Зравейте, не попаднах тук случайно. Историята ми е на пръв поглед обикновенна, но за мен е нещо строшно.Ще Ви кажа накратко и ако някой може а ми даде съвет ще съм Ви благодарна. Преди известо време се запознах с приятен човек,изключително интелигентен,макар и без завършено "висше образование"-както обича той самия да казва Имам "Диплом от университета на живота". Предложи ми да се омъжа за него. Тогава ми каза, знаеш ли от 2003 год взимам лекарства за епилепсия, но не съм припадал.Няма нищо страшно, не искам да се страхуваш.Това се случва на всеки 1/1000 човека. Ще бъда още по-добре, ще видиш. Аз те обичам.... ето думи такива чувам всеки ден. Каза че при раждането му, докторът го е ударил по главата, но лекарствата са наистина от 2003год. Пропуснах а споделя,че съм развеена и имам син на 11год. До сега не ми се е случвало, а и не познавам човек страдащ от това заболяване.Чувала съм ,че понякота са доста агресивни хората с епилепсия. Иска да се преместим при него/говорим за грък/. Ако нещо се случи с него мисля,че роднините му могат да ме обвинят за последствията, а в чужда държава със закони които се спазват.Страх ме е за синът ми, че ако разбере за болестта на човека до мен ще реагира много остро и ще пожелае да живее с баща си. Дано да сте разбрали какво искам да кажа.Мислите ми са доста хаотични.Объркана съм,не зная кой път да поема... Моля Ви,помогнете ми.Кажете ми нещо за кураж, защото в противен случай аз ще съм следващата с емоционален срив. Благодаря Ви. Може да ми пишете и на email atzova@abv.bg
