Brizeida
-
Общо Съдържание
51 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Brizeida
-
-
Напълно непознато момиче ме заговори в метрото и разменихме контакти.
Много хубаво изживяване беше, свястно ми се стори момичето
Не ми се бе случвало преди такъв тип запознанство, съвсем изскочило някак 
-
Shelter, явно така е за нас, да
И благодаря за тълкуванието, аз го намирам за точно, просто защото го чувствам така
-
http://vbox7.com/play:64ad49a4
Поздрав и пожелания за ведър дух!
-
И двете тълкувания носят свой резон, но сякаш shelter е по-близо
И макар да се считам за умен човек, признавам, че не всичко успях да разбера, shelter.
Прочетох мнението ти няколко пъти, но отново оставам с усещане, че съм наполовина схванала за какво става дума.
По-точно да попитам: какво визираш под "идеализираща се дъщеря". Ако приемем, че идеализирам баща си подсъзнателно, тъй като не го осъзнавам, замисляйки се, то е нормално да идеализирам и себе си ли? Мисля си, че не се идеализирам, ако грешно съм те разбрала, моля само това да ми обясниш отново.
А за двете акули и страха от екстернализация- може би съм в период, в който се чудя къде е волята и мотивацията ми за много бъдещи желания и реализации... може тук да е връзката- че не съм убедена доколко показвам истинското си лице и дали не потискам негативи, вместо да ги разрешавам.
-
Brizeida,
двата трамвая от по-предния сън, тук вече са две акули. Имало ли е в семейството ти друга жена освен теб и майка ти? Т.е. имаш ли сестра или баба, с която сте живяли заедно?
Да си "вземеш" въз-дух е все едно да "плуваш" заедно с баща си във Водите. Дано не греша, но Якоби мисля пишеше, че има наклон в сънищата, от съзнавано към несъзнавано или обратно.
Може, би наяве край теб има бащинска фигура, която те подпомага /детето е символ на връзка/, но и поради което се чувстваш некомфортно страхувайки се от "акулите". Който и да е сън сам по себе си, т.е. несвързан с действителността не значи нищо, а и кой ли може да бъде сигурен в интрепретациите!? Аз никак не съм.
И все казвам да не се вземат като сериозни опитите ми.Здравей, shelter!
Освен мен и майка, в семейството друга жена няма. Сестра нямам, а с нито една от двете баби не съм живяла.
А сега бащинска фигура, която да ме подпомага, не виждам да има. В какъв смисъл споменаваш "връзка"? А акулите според теб символ на какво са? Разбирам, че правиш паралел с двата трамвая, но все пак ми се ще да поясниш
-
Привет отново!
Тази нощ, или по-скоро тази сутрин, след повторно заспиване от 8:00, сънувах доста интересен за мен сън, сякаш с много знаци, но за жалост по съновниците нищо хубаво не се казва за тях. И все пак ми се ще да видя и ваше тълкуване.
Основното в съня е, че с баща ми си плуваме заедно в морето, както по принцип си плувахме през летата, когато аз си живеех във Варна. Той ми обръща специално внимание на доброто дишане и аз изпълнявам. По едно време обаче, докато си плуваме във водата, която сякаш не бе бурна, но някак тъмна, аз виждам две акули от двете си страни в момента, когато потопя очите под водата, след като съм взела въздух (при плуване на бруст). Изпитвам некомфорт от акулите, но не беше кошмарно усещане, както би било в действителност. И както си плувам така с акулите и баща ми е в близост, изведнъж от някъде изскача сладко момиченце, може би на 1 годинка максимум, бебенце, но с коса, така да се изразя
, което напълно ме откъсва от неприятния факт за акулите около мен и аз взимам момиченцето и позирам с него, както съм си във водата, вече до кея, за да ни направят снимка (не питайте как пък знам, че на кея има момиче-фотограф, както и да е ). Хващам бебето и сладко се усмихвам, докато го поставям пред себе си на кея (аз съм си още във водата). Правят ни снимката и в този момент някой праща огромен сапунен мехур в лицето ми и аз се засмивам, защото се пуква пред мен, както съм с бебето. Както и да е, идеята е, че на кея имаше много хора, сякаш ни гледаха да ни се радват, а и това, че ни снимаха с бебето, сякаш беше някакво масово празнуване, такова чувство имах. Та, какво ще кажете, а...
-
Alеxander, не че не ми е неприятно за земетресенията, но определено не е това... аз не съм гледала никакви снимки от тях, нито от случилото се като цяло... дори не съм се интересувала по-дълбоко, колкото и гадно от моя страна да звучи...
Това, което е потънало в подсъзнанието е ...... подсъзнателно, сиреч неизвестно на съзнанието.
Това ми е доста ясно (следвам Психология), но наистина... не виждам как ще е дори това, след като аз дори не съм слушала за земетресенията.
Но благодаря все пак. -
Brizeida,
Според мен това е отработващ твои страхове сън, страхове натрупани от двете катастрофални земетресения в Хаити и Чили и картините от тях, "щедро" показвани по медиите!
Странното тук е друго, усещането ти за вина, което е толкова силно, че за да бъде отработено и изчистено по един странен начин се преплита с катастрофата. Това усещане за вина и навика ти да се самообвиняваш, според мен идва от дълбините на детството ти... Помисли си защо.
Дали тогава не са имали прекалени очаквания от теб... или имаш по-голяма сестра?... или е нещо друго...
Alеxander, не че не ми е неприятно за земетресенията, но определено не е това... аз не съм гледала никакви снимки от тях, нито от случилото се като цяло... дори не съм се интересувала по-дълбоко, колкото и гадно от моя страна да звучи. Със сигурност сънят не е следствие от тях. Нямали са прекалени очаквания от мен, просто аз съм самокритична. Чебурашка, благодаря и на теб
И аз мисля, че е положителен сън, очистващ, но ми е много интересно от какво точно се очиствам... Не е като да имам роднински несгоди, даже там нещата са прекалено наред -
Здравейте,
Включвам се, защото не издържах да не споделя този сън...
Поради някак ленив ден, легнах да подремна за доста часове този следобед- (до 21:00).
Сънувах ужасен кошмар, чието усещане ме съпътства и сега, сякаш вината не е напълно измита от факта, че е просто сън...
А той е следният.
Не помня всички детайли, разбира се, но основното се е запечатало жестоко.
Беше тъмно. Нощ, сякаш като всяка друга, но аз се намирах на един градски път, който продължаваше надолу, като склон все едно, с подлез (който беше долу). На този градски път, където бях аз горе, беше пусто, с изключение на един човек, само като сянка, сякаш като единствен свидетел на ужаса, който предстои да се случи. По пътя, освен обикновения път за колите, имаше и релси за трамваи. По тези релси имаше два трамвая, но те не се движеха (или се движеха, но не помня добре). Идеята е, че аз можех да ги бутам, сякаш това беше нещо нормално, дори не се замислях, че по принцип е нужно усилие за това. Та, както си стояха или леко се движеха, не съм убедена, аз обърнах тези трамваи с предницата надолу по склона, като ги спуснах по него... знаейки, че ще последва нещо ужасяващо за хората, живеещи долу, след този подлез... но беше тъмно и в съня бях с усещането, че ако онзи единствен свидетел не ме е видял, делото ми ще остане безнаказано. Мислех си, че не е нищо особено. Не пуснах влаковете нарочно и с лоша умисъл, просто сякаш нямах друг избор, освен да извърша това престъпление. Държах се покрито, точно като един нарушител на реда. Пуснах влаковете и в следващия момент сънувам как е вече светло и аз съм долу при града, където трябва да се е развило произшествието с трамваите. Виждам свои познати и колеги, полицаи, разруха навсякъде... пострадали, ужас, рев, хора навсякъде, трагедия в пълните си мащаби. Срещайки свои много близки колеги, веднага ги питам какво се е случило и те ми отговарят, че цяла болница и някакво друго учреждение са разрушени от два трамвая, които са се спуснали от склона, после даже ми дадоха да видя моментни снимки, направени от очевидци (как трамваите се спускат стремглаво надолу...). Аз веднага започнах да плача и изпаднах в неудържима вина... но не признах деянието си. Само продължих да се взирам в този пост-апокалиптичен сценарий, в който бях попаднала. Колегите ми говореха някак сухо, сякаш действително осъзнаваха, че съм виновна аз, не че имаше как да знаят, просто реакциите им не бяха да плачат истерично, просто бяха в един апатичен шок. Аз обаче треперех, държах се точно сякаш бях изненадана, а в същото време вината ме заливаше безотказно.
Ще се радвам ако имате някакво тълкуване. На мен ми идват всякакви на ума, но просто се осланям на обективна външна преценка в момента повече.
-
Не знам дали сте добре или сте се вманаятчили, но този житен режим ви е испил мозъка. Сайта трябва да бъде винаги отворен, не зависимо какво става по света. То ва е безобразие от страна на - Бялото земно братство. Научете се най-после, че не сте само вие на този свят.
A ти, ahey, не чувстваш ли необходимост да поправиш правописа си?
Житният режим е част от живота на сайта. Приеми го ТИ с отворени обятия
-
На мен пък не ми се яде почти. Даже житото едва го изяждам. Пие ми се много житена вода, предпочитам водата пред чая, харесват ми ябълките. Спокойно ми е и някак като че ли доизхвърлям някакви стари болежки.
И при мен е така;никак не ми върви житото, едва хапвам няколоко лъжици за целия ден с голямо усилие но житената вода ми е много приятна.Не знам дали това е добре? Освен това през последните два дни не ми се общува с никого и изпитвам раздразнение, когато някой ми се обади или поиска да се видим.Чудя се, дали това се дължи на житния режим?
Калина, здравей
Искам да ти кажа, че според мен това нежелание за общуване е положителен ефект- индикатор е, че започваш да изчистваш натрупвани емоционални шлаки. В такъв период интуицията ти подсказва, че е добре да останеш със себе си, защото се пречистваш. Периодът ще отмине! Поздравления за това!
-
Чебурашке, много трогателно мнение. Така си го написала, че чак сълзи ми потекоха.
И да, аз също много се чудя на хората, които не изпитват отговорност и емпатия дори към животинките. Все пак всичко е прекалено просто в тоя живот- всички сме животни, не толкова човеци.
Ще дам и аз един пример- преди няколко дена двете кучета, за които се грижим на лозе, минали покрай някакви чужди кокошки и тръгнали да се заиграват с тях, но без да ги нападат, подчертавам, само се заигравали. И съседът какво направил? Изкарал пушката и ги гръмнал, без дори да опита просто да ги отпъди, което в случая щеше да бъде по-добре дори.
Та, зарадва ме мнението ти, за да отговоря на въпроса на темата.
-
Здравейте, форумисти
Ще ми се да споделя какво сънувах тази нощ.
Беше сън, който си припомних с малко трудности, поради което не помня детайли, но най-важното е налично!
Сънувах как скачам в басейн от високите стълбички, от които скачат и състезателите по воден скок. Преди да скоча си мислех как за пръв път го правя от такава височина и че е много възможно да докосна болезнено дъното на басейна. В този миг веднага скочих и за своя изненада осъзнах, че съм направила по-лошото- въобще не уцелих водата, а страничната част на басейна. Паднах здраво на нея, но ето, че беше станало чудо- всичко ме болеше, но съвсем леко, и веднага се приплъзнах във водата непосредствено след скока, за да успокоя костите си, ако имах нещо счупено. Повтарях си, че съм голяма късметлийка. Няколко души май ме видяха, че след лошия скок съм във водата и се уплашиха, че ще се удавя, но аз продължих да плувам леко. После ме изкараха на повърхността и дойде лекарски екип, който само потвърди, че съм напълно невредима.
Как бихте го разтълкували вие?
-
... и сенокосите в душите са безкрай
за да дочакаме и истинна сеитба...
Днес ме преследва Ерато, не Смъртта
Дали има способността да се явява всекиму според очакванията? Щом едни я възпяват красива, други треперят пред грозотата и. Дали е толкова безлична, та се налага да приема все човешки облик. Но знам, че шепти. Говори дълго... и процеса на умиране не е само един миг.
Hey, обожавам тази песен!!!!!!!!!!!!!
А за писането- нямам навика, но ме бива, когато се концентрирам и седна целенасочено.
С други неща се занимавам- музика, пеене, рисуване, четене.
Между другото, допада ми твоят стил!
Пряко по темата ми: съвсем възможно е тази тревожност, която ме обзема, да не е толкова психическа, колкото хормонална (то това си влияе де...), защото ако ме попитате в този момент какво точно ме притеснява, за да конкретизирам, няма да мога. Сега дори не мога да кажа, че ме е страх да умра в следващия момент. По-скоро е някакво притеснение да не би да не осъществя хубавите мигове, които очаквам. А ако ми изброите- страх те е от катастрофа, когато си в кола- ами не, не ме е страх. Страх те е от убийство- ни най-малко! Страх те е от някакъв друг инцидент, като ходиш по улицата- не! Нищо такова няма. Докато съм навън не се притеснявам, нито пък ако седя на едно място. Сякаш всичко е само в главата ми. Някакво самонавиване.
Съвсем скоро ми откриха жесток железен дефицит. От нормалните стойности от 10 до 32, моят показател е 3.13!
Изключително ниско. Мисля си, че може недостигът на желязо да влияе и да действа леко депресивно или да потапя в черни мисли. Поне съм чела подобни неща за анемията.
-
...
Разберете, че мен не ме е страх от самата смърт. Не ме е страх от това какво има след нея. Единствено усещам, че искам да живея много и да не умирам млада. Това е! От ТОВА не мога да се избавя!
Според мене всичко е просто страх от неизвестното. Но неизвестното е такова, само докато не се срещнеш с него. Май не обичаш промените, а смъртта е именно една промяна, едно излизане от обичайното всекидневие на което си свикнала. Страхуваш ли се от отиването си в София? И дали подсъзнателно не правиш паралел със смъртта (тъй като и двете представляват една промяна в начина на живота който ти е познат)?
Как се отключи отново... говорехме с една приятелка как изведнъж този ми страх е изчезнал и аз се радвах. И на следващия ден научих за смъртта на едно 18годишно момиче, което беше изключително добро и умно. Лъчезарно. Направих паралел със себе си. Почнах отново да се питам "точно тя ли е нямала мисия? Защо бе така секната от възможността да се справи с живота нататък?" ... и явно това отново ме върна към мисълта, че не искам да се случва нещо такова с мен....
Е, твърдяла си че си преодоляла страха си и изпитанието не е закъсняло. Въпросите които си задала на себе си в този момент считам, че са неправилни. Самата ти гледна точка при задаването им изключва възможността за правилен отговор. Самите ти въпроси предполагат отговора, че смъртта е една жестока несправедливост. А това не е така. Пишеш, че не се боиш от смъртта, но това също не е вярно. Твърдиш, че искаш да живееш и това е причината за страховете ти, но всъщност се боиш от смъртта, защото в представите ти тя ти отнема възможността да живееш. За да се справиш с един страх е необходимо да признаеш пред себе си съществуването му. Освен това бягството не е решение. Потърси и се запознай с различни гледни точки за смъртта. Проучи възгледите по въпроса според различни източници от различни религии и времена. Разсъждавай над събраната информация, намери общото и същественото и може би ще престанеш да се страхуваш.
Благодаря
Не е като да не обичам промените. Но самото отиване в новия град е нещо, което е голямо. Ентусиазирана съм, но не мога да неглижирам възможността за повече инциденти и тем подобни.
Да, сигурно си прав, Станимире, че явно ме е страх все пак от смъртта. Но не го усещам точно по този начин. По-скоро ме е страх да не ми се секне прекалено рано животът. Не толкова самият факт, че смъртта все някога те настига.
И да, ще се ровя, но не виждам там да е проблемът. Аз не приемам смъртта като край, и все пак, искам да имам достатъчно време в този живот.
Сигурно много ви обърках, съжалявам. Но това е.
-
Натрапчивата мисъл за собствената смърт е нормално състояние, когато на някой му предстои промяна в духовен план или някаква стъпка напред.
Познавам доста хора преминали през такъв период и когато изяснят за себе си отношението към смъртта това усещане изчезва.
Това е момент на преодоляване на дълбоки вътрешни страхове, доста често непонятни за самия човек.(Понякога са свързани с минали животи)
Тъй като най- големия страх на всеки смъртен е неговата смърт се засилва мисълта конкретно за нея.Но това често е несъзнателно и няма общо с физическата смърт.По скоро се преживява една смърт на духовно ниво и човека е готов да се "роди" от ново чист и лек освободил се от страха си (или страховете си).Доста често това е съпроводено с емоционални сривове и перипетии, но нищо непоправимо, просто доста тежко емоционално изживяване, което може да продължи години, ако не се търси правилния подход.
Скоро разговаряхме с приятели кой кога и как е "умрял" и как е продължил пътя си след това.
И чисто абстрактно- при някои хора тази силна мисъл за физическа смърт се появява на възраст в която вероятно е починал в минал живот.Toва ми хареса много. Надявам се наистина да е поради някои промени, които ми предстоят.
Аз отново подновявам темата.
Когато я започнах, наистина имах натрапчиви мисли. После изведнъж изчезнаха. Даже се чудех как е възможно да съм имала такива притеснения. Дори си помислих, че е било нещо хормонално!
И така... няколко хубави и спокойни месеци. До оня ден.
Всичко отново се върна. Явно е било потискано! Наистина не разбирам защо се връща!
Предстои ми етап от живота ми, когато ще се местя да уча в столицата, там я нямам тази увереност, както в собствения си град, което може би донякъде е обяснение за тревожността ми. Но пък си мисля колко хубави неща ме очакват и това засилва притеснението за живота ми. Странно е!
Разберете, че мен не ме е страх от самата смърт. Не ме е страх от това какво има след нея. Единствено усещам, че искам да живея много и да не умирам млада. Това е! От ТОВА не мога да се избавя!
Как се отключи отново... говорехме с една приятелка как изведнъж този ми страх е изчезнал и аз се радвах. И на следващия ден научих за смъртта на едно 18годишно момиче, което беше изключително добро и умно. Лъчезарно. Направих паралел със себе си. Почнах отново да се питам "точно тя ли е нямала мисия? Защо бе така секната от възможността да се справи с живота нататък?" ... и явно това отново ме върна към мисълта, че не искам да се случва нещо такова с мен.
Хора, чувствам се като същинска параноичка. Много ме е яд, защото аз въобще не съм имала такъв страх. Даже помня преди как се чудех как може хората да се страхуват от смъртта. Мен по-скоро ме е било страх да не починат мои близки, родители, например, докато аз съм жива. А не обратното.
Само като ви споделям и ми е по-леко. Но се дразня на самите си мисли, на това, че не утихват.
Оня ден бях в колата с баща ми, на когото имам безкрайно доверие, и за пръв път в живота ми се случи да се страхувам да не катастрофираме.
Ето за какво става дума.
Ако отново имате идеи, моля да споделите.
Прегръдки
П.П. много е възможно да съм умряла на тази възраст в предишен живот.
-
Brizeida, погледни на тази страница - има телеф. и и-мейли, на които можеш да се обадиш и попиташ.
Много съм задължена.
-
Моника, много се радвам и спрямо теб!
Стойностното у тази група наистина има връзка с това, че не можеш да ги сложиш в калъпче, не можеш да ги обобщиш с един стил. Това е музика в най-чистата си форма- без предразсъдъци и насложени модели. Прекрасна е. И да, напомня Исихия, но знам ли, сега много повече ми се нрави от тези стари познайници!
-
Здравейте, гледам, че темата е бая замряла
, но все пак ми се ще да споделя, че от съвсем скоро изпитвам огромно желание да практикувам Паневритмия и се чудя къде във Варна има такива сборища през тази година? Информацията в темата е прекалено стара вече и не съм наясно с новините покрай практиките.Ако има запознати със скорошните течения на нещата, нека ме запознаят
-
Да, думите трудно могат да обхванат чувствата и полета на въображението докато слушаш затова ми хареса атмосферата, която създават - светлини, звуци, самите инструменти,когато погледнеш как са се отдали изцяло на мелодията извираща от тях..страхотно преживяване е
а особено близо до морето...представям си ги как биха свирили някъде на открито,може би в някой античен театър примерно..От къде си теглите песните им?? аз сега няма да мога, но по-натам ще имам достъп до такива сайтове и тогава ще мога да се насладя изцяло..в хармонична обстановка
Използвах програмата SoulSeek
Учудих се, но имаше техни песни там. Не очаквах, защото тя е по-скоро за чуждестранни изпълнители и банди (просто българи рядко споделят- на принцип "споделяне на музика" е) -
Да, точно за този концерт от линка говоря! Бяха невероятни, почвам чак да си мразя думите, защото пред музиката им някак не вървят
Няма проблем, момичета, много се радвам, че съм ви вдъхновила да се подсетите за Irfan. С такива групи като че животът може да придобие чисто нова окраска. Ако ги слушаш всеки ден, сигурно вътрешната хармония няма да бъде кратка
За myspace знам, аз откакто си изтрих профила, вече рядко се сещам да поглеждам там. Но имам песните на Irfan
След концерта вчера, веднага притичах да си изтегля техни песни. Исках да си купя дисковете им, но бях така заблеяна да не си взема достатъчно пари на фестивала, а не можах да изтрая да не ги чуя отново!
-
http://www.prikosnovenie.com/groupes/Irfank.htmlТова е сайтът на Ирфан (Irfan). За пръв път чух тяхната музика вчера. И то на живо.Нямам думи за атмосферата, която ми създадоха. Можех да вдишам нереалност... нещо магическо и мистично, в същото време сякаш го усещах и у себе си.Кажете ми какво ви идва на ум, когато слушате песните. Затворете си очите, потопете се... и споделете.Hagia Sofia на живо!
-
Хей, приятели.
Иска ми се да ви споделя какво ми се случва от няколко дни.
Тананикам си една песен на Emilie Autumn, която е по текст на Тенисън, а по-точно от поемата The Lady of Shalott.
Мелодията е прекрасна, въртях я цял един ден, като не слушах нищичко друго. Бях напълно погълната.
Сега обаче текстът дотолкова се е забил в главицата ми, че все се връщам към него и си го повтарям постоянно.
Проблемът е, че в една част от него се пее "... that I'll die before I'm old" и "I am meant to die".
(превод: "...че ще умра млада" и "обречена съм да умра")
Аз съм музикален човек и пеенето е повече от страст за мен, но предполагам ще ми влезете в положение като ви кажа, че се притеснявам да си повтарям тези пасажи. Сякаш правя затвърждение. Хем си зная, че това е част от поемата, но... странно е да си го набивам така. Опитвам се да слушам други песни и да отхвърля този текст от съзнанието си, но все още не се получава.
Някакъв съвет? Според вас има ли смисъл да го приемам и така сериозно... като че ли ще предизвикам нещо. ;/
Няма никакъв смисъл да приемаш сериозно възможността текста да ти повлияе. Самият текст няма как да ти повлияе. Можеш да опиташ да си повториш умишлено текста няколко пъти, но с мисловната нагласа, че това е просто текст, който е глупаво да смяташ, че ще те засегне. Просто се опитай да разделиш текста от силата, която му приписваш и то съвсем неоснователно.
И аз стигнах до този извод
Просто, когато се забие един текст, някак включва в себе си и нотки на параноя. Но ще се справя, няма проблеми Благодаря.P.S. със заместване пробвах, но просто ми е някак абсурдно
Не обичам да изменям на дадена автентичност. В случая- стиховете на Тенисън. -
Аз понякога като слушам по - агресивна музика, било то по звучене или по текст, и сякаш се усещам по - агресивен.
Това е така (макар че с мен не съвсем- любителка съм на рок и метъл, но не съм агресивна и това не ме депресира).
В случая проблемът е, че ме притеснява внушението на този текст
Рок и метъл балади
в Музика
Добавено · Редактирано от Brizeida
Annihilator- Phoenix Rising, чудничко творение!
http://www.youtube.c...h?v=oSBcaKWgVBM
Day by day, watching you disappear
Wishing that you were still here beside me
On my own, swimming against the tide
There's nobody on my side but your memory
Then you'll rise right before my eyes
On wings that fill the sky
Like a phoenix rising
Like a phoenix rising
Wings on fire, tearing into the night
Screaming into the light of another day
Carry me out the hurricane
Into the smoke and flame and we'll fly away
And we'll rise right before their eyes
On wings that fill the sky
Like a phoenix rising
Like a phoenix rising
Higher, higher, hear the thunder roar from above
Fire, fire, fire makes me whole
Into the smoke and flame and we'll fly away
And we'll rise right before their eyes
On wings that fill the sky
Like a phoenix rising
Like a phoenix rising
Wings on fire, tearing in to the night
And we'll fly away