Велина Василева

Здравей borita.Много хора са в подобна ситуация.Ние също сме така.До скоро бях в много отчайващо състояние,депресирана и самосъжаляваща се.Когато намерих този сайт и започнах да чета и нещата взеха да ми се изясняват.Благодарих на Бог за всичко и продължавам напред, но с друго мислене.Вече успях да си намеря работа,вярвам че и съпругът ми ще си намери.Вярата отваря много вратиЖелая успехи!

Не прибавяй гняв към гнева си и не препълвай с желания живота си ...

Аз пък в тази тема виждам много агресия.
Но тази лавинообразната, нагнетяващата, която тръгва леко и повлича.
Онази агресия на "тихата добра жена", дето мъжа и алкохолик е "много лош".
Онази агресия на усмихнатата миловидна бабичка, която върти на пръста си целия си род.
Агресията не се изразява само в едно гневно изречение. Това е един много тънък манипулативен подход между другото.
Онзи слабият дето трябва да бъде защитен, който всъщност изобщо не е слаб. Но така е по- лесно
В тази тема прочетох много хора, които се държат перфектно във форум пространството как се оправдават за няма нищо, провокирани от тънка манипулация.
Кой е добър и кой не е, кой какъв е какъв трябва да бъде и защо е бил такъв еди кога си си е ЛИЧНО НЕГОВА РАБОТА.
Когато аз напиша нещо тук то е продукт на моята мисъл, на моята емоция, на моето ОТНОШЕНИЕ. И на никого не съм длъжна да се извинявам, оправдавам и т.н. и заради никого в едно мааааалко нет пространство не съм длъжна да се променям и да търпя порицания.
Защото до тук чета главно порицания към неизвестен извършител. Защото във форума не виждам нищо от изброеното в последните два листа.
Аз съм човек изключително държащ на свободата и на свободната мисъл и мнение.
Когато не ми харесва нещо у някого го подминавам, защото знам, че не мога да го променя , а и не е нужно.
Мисля че се държа адекватно в различните ситуации и сред различните хора и рядко изпадам в неудобни или непредвидени моменти, но когато усетя скрита агресия, зад порицания и привидно добри думи изречени от на вид много слаби иначе хора, нещо в мен се счупва- търпението ми.
Трябваше да напиша това, защото вярвайте ми аз съм много спокоен човек, но тази тема ме изкара извън нерви.

Не прибавяй гняв към гнева си и не препълвай с желания живота си ...

Изпитано, изпитано... Понякога и аз самата, без това да ми е била целта, съм предизвиквала негативни реакции у някои хора, защото съм изказала мнение, което е различно от тяхното.

За мене смисълът на всичко това е да закалим чувствата си, да усилим любовта си, да не губим мира си при каквито и да е неприятни ситуации и дори лични нападки.

Безстрастие - искам да постигна това качество и да съм в състояние винаги да посрещам с мир, усмивка и обич различните човешки прояви. Не винаги го постигам, но осъзнах и съм благодарна, че няма друг път да свикнеш със студа или горещината, освен регулярно да се излагаш на тяхното действие. Тогава те се превръщат в благо, което принася ползи не само за тялото и ума, но и за душата.

Прочее, човешкото мнение ме интересува все по-малко с времето. Това ми дава възможност да бъда по-искрена със себе си и другите, а друг път към Истината няма. Самата аз често от любов към истината, стремейки се да я открия, предизвиквам и останалите да поровят по-дълбоко в себе си и да се отърсят от едностранчивото си мислене, да са в състояние да приемат и разбират различните прояви на живота.

От сърце се моля да ми бъде простено от всеки, който по някакъв начин се е почувствал наранен от мене, наистина не това ми е била целта.

Искрено: Обичам Ви, обичайте се и Вие!

21 септември - Международен ден на мира






Всяка година на 21 септември, ООН отбелязва Международния ден на мира и приканва всички нации и народи да прекратят сблъсъците. Това е и покана към всички страни-членки, организации от системата на ООН, регионални и неправителствени организации и граждани да честват по подходящ начин деня, включително чрез образователни и информационни прояви и да си сътрудничат с Организацията на Обединените нации за постигане прекратяване на огъня по цял свят.

На днешния ден всяка година в централата на ООН в Ню Йорк генералният секретар и председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност заедно с "мирните ООН-посланици" учавстват в специална церемония, включваща биенето на Камбаната на мира. Тази камбана, която е направена от монети от 60 различни държави, е подарък от Сдружението за ООН на Япония и се намира в Западната дворна градина на сградата на Секретариата на ООН в Ню Йорк.

България също се включва в честването на Деня на мира с различни инициативи.

За първи път Общото събрание на ООН обявява честването на Международен ден на мира през 1981 г. по инициатива на Коста Рика. След първото честване на 21 септември през 2002 г. все повече страни-членки, неправителствени организации, агенции на ООН, религиозни общности и групи на гражданското общество отдават почит на този ден.

Всяка година до страните-членки се разпраща вербална нота, която ги насърчава да отбележат деня. През последните години в тази нота Секретариатът на ООН се ангажира да окаже подкрепа на страните-членки "като работи съвместно с тях за предприемането на стъпки за насърчаване спирането на огъня в местата на конфликти и да окаже подкрепа на дейности, които ще спомогнат за повишаване популярността на този международен ден".

/източник/

Какво е да си просветлен човек?
Просветления човек, може веднага да го познеш. Когато застанеш до него и започваш да чувстваш как мозъка ти става тих. Започваш да усещаш тишината и ставаш спокоен. Вътрешният ти диалог спира и съзнанието ти се изчиства. Придобиваш яснота. Сърцето ти пее, забравяш грижите. Това е така, защото просветления човек излъчва даршан. Намерите ли такъв човек, стойте до него. Изживеете ли това, знайте че може да научите много от този човек. Този човек може да ти бъде духовен учител. Много от нашите баби и дядовци са просветлени хора.

Общата братска работа е като играенето на Паневритмия. Ако самите ние искаме да я играем добре, много, много не трябва да гледаме другите как играят. Защото има опасност да си провалим всичко. Служенето, ако не ни доставя радост, значи, не го правим както трябва. И слава на Бога, аз съм виждал братя и сестри, които наистина служат с радост.
А който не може да дойде, може да дари малко средства, много малко. Например колкото едно или две ходения на кино или нещо подобно. Важно е да е от сърце, за да е стабилен градежът.

Мисля,че информация за инициативата има достатъчно.И тук ,и в www.bratstvoto.net /почти веднага се присъединихме/,и в социалната мрежа фейсбук.Няма значение кой къде е прочел.
Сега остава,който може и има желание -да помогне.Това, че казвам някои истини за братския живот в София ,не означава ,че не оценявам положително работата на доста софиянци /повечето от тях са '''постоянно присъствие'' на подобни инициативи/ и на приятели от други части на страната.

Понякога имаме самочувствието ,че живеем задружно и духовно.И че вършим работа след работа за цялото....А всъщност това са си само наши ''пожелания'''.Достатъчно е да видите как се строи една къща на село и колко хора помагат на строежа ...Жалко е, че не можем да бъдем като тях.
Естествено някои хора са много бедни, други са далеч от София ,трети са болни...Тях не ги упреквам.Защото имам и трите пречки.Но да живееш в София и да не отидеш поне веднъж да помогнеш, когато нямаш никакви проблеми ,това означава само едно -че си твърде далеч от живота за цялото и от идеите на Учителя.Въпреки лагерите на Рила и многото изиграни паневритмии.
Аз не съм изненадан от многото работа ,която е останала за вършене.Имаме ''светлия пример'' на салона в Арбанаси,който се построи за няколко години.
Дано се намерят хора ,които да помогнат в Братския център през следващите дни ! Поне положителни мисли можем да отправяме безплатно и без да ходим в София.
А на тези ,които отново ще решат, че твърде много критикувам, ще им припомня ,че още в Антична Гърция е казано,че най-мила е Истината.Бих добавил и че тя ще ни направи свободни/ мисълта не е моя/. Май заради забраната '''Не критикувай!'' забравихме да изричаме Истината.А тя е много проста -има много хора за братски трапези и разговори и малко-за братска работа.Няма значение къде-на полето ,в Братските центрове или сайтове.Ако някои не вярва, мога да му дам много,много примери.

Здравейте! Искам да споделя проблема си.
Преди 4 години почина баща ми. С много усилия и много трудности успях горе-долу да се изправя на крака. В момента съм безработна и не мога да си намеря работа.Живея с майка си и сестра си.Сестра ми е алкохоличка и всичко се очаква от мен.Но в послено време не се чувствам добре. Нямам желание за нищо. Преди пишех стихове,играех на компютъра,гледах телевизия, а сега само лежа. Постоянно се чувствам изморена,а не правя кой знае какво. И съм много изнервена.
Незнам какво става с мен...

"Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение.
Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни;
не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби.

Човек желае само онова, което няма.
Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея.
Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат.
Не желай онова, което не ти е дадено."


"Законът гласи:
Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете.
Да се отвикнете да бъркате в кацата, това е невъзможно.
Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате.
Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод."


Забраненият плод

Човекът (като такъв) не помни защото няма какво да помни, неговия аз се формира според новите условия в които е поставен ума (съзнанието) и този аз е само едно поредно създание на ума (което е също временно). Последното предишно създание е вече неактуално и няма база за съществуване в новата информационна обстановка. Единствено в преходния период на превключване на ума от един аз в друг е възможно да се задейства спомена за предишните създания. Това е възможно не само в ранните детски години преди обособяването на новия аз, но при други преходи на ума от една роля в друга. Тези преходи могат да бъдат естествени (например различни сънни състояния) или изкуствено предизвикани с външни средства, които не са препоръчителни.

Така че прераждане на постоянна същност няма, има качване и игра на различни сцени според качествата на актьора и ситуацията на изява, които могат да имат различна степен на съответствие, тя прави ефекта от играта силен или слаб, макар илюзорността й не се променя от това. След слизането на сцената (т. нар. физическа смърт) се влиза в друга сцена, колкото по-добър е актьора то на повече сцени може да играе той/тя, това става често и по време на антрактите (т.е по време на сън). Двигател е желанието на ума за изява според наклонностите си и според условията на средата, на физически план те минават през шестте възприятия (идващи от петте физически сетива + едно ментално). Ако умът се фокусира върху тях той не би могъл да играе, защото ще изчезне магията на сцената и илюзията ще бъде разбрана. Тогава Сизиф ще остава скалата да се изтъркули и ще си отиде в къщи.

Това, което със сигурност знам - е, че естеството на хората е добро, защото Бог е добър...

Тъмните петна, които се появяват в характера ни понякога - това са сенки; ненаучени още уроци; етапи от Пътя...

Но всеки човек, без никакво изключение - проявява и доброто в себе си, и това е същественото, върху което трябва да се спирам; така мисля...

Вярно е, че - за да научи уроците си - човек няма как да мине без грешки тук, на Земята - в тези хлъзгави, мочурливи места ...
Човек затова е дошъл във въплъщение - да греши и да поправя грешките си...

Вероятно - в този смисъл - и нелицемерът би се уловил на моменти в лицемерие, ако е по-схватлив и непредубеден...
Но това следва просто да се поправя, без да се заклеймява; по-честно е така...

Защото ако някой е вече на етап, в който е приключил с лицемерието (в личен план) - нямаше да го забелязва у другите, защото щеше да е наясно как хората лесно се подхлъзват и защо грешат...

Около мен няма лицемери и затова не ми се налага да мисля за лицемерието...

Ако обаче забележа лицемерие у себе си - просто ще го отчета и ще се поправя, доколкото мога - на този етап...( Просто - аз не съм силна, за да поправям лесно грешките си)...
Но знам, че лицемерието е качество, което само вътрешно може да се изправя, когато го видим у себе си и не го наричаме "любезност", това лично лицемерие... А пък за компенсация - наричаме "лицемерие" - любезността на другите хора...

Мисля, че няма защо да се занимаваме с другите и с тяхното лицемерие... Те сами ще си го осъзнаят, когато му дойде времето...

Деяна, следващото ти действие както е тръгнало май ще да е връзване и лепенка на устата на тези, които са си позволили да си я отворят... Тълкуването на сънища през интернет не е най-лесното занимание. По принцип се прави само личнол прии добро познаване на човека, личната му история, характер и разбирания. Естветсвено, че през интернет са възможни разминавания. Ирина е отделила от времето си, за да ти пише!

"Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто?
Можете ли да напишете първата буква на Любовта?
Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете.

Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така.
Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли
и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не;
мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав.
– „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека?“ – Може.

В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област.
Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено,
неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата.
Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите.

Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване.
Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки.
Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.

Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея.
Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят
как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер.
Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си,
да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това!"


Контректното в Любовта, Утринни Беседи, 24.01.1937 г., София

"Сутрин, като стана, посрещам себе си. Имам известни правила. Аз никога не ставам с левия крак.
Ще подигна крака си, ще кажа на десния си крак: „Бъди тъй добър да ми услужиш.“
Казвам и на левия: „Ще бъдеш тъй добър да ми услужиш. През този ден услужвайте си.“

После дам наставления и на пръстите си.
На палеца казвам: „Ти си свързан с Божествения свят – бъди снизходителен, помагай в живота навсякъде.“

На другите пръсти им казвам: „Слушайте вашия баща каквото ви каже.“
На всеки пръст давам разпореждане какво да прави.
На показалеца казвам да бъде благороден в постъпките,

на средния пръст казвам да бъде справедлив.

На слънчевия казвам: „Хубаво ще се обличаш, красив ще бъдеш, добре ще пееш, добре ще свириш.“

На малкия казвам: „Добре ще вършиш търговските си работи.“

Като наредя тях на работа, дам разпореждане и на очите, на клепачите си как да мигат.
След като дам разпореждане на всичките си удове, аз, човекът, отивам при Бога да се представя.
Казвам им: „Имам един Баща, когото вие всички трябва да обичате,
Когото вие не познавате. Той е по-добър от мене.“
Казват: „Искаме ние да Го видим.“
Казвам: „Ще Го видите с мене заедно.“
Като се върнем, всички са доволни, казват:
„Много добър баща имаш, за пръв път виждаме такъв баща.“

*
Та, ние, съвременните хора, седим и мислим за оня свят,
мислим за своята святост, мислим за своята добрина.
За онова, което Бог ни е дал, ние не го ценим.

Ти не оценяваш ръката си, за която колко хиляди години взела, докато Бог създаде ръката.
Ти може да оцениш каква голяма услуга ти прави всеки пръст.

Ако осакатиш показалеца, знаеш ли колко много ще изгубиш?
Ако осакатиш показалците в двете ръце, ще изгубиш всичкото благородство.

Ако осакатиш палеца, ще изгубиш волята си.

В старо време, когато искаха да накажат един престъпник, който бил упорит, отсичаха палеца му.
И той изгубва волята си.

Като станеш сутрин, ако искаш да уякчиш волята си, най-първо подвижи палеца си.
Показалеца, и него ще движиш.

Ако се отреже средния пръст, ще изгубиш проявата да бъдеш справедлив.

Ако се отсече слънчевият пръст, ще изгубиш чувството си за хубавото.
Това е издънка, един резултат на целия човек не само, [но и] на цялото човечество,
но и на всичкото битие вътре да изпълняват волята Божия."

Три вида любов , Общ Окултен Клас, 22.05.1940 г., София

"Защо едни пръсти са по-големи, а други - по-малки и защо палецът е отдалечен?
Когато ръката рече да действа, всички тия пръсти се събират и палецът идва отгоре да им помогне;
човек хваща рало или каквото и да е друго оръдие и работи.

В едно общество, което е създадено, да речем, като ръка, едни могат да бъдат търговци.
Малките пръсти, това са търговците, ние ги наричаме базиргяни, съвременни практични хора;
безименните пръсти, това са хора на културата, на науката;
средните - на правосъдието и политиката;
показалците - на религията и на личния живот;
палецът - на Божествения свят, разумното у човека.
Всички тия пръсти трябва да се съединят и да действат.

*
Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на Любовта към Мъдростта.

Палецът представя Божественият принцип,
който трябва да се употреби за благото на всички велики хора, на цялото човечество;

показалецът - за религията и личния живот;

средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството,
разбира лошавините на живота и създава законите;

безименният влага културата;

кутрето - материалните облаги.

Палецът е готов да се самопожертва и казва на другите пръсти:
"Ако се съедините вие четиримата, ще ви подкрепя и аз и работата ще бъде свършена".

Някои оратори, когато говорят, вдигат и махат ръце, па и аз вдигам и махам ръка към вас. Защо? -
С това казвам на всинца ви да намерите отношенията на Любовта към Мъдростта,
да познаете вашите права и задължения към вашите близки,
да намерите и приложите великите принципи на тази Божествена наука за благото на обществото, за повдигане на младежта.
И така да подобрите икономическите си условия: да има масло, зарзават, жито, плодове - всичко в изобилие.
Ето това означават пръстите на ръката."


Мировата Любов, Съборни Беседи, 19.08.1919 г., Търново

"Очите ви не трябва да играят.
Знайте, че когато ви гледам, ни най-малко имам намерение да ви обискирам.

Когато погледна очите ви, ще мисля за вашата Мъдрост;
когато погледна ушите ви, ще мисля за вашата Истина;
когато погледна устата ви, ще мисля за вашата Любов;
когато погледна ръцете ви, ще мисля за вашата Правда, с която работите;
когато погледна нозете ви, ще мисля за вашата Добродетел.

Ще си създадете един идеал. Никаква нечиста мисъл не трябва да имате.
И само когато заличите вашите форми, у вас ще се зароди онази идеална Любов,
която ще даде образците на новата Любов и на новия Живот.

*
Чистотата е една необходимост за сърцата ви.
С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота.
Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни.
Мътните очи показват развален стомах. Неспокойните очи показват, че нервната система
и умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен, интелигентен."

Беседа за младите, Съборни Беседи, 25.08.1922 г., Търново

"Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки.
Някой се оплаква, че нямал знания, не могъл да чете по ръката. Това е лесна работа.
Ще прочетеш няколко съчинения по хиромантия и ще научиш нещо.

Важно е интуиция да имаш. Тя помага при окултните науки.
Виждаш една река, знаеш, колко е широка, не знаеш дълбочината й.
Взимаш един камък, хвърляш го и определяш дълбочината на реката.
Интуицията е камъчето, което хвърляш. Тя помага при разрешаване на трудните задачи.

Човешкото сърце е река, на която първо трябва да знаеш дълбочината, а после широчината.
Линията на сърцето в човека има дълбочина и широчина, които трябва да се изучават.
Тая линия върви в обратна посока на умствената.

Линията на живота определя границата на любовта, върху която е построен Божественият свят.

Казваш, че Бог не съществува. Докато имаш палец, Бог съществува за тебе.
Отрежат ли ти палеца, Бог престава да съществува.
Значи, палецът е Божественото в човека.
Той трябва постоянно да се движи.
Заболееш ли, движи палеца си."

Закон на вярата и любовта, Общ Окултен Клас, 13.04.1932 г., София

"Как се познава кога човек живее в Светлината и кога – в тъмнината?
За да отговоря на този въпрос, ще си послужа със следното обяснение.

***
Най-високата точка на Слънцето е зенитът – тогава слънчевите лъчи са най-силни и падат точно перпендикулярно към Земята.
Ако в този момент човек погледне към Слънцето, очите му не биха могли да издържат тази светлина
– те веднага ще се свият, ще вземат елипсовидна форма.

Едновременно с очите той ще свие и веждите си.
Който го погледне, ще каже, че този човек е много сериозен.
Значи сериозният човек живее в Светлината, в деня на Живота.

Наистина, който е роден през деня, когато Слънцето силно грее, той има продълговати очи, не много отворени.
Ако този човек влезе в тъмна стая, той ще напрегне очите си, ще ги отвори, за да различи предметите.
Оттук казваме, че всеки който е роден вечер, той е с големи отворени очи.

Всички хора, които живеят в тъмнина, имат широко отворени очи и вдигнати нагоре вежди.
Когато искат да кажат на човека да бъде внимателен, съветват го да отваря очите си на четири.

Това е пословица, на която липсва нещо, не е съвсем пълна.
Човек трябва да отваря очите си на четири, но вечер, когато е тъмно;
през деня няма защо да отваря очите си на четири.
Следователно тази пословица се отнася до хора, които живеят в нощта.

Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън.
Хора, на които очите са силно отворени и изпъкнали, са много груби.
Студът, градът, снегът, сланата се дължат на тъмните сили в Природата.
Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в Природата.

Ако очите на някой човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени,
това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в Светлината.
Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се да прояви своята мекота.

Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в Светлина, работят за своето смекчаване;
други пък са родени в Светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на Природата"


Силата на тъмнината и светлината, Младежки Окултен Клас,14.03.1923 г.

"Работа, учене се изисква от всички.
Съзнателно изучавайте своите прояви и действия.

Изучавайте почерка си, за да видите в какви форми изявявате своите енергии.
Като пишат, някои започват добре, свършват зле:
в началото буквите им са едри, а колкото отиват накрая, стават все по-дребни.
Такива хора в началото са силни, а накрая отслабват; на тях не може да се разчита.

Буквите трябва да бъдат по възможност по-елипсовидни, но не еднообразни.
Всяка форма на буквите трябва да отговаря на енергиите в човека.

Щом има съответствие между формата на буквите и енергиите на човека,
той сам е доволен от себе си и от своя почерк.

Почеркът трябва да е четлив, да не става нужда други да го разчитат.
Като ученици на окултна Школа вие трябва да имате красив почерк.

Ако почеркът ви не е обработен, ще се упражнявате в писане всеки ден от десет до тридесет минути.
Ако на младини почеркът ви не е красив, и на старини ще остане такъв.
Трябва да знаете, че почеркът се отразява върху характера на човека.

Работете съзнателно върху себе си, за да бъдете добри ученици"

Силата на тъмнината и светлината, Младежки Окултен Клас,14.03.1923 г.

"Съвременните хора са изопачили своето верую.
Голяма деформация има в телата и в главите им.
Бялата раса както върви, деформирани са лицата им.

На някои носът е много дълъг.
Не е нужен да е толкова дълъг носът.
На някои носът е къс.

На някои ухото е дълго повече, отколкото трябва.
Ако е за дълго ухо, заекът има много дълго ухо,
като на магарето се е проточило.
Заекът много малък ръст има и от страх да слуша,
като съсредоточавал ума си във въздуха,
пращал кръв в ухото и то е израснало, проточило се е.

Много хора, които се интересуват да знаят човешките тайни,
понеже турят носа си да помирисват,
пращат повече кръв в носа и той е станал по-дълъг.
Дългият нос, той търси тайните, отличен детектив става.

Някой като наблюдава, наблюдава, казвате: много наблюдателен е,
но веждите са станали много дебели, по-дебели, отколкото трябва.
Веждите са граница между Божествения и духовния свят.
Това са антени. Хубавите вежди дават хубаво разположение.
Един човек с дебели вежди, с дебели косми, той е материалист, вярва в парите."

Божественото Слово, Неделни Беседи, 11.04.1943 г., София