Душата ми е дансинг
Ескалира нещо между гърдите ми
и надига се, сякаш ще проходи.
Там... зараждат се мечтите ми
и болка често, често... броди.
Неспокойни ритми, цигански даже
танцуват в душата ми - дансинг.
После...каквото и да се окаже
пак от делника си ще направя празник!
Не отказвам един тъжен блус,
тогава, когато дансингът е пуст.
Защото...тишината ми е музика,
а самотата дежурна рубрика.
Когато угаснат светлините
и прах от тъга посипе очите,
малко темпото ще забавя,
но да вървя не ще забравя...
А щом посоката сочи надолу
и издишам чувствата стари,
жадно ще поема въздух отново
за сънища розови и страшни кошмари!
Надявам се да ви хареса !
Няколко думи за мен - казвам се Катя, на 17 съм, от Стара Загора. Много обичам да пиша стихове!
А това е моят блог