Florestan

Ще пиша поред на номерата. Ради, интересно е това, което казваш за Николай Райнов. Аз досега от два източника съм получавал информация, че Николай Рьорих не е бил от страната на прогресивните сили, така да се изразя по-меко, в смисъл, че дори Учителя е забранявал да се четат негови книги. Някой знае ли нещо повече по въпроса? Ради, може ли да ни осветиш относно това каква точно връзка би могъл да е имал Николай Райнов с Рьорих? Нещата много често са сложни и може и да са имали контакт, това никак не го изключвам. А като казваш, че имал връзки с Агни Йога и Мория, се сетих, че така (Мория) се казва и една област от книгите на Дж.Р.Толкин А иначе за това, че масоните може и да си мислят, че са добронамерени, мисля, че стъпваме в едни доста дълбоки води и там нещата са също много сложни. В действителност, много от масоните не са напълно наясно с това какво вършат и за кого всъщност го вършат, а получават само откъслечни обяснения, които може да са достатъчни да ги мотивират - за тяхното разбиране. Ако на някого му се чете повече, има интересни изявления от Щайнер по въпроса. Той например смята, че повечето в такива тайни ложи са това, което той нарича "нули" - хора, без да са наясно с крайната цел на нещата. Нули са дори и политиците, президентите и т.н. Зад нулите, скрити от общественото внимание, са "единиците", които вече знаят малко или повече за истинските цели на нещата. Това, че нулите са благоразположени може да е вярно до някаква степен, но много от нещата, които те правят, са донякъде подходящи и донякъде не. Важно е да се види какво трябва да бъде общото развитие на нещата, а това изисква по-сериозно разбиране. Също така, тези хора много често могат и да разпространяват влияния, които до някаква степен не съзнават. Изобщо, положението е много сложно и е много трудно да се прецени доколко едни действия са положителни и доколко са не са. За благотворителността, Щайнер казва, че тя също може да се прави от егоистични цели. Интересна негова книга по темата е "Карма на неистината". Разбираемо е, че в светлината на това, което съм написал, я препоръчвам, но там наистина пише доста за разните братства, масони, политически игри, дори и за славяните и английско- и немско-говорящите народи. Е това сега ако не беше реклама

Интересна тема. Но трябва първо да се започне, може би, с това какво разбираме под "масон". За Щайнер съм чувал, че е отказвал предложение да стане масон. Интересно е от къде точно е взета информацията за това, че е бил масон. Самият той не се е произнасял много добре за някои тайни братства и в един момент скъсва връзката си с теософското общество. За Николай Райнов не мога да коментирам - който има сигурен източник на информация, може да каже повече. Доколкото разбирам, тази ложа "Парсифал" е едва ли не основана от него, така ли излиза? Също така пише, че самият той също е имал някакви връзки с теософското общество в един момент. Все пак трябва да се има предвид, че с годините нещата около това общество доста се променят, така че може различни хора да са имали различни отношения с него в зависимост от периода. Очевидно, поради някои популярни книги, орденът на "зидарите" е в момента един от най-известните - един от най-актуалните сигурно, макар и по-скоро в смисъл актуален за употреба във речника на хората, имащи интерес към различни езотерични или псевдоезотерични книги. Доколко е останало нещо от него и какво е бил - той си знае. Мога само да кажа, че ако един чичко дойде и ми каже: "Здравей, аз съм масон от ордена на зидаромазачите, айде с мене", не бих си помислил, че работата отива на добре

О.К., един много генерален въпрос. Освен, че писмото е написано от един незнаен интернет потребител, какво всъщност смятате да правите с него?

А една друга причина е, че и тримата, които се събрахме, не можем да дойдем... Жалко, че на някои от нас този път не ни е много удобно и не сме много хора, но до следващия път.

На мен също. Предложения за време на срещата?

Благодаря Клаудия, аз точно затова питам, защото и в статията пише, че трябва да се пие по 1 и половина литра преварена вода на ден. Преди няколко дена, една позната се учуди, като й казах, че съм пил чай миналата година и затова реших да попитам.

Извинявам се за малко странния въпрос, но по време на житния режим какво може да се пие? По-специално, може ли чай или само топла вода? Благодаря предварително.

Много хубави спомени имам от мероприятията в училище, когато ходихме да събираме кестени. Кестените имат вещества, които се използват във фармацевтиката и ние трябваше да съберем кестени за училището, които то после щеше да продаде в някои аптеки. Така всеки беше доволен - ние не учихме един ден, училището забогатя с няколко лева от "принудителен, но радостно приет" детски труд и аптеките се сдобиха с още няколко килограма кестени, които прибавиха към сигурно голямата си колекция, която всяка година събират от някои хора (често цигани, които се опитват да направят пари от това). Последното настрана, това си беше много хубава инициатива. От една страна, отиваш сред природата, а от друга, имаш възможност да се замислиш и за това какви тайни сили се крият в нея и доколко ние можем да ги използваме. Спомням си, че няколко години след това сам ходих да събирам кестени в парка, защото ако те се сложат в стаята, изпускат някои полезни вещества (мисля, че йод и други подобни) и последното е здравословно. Естествено, хубаво е едно такова мериприятие да не се превръща в поредица от действия, насочени към едно егоистично задоволяване или, от друга страна, в спортна надпревара, но например, ако се оставят част от кестените за природата (това е правило, което е хубаво да се спазва и при събиране на други неща от природата, като гъби и билки) и другите, докато се събират и после, ако част от събраните кестени се дадат и на други хора, такова едно мероприятие би могло да бъде също така възпитателно, може би. Разбира се, още по-възпитателно би действало едно почистване, но исках да спомена и това мероприятие. Също така, в случая с кестените, добре е да е ясно каква част от това мероприятие се извършва "за себе си", каква част за другите, за да не остане човек с усещането, че събирайки неща за себе си, той се е отдал да служи на природата. Последното не е точно така, но може да се каже, че някои такива разходки в природата могат поне да култивират уважение към нея. Друго мероприятие беше саденето на растения в двора на училището. Спомням си, че така и не можах да направя особено дълбока дупка в земята, за да сложа стръка трева (не си спомням вече стръкче ли беше или семе), но пък наскоро се навих да отида на организирано мероприятие за садене на дръвчета. И може би част от причината беше споменът за това, което правехме в училище.

Хубава тема. За вампирите попрочетох най-общо при чичко Гугъл и леля Уикипедия Излиза, че това явление е било първоначално характерно предимно за народите от Източна Европа, като в някои държави названието "вампир" се е използвало със сила, почти еквивалентна на това на "вещица" в Западна Европа. По-точно, "вампир", "упир" и т.н. са се наричали именно хора, притежаващи някои от чертите, описани по-горе и за нашите си вампири, но много често във вампиризъм са били обвинявани хора, от които обществото се е страхувало поради някакви причини. Дори по-често са обвинявали враговете на властта в момента, както и хора, обявявани за врагове на църквата. От тук, обаче, може да се направят интересни изводи. А именно, много от хората, описвани като вампири в миналото, поне в някои източно-европейски държави, не са били изобщо такива, а просто са били "неудобни" за някого. За мен е много интересен фактът, че измежду тези хора много често са били враговете на тогавашната аристокрация или на тогавашното духовенство - а някои от тях са били именно аристократи. В този смисъл, това, че Брам Стокър описва граф Дракула като "аристократичен" вампир може да се окаже, че не е просто плод на естетическото му чувство. И може би именно защото такива детайли почиват на една реална основа, а не само на нещо фантасмагорично, хората имат и повишен интерес към подобни книги. В края на краищата, погледнато отгоре, историята на един вампир, който притежава (незнайно защо) аристократични качества и същевременно (странно за един аристократичен човек) си е съвсем егоцентрично същество с животински инстинкти показва в дейстителност конфронтацията между това как изглеждат нещата на пръв поглед и какви са те отвътре, но не е сигурно дали това би било достатъчно да държи вниманието на толкова много хора за толкова години, ако няма и нещо друго зад това описание. А когато човек събере две и две, се оказва, че то е базирано на реални исторически факти (стига чичко Гугъл да не е послУгъл), които, обаче, не са изяснени докрай в самата книга, а са по-скоро смесени и представени в един вид, съвсем различен от оригинала. Тема за размисъл...

Инициативата наистина е добра. За мен остават някои въпроси относно текста, който се използва в петицията. Защо училището се представя като специално училище, което е пригодено точно да се справя с "проблемни деца"? Че от едно Валдорфско училище би се очаквало да създаде по-добри условия за развитието на такива деца, това е ясно, макар и да не е задължително, защото това в крайна сметка зависи от хората, които преподават там и от тяхното разбиране, но в края на краищата, тези училища са си предназначени и за деца, които не се характеризират като проблемни. От друга страна, ясно е, че твърдението, че тези проблемни деца имат голям капацитет, но често са неразбрани и че същевременно се увеличават навсякъде в глобален мащаб е взето от книгите на Каролина Хеекамп, но не съм сигурен колко може да се спечели, ако това се представи в този вид. Но е разбираемо, че трябва да се мотивира създаването на едно училище от този тип, така че това не е изцяло критика към текста на петицията. Какво мислят другите по този въпрос?

То ако е за въпрос, всички сме "имали" Кундалини и преди да дойде Христос и Светия Дух. И още тогава сме си го събуждали, но не мисля, че винаги е било с добри последствия.

Това е наистина интересно - вярно е, че го пише това за Йоан - "Не съм." Честно казано, не съм чел точно какво се казва по този въпрос от някои езотерични автори, надявам се тези, които знаят нещо повече по въпроса да кажат как излиза, че в единия случай Иисус казва "Този е Илия, който има да дойде.", а в другия Йоан казва "Не съм." Но все пак, ясно е, че ако това, което казва Иисус се приеме, че не е буквално или че има конотация, свързана със определения контекст, като например това, че Йоан работи в духа на Илия (макар че това понятие всъщност принадлежи на материалистичното разбиране - един мироглед приемащ духа като реалност ще каже, че или работи съответният дух или не работи), това все пак е интерпретация. По същата логика, бихме могли да кажем, например, че Йоан казва "не съм", защото иска да им каже, че той вече не е този Илия, от когото евреите се надяват да почерпят знание за старите еврейски учения, а че той идва за едно ново учение и затова е като един нов човек, т.е. че те няма какво да търсят учението на Илия в неговото учение, защото той идва да предвести този път нещо ново. Тук очаквам отговор, подобен на: "Тази интерпретация е доста йезуитска." Ами може и така да е, обаче точно толкова йезуитско е да се каже, че очевидно Иисус не казва, че Йоан Кръстител е Илия, когато той казва: "Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде." Т.е. в действителност едното "доказателство" за прераждането си има нещо като противоположно "доказателство", но това кое от двете се приема за вярно, е въпрос на гледна точка. По същия начин, по който един материалистичен мироглед може да приеме второто за вярно, един духовен мироглед може да приеме първото за вярно. По същия начин, по който първото може да бъде обяснено с някакво различно придадено значение на думите, това може да се направи и с второто, само трябва да се смени гледната точка. В такъв смисъл, нито едно от двете, при такова едно разглеждане, не може да изпъкне като по-вярно, а най-вярно е да се каже, че тук има едно противоречие. Но по отношение на моя втори пример няма противоречие. Не би имало смисъл учениците да питат Иисус дали той е Илия или един от пророците, ако те самите не вярват (или по-точно не знаят), че има прераждане. На този въпрос все още не сте отговорила, както и на цитата на Иво, който следва малко след моето последно мнение. По отношение на примера с Илия, твърдението може да бъде подкрепено с косвени елементи, които дават известни причини да се смята, че Йоан Кръстител е свързан с Илия. Илия например е щял да бъде убит от цар Ахав и царица Изабела, но вместо него е убит Набот. Също така, Илия убива 200 поклонници на Ваала. След това, в Новия Завет, Йоан Кръстител е убит от Ирод, по молба на дъщерята на Иродиада. Това от една страна може да се смята за кармично разплащане по отношение на убитите поклонници на Ваала (това е и версията на Щайнер, например), от друга страна ясно изпъква една симетрия в събитията. Симетрията още повече се засилва след смъртта на Йоан. Иисус тогава прави някои от чудесата. Да вземем нахранването на хората с хлябовете и рибите. Тук особено интересно е това, че се умножава хляба, че той се увеличава и стига за много хора. Интересно е, че после за чудесата, Ирод казва: "Това е Йоан, когото аз убих." Това означава според Щайнер, че Йоан като дух е продължил да работи при учениците на Иисус. Твърде интересно е, че явлението, свързано с умножаването на хлябовете се свързва отново с Йоан. В стария завет имаме същото явление при Илия, когато той и вдовицата от Серепта се хранят много дълго време само с малко брашно. Така, както в Стария завет убийството на Набот и използването на брашното са свързани със Св. Илия, така и в Новия завет имаме убийството на Йоан и след това споменаването на името му в близост до умножаването на хляба. Паралелите между Стария и Новия завет не свършват дотук, но няма да се спирам повече на други. В действителност, на някои места не става въпрос за директни твърдения, че еди-кой си е прероденият някой друг, но структурата на Библията показва особено ясно някои паралели между Новия и Стария завет, като горния. Не на последно място, ако се сметне, че църквата е променила нещо в Библията, то тя може да е изтрила или превела неправилно именно тези твърдения, които подкрепят вярата в прераждането, но тя не би имала интерес да добави такива. Т.е. ако такива има, те може да са останали от оригинала, но църквата едва ли ги е добавила, а ако има други, които противоречат, те може да са добавени, въпреки, че не е задължително. Т.е. ако църквата е правила нещо, то тя не би имала интерес да добави цитати като "Този е Илия...", а по-скоро би имала интерес да преправи евентуално изречението "Аз не съм дошъл да проповядвам учението на Илия, което познавате...Аз съм този, за когото..." в "Не съм...Аз съм този, за когото...". Но по-сериозният въпрос е защо въобще учениците говорят за възможността за прераждане. Относно това дали има или няма нужда от вярата в прераждането: Всъщност, има и едно такова обяснение, че човечеството е имало нужда да забрави някои духовни реалности за известно време, за да може да приеме християнството. Казано иначе, човечеството е трябвало да падне, да загуби част от духовните си способности (ясновидство, лечение чрез собствен магнетизъм и т.н.), защото само така то е можело да възприеме това учение без големите усложнения, които една по-жива връзка с духовното би създала. Т.е. само малцина биха могли да издържат на тази връзка. Затова, човечеството е трябвало да загуби вярата в прераждането и също така разбирането за кармата. Защото, съгласете се, да се научи човек да изповядва напълно и постоянно това да опрощава греховете на другия и да приема другите такива, каквито са, ако постоянно си мисли кой каква карма има, какво трябва да плаща на този или онзи и т.н. не е лека задача. Ако човек започва да мисли само за кармични неща, тогава християнските принципи биха дошли до неговото съзнание като нещо много близко до противоречието. Тук може би се загатва и защо именно някои от по-знаещите и просветени евреи не са приели учението на Христос - защото, както е казал Соломон, "многото знание боли." И затова е трябвало човечеството да се облекчи от това голямо знание, за да може някакси да приеме тези разбирания, които въпреки това стоят над разбиранията за кармата. Сега, тук може да се каже - както казва Мона - щом тези разбирания са над разбиранията за кармата, значи няма нужда от вярата в кармата, тя е излишна. Мисля, че има един смисъл, в който това е вярно и смятам, че точно така трябва да се мисли, в смисъл, че каквато и карма да има човек, не това е водещият принцип, който определя какво отношение да имаме към него. Обаче, това съвсем не означава, че вярата в кармата е излишна или че евентуалното знание за такава би било. Първото е въпрос и на това дали се стремим да разберем истината. Ако ние предварително си заявим истината и не искаме и да питаме дали е така или не е, ако ние сметнем, че нашите концепции и начин на мислене са достатъчни, за да докажем, че това, което не сме усетили, осъзнали и разбрали не съществува, тогава ние почваме да бягаме от едно искрено търсене на истината. И рано или късно истината би трябвало да ни се покаже. Второ, едно разбиране на закона за кармата може да бъде една сила - първо, може да ни покаже много по-добре как да процедираме с някои въпроси, второ, би създало едно чувство за отговорност. Но в действителност, това разбиране би могло и да ни затрудни много, ако не е правилно и ако не е подчинено на любовта и на моралните принципи.

Не е толкова невъзможно да са запазени в Библията пасажи, които загатват за това, че хората са вярвали в прераждането. Какво ще кажете за това: (Мат. гл. 11) "Истина ви казвам, между родените от жена не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взема и които се насилят, го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Също така, когато учениците на Иисус питат Иисус кой е той, те го питат дали е Илия и дали някой от пророците е възкръснал, а той пита Петър той какво мисли. Би било малко странно да се смята, че учениците на Иисус не са знаели дали има прераждане или няма и въпреки това са го питали дали той все пак случайно не се е преродил. Много по-вероятно е да са били сигурни, че има прераждане (все пак, били са ученици на Иисус, а той със сигурност е знаел има или няма) и затова да са го питали. А по отношение на избора на думата "възкръснал" за пророците, тук вече трябва да се види текста и преводите, но и заради това, че текстът може винаги да бъде малко променен, този довод би бил несигурен, ако се твърди, че "възкръсването" на пророците е нещо различно от прераждане.

В един от сайтовете, където е обяснено малко повече за тези деца, е обяснено, че те: - имат трудности с приемането на абсолютна авторитарност (без обяснение или възможност за избор) - имат трудности със системи, които са ориентирани към ритуалност или не позволяват креативно мислене - често имат желание да подобряват нещата и имат усещането, че знаят как, което ги прави често изолирани от каквато и да е конформистка система - нямат голямо влечение към социализиране, освен с подобни на тях; често нямат никакъв интерес към колективни спортове - при тях дисциплинарните наказания нямат добри резултати Последното няма много отношение към униформите, освен това, че въвеждането на униформите също се представи като част от "дисциплинарната" реформа, т.е. това е един вид нещо, което според управляващите тогава трябва да внесе дисциплина, това е промяната, която е въведена след наблюдаваната лоша дисцилина. "Имаме униформи откакто сгафихме с дисциплината" - сякаш това иска да наложи министерството. Ако аз лично искам да възпитавам в себеупование, би било една особено странна форма на възпитание да наложа на детето правила и да не му дам възможност да види какво то може да постигне със собствени сили и средства. В някой случай е възможно детето по този начин да развие силата да разчита на себе си, дори когато някой му се опитва да се наложи и така да отиде напред с материала, но това само в случай, че е достатъчно укрепнало и в случай, че не се предаде междувременно и не намрази този, който прави нещо де факто безсмислено. То е като да учиш на добро като правиш нещо лошо на някого - да се научи, че трябва да се издържа и да мисли за доброто въпреки лошотията, като така става по-добро. Не знам, ама с дете не мисля, че е добре да се правят подобни "екстравагантни" експерименти. А иначе, да, вярно е, че човек трябва да е освободен - ако му наложат униформа, то в действителност той трябва да си каже, че знае, че няма смисъл и че въпреки всичко нещата не са външни. Но самото налагане на униформите тогава също е толкова безсмислено - единственият даден довод е, че то сплотява - което въобще не е така в немалко случаи. Това, че не трябва да се притеснявам, ако нещо се случи, съвсем не означава, че трябва да го правя като за начало. Ако аз го правя, това означава не друго, а че влагам смисъл в това. Но ние възрастните сякаш искаме да им кажем в случая - "ние влагаме смисъл в униформите, защото те ви сплотяват". На отговора, че това не е така, а че от духовна гледна точка те имат обратен смисъл, защото не позволяват на всеки да изрази себе си и да се свърже с духовния израз на цветовете и формите, ние отгаваряме: "Но, деца, защо се вторачвате? Ние в тези униформи не влагаме смисъл." Гениално! И безмислено! Това е все едно като да дам задача от пети клас на второкласник. Още не е сигурен дали де факто искам да му кажа нещо с тези униформи (и поне аз така твърдя), а аз почвам да си играя на "тука има, тука нема"... И така, подкрепям мнението, че униформите са безсмислени... и само струват пари. Но това е наистина "козметичен" проблем. Едва ли ще има чак такива ужасни последствия, ако останат униформите, но въпросът е принципен. И това е само още един пример, в който възрастните се опитват да учат децата на принципи, като в самата основа на тяхното "учение" стои една безпринципност, една вътрешна некохерентност. Бих се съгласил със Станимир, че униформите не са първата грижа. И да останат, не това е най-големият проблем. Не пиша горното, за да вдигам само прах, по-скоро исках да изясня позицията си, но в действителност униформите не са най-важното в момента. А между другото на коментара за англичаните и униформите, един англичанин спомена, че е искал да се конвертира и да стане източно православен, защото ние сме имали много по-добро отношение към децата, отколкото англичаните. Азбуки, поздравления за мнението. Не знам как е в Софийския университет, но това си е друга тема. И все пак, в светлината на това, което пише горе, има далеч по-важни неща. На първо място - въведения принудителен детски труд. Знаете какви могат да бъдат децата, могат понякога да се присмиват на тези, които са наказани с особено "екзотични" мерки, така че не мисля, че това е най-удачното. Това да не е някакъв "мини-вариант" на "полицаи и концлагеристи"? По-серозният въпрос е - в кое училище може да се гарантира, че такива мерки ще бъдат правилно използвани от учителите, че ще има равноправие, еднакви изисквания за всички, че няма един учител да си затваря очите за какво ли не, а друг да наказва за щяло и нещяло? Още повече, различните училища в момента са на различно ниво. Ако миналата година учителка по английски е писала шестица за преписване на няколко думички, то може ли да се очаква, че тази година тя ще напише полагащата се бележка по дисциплина на детето на "кварталната мутра"? Не е ли ясно, че в училищата, където и без това все още има дисциплина, принудителният детски труд може да се окаже един безсмислен вид наказание, а в другите, където нещата трябва да се променят "от главата", а не от крайниците (т.е. от ръководството, а не от правилата, с които то си служи), това съвсем няма да има същите резултати. Затова мисля, че трябва да се попитат учителите - какво всъщност смятате, че е най-важното? Помогнала ли е реформата досега? Какво точно трябва да се промени и защо? Какво би помогнало? Ако има ученици, нека кажат какво реформата им е донесла, с какво не са съгласни и какво искат да се промени?

И аз мисля, че това с униформите не е особено подходящо в момента, особено когато цветовете са еднакви. Да не забравяме, че в новото поколение има и деца индиго и те може да са по-чувствителни към едни такива безсмислени мерки, защото всъщност това дали има или няма униформи изобщо няма отношение към дисциплината - това е точно замаскираното "миене на ръце до лакти", за което става въпрос и в Библията, струва ми се. А това от своя страна натоварва децата с нуждата да разберат света на възрастните - а те няма какво да разберат по отношение на въпроса защо изискват униформи от тях освен от това, че хората не са измисли по-добри мерки и е трябвало да представят нещо в законопроекта, което да изглежда "дисциплинарно". Честно казано, ако предложим униформите да са с други цветове, мисля, че болшинството от хората няма да разберат това и ще кажат, че се хващаме за глупости, затова може би е по-добре просто да няма униформи. Все пак, не всеки човек вярва в това, че определени цветове резонират с вътрешната същност на личността на човека и т.н. и няма защо да се натрапва.

Ако следвам потока на мисълта ти, нещата стават сигурни, тогава, когато се случат. Т.е. ако да кажеме реално сънуваш един и същи сън седмица поред ,и той когато започне да се изпълнява "в действителност", вече знаеш кой какво ще каже или направи, и изживяваш случващото се в различна емоционална натовареност, да кажеме в съня си в пълна "негативност", в резултат на приложена агресия върху самия теб, и обратно когато се случва в действителност, изживяваш известен емоционален непукизъм отделеност, но едновременно с това си учуден на процеса.. Какъв извод би си направил? От моя гледна точка, първо имаме на лице независеща от нас предопределеност, и второ-богатството да изживяваш многократно случващото се, в различна емоционална натовареност. Възможно е това да бъде опит, който не присъства у читателите, но за мен това са факти от миналото. Случвало ми се е нееднократно.Въпросът за мен е: дори да има пълна предопределеност, може ли да я приемаш различно? Но реално имам и отговора. Така, че вепросът е:дали това от мен зависи? Струва ми се , че разбирам това, което вие искате да ми кажете, но опитът ми предопределя мисленето. Така, че за себе си смятам, че разбирам какво е искал да каже и Учителя. Всъщност имах предвид следното - предсказваш нещо, без да си сигурен напълно, че то ще се случи и то не се случва. Според текста, в който намерих тези цитати, това трябва да се отрази недобре на способността да се предсказва. С две думи - има ясновидци, които могат да предсказват точно, в смисъл, че те могат да отделят реалността от това, което е нереално. Има и ясновидци, които могат наистина да виждат случки и образи, обаче например тези случки да не са реални - да бъдат вътрешния свят на хората, които ги питат, например. Така, един ясновидец може да види желанията на своя "клиент", а последният да бъде учуден от съвпадението и да обяви "дарбата" на ясновиждащият, но само специално трениран или много извисен човек може да отдели нереалното (в случая, желанията), от реалното (това, което реално ще стане), макар че може и двамата в действителност да виждат нещо и да не лъжат по този въпрос. И ако човек още не е достигнал степента, при която може да казва нещата със сигурност, по-добре е да не казва неща, в които е сигурен само донякъде и които "има усещането, че ще станат", защото според горния цитат, така няма да си помогне в развитието на способностите си, а само може да си попречи. С две думи, има един период, който евентуално може и да трае много дълго, при който е по-добре човек да си мълчи.

Преди няколко дена имаше мисъл на Учителя Дънов в заглавната страница на сайта "И най-малкият опит не остава без последствие". Нямах точно това предвид. Ако се опитате да предвидите някакво събитие на базата на някакво усещане, дори и най-малкият опит би трябвало да внесе нещо във Вашето развитие. Но в момента, в който споделите това, което предвиждате да стане, ако в този момент все още не сте готов за ясновидец, тогава Вие първо затормозявате околните с една прогноза, която може и да не е вярна (и дори да знаят това, тя може да действа на някакво ниво върху тях - не казвам задължително подсъзнателно), второ поставяте и себе си в положението "речена дума - хвърлен камък". Доколкото разбирам от цитата горе, в момента, в който предсказанието не се изпълни, заради фактът че то е споделено, може самият човек да се затормози, ако го приема твърде навътре. Всичко това си е моя интерпретация и може би не е много точна, но като цяло имах предвид, че човек, който казва на другите неща, за които не е сигурен, може да предизвика усложнения в развитието си.

С малкото пояснение, че всъщност това не би трябвало да е и толкова полезно. Малко разравяне из нета и намерих следните съвети от Р. Щайнер по отношение на развиване на ясновидство: Естествено, тук може да се забележи, че става въпрос за сериозно намерение да се правят заключение и т.н., докато е ясно, че в тази тема всеки, който направи каквото и да е предположение, го прави със съзнанието, че то може да не се сбъдне и че то не е де факто реално заключение или видение. В този смисъл, всички ще са наясно, че това е така, но имайки предвид все пак написаното по-горе, за мен остава въпросът дали наистина едно такова упражнение би било полезно? Аз лично бих се хванал да си играя на "ясновидци" само с приятели, в определено обкръжение и не че атмосферата в сайта не е приятелска и редовните участници не са повече от добронамерени, но все пак не бих публикувал свои си представи в интернет, преди всичко защото не е сигурно, че са верни. А все пак, защо да обременявам другите с неща, които тепърва трябва да се проверяват (не мисля, че за човек с някаква интуиция би било много приятно винаги да се чуди "това сега вярно ли е или е причинено от някакви неосъзнати съображения", особено ако става въпрос за фантастични, фрапиращи и драматични предсказания). То ако е за предсказания, доста хора са се изказали, някои по-авторитетни, други не толкова авторитетни. Естествено, пак трябва да се наблегне на това, че фактът, че това може да е игра поставя въпроса в малко по-различна светлина от цитираното по-горе, но за мен остава предположението, че реални ползи не биха се извлекли от такива опити.

Защо не вземете да прочетете по-горе някои от нещата, които ги пише. Не веднъж в миналото е имало известни критики към църковните институции, както към католическата, така и към православната и особено към това, което е ставало след приемането на християнството за официална религия от римската империя. Всъщност написаното преповтаря известна част от критиките, а именно това, че всъщност християнските канонични правила са по-скоро като един преработен остатък от древния култ към Митра, както и това, че на никейския събор някои от нещата са преработени в официалната доктрина на църквата. От там нататък, обаче, като изключим доста деликатния проблем за това дали и как едно криво разбрано религиозно отношение е в състояние да държи хората в известно подчинение (мисловно и друго) в този текст се прибавят и куп други детайли, които съвсем не може да се каже дали са верни или не само по една фактологическа преценка. Ако прочетете някои от постовете по-горе, вкл. и моите, ще видите, че това, че в миналото е имало култ към Слънцето съвсем не е достатъчно, за да се твърди, че следователно Исус Христос не е историческа личност. Но тук вече опираме и до това от каква позиция се започва, какво са казали различни хора по въпроса и, може би най-важното - как може всичко това да се провери. За съжаление, обаче, текстове като този претендират, че имат основание както на фактологическо, така и на логическо ниво, но всъщност, ако се разгледа по-подробно начина, по който са направени изводите и се проверят фактите, може да се установи, че това дален не е единствената интерпретация и че тя съвсем не е логически задълбочена или изчерпателна, а точно обратното, но почива на факти, част от които всъщност притежават известна доза истина в себе си - например това, че църквата е контролирала начина на мислене на хората, а и дори, че ги е манипулирала чисто политически или дори икономически е изтъквано по времето, когато Реформацията създава евангелизма, именно като една критика към католическата църква. Но тези факти в текста, както и някои по-рядко назовавани исторически факти, са представени едва ли не като нещо ново, което, следващо иначе малко объркания и не чак толкова здраво свързан с подходящи основания логически развой на мислите, създава впечатлението, че е направено сензационно откритие. А то нито доказателствата са нови, нито има някакъв извод, който, взимайки предвид последните, задължително да е единствения възможен сам по себе си, а само някой се е опитал да представи нова версия, която да изглежда като че ли "доказана" чрез някои аргументи, които използват донякъде и части от исторически факти. Както казва и Багира, обаче, дори и това не е достатъчно, за да бъде тя отхвърлена априори, но е добре всеки да преценява както намери за най-добре. За друга версия, която за мен поне е значително по-приемлива, може да се прочете Влад Пашов - "Историческия път на Бялото Братство през вековете", том 3.

по този цитат, ето какво си мисля аз. Първо, не мисля, че работата е само в това дали се вярва или не вярва, защото все пак въпросът не е такъв, че да не може да се отговори. В края на краищата, или има или няма магия, нали? В смисъл, човек и да вярва, и да не вярва в магията, не това дали вярва или не вярва трябва да даде отговор на въпроса по принцип съществува ли магията или не - защото в края на краищата, известен брой от хората вярват, дори и да кажем, по един суеверен начин, а известен брой от хората не вярват. Може би известен брой от хората вярват по един несуеверен начин, а някои може би и знаят точно какъв е отговорът на този въпрос. Но ако това дали има или няма магия зависи от това дали вярваме, то тогава можем да кажем, че в едно село 50% от магиите съществуват, а другите 50% не съществуват, заради вярванията на обитателите на селото, например. Но това по никакъв начин не решава въпроса дали магиите по принцип съществуват, колкото и да става ясно, че в това село те съществуват според нашата дефиниция на 50% (т.е. преминават през стадий на половинчато съществуване и съответно се намират в полу-(не)-битието). А иначе по отношение на това дали се вярва или не на рейки, мисля, че рейки си работи (или не работи, в зависимост от истината), независимо от това дали ние вярваме или не. Аз лично познавам човек, който казва, че са му спирали кръвотечение само с допир с ръка при критична ситуация. Наистина, познавам го маргинално, единствено не виждам причина да лъже, от там нататък всеки да си вярва на каквото иска. И сигурно то ще го доведе и по най-прекия път до истината. Истината, в дълбокия й смисъл, не смятам, че касае това дали работи една магия или не, дали едно нещо се извършва по един начин или друг. Всъщност, това дали има магия в известен смисъл се заключава във въпроса дали тя е възможен път, по който може да вървят нещата, дали тя е между средствата, които човек може да използва. Иначе основните неща са отново в намеренията на хората, тяхното мислене, желанията - това са реални неща. Дали човек ще мисли нещо лошо за другия и ще му каже нещо, което после ще го затормози за половин ден или няма нищо да му каже нищо, но ще му препраща мисловни сигнали от съседния апартамент - това по същество няма голямо значение, въпросът е по-скоро може ли или не може да се случи последното от една фактологична гледна точка. Ако не може, тогава всичките истории за атланти и биополета са малко измислени, макар че напоследък четох (отново в този сайт), например как мислите на хората се възприемат от разстояние от растенията. В този смисъл ми се струва, че един дълбоко научен подход не би могъл да бъде дори и скептичен, а може в най-добрия случай да бъде агностичен - както не би признал наличието на някакви феномени без известни причини (доказателства), така и не би трябвало да постулира тяхното отсъствие без доказателства - т.е. научния подход би трябвало да ги допуска като възможни. Един мой познат казва: "Това, че някой йога ходи по стена не означава, че прави магия, а по-скоро, че той е овладял закони, които са неизвестни". И в този смисъл, науката трябва да се опитва да разглежда нещата и от гледна точка на възможността да открие закони, които все още не познава. Но това няма как да стане, ако тя предварително ги обяви за несъществуващи. В този смисъл, някои изследвания, които се правят върху биополетата са може би най-близкото, което имаме в момента като едно сравнително удачно отношение към феномени, близки до магията (или до това, което хората си представят под "магия"). Естествено, съвсем не искам да кажа, че един скептично настроен човек трябва да промени възгледите си, за да се занимава с наука. Той може наистина да не вярва на това, но опре ли до изследвания и до изводи, които излизат под крилото на науката, нещата трябва да се гледат като възможни. Използването на логика не изключва това, а именно го включва и в този смисъл не би трябвало да има сблъсък между личните убеждения на един учен и неговите открития. Важното е да не се правят грешни заключения, преди всичко.

Съгласен съм, че е така, всъщност не сте толкова краен, защото положението е принципно такова. В предния пост явно съм създал впечатлението на "достоверна научност" или по-скоро за опит да се наложи мнение, но в действителност исках да покажа още една гледна точка и да споделя това, което знам по отношение на проблема (а то не е изчерпателно и не може да се правят от него дори и пълни заключения, ако се прочете внимателно и без да се скача в погрешни изводи) от източник, който ми се струва подходящ и все пак интересен. А що се отнася до Щайнер, мисля, че той притежава и други качества, освен харизма и амбиция за публичност. Не искам да натрапвам мнение, но само мога да спомена, че Влад Пашов след Учителя цитира най-много него в една своя поредица от книги. Освен това, именно Щайнер насочва Боян Боев да се върне в България и да стане ученик на Учителя, когато последният го моли да му стане негов ученик. Всъщност съм забелязвал немалко общи идеи в написаното от Щайнер и Учителя, но Щайнер пише по-научно и естествено се концентрира и върху различни неща. Не на последно място, колко хора познавате, които са написали 6000 лекции и се нуждаят само от 2 часа сън на ден? Естествено, последното не е чак толкова важно, просто разведрявам обстановката. Напълно съгласен и тук. Между другото, Щайнер също казва нещо подобно - за него е правило "да не се приема наготово нито една непроверена представа" от съзнанието. Така че съвсем не става въпрос за това да се прочете нещо и да се приеме то за вярно веднага, а по-скоро за това да се има предвид, че някой е казал нещо, което може да се провери. Друг е въпросът, че ако трябва да си споделя откровено мнението, опасността от това да се вярва лекомислено на езотерична литература поне в момента ми се струва значително по-малка от тази тази литература напълно да се изключи от съображенията, поне що се отнася до по-голяма част от хората. И не на последно място, повечето хора, дори и тези, които се интересуват от тази литература, все пак са наясно, че не всичко може да бъде взето буквално и не всичко е валидно във всички случаи. Доста по-различен е случаят с официалната наука, за сметка на това, защото за мен лично опасността от това да се правят погрешни заключения именно от половинчато поднесени научни данни е много по-голяма от тази да се правят такива заключения от езотерична литература. Човек само като прочете, че става въпрос за езотерична литература може да стигне до идеята, че информацията трябва да се изпита, а и много често човек усеща, че някои автори сякаш "не са за него", дори и да има нещо вярно теоретично в това, което казват. За съжаление, именно това разграничение и това повишено внимание почти напълно отсъства в момента, когато се спомене, че нещо е научно доказано или дори само, че е научно твърдение (без значение дали е хипотеза или теория). По-голямата част от хората смятат, че произлизаме от маймуните не заради друго, а "защото науката го доказва". Друг е въпросът, че съм взимал курс по археология и ми е горе-долу ясно какво и как доказва науката и какво все още не е доказано. За всеки, който иска да се научи да мисли прецизно и да не прибързва в заключенията, препоръчвам да се занимае най-вече с математика и физика, защото там грешки просто не стават, най-много да се стигне до модерната алгебра, която по думите на един професор е "по-абстрактна от абстрактната алгебра" и ако човек почне да губи ориентация, може и да не извлече повече ползи за своето научно мислене, но поне грешки в това отношение там няма. Казвам го не за друго, а защото така както може да се каже например, че трябва да не се приемат твърденията на езотериката за правилни, без да са проверени, така би трябвало хората да не приемат някои крайни твърдения, например в биологията, като това колко дни може да издържи човек без вода и храна и т.н., защото в пълния смисъл на думата те също са непроверени. Това е така, защото са само частично проверени, или по-точно проверени за нашите условия, при нашия начин на живот и т.н., но естествено ако всичко се приеме за непроверено, би било много трудно науката да процедира и да се стигне до каквито и да е изводи въобще и затова повечето неща, които са така наполовина проверени, се приемат за вярни и проверени, като понякога се пропуска да се запишат точните условия и т.н., при които те са били верни. Естествено, така все пак може да се работи, но е факт че така се достига и до немалко твърдения, за които после хора като Щайнер споменават, че всъщност са грешни, а и които например противоречат на постижения на йоги и т.н. Но последното съвсем не е необходимо да се има предвид, когато има много по-ясни примери - болшинството от хората вярват, че мозъкът произвежда мислите, което е само един пример за твърдение, което немалко езотерични автори смятат за напълно погрешно. И това се води, че се "доказва" от науката, само защото са изследвани някои вълни в мозъка по време на мислене, но всъщност то се доказва единствено чрез един крайно непрецизен и в крайна сметка ненаучен подход. Споменавам това, защото неотдавна възникна и като въпрос в една тема. Проблемът тук е, че подобни "доказани" (и всъщност недоказани) заключения влизат под защитата на желязното реноме на науката и съзнанието почти автоматично ги приема, защото "щом науката го казва, значи е така". Друг е въпросът, че само учените, които са видяли за какво става въпрос, знаят най-добре в какъв смисъл то е така. Оставям на специалистите да преценят дали това е валидно и за други науки, но ми се струва, че проблемът си е съвсем истински и не по-малко важен от този с приемането на непроверени езотерични твърдения. Ако мога да извлека някакво заключение, което да е подходящо тук, то е, че според Щайнер все пак генетичните хакартеристики не са цялата картина и че макар, че могат да създадат някои допълнителни условия, все пак важно е именно човек да се концентрира в качествата на духа, т.е. че смятам, че това, което ме пита в последния си пост Darsi би трябвало да е общо взето така. Информацията се опитах да напиша в първия пост възможно най-близко до това, което си спомнях, защото е важно да се разбере именно в този смисъл - ако някои неща малко се изменят, вече не съм сигурен доколко изводите биха били валидни. Аз лично знам само тази информация, която е наистина частична, но който знае повече, може да напише още.

Ето какво съм чел от Рудолф Щайнер, който се води един от най-големите посветени на Запада, по темата. Според него, в момента човечеството е в такъв процес на еволюция, че все повече качествата на духа се изявяват независимо от генетичния материал, в който се проявяват. В миналото този материал е имал по-силно влияние и затова например при някои народи като евреите се е наблягало особено много на почитането на рода. Естествено, не може да се каже, че качествата нямат връзка с гените, не това се има предвид, а по-скоро, че някои духовни качества стават независими от тях. От друга страна, самият Щайнер твърди, че понякога тялото създава проблеми за това да се проявят тези качества, например такъв е случаят с пророческата способност при древноеврейските пророци - според Щайнер именно затова при тях откровенията идват почти отведнъж, сякаш са плод на някаква "гениалност", както той се изразява, т.е. душевните качества, които тези хора са култивирали в предишни животи се изявяват по един такъв начин, а не намират един плавен път на развитие, както това би станало, ако тялото е по-съвместимо (тук причината според Щайнер е това, че много от пророците са били велики посветени на други народи в предишни животи). С други думи, генетичния материал може да създаде някои трудности, но според Щайнер тенденцията е отсега нататък да има все по-голяма независимост по отношение на някои духовни качества спрямо генетично заложения материал. От друга страна, мисля, че вторият баща може също да даде своя принос, който вече не може да се прояви на физическо ниво, но ми се струва, че може да се прояви на етерно или астрално ниво, което всъщност е и отговорно до голяма степен за характера на един човек. Всичко това пиша, разбира се, ако се приеме теорията за прераждането, както и различните тела, но исках да спомена какво бях чел от този антропософ.

Интересно е, че Дамян е видял в зимата първо смъртта, а после живота. Зимата някои наистина биха могли да уподобят със съня или със смъртта, но има и едно друго разбиране, че това трябва да е точно обратното. Всъщност, през зимата на земята идват да работят големите или висши природни духове, а през лятото работят малките или низшите такива. В този смисъл, истинския духовен живот в природата настъпва през зимата, а през лятото настъпва нещо като сън. Смъртта може да се приеме като заместител на съня, но с по-дълготрайни, различни последствия. И така всъщност през лятото работят низшите духове, което е като един вид сън, или смърт, за природата, тъй като големите духове са се оттеглили от тялото на природата, така както се оттеглят някои от телата по време на сън и после окончателно след смъртта. Естествено, добре е циклите в природата по-скоро да се оприличават със съня, защото при тях има възвръщаемост. А през зимата, големите духове идват да работят отново в земната сфера, така както духът работи в тялото по време на будното състояние. По отношение на низшите духове, положението е почти обратно, но с висшите е така. През зимата, те се оттеглят в другото полукълбо. В действителност, по външни признаци можем да сравним зимата със съня или смъртта, но например Щайнер смята, че е правилно да сравним зимата именно с будното състояние, както описах това по-горе. Тогава има по-силни енергии и би трябвало някои хора да могат да усетят всъщност живот във всичко около нас, макар че той е скрит зад студения сняг на пръв поглед. Естествено, може Дамян да не е имал това предвид, а по-скоро само едно размишление върху начина, по който изглеждат нещата, но исках да посоча и тази обратна връзка, за която бях прочел преди известно време.

Много се извинявам, не бях прочел добре, че е на седем месеца, а си мислех, че е на седем години. Това, което написах, разбира се, не важи.

Защо не опитате например методите, дадени в Книга за здравето за кашлица и простуда. Там не пише за бронхопневмония, а нямам подръка една друга книга за здравето, където може и да пише. Но предполагам, че няма да навреди, естествено, не е необходимо да се правят много неща наведнъж. Аз тази зима една много сериозно простуда премахнах с еднодневен пост, но за малко дете не бих препоръчал, още повече ако вече е взело антибиотици, може да се получи натравяне. От друга страна, изчистването на червата и леката храна би трябвало да помогнат, но сигурно съблюдавате това, както и мед, лимон и топъл чай. Изпотяването през нощта е може би най-ефикасното средство, само внимавайте с резките промени, както към студено, така и към прекалено топло. Много помага и пиенето на топла вода или чай, дори и повече чаши, 5-6. Иначе дробовете имат отношение към мисълта, струва ми се, така че нека си представя нещо хубаво или да гледа нещо хубаво, без да прекалява, разбира се. Пишете, ако нямате Книга за здравето да пиша метода, макар че може би изреденото вече е подходящо и имате достатъчно наставления.