Brizeida

Annihilator- Phoenix Rising, чудничко творение! http://www.youtube.c...h?v=oSBcaKWgVBM Day by day, watching you disappear Wishing that you were still here beside me On my own, swimming against the tide There's nobody on my side but your memory Then you'll rise right before my eyes On wings that fill the sky Like a phoenix rising Like a phoenix rising Wings on fire, tearing into the night Screaming into the light of another day Carry me out the hurricane Into the smoke and flame and we'll fly away And we'll rise right before their eyes On wings that fill the sky Like a phoenix rising Like a phoenix rising Higher, higher, hear the thunder roar from above Fire, fire, fire makes me whole Into the smoke and flame and we'll fly away And we'll rise right before their eyes On wings that fill the sky Like a phoenix rising Like a phoenix rising Wings on fire, tearing in to the night And we'll fly away

Напълно непознато момиче ме заговори в метрото и разменихме контакти. Много хубаво изживяване беше, свястно ми се стори момичето Не ми се бе случвало преди такъв тип запознанство, съвсем изскочило някак

Shelter, явно така е за нас, да И благодаря за тълкуванието, аз го намирам за точно, просто защото го чувствам така

http://vbox7.com/play:64ad49a4 Поздрав и пожелания за ведър дух!

И двете тълкувания носят свой резон, но сякаш shelter е по-близо И макар да се считам за умен човек, признавам, че не всичко успях да разбера, shelter. Прочетох мнението ти няколко пъти, но отново оставам с усещане, че съм наполовина схванала за какво става дума. По-точно да попитам: какво визираш под "идеализираща се дъщеря". Ако приемем, че идеализирам баща си подсъзнателно, тъй като не го осъзнавам, замисляйки се, то е нормално да идеализирам и себе си ли? Мисля си, че не се идеализирам, ако грешно съм те разбрала, моля само това да ми обясниш отново. А за двете акули и страха от екстернализация- може би съм в период, в който се чудя къде е волята и мотивацията ми за много бъдещи желания и реализации... може тук да е връзката- че не съм убедена доколко показвам истинското си лице и дали не потискам негативи, вместо да ги разрешавам.

Здравей, shelter! Освен мен и майка, в семейството друга жена няма. Сестра нямам, а с нито една от двете баби не съм живяла. А сега бащинска фигура, която да ме подпомага, не виждам да има. В какъв смисъл споменаваш "връзка"? А акулите според теб символ на какво са? Разбирам, че правиш паралел с двата трамвая, но все пак ми се ще да поясниш

Привет отново! Тази нощ, или по-скоро тази сутрин, след повторно заспиване от 8:00, сънувах доста интересен за мен сън, сякаш с много знаци, но за жалост по съновниците нищо хубаво не се казва за тях. И все пак ми се ще да видя и ваше тълкуване. Основното в съня е, че с баща ми си плуваме заедно в морето, както по принцип си плувахме през летата, когато аз си живеех във Варна. Той ми обръща специално внимание на доброто дишане и аз изпълнявам. По едно време обаче, докато си плуваме във водата, която сякаш не бе бурна, но някак тъмна, аз виждам две акули от двете си страни в момента, когато потопя очите под водата, след като съм взела въздух (при плуване на бруст). Изпитвам некомфорт от акулите, но не беше кошмарно усещане, както би било в действителност. И както си плувам така с акулите и баща ми е в близост, изведнъж от някъде изскача сладко момиченце, може би на 1 годинка максимум, бебенце, но с коса, така да се изразя , което напълно ме откъсва от неприятния факт за акулите около мен и аз взимам момиченцето и позирам с него, както съм си във водата, вече до кея, за да ни направят снимка (не питайте как пък знам, че на кея има момиче-фотограф, както и да е ). Хващам бебето и сладко се усмихвам, докато го поставям пред себе си на кея (аз съм си още във водата). Правят ни снимката и в този момент някой праща огромен сапунен мехур в лицето ми и аз се засмивам, защото се пуква пред мен, както съм с бебето. Както и да е, идеята е, че на кея имаше много хора, сякаш ни гледаха да ни се радват, а и това, че ни снимаха с бебето, сякаш беше някакво масово празнуване, такова чувство имах. Та, какво ще кажете, а...

Това, което е потънало в подсъзнанието е ...... подсъзнателно, сиреч неизвестно на съзнанието. Това ми е доста ясно (следвам Психология), но наистина... не виждам как ще е дори това, след като аз дори не съм слушала за земетресенията. Но благодаря все пак.

Alеxander, не че не ми е неприятно за земетресенията, но определено не е това... аз не съм гледала никакви снимки от тях, нито от случилото се като цяло... дори не съм се интересувала по-дълбоко, колкото и гадно от моя страна да звучи. Със сигурност сънят не е следствие от тях. Нямали са прекалени очаквания от мен, просто аз съм самокритична. Чебурашка, благодаря и на теб И аз мисля, че е положителен сън, очистващ, но ми е много интересно от какво точно се очиствам... Не е като да имам роднински несгоди, даже там нещата са прекалено наред

Здравейте, Включвам се, защото не издържах да не споделя този сън... Поради някак ленив ден, легнах да подремна за доста часове този следобед- (до 21:00). Сънувах ужасен кошмар, чието усещане ме съпътства и сега, сякаш вината не е напълно измита от факта, че е просто сън... А той е следният. Не помня всички детайли, разбира се, но основното се е запечатало жестоко. Беше тъмно. Нощ, сякаш като всяка друга, но аз се намирах на един градски път, който продължаваше надолу, като склон все едно, с подлез (който беше долу). На този градски път, където бях аз горе, беше пусто, с изключение на един човек, само като сянка, сякаш като единствен свидетел на ужаса, който предстои да се случи. По пътя, освен обикновения път за колите, имаше и релси за трамваи. По тези релси имаше два трамвая, но те не се движеха (или се движеха, но не помня добре). Идеята е, че аз можех да ги бутам, сякаш това беше нещо нормално, дори не се замислях, че по принцип е нужно усилие за това. Та, както си стояха или леко се движеха, не съм убедена, аз обърнах тези трамваи с предницата надолу по склона, като ги спуснах по него... знаейки, че ще последва нещо ужасяващо за хората, живеещи долу, след този подлез... но беше тъмно и в съня бях с усещането, че ако онзи единствен свидетел не ме е видял, делото ми ще остане безнаказано. Мислех си, че не е нищо особено. Не пуснах влаковете нарочно и с лоша умисъл, просто сякаш нямах друг избор, освен да извърша това престъпление. Държах се покрито, точно като един нарушител на реда. Пуснах влаковете и в следващия момент сънувам как е вече светло и аз съм долу при града, където трябва да се е развило произшествието с трамваите. Виждам свои познати и колеги, полицаи, разруха навсякъде... пострадали, ужас, рев, хора навсякъде, трагедия в пълните си мащаби. Срещайки свои много близки колеги, веднага ги питам какво се е случило и те ми отговарят, че цяла болница и някакво друго учреждение са разрушени от два трамвая, които са се спуснали от склона, после даже ми дадоха да видя моментни снимки, направени от очевидци (как трамваите се спускат стремглаво надолу...). Аз веднага започнах да плача и изпаднах в неудържима вина... но не признах деянието си. Само продължих да се взирам в този пост-апокалиптичен сценарий, в който бях попаднала. Колегите ми говореха някак сухо, сякаш действително осъзнаваха, че съм виновна аз, не че имаше как да знаят, просто реакциите им не бяха да плачат истерично, просто бяха в един апатичен шок. Аз обаче треперех, държах се точно сякаш бях изненадана, а в същото време вината ме заливаше безотказно. Ще се радвам ако имате някакво тълкуване. На мен ми идват всякакви на ума, но просто се осланям на обективна външна преценка в момента повече.

A ти, ahey, не чувстваш ли необходимост да поправиш правописа си? Житният режим е част от живота на сайта. Приеми го ТИ с отворени обятия

И при мен е така;никак не ми върви житото, едва хапвам няколоко лъжици за целия ден с голямо усилие но житената вода ми е много приятна.Не знам дали това е добре? Освен това през последните два дни не ми се общува с никого и изпитвам раздразнение, когато някой ми се обади или поиска да се видим.Чудя се, дали това се дължи на житния режим? Калина, здравей Искам да ти кажа, че според мен това нежелание за общуване е положителен ефект- индикатор е, че започваш да изчистваш натрупвани емоционални шлаки. В такъв период интуицията ти подсказва, че е добре да останеш със себе си, защото се пречистваш. Периодът ще отмине! Поздравления за това!

Чебурашке, много трогателно мнение. Така си го написала, че чак сълзи ми потекоха. И да, аз също много се чудя на хората, които не изпитват отговорност и емпатия дори към животинките. Все пак всичко е прекалено просто в тоя живот- всички сме животни, не толкова човеци. Ще дам и аз един пример- преди няколко дена двете кучета, за които се грижим на лозе, минали покрай някакви чужди кокошки и тръгнали да се заиграват с тях, но без да ги нападат, подчертавам, само се заигравали. И съседът какво направил? Изкарал пушката и ги гръмнал, без дори да опита просто да ги отпъди, което в случая щеше да бъде по-добре дори. Та, зарадва ме мнението ти, за да отговоря на въпроса на темата.

Здравейте, форумисти Ще ми се да споделя какво сънувах тази нощ. Беше сън, който си припомних с малко трудности, поради което не помня детайли, но най-важното е налично! Сънувах как скачам в басейн от високите стълбички, от които скачат и състезателите по воден скок. Преди да скоча си мислех как за пръв път го правя от такава височина и че е много възможно да докосна болезнено дъното на басейна. В този миг веднага скочих и за своя изненада осъзнах, че съм направила по-лошото- въобще не уцелих водата, а страничната част на басейна. Паднах здраво на нея, но ето, че беше станало чудо- всичко ме болеше, но съвсем леко, и веднага се приплъзнах във водата непосредствено след скока, за да успокоя костите си, ако имах нещо счупено. Повтарях си, че съм голяма късметлийка. Няколко души май ме видяха, че след лошия скок съм във водата и се уплашиха, че ще се удавя, но аз продължих да плувам леко. После ме изкараха на повърхността и дойде лекарски екип, който само потвърди, че съм напълно невредима. Как бихте го разтълкували вие?

Hey, обожавам тази песен!!!!!!!!!!!!! А за писането- нямам навика, но ме бива, когато се концентрирам и седна целенасочено. С други неща се занимавам- музика, пеене, рисуване, четене. Между другото, допада ми твоят стил! Пряко по темата ми: съвсем възможно е тази тревожност, която ме обзема, да не е толкова психическа, колкото хормонална (то това си влияе де...), защото ако ме попитате в този момент какво точно ме притеснява, за да конкретизирам, няма да мога. Сега дори не мога да кажа, че ме е страх да умра в следващия момент. По-скоро е някакво притеснение да не би да не осъществя хубавите мигове, които очаквам. А ако ми изброите- страх те е от катастрофа, когато си в кола- ами не, не ме е страх. Страх те е от убийство- ни най-малко! Страх те е от някакъв друг инцидент, като ходиш по улицата- не! Нищо такова няма. Докато съм навън не се притеснявам, нито пък ако седя на едно място. Сякаш всичко е само в главата ми. Някакво самонавиване. Съвсем скоро ми откриха жесток железен дефицит. От нормалните стойности от 10 до 32, моят показател е 3.13! Изключително ниско. Мисля си, че може недостигът на желязо да влияе и да действа леко депресивно или да потапя в черни мисли. Поне съм чела подобни неща за анемията.

Според мене всичко е просто страх от неизвестното. Но неизвестното е такова, само докато не се срещнеш с него. Май не обичаш промените, а смъртта е именно една промяна, едно излизане от обичайното всекидневие на което си свикнала. Страхуваш ли се от отиването си в София? И дали подсъзнателно не правиш паралел със смъртта (тъй като и двете представляват една промяна в начина на живота който ти е познат)? Е, твърдяла си че си преодоляла страха си и изпитанието не е закъсняло. Въпросите които си задала на себе си в този момент считам, че са неправилни. Самата ти гледна точка при задаването им изключва възможността за правилен отговор. Самите ти въпроси предполагат отговора, че смъртта е една жестока несправедливост. А това не е така. Пишеш, че не се боиш от смъртта, но това също не е вярно. Твърдиш, че искаш да живееш и това е причината за страховете ти, но всъщност се боиш от смъртта, защото в представите ти тя ти отнема възможността да живееш. За да се справиш с един страх е необходимо да признаеш пред себе си съществуването му. Освен това бягството не е решение. Потърси и се запознай с различни гледни точки за смъртта. Проучи възгледите по въпроса според различни източници от различни религии и времена. Разсъждавай над събраната информация, намери общото и същественото и може би ще престанеш да се страхуваш. Благодаря Не е като да не обичам промените. Но самото отиване в новия град е нещо, което е голямо. Ентусиазирана съм, но не мога да неглижирам възможността за повече инциденти и тем подобни. Да, сигурно си прав, Станимире, че явно ме е страх все пак от смъртта. Но не го усещам точно по този начин. По-скоро ме е страх да не ми се секне прекалено рано животът. Не толкова самият факт, че смъртта все някога те настига. И да, ще се ровя, но не виждам там да е проблемът. Аз не приемам смъртта като край, и все пак, искам да имам достатъчно време в този живот. Сигурно много ви обърках, съжалявам. Но това е.

Toва ми хареса много. Надявам се наистина да е поради някои промени, които ми предстоят. Аз отново подновявам темата. Когато я започнах, наистина имах натрапчиви мисли. После изведнъж изчезнаха. Даже се чудех как е възможно да съм имала такива притеснения. Дори си помислих, че е било нещо хормонално! И така... няколко хубави и спокойни месеци. До оня ден. Всичко отново се върна. Явно е било потискано! Наистина не разбирам защо се връща! Предстои ми етап от живота ми, когато ще се местя да уча в столицата, там я нямам тази увереност, както в собствения си град, което може би донякъде е обяснение за тревожността ми. Но пък си мисля колко хубави неща ме очакват и това засилва притеснението за живота ми. Странно е! Разберете, че мен не ме е страх от самата смърт. Не ме е страх от това какво има след нея. Единствено усещам, че искам да живея много и да не умирам млада. Това е! От ТОВА не мога да се избавя! Как се отключи отново... говорехме с една приятелка как изведнъж този ми страх е изчезнал и аз се радвах. И на следващия ден научих за смъртта на едно 18годишно момиче, което беше изключително добро и умно. Лъчезарно. Направих паралел със себе си. Почнах отново да се питам "точно тя ли е нямала мисия? Защо бе така секната от възможността да се справи с живота нататък?" ... и явно това отново ме върна към мисълта, че не искам да се случва нещо такова с мен. Хора, чувствам се като същинска параноичка. Много ме е яд, защото аз въобще не съм имала такъв страх. Даже помня преди как се чудех как може хората да се страхуват от смъртта. Мен по-скоро ме е било страх да не починат мои близки, родители, например, докато аз съм жива. А не обратното. Само като ви споделям и ми е по-леко. Но се дразня на самите си мисли, на това, че не утихват. Оня ден бях в колата с баща ми, на когото имам безкрайно доверие, и за пръв път в живота ми се случи да се страхувам да не катастрофираме. Ето за какво става дума. Ако отново имате идеи, моля да споделите. Прегръдки П.П. много е възможно да съм умряла на тази възраст в предишен живот.

Много съм задължена.

Моника, много се радвам и спрямо теб! Стойностното у тази група наистина има връзка с това, че не можеш да ги сложиш в калъпче, не можеш да ги обобщиш с един стил. Това е музика в най-чистата си форма- без предразсъдъци и насложени модели. Прекрасна е. И да, напомня Исихия, но знам ли, сега много повече ми се нрави от тези стари познайници!

Здравейте, гледам, че темата е бая замряла , но все пак ми се ще да споделя, че от съвсем скоро изпитвам огромно желание да практикувам Паневритмия и се чудя къде във Варна има такива сборища през тази година? Информацията в темата е прекалено стара вече и не съм наясно с новините покрай практиките. Ако има запознати със скорошните течения на нещата, нека ме запознаят

Използвах програмата SoulSeek Учудих се, но имаше техни песни там. Не очаквах, защото тя е по-скоро за чуждестранни изпълнители и банди (просто българи рядко споделят- на принцип "споделяне на музика" е)

Да, точно за този концерт от линка говоря! Бяха невероятни, почвам чак да си мразя думите, защото пред музиката им някак не вървят Няма проблем, момичета, много се радвам, че съм ви вдъхновила да се подсетите за Irfan. С такива групи като че животът може да придобие чисто нова окраска. Ако ги слушаш всеки ден, сигурно вътрешната хармония няма да бъде кратка За myspace знам, аз откакто си изтрих профила, вече рядко се сещам да поглеждам там. Но имам песните на Irfan След концерта вчера, веднага притичах да си изтегля техни песни. Исках да си купя дисковете им, но бях така заблеяна да не си взема достатъчно пари на фестивала, а не можах да изтрая да не ги чуя отново!

http://www.prikosnovenie.com/groupes/Irfank.htmlТова е сайтът на Ирфан (Irfan). За пръв път чух тяхната музика вчера. И то на живо.Нямам думи за атмосферата, която ми създадоха. Можех да вдишам нереалност... нещо магическо и мистично, в същото време сякаш го усещах и у себе си.Кажете ми какво ви идва на ум, когато слушате песните. Затворете си очите, потопете се... и споделете.Hagia Sofia на живо!