Eachtra

Здравейте, Много благодаря за топлите думи. Точно това е проблемът - в липсата на доверие. Много дълго време бях готова да приема и да се боря с каквото и да е, стига да знаех какво точно се случва. Но получавам само лъжи и отлагане и увъртане (той е станал много добър в това). Сега отново говорихме, каза ми някои неща (че дължал пари на други приятели и затова кредитите се трупат), обеща че това е цялата истина и няма нищо друго за казване... Но как да повярвам, като това слушам от година и половина вече? Знам, че причините може да са хиляди и най- разнообразни, но след като не ми казва точно и цялата истина, аз не мога да получа спокойствие. А не мога да взема решение за раздяла, много ме плаши тази крачка, въпреки че близките ми много ме "натискат" в тази посока. Затова записах час при специалист - първо за себе си, може би и за него, ще видим. Освен това при цялото море от информация, е много трудно човек да намери, пък и да се свърже със специалист. Аз направо се бях отказала да търся, и затова толкова време го отлагах. Хубаво е да знам, че поне посоката ми е правилна.

Здравейте, ще разкажа за проблема и се надявам, че ще получа съвет къде и каква помощ да потърся - дали за двамата, дали само за себе си, дали само за него... С две думи, страхувам се, че съпругът ми е хазартно зависим. Семейство сме от 3 години и имаме дъщеричка на 2 г. и 8 месеца. Заедно сме от поне 6-7 години. През януари 2014 г. случайно разбрах, че съпругът ми е теглил голяма сума кредит от банка, който не беше обслужван редовно. Неговото оправдание беше, че се е опитал да инвестира парите, но са го излъгали и в крайна сметка ги е загубил. В последствие стана ясно, че има и други кредити, при това бързи, които отново не са обслужвани редовно и се стигна до запор на заплата му. Каза ми, че не искал да ме притеснява, теглил големия кредит по времето, когато малката се роди, а тогава съм имала достатъчно грижи с нея. След това му е било трудно да плаща вноските, защото доходите ни тогава бяха по- малки заради майчинството и затова е прибегнал до бързи кредити. След много рзговори с майка му заедно теглихме още кредити, за да платим бързите и да избегнем най- лошите последствия. Бях го заплашила, че ще го напуснем, ако изтегли още един кредит без мое знание и съгласие. През Август 2014 г. разбрах, че има още 4 бързи кредити. Отново намери оправдание за тях - че ги е изтеглил за друг човек и т.н. Обещаваше ми, че до края на годината ще бъдат погасени. Дадох му това време, но след като положението ставаше все по- тревожно изпълних заплахата си и се изнесохме с детето. От февруари 2015 г. живеем при майка ми. Идеята ми беше по този начин да намалим месечните разходи за кавартира и режийни, за да можем бързо да изплатим най- неотложните и проблемни кредити. А също исках и да се стресне, че ще ни загуби, за да се вземе в ръце. Аз плащам това, което съм обещала и мога да поема, но въпреки думите му, че плаща бързите кредити и скоро ще бъде чист, засега не виждам такова нещо. Отново разбрах, че е изтеглил още един без да ми каже... Разбрах също и за заеми, вземани от приятели и познати. Ние сме (бяхме) хубаво семейство, с нормални доходи, които да ни позволяват да живеем ако не богато, то прилично. Той е добър и грижовен съпруг и баща, малката много го обича и много й липсва. Виждаме се често, но разбира се не е същото. Никога не съм си представяла, че ще стигнем до тук и не знам как ще продължа живота си без бащата на детето ми, как бих могла да изградя живот с друг човек. Много искам да запазим семейството си, да бъдем заедно, да работим и градим общо бъдеще. Знам обаче, че аз не мога повече да издържа на тези лъжи и разочарования. Нямам му доверие, вече и на една негова дума не мога да повярвам. Чуствам се излъгана, разочарована, гневна... Сякаш той е друг човек, когото не познавам. Казва ми едно, а след седмица - две разбирам, че ме е излъгал отново. Това което ме обърква още повече, е че той твърди, че парите не са отишли за хазарт. Аз знам, че се случва да играе еврофутбол, на времето е ходел и в казина. Средата му е такава – като се започне от баща му, и се мине през колегите му. Със сигурност имам нужда от помощ – дали да спася семейството си, или поне себе си и дъщеря си, за да й дам шанс за по- добро бъдеще от мизерията, в която сме изпаднали в момента. Искам да дам шанс и на него, той е готов да идва на семейна консултация (ако аз пожелая така). Дали обаче не му трябва специалист по зависимости, макар той да не признава? Възможно ли е просто да е изпаднал в дупка, да не може да излезе от спиралата, а аз да ставам вече параноична? Моля за съвет, и евентуално за препотъка на специалист.