Brizeida

Няма никакъв смисъл да приемаш сериозно възможността текста да ти повлияе. Самият текст няма как да ти повлияе. Можеш да опиташ да си повториш умишлено текста няколко пъти, но с мисловната нагласа, че това е просто текст, който е глупаво да смяташ, че ще те засегне. Просто се опитай да разделиш текста от силата, която му приписваш и то съвсем неоснователно. И аз стигнах до този извод Просто, когато се забие един текст, някак включва в себе си и нотки на параноя. Но ще се справя, няма проблеми Благодаря. P.S. със заместване пробвах, но просто ми е някак абсурдно Не обичам да изменям на дадена автентичност. В случая- стиховете на Тенисън.

Това е така (макар че с мен не съвсем- любителка съм на рок и метъл, но не съм агресивна и това не ме депресира). В случая проблемът е, че ме притеснява внушението на този текст

Ja sei namorar!

Хей, приятели. Иска ми се да ви споделя какво ми се случва от няколко дни. Тананикам си една песен на Emilie Autumn, която е по текст на Тенисън, а по-точно от поемата The Lady of Shalott. Мелодията е прекрасна, въртях я цял един ден, като не слушах нищичко друго. Бях напълно погълната. Сега обаче текстът дотолкова се е забил в главицата ми, че все се връщам към него и си го повтарям постоянно. Проблемът е, че в една част от него се пее "... that I'll die before I'm old" и "I am meant to die". (превод: "...че ще умра млада" и "обречена съм да умра") Аз съм музикален човек и пеенето е повече от страст за мен, но предполагам ще ми влезете в положение като ви кажа, че се притеснявам да си повтарям тези пасажи. Сякаш правя затвърждение. Хем си зная, че това е част от поемата, но... странно е да си го набивам така. Опитвам се да слушам други песни и да отхвърля този текст от съзнанието си, но все още не се получава. Някакъв съвет? Според вас има ли смисъл да го приемам и така сериозно... като че ли ще предизвикам нещо. ;/

На всички много благодаря, всъщност ми помагате. Да, ровим се, чепкаме темата, но тя трябва да си е тук, щом въобще се е появила Аз съм убедена, че това ще отмине, не се възприемам като човек с психоемоционален проблем, не смятам, че ще лудна или тем подобни. Щом преди съм можела да не се задълбавам в това, а сега съм го направила, то значи трябва да премина през този период в тази му краска. И да, Диана, права си за мислите и влиянието... Започвам да се поуспокоявам, че просто съм повлияна повече от скорошните събития и афектът ми ще намалее прогресивно във времето. Просто толкова хубави неща ме чакат, че искрено искам да ги преживея

Може ли темата да бъде върната с предишното заглавие, моля ви Не се притеснявам кога ще умра, а да не съм млада. Тоест, наполовина само е вярно Нека не започваме така още със заглавието, то дори не е притеснение.

Ще трябва да опиташ за да разбереш. I knew the answer would be like that. Ще опитам

За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали? Ами вземи да направиш прочистване на чревната система. Внасяй повече течности в организма - за предпочитане топла вода, или чай. Дишай. Моли се, медитирай. Стой на слънчице. После ела да напишеш как ти е подействало. Дали само това ще помогне? Имам усещането, че ми е нужно пълно изчистване от емоционалните шлаки Странното е, че аз самата действам мазохистично. Ако усетя, че за миг не мисля за смъртта, отново се връщам към нея. А това съвсем не е това, което искам. АААА!

За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали?

Ам, Венци, аз точно това си мислех преди малко. Как споделянето си е отдаване на енергия и концентрацията й върху проблема. Работата е там, че ако си го оставя само за себе си, ми е доста трудно Но си прав, ще опитам да го омаловажа. Аз действително смятам, че е нещо нетрайно, нещо, което сега твърде мисля, поради случилите се неща... но след време всичко ще се върне постарому. Просто се надявам да си върна предишния мироглед, когато дори не се замислях за тази ВЪЗМОЖНОСТ. Ще опитам да се оплезя едно хубаво, пък дано не го мисля повече

Ние само си мислим, че сме свободни в мислите си. Но никак не е невъзможно мозъците ни да работят като радиостанции. И да улавят вълни от други източници. Не е сигурно, че точно твоя е тази мисъл. А иначе ... Принципно е добре човек по- дълбоко да осъзнае идеята за прераждането. Разбира се, ако съвсем дълбоко я осъзнае, ще възжелае Спасението, но на първо време помага не толкова дълбокото осъзнаване ... На мен много ми помогна една регресия. Стига да има човек, на когото можеш да се довериш. Не пробвай с хипноза, де. "Спомените" от минали прераждания са още по- несигурни и от мислите, но човек не може да се страхува от смъртта натрапчиво, според мен, след регресия. Така че от регресията поне една полза ще да има. Благодаря. Имам една позната, която ми каза, че е възможно това да е спомен от минало прераждане, който скорошните събития са отключили. Багира, мисълта действително не съм убедена, че си е моя. Аз съм много възприемчива личност и имам съмнения, че може да съм уловила нечия чужда. Както правя с емоциите и енергиите... Казваш да не пробвам с хипноза. Аз мисля, че ще отшуми... дано.

Много интересно, благодаря и за това!

Благодаря. Аз също си повтарям нещо такова.

Прав си, Венци, че при мен не е от контакт със смъртта или случка. Единствено съм повлияна от това, че съм мислещ човек, и твърде задълбах върху тази тема. Предизвиках си хронична тревожност Действително аз съм много положителен човек, винаги съм имала изключително бодро отношение към живота и това, което ме очаква. Дори смея да кажа, че съм усещала някаква "мисия", която имам заложена, още от съвсем малка. Открила съм я и винаги съм имала убеждението, че вървя по пътя, по който трябва да вървя. А сега, заради тази натрапчива мисъл за смъртта и как не искам да ме настига, докато съм млада, ме отдалечава от това хубаво усещане за мисия. И само да добавя, аз не познавах лично това момиче, единствено косвено. Не гледам новини, но се случи така, че се насъбраха няколко инцидента за сравнително кратко време, за които аз имах нещастието да дочуя. Интересно е, че и преди съм узнавала такива неща, но съм си казвала "каквото ще става, ще става" и това моментално е спирало всякакви продължения на негативна мисъл. Сега обаче не се е получило така... Венци, ти си написал, че не би трябвало да се притеснявам за себе си, след като зная, че се случва каквото трябва. Тук също има куриоз, защото аз не смятам, че имам страх, нито пък тръпна в очакване нещо точно да ме настигне. Мисълта е натрапчива. Сякаш незнайно как, но НЕЩО ще ми се случи и ще умра млада. Адски неприятно. Надявам се, че ще отшуми и е временно, като се има предвид генералната ми настройка към живота, която е повече от оптимистична. Благодаря. PS: как пък си искал да обираш пешкира млад, ЯЯЯЯ!

Здравейте и от мен, отдавна не съм писала Исках да споделя нещо. От две седмици някъде, поради убийството на едно момиче, което бегло познавах (Радостина), а и това, че чух за няколко души, съвсем млади, които умряха в катастрофи, започнах сериозно да развивам някаква тревожност да не умра млада. За мен е необичайно, защото никога не съм изпитвала страх от смъртта, дори като мъничка. Винаги съм гледала на нея отдалеко, като нещо неизбежно, но не и настъпващо скоро. Какво бихте ме посъветвали? Опитвам да прилагам положителна мисъл, но е мислите ми са натрапчиви. То дори не е точно страх. Просто от две седмици се събуждам с НУЖДА да размишлявам върху това кога ще умра. Притеснявам се и си казвам колко много искам да живея... Много ще съм благодарна за мнения.

Може би, ако разгледаш кучето от позиция на твоята сянка, ще се получи относително правилно тълкуване ... Като извод ще излезе, че не токова се подаваш на чужди влияния, колкото се притесняваш от собствени действия, мнения и изградени разбирания ... Да си самоанализираш и да си самокритичен - не е лошо, но явно изпадаш в педантизам по определени теми или насоки, което явно не е добре за теб на някое по фино ниво... Помисли в тази насока! Като "рецепта" - продължавай в този дух, но в по умерени темпове на преосмисляне на позиции... Изключи крайностите! Поздрави. Нямам думи Страхотно фино усетихте самата мен. Това е съвсем вярно... особено напоследък. Винаги съм се анализирала, такъв тип човек съм, психолог. Обаче от няколко дни насам направо превъртам! Не спирам да чувствам вина и да се ровя и себе си- как реагирам, какво впечатление правя, какво очаквам и какво заслужавам... И наистина установявам, че се самоограничавам в реакциите си, не съм толкова спонтанна, все си мисля как биха ме приели. И ме е страх, че ще отхвърлят мнението ми.

Здравейте от мен! Не бях писала отдавна. Днес през нощта сънувах ужасно странен сън. И обезпокояващ за мен... Гледах в съновници и все лоши неща предсказват за подобен сън... И все пак, желая и вашето тълкуване, моля ви! Сънувах как вървя в един квартал във Варна и зад мен по едно време се появи едно черно куче, големичко. Аз в съня си си мислех как не трябва да се паникьосвам, да не бягам, защото ще ме подгони. Обаче се случваше следното: точно вмомента, когато си го помислях това, кучето започваше да ме гони, а аз, колкото и да си казвах "не мърдай", бягах правопропорционално на скоростта на кучето. Просто ако то се засили зад мен- аз също се засилвах напред. Сякаш не полагах усилие, а изцяло кучето ме направляваше. Какво смятате за този сън? Аз лично смятам, че е показателен, че се оставям на чуждо влияние напоследък... или моето собствено?

Мери, здравей Или по-точно mary6, да не се обидиш Струва ми се, че твоят сън е доста знаков. Синя светлина (олицетворение на мъдрост, избавление), влизаща в слънчевия сплит (много важна чакра). Според мен, дано не греша, това може да означава духовно прозрение или дълго чакана лична трансформация. Отхвърляне на стар модел поведение, който ти е пречел. Дано съм помогнала.

Hey Здравейте на всички, не бях писала доста отдавна. Днес съвсем случайно, докато гледах филм за пирати с нашите, осъзнах, че най-ярко запомненият от мен сън, когато съм била малка, е този, когато сънувах Летящия Холандец. Според вас как може да се тълкува подобен символ? Зная, че сега едва ли има значение, защото това беше нощ преди поне 13 години... И все пак.

И аз си падам по рок и метъл, даже основно Power Metal напоследък. Тази музика винаги ме е "надъхвала", както се изразяваме тийновете често Не ми влияе отрицателно, Даже бих казала, че разпускам чрез нея...

Куриоз си е, когато сънуваш любими хора, които са починали, защото в съня ги усещаш сякаш не са умирали никога. Скоро сънувах баба си, която си замина от този свят преди 7 години. Беше седнала на една табуретка в хола и наблюдаваше как мама и аз си говорим. По едно време аз й се усмихнах с умиление, осъзнавайки, че това е сън и че тя си е мъртва (винаги сънувам осъзнато) и пристъпих към нея. Когато се доближих, тя ме погледна тъжно и изрече нещо, което няма да забравя. Хвана ръката ми и обръщайки се към дъщеря си (моята майка), която сякаш не я виждаше, каза "Ето, още малко и тя ще разбере, тя ще разбере..." . Имаше предвид мен- че аз ще разбера или узная нещо. Все още се чудя какво значеше този сън.

Опознаване - това е сънят ти. Академията олицетворява животът ти и уроците, които учиш в него. За теб той е бойна школа. Учителката е душата ти. Душата е единствената истинска учителка на човека. Хората в съня ти представляват черти от собствения ти характер - някои вече познаваш, някои ти предстои да опознаеш и сънищата ще ти помогнат много в този процес. Душата ти те води в красива градина - твоят вътрешен (духовен) живот, който е пълноценен и красив. Градината е универсален символ на духовните състояния на човека. Там ти се доопознаваш - на мястото за бой. Чувстваш удовлетворение, че не се нараняваш. Биеш се щадящо, премерено, както ти си се изразила. Умееш да се владееш. Сдържана си и това те удовлетворява. Наследила си тези качества от баща си - в съня той е твоят Анимус. Имаш красива душа и много силен дух - това го видях от снимките ти. Духът ти ще се справи и с по-грубите и непремерени удари. Бий се по-смело със себе си. Юнак без рани не става. Хубав ден и на теб! Благодаря ти сърдечно, Силвия! Всъщност характерът ми не е особено сдържан, но сама си налагам ограничение сред хората да съм по-сдържана в някои отношения. Например, много съм лъчезарна и енергична, но показвам само положителната си страна (затова и всичките ми приятели смятат, че нямам гневни състояния). А всъщност като съм си вкъщи съм напълно естествена и често осъзнавам как подтискам съзнателно лошото настроение, раздразнителността... Но действително като цяло съм много оптимистична и позитивна. Благодаря за думите, че притежавам красива душевност и силен дух. Надявам се да е така Интересно е как от снимките ми си прозряла характера ми. Много си права... макар самата аз още да не съм в състояние да си вярвам достатъчно. Лека вечер

Здравейте отново, приятен ден! Днес сънувах как попадам в нещо като Академия по бойни изкуства, но не съвсем... Нямам ясен спомен да съм учила техники, но чувството беше такова! Имахме една учителка, която ни събираше няколко души заедно (някои познавах, други не), и медитирахме по нетрадиционен начин (чрез сън и свързване с другите в съня си). Накрая тя ни заведе до една красива градина, където имаше и място, точно за бой. Чак тогава показах, че се бия, но не удрях съперниците- беше по-скоро като спаринг- просто показвахме, че можем да се защитаваме! Сменяхме си партньорите и така, докато не се събудих. В съня си чувствах увереност и удовлетвореност, че съм се справила и същевременно не наранявам никого, а само леко се докосваме, докато се бием. Премерени удари... И баща ми беше там и се биеше по същия начин.

Мисля, че твоят познат е сънувал неосъзнато. Сънищата са психичен феномен. Те се пораждат в тази част на средния мозък, която е отговорна за емоциите ни през деня и в този смисъл са тяхно продължение. А Фройд тук е винаги актуален - при неосъзнатото сънуване душата знае, но не знае, че го знае. Плачът според него е символ на излияния от сексуален характер. Във "Въведение в психоанализата" той говори за така нареченото обръщане в съня - прехвърляне на емоциите на сънуващия върху обекта на желанието си, който той сънува. И ако разгледаме по този начин съня на твоя приятел, в действителност твоят плач олицетворява неговата (на момчето) тъга. За какво тъгува, обаче, не мога да ти кажа, но фактът, че свързва това с твоя образ, вече говори много. Сълзите са воден елемент. А водата има способността да гаси душевните ни огньове, които са се разгорели в повече и има опасност от пожари. Момчето изпитва дълбока и силна симпатия към теб и тя е неосъзната, неизбистрила се още така добре, както при теб. Но ти можеш да бъдеш сигурна в това. Интерпретацията на selsal ти казва същото, но по малко по-различен начин. Някои мъже искат да видят харесваната от тях жена разплакана, само за да имат възможността да я утешат след това. За плача има много хубава и истинска тема, тук, в Портала. При интерес от твоя страна можеш да я прочетеш от тук. ---- mary6, това полусънно-полубудно състояние, е най-плодотворно по отношение на тълкуването на сънища, защото по този начин не губим напълно връзката с душата си, а егоизмът ни, който може да насложи желани от нас, но неистински тълкувания, е още неразбуден. И така сънят е още пресен и цветен и не е измит от сивотата на делничния прах, което го прави жив. Между другото, в това състояние между съня и реалността са се раждали едни от най-гениалните прозрения в човешката история. Силвия, благодарна съм и на теб, и на Селсал. Вярно е, че момчето има симпатии, но самият той е потаен и не показва инициатива към мен. А аз също не показвам, че го харесвам много... Просто се държа приятелски и не забравям да общувам с него, когато имам възможност. Надявам се това да е вярно, това тълкувание на съня, защото сякаш отговаря на моите интуитивни прозрения... Благодаря отново. Ще прочета препратката