек в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов. Това е една от задачите на Вечния Живот.

 

И тъй, когато се говори за Любовта, за Бога, това подразбира възвишен, а не обикновен живот.

 

Който не е намерил Бога и не е разбрал Любовта, той не може да разбере и живота. В такъв случай, той е осъден на раждания и прераждания, докато един ден дойде до положение да разбере любовта и познае Бога. Който познава Бога и разбира Любовта, той разбира не само физическия свят, но и всички останали светове.“

 

Из: „Що трябва да речете - 1929 г.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Да слушаш и да си послушен – това са различни степени на разбиране на нещата, в света. В този смисъл: овцата-личност слуша (само външно), а Истинският Човек-Душа, е послушен на Волята на Бога (на която е послушен, вътрешно,  във всеки момент).

Т.е. – личността слуша, но само Душата, която разбира Любовта (като Изначалната Първа Любов, която е САМО към Бога), е послушна.

Това са просто степени на разбиране на живота, които – сами по себе си, са ценни – всяка, на своето място; т.е. те (личност и Душа), са полюси на Живота, които – само заедно – работят за Великото Цяло. Но ако не си осъзнал, че си на нивото на съзнание на личността; т.е. ако не се видиш, в състоянието на личност-овца, ти никога не можеш да се повдигнеш на нивото на съзнанието на Истински Човек; т.е. на Душа.

Докато страда, човек е на нивото на съзнанието на овцата, в което няма нищо лошо. Просто, той трябва да работи над себе си, за да се повдигне на следващата, по-висша степен на съзнание.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

И още нещо: Разликата между личност и Душа е тази, че личността (т.е. овцата) слуша само външно, какво ѝ се говори (от страна на света и е силно повлияна от мненията на светските хора, с които (ако прецени, че е по силите ѝ), се конфронтира. Как? – Символично казано, овцата пасе трева и я тъпче. Тревата е символ на смирението; т.е. овцата, освен че няма онази безкористна Първа Любов и подредено знание, тя никак не разбира и смирението, като фактор, в процеса на повдигане на съзнанието, на по-висока степен). 

 Душата "не е от този свят"; т.е. тя е "глуха и сляпа" за външното; в смисъл –  то не ѝ влияе, защото Душата  се е научила да слуша  вътрешно; или – във всеки момент – Душата слуша (вътре в себе си), Гласа на вътрешния си Ръководител и изпълнява Волята Му; тя не се влияе от мненията на външния свят, както прави личността.

Когато хората намерят това изкуство, чрез което, всеки сам – да съумява да трансформира негативните си състояния, в позитивни и така – да реши всичките си противоречия – тогава за такива хора е явно, че те са се издигнали "над обикновената мисъл, разбиранията им за живота са вече по-високи, необикновени. Такъв човек е излязъл от своето животинско състояние", казва Учителя.

 

[Търпение или примирение]

Колкото до търпението и примирението - добър въпрос за разликата! 

Може би търпението е огряно от любовта, а примирението горчи и е мрачно.... 

Разбира се, че всеки е прав да мисли както може, към даден момент. Защото – докато сме живи – всеки ден ще правим усилия да се учим  да мислим, да чувстваме и да постъпваме – все по-правилно, ОБАЧЕ – от Гледна Точка на Висшето си Съзнание. Т.е. – да намираме ония нови гледни точки, към Живота, които да отразяват текущото състояние на (междувременно) еволюиралото ни съзнание.

Или – поне някои от нас, го правят; те са тези, които искат да се учат и да се променят, повлияни от възвишените образци, които са дадени на човечеството, за да повдигне нивото на съзнанието му. Имам предвид – меките хора, в Живота; те са тези, които се учат от Него.

В никакъв случай обаче – не противопоставям меките хора, на онези, които имат твърди позиции, по всички въпроси;  едва ли не – от пълнолетието си, та чак до кончината си.

Напротив, смятам, че меките и твърдите хора, са еднакво ценни и заслужават еднакво уважение, за това, което са. В смисъл – всички хора са еднакво необходими на Живота, с техните моментни становища, за нещата и затова – противопоставянето на различните гледни точки – не считам, че е разумно.

Различните ЧОВЕШКИ гледни точки –  могат единствено и само да се допълват и точно в това разнообразие на гледни точки – се състои богатството и красотата на Живота. В този смисъл, мисля, че не е необходимо да убеждаваме никого – да мисли, да чувства и да постъпва, точно както ние самите мислим, чувстваме и постъпваме (към даден момент), защото това би било ограбване на разнообразието.

Според мен, в един форум – противопоставянето на нечии становища и налагането на своето (каквото и да е) мнение (колкото и правилно да ни изглежда то, към дадения момент) – е неразбиране на Живота. Защото всяко човешко мнение е вярно (и относително истинно), единствено и само, ако е видяно от текущата гледна точка на своя приносител (която гледна точка – е винаги временна и преходна: в смисъл такъв – накрая, човекът винаги умира и заедно с него – умира и гледната му точка).

На тези от нас, които се интересуват от повече гледни точки, предлагам – един различен поглед, към Примирението, а също и Метод за Примирение (в смисъл – Метод за ПОСТИГАНЕ на МИР; т.е. метод за трансформиране на състоянието на съзнанието, даден от Учителя).

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Трябва да разбирате Примирението, то е Велик Закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните Сили на Живота.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Последователи на Учителя → Влад Пашов (1902- 1974): „Примирението почива на един математически закон.

 

Трябва да разбирате Примирението, то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните Сили на Живота.

 

Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия, част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите.

 

За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Почвата може да приеме семето, само като стане мека. Тъй растението ще може да извади от почвата необходимите сокове и при това да ѝ даде нещо.

 

Човек, като се примирява със себе си, работи по същия закон.

 

Често човек трябва да примирява двете части на тялото си. Защото някой път човешкото тяло е раздвоено на лява и дясна половина – лявата страна не се подчинява на дясната, има спор на клетките от лявото полушарие с клетките от дясното полушарие на мозъка. Те цял ден спорят и не само спорят, но и воюват помежду си. И ако продължи войната повече, Природата ти праща някаква болест, за да те излекува.

 

При болестта част от енергиите на мъжкия принцип се трансформира. Нещо меко е дошло, усещате, че малко топло е дошло в сърцето. Тази Топлина именно произвежда мекотата. Светлината също е сила, която внася мекота.

 

Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнината, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата.

Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напредналите Духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието ѝ.“

 

Из: „Имам дом Неръкотворен I“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Според мен, Търпението и Примирението работят в тандем:  с прилагане на търпението, човек постепенно примирява всички противоречия, в живота си, научавайки се, че е полезно (и за самия него, и за околните)  – да внася повече мекота, в ежедневието си.

Напр. – когато човек усети някакво противоречие – това означава само едно: че твърдостта му, е "дошла, в повече" и че трябва (ако не желае да страда) – посредством мекотата, да постигне МИР, в себе си. Което ще рече, че се налага да приложи метода на Примирението, за да трансформира състоянието си, с цел – да постигне  равновесие на силите, вътре в себе си. Или, казано с други думи  – да намери, за себе си, към текущия момент, балансиран неутралитет  на положителните и отрицателните Сили на Живота.

Човек прилага Метода на Примирението, за да се успокои, в даден момент, когато е връхлетян от някакво противоречие, причиняващо му страдание. Чрез Метода на Примирението, той трансформира нежеланото състояние на съзнанието си, в желано състояние; т.е. ПОСТИГА МИР, в себе си.

За да се успокои – човек трябва да намери, в себе си, новата гледна точка; т.е. – той трябва (да мисли правилно и прилагайки мекотата),  да намери "третата" гледна точка, относно възгледите на двете "спорещи" страни, вътре в него, които пораждат въпросната дилема; пораждат въпросното противоречие – причинявайки му емоционален дискомфорт, който е знак, че в него има някакво убеждение, което не е в хармония, с по-висшата му Същност (с Висшия му Аз).

В общия случай, на практика  – това значи, че този човек – трябва да коригира отношението си, към нещата, поглеждайки ги, от новооткритата примирителна "трета" гледна точка, която трябва търпеливо да търси и да намери, и когато човекът я намери – ще я познае по това, че тя внася спокойствие, в него.

Значи – когато двете гледни точки, пораждащи противоречието, в човека, се съединят, за да се намери и да се възприеме новата; т.е. – третата гледна точка – това е Примирението (и то се постига, по пътя на мекотата).

Тогава идва МИРЪТ, като състояние на съзнанието (на този човек, към дадения момент).

А за да дойде МИРЪТ, се иска търпение и вътрешна работа, над самия себе си (т.е. – искат се вътрешни усилия, насочени към повдигане нивото на собственото съзнание, за да стане то способно, с лекота, да открива нови гледни точки, защото това е изкуство).
 

[Просветлението - толкова близо и толкова далеч.]

Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. Да има Светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази Светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ – да се ползват и другите, от нея. Никодим не разбирал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо. Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил. Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва Свободата и да не ограничава свободата на другите хора.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Бог внася живота и благата в човека, но човек сам може да изправи онова, което е изопачил.

 

От Бога е Животът, Знанието, Светлината, Свободата, но от човека зависи приложението на това, което му се дава.

 

Да живее човек, това значи да съзнава откъде идва Животът.

 

Да има Светлина на ума си, това значи да знае откъде идва тази Светлина и да не поставя преграда на пътя ѝ – да се ползват и другите от нея.

 

Да бъде човек свободен, това значи да съзнава откъде идва Свободата и да не ограничава свободата на другите хора.

 

И тъй, махнете преградите, които сте поставили на пътя на Божествените блага, и пуснете Божествения живот да тече, през вас.

 

Той ще ви очисти от греховете, ще махне всички пречки, които са спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напред.

 

Божественият Живот ще тече през вас и никога няма да изтича.

 

Това, което тече и не изтича; което гори и не изгаря, е вечно. Вечният Живот е Божествен. В този Живот няма никакво прекъсване.

 

Животът, който се прекъсва, е човешки.

 

Докато не приеме Новото в себе си, човек няма да влезе в Царството Божие.

 

Тази мисъл Христос е изказал пред Никодим със следните думи: “Ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие.”

 

Като не разбрал дълбокия смисъл на Новораждането, Никодим запитал Христос как е възможно стар човек отново да влезе в утробата на майка си. Христос му отговорил: “Ти си учител Израилев и не знаеш ли това?”

 

Никодим не разбирал как може човек да се роди отново, защото имал преграда за Божественото благо.

 

Христос му казал, че за да разбере смисъла на думите, които му говори, той трябва да махне преградата, която сам е поставил.

 

– “Може ли сам да я премахне?”

 

– Това, което човек сам е съградил, сам може да го събори. Човек сам може да оправи своя живот. Никой друг не е в състояние да оправи неговия живот. “

 

Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“

 

[Искам да попитам за съвет]

Здравейте, искам накратко да разкажа историята си. През 2011 година, започнах психотерапия, защото имах някакви психологически проблеми, след препушване с трева получих паник атака, потърсих терапевт там разбрах, че имам някакви личностни проблеми или невроза, тогава трева пушех  рядко, след година терапия започнах да пуша все по често и по често трева, тогава терапевтката ми излезе в майчинство и ме препрати към към друга терапевтка която работи със зависими при нея тръгнах с ежедневно пушене на трева за година и половина постигнах спиране на тревата за 2 седмици и то в самото начало на терапията, когато не пушех от толкова дълго и в такива количества. По време на работата ми с втората терапевтка, започнах да друсам и синтетични наркотици. И след година и половина терапия, аз освен, че не бях спрял тревата, вече взимах и синтетични наркотици, пропуших цигари и взех да пия по- често, от тогава взех да ходя по рядко, на терапия терапевтката и по настояване на майка ми ме препрати към психиатърка която ми изписа диазепам и серопрам, с тея хапчета нулев ефект, пих ги около 2 седмици и започнах и с тях да се друсам, за кратко, горе долу тогава ме посъветваха и двете, че може да е добре да отида в наркокомуна, на психотерапия ходих до скоро от дъжд на вятър и вече спрях, аз останах разочарован от цялата тази терапия, ефекта и беше нулев, във направлението за което е потърсих, чак сега накрая без терапевт успях да спра да взимам синтетика, но проблемите ми си седят продължавам да пуша трева ежедневно, много по нервен съм от преди, разочарован съм от терапията и в този ред на нещата се чудя какво да направя, вече изгубих вяра, че тези терапевти могат да ми помогнат и се чудя какво да правя.

Здравейте Ncore,

Пише ви една майка. Споменавам го, за да си съставите някаква идея, за отношението ми (т.е. за вътрешната ми нагласа), към този момент.

Защото, ако може да се каже, че нещо съм разбрала от този си живот, то е – че най-важното нещо, в този свят, е качеството на отношенията ни  – както между нас, хората, и така и отношението ни към това, което ние, обикновените хора, наричаме "неживо". Обаче то, само, условно (т.е. то само за личните ни възприятия, е неживо); т.е. то само ни се струва, че е "неживо", защото такива са, към този момент, "очилата", през които гледаме на света; т.е. – такава е временната ни гледна точка (или – такъв е, обикновено, личният ни филтър), за нещата от Живота.

Веднага щом сменим филтъра си; т.е. щом сменим гледната си точка, което става при всяка смяна на състоянието на съзнанието  – нещата започват да ни изглеждат съвършено различни.

Казваме, че "животът ни учи". Как ни учи? – Като ни заставя да променяме гледната си точка, "движейки се" във времето и в пространството.

За нас, личностите – светът (в общия случай), е пълен с както с "правилни", така и с "погрешни" гледни точки, през които всички мъже и жени преминават и събират житейския си опит (по законите на диалектиката). Но дали дадена гледна точка е правилна, или погрешна, според нас – това е относително и зависи единствено и само от нивото на съзнание (т.е. от степента на еволюционна зрялост на съзнанието на мъжа, или на жената, а това е – степен на зрялост, към даден момент – присъща на дадена конкретна гледна точка) на човека-личност.

От философска гледна точка – само Абсолютната Истина е Една. Обаче – освен Абсолютната Истина, в света съществуват и множество относителни истини, които могат да ни бъдат полезни, стига да влезем в такова вътрешно състояние, че да съумеем ги видим и да ги приложим; т.е. да ги "използваме". За съжаление, често хората-личности, "зациклят" само в една относителна истина, която им се вижда единствено възможна и единствено вярна – и тази относителна истина е само тяхната лична гледна точка, към даден момент. Това е масова човешка слабост, от която обикновените хора масово страдат.

Напр. – Вие (повлиян от традиционното мислене) може да си мислите, че да се друсаш, е нещо лошо и това да ви плаши толкова много, че да живеете в постоянен дискомфорт. Запомнете – тези мисли, които Ви плашат и ви причиняват страдание – те не са Истина. Вие се заблуждавате, в мисленето си,  в емоциите си и оттам нататък – състоянието Ви няма как да бъде удовлетворяващо; т.е. няма как да се чувствате спокоен.

Аз мисля, че да се друсаш – е нещо временно, преходно. Друсането (както абсолютно всяко друго нещо – не прави изключение и си) има и своите положителни страни (макар че ние, хората, засега не ги знаем, но те съществуват – просто такъв е Замисълът на Творението).

Хората-личности (т.е. живеещите само за себе си) не знаят, че светът е балансиран и затова – всяко нещо (без никакво изключение), с което имат работа, в живота си – първо – не е случайно и второ – то е временно; преходно е, и трето – колкото е лошо, толкова е и хубаво, и колкото е хубаво – толкова е и лошо (но в контекста на Цялото; един ден ще разберете какво значи това, стига да проявите интерес).

Та значи (от една по-висока гледна точка) – друсането е нещо, което е по средата;  т.е. то – нито е лошо, нито е добро.

И това, мен ме зарежда със спокойствие, по отношението на друсането. Знам, че друсането – просто Е. То съществува и моя отговорност е – какво отношение ще имам, към него. Когато знам, че отрицателното отношение е опасно (за мен) – свободна съм да  възприема неутралното (и така – ще се дистанцирам, в съзнанието си, от наркотиците), но задължително ще ангажирам фокуса на ума си, в нещо различно; в нещо, което обичам.

И ще се стремя винаги да мисля за онези неща, които ме зареждат със спокойствие.

Не съм Ви казала още – че за човека има забранени зони за мислене. Нещата, които плашат човека – са забранени, за мислене, зони; там умът не бива да бъде допускан, като междувременно, за тази цел – той трябва да бъде ангажиран, с много умствена работа. (Решаване на много задачи по математика и геометрия, напр. или самостоятелно учене на чужд език, или астрономия, или – каквото и да е, според дарбата, която имате. Всеки човек има дарба – това е онова нещо, което прави, с лекота.)

Предлагам Ви тази нова гледна точка, към стария Ви проблем (с отрицанието на наркотиците). Ако желаете – повтаряйте си я често и тя, постепенно, ще създаде нова невронна връзка, в мозъка Ви и непременно ще дочакате обрат, в живота си, какъвто никой външен специалист, не може да ви предложи и то – не защото специалистът е глупав, а просто – защото е външен, по отношение, на Вас. Истинският Ви Терапевт – е вътре във Вас и Вие, с отношението си, към Него – просто трябва да Го Събудите.

Парадоксално е, но колкото на по-висока степен на съзнание се издига човек, в своята лична еволюционна (или духовна) зрялост – толкова "по-правилни" и толкова повече – в реда на нещата – му изглеждат и всички останали гледни точки (различни от неговата). С хората-приносители (на тези различни гледни точки) – разбиращият човек не се конфронтира, а различава и оценява гледните точки, според качеството им, и също – отдава им правото да съществуват – всяка гледна точка, на своето си ниво. Т.е. – разбиращият човек е преди всичко търпелив и знае, че съвършенството не се постига изведнъж, а постепенно и това е Закон, във Вселената. Затова, разумният човек; т.е. човекът с естествено и постепенно разширено съзнание – не влиза в спор, с никого.

Неизвестен автор: „Даването на оценка на нещо като добро или зло, е взимане на страна от полярностите, и колкото и да е вярна оценката, тя принадлежи към относителната истина, защото не обхваща Цялото... Силата на негативната страна, като полярност е омразата, силата на позитивната страна като полярност е Любовта, а тези, които са в неутралитет силата им е Истината, понеже няма как да си взел страна като полюс, с дадено отношение към нещо, и да си в Цялата Истина, това е разликата между относителната истина и Абсолютната Истина, която винаги е неутрална.“

Защо го споменавам? За да не страда, най-важното, на първо време, е човек да се научи да мисли  –  право (което взема време, защото първо човек трябва да освободи съзнанието си, от старите заблуждения, които е наследил от бащи и деди). Значи – за да се повдигне нивото на съзнанието ни – трябва да се изостави кривото мислене и да се приеме правото мислене, което е толкова важно, колкото е важен насъщният хляб.

Защо трябва да повдигаме нивото на съзнанието си? За да не страдаме – след като променим гледната си точка, с нова, от по-висока степен. Защо ни трябва гледна точка, от по-висока степен? Защото нито един човешки проблем (включително и този с друсането) не може да бъде решен на същото ниво на съзнание, на което е възникнал.

    Т.е. – за да решите какъвто и да е личностен проблем, успешно  (позитивно) – Вие, най-напред, трябва да повишите степента на съзнанието си, което значи – да приемете нова гледна точка, към него.  Вие трябва да видите вашия проблем, в нова светлина (като първо трябва да приемете, с ума си, че това е възможно и да стоите твърдо, в това си убеждение.

Законът е такъв, че първо, по ред е – прилагането на вярата, а после идва и виждането на резултата; защото вашата вяра спомага за реализирането на желания от Вас, резултат. Вярата е качество на ума (тук  съвсем не става въпрос за невежото бабешко вярване в "тинтири-минтири", а за вярата, която може да има само един пъргав и високоразвит, чрез самостоятелна вътрешна работа, ум).

"Вярата е Закон на Ума. Предназначението на вярата е да крепи нашия ум. Законът на вярата е път; съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на Земята. Тя е първата стъпка в живота на човека." П.Дънов

Затова: "Няма вяра в добрия изход", е равносилно на = "никога няма път, за добрия изход"; и обратното е вярно, т.е.: "Има вяра в добрия изход", е равносилно на = "винаги има път, за добрия изход"; защото това е Вселенски Закон. На Вселенските закони – не ни учат в училище, а ние сами трябва да ги научим, защото така, или иначе, ако не ги спазваме – тези закони ни санкционират.

Знаете; чували сте за валидността на отношението А:Б = Б:А. Това е едно реално отношение. Приемете, сега, по условие, че вашето отношение (А) към нещата, в света (Б), обуславя (=) отношението на нещата, в света (Б), към вас (А). Това е същото реално отношение (А:Б = Б:А), но понеже е нещо ново, за вас, то – може да сте съгласен с това, както и обратното – може и да не сте съгласен (и да имате някакви свои съображения); но – приемете го за вярно и за истинно; т.е. опитайте го – щом и без това се чудите какво да правите (както сам сте написал).

Но приемете го – не само ментално, но и с чувство; емоционално го приемете; т.е. обикнете тази аксиома, защото тя е издигната в ранг на Вселенски Закон! Което значи – посадете я в ума и в сърцето си, и когато тя "узрее" там; т.е. когато напълно я разберете, защото разбирането е процес (разбирането не е акт, както мнозина любители на  разгорещените спорове, си мислят), тя ще Ви върне стократен плод. За мен, това е работещо отношение, популярно известно сред българския народ, под формата на поговорката: "Каквото повикало, такова се обадило."

Написах толкова подробно някои пояснения, за да Ви споделя, че даването на каквато и да е – позитивна, или негативна оценка, на каквото и да е – еднакво ви привързва към него; в смисъл – докато считате наркотиците за нещо лошо т.е. – докато имате полярно отношение – няма как да се освободите от тях; насила – не става; трябва – с мекота да се разделите, с друсането.

Парадоксално е, но е за предпочитане, да ги обикнете (но като задължително се разграничите, от тях), отколкото да ги отричате и мразите. Според мен, най-добре е – да не се борите с тях, а да ги приемете, спокойно, в живота си, като временен етап, в който ще научите нещо полезно, за себе си и който етап – задължително ще премине (от само себе си, както е дошъл), когато престанете да му отдавате толкова голямо значение.

Омаловажете, в съзнанието си, проблема с наркотиците и пренасочете енергията си, в самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си, за да надраснете текущата си гледна точка и да ангажирате ума си. Да не го оставяте да мисли, каквото той иска, защото – Вие сте му Господар и Вие трябва да му давате посоката, в която да мисли, а той да работи – само в направлението, което Вие сте му дал, без да блуждае в забранените зони на негативните мисли. Тези зони са като тресавища, в които затъвате. Знайте, че умът ви е като див кон, който трябва да се обязди и да се приучи да ходи само в зоните на доброто, където Вие го пращате, за да свърши определена работа.

Не ви казвам какво да учите (самостоятелно) – но се отдайте (на първо време и докато си изработите вкус, към съществените неща) – на онова нещо, което най-много Ви привлича (и евентуално, в последствие – би било от полза, за повече хора, на които бихте послужили).

Искам да кажа – ангажирайте много здраво ума си с това НОВО НЕЩО, като го подкрепите с позитивните си емоции – затова Ви казвам, че трябва да го обичате това НОВО НЕЩО. 

Непременно си намерете НЕЩО, КОЕТО ДА ОБИЧАТЕ,  каквото и да е то – но, моля, не се влюбвайте! Може да се обича цвете, дърво, коте, куче (ако нямате предвид нещо друго, за обичане).

Обичането и здравото ангажиране на ума, с полезна работа, е истинската терапия.

Но не и влюбването! Хората не си дават сметка, че във влюбването винаги има корист.

Всеки човек, на Земята си, има свой път и само своя път трябва да следва и няма нужда да пита другите хора, щом веднъж укрепне, в пътя си. Всеки човек, на Земята, си има свой Вътрешен Ръководител, към ДОБРОТО.

Желая Ви успех и съм сигурна, че ако сте искрен, честен, добър и благороден човек – непременно ще успеете, в живота си.

Но задължително – ОЩЕ СЕГА – поставете САМО ДОБРОТО, за основа на живота си, за да събудите спящите ДОБРИ Сили, вътре в себе си, които – ще Ви променят позитивно.

[240.Под тебе и над тебе ,УС]

„Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен.“ „Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина.“ „Когато искате изведнъж да се домогнете до Истината, непременно ще ви оберат. Какво научи като те обраха? Да се новородиш, това значи, да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Това, което е незнайно за един, знайно е за друг. Изобщо, който седи по-високо, знае повече от онзи, който седи по-ниско.

Човек се изпитва по единствената причина, да знае, кой е под него и кой е над него. Така той се учи да различава нещата.

Това, което е над него, носи светлина; това, което е под него, носи тъмнина. Като сгрешиш, ти объркваш нещата: считаш тъмнината за светлина, а светлината за тъмнина.

Ще опиташ, кое от двете е вярно. Щом искаш да победиш това, което е над тебе, ти ще бъдеш победен. Ако искаш да победиш този, който е под тебе, той ще бъде победен. Това, което е над тебе, е Божествено. Следователно, на Божественото ще се подчиниш.
Не може да вярваш на това, което е под тебе. То е извървян път и колкото прах е имало, ти си го погълнал.

 Хората се смущават от много неща.  Щом живеят в неорганизиран свят, естествено е да се смущават. Животът на сегашните хора, поради сгъстената материя, не е нищо друго, освен заледяване, т.е. замръзване на водата. Техният живот не е още организиран.
Това, което гори и изгаря, е неорганизирано.

Това, което не се топи и не умира, е организирано. В този смисъл, организираният живот не умира.

Ние сме дошли на земята да учим делата на Бог, Неговите пътища. Той ни се изявява чрез тях.

Любовта не е чувстване, тя е сила, която внася живот, здраве, знание и светлина в човека. Бог ни се изявява чрез любовта. При сегашните условия, любовта е най-достъпната форма на живота. Питат: Къде е Бог? - Навсякъде: и в светлината, и в тъмнината; и в доброто, и в злото. Ние ходим в Божия свят, но не сме доволни от него, не вярваме в това, което ни се дава.

Сегашните хора се молят на Господ, Той да работи за тях, а те само да ядат и да пият. Това не е молитва. Ученикът на новото Учение трябва да бъде доволен и от най-малкото. Който се задоволява с най-малкото, той е истински човек. Това е закон, който работи навсякъде в Природата.

Много стремежи имат хората и всеки стремеж е на мястото си. Обаче, начинът, по който човек иска да постигне стремежите си, не е правилен. И досега още хората се държат за старото, не са свободни.

Не смесвайте старото учение с новото. Някои казват, че ви проповядвам това, което едно време се е проповядвало. Вие не говорите Истината. Няма защо да ви уча на стари работи, нито да ви уча на това, което едно време сте учили. Аз не говоря за това, за което Христос е говорил. Днес аз говоря за неща, за които никой не е говорил. Който дойде след мене и той ще говори за съвсем нови неща. Изобщо, всеки който идва от Бог, говори нещо ново. Всеки говори върху въпроси, за които никой преди него не е говорил. Един е Христос. Един е Бог, в своите прояви. Така разбирам аз. Божественото е вечно младо, вечно ново. Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще.

Дойде някой при мене и казва: Ще ме извиниш, малко съм сприхав. - Нищо, аз пък съм спокоен. Колкото е ценен човек като сприхав, като лош характер, толкова е ценен и като спокоен. Някога е нужен човек със сприхав характер, а някога е нужен кротък човек. Всеки, на мястото си, ще свърши известна работа. Сприхавият ще свърши работата бързо, а спокойният - бавно.

Новото се заключава в това, което Бог е вложил в човека. Закон е: Всеки ден проявявай вложеното в твоята Душа. Дойде ти една добра мисъл, едно добро желание, не го отлагай. Щом е Божествено, трябва да се реализира.

Да се научите да благодарите. Не търсете щастието, но благодарете за всичко.

Не говорете за Любовта, докато не я познавате. Това, което вие наричате "любов", не е Любов.

- Обичам този човек. - Не говориш Истината.  Да обичаш някого, това значи, в даден момент, да направиш за него всичко, което правиш за себе си; да направиш за него това, което Бог прави за тебе.

- Обичам някого. - Това са старомодни думи. От тази "любов" хората умират. Всички ще умрем от старата любов.

Мнозина постъпват хитро. Дойдат при мене, искат да се моля за тях, значи, да им стана майка, да ги храня. Това няма да направя. На такива казвам: За тебе не мога да се моля, но мога да те науча, как да се молиш.

Христос казва: "Не се моля за света, но се моля, Отче, за тези, които ми даде".

И на вас казвам: Молете се за онези, които Бог ви е дал, а не за света. Някои сестри и братя искат да се молят за България, за цялото човечество.

Вие не сте оправили своята работа, че за цялото човечество ще се молите! Това е тщеславие.

Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия. [„Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“  (Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“ ) ]

Всеки ден си пожелавайте да дойде Царството Божие на земята и да работите за Божието име, и за Неговата слава. Това да бъде вашият идеал.  Щом си ученик на новото учение, ти ще останеш на последен план. Ти ще работиш за Господ, а Той ще работи за тебе. Каквото Бог ти даде, то е твоето право.

Досега хората са работили за себе си, благодарение на което са дошли до безизходно положение. Казано е: "Ако не се отречете от себе си, ако не приемете новото разбиране, вие ще се намерите в положението на Ананий и Сапфир. Те пожертваха всичко, но после отделиха и скриха една малка част за себе си. Апостол Петър го запита: Ананий, това богатство не беше ли твое? Ако дадеш нещо от себе си, всичко дай. Ако не даваш, нищо не давай.

Вие искате да служите на Господ, но не сте готови да пожертвате всичко за Него. От Него искате всичко, а вие не давате всичко. Значи, не сте готови да направите една жертва, благоугодна на Господ. Някои са готови, само на думи, за изпит.

Предупреждавам ви: Ако в нас не влезе Новата Любов, всички до един ще измрем. Ще умрем, т.е. ще влезем в по-долен свят, където ще страдаме повече. Животът ни ще се влоши десет пъти повече, отколкото е сега.

Защо ще слезеш долу, като червей и там да страдаш? И сега имате страдания, но трябва да се новородите, да се освободите от страданията. Да се новородиш, това значи, да се качиш на десет стъпала по-високо, отколкото си бил. Само Любовта ще ви направи свободни, силни.

Желая ви да се качите десет стъпала по-горе, а не да умирате. Казваш: Аз съм роден. - Ще проверя. Ако утре-други ден те носят на носилка, не си още роден.

Желая на всички да възкръснете и да кажете на онези, които са под вас: Слушайте онова, което ние ви казваме, както ние слушаме и изпълняваме Божията воля.

Желая ви да слушате онова, което Бог отгоре ви говори. Приемете Божията заповед и я предайте на онези, под вас.“


Под тебе и над тебе

[Учителя за превръщането на скръбта в радост]

„Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното, в живота. Страданията са временни.“„Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието.“ „Трябва да се разбира основният закон на Възкресението. Възкресението е едно преходно състояние от подсъзнателен живот, към съзнателен и Свръхсъзнателен живот.“ „Законът на Новото Раждане подразбира да изпълни човек Волята Божия.“ „Новорождение – то е живот в Причинния Свят. Там грешки не се правят вече. Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любов. Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която Любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха Новата Култура на човечеството.“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Христос казваше на учениците Си: “За да влезете в Царството Божие, вие трябва да се родите изново.” И когато Никодим запита: “Може ли стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди изново?”, Христос му отговори, че стар човек не може да влезе в утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дете; че старият човек, старият свят трябва да си замине и че онзи, който иска да влезе в Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да Го люби, трябва да стане като малко дете; че Царството Божие е за малките деца. Това е великото спасение, Великото Новорождение, за всички.

Любовта е център на човешкия Дух, Извор на Живота. Да любим, значи да сме намерили онзи Извор, който постоянно извира в нас.

 

Христос е дошъл на Земята да ни приготви да посрещнем, без страх, този момент. Най-първо трябва да разберем кой живот ни води към спасението, след туй трябва да минем през друг процес, за което Той казва: “Ако не се родиш свише, няма да видиш Царството Божие.” И на Никодима е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие.

Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията – в света да се преродиш, то значи да почнеш изново работата, която си напуснал…

Законът на новото раждане подразбира да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота.

 

Астралният свят е тук, на земята. Раят е в причинния свят над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Като се нагорещи един предмет, формата му не се вижда, но тя не е изгубена. Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.

 

Защо идат страданията, защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любов.

Любовта се проявява само чрез страданията. Страданието е почва, върху която Любовта расте.

Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието.

Колкото повече е страдал човек, толкова по-сладки плодове ще има. Който не е страдал, той не може да има плодове. Плодовете на реалното и на идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха Новата Култура на човечеството.

 

Големи са били страданията на Христа! Кръв е излизала от Неговите пори. Това показва, че Той е разрешавал трудни задачи. И най-после трябваше да Го разпнат на кръст.

Когато не обичаме някого, ние го приковаваме, реално, на кръста, а когато не мислим добре за него, ние го приковаваме, идеално, на кръста.

Значи съществуват два вида приковаване на кръста: реално (когато не обичаме някого); идеално (когато не мислим добре за него).

Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащаница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот.

Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има предвид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни.“

 

Из: „НИКОДИМ - Учителя за Библията - том 2“

 

[Назидавайте себе си]

Светът страда от това, че не е влюбен в нещо високо. Казвате, че имате Любов към Бога, а се обиждате лесно. Онзи, който има Любов към Бога, той е глух за лошите работи. Каквото лошо и да му се каже, той е глух; нищо не чува.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Често хората говорят за любов, но аз се чудя на тяхната любов.

 

Казвате, че имате любов към Бога, а се обиждате лесно. Онзи, който има любов към Бога, той е глух за лошите работи. Каквото лошо и да му се каже, той е глух; нищо не чува.

 

В Любовта си към Бога, той е готов всичко да носи. Влюбените хора са търпеливи и благоразумни.

 

Светът страда от това, че не е влюбен в нещо високо.“

 

Из: „Мястото на възвишеното и обикновеното в живота“
 

[Назидавайте себе си]

Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението. Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Божият закон е да се спазват всички добри неща, в Душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово. Да ти не дотяга, когато Господ работи, в твоята Душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш, в работата Му, която върши за тебе. Всичко, един ден, в тоя свят, ще изчезне, но Душата ти, заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници [деца, внуци и всички земни хора – ще изчезнат, при смъртта ти, но] Той ще остане. Размишлявай добре [сега; слушай Вътрешния Глас на чистата си съвест] и върши волята Му. Все-таки, един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Помни: В Бога няма измяна. Това ти казвам Аз –  свидетелството на този Дух – Който свидетелствува, заедно с твоя Дух – е вярно. Сега е тъмно, тогава ще стане видело.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Там, дето Духът Божи живее и действува, има Мир и Радост.

Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята Душа истинско познание и Мъдрост, за Божиите наредби.

Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло.

Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима Истина, както Слънцето на деня.

Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо, зад себе си.

Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.

Не е ли, най-после, сърцето – двигател на всичко? Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението.

Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои? Отношението на другите. Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един, по-добър.

Всякой става такъв, какъвто иска.

Адам беше, в Рая, добре; нямаше да го боли глава [ако беше послушен]. Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в Рая, което му беше забранено. И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в Душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали, за хиляди години, неговото щастие. То беше истинска отрова.

Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво [за познаване на доброто и злото]. Не пожелавай плодовете му.

Храни се с плодовете на Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов.

Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място, по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.

Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща, в Душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.

Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята Душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе.

Но повече от това - съдействувай за скорошното ѝ привършване.

Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава.

Всичко, един ден, в тоя свят ще изчезне, но Душата ти, заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници [ще изчезнат, при смъртта ти, но] Той ще остане.

Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко, е Бог.

Без Него, нито съвършенство се постига, нито Любовта, нито Мъдростта. Той е тайната връзка на всичко.

Неговите мисли винаги ще работят и Небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му, в род и род.

Следователно, приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.

Размишлявай добре и върши волята Му.

Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен.

Сега е тъмно, тогава ще стане видело.

Помни: В Бога няма измяна. Това ти казвам Аз; свидетелството на този Дух, Който свидетелствува, заедно с твоя Дух, е вярно.“

Из: „18 август, 9 часа сутринта“
 

[Учителя за превръщането на скръбта в радост]

Не се само-заблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал. А пък що е радостта? Това са възнагражденията; почивката за работа, която Бог ви е дал. Във всичко, човек трябва да вижда проявлението на Божия Пръст. Говори ли ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те – считай, че дяволът ти говори. Под “дявол”, се разбира всеки изопачен човек. Човешкото естество е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество е от дяволски произход. Който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола. Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание, в себе си, служи на дявола. Всъщност светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество. Истинският Човек е в средата – между двете си естества. Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание: Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества, потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: “Ще поумнеят един ден тия деца!” Бог разбира дълбоките причини, знае защо са лоши тия същества.

 

Във всичко, човек трябва да вижда проявлението на Божия Пръст. Говори ли ти някой благо, разумно, считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахока те – считай, че дяволът ти говори.

 

Под “дявол” се разбира всеки изопачен човек.

 

Под “дявол” се разбира още и всеки Дух, който се оплел в материята и не знае какво говори, забъркал работите, плещи наляво-надясно.

 

Който не служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той служи на дявола.

 

Дяволът обича да дере кожата на хората. Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание в себе си, служи на дявола. Рече ли да служи на Истината, дяволът му казва: “Няма защо да говорите истината, няма защо да се придържате към Божиите закони. Вие трябва да бъдете свободни!” Щом чуете тези съвети, вън или вътре в себе си, знайте, че те са дяволски, и кажете: “Това не е твоя работа. Дръж учението за себе си, аз не искам да слушам съвети на даскал-дявол.” Който слуша съветите му, ще види какви ще бъдат резултатите на неговия живот.

 

Дом, построен по съветите и учението на дявола, е построен на пясък. За такъв дом казва Христос, че той не може да устои на бурите и дъждовете. Следователно всяко нещо, което не е основано върху законите на Любовта, Мъдростта и Истината, ще се разруши. То е временно, преходно.

 

Всъщност светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека, в неговото Божествено естество.

 

Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото, в човека.

 

Същевременно щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество е от дяволски произход.

 

Истинският Човек е в средата – между двете си естества.“

 

Из: „ЧОВЕКЪТ И ДЯВОЛЪТ“

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили, в дадения случай.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Когато се молите, трябва да имате един ум неизопачен, едно сърце неизопачено и една воля неизопачена; тия неща.

 

Трябва да отидете с една готовност да разберете това, което Бог ще ви каже. Но ако умът, сърцето и волята ви са изопачени, тогава вие не можете да разберете онова, което ще ви се каже.

 

Например, по някой път вие не можете да разберете защо са страданията в света.

 

Страданията в света, това е работата, която Бог ви е дал.

 

А пък що е радостта? Това са възнагражденията, почивката за работа, която Бог ви е дал.

 

След като работите на нивата на господаря, за хубавата работа, която сте направили, той ще ви възнагради. Но ако не бяхте отишли на нивата да работите, той нямаше да ви даде нищо. Нямаше да ви угощава.

 

Та казвам, в живота трябва да работите. Вие искате да бъдете щастливи, без да сте направили нищо. Вие искате Господ да прояви Своята добрина, без да проявите труд. Вие искате да прояви Своето величие и добрина, без вие да дадете нещо. Вие искате учителят ви да прояви своето знание, без да учите. Учителят за да прояви знание, ученикът трябва да учи. И ако ученикът не учи, тогава напразно отива трудът на учителя. И какво ще придобиете тогава?

 

Някой казва: „Аз много знам." Ето какво считам за много знание. Когато аз мога да се избавя от всички противоречия и беди, които носят човешкият ум, сърце и постъпки, това наричам знание и този човек го наричам умен.

 

Вие ме питате: „Защо животът е такъв?" Това е ваша работа, вие сте живели така. Вие казвате: „На мен ли ми се дадоха тия страдания? Как са другите хора!" Не че го интересуват другите хора, но той чувства, че едно време е бил голям личност, и намира вина в това, че другите хора са богати. Това не го интересува, но той си спомня своето богатство, спомня си, че е бил със завидно положение. Че другите хора са богати сега, той нека се радва на това.

 

Та не се самозаблуждавайте да мислите, че страданията идат отвън. Те идат отвътре. Външният живот служи само като обстановка, за да се покаже онова, което сте придобили или изгубили в дадения случай. И добър човек е онзи, който познава своите минали съществувания и се мъчи - не се мъчи, но се труди, да извади една поука за себе си от доброто и злото, които той е минал.

 

Защото всичко, което сега прекарвате, вие сте го минали в миналите си животи. Ползвайте се от това, което сте преживели, ползвайте се от условията на този живот.

 

Ползвайте се от филмите и на хората. Някой човек е неразположен - филмът му е такъв. Виждате, че някой човек е радостен - филмът му е такъв. Някой човек е учен - филмът му е такъв. Някой човек е скръбен - филмът му е такъв.

 

Следователно едно дете, което сега е невежа, като се развие неговият филм в бъдеще, ще стане учен човек. Има всички заложби.

 

На заложбите, които са вложени във вас, разчитайте повече, отколкото на това, което не е вложено във вас.

 

И после, не се спъвайте от някои ваши настроения. Някой път казвате: „Никой не ме обича." Оставете се от тая голяма лъжа.

 

Вие сте обичани, само че едни съзнавате обичта, а пък други не я съзнавате. Някой път вие съзнавате, че сте бедни. Не, не се лъжете. Някой път вие мислите, че сте унижени. Ни най-малко не сте унижени. Има светли духове от небето, ангели, които са ви посетили и са ви оставили една добра мисъл, дали са ви наставления. И после казвате: „Замина си този ангел." Значи този ангел за да ви посети, той е обърнал внимание на вас. И вие имате една хубава мисъл. Хрумне ви мисъл, да ви дойде един цар на гости. Един цар не може да посети всички свои поданици. Английският крал има толкова милиони поданици, може ли да посети всичките? Не може. Бог всеки ден ви посещава. Чрез лъчите на слънцето, чрез звездите Той ви посещава, чрез растителното царство ви посещава, чрез въздуха ви посещава, чрез водата, чрез храната ви посещава, чрез всичко ви посещава.

 

Радвайте се на това посещение, което в дадения случай сега се дава. Кое посещение искате вие? Невъзможно е слънцето да дойде при вас. Как ще го приемете? Но възприемайте неговата светлина. Вие като възприемете Божествената мисъл, то е достатъчно. И като възприемете малката Божия любов, не търсете голямата любов. Вие търсите голямата любов. Тя още не е за вас. Вие сте деца, възприемете малката Божия любов. Бъдете доволни на малкото, а пък голямата ви очаква в бъдеще, когато станете напреднали същества с развито съзнание.

 

Вие искате да бъдете много свети хора. Какво нещо е светостта? Светостта е [развита способност за] едно тънко различие между всички степени на развитие на човешкото съзнание.

 

Вие не се самозабравяйте. Светия човек никой не може да го излъже. И не може той да се изкушава.

 

Всеки човек, който не разбира, може да се изкушава. Че какво ще ме изкушавате, ако аз имам цялата Земя на разположение?

 

Какво ще ме изкушава кесията на един богат човек? Какво ще ме изкушава едно малко шише с вода, когато аз имам цял един извор?

 

Човек може да се изкушава от недоимък.

 

Изкушението всякога произтича от един вътрешен недоимък.

 

Щом си сиромах във вярата, ще дойде изкушението.

 

Щом си богат във вярата, в любовта, не може да дойде изкушението.

 

Малката любов в света ражда противоречията. Някои казват, че от голяма любов идва до ревността.

 

Не, ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека. Искаш да обсебиш някоя душа, искаш да я имаш, ревнуваш я. Мъжът ревнува жена си, майката ревнува детето.

 

Душата никой не може да я вземе, а пък тялото ще го задигнат. Ако не го задигне соколът, то смъртта ще задигне тялото и на праведния, и на грешния.

 

Сега да остане в нас светлата мисъл. С онова, през което сега минавате, с всички ваши изпитания, вие минавате един филм на миналите ваши съществувания. Използвайте това.

 

Всички противоречия, които сега минават, това е вашият живот, вашият филм. Някой път се усещате невежа - това е вашият филм. Някой път се усещате като грешник - това е вашият филм. Някой път се усещате безсилен - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са лоши - това е вашият филм. Някой път казвате, че условията са добри - това е вашият филм.

 

Но тоя филм не е направен, за да ви спъне. Той е направен, за да добиете поощрение. Този филм не е направен да ви даде изкушение, а да ви даде поощрение.

 

Чакайте края. В началото филмът може да е лош, но към средата и към края ще има много хубави картини. Някой казва: „Тая работа няма да върви." Чакайте малко, филмът е такъв. Не върви, но след двайсет минути ще дойдат много хубави картини. Като гледам, че някой човек се е обезсърчил, казвам: „Този човек не е търпелив". Ако беше потърпял, ще види, че след десет-петнайсет минути по-хубави картини ще дойдат.

 

А пък той не търпи, и казва: „Тия работи са много лоши. Тоя филм не ми е приятен."

Не. Един филм е филм, когато той има всички хубави страни, вътре. Но в него съществуват и големи противоречия и контрасти.“

 

Из: „Филмът на живота - 1935 г.“

 

[239.Великите пътища-УС, държано на 27-ми март, 1938 г.]

Благодаря, Лъчезарна.

Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде. Това показва, че вярата ти е Божествена. Според мене, кръстът е дърво, което се посажда, за да даде плодове. Ще минеш през всички страдания - от най-малките до най-големите. Ще видиш великите пътища, през които Бог прекарва хората.

Великите пътища

Петър Дънов – Учителя, ни учи, че Животът има две страни – външна (която е във времето и пространството) и вътрешна (която е извън времето и пространството). Разумният Живот протича във вътрешната (т.е. в неизвестната на мъжете и на жените) страна на живота и  тя е тази, която протича извън времето и пространството.

Съществуването на личностите на Земята, във време и пространство, протича в тъмнина, за да се изпълни казаното, в Матей 8:12
"а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". И което е по-важно – душите са в несъзнателност, за това, че са "изхвърлени, във външната тъмнина".

Те се нуждаят от Просветлението, което го дава само Виделината. Т.е. – само неизвестната (на личностите) Вътрешна Божествена Светлина – дава Просветлението, от което изстрадалата душа се нуждае.

Защото външната (т.е. физическата слънчева) светлина, не е Истинската Светлина, при която може да се разбере Божието Слово.

Вътрешната светлина, е Истинската Божествена Светлина (на Мисълта), която обаче се дава, при условие, че (от Любов САМО към Бога) – душата започне да действа – извън времето и пространството, където е Реалният Живот. Това става, след като душата премине през разпъването на Христовия Кръст (Кръстът – е обобщен символ на "всички страдания – от най-малките до най-големите", които низшата душа понася, във "външната тъмнина", на времето и пространството).

Христос показа и даде пример на душите – как и къде могат да направят, отново – онази Първична Връзка, с Бога, която беше (символично) прекъсната, при грехопадението. В следствие на грехопадението – смъртта дойде, в света, което значи, че душата беше "изхвърлена" (вибрационно) – там, "във външната тъмнина", където няма Истински Реален Живот (защото Реален Живот – е Животът без прекъсване на съзнанието; т.е. само Животът, без смърт, е Реален, а той не е онзи живот, който познаваме, във времето и пространство).

Истинският, Реалният, Вечният Живот – е Вътрешният живот; т.е. този Живот, който не е във (а е извън) времето и пространството. И всичко, което се случва във външния живот; в този живот, който тече на Земята (т.е. във времето и пространство) – е само символ на онова, което става в Реалния Живот. 

От Реалния Живот, душата е била (символично) изхвърлена, след грехопадението – за да "опита" последиците, от непослушанието си – а последиците са: "всички страдания – от най-малките до най-големите" и тези страдания, символично са представени, от Кръста.

Чрез страданията си, низшата астрална душа (т.е. личността) – "узрява", за разбирането на онази чистота и безкористие; на онова смирение, което искат от нея Бог и Христос, за да я приобщят отново, към Царството. Това е смисълът на думите: „Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде.“ Плодът – това е новото схващане; това е разбирането (но от Божествено гледище); това е "превеждането", на достъпен език (но посредством Виделината на Вътрешния живот), на онези символи, чрез които Божественото се проявява, на Земята.

А Божественото се проявява, на Земята – във видими временни, преходни, изгубващи се, "смъртни" символи, които трябва да бъдат разбрани. Защото в земната илюзия, на времето и пространството – се разиграва само театър на символите и това не е Истинският Живот. Чрез символите – Истинският Живот е само загатнат и той трябва да се разгадае; т.е. да се разбере, чрез усилена вътрешна работа на човека, върху самия себе си. 

За душата – разгадаването на смисъла и значението на Кръста (като символ на полезния резултат, от земните страдания, които са научили душата да се смири и да мисли право) – слага край на "театъра на символите", като при това – кръстът дава този специален Плод; т.е. – кръстът дава едно ново разбиране; дава осъзнаване; дава просветление; дава събуждане: душата да се научи да действа (т.е. "да се върне") извън времето и пространството, където (вибрационно) е  нейното "място"  на Висша Душа.

Преминавайки през Христовия Кръст  – низшата душа е "победила" и се е "издигнала", вибрационно – след като е осъзнала –  цялата илюзия на външната страна на живота на символите; или – илюзията на живота на сенките, което е същото. Осъзнала е, че всичките копнежи и стремления на ограниченото ѝ  (във време и пространство) съзнание, са били насочени към уреждане на един непотребен (илюзорен, защото е временен) личен живот, докато Бог; т.е. нейният Възлюбен, за Вечността, е останал на втори план.

И така: Животът на преминаване в Безсмъртието (който Живот е извън времето и пространството), е целта на Просветлението на низшата астрална душа, което идва с възприемането на Вътрешната Божествена Светлина, наречена Виделина. 

Иде реч – за повторното добиване на Вечния Живот, който Висшата Душа е изгубила, "падайки" във времето и пространството; т.е. премествайки фокуса на съзнанието си, във времето и пространството (и така е станало прекъсването на Връзката на Душата, с нейната Първа Любов , която е Любов – САМО към Бога, и тази Висша Любов, е възможна – САМО извън времето и пространството).

Оставяйки Първата си Любов, Висшата Божествена Душа – се е превърнала в низша астрална душа (или в личност), защото Възлюбленият на Душата – е САМО Бог.

Сега, личността (т.е. низшата астрална душа), ако иска да си възвърне отново Първата си Любов и Първичния си Вечен Живот, като отново познае Бога – трябва да остави настрана личните си работи и интереси, и да мисли само за Бога, защото без  Първичната Любов – не е възможно да се познае Бога. Първичната Любов и Първичната Светлина; т.е. Виделината – са винаги заедно. Само чрез Първичната Любов, се добива и Истинско знание и познание на Бога, което Виделината дава.

Това, накратко, е смисълът и съдържанието на посланието на Христовия Кръст, според Новото Учение, което води към Съзнателен Живот: защото Съзнателният Живот е само Животът, който е отвъд Христовия Кръст; т.е. Съзнателният Живот е Реалният Вътрешен Живот, който тече извън времето и пространството.

Това е и Великият Път, през който Бог прекарва хората – от външния несъзнателен временен живот, през  – разпъването на Христовия Кръст (или – изпитване на "всички страдания – от най-малките до най-големите") – бившите личности влизат в Съзнателния Вътрешен Живот, в който – припознавайки се като Висши Души – те отново познават своя Възлюбен; те познават Бога и Христос.

Защото Вечният Живот – предполага познаване на Бога и на Христос:  Йоан 17:3  "А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил."

[Учителя за превръщането на скръбта в радост]

Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност, над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Засега, господарка на човека е личността. Личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. Личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Ако Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува, в света. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.  Личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото: това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си.

Да се сърди, това е проява на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно, личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото:   това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния.

Други са положенията – за съзнателния живот.

Съвременните хора, още в настоящия момент, трябва да си отговорят, дали са личности, Аз-ове, или Души.

Много хора, не разбират себе си – даже като личност...  

Животът на личността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти.

Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.

Хората на личния живот са малки деца...

Личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота.

И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. защо се сърди, и тя не знае.

Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека.

Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността.

Значи съзнанието – низшето себе, и Аз-ът – Висшето Себе, представят двойката, която е родила личността.

Над тази двойка стои Божествената монада.
Над Божествената монада – Божествената Душа, а над Божествената Душа – Божественият Дух.

Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира.

Човек трябва да се изучава; да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види – до кой клас е достигнал.

Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището.След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата, по този въпрос.

Всеки човек има свой Вътрешен Учител, който го напътва и коригира, в живота.

Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището.

Засега, господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност.

Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.

Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите?

Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.

За да бъде почитан, човек трябва да почита другите.

Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.

Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че ЛИЧНОСТТА на човека седи най-високо, като цар на всички личности.

Мнозина придават на личността – Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува, в света.

Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още, в личността.

Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота."

Из: „Личност и душа"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Мекотата отваря пътя на Мъдростта.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мекотата освобождава човека от страданията. Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека. Който има мекота, той е със силна воля. Животът, с мекота, е радостен, а без нея е тежък. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и Любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Истинско знание не може да се придобие, без мекота. Мекотата развива и събужда, в човека, Мъдростта. Мекотата подготвя смирението и Любовта. Смирението е качество, по-високо от мекотата. Който иска да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на Мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота. Който [понеже е личност, затова] има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде Любовта. За да имаш мекота, спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекота трябва да има, едновременно, в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби, след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета. Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Боян Боев, по идеи на Петър Дънов – Учителя: „Човек, за да бъде издръжлив в живота, трябва да има мекота. Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя.

 

Мекотата е една магическа сила у човека, една Велика Сила [каквато има само Висшата Божествена Душа, защото само Висшата Божествена Душа обича Бога, с онази Изначална Първа Любов, каквато е имало, преди грехопадението].

 

Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината.

 

Светлината слиза от Слънцето към Земята, без какъвто и да е натиск, тя не удря Земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия Живот.

 

Има един окултен закон, който гласи така: „Човек възприема само това, което има вибрации, подобни на неговите." Това е законът на резонанса. Човек приема това, което е подобно на него.

 

Да кажем, че един човек [който е със съзнание на Висша Душа] има мекота, а друг [който е със съзнание на личност] му каже обидна дума. Тъй като последната [т.е. "обидата"] има трептения, противоположни на неговите, ще отскочи навън и не ще може да влезе в неговата аура. Ще рекушира като куршум, който пада върху стоманена стена. Човек, който има мекота, е издръжлив.

 

Пример: Имаме една гумена топка

и една дървена. Ако удариш силно дървената , ще я повредиш, а гумената ще отскочи и ще възстанови първоначалната си форма. [Аналогично – Висшата Божествена Душа и низшата астрална душа (т.е. човешката личност) – при "обида", се държат както гумената топка и съответно – както дървената топка.]

 

Така човекът на мекотата [който е само Висшата Божествена Душа] издържа на всичко, нищо не може да промени неговото вътрешно състояние.

 

Без мекота, животът [на човешката личност], е тежък.

 

Човекът на мекотата [който е Висшата Божествена Душа] живее в Рая [т.е. живее извън времето и пространството], защото нищо не може да наруши неговия Мир.

 

Който няма мекота [и това е личността; низшата душа, във форма на мъж, или на жена], много пъти се мести от рая, в ада [т.е. той сменя състоянията си, от радост, в скръб, защото и раят, и адът са само състояния на съзнанието, а не физически места, както си мисли личността].

 

Душата [Висшата Божествена Душа], която е била при Бога, горе, в своята [високовибрационна] Родина, тя е имала мекота.

 

И сега душата на всеки човек, вътре в себе си, е много нежна, има мекота.

 

В своята инволюция човек [в смисъл: Висшата Божествена Душа] постепенно е потънал в гъстата материя и е изгубил мекотата, нежността, рая и сега проявява твърдост [на падналата низша душа; т.е. на личността].

 

Някой човек иска да влезе в рая, като умре.

 

Тук; сега [докато е във физическо тяло, ако възвърне Първата си Любов (която е само към Бога), работейки усилено, върху себе си, за да се научи да "пожертва" човешките си възгледи, за живота и да възприеме Божествената Гледна Точка, за нещата] човек може да влезе в една вътрешна хармония, в едно музикално състояние на Душата - това е Раят.

 

[Раят не е физическо място, а е едно хармонично състояние на Душата, при което – падналата низша душа; т.е. личността – след като е "пожертвала" (изоставила е) старите си заблуждения, с които е натоварено съзнанието ѝ – се е повдигнала, вибрационно и постепенно е достигнала до разбирането на нещата, от Божествено Гледище, каквото има Висшата Божествена Душа.]

 

Някой казва: „Щом е така, аз желая да придобия мекота."

 

Който казва така, той не разбира въпроса. Мекотата не се придобива. Бог е вложил мекотата като едно първично качество на човешката Душа.

 

Човек има мекота, дълбоко в своята душа.

 

Човек трябва да прояви това първично качество на своята душа.

 

Учителят казва: „Не препятствувайте на мекотата да се прояви, тя е вложена от Бога във вас."

 

Като имате мекота, вие ще бъдете еластични. Каквато и отрицателна дума да ви каже някой човек, тя ще отскочи и той ще се чуди.

 

Всяко нещо, което е отрицателно, като дойде до мекотата, и се връща. А всяко нещо положително, добро и светло влиза в човека.

 

Например, когато кажеш една лоша дума, или една лоша мисъл към един човек, който има мекота, тя ще се върне, не може да влезе в него. Ако му изпратиш една добра мисъл, той ще я приеме и тя ще му помогне за неговото развитие, ще го повдигне, ще внесе в него живот. Каква магическа сила има мекотата!

 

Някой казва: „Да имам мекота, това значи да съм мекушав." Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер.

 

Мекотата показва силен характер.

 

Мекушавият човек прави всичко, което му кажат хората. Такъв човек има слаба воля.

 

Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък.

 

Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия?

 

Мекотата подготвя пътя за Любовта. Който иска да придобие Любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата, много пъти в живота си.

 

Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и Любов.

 

Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата.

 

Мекотата подготвя смирението и Любовта.

 

Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр.

 

Истинско знание не може да се придобие без мекота. Мекотата развива и събужда в човека мъдростта.

 

Затова, който иска да има окултни постижения, да придобие знание и мъдрост, той трябва да почне с мекотата. Тя отваря пътя на мъдростта. Самият факт, че човек има мекота, показва, че той е много мъдър човек. Ние не можем да разсъждаваме правилно и да разбираме Божествените пътища, ако нямаме мекота.

 

Има три вида мекота: към себе си, към другите и към Бога. Ще ги разгледаме поред.

 

1. Какво значи мекота към себе си? Някой човек казва: „Аз съм лош, бездарен човек." Този човек е груб, той [е личност; т.е. низша астрална душа и затова, все още] няма мекота, към себе си. Той си внушава такива мисли и не може да се развива. Ти трябва да имаш доверие към Бога, Който живее в тебе - една Висша Душа живее в тебе. Тя има всички дарби, тя търси Рая. Следователно Бог е вложил в тебе всички дарби и ти всичко можеш да направиш, стига само да знаеш методите, как да работиш. Значи, под мекота, към себе си се разбира доверие към Бога, Който е вътре в човека.

 

2. Мекота към Бога значи следното нещо. Дойде ти някое нещастие, заболееш или пропаднеш на изпит, ти казваш: „Бог ме е забравил, не ме обича." Щом ти роптаеш и негодуваш спрямо Бога, тогава ти нямаш мекота към Него. Всъщност ти разсъждаваш погрешно. В такъв случай трябва да кажеш така: „Бог е Любов, Мъдрост и Истина, Бог е висша доброта и красота." С тези качества Той ръководи света и всичко добро иде от Него.

 

Страданията идат от хората. Човек със своите криви мисли, чувства и постъпки докарва страданията върху себе си, като последствие.

 

Доброто, което е в човешкия живот, е от Бога. Лошото е от хората. Така трябва да разсъждава човек. Такъв човек има мекота.

 

Какво иска Бог от нас? - Да не боледуваме, да не страдаме, да не умираме.

 

Първоначално Божият план е бил човек да не умира. След грехопадението дойде смъртта. Има един стих в Библията: „Бог не съизволява в смъртта на грешника." Гробовете и носилките са изобретение на човека.

 

В бъдеще човек ще се освободи от смъртта. Няма да има смърт. Даже Учителят казва: „В шестата раса, особено към средата, човек при заминаването от тук ще се дематериализира и тогава гробища няма да има. Само в музеите ще има ковчези." Който има мекота, той приема Божието благословение.

 

3. Какво значи мекота спрямо другите хора? Ако някой те обиди, ти кажи една формула от четири думи: „От мен да мине." Защо? - Заради Бога. Като запазиш равновесие и не отвърнеш, а подариш една ябълка или поканиш на обяд, този човек става твой приятел.

 

Който има критически дух и казва, че този или онзи е лош, у него по никакъв начин не може да дойде Любовта. За да имаш мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог.

 

Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки.

 

Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота, в постъпки. Ако външно имаш добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите.

 

Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога.

 

Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно.

 

Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите.

 

Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни.

 

Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита.

 

Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш.

 

В човека, който има мекота, се влива Свещеният Извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията Любов. Тази Любов се проявява спрямо всички.

 

Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и Любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме.

 

Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога.

 

Без мекота човек не може да върши Волята Божия.

 

В един разговор една сестра каза на Учителя така: „Всички силно желаем да станем слуги на Бога. Власт, богатство не щем, искаме да служим на Бога. А защо това не става, кое ни пречи?" Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се." Значи нямаме мекота спрямо другите хора.

 

Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее. Това е символично.

 

Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите. Те ще дойдат при онзи човек, който има мекота.

 

Мекотата освобождава човека от страданията.

 

С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека. Вие виждали ли сте хора в напреднала възраст, но с младенческо сърце? Те са хора на мекотата.

 

Учителят казва: „Има един начин за мекота на вашите мисли, чувства и постъпки." Който няма мекота, преждевременно остарява.

 

Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно.

 

Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята.

 

Същото е раждането на човека на Земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби.

 

При ядосване, тревожене, отчайване, при всички отрицателни състояния, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е богатството на човека.

 

Човек, като един магнит, привлича жизнената сила от цялата Природа. Затова човекът на мекотата е богат на магнетизъм. Защо Изворът привлича всички хора? Защото дава чиста вода. Едно изсъхнало дърво не привлича хората. Един човек, който има в себе си жизнена сила, мекота, Божествен живот, всички му се радват и искат да го имат в своята среда, защото той пръска живот около себе си. Такъв човек е желан, той привлича хората, защото е богат с магнетизъм.

 

Човек, който при обида премълчава и прощава, има власт над себе си. Той е господар на себе си.

 

Следователно, да имаме мекота, за да станем господари на себе си. Мекотата е условие за това.

 

От Учителя има едно много силно изречение: „Станете господари на себе си. Щом станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога." Правило: Който не е господар на себе си, не може да стане слуга на Бога.

 

Нежността и мекотата са характерни за жената [като принцип, а не като форма], а характерно качество за мъжа [като принцип, а не като форма], е благородството.

 

В човека живее един женски и един мъжки принцип: човешката Душа и човешкият Дух - Божествената Душа и Божественият Дух.

 

Душата е жената в човека, а Духът е мъжът.

 

Тези два принципа ги има във всеки човек. Значи човек, който проявява мекота и нежност, проявява своята [Божествена] Душа.

 

А когато проявява благородство, проявява Божествения Дух, в себе си.“

 

Из: „Мекота“